Немският апокалипсис - 10 причини

Йозил? Мюлер? Бавните защитници? Липсата на истински голмайстор? Кланове? Политика? Или от всичко по малко...

След спечелването на титлата през 2014 трябва да намерим нови предизвикателства. Испания триумфира през 2010, а четири години по-късно отпадна в групата, с почти същия отбор. Имаха отличен състав, но бяха нужни промени. Въртеше тази история Йоахим Льов като развален грамофон в месеците назад и предупреждаваше нацията. Сякаш подушваше фиаско, след като със своя Маншафт докосна облаците в Бразилия.

И Йоги направи определени промени в състава. Подмлади състава, даде шанс на няколко почти юноши - макар че мнозина доста го критикуваха, че не поведе в Русия най-добрият млад футболист на Германия - Лерой Сане, а машината отново заскърца. Ако го караме по имена немците имаха може би и по-силен състав отколкото в Бразилия - въпреки че ги нямаше асове като Лам, Клозе или Швайнщайгер, появиха се Гюндоган, Ройс, Горецка - но още веднъж се доказа колко важна във футбола е химията, а не само същинското качество на играчите.

И в Германия и по света днес се правят анализи къде е тръгнало на зле за "танковете"? Къде заскърца? Кой е виновен? Съобщават се десетина причини, между които и лошите междуособни отношения. Или т.нар. кланове в съблекалнята.

Но да започнем от футболните неща...

1) Видя се най-добре в мача против Мексико - последната линия с Боатенг и Хумелс на защитните позиции, с екстремно офанзивните бекове не може да защити добре Нойер. Резултатът беше видим и на терена и в статистиката: само Египет (16) и Южна Корея (15) са позволили повече удари към своята врата от немците (14). Жером Боатенг получи червен картон в дуела с шведите в немощ... Просто, бързината на двамата бранители не позволяваше такава офанзивна игра - вероятно невиждана в 21 век - и заради това всеки противник успяваше да направи на Германия десетина сериозни контри, които в повечето случаи само заради късмет не завършваха с голове.

2) Липсата на Сане... Необясними причини за такъв ход за мнозина известни световни журналисти и специалисти. Официално най-добрият млад играч във Висшата лига притежава дяволска бързина, добър дрибъл и спада към типа играчи, които от нищо могат да направят нещо. Тимо Вернер при влизането на Марио Гомес винаги се местеше на крилото и безброй пъти опитваше да пробие бека. Няма и 10% успешни пробиви, които да завършат с употребяеми центрирания. Със Сане на крилото, ще се съгласи мнозинството, Германия би имала далеч повече възможности да "пробие" съперника там където е най-тънък.

3) Недостигът на истински голмайстор, тежък нападател... Браво на Тимо Вернер за всичко, за тези 13 гола през изминалия сезон, но той не е "target man". Това момче в Лайпциг край себе си има високия и снажен датчанин Поулсен и двамата се допълват чудесно. С Гомес това не се получи. А и никога не започнаха заедно. Льов е критикуван, че в отбора не е намерил място за поне един тежък таран - Нилс Петерсен или Сандро Вагнер. Петерсен беше най-добрият немски стрелец в Бундеслигата, докато Вагнер започна да бележи във втората половина на сезона когато получаваше шанс пред Левандовски. Резултатът от всичко - Германия загина със само два "изстреляни снаряда". Онези на Ройс и Кроос срещу Швеция.

4) Джошуа Кимих... Колкото предимство от него в атаката, толкова дупка в защитата. Льов имаше идея бекът на Байерн и легитимен наследник на Филип Лам да бъде пети нападател във всеки момент, но Кимих се отнесе и тотално забрави за своите първостепенни задачи...

5) Тони Кроос беше една от малкото светли точки в немския състав. Но който и да игра до него, а това най-често беше Кедира, сякаш нямаше никаква функция. Така халфът на Реал (Мадрид) често беше оставян сам да се "бие" с трима или четирима противникови играчи. В тази борба често се губеше... Също така, Кроос беше единствената връзка между горната атакуваща тройка и единственият начин по който Германия изнася топката, не смятайки моментите на тотална атака когато това правеха защитниците. Съперниците разчетоха всичко това много добре...

6) Нойер направи няколко грешки, но далеч от това той да е между най-отговорните за ранното отпадане на Германия. Повече се потенцира твърдоглавието на Льов на всяка цена да пуска в титулярните 11 вратар, който не е изиграл нито един мач през полусезона. През това време на пейката седеше Тер Щеген, което не допадна на отделни играчи. Още една атака върху обстановката в съблекалнята...

7) Едно нещо което никой не може да оспори - лошата форма. Германия от завършека на квалификациите изигра шест мача и спечели само един, против слабата Саудитска Арабия и то с 2:1. Никой, почти никой от титулярните 11, освен евентуално Тони Кроос, не беше в оптимална форма за едно такова голямо състезание.

8) Внимание, внимание: изчезнаха Томас Мюлер и Месут Йозил! Двамата играчи, които с Кроос трябваше да са най-важните болтове в машината на Льов заскърцаха. И единият и другият пренесоха своите ужасни издания от клубовете в националния. От Мюлер чак се очакваше да замести "нямането" на Клозе в голмайсторски смисъл. Дори не стигна до шанс. Мачовете на Йозил най-добре описа Марио Баслер - той е като мъртва жаба. Нито единия нито другия преместването на пейката в един момент не успя да ги изкара от летаргията.

9) Йоахим Льов и недовършеното подмладяване... Опитният стратег често говори за това как са необходими промени, за да се задържиш на върха, но нямаше храбростта същински да освежи отбора. Критикува се, че Кедира и Йозил играят на всяка цена, съответно фактът че в един момент е изхвърлил от стартовите 11 Мюлер и Йозил, а тогава ги върна.

10) За край някои неща, които не са свързани с футбола. Под номер едно са писанията на някои немски медии, които от дълго време твърдят, че в отбора съществуват два клана. Първият е съставен от играчите, които през 2014 станаха шампион и отново попаднаха в списъка, а другите са по-млади момчета предвождани от Леон Горецка, които миналата година спечелиха Купата на конфедерациите. Льов тогава реши на този турнир да играе с резерви, без всички основни звезди. След спечелването на този трофей мнозина от тези момчета смятаха, че са заслужили повече минути, или поне повиквателна за Русия. От друга страна, шампионите от Бразилия били уверени, че имат циментирани места в първия отбор. И така са създадени две течения между които е властвала видима непоносимост. Голям прах в националния отбор преди самото отпътуване за Русия вдигна и тази сега вече известна фотография на Месут Йозил и Илкай Гюндоган с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, съответно техните изявления, че "той е техният президент". Щефан Ефенберг поиска от Льов да изгони и двамата от състава, натискът на обществото беше много силен, но накрая всичко се смири и нямаше промени в състава. Привържениците не са и няма да им простят това е потвърдено и когато на Гюндоган след мача със Саудитска Арабия му беше запален автомобила. Неговите съотборници не съжаляваха твърде много заради това...

Политика, а не футбол: най-лошата инвестиция на Барселона отиде в Башакшехир

Всеки негов мач е струвал на клуба повече от 1 000 000 евро!

Накрая беше мъчително да се гледа. Барселона се напъваше да му намери нов клуб, Арда Туран отказваше всички предложения, напълно доволен на място на трибуните с годишна заплата от почти 9 000 000 евро. Този сезон нито минута на терена. По някоя тренировка, защото турчинът винаги си намираше оправдания. И най-накрая раздяла, която толкова дълго чакаха на стадион Камп Ноу. Арда Туран и официално премина в Истанбул Башакшехир, след като Барса беше принудена да приеме предложение за наем за период от два и половина сезона.

По-точно, до лятото на 2020 година, когато на Арда му изтича договора с Барселона.

Финансите засега са доста неясни, въпреки че първоначално се писа, че Барса ще получи обезщетение от около 10 000 000 евро (2 000 000 горе-долу). Според последните информации няма да получи нищо. В зависимост от играта на Туран в Турция ще получи някакви премии. Задържа и правото във всеки трансферен прозорец да продаде Туран. Под условието той да се съгласи, а досега това не вървеше както трябва. Ако нищо друго поне се разтовари от неговата огромна заплата. Нея ще поеме Истанбул Башакшехир.

Както и да е, безславният край на сагата, която от старта тръгна в погрешна посока. Просто, Арда Туран беше политическо подсилване, не футболно, въпреки че управата прикриваше отговорността с твърденията, че го води по изричното искане на Луис Енрике. Всички всъщност знаеха, че Арда е изборно обещание на Джосеп Мария Бартомеу, който тогава се кандидатира за завръщане на президентското кресло. Барса беше под забрана да довежда играчи, а Бартомеу беше отделил 34 000 000 евро (плюс още 7 000 000 в премии), за да доведе Арда на Камп Ноу. Туран прекара следващите шест месеца на пейката, защото не можеше да бъде регистриран. Всички други кандидати за президент (Лапорта, Бенедито и Фрейшес) открито се противопоставиха на такъв ход на Бартомеу (официално трансферът подписа Рамон Адел като временен ръководител), искаха той да бъде заличен.

Нямаше смисъл, Арда пристигна, спечели куп трофеи, нещо и игра, но никога нито близо до нивото на което беше в екипа на Атлетико.

Общо изигра 55 мача за Барселона, вкара 15 гола. Като пресметнем трансферната цена и заплатата идваме до факта, че всеки негов мач е струвал на каталунците над 1 000 000 евро!

Днес казват, че не изглежда като професионален футболист. Физически разпуснат, винаги в купона, почти никога на тренировка. Може би точно заради това настоявал на трансфер в Истанбул Башакшехир. Само там ще го търпят такъв. Защото Арда Туран е в много добри отношения с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. А е обществена тайна, че Истанбул Башакшехир е галеник на на Ердоган.

Без съмнение, един от най-лошите, ако не и най-лошият ход на Барса в последните години. Дори и Дмитри Чигрински, който се смята за пълно фиаско, поне върна добър дял от вложените пари след година когато се завърна в Шахтьор, така че каталунците общо бяха на минус от около 10 000 000 евро.

Италиански слабак спаси Манчестър Юнайтед от най-лошия рекорд в историята

Беневенто беше на прага на спечелване на първа точка за сезона в 13-ия кръг на Серия А срещу Сасуоло, но Пелусо в четвъртата минута на продължението разби надеждите на домакините.

Доменико Берарди имаше шанс да донесе предимство на Сасуоло, но неговата дузпа се отби в гредата, а Беневенто наистина нямаше късмет в тази среща (1:2) и записа тринадесета загуба в текущия сезон.

Това което е интересно е, че така "подобриха" срамния рекорд на Манчестър Юнайтед.

Да, Манчестър Юнайтед!

"Червените дяволи" досега държаха рекорда по брой поредни загуби на старт на сезона, когато става въпрос за т.нар. Топ 5 първенства, като през сезон 1930/31 са започнали с 12 мача без точки, но от тази седмица "вещиците" вече са най-зле в историята.

Новият член на Серия А е постигнал едва шест гола в досегашния дял от шампионата и по всичко изглежда, че пътува обратно към по-ниския ранг.

Срам за Юнайтед: Такава аматьорска грешка от клуб с такива претенции

Манчестър Юнайтед е един от най-популярните и най-богати клубове в света, но показа, че е склонен на неразбираеми грешки.

Футболистите на Исландия от Европейското първенство, където бяха истински хит на шампионата (отпаднаха на четвъртфинала от Франция с 2:5), са в центъра на вниманието на скаут службите на европейските клубове, а в Манчестър Юнайтед искали да използват възможността и да погледнат някои от играчите, които не са в първи план за селекционера Хеймир Халгримсон.

И е възможно да бяха видели някой интересен, само да не е била наистина кардинална грешка. Скаутът на "червените дяволи" от Дания е стигнал в Рейкявик, дошъл до стадион "Лаугардалсвйолур", където го дочакала снежна, хладна и доста неприятна изненада - уцелил е всичко което трябва да уцели, освен държавата в която е изигран мачът.

Мачът между Исландия и Чехия е изигран, вместо в снежния Рейкявик, в топлата Доха, столица на Катар.

Чехия е победила с 2:1, а младите футболисти на Исландия останали без възможност да се докажат пред скаута на Манчестър Юнайтед.

Няма информация дали е успял да намери стрийм в някой хотел, както не е познато какви последици е понесъл членът на Юнайтед задължен за организацията на пътя на скаута, тъй като няма съмнение, че такъв срам боли много повече английския великан от цените на билетите до Доха.

A Manchester United talent scout was left fuming after he went to Iceland to watch a game that was actually taking place in Qatar.https://t.co/9lBnI0Yktq pic.twitter.com/Q5jbw5YXJV

— Qatar Living (@qatarliving) 15 ноември 2017 г.

Безсрамните управници на ХНС опропастиха националите: Дайте оставки и спасете Хърватия!

Преди гостуването в Киев хърватският национален отбор виси на ръба на провала...

По-добре е да имате войска овце, която предвожда лъв, вместо войска лъвове, която предвожда овца. В ХНС очевидно не са си извадили поуки от прастарата пословица, която се счита за реплика на Александър Македонски. Във война не се тръгва с вожд, който не е израснал за задачата.

Свидетели сте, че вече месеци предупреждаваме, пледираме и аргументирано критикуваме, но какво значение има това когато арогантността на управниците на ХНС няма граници. Техният аутизъм, самодоволност и шарлатанство на всички нива, от избора на селекционер до воденето на Съюза, който най-добре се оглежда в "случая Светица", лесно би могла да стане тема на някоя сочна бурлеска.

ХНС от години е истинско кабаре, но най-тъжното е те не са наясно с това. Ако са, не им пука, защото за тях най-важен е техният личен интерес. Да им е важна Хърватия, не биха правили това което правят.

Чачич тотално се изгуби

За селекционера Анте Чачич вече сме казали всичко, и то повече от веднъж, така че е трудно да се каже нещо ново без да се повторим. Започнаха най-накрая отворено да говорят и играчите, и то главните. И не само за селекционера, а и за онези, които го поставиха. Селекционерът просто тотално се изгуби. Не е трябвало и да писнат, за да заключим това, неговият жалостен израз на лицето и говор на тялото каза всичко. Още по-жалостни бяха неговите изяви след мача.

Това беше чиста трагикомедия каквато трудно би съчинил и Еврипид. Да не бъде толкова сериозна, би била весела комедия. Освен това че заекваше и за малко не заплака, на селекционера всичко му се смеси, вече не знаеше срещу кой е играл, нито кой е играл, нито защо се е играло... Ако някой го беше питал как се казва, вероятно нямаше да се сети.
 
Като човек напълно го разбираме. Бутнаха го в ситуация в която не се справя, защото просто не е дораснал за момента и работата с която се занимава. На състезателен мотор от 500 кубика не може да седне и да блести някой който в живота си не е карал и мотопед. Ако все пак се реши и седне, карамболът е гарантиран. Въпросът е само колко жертви ще има. В случая на хърватския национален отбор донякъде жертви са играчите, а най-много привържениците, които в цялата история са единствените, които нямат никакъв интерес, те са в нея само от любов.

Бедният Чачич беше във видим шок, изглеждаше изненадан, хванат, за момент и обиден, не знаем само защо, но нас вече отдавна нищо не може да ни изненада, дори и реми с Финландия, а още по-малко катастрофалната игра. Мислехме, по-добре казано, надявахме се, че Хърватия все някак ще победи, но очаквахме това да е мъчене на топката и зрителите. Как да бъдем изненадани когато хърватският национален отбор повече или по-малко през целите квалификации, най-благо речено, не играе добре, особено като се вземе предвид неговият игрови потенциал.

Който и да претендира, че разбира от футбол, не е могъл да не забележи това. Не знаем дали най-накрая прогледнаха и най-ревностните поддръжници на Чачич, за тях вероятно и сега няма надежда, но на повечето хърватски привърженици всичко отдавна е ясно. Руйевица ясно показа какво мисли за Чачич, но и за целия ХНС.

Хърватия на ръба на провала

Веднага след мача с Турция написахме текст със заглавие - Чачич доведе Хърватия на ръба на провала: Който го е поставил трябва да си отиде с него! Поддържаме това още по-силно и по-уверено, че това е единственият начин как в кратък срок да се подобри атмосферата около националния отбор и да се опита да се оздрави хърватския футбол.

Това би било поне солидно начало. Нито след Финландия нямаме какво да добавим, а и какво да махнем. Чачич тук е най-малкият виновник, той се загуби, но не се е назначил сам за селекционер. Това са направили хората, които не се интересуват от мисленето на хърватските привърженици и хърватската общественост, а само техният собствен интерес.

Нов селекционер за Украйна

Но стомната ходи за вода докато не се разбие. Стомната на хърватския национален отбор се напука и по дължина и по ширина, но още не се е разпаднала, още има надежда. За два дни не могат да се сменят управниците на Съюза, още по-малко играчите, но може да се смени селекционера. В такава атмосфера да се отиде с Чачич в Киев граничи със самоубийство. Това е ясно на всички.

Мненията са, че трябва поне да опитаме да направим ход, който ще разтърси играчите, ще повдигне атмосферата, ще предизвика положителен шок. Въпреки че има малко време, това не е невъзможно, ако нещата са подготвени, ако има готов кандидат, а има. Преди мача срещу Финландия в ХНС между редовете казаха, че имат готов план Б.

Ще видим дали ще го активират или Шукер и компания садомазохистично ще отидат до края с Чачич. Има знаци, че Чачич е бивш, вчера късно се разнесе глас, но още нищо не е официално. И за Шукер Киев ще бъде или няма да бъде. Ако Хърватия изпадне, ще трябва да си отиде, никой няма да може да го спаси. Управителите на ХНС ще спасяват своята кожа, а те нямат скрупули когато става въпрос за техните глави.

Спасяване на кожите

Всички заедно доведоха хърватския национален отбор и ХНС до ръба на провала. Успяха да опропастят трудно постигнатия култ към националния отбор, главна причина са за печалната атмосфера, която владее вече години около националния отбор и хърватския футбол в цялост. Ако имат и малко чест и морал, отдавна биха си отишли всички заедно. Но, този филм няма да го гледаме както и да завърши мача в Киев. Те няма да се дадат каквото и както и да се случи.
 
За да останат, ще направят всичко необходимо, са готови на всичко и очевидно нямат срам. Ако вече е така, нека спасят своята кожа като за Киев поставят селекционер, който да повдигне отбора и накрая да заведе Хърватия в Русия. Защото колкото и да са омразни управителите на ХНС, уверени сме, че повечето хърватски привърженици все пак искат да видят Хърватия на Световно първенство. Само за тях Хърватия е над всичко, над личните интереси и собствения джоб.

Автор: Ивица Медо

Ако е човек, Барса би била Венгер!

Превъплъщение на Арсен Венгер във всичко което има връзка с Барса. Пригответе белите кърпички и не се плашете ако сънувате Ривалдо.

Не трябва да знаете да съберете две и две, за да след това да разберете колко е немощна управата на Барса.

Когато трябва да идентифицираме Барселона това лято с една особа, бихме казали - Арсен Венгер.

Да не се ядосат привържениците на Арсенал, но синдромът на немощ на Венгер това лято се превъплъти във всички хора, които имат каквато и да е връзка с Барса.

Арсен Венгер в последните десетина години, всяко лято, е като Барса през това - много цели, малко добри, никак осъществени.

На Венгер не му е нужен Мбапе, изгонил Ибрахимович с проби, правил е играчи за Барса, а после и за Сити, а цел номер едно е била - нов стадион, "положителна нула" в сметката, всичко което не интересува нито един привърженик.

Венгер така е можел, но не е довел Суарес, Роналдо, Бейл, Погба, Варан, Канте, но решил, че са му нужни Жиру, Рамзи, Коклен, Монреал и подобни полуиграчи. Но, поне работи на плюс, изгради стадион, а клубът няма дългове.

Това през последните две години прави Бартомеу. Работи на плюс, продаде тениски на японците, разширява Камп Ноу, занимава се с по-маловажни неща.

За разлика от Арсенал, който почти никога не е бил там, Барса доживя нещо което вероятно нито един клуб не е успял в последните няколко години, да падне на най-ниското от трона, защото за когото и да сте, трябва да признаете, че допреди две години когато Реал превзе престола, каталунският гигант беше враг номер едно. Най-добрият отбор на новата ера, без значение дали в отбора са били Роналдиньо, Ето`о, Вийя и Педро, или МСН.

Бартомеу успя да затегне катапулта повече от който и да е президент, а последиците от падението на Барса тепърва ще се усетят в следващите години.

Не смеем и да помислим какво ще е да кажем през 2020 година, когато Меси и Суарес напълнят 33, и когато дойде най-голямата и най-потребната смяна на поколение изобщо в историята на футбола.

След това лято, Барса има огромен потенциал да се върне във "вангааловската" ера, от края на деветдесетте когато клубът се бореше за класиране в Купата на УЕФА, когато белите кърпички бяха главният реквизит на привържениците на най-големия стадион в Европа.

Това лято вероятно сте чели най-големият брой играчи изобщо, които са свързвани с един клуб, добре, заедно с Манчестър Юнайтед, който "доведе" половин Европа от януари до август, а стигнаха общо трима.

Фелипе Коутиньо, Марко Верати, Анхел Ди Мария, Антоан Гризман, Паоло Дибала, Томас Лемар, Даниел Себайос, Тео Ернандес, Жан-Мишел Сери, Ектор Белерин, Жоао Кансело, Дани Парехо (о боже), Иниго Мартинес, Килиан Мбапе, да, всички те са били "потенциални бомби" на управата на Барса начело с Бартомеу.

Напуснали?

Не са успели да пробутат нито един играч за пари, дадоха под наем Марлон Сантос, оставиха Вермаелен, Мунир не го иска никой, което и нормално, защото не можеш за полунападател да търсиш 20 милиона евро. Андре Гомеш не можа да завърши дори в Уест Хем, историята с Тотнъм най-вероятно е "патка", защото всички знаем, че Покетино е много интелигентен треньор. Арда Туран може да играе още вероятно само в Галатасарай, който има време до 8 септември да го върне, заедно с бирения корем, като багаж в самолета.

Рафиня, Пако, Денис Суарес, Люка Дин, Силесен, заедно с Гомеш в стартовия състав опасно се бори с изпадащите, а това не е Барса от ерата на Пеп Гуардиола, Тито Виланова.

Когато в отбора няма да има Лионел Меси, и Луис Суарес, Барса в този момент вероятно в последния кръг ще търси ножиците на Ривалдо, който с хеттрик трябва да надмине двата гола на Рубен Бараха за четвъртото място, което води в квалификациите за Шампионската лига.

Решение?

Ясно, Жоан Лапорта, връщане на "Ла Масия", скаутинг, който ще умее да намери, не новите Шави и Иниеста, защото те са неповторими дефиниции във футбола, а играчи, които имат поне приблизително "Барса ДНК", разбират тика-така, получават два, но вкарват четири.

Дали това може тази Барса? Може, докато Меси го има, но забравете за требъл, не защото сега в Шампионска лига всички са силни, а защото в останалите два турнира трябва да се борите с такъв Реал (Мадрид).

Осман Дембеле, трябва да го споменем, защото е платен 145 милиона евро, но никой знае какво подсилване ще е той, вероятно добро, но като Неймар? Трудно.

Паулиньо? От него може би дори се очаква и повече, само защото очакванията са малки и защото не е трудно в този момент да си по-добър от сегашните играчи в средата на Барса.

Нелсон Семедо е вероятно една от добрите покупки, заедно със Самюел Юмтити от 2015 г насам.

И това е днешната Барса, от 1 септември, след като обещаха, а не доведоха нито Коутиньо, нито Дибала, нито Гризман, Ди Мария, Верати, а клаузата на Неймар поставиха на достъпно ниво за днешния футбол преди само няколко месеца когато е подписал нов договор.

Пригответе бели кърпички, вкарайте ги в някой джоб, следващата барселонова "бомба", някъде през 2020 г ще бъде някой нов Сони Андерсон. А ако сънувате ножиците на Ривалдо, това вероятно са сънища на които ще се радвате като на гол на Роберто в най-големия разгром изобщо.

Автор: Милован Лонгинов
 

Тренирали са месеци за това: най-смешният пряк свободен удар

Видеото на деня стига до нас от Полша където беше изпълнен един от най-смешните свободни удари в историята на футбола.

Става дума за третодивизионния отбор Пушча Неполомице, който играл своя мач срещу Погон от четвъртфиналите на Купата на Полша. Играчите на този отбор първо минута се разбираха как да изпълнят свободния удар, а после петима от тях застанаха в стената, за да пречат да си свърши работата, а тогава се случи това:

Rzut wolny Puszczy Niepołomice... #JanuszeStałychFragmentów pic.twitter.com/GTMnRZbL36

— Tomek S (@TomekSaxx) 29 ноември 2016 г.

Предизвестена смърт (бг версия)

Години наред в края на лятото по екраните се завърта „Убийството на бг футбола“, продуциран и режисиран от плеяда мутри. Футболът е проста игра, но управлението му не е за прости хора. Трябва концепция, бюджет, разумно управление и стратегия. Да си прецениш възможностите и силите, да си поставиш реалистични цели и да търсиш прогрес.

Отбор не се гради за седмица или месец. Не става и само с наемници. Пазаруването на килограм е присъщо на пазар за плод и зеленчук. Във футбола така не се стига доникъде. Псевдоуправници, псевдоагенти, псевдоиграчи. Като не можеш да купуваш качествени играчи, създавай си ги. Няма как. Школите са затънали в мизерия. Дали ще станеш футболист не е въпрос на талант, а на пари. Татко плаща – титуляр си. Татко не може да плати – момче, намери си професия. Освен ако Димитър Пенев не те хвърли на арената. Тия времена също отминаха.

Новоизпечените богаташи се настаниха по лимузините, запалиха по пура и вече нищо не може да ги озапти – светът е техен. Добре че имат щедри души да дават и за футбола, защото по думите им от него в България не може да спечелиш. Същите тия, които пръскат стотици хиляди евро за разни африканци, западняци, а вече и обърнати към азиатските играчи. Футболът е златна мина за пари, за тоя, който знае как да копае в нея. Стадионите са празни заради уредените мачове, заради куците коне, защото на хората им омръзна да ги правят на балъци. Билетите за порнографията А група трябва да струват 10 стотинки.

Без школи. Без стадиони. Без специалисти. Без бъдеще. Дупката става все по-дълбока. Клубове без стабилност, организационен хаос. Клубове еднодневки. Пререгистрирани, закрити, издържани от държавата. Фиктивни акционерни дружества. Абсолютна пародия. Мръсна. Грозно е. Тъжно е. За тези, които имат футболни сърца. За тези, които не знаят дали утре любимият им отбор ще го има, дали ще започне следващия сезон и ако да, дали няма да е в някоя селска група. Това за което ние мечтаем, другите го имат. Да имаш стадион, да имаш фланелка и шалче на любимия отбор, да има табло за резултата. Да има камера, която да ти покаже има ли засада, мина ли топката голлинията.

Тежкарите по сепаретата и терените са въздух под налягане. С какви очи протестираш, че не ти били изплатили 10 хиляди лева тоя месец, че и ти семейство си хранел?! Я, питай някой миньор или друг бачкатор, който не си е взимал заплатата от 300 лв в продължение на 5 месеца?! Най-вероятно и двамата имате един и същ работодател. Само че бачкаторът изкарва и твоите пари. Щото ти като отпаднеш след два до шест мача в Европа спираш да носиш приходи и минаваш твърдо в графа Разходи. Няма да ти ръждяса колата, нито ше пиеш вода от чешмата. Ти просто си такъв – лигльо с претенции, който в решаващия момент омеква в коленете и топката го подминава, като манекенка, която се чука с шефа ти. Ако беше нещо друго, щеше да привлечеш внимание и да заиграеш на друго ниво, но то ти е над възможностите.

Дисциплина, тактическа грамотност, технически умения, издръжливост, бързина - само термини. Що за идиотизъм е фразата „Той не очакваше подаване“, а какво очаква сам на границата на наказателното поле – ракета томахоук или Мис Свят Петрохан Монокини?! Докога с оправданията? Докога всеки ще казва „Не зависи от мен“. Докога мутрите с тъмните очила и черните дрехи ще изтъкват с ирония „Меси ли да докарам?“. Тия на терена да не ги купи друг, бе?! И треньора ли друг ти го назначи?! Разбира се, винаги виновен може да бъде съдията.

Отборите ни окапват физически, нямат идея какво да правят, когато догонват в резултата, а ако поведат се страхуват да убият съперниците и се окопават сякаш ги напада руската армия насред Сибир. Футболно ръководство си нямаме. Няма да говоря за епохата на Батето, за умрелите добро или нищо. Не искам да говоря за Борислав Михайлов, той е на едно друго ниво, а аз толкова ниско и да искам не мога да сляза, асансьорът не ми го позволява. Очевидно е, че управление няма.

Литекс пред закриване, Локомотив (Пловдив) се разпада през 3-5 години, Черно море щеше да строи стадион на стадионите на мястото на „Юрий Гагарин“ във Варна, Черноморец искаше да става звяр от Изтока. Толкова амбиции превърнати в некролози. Големи приказки и малки дела. Далаверки. Внезапно милионерите са жертви, тежко обидени и т.н. Междувременно отбор като Пирин (Благоевград) дал толкова много на футбола ни е системно разбиван и разграбван. Докога?

Обидно. Отпадането на всичките ни отбори в първи кръг не е изненада. Не е повод за трагедия. Плачът е смешен. Случилото се е закономерно. Изненадващите са частичните успехи, като влизането в групите на Лига Европа и единственото участие в тази фаза на Шампионската лига. Не ни предаде нито късмет, нито спортно щастие, нито съдийски решения. Предадохме се сами. Както предадохме Васил Левски. Както сме си свикнали... А нашите революции са обречени на неуспехи. Колко още ще търпим футбола и живота ни да бъдат зависими от нагли далавераджии, които не виждат по далече от носа си, а той обикновено е силно сплескан...

Даниел Георгиев - Даката

5-те причини в Арсенал "Непобедимите" да станат "Невидимите"

През тази седмица преди осем години Арсенал победи Челси два пъти за шест дни и беше на върха със 7 точки преднина. Три месеца по-късно отборът стана шампион и "Непобедимите" записаха имената си в историята на английския футбол. Мениджърът Арсен Венгер бе възхваляван.

По-малко от десетилетие по-късно клубът за пореден сезон е без шанс да спечели отличие, а французинът, който създаваше история, сега я скверни. Загубата с 0:2 от Съндърланд на "Стадиона на светлината" хвърли сол в раната, отворена във вторник на "Сан Сиро", когато Милан би лондончани с 4:0, оставяйки на опонента си Купата на Англия последна реална възможност за трофей. Хората на Венгер просто не можаха да се противопоставят на "Черните котки", вдъхновени от Мартин О`Нийл, вървящи по възходяща траектория. Резултатът дори не беше голяма изненада за тези, които подкрепят Арсенал. Къде се обърка всичко? От Борда на директорите до съблекалнята, факторите, които отдалечиха клуба от съперниците му се струпаха, кулминирайки в критична точка. Ето и петте причини, които отдалечиха "топчиите" от славните дни на "Непобедимите".

1 Липсата на инвестиции

През последните пет години Арсенал похарчи близо 50 милиона паунда по-малко от съботния си съперник на "Стадиона на светлината". Успехът столичани да се задържат около върха на Висшата лига през това време заслужава похвала, но идването на Роман Абрамович и шейх Мансур промени финансовото лице на футбола, а Венгер, един от великите иноватори в английския футбол, се оказа изостанал във времето.

Остава въпросът защо Арсенал позволи това да се случи. Със собственик милиардер и годишна печалба, достигнала връх през 2010 г с 56 милиона паунда, "топчиите" имат финансовата мощ да спорят с всеки клуб на трансферния пазар.

Венгер настоява, че средства има, ако са нужни, като не пропуска да отбележи, че клубът е способен да реализира "печалба между 15 и 20 милиона паунда" за финансова година. Подобни ограничения изглежда французинът си налага сам, като таванът на заплатите - 100 000 паунда на седмица е една от емблемите на негово управление.

Казано така, основният акционер Стан Крьонке подкрепи политиката на мениджъра, заявявайки през септември: "Има риск от спад, ако реагираш твърде бурно и започнеш да хвърляш пари в опит да решиш проблемите си".

Тези похвати вече се отразяват на Арсенал на терена. Харченето на доста пари може да се окаже единствената възможност клубът да спре пропадането.

2 Проблемите с контузии

Мениджърите често обичат да използват контузиите като извинения, но в случая на Венгер загубата на безчет ключови играчи от състава се оказа особено болезнено.

Може да бъде оспорвано дали пасивността на трансферния пазар в подсилване на отбора доведе до това контузиите да бъдат доста по-определящ фактор, отколкото е нормално да бъдат. През този сезон отсъствието на Джак Уилшър, например, един от двамата играчи на Арсенал, който може да намери място в състава на Барселона, остави огромна пробойна.

Венгер беше принуден да е екстремен със защитата, която изглежда крехка. Докато може би се намери най-сетне вратар от класа в лицето на Войчех Шчесни, то Йохан Джуру, Карл Дженкинсън, Франсис Коклен, Себастиан Скилачи и Пер Мертезакер или не са готови, не са подходящи за футбола във Висшата лига или просто не са достатъчно добри.

Списъкът може да бъде продължен с още няколко имена в интерес на истината. Контузиите на Бакари Саня и Томас Вермаелен, както и на Киърън Гибс и Андре Сантос, които са далече от най-добрите си дни, бяха горчиво усетени от Венгер и верните на Арсенал. Именно защото останалите не успяха да запълнят липсата им.

3 Ключови играчи напуснаха

Напоследък това се превърна в клише, но напускането на ключови играчи със сигурност накърни Венгер и шансовете му да води Арсенал нагоре.

Най-разрушителни бяха напусканията на Сеск Фабрегас и Самир Насри през миналото лято. Свободата на отбора в атака беше организирана, ако не изцяло, то в голяма степен от тези двамата. Те се оказаха незаменими в средата на терена за лондонския клуб.

Дори преди това бившият талисман на Арсенал Тиери Анри, понякога свръхчовек, способен да печели точки сам, трудно бе заменен. Да не споменаваме за защитата, която трепери като новородено, откакто я напуснаха Лаурен, Ашли Коул и Сол Кемпбъл.

В Анри, Фреди Люнгберг, Робер Пирес и Денис Бергкамп, Арсенал имаше нападение, което будеше завистта на враговете през сезона на "Непобедимите". Тео Уолкът и Жервиньо показват проблясъци, но често измамни.

4 Загубата на Дейвид Дийн

Ако собствените проблеми на Арсенал не бяха достатъчно болезнени за верните поддръжници, то израстването на Тотнъм, като най-силен отбор в столицата е още един нож забит в червената половина на Северен Лондон.

Водени от Хари Реднап на терена и Даниел Леви от президентското място, "шпорите" следват модела по който най-големият му враг просперира над половин десетилетие при Венгер и Дейвид Дийн, бивш вицепрезидент.

Уволнен от другите членове на директорския борд през април 2007 г, заради "непреодилими различия" - поддръжката му Стан Крьонке да купи клуба - Дийн напусна след 24 години служба, през които реализира едни от най-великите трансфери в английския футбол.

Именно Дийн осигури подписите на Йън Райт, Денис Бергкамп, Патрик Виейра и Анри, шефът на Венгер беше най-добрият в трансферните дела в Англия за над две десетилетия.

"Дейвид Дийн вече не е тук и не може да се отрича, че това дестабилизира отбора и мениджъра", заяви Анри, след като замина за Барселона, месеци след уволнението на бизнесмена. Загубата на член на директорския борд се оказа решаващо клубът да загуби и най-големия си голмайстор, само доказва влиянието на Дийн.

Нетайното оръжие на "топчиите" на масата за преговори никога не беше заменено. Фактът, че трансферната политика продължава да страда не е случайно съвпадение.

5 Тактически проблеми

"Скучен, скучен Арсенал" беше често скандиране при мениджъра Джордж Греъм, но Венгер имаше добрия късмет да наследи от него добрата защита и имаше мъдростта да я спои с идейно нападение. Така дойдоха и резултатите за французина през ранните му много успешни години в клуба. Колкото и да презират и да са несъгласни с това старо "скучно" клише, какво ли не биха дали днес феновете на Арсенал за невълнуваща победа с 1:0.

Фигури като Тони Адамс, Мартин Киоун и другите от старата гвардия - защитен екип, обучен толкова добре в изкуството да брани крехка преднина, отдавна вече ги няма. Вместо това Венгер продължи с несъстоятелната си философия за "перфектен" футбол и Арсенал продължи да страда.

С незадоволителните привличания на Мертезакер, Скилачи, Микаел Силвестре и Паскал Сиган, не можа да се организира солидна отбрана. Често контузените стабилни защитници, като Саня и Вермаелен, не успяха да са част от отбранителна линия, способна да печели купи.

Това нямаше да бъде такъв проблем, ако отборът имаше атакуващи възможности, които да покрият пукнатините в защита. С изключение на Робин Ван Перси "артилеристите" нямат огнева мощ да покрият проблемите си, а Венгер е твърде упорит да приеме реалността и да действа адекватно.