Мръсната история на Европейската купа

Понякога футболът изпада в кръга на проблематичното минало, но историята на Купата на европейските шампиони (по-късно Шампионска лига - б.р.) е пропита с мръсни малки тайни.

Това е история, която ще сложи край на добрите завети на няколко човека в играта, и ще започне да хвърля мръсотия по Европейската купа.

През последните три десетилетия, преди едни от най-важните мачове в турнира, единият отбор е изправен пред дилема. Те са от държава, която в този момент преминава през икономически трудности, така че техният много по-богат противник опитва да използва ситуацията, за да подкупи някои от играчите им.

Треньорът разбрал за това и решил да проведе среща на отбора. Казал, че разбира защо някои биха приели подкупите предвид личното им положение, но имали избор. Тези футболисти можели да приемат парите и да правят каквото си искат, или можели да разпределят парите между целия състав и ако не играят за победа, то да не играят и за загуба, просто каквото стане.

Изборът решил мача.

Колкото до резултата? Той е сред многото детайли около този мач, които не могат да бъдат публикувани, поради множество причини. законът за клевета изисква някои от замесените да свидетелстват какво се е случило, но всички засега отказват да го направят. Най-малко трима от играчите, в частни разговори потвърдили историята. Ако го направят публично, това ще започне да пренаписва историята на турнира. Въпреки това, не трябва да копаете много дълбоко, за да се случи това.

Футболът винаги гледа с презрение как Тур дьо Франс трябваше да добави серия от възражения и бележки под линия към историята си, но истината е, че много от европейските шампиони трябва да имат звездички до техните купи на Европа. Единствената причина на някои да не им е отнет трофея е заради ограниченията на УЕФА да се отнеме заради изминалото време до излизането на опропастяващите разкрития.

Нека просто погледнем какво знаем и можем свободно да кажем.

Интернационале на Еленио Ерера в периода 1963-65 е четвъртият отбор спечелил трофея, третият защитил го, но първият публично обвинен за измамни действия. Почти десетилетие след тези успехи, Браян Гланвил и "Сънди таймс" разкриват, че италианският клуб е регулярно виновен в опити да подкупи съдиите в мачовете от турнира, обикновено чрез всеизвестния унгарски "уреждач" Дешо Солти.

Унгарският съдия Гипрги Вадас открито признава, че е имало опит да бъде купен преди полуфинала през 1965/66 г, но той отказал, а Реал (Мадрид) спечелил. Това не бил единственият начин на мамене от тяхна страна. Феручио Мацола - футболист на Интер и брат на легендата Сандро - по-късно признал, че допингът бил много разпространен в клуба. Въпреки всичко това, този Интер все още се нарича велик, а купите остават във витрината.

По това време УЕФА няма подходяща разследваща организация. Управляващото тяло не е имало и сносни правила за допинга по това време. Фейенорд от 1970 г и Аякс от 1970-73 г използвали амфетамини, докато доклади замесват в престъпление и националния отбор на Западна Германия, който включвал много от играчите на Байерн (Мюнхен) европейски шампион от 1973-76 г. В холандския случай, серия от играчи включително и Джони Реп признават. В Аякс, мисленето било, че защитниците трябва да ползват амфетамини, за да тичат повече, но атакуващите ще бъдат помилвани, за да могат да мислят правилно.

Въпреки че по това време амфетамините не са забранени в турнира, някои от тези играчи не ги приемали по време на Световното първенство, заради по-засиления допинг контрол. Това е примитивна форма на измама срещу проверяващите, по същия начин по който много спортисти в началото на 90-те използваха ЕРО преди да бъде забранен.

Ювентус беше изправен пред съда по обвинения в употреба на ЕРО, когато беше забранен в края на 90-те. Въпреки че случаят приключи по най-класическия съдебен начин, с изтичане на давност, фактът, че собствените записи на клуба показват някои играчи, които имат постоянни стойности от употреба на ЕРО никога не бяха обяснени задоволително. Експертът д-р Джузепе Д`Онофрио заяви, че единственото обяснение е кръвен допинг, "няма друг начин". Дик Паунд, бивш шеф на WADA, настоя титлата на Ювентус от 1996 г да бъде отнета.

Това не е единственият път, в който клуба е замесен в такива обвинения. В началото на 80-те, малко преди да спечелят трофея през 1985 г, Джовани Трапатони трябваше да отрече, че неговите играчи са използвали карнитин, лекарство за усилване на мускулите.

Между тези победи, стана може би най-безочливото бягство от правосъдие. Въпреки че Олимпик (Марсилия) беше изваден от елита от Френската федерация за опити да уреди мачове, които му помогнаха в подготовката за финала на Шампионската лига през 1993 г, името му остава на купата.

Всичко това е само изнесеното публично. Зад кулисите, има безброй други истории за безочливо уредени мачове и обвинения в допинг, те извират напрактика от всяка държава, в която има европейски шампион.

Струва си да се замислим в събота вечер, когато се споменават имената на мнозина от предишните носители. Историята на Европейската купа не е така лъскава като славния блестящ трофей.

Автор: Мигел Деланей