Партизан дължи 12 милиона евро, атакува Шампионска лига

Реалният дълг на "черно-белите" като се съберат всички суми е около 12 милиона евро. Предвид приходите заключението е ясно: "Европа или пропаст!".

"Футболен клуб Партизан в предходните четири години финансово е работил неуспешно. Общата загуба на клуба за тези четири години е 598 милиона динара, а само през 2014 г е около 400 милиона динара!", показва анализът, който е направен от новата управа на Партизан, начело от декември 2014 г.

Още едно послание от конференцията пред медиите, което отправи управителят на финансовото звено Иван Маричич е, че Партизан ще продължи да продава играчи, защото живее от това, както и участието на клуба в европейските турнири (Лига Европа и Шампионска лига) е нужно като хляб!

В подкрепа на тази теза, Маричич посегна към цифрите. А те ясно показват:

От всички приходи през 2014 г, които общо са 9,7 милиона евро, най-много са парите от продажби на играчи и от УЕФА.

Европа или... добре, да не бъдем твърде черногледи, но Партизан (както и всички клубове в Сърбия) могат да преживеят само ако играят в Европа или "от небето" им дойде някой силен спонсор.

Партизан, въпреки че дълги години наред беше шампион, има само два чуждостранни спонсора и двата технически - Адидас и турския Ачибадем.

Достатъчно е да се каже следното: от спонсорства през 2014 г Партизан е изкарал само 94 милиона динара!

Членът на управата на "черно-белите" Иван Маричич потвърди, че дългът е 14,9 милиона евро, но има искове в размер на 6,8 милиона евро.

От тези искове Партизан реално може да изплати само 2,8 милиона евро!

Как? За какво става дума?

"Останалите искове не са събираеми. Ето ще ви дам пример - имахме договор със Сарагоса (за продажбата на Иван Обрадович), но не можем да получим последната вноска, защото Сарагоса изпадна в банкрут. Или имахме спонсорски договор с Галеник, но не можем да вземем, защото Галеник има сходни проблеми...", каза Маричич.

Като се събере и извади всичко, реалният дълг на Партизан е около 12 милиона евро.

Как да се върнат тези пари, да се изплатят дълговете? Как да се направи равновесие?

"Спестяване! Ние за тези няколко месеца опитахме и успяхме да намалим разходите където можехме. Но, Партизан е голяма система, само за издръжката на стадиона на година се харчат 22 милиона динара, за заплати на играчите през 2014 г са похарчени 366 милиона динара. За да играете мачове в Европа, необходимо е да се положат големи финансови усилия. Стигнали сме до червената линия. Можем да намалим заплатите на играчите, но тогава под въпрос са и резултатите, участието в мачове на голямо равнище, губим скъпите двубои, защото футболистите ще отидат за повече пари в друг клуб...", допълва Маричич.

Добавя, че Партизан вече няма накъде да стяга колана. Затова е важно Партизан да работи за подсилването на своята школа, като така ще има директен извор на приходи (и най-стабилен), а също така да участва всяка година в Европа.

Но дали това не е подход "камикадзе", да се разчита непрекъснато на бисери, които школата да открива? Партизан е познат като развъдник на таланти, но дали винаги ще бъде така и кой може да го гарантира?

"Вярвам в генетичния потенциал на нашата талантлива нация, но и на отличната работа в нашата школа", отговаря Маричич.

Колко участието в Европа е по-щедро от домашните мачове показва и това:

Приходът от домашните мачове през 2014 г е 5,2% от всички изкарани пари в клуба! От ТВ права Партизан е получил 38 милиона динара, от продажба на билети 11 милиона динара...

Една от стратегиите по които тази управа трябва да работи, която е зачертана цел, е - връщането на публиката на стадиона, това, вярват в Партизан, веднага ще привлече и спонсори.

"Когато имаме всяка седмица 30 000 души на стадиона, спонсорите сами ще дойдат, няма да ги търсим ние. Затова трябва да работим по това да върнем привържениците, да ги образоваме..", казва Маричич.

Заслужава си тук да припомним съобщението на треньорите в Младежката школа в Партизан, когато надигнаха глас срещу работата на предходната управа. Те съобщиха, че в предишните десет години са продадени футболисти на стойност около 50 милиона евро!

Поставя се въпросът какво се случи с всички тези пари? Разбира се, че се е харчило за поддръжка на стадиона, спортния комплекс в Земун, за заплати на играчите и служителите, но трябваше и да остане по нещо, както казва народът.

Като се има това предвид тогава стигаме до логичното заключение - привържениците на Партизан ще се върнат на стадиона, когато се работи домакински и когато парите от продажбите на талантливите деца (за съжаление това е реалността в сръбския клубен футбол) бъдат харчени умно и инвестирани. Не им трябва "образоване", а да видят, че в клуба се мисли и постъпва стратегически.

Като стигнахме до темата за публиката, питахме члена на управата на Партизан дали при зачислените на работа в клуба е видял и такива, които взимат заплата, а ги наричаме запалянковци, особено между водачите на агитките?

 "Аз не знам кои са всичките тези хора, не знам техните имена. Но, това което мога да кажа е, че всички на работа в Партизан го подкрепят и в такъв смисъл са привърженици", гласи отговорът на Маричич.

Управникът добави, че в клуба не са обмисляли евентуална приватизация (реално за това още няма нито условия, нито основа), но сподели своето мнение по въпроса:

"Има много примери в миналото когато определени фирми, компании бяха приватизирани и това не донесе резултати. Да, има и примери в които приватизацията е била успешна. Но не в това е ключът, а в успешния начин на управление. Титуляр на собствеността не носи автоматично и ефикасно управление и добри резултати".