Европейският футбол губи 4 милиарда евро заради короната

Европейските футболни клубове очакват, че през тази и следващата година ще изгубят общо четири милиарда евро заради пандемията корона вирус, твърди Европейската асоциация на клубовете.

ЕКА в своето изследване оценява, че клубовете от 55 европейски държави през този сезон ще имат загуби от 1,6 милиарда евро, а 2,4 милиарда европейски банкноти ще бъде загубата за сезон 2020/21, като в изследването не са включени приходите от трансферните прозорци.

"Резултатите показват, че финансовото влияние на корона вируса над европейските клубове още в този момент е своеобразен сеизмичен шок. За съжаление, този шок ще продължи и през следващия сезон, това ще е истинска екзистенциална криза за футбола", каза Чарли Маршал, изпълнителен директор на ЕКА.

Заради пандемията много спадна стойността на самите играчи и клубове, а играенето на мачове пред празни трибуни допълнително застраши печалбата на клубовете.

В 10-те първенства, които обхваща изследването на ЕКА, включително петте най-богати и най-силни - английското, френското, немското, италианското и испанското, клубовете през този сезон се сблъскват със загуба от 400 милиона евро от непродадени билети, а тази сума ще бъде три пъти по-голяма през следващия сезон, ако мачовете се играят без зрители.

Предвижда се и голям спад на заплатите на самите играчи, а през предстоящия трансферен прозорец ще се види истинската картина колко е погоден футбола от пандемията.

Звезда дели с ЦСКА 12-о място във вечната листа на шампионите в Европа

Победата над "строителите" с 5:0 на Баньица беше достатъчна за начало на ново празненство за Цървена звезда и то шампионско. Футболистите в червено-бяло за трети пореден сезон са най-добрият отбор в Сърбия. Клубът така се записа за 31-и път като шампион на страната и засили натиска над онези, които са пред него във вечната листа на най-трофейните клубове в света. Също така, Звезда с новата титла стигна до 61 купи от всички надпревари и в тази класация е на 16-о място.

Цървена звезда е първият клуб в Европа, който стана шампион на терена след пандемията корона вирус и паузата от два месеца и половина. Този факт дава специална важност и единственост на този успех на възпитаниците на Деян Станкович и говори за доминацията в границите на Сърбия.

Що се отнася до клубовете в ранглистата, които са спечелили 30 и повече титли, само Селтик преди червено-белите осигури нов трофей от първенството и то преди няколко седмици служебно, когато беше прекъснато първенството на Шотландия и автоматично присъдена титла за отбора от Глазгоу.

Звезда в списъка с най-трофейните шампиони в Европа с триумфа над Рад се качи на 12-о място, което дели с отбора на ЦСКА от София, а Лудогорец е убедително първи в България и червено-белите най-вероятно ще останат на тази позиция през лятото.

Към Звезда и българския клуб в подялбата на 12-о място може би ще се присъедини и Ференцварош, който е на прага на своята 31-а титла с оглед на това, че има девет точки преднина на върха на класирането в своето първенство.

КЛУБОВЕ С НАД 30 СПЕЧЕЛЕНИ ТИТЛИ:

54 - Рейнджърс (Шотландия)

53 - Линфийлд (Северна Ирландия)

51 - Селтик (Шотландия)

44 - Олимпиакос (Гърция)

37 - Бенфика (Португалия)

35 - Ювентус (Италия)

34 - Андерлехт (Белгия)

34 - Аякс (Холандия)

33 - Спарта Прага (Чехия)

33 - Реал Мадрид (Испания)

32 - Рапид Виена (Австрия)

31 - ЦСКА София (България) / Цървена звезда (Сърбия)

30 - Ференцварош

С 61 купи от всички официални турнири, клубът от Маракана е между 20-те най-успешни в Европа! Отборът на Деян Станкович се намира на 16-о място, където ще остане със сигурност при спечелване на Купата на Сърбия.

Броят титли показва величината на Цървена звезда, поставя я в компанията на звучни европейски клубове. В момента трофейният баланс на сръбския клуб е близък до Ливърпул, който вероятно ще се качи стъпало нагоре щом се поднови Висшата лига. Червено-белите имат възможност да стигнат до трофей №62 чрез турнира за купата, а до целта остават още две препятствия, след като отборът на Деян Станкович победи в Инджия и се класира на полуфиналите където ще играе с Партизан.

С баланс между 60 и 70 трофея в компанията на Звезда и Ливърпул са още в момента по-добре класирани отбори като Ювентус и Манчестър Юнайтед, което придава допълнителна значимост, защото сръбският клуб се намира в подбрана компания на великани на европейския футбол.

Звезда е третият най-успешен клуб в Европа

Европа полека се отпуска от пандемията корона вирус, мерките за изолация отслабват, па и онези, които се отнасят до спорта и футбола. В изчакване повечето първенства да продължат, па и Супер лигата в Сърбия, Цървена звезда с постижението от 69 спечелени точки за 26 кръга, по процент е третия най-успешен клуб в Европа зад английския Ливърпул и шотландския Селтик.

Сръбският шампион през този сезон преследва островните клубове, преди всичко Ливърпул, в различни статистически рубрики свързани с националните шампионати. Звезда е на крачка зад Ливърпул по брой поредни мачове на свой терен без загуба (54), а актуалният първенец в Шампионската лига гони и по процент успешност по спечелени точки. "Червените" от Анфийлд са спечелили 94,3% от точките във Висшата лига след 29 кръга, което е тамошен рекорд, а веднага зад тях е Селтик, който е спечелил 88,9% от точките във Висшата лига на Шотландия. Цървена звезда след 26 мача до прекъсването на първенството, след обявяването на извънредното положение заради корона вируса, суверенно властва в Супер лигата със спечелени 69 точки, чак 11 повече от първия преследвач. Това прави 88,5% от точките и трето място в Европа в този момент. Головата разлика на сръбския шампион е 56:14.

Трябва да се каже, че 18 клуба във всички европейски първенства, не смятайки онези, които започнаха едва в края на февруари и началото на март и са изиграни само по няколко кръга, имат процент на успешност над 80. Датският лидер Мидтиланд следва Звезда на четвърто място, а след тях са подредени Шахтьор от Донецк, гръцкият Олимпиакос, ПСЖ, Динамо от Загреб, Порто, Слован от Братислава...

В тези европейски шампионати останаха само още два клуба, които не са усетили горчивината на поражението - Макаби от Тел Авив (19 победи, 7 равенства), воден от сръбският треньор Владимир Ивич и българският Лудогорец (16 победи, 7 равенства)...

ТОП КЛАСИРАНЕ - ЕВРОПА

1 Ливърпул 82 29 94,3%

2 Селтик     80 30 88,9%

3 Цървена звезда 69 26 88,5%

4 Мидтиланд 62 24 86%

5 Шахтьор Д 59 23 85,5%

6 Олимпиакос 66 26 84,6%

7 ПСЖ      68 27 84%

8 Динамо З  65 26 83,3%

8 Порто    60 24 83,3%

8 Слован  55 22 83,3%

11 Макаби ТА  64 26 82%

11 ЛАСК  54 22 82%

13 Бенфика 59 24 81,9%

14 Ювентус  63 26 80,8%

15 Славия П 58 24 80,5%

15 Брюж  70 29 80,5%

17 Лудогорец  55 23 80%

17 Интер Анд 43 18 80%

Забележка: първата колона е броят спечелени точки, втората броят изиграни мачове, а третата процентът

Цървена звезда влезе в елитната компания на 3+ звезди

С решението на събранието на Футболния съюз на Сърбия да потвърди решението на Правната комисия на тази организация, Цървена звезда получи правото на шампионската титла от 1946 година. С това и възможността да пришие трета звезда над емблемата (всяка е за 10 титли). Но онова което е най-важно е фактът, че червено-белите влязоха в подбраната компания на европейски клубове, които могат да се похвалят с 30+ спечелени национални шампионата. Такива клубове бяха 13, а отсега - 14.

Най-трофейният сръбски клуб с решението потвърди 30-ата титла, придружи се към най-големия унгарски клуб - Ференцварош, който преди няколко дни стигна до 30-а корона. Тези два клуба са единствени с по 30 шампионски купи.

ЦСКА от София има само една повече, но и възможност до края на сезона да вземе 32-а, като изостава от Лудогорец със само три точки. По нататък към върха се редят австрийски отбор - виенският Рапид, Реал (Мадрид), пражката Спарта, Аякс и Андерлехт, Ювентус... Бенфика е пета в това класиране с 36 шампионски титли на Португалия, но много вероятно ще задържи първото място и ще свали Порто, затова има звездички след името като при ЦСКА. Възможно е след някой ден да се добави по още една.

Единственият клуб в тази листа с четири звезди е гръцкият великан Олимпиакос.

Накрая стигаме до първите три места. Благодарение на тазгодишната титла на Селтик, тези три клуба имат право на пет звезди. Без оглед на годините страдание и низът от осем сезона без най-важния национален трофей, шотландският Рейнджърс е неприкосновен номер едно, с 54 трофея. С тазгодишната титла Линфийлд, вечният шампион на Северна Ирландия, го доближи на една крачка, но това което много повече притиска "рейнджърите" е Селтик, който със своята №50 опасно се приближи до престола.

Припомняме, №30 за Звезда, или по-добре да се каже първата, през последната седмица е предмет на спор. Представители на Партизан не се съгласиха с предложението на правната комисия, нито ще останат имунизирани към това решение на събранието. Още преди няколко дни от Хумско обявиха, че ще обжалват в съда.

През 1946 година Цървена звезда е станала шампион на Сърбия (без Войводина), участвайки в квалификации за първото първенство на ФНРЮ. След разпадането на Югославия, смятат в Лютице Богдана, като се позовават на решение на ХНС, който за същата година за шампион на Хърватия е вписал сплитския Хайдук (Истра също е имала свой шампион, точно както и Войводина), се създадоха условия този регионален трофей да получи национално значение. Тъй като събранието на ФСС прие аргументацията на правния екип на червено-белите, това се и случи.

КЛУБОВЕ С ПО 30+ ТРОФЕЯ В ЕВРОПА

54 - Рейнджърс (Шотландия)
53 - Линфийлд (Северна Ирландия)
50 - Селтик (Шотландия)
44 - Олимпиакос (Гърция)
36 - Бенфика (Португалия) ***
35 - Ювентус (Италия)
34 - Андерлехт (Белгия)
34 - Аякс (Холандия)
33 - Спарта Прага (Чехословакия/Чехия)
33 - Реал (Мадрид)
32 - Рапид Виена (Австрия)
31 - ЦСКА София (България) ***
30 - Ференцварош (Унгария)
30 - Цървена звезда (Югославия/Сърбия)

Само един отбор в Европа има по-резултатна атака от Риека и Божинов през 2018

Хърватският шампион остана без целия шампионски отбор в протеклите няколко месеца, но НК Риека продължава да играе хубав и ефикасен футбол. Статистически, тази година са вторият най-ефикасен отбор в Европа!

Матяж Кек и в петия сезон на пейката на Риека върши фантастична работа, въпреки че и тази зима, като всяка година, в трансферния прозорец остана без най-добрите си играчи. През януари им побягна и Марио Гавранович, най-добрият играч и голмайстор на Риека в последната година, но отборът от Руйевица продължи да бележи с още по-силно темпо.

От Нова година Риека е изиграла шест шампионатни мача, победила е в пет, загубила един и вкарала 20 гола. Особено впечатляващ е бил бразилецът Хебер, който през миналото лято дойде в Риека от Славен Белупо. След като Гавранович отиде в Динамо, Хебер получи повече простор и надмина бившия колега, като с 15 гола сега е първи стрелец в лигата. Судани от Динамо има три гола по-малко.

Формата на Риека е впечатляваща и в сравнение с европейската конкуренция.

През 2018 година само един отбор е по-ефикасен в най-силните европейски първенства. Украинският Шахтьор е вкарал 20 гола в пет мача тази година и единствен е пред риечани, които имат фанстатичните 3,33 гола на мач през тази година...

И европейският шампион Реал (Мадрид) в 13 мача тази година постига по-малко, 3,31 гола на мач, докато клубът с най-скъпата атака в света, ПСЖ, в 12 тазгодишни срещи постига средно 3,08 гола.

Риека имаше изненадващо слаба есен в домашното първенство, но чак и когато се гледа статистиката за целия сезон, хърватският шампион по ефикасност е в европейския връх. Повече голове средно постигат ПСЖ, Манчестър Сити, Бенфика, Порто, Барселона, ПСВ, Реал Мадрид, Монако, Байерн, Шахтьор, Йънг Бойс, Нордселанд, Ливърпул, Галатасарай, Ювентус, Лацио, Мидтиланд и Брюж.

Спортно дружество Цървена звезда - 31 клуба и 657 трофея

На днешния ден, преди 73 години, в Белград е основано Спортно дружество Цървена звезда, един от символите на сръбския спорт.

Инициативата за основаването на Спортно дружество Цървена звезда е започната от Градския съвет на Обединения съюз на антифашистката младеж на Сърбия от Белград през 1945 година, с цел да бъде съставено от различни спортни секции.

На заседание на Инициативния комитет дълго се дискутирало около името, предлагало се Торпедо, Младост, Ударник, Локомотив.

Слободан Чосич и Зоран Жуйович дали предложението Цървена звезда и всички се съгласили, преди на 4 март 1945 година в голямата зала на стария ДИФ на Делиградска 27 да се основе Младежко физкултурно дружество Цървена звезда.

Първоначално са основани осем клуба (футбол, баскетбол, тенис на маса, шах, плуване, атлетика, волейбол и гребане), а по-късно все повече, и днес Спортно дружество Цървена звезда наброява 31 клуба.

СД Цървена звезда в богатата си витрина има общо 657 трофея, между които вероятно и най-големият успех - на футболистите когато през 1991 година са събрали европейската и световната титла.

Едно от най-трофейните спортни дружества в Европа отбеляза рождения си ден в петък с традиционна церемония в Медия центъра на стадион "Райко Митич", когато бяха раздадени и наградите на най-добрите в червено-бялото семейство.

За кои национални отбори щяха да играят Ибрахимович, Матич, Погба, Бейл през 11 век?

Периодът през 11 век в новата ера е белязан от кръстоносни войни из цяла Европа, в които кръстоносците са се борили срещу набезите на селджушките турци, както и за освобождението на Христовия гроб в Йерусалим.

От някогашните Източна и Западна Франкония израстват Франция начело с династията Капетинги и (Свещената) Римска империя със Саксонската династия, която по-късно е заменена от членове на династията на салийските франки (Меровингите - б.р.). В първата половина на 11 век полският крал доминира в средноизточна Европа.

Датският крал Кнут е станал господар на Северното море и Балтика, вземайки властта над Норвегия и Англия. Държавата на руснаците на изток, както и ислямският Омеядски халифат на Пиринейския полуостров преживяват граждански войни за престола.

В Сицилия, а след това и в юга на Апенинския полуостров, стигат няколко авантюристи от френска Нормандия, които набързо от тези пространства ще изтласкат едновременно и византийци и сарацини.

Краят на 10 и началото на 11 век е бил под знака на приемането на християнството отстрана на властодръжците и политическите елити в Средна, Източна и Северна Европа, но и на организирането на тамошната църковна йерархия.

Полша с Мешко, Унгария със Стефан, който става Ищван (свети Ищван) и крал, Дания с Харалд Синезъбия, Норвегия с Олаф Трюгвасон и Швеция с Олаф Шьотконунг. Докато Киевският княз приел християнството чрез византийците, както по-рано са направили българският и сръбският владетел.

Европа тогава е изглеждала напълно различно от сега и когато бихме правили национални отбори на основата на картата, бихме видели, че отделни върховни играчи щяха да играят за някои невероятни състави.

Взема се предвид месторождението, а не националния произход. В коя държава са се намирали тогава градовете, в които са родени тези играчи.

Отборът на Византийската империя дава заявка за изявен фаворит, разчитайки на имена като Неманя Матич, Иван Перишич, Бранислав Иванович и Лука Модрич. Само двама гърци намират място в 11-ката на балканския регион.

Златан Ибрахимович, тъй като е роден в Швеция, попада в състава на Северното царство, а набиращата популярност сръбска звезда Сергей Милинкович Савич е в състава на Окръг Барселона, защото е роден в Каталуния.

Тези отбори биха играли Европейско първенство: Полско кралство, Франкония, Византийска империя, Франция, Окръг Барселона, Кралство Бургундия, Тоскана, Северно царство.

Ето и съставите:

Византийска империя

Окръг Барселона

Полско кралство

Франция

Северно царство

Бургундия

Демографско изследване на европейския футбол

Футболната обсерватория ЦИЕС направи анализ на еволюцията на демографията на европейския футболен трудов пазар за играчи. Изследването покрива темите за трениране (клубно тренирани играчи), интернационализацията (чуждестранните футболисти) и стабилността (играчите привлечени през годината). ЦИЕС в момента е единствената организация в позиция да представи такъв анализ.

Статистическите индикатори , които са разгледани ни позволяват да сравним политиките преследвани от клубовете в съставянето на техните отбори както на временно така и на пространствено ниво. Пробата е направена от 466 отбора участващи в 31 топ шампионата на членовете на УЕФА. Изследването покрива период от девет години между 2009 и 2017.

За да бъде взет под внимание, футболист трябва да присъства в първия отбор на анализираните клубове към 1 октомври. Освен това, той трябва вече да е играл в мачове от местното първенство по време на текущия сезон, или, ако това не е случаят, да има участие в двубои от мъжкото първенство по време на всеки от предишните два сезона. Вторите и третите вратари са включени във всички случаи.
 
Трениране

Анализът на тематиката на тренирането се базира на дефиницията за клубно трениран играч както е измислена от УЕФА и използвана от редица национални първенства, за да окуражи назначаването на местни футболисти. Клубно тренирани играчи са тези, които са прекарали поне три години във възрастта от 15 до 21 г в техния клуб работодател.

Между 2009 и 2017, пропорцията на клубно тренирани играчи в съставите на анализираните отбори е спаднала от 23,2% до ново негативно рекордно ниво от 18,5%. Това е осмата поредна година на последователен спад. Това откритие подчертава интензификацията на мобилността на футболистите, както и неефективността на мерките приложени да окуражат назначаването на местни играчи.

В само едно първенство, топ дивизията на Словакия, клубно тренираните играчи все още са повече от една трета от членовете на състава. През 2017, негативни рекорди са регистрирани в девет шампионата, включително турската Супер лига. На другия край на скалата, няма забелязани положителни рекорди. Пропорцията на клубно тренирани играчи е по-малко от една десета в четири държави: Турция, Португалия, Италия и Белгия.

Чужденци

Понятието за чужденци определя играчи пораснали извън националната асоциация на техния клуб работодател и които са се преместили в чужбина по причини свързани с футбола. Тази дефиниция ни позволява да изолираме миграции директно свързани с практикуването на футбол. Всъщност, играчи с чуждестранен произход пораснали в асоциацията на техния отбор работодател не се считат за чужденци.

По време на обхванатия период, пропорцията на чужденци в съставите нараства постоянно: от 34,7% през 2009 до нова висока рекордна стойност от 39,7% през 2017. Нарастването всъщност се е ускорило през последните две години: +1,1% на година от 2015 срещу около 0,5% на година за предишните шест години.

През 2017, Турция надмина Кипър като страната с първенство направено от най-висок процент чуждестранни футболисти: 65,5%. Тази пропорция е поне 50% в седем първенства, включително английската Висша лига и италианската Серия А. Чужденците представляват по-малко от една четвърт от съставите само в две държави: Сърбия и Украйна.


Стабилност

За да се измери стабилността на отборите, ние калкулираме процента играчи назначени от техния клуб работодател по време на референтната година. Футболистите, които са се присъединили към състава на първия отбор директно от младежката академия не се считат за нови попълнения.

Между 2009 и 2017, процентът на нови попълнения в съставите на анализираните клубове е нараснал остро от 36,7% на 44,8%. През 2017, нов рекорд е регистриран в 11 от 35 проучени първенства: Белгия, Франция, Унгария, Израел, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Русия, Швеция и Украйна. Този резултат също показва ускорението на мобилността в трудовия пазар на футболистите.

На 1 октомври 2017, играчите подписали по време на годината представляват повече от половината на съставите в осем шампионата, включително португалската Примейра Лига (57,6%). В другия край на тази скала, клубовете с най-стабилни състави могат да се намерят в немската Бундеслига (30,9%) и английската Висша лига (33,3%).

С минаване на времето, стабилността стана лукс, който няколко първенства и клубове могат да си позволят. Разликите между шампионатите също са обяснени от различните подходи в начина по който се възприема футбола като бизнес. Въпреки регионалните различия, нашите анализи показват, че спекулациите около трансферите на играчите са все по-често срещана дейност за повече клубове и първенства из Европа.

Заключение

Нашето изследване потвърждава нарастването на мобилността на играчите в трудовия пазар на футболистите. Съставите на отборите са все по-нестабилни. Още повече, мобилността се появява дори по-рано по време на кариерата на играчите. Постоянният и значителен спад в бройката на клубно тренирани играчи в съставите е видимо последствие на този процес.

Мобилността на играчите не обръща особено внимание на националните граници. Продължителното нарастване на процента на чужденци показва нарастващата интернационализация на европейския трудов пазар за футболисти. Това положение на нещата е основно в предимство на най-богатите клубове и първенства, които са способни да съберат най-добрите футболисти без значение на техния произход.

Редовността на наблюдаваните тенденции ни позволява да потвърдим, че истинска промяна тече в европейския футбол на топ ниво. Основният въпрос е да се знае колко далече този процес може да отиде без да застрашат интереса на турнирите, доверието в професионалния футбол и неговото устойчиво развитие в повечето държави.