Йелена Полич не може без топка. Въпреки че борбата за женски футбол в Сърбия е донкихотско предизвикателство, не се отрича от него и контузена. Футболът за нея е живот, а колко е сериозна потвърждава и констатацията че го "обича повече от родната майка".
Млада е, красива и успешна. Има цел и не се отказва от нея. Всекидневно руши предразсъдъците и не спада към стереотипите. Футболът й е в кръвта и не го признава като "мъжки спорт". Дълбоко вярва, че той и за дамите може да бъде "най-важното нещо на света", а онези които се съмняват в това бързо разубеждава, като разберат "с кого имат работа".
Йелена Полич е основател, вицепрезидент и капитан на Женския футболен клуб Рад, най-младият колектив от този тип в Сърбия. В края на ноември празнува своя 24-ти рожден ден и първи на клуба. Горда е със своите съотборнички с които е започнала мисията да се знае, че в Сърбия и жените играят футбол и са успешни в това, въпреки че понякога се усеща като Дон Кихот. "Девойка от края" е в своя комшулук, в Баница, намерила съмишленици в своя поход, а за това е измислила слоган - "Най-красивите в града, тренират в Рад".
Да не тръгва всичко от красотата, а от сърцето, потвърждава в интервю в което открива много повече от очакваното. Не каза само защо е започнала да тренира футбол, защото "този въпрос мрази най-много". Вероятно се е родила с топка, защото от нея и терена буквално не се отделя. И когато не играе футбол се занимава със съдийство, трудно е да се повярва, че минава ден без да има контакт с кълбото и зеления килим.
Какво ви доведе до идеята за основаване на женски футболен клуб?
- Пет години бях в ЖФК Калемегдан, след това основах ЖФК Обилич, но Рад винаги е бил моето желание. Вероятно защото съм от този край, ходила съм на много мачове, добре познавам клуба, създадох отлично сътрудничество с хората от школата, защото при тях съдийствах на младежките формации. Започнахме с турнири от хуманитарен характер в малкия футбол, а основаване на женски футболен клуб беше следващата логична стъпка. Но трябва да кажа, че това желание го имах две-три години, докато най-накрая го осъществих.
Каква беше основната цел за основаването на клуба и какви са бъдещите планове?
- Моята първа цел беше да тръгне думата, че изобщо съществува женски клуб, който носи името Рад. Защото Рад има дългогодишна традиция, а с този опит се пробваме да бъдем началото някой клуб от Супер лигата да основе своя женска секция. Искахме да покажем, че женският футбол съществува в Сърбия и мисля, че маркетингово се справихме отлично... Не искахме още от старта да създадем отбор в който веднага ще играят най-добрите. Не, искахме да бъдем различни, да дадем шанс и на девойки, които искат да се научат да играят футбол и да му се радват, работим търпеливо и след две-три години искаме резултати, класиране в най-високото ниво, въпреки че и сега не сме далече от това.
- В момента женският отбор и школата заедно наброяват между 45 и 50 девойки. Различни са мотивите, много сред тях дойдоха само да пробват и да видят как изглежда това да играеш футбол. Има такива, които са играли в други клубове със заплата, но не са били доволни, дойдоха при нас и играят напълно доброволно и се усещат тук като у дома си. Повечето са съвсем начинаещи и са тук защото им допадна нашия слоган - "Най-красивите в града, тренират в Рад".
В своята работа от началото сте имали голямата поддръжка на мъжкия клуб. Колко важно беше това?
- В началото имахме поддръжка най-напред от хората в школата, които са до нас и са насреща за всички наши нужди. С тях делим пространството, съблекалните. Наясно сме, че първият отбор има достатъчно свои проблеми, но поддържат нашата идея и се опитват да помагат с каквото могат.
Какво е състоянието на женския футбол в Сърбия?
- Бих казала лошо. Но не и много лошо. В медиите е напълно незастъпен, докато само някои сред нас опитват да се издигнат със своята активност. Цялата история около женския футбол в Сърбия се свежда на доброволчество, на ентусиазма на нас, които сме тук и се трудим малкото което имаме да напредва. А тук, между нас, никой не гледа някакъв свой интерес. Ние сме щастливи само като получим една или две топки за тренировка, за нещо повече дори не мислим.
Казахте, че една от главните причини да решите точно за Рад е, че сте "девойка от края". Това, ще признаете, е малко специфично за град и държава в които две трети от населението са за Звезда и Партизан?
- Обичам различността. Не е важно, че всички поддържат Звезда или Партизан. Мога да кажа, че поддържам Рад, ОФК Белград, Чукарички и Вождовац, защото те са белградски клубове също, ако не и повече, от Цървена звезда и Партизан. Винаги ми е допадала политиката на ФК Рад, запазване на някои стари ценности, например, уважението към кирилицата (на емблемата и официалната страница на клуба доминира кирилицата - б.а.) за мен са били решаващи фактори да избера Рад.
Как ви приемат съотборничките? Дали предимно като някоя равна на тях, която е част от отбора, в бъдеще като капитан? Или все пак има дистанция с оглед на това, че от друга страна сте и функционер?
- Мисля, че с тях направих едно приятелско отношение, което може би не е достатъчно добро, защото това че съм част от тях може да създаде недостатъчно сериозно отношение към някои неща, за които трябва да ме възприемат като някоя над тях. От друга страна, доброто е, че знаят че могат да дойдат при мен по нормален начин за всичко което им трябва, докато имаме и такива девойки, които се плашат от мен, не смеят да ми се обадят по телефона. Всичко това ми е малко симпатично, разбира се. Но те знаят, че докато са ок и аз ще съм напълно отворена, но като сгрешат нещо, тежко им. (смее се)
Не се случва всичко на терена. Колко се виждате като няма топка?
- Опитваме се, но нищо насила. Искаме да създадем това семейно отношение, защото много време прекарваме и извън тренировки и стадиона, да кажем, ходим да гледаме някой филм или някой мач. Заедно ходим на мачове на мъжкия отбор или на мини футбол.
Съставна част от футбола са и контузиите. Девойките на са "амнистирани", наскоро вие също сте имали травма?
- Да. Контузих се на мини футбол по един доста глупав начин. Моят проблем е, че не мога да откажа футбола никога! Дали с момчета или девойки, с възрастни или млади, обичам да играя. Това ми струваше прилично сериозни контузии, защото играх в Университетската лига и увредих връзки на левия крак. Имах травмата, ритнах топката, а после на следващата стъпка разтегнах тежко. Скъсах връзки и заради това вече месец и половина съм вън от терена. Но не съжалявам! Знам, че не трябва да играя мини футбол, но не мога да издържа, обичам го и сигурно, като се оправя, отново ще заиграя, без оглед на всичко.
Въпреки че паузирате, не седите мирно? Тренирате и сега, но без топка. Колко ви липсва?
- Много, наистина. За мен тренировката не е тренировка, ако няма топка. Работата във фитнеса и на закрито сега като е хладно времето ми създава недоволство. Липсва ми терена.
- С оглед на това, че нашата лига е много малка, досега сме изиграли само два мача у дома, а вторият мач беше изигран при лошо време. В първия мач имаше доста хора, от управата на клуба, привърженици, които наистина хубаво ни подкрепиха. Вярваме, че ще бъде все по-добре, когато играем.
Как реагират привържениците когато вие ходите на мачове на мъжкия отбор?
- Мисля че това е хубав пример как трябва да се подкрепя своя клуб, когато 20 девойки дойдат на мач, всички облечени еднакво. За съжаление, сега е лошо времето и трябваше да сме цивилно облечени, но мисля, че със самото появяване на тези мачове изпращаме послание да поддържаме своя клуб когато можем, като нямаме свой мач. И не само това. Треньорът ни дава и задължения, всяка да следи определен играч на своята позиция, да видим как изглежда това в Супер лигата и мога да кажа, че от такъв подход може много да се научи - движение, подаване на топката, поемане, комуникация между съиграчите...
Кого смяташ за най-добър футболист в историята?
- Роналдо. Но онзи "истинския", не този сегашния. Той наистина ми беше фаворит. И Роналдиньо също, но все пак Роналдо. Обичах да гледам и Зидан и Анри, но Роналдо е номер едно.
Как прекарвате свободното време? Имате ли изобщо, с оглед на всички задължения?
- Ух, почти нямам. Не спя повече от пет часа, а се опитвам да съгласувам нощния живот, сега след контузията, да приключва по-рано, за да съм наред със задълженията. В свободното време обичам да чета книги. И разбира се, чак и като са празници, футболът е тук. Играя с приятели на ПЕС или нещо подобно. И на Нова година, и на Коледа, футболът винаги е тук!
Обичате да излизате?
- Както ме мъчат травми в последно време, повече съм активна в това отколкото на терена. Но е оправдано. (смее се).
Дали това може би е начин да наваксате всичко което не успяхте, докато сте била напълно посветена на футбола?
- Възможно е. Цената е, че моят личен живот е търпял заради футбола. Далеч съм от това да се кая, но много пъти се е случвало да не мога да изляза, защото имам тренировка, мач, а сега се опитвам да използвам това време, което тази контузия ми "предостави".
Има ли време за момчета? Как те реагират на това, че играете футбол?
- Много е трудно. Не разбират, че аз понякога наистина прекарвам 15 часа на стадиона и не обичам да се оправдавам и обяснявам. Чак и онези, които бяха директно във футбола не можаха да разберат, а говореха в стила: "Ти обичаш футбола повече от мен". Разбира се, аз обичам футбола повече и от родната ми мама, а камо ли от гаджето - заявява Полич с твърда сериозност, а на въпросът дали е сериозна отговаря без да се замисли:
- Разбира се. За мен футболът е всичко. Това не е само спорт с който се занимавам, за мен футболът е смисъла на живота. От него съм научила много, запознах се с много хора в които съм намерила подкрепа за всичко това което правя. Като нямате достатъчно подкрепа от най-близките, дори от баща, майка, тогава е нормално да се посветите на това в което се припознавате.
На какви предразсъдъци сте попадали в този смисъл?
- Най-често са класическите коментари: "Какво знаеш ти за футбола, ходи да готвиш" и подобни. Когато ги оборите и разберат, че познавате този спорт може би и повече от тях, тогава се появява някаква суета и ми се е случвало да прекъсна няколко връзки заради футбола.
Каква е реакцията в онзи първи момент, когато им кажете, че играете футбол?
- Най-често се шокират като се запознаят с мен, с оглед на това, че тогава съм нагласена, гримирана, на токчета, в пола. Но много бързо идва и благото одушевление, защото усещат, че футбол и женственост все пак могат да вървят заедно. Най-много ме дразнят предложения като: "Хайде да играем футбол един на един". Моят отговор винаги е, че играя футбол 11 на 11.
Дали винаги футболът е бил спорт номер едно или е имало и друг?
- В основното и средно училище играех всякакви спортове. Обичам спорта като спорт, който и да е. Атлетиката беше за мен спорт номер едно. Обичах да тичам, имах способности. Тогава започнах да тренирам футбол и въпреки че и сега обожавам атлетиката, футболът надделя.
Кои дисциплини са били твои? Само спринт или и някои технични?
- Преди всичко спринт на 100 метра, но и скок дължина.
Блиц въпроси:
Роналдо или Меси?
- Роналдо.
Реал или Барса?
- Реал.
Ювентус, Интер или Милан?
- Милан.
Байерн или Дортмунд?
- Дортмунд.
Манчестър Юнайтед или Ливърпул?
- Манчестър. Още откакто бях малка. Цялата стая, завивките, всичко ми е белязано с Манчестър. Исках от приятел, който ходи до Манчестър задължително да ми донесе каквото може от Юнайтед. Негодуваше, защото спортът не го интересуваше толкова, но нямаше накъде. (смее се).
Бекъм или Кантона?
- Кантона. Бекъм ми е твърде експониран извън терена.
Болт или Гатлин?
- Болт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар