В брака по сметка най-скъпа е любовта

Всички идват с високопарни слова, големи обещания и декларират привързаност, а когато си тръгват всичко е ясно - всичко е било лъжа. Прилича на сериал тип тъпа сапунка с 320 серии, които могат да се разкажат в 3 минути. Всъщност става дума за футболния клуб ЦСКА. Страшилището, което с много усилия се превърна в опърпано плашило.

На стадион "Българска армия" и в прекия и в буквалния смисъл беше дръпнат шалтера. Сметката за тока ще се плати, но кой ще плати за срамното положение на най-успешния български отбор? До полусезона всичко изглеждаше обещаващо - първо място в първенството и здрава борба с Лудогорец. Да, ама не. Нова година - нов отбор. Трагичен отбор, който се опита да счупи всякакви антирекорди в историята на клуба и на българския футбол като цяло.

Продажбата на голмайстора Серджио Буш не може да е оправдание. И на най-големите балъци им е ясно, че румънецът не беше 90% от състава, който през 2/3 от първенството едва допускаше гол и на свой терен беше сред най-коравите в цяла Европа. Всички знаят, че същите тези играчи не си взимаха редовно заплатите, така че и любимият проблем за парите не им пречеше да трупат точки. Конспиративните теории тепърва ще се надпреварват да изтъкнат логичното обяснение. Ако изобщо може да се намери логика в абсурда.

Абдикацията на ЦСКА от борбата за титлата направо избледня, след като се разбра, че така или иначе отборът отново няма да играе в Европа. Второто управление на Лупи завърши по познат начин. Както преди седем години - лиценз няма. Този път под сериозен въпрос е и участието на ЦСКА в т.нар. елитен футбол - А група. Уж се погасяваха някакви дългове, обезпечаваха се, а НАП си търси 11 милиона лева. Оказва се, че на "Армията" само въздухът не е запориран.

Флиртът с публиката - просто задължителен. Казваш каквото им се иска да чуят и след това си правиш каквото си знаеш. Изпитана схема. Привържениците искат да помогнат - смси, дарения по време на мачовете, кампании, дори и акции си купиха. Всичко в името на ЦСКА. Принципно. Само че един голям проблем е, че хора без принципи броят парите.

Цялата дандания с пускането на акции си миришеше от ден първи. Липсата на сносни финансови познания в мнозинството от народа позволява на тарикатчета да повтарят пирамидалното крадене от 90-те години. Този път не обещават бомбастични лихви, този път заложникът им е най-разпознаваемата футболна марка на България. Акцията с акциите се провали по редица причини, а дали обещанието, че събраните пари, които собствениците им не си потърсят, ще отидат за инвестиции в стадиона, всеки да си прецени сам.

Томов категорично ще остане в историята на ЦСКА. Като президентът с най-много издънки в управлението. Той няма финансовите възможности на нито един от другите, които са сядали на президентското кресло. За сметка на това надмина всички останали в лъжите. Обещаваше неща, които дори милиардерите Илия Павлов и Васил Божков не са си и помисляли, въпреки че им бяха по силите. На Павлов ЦСКА му беше измежду последните грижи, докато градеше империята Мултигруп, а после футболният му интерес се премести в Черно море. Божков искаше да прави нов стадион, но след сблъсъка с Министерство на отбраната и особеностите на строеж в Борисовата градина, отказа и строителството и издръжката на "червените".

С оттеглянето на най-богатия жив българин и появата на Лупи в ЦСКА успехите спряха като спортна кола, която намалява скоростта заради липса на гориво. Професорът по икономика съвсем оплеска конците, когато въпреки категорично спечелената титла за 60-годишния юбилей на клуба, не можа да получи лиценз и "армейците" загубиха правото да участват в квалификациите за Шампионската лига и да получат съответните постъпления. Гневът на Сектор Г се размина само с една бутилка вода в главата на пишман политика, който не се забави да напусне, докато можеше да го стори без тежки последствия.

Първата голяма криза стана факт. Издръжката на ЦСКА иска големи средства за българския стандарт и се наложи да се търси достатъчно силен финансово собственик. На сцената блесна "Титан АС". Сметопочистващата фирма управляваше сякаш по задължение. Агитката реагира с "Вън боклуците от ЦСКА", след като за пръв път в историята си клубът се отказа доброволно от участие в европейските турнири, с мотив от ръководството, че разходите били скъпи. Като поеха властта на "Армията" явно са си представяли, че ЦСКА няма и да търси класиране за Европа. Избухналият скандал ги накара окончателно да напуснат, като водеха преговори да ги наследи Гриша Ганчев. Всичко уж беше готово, Христо Стоичков, който тогава беше треньор на Литекс, се появи на стадиона в Борисовата градина, но в крайна сметка не се получи.

Лятото на 2013 г положението стана критично. Всичко с което разполагаше ЦСКА беше половин стартов състав. С големи дългове, които отказаха Ганчев да наследи "титаните". Никой не искаше да си сложи главата в торбата, докато на сцената не се появи отново Лупи. Уж осъден на ефективна присъда за далавери. В типичния си стил Томов обеща инвеститори, спонсори и измъкване от задлъжнялостта. Доведе Стойчо Младенов, като ход на стопляне на отношенията с агитката. Доведе и Лоурън Дейвис, станал известен като "англичанина с пурата". Водеше и преговори с хонконгски милиардер. Търсеше спонсор, който да вкара в касата поне 1 милион. Въпреки че не докара никой със средства, ЦСКА се закрепи, че и успя да се класира в Европа, макар и да отпадна след два мача и то заради гол на "Армията".

Предвид положението преди началото на сезона и мястото в крайното класиране, Лупи си надена костюма на спасител. След привидното успокояване на страстите заради бойния дух на "армейската" чета, Томов си продължи по старому - обещания, обещания и само обещания. Идват пари - днес, утре, другата седмица, така със заплатите и с всичко останало. Докато не се случи неизбежното - вкара си зрелищен автогол. Едрите акционери, за да се застраховат, взеха заложеното от него, а всъщност - контролния пакет.

Започна одит. Да се разбере веднъж завинаги на кой и за какво има да дава пари ЦСКА. На държавата, на играчи, треньори, агенти, служители, екипировки и т.н. Разбираемо е, че на фамилия Манджукови няма да им харесат резултатите. Никой не се е заблуждавал, че сумата е малка. Колкото и да се е опитвал Лупи да заблуди. След дълги години опити да се сдобие със стадион и тренировъчна база, поне на концесия, ЦСКА успя. Сега просто всички се надяват да не е твърде късно. Прав е Бербатов, че никой не дава пари просто така. Редно е да се направи план как да се изплати дължимото, в какви срокове е възможно и разумно.

В крайна сметка парите не са чудовищно много, погледнато реално общите задължения са в порядъка на около 10-12 милиона евро. В съвременния футбол толкова струва един играч от средна ръка в топ първенствата на Европа. Ясно е, че докато тече оздравителният процес ЦСКА трудно ще се бори за титлата. На никой привърженик не му допада тази мисъл, но още повече не му харесва възможността за фалит, за В група или за състав от 11 чужденци, които всеки месец дълбаят още по-дълбока дупка пред бъдещето. Няколко сезона ще бъдат белязани от битка за възвръщане на всичко загубено.

ЦСКА изпадна в положение да чака милост. От БФС, от държавата, все тая. Достатъчно е унизително и грозно. Единствената гордост на клуба, която не остана в миналото е публиката. Въпреки всичко "червените" привърженици показаха, че подкрепят ЦСКА. Съставите се променят, напоследък всеки полусезон. Треньори и собственици идват и си отиват. Някои пеят с агитката, целуват емблемата, веят шалчета и знамена. Има и такива, които остават завинаги част от историята и сърцето на ЦСКА. Герои, които мъжки стискат зъби и не се отказват. Малцина. За останалите ЦСКА е брак по сметка, а в такъв най-скъпа е любовта. Крайно време е да се потърси отговорност на всички, които управляваха и да обяснят където трябва как се стигна до там клубът да затъне толкова сериозно.

Колкото до лиценза, това вече не е прецедент, не е и само при "червените". Очертава се всяко лято да има поне 2-3 клуба, които да са на ръба на бръснача. За нас остава да чакаме с огромно нетърпение българските варианти на Ули Хьонес да попаднат там където им е мястото. Най-вероятно ЦСКА и Локомотив ще бъдат прекарани през някоя вратичка и ще останат част от А група, най-малкото, защото фенската маса е важна за платения канал и съществуването му. Пребиваване за следващия сезон, за следващите седем години, кой знае, ако се продължава така. Не става и повече не може. Въпросът не е да се правят жестове, а да се управлява правилно и стабилно. От ЦСКА до клуба на най-малкото населено място, което практикува футбол в България, защото за тях никой няма да напише и 2 думи, без да осъзнава, че и те са важни за някого и за играта.