Някога опитвали ли сте да изговорите една дума отново и отново? Която и да е дума... След определено време, тази дума временно губи значение. Връзката между нея и обекта или смисъла който трябва да представи се разкъсва и слушателят може да я разбере само като произволен низ от букви. Този психоложки феномен се нарича вербално засичане. Него винете и когато песента, която толкова ви е харесвала и която не сте можели да престанете да пеете, стане вбесяваща и непоносима врява.
Само заради това един разговор в периферията на аржентинския Росарио, който е истинското начало на този разказ, не можем да наречем исторически. Така само бихме го дискредитирали и обезценили. Както и онова дете което продължително викало "вълк", никой не би ни повярвал. А това ще е голяма щета, защото това е един много специален разговор.
До него се стигнало скоро след като Джосеп Гуардиола приключи кариерата си на играч. Несигурен дали да стане треньор, изгубен в кризата на новото начало, надявал се на анахронизъм, който всички чакаме поне в една фаза на живота.
Решил да отиде на поклонение. Седнал в самолета и отлетял в Буенос Айрес, а после към Росарио, град на революционери. Това е градът на Че Гевара, Лионел Меси, Сезар Луис Меноти и...
"Искаш да бъдеш треньор? Дали наистина толкова обичаш кръв?", попитал го Марсело Биелса още на вратата. Когато Гуардиола дал утвърдителен отговор, преминали към работа.
Невероятните 11 часа продължил asado, както в Аржентина наричат барбекюто което има почти обреден характер. Разговаряли само за футбол. По-точно, главно е говорил Биелса. До вилиците, които са станали офанзивни бекове, солниците които били задните халфове, маса и столове, които са представлявали линиите на два противопоставени отбора, Биелса открил на своя гост без инхибиция как той вижда футбола. На края на сеанса са се прегърнали, защото в този ден станали приятели, а тогава Гуардиола се завърнал в Каталония.
Какво се е случило след това се знае и от тези, които познават футбола толкова, че да го различат от куидича. Гуардиола спечели 14 трофея за четири години в Барселона. Стана най-младият треньор с трофей в Шампионската лига, и единственият който е вдигал шестте най-значителни трофея в един сезон. Никога нито един треньор на Барселона преди него не е побеждавал пет пъти подред Реал (Мадрид). В Мюнхен в първия си сезон спечели четири трофея, а неговият Байерн стана шампион на Германия още през март.
Паралелно с това, само по-дискретно, Пеп промени футболния релеф. Законите на причинността и здравия разум ни казват, че всяка кауза има последици. Като онази пеперуда, чийто красиви крила предизвикват ураган на другия край на планетата, Гуардиола със своите упражнения в тренировките е променил играта, не само отборите, които са му били поверени, но и националните отбори на държавите, в които е работил. Седем играчи на Барселона бяха на терена на финала на Мондиала през 2010 г. Седем играча на Байерн четири години по-късно. Гол на Иниеста донесе купата на неговия отбор четири минути преди края на второто продължение. Марио Гьотце направи същото, само три минути по-рано.
В Испания това застъпване на резултати и разбирания за футбола между клуб и национален отбор в голямата си част беше спонтанно дело. В Германия то беше част от по-широк план.
Някога немските отбори се дефинираха от изключителни играчи в единия от двата края на терена. Доминирането в централната третина никога не е интересувало много немците. Тогава на поточната линия на реновираната система за работа с младите започнаха да произвеждат друг тип играчи. На тях, мощни с топката в крака, им трябваше система направена за такива характеристики. Реактивен национален отбор, който загуби три полуфинала и един финал на големи турнири в изминалите осем години, трябваше да стане много проактивен.
Този zeitgeist се разви и преди идването на Гуардиола, но през миналия сезон се оформи напълно. Байерн на Пеп е завършил средно 122 паса повече на мач от този на Хайнкес. Всичките шест немски национали, които са играли при двамата треньори драстично са поправили процента на успешни подавания. Двамата вероятно най-важни играчи на Маншафта в Бразилия, Филип Лам и Мануел Нойер са напреднали най-много.
Първият е правил по 15 подавания на мач повече от миналия сезон, а със своите 562 паса е бил най-добър в този сегмент от който и да е друг футболист на Световното първенство. Зад себе си остави Тони Кроос, Джером Боатенг, Бастиан Швайнщайгер, и, истинско чудо, Хавиер Масчерано, още един играч на Гуардиола.
Нойер в Байерн е покачил пасовете от миналия сезон със 149, а прецизността им е скочила от 79 на 90%. Оттук тръгва и позиционната свобода на немския вратар заради която често прилича на допълнителен играч на полето.
Немците не милват топката като испанците, но по същия начин монополизират владението й. Германия има най-много подавания на Мондиала (общо 4157). На финала срещу Аржентина немците владееха топката в 64% от времето. Докато другите отбори изглеждаха основно сякаш някой е нахвърлил играчи по терена и се надява на най-доброто, Байерн направи Германия съгласувана и хармонична.
"Щастливи сме, че голяма част от този отбор работи с Гуардиола", каза Йоаким Льов след завръщането у дома. Никой не се опита да му противоречи.
Концепцията на Пеп е специфичен коктейл. В Гуардиола първо в Ла Масия са имплантирани идеалите на Йохан Кройф и Ринус Михелс. Тогава той продължил да придава лик на своята мисъл, оглеждайки се в Ариго Саки и Хуан Мануел Лиля. Най-важната съставка е дошла на края, когато всичко се оформило с урока, който получил в Росарио като подарък заедно с първокласно аржентинско говеждо месо.
Каталонецът със своите дидактични методи дълбоко повлия на футбола, но след като един човек, когото нарича най-добрият експерт на света, дълбоко повлия на него. Гуардиола е най-важната част на тази етиологична последователност, но не нареди той първи доминото, а Марсело Биелса. Кой е, наистина, той? Колко още футболни съдби е променил този чуден и чудесен треньор?
Кръг между квадрати
В Южна Америка живеят хора с прякори. Често името, което ви даде светът е много по-важно, живописно, от онова което са ви дали мама и тате. Марсело Биелса наричат El Loco (Луд, пр.а.). Хората, това знаем, обичат да патологизират поведението на другите. Някой е луд ако това дефинират тези около него, които решават, заради личния си комфорт, че особеностите на предмета на говорене са анормални от техните. Такива класификации най-често са неприятно продължение на недоразвитост и завист и не трябва да ги взимаме сериозно.
Повече от един век, футболните властимащи и длъжностни лица колаборативно са дописвали страниците на ръководството за това как би трябвало да се държи някой, който живее от тази игра. Биелса взе това ръководство и го накъса на парченца в момента в който реши да стане треньор.
Плащал е на местни тийнейджъри да се катерят на дървото и да шпионират тренировките на противнковите отбори. Със стъпки премерва ширината и дължината на терена на съперника преди да даде последните инструкции преди мача на своите играчи. Отказва да има автомобил. Като го сполети ментален срив или не му достига вдъхновение преди мач, той отива в зоологическата градина. Веднъж означил с фулмастер на обувките кой дял от стъпалото иска неговите играчи да употребяват при удар, а после, като немилосърдно подсещане, ги е носил с дни.
Биелса има егалитаристично отношение към вестникарските компании. Изрично отказва да дава интервю, защото не иска да фаворизира представител на която и да е медия. Заради това на неговите конференции, които понякога траят часове, всеки може да зададе въпрос.
Новинарите не могат да влизат в контакт с него когато си поискат, но това пък могат привържениците. И то най-младите, които често са игнорирани само заради това, че нямат портфейл. Има история че Биелса, по време на една от разходките си в Билбао, попаднал на деца, които го помолили да им се подпише в албума. Той им предложил нещо по-добро. Взел албума и им казал да го намерят на следващия ден на същото място и по същото време. По договор им върнал албума, но пълен с подписите на всички играчи от тогавашния Атлетик.
Години по-рано, когато отишъл да гледа мач от Копа Либертадорес, видял двама малчугани, които опитвали да влязат на стадиона. Отишъл при тях и им дал своите билети, а самият той бързо се върнал вкъщи, за да хване началото на мача.
Биелса е роден в семейство на адвокат и политик. Неговият брат Рафаел е бил министър на външните работи в Аржентина, а неговата сестра Мария е била заместник управител на провинция Санта Фе. Може точно от там да започва насърчението на Биелса към футбола.
Когато станал треньор на своята държава, казал на приятелите си да загубят неговия телефонен номер, а после се заключил в ранчо в пампасите където непрекъснато гледал футбол във всичките му видове и агрегатни състояния.
На Мондиала през 2002 г със себе си е взел 1800 видеозаписи на различни мачове и тренировки. Тогава разбрал, че не му е достатъчно, така че взел още 200. Веднъж на сватбата на свои играч дошъл със запис на мач на Бока Хуниорс под мишница.
Винаги с моливи с различен цвят, обиколен от планина от хартия, той, измежду останалото, разлага мачовете на петминутни периоди които после анализира с дни. Така той, в самоналожена отчужденост, гради това което се смята за най-обемната футболна библиотека на света. Сякаш, като алхимиците които между реторти и епруветки търсят панацеята, и Биелса между тези свои записи и бележки търси идеалния начин да се играе футбол.
Никога в костюм, винаги с очила каквито има вашия осемдесетгодишен комшия, Биелса води мачовете на своите отбори седнал в единия ъгъл на позволения му простор. Понякога се замисля, главата му клюмва, което му дава вид на човек на който са му паднали ключовете. Но това не трае дълго, защото хипертрофираната страст с която работи не му дава мира. Тогава става и, след неистови викове и придружаващи жестикулации, отива в другия край на означеното пространство. Ако се вярва на онези, които са броили, той през тази разходка, която се повтаря много пъти, прави точно 13 стъпки.
Завладяващ, напълно сигурно. Натрапчив, очевидно. Луд, възможно е. Но над всичко, Биелса е гениален. Ако не беше, нямаше да стане култ.
Биелсизмът има повече известни последователи от Сциентоложката църква. Освен Гуардиола, негови ученици са Хорхе Сампаоли, Маурисио Почетино, Диего Симеоне, Херардо Мартино и Едуардо Беризо. Дори и такива треньори, които нямат непосредствена връзка с него, като Юрген Клоп и Андре Вияш Боаш са прихванали много негови принципи.
Футболът в изминалите седем или осем години мина през процеса биелсификация. Междувременно, всички тези треньори само взеха назаем и адаптираха доктрината на Биелса. Те играят опитомен, PG-13 издание на неговия футбол, нямат дързостта да предложат оригинални идеи.
Futbol bielsista е необичаен, уникален и екстремен. Както когато излизате от дълъг тунел, на очите е нужно време да свикнат с него. Но когато го разберете и приемете, няма да можете да се заситите.
На половина футбол, а другата половина художествен пърформанс
Не е било така винаги, поне не напълно. Никой не се е родил като супергерой. Всеки супергерой има история на своето създаване. При всеки има ясно изпъкнал момент когато е престанал да бъде част от стадото и когато е станал по-силен, по-бърз, по-смел, различен. Винаги става въпрос за някаква травма. Някой го ухапва радиоактивен паяк, някой страда за родната планета, а някой губи с 0:6 от Сан Лоренцо в Копа Либертадорес.
Това е бил момент когато Биелса разбрал, че трябва да промени нещо. Всички са били уверени, че ще се отрече от своята философия. Но неговият организъм още веднъж отхвърлил конформизма като чуждо тяло. Не изоставил своите схващания - подсилил ги. След три дни, които прекарал заключен в хотелска стая, решил да освободи своите най-луди футболни фантазии.
Нюелс Олд Бойс през този сезон спечели аржентинската Клаусура само с една загуба. На 1/4-финалите на Копа Либертадорес победили същия онзи Сан Лоренцо с общ резултат 5:1. На финала, след дузпи, от него по-добър все пак бил бразилският Сао Пауло.
След края на сезона Биелса напуснал клуба, който му се издължил като дал на стадиона си неговото име.
Това е, иначе, съвършеният модел на кариерата на Марсело Биелса. Освен две титли с Нюелс, както и една с Велес Сарсфийлд и олимпийско злато с Аржентина, той няма повече успехи в онзи традиционен смисъл. Неговият треньорски път е пълен с "победи за малко". Достатъчно е да се сетим за неговия Атлетик (Билбао), който с обидна лекота два пъти победи Манчестър Юнайтед, за да бъде сразен на финала на Лига Европа от мадридския Атлетико.
Не е трудно да се забележи причината за това. Неговата тактика не е само трудна за противниците, но и за нейните непосредствени екзекутори на терена, самите играчи.
Анатомията на идеята на Биелса е необходимо да се започне от неговата любима формация. Той играе в изключително рядката 3-3-1-3 система. Сплескан ромб, обиколен от две линии с по трима играчи в офанзивната и дефанзивната част, не е започнал от него, но това е неговата формация.
Тя е толкова негова, че на 3 март 2013 г в Чили, държава в която националната селекция гниеше в неизвестност преди той да я поеме, е обявен за ден на Марсело Биелса.
Футболът е капризен и нестабилен, но има една константа в неговото развитие. През десетилетията броят дефанзивни футболисти се повишава. Примитивният футбол се играл с един или двама отбранителни играчи. После се преминало на три в W-M системата, частично и в "метода", в края на петдесестте, несвързано и почти едновременно, в Бразилия и Унгария развили формации с четирима защитници.
Тогава Карлос Биярдо, още един аржентинец, на Световното първенство през 1986 г, прекъснал тази тенденция и за пръв път отнел един дефанзивен играч. Създадена е 3-5-2 формацията. "Миризливия" (прякори, прякори и само прякори) с нея спечелил Мондиала.
Тази формация продължила да бъде много успешна, особено когато отсреща отборът играел в 4-4-2, но като е станала популярна, и като я разбрали все повече отбори, така и нейните недостатъци станали очевидни.
Формацията 3-5-2 (3-4-1-2) във фаза нападание прекалено много зависи от плеймейкъра. Когато той се задуши, отборът губи целият си креативен маховик. Биелса коригирал това като направил от един централен халф офанзивен. Междувременно, и тази модифицирана формация, най-близо представена като 3-3-2-2, не решава друг голям проблем, а той е острата недостатъчност на ширина когато отборът има владение.
Затова Биелса преместил на крилото единия нападател и един офанзивен халф. Плеймейкърът отново е сам, но сега решенията които има са удвоени, заради което е по-тежко да го извадят от мача.
Пеп Гуардиола, винаги начело на новата вълна тактически иновации, е, дискретно, но много успешно, взел формацията на Биелса. Каталонецът в своя последен сезон в Барселона де факто игра 3-3-1-3, въпреки че графиката преди мач показваше нещо друго. Има ясни знаци, че нещо подобно ще развива и в Байерн.
Биелса иска да предвиди и замести всяка възможност на терена. Заради това настоява неговият отбор винаги да прави първия ход. Той нарича това protagonismo. С който и да и против когото и да е да играе, вкъщи, като гост, на слънце, на дъжд, на върха на планината или на дъното на морето, Биелса винаги напада. Тези атаки понякога завършват и със седем футболисти в последната третина.
Биелса играе с изразена висока задна линия, смята, че има идеални 25 метра разлика между централния нападател и защитника в отбора. Когато до тъчлинията изглежда като човек, който свири на невидима хармоника, той подсеща своите играчи да държат тази гъстота и компактност.
Неговият футбол понякога е страшно вертикален. Той иска възможно най-бързо да стигне до противниковата врата с директни подавания, използвайки най вече цифровото предимство, което имат на фланговете. Все пак, ако първият удар не успее, отборът, който води Биелса печели спорната топка и е способен чрез позиционно нападение да създаде възможност за гол.
Заради гладкото протичане на топката Биелса е измислил халф, който играе защитник. Това се харесало на много треньори, които по-късно въвели това в своите отбори.
Когато загуби топката, намерението на Биелса е да възстанови владението още преди да е възможно. По тази причина пресата е друг много важен елемент на неговата игра. Но дори и тази негова преса не е обичайна.
Валерий Лобановски се смята за един от най-големите пропагандатори на пресата (с Ринус Михелс и, разбира се, Виктор Маслов), и той е разделил този сегмент на играта на три модела. Пълна преса е когато отборът притиска противника дълбоко в неговата половина. Полупреса е същото, но започва когато противникът премине половината на терена. И на края имаме лъжлива преса, случай, в който отборът показва намерение да пресира, но не прави това наистина. Тогава само един футболист напада противника с топката, докато останалите стоят в зоната си. Отбори, които предотвратяват прекомерен натиск, най-често само в началото на мачовете играят в първия вариант.
Това е, предполагате, много неприключенско за Марсело Биелса. Неговата преса започва в най-далечните кътове на противниковата половина, и там се задържа през цялото време.
Отборите на Биелса вероятно са единствените на света които почти не играят в преходи. Те са програмирани да се бранят или да нападат. Преходът е губене на време в строгите очи на Биелса. Десант на противниковата врата иска яростна атака за изгубената топка. Нападение, преса, нападение, преса, нападение, преса - и така от първия до последния сигнал.
Това редуване на двете фази на футболната игра изглежда като заучена хореография. Ако имате добри места на стадиона, това изглежда като танцувална група, която танцува на музика, която само нейният треньор чува. Дигиталната хартия не може да представи колко красиво може да бъде това.
Но това не трае твърде дълго. На играчите първо им трябва време да отработят тази система. След това, месец, два, може и цял полусезон, те са величествени. Но накрая умората винаги замазва и неузнаваемост изкривява този шедьовър.
Биелса би могъл да предотврати ограниченията на човешкото тяло и да направи тази своя система устойчива, но това означава да направи компромис. Вместо това, той само меланхолично признава: "Ако футболът се играеше от роботи, аз винаги щях да побеждавам".
Победа или нещо още по-хубаво...
Биелса е прекалено голям фундаменталист, за да е успешен. Разбира се, глупаво е и да се помисля да се постави под въпрос някакъв недостиг на желание за победа.
Той сам е казал, че след загубен мач не може да си играе с дъщеря си, защото усеща, че не заслужава да се радва. Играчите на Атлетик, вече напълно попаднали под влиянието на своя тогавашен треньор, толкова са били потресени от загубата на финала в Букурещ през 2012 г, че не са изкарали утешителните медали от съблекалнята. Всички треньори искат да побеждават, а единственото което ги различава е подхода към осъществяване на желанието.
Методите на Биелса наистина функционират в реалния свят, той показа това със селекцията на Чили, но за тяхната култивация е нужно време. Елитните клубове имат всичко освен това, защото на тях им е необходим резултат веднага и винаги (вижте само Манчестър Юнайтед).
Голяма щета е, че заради това Биелса никога няма да получи възможност да се разгърне със своите идеи в някой европейски блокбастър клуб. Кастовата система във футбола е сурова. Клубове от втора категория, каквито може да води Биелса, не могат да се противопоставят на мегаклубовете, които са взели целия талант достъпен на пазара.
Някой ще каже, че добрият треньор от всеки отбор може да направи победител. Това е дори неточно както и обратното твърдение, според което треньорите не са нужни, когато отборът има достатъчно качествени играчи.
Второто твърдение за функцията на треньора почти навежда на онези, които имат красивите девойки, които се усмихват и позират до великолепни автомобили на панаири. Не, отборите се раждат и умират заедно със своите треньори. Връзката между тях е неразривна и представлява основна единица в този спорт.
Треньорите не са всемогъщи. Тяхното влияние има много ясни граници. Както когато опитвате да се покриете с много малко одеяло.
Тактиката не е нищо друго освен опит да се внесе ред в хаоса, който е футболът. Това винаги е само опит, защото силите които скитат на футболните терени са прекалено силни. Късметът, или съдбата, ако вярвате в такива неща, е много силно нещо. Като треньор, единственото което можете е да намалите нейната роля колкото се може повече.
Но думата не е само за късмета. Всичко засяга крайния епилог. Дали нападателят се е наспал предишната нощ, дали защитникът се е помирил с момичето си, дали на вратаря е блеснало слънце в очите... А дори не стигнахме до онзи най-очевиден, талант и майсторски футболист, който треньорът може отново само частично да формира.
Безброй са променливите, а треньорът е само един. Той може да надъха играчите и да ги насочи в правилната посока, но играчите са тези които побеждават или губят.
Затова, като оценяваме работата на треньора, резултатът почти - още веднъж почти - не е важен.
Нашето мислене е пристрастно. Ние оценяваме това което завършва добре, а не това което е добре направено. Ние нападаме онова което завършва лошо, а не това което е лошо направено. Това просто е погрешно. Мюнхенският Байерн беше отличен отбор в 90 минути на финала на Шампионската лига през 1999 г. В 92 минута бяха грозен отбор. Нещата са много по-сложни от дихотомията "победа - добре, загуба - лошо".
В края на краищата, ние които плащаме, за да сме част от футбола, вместо да ни се плаща за това, не би и трябвало твърде много да ни е грижа за резултатите.
Никой не се е влюбил във футбола заради победа или загуба. Никой не се е влюбил във футбола заради бройките и конфетите. Във футбола сме се влюбили заради онова между другото. Марсело Биелса е крал на това между другото.
Процесът запленява и изпълва, не резултатът. Утре, след мача, ще спорим за процеса и толкова. Резултатът е информация. Сух и точен, той просто е такъв. За него не се спори.
Никой не влиза на стадиона в 90 минута, поглежда таблото и излиза навън. Най-хубавото във футбола не се докосва до таблото. Най-хубавото във футбола е неосезаемо и абстрактно. Марсело Биелса е крал на неосезаемото и абстрактното.
Насладата произтича от мириса и вкуса на самата игра, а не от нейния изход. Победата винаги ще бъде цел, но играта е смисълът.
Ако на вас всичко това ви звучи патетично и сладникаво, може би малко чудно, добре е. Трябва така да звучи. Футболът не съществува без доза лудост. Марсело Биелса е абсолютният крал на лудостта.
Автор: Лука Йевтович
Няма коментари:
Публикуване на коментар