Най-добрата фабрика за производство на футболисти в Европа е "Земунело". Дълго Аякс важеше за лидер в листата на най-добрите клубове за развой на играчи, обаче, според изследванията на Института за научни изследвания в спорта, тази година го е задминал - Партизан!
Футболната обсерватория ЦИЕС, която събира и обработва данни от всички краища на света, формира списък с клубове, които дават най-много играчи в 31 най-добри първенства на Стария континент. Първо място в тази таблица заемат черно-белите. Тази година са дали чак 75 играча из Европа и така напреднаха с две позиции в сравнение с миналата, като освен холандците надминаха и киевския Динамо.
През октомври миналата година на европейските терени са тичали 69 играчи поникнали в "Земунело", което само по себе си беше напредък с десет места в сравнение с 2017. Сега и този резултат е увеличен, защото общо 75 момчета, които са минали или през школата на Партизан или през първия отбор сега за хляб заработват в чужбина.
Спад с едно място в тази класация в сравнение с миналата година бележи Цървена звезда (шеста позиция), като е произвела 59 футболиста за най-силните европейски първенства, двама по-малко отколкото през октомври 2018. В първите десет е още новосадската Войводина с 56, а от сръбските клубове в Топ 20 е още Рад (Белград), на 18-о място и 42 играча в различни краища на континента.
Този списък може да се разглежда двояко. От една страна, хубаво е поне в нещо да си първи в Европа, особено когато е чувствителната тема за производство на таланти - да надминеш величини каквито са Аякс, Спортинг, киевския, а особено загребския Динамо, който дълго представляваше символ на добрата работа в региона - обаче, също така безпаричието и лошите инфраструктурни и други условия в които сръбските клубове едва закърпват краищата ги принуждават да продават бисерите почти веднага щом се появят, без възможност да оставят следа в Сърбия.
От българските клубове единствен в класирането е Левски под №24 с 36 футболиста, двама по-малко в сравнение с 2018.
От друга страна, изследването на ЦИЕС показва, че самият крем на европейския футбол, все пак, избира други производства. Затова в списъка "производители", за играчи разхвърляни в петте най-силни първенства на Европа (Англия, Испания, Италия, Германия, Франция) няма нито един сръбски клуб. Тази компания предвожда Реал (Мадрид) с 39 футболисти в "петицата" пред Барселона, която дава петима по-малко.
След победата в Купата на Сърбия футболистите на Цървена звезда записаха нов триумф в Супер лигата. Избраниците на Владан Милойевич победиха с 3:1 отбора на Рад.
- Винаги мач преди някоя европейска среща е несгоден и е изключително важно в психологически план да се постигне победа. Ние успяхме в това, бяхме доминиращи по време на целия мач и заслужено спечелихме три точки. Пробвахме за тези две седмици по време на паузата да променим начина на игра, да бъдем по-агресивни в противниковата половина и да, на футболен речник, душим противника в неговата половина. Може би в началото на мача не създавахме положения, но това много бързо се промени. Постигнахме два гола в края на полувремето, което ни даде възможност в продължението на играта да бъдем още по-агресивни. Остава съжаление за гола, който получихме, защото противникът нямаше нито една възможност преди този момент - заяви Гобелйич.
Универсалният играч на Звезда този път се намери на позицията ляв бек, и което е много специфично, с гол короняса отлично центриране на десния бек.
- През кариерата провеждах доста време в нападателни действия, така че днес не ми беше чуждо. Драго ми е, че постигнах още един гол и благодаря на Дегенек за отличното центриране. Заради всеки гол в червено-белия екип съм изключително щастлив. Много ми значи за самоувереността преди пътуването към Ливърпул.
Избраниците на Владан Милойевич в сряда ги очаква среща с Ливърпул в рамките на Група С на Шампионската лига.
- Всички живеем за такива мачове. Знаем чия емблема носим на гърдите и ще дадем всичко от себе си да осъществим възможно най-добър резултат. Нашите привърженици отново ни изпратиха по хубав начин, тяхната подкрепа е невероятна и означава много за нас - заключи Гобелйич.
Треньорът на футболистите на Цървена звезда Владан Милойевич заяви след победата над Рад, в 12-ия кръг на Супер лигата, че е доволен с представянето на отбора до 75-ата минута.
Шампионът на Сърбия стигна до 11-и шампионатен триумф с резултат 3:1. Два гола бяха дело на Ричмънд Боачи, а един на Марко Гобелйич.
- Знаехме, че Рад има добра защита и отлични контраатаки с Младенович, а се видя, че им липсваха Лутовац и Касалица. Опитахме се да играем в половината на противника и съм доволен от мача до 75-ата минута. Имахме доста възможности в нападателната третина и трябваше да решим различно някои. Ще пробваме да поправим тези дреболии. След 75-ата минута имаше доста неща, които не ми харесаха и ще видим защо е така - заяви Милойевич и допълни:
- Мисля, че заслужено победихме Рад, отбор, който иска да играе футбол и на когото пожелавам да бъде между осемте в плейофа.
Червено-белите ги очаква и ново европейско предизвикателство, защото идната сряда гостуват на Ливърпул в рамките на третия кръг на Група С на Шампионската лига.
- Нямаме страх, точно в такива мачове не трябва и да го има. По-голямо напрежение имаше през юли и август докато не осъществихме целта и влязохме в Шампионската лига. Това сега са хубави моменти, ще играем на Анфийлд, стадион на който не всеки има възможност да играе. Ще се подготвим както и за останалите мачове. Трябва добре да отморим, да се подготвим и да изиграем добър мач, а напрежение няма, напротив.
Милойевич допълни, че Филип Стойкович е превантивно заменен заради гадене.
- Имаше малък проблем след едно падане, беше му лошо и смятам, че не става въпрос за нищо страшно - завърши Милойевич.
Футболистите на Цървена звезда победиха отбора на Рад с 3:1 в 12-ия кръг на Супер лигата на Сърбия.
Шампионът на Сърбия и след паузата за националните отбори продължи поредицата без загуба на домашната сцена. Това е 11-и шампионатен триумф през този сезон за Звезда и с едно реми пази върха на класирането.
За победата с 3:1 против Рад заслуга имат двукратният голмайстор Ричмънд Боачи, както и Марко Гобелйич, така червено-белите в добро разположение ще тръгнат на път към Ливърпул в мача от 3 кръг на Шампионската лига.
Треньорът Владан Милойевич и този път малко "размеси картите", най-изнесен беше Боачи, а зад него действаха Ебисилио, както и Симич и Сърнич по крилата.
Дълго Звезда търсеше път до мрежата на Рад в първото полувреме, но диктуваше темпото и изцяло контролираше случващото се на терена.
Търпеливо играха червено-белите и за шест минути постигнаха два гола, преди отиването на почивка.
Първо Ричмънд Боачи разтърси мрежата за водачеството и така даде заявка, че ще направи добър мач, а в самия край на първото полувреме Милош Дегенек центрира идеално от дясното крило на далечната греда откъдето Марко Гобелйич с удар с едно докосване увеличи преднината на 2:0.
Единственото което може би би могло да притесни треньора Милойевич е принудителната смяна при която от игра излезе Филип Стойкович, а на негово място на терена се появи Рашид Сумаила. Защитникът от Гана направи тандем с Бабич, докато Дегенек отиде на мястото на десния бек.
Инициативата на Звезда беше видяна и в продължението на мача... Топката постоянно беше в краката на червено-белите, и в 57-ата минута увеличиха преднината на 3:0. Това беше солов пробив на Боачи, който завърши с много прецизен удар по диагонала от лявата страна в близкия ъгъл.
Това беше преднина, която гарантира нови три точки, шампионът на Сърбия записа 11 победа през този сезон в Супер лигата, а Рад чрез Ненад Маринкович успя преди края само да постави крайното 3:1 на Маракана, напускайки малкото белградско дерби поне с почетен гол. Цървена звезда - Рад 3:1 (2:0)
30-годишният Александър Пантич от Бийелина, привърженик на Партизан, е последната жертва на сблъсъците между двете най-големи агитки в Сърбия - Гробари и Делиjе. Преди него по подобен начин живота си загубиха близо 20 души.
Демир Юкич е още една от жертвите на сбиванията между "запалянковци" в Сърбия. Още едно доказателство, че сами на себе си сме най-големите неприятели и че на трибуните се е вмъкнала най-голямата измет на обществото, пише един от най-популярните привърженически сайтове и продължава: Човекът който хладнокръвно изстреля два куршума в деветнадесетгодишния младеж, чийто живот тепърва започваше, продължава да е на свобода и без никакъв срам или чувство за вина стои с вас на трибуните, докато родителите на Демир завинаги са изгубили сина на когото са посветили всички тези години от живота. Всеки от нас е бил в годините когато адреналинът ни е проработвал малко повече и когато ни идва желание да се правим на биткаджии, но някога това се решаваше с юмруци, понякога биеш, понякога те бият. Обаче сега дойде време когато хлапетата започнаха да носят пистолети и ножове, когато идолите им са Кристиян Голубович, Сарич, Ал Капоне и Пабло Ескобар, когато дрогата е станала всекидневие и когато храброст се показва със стреляне в другите. Тарторите са наркодилъри чиято единствена цел е да се продава дрога, да се вкара някое хлапе в дългове или хероин, хлапетата показват топки и градят кариера, вършейки мръсни работи за "тартора", а по-късно се каят и плачат по затворите когато разберат, че животът им за следващите 15-20 години е ограничен в килия и затворнически кръг. Днес е важно да си "луд", а под това се подразбира да носиш пистолет или поне нож и никога не смееш да бъдеш набит, па дори и ако трябва да убиеш някого. Не е важно дали някой заради това ще загуби живота си, сина си, брат си, приятел или само се сети за израза, че и над попа има поп па някога можеш и ти да си този, който ще изгуби живота си, приятел, брат...
Също така често се появяват въпроси за репресии над привърженическото движение от страна на държавата и полицията, но след такива случки може да се разбере и защо това се случва и защо съществуват предразсъдъци към привържениците и защо трибуните ни са празни.
Интересно е, че във всички сблъсъци с трагичен край е участвал поне по един запалянко на някой белградски клуб, а в повечето случай от двете страни са били привърженици на Партизан, Цървена звезда и Рад.
1 Милан Тричкович
В Лесковац през 1993 година се стигнало до масов бой между Делиjе и Гробари от южна Сърбия във влака. Привържениците на Звезда по време на инцидента хванали Тричкович и го изхвърлили от влака в движение. Починал е на място.
2 Александър Аца Радович
19-годишният момък е починал по време на 113-то Вечно дерби, след като е уцелен със сигнална ракета, която е изстреляна от южната трибуна. Цялата история е минала почти ненаказано, защото привържениците, които са осъдени за това престъпление са получили наказания от осем до 23 месеца затвор. Голяма трагедия, която е белязала една епоха в сръбския футбол.
3 Живорад Шишкович
След мач от плейофа между Цървена звезда и Партизан свирено е убит 66-годишния боксьор и треньор на панчевския Динамо Живорад Шишкович. До трагедията се стигнало, след като панчевецът се притекъл на помощ на един китаец, когото малтретирали трима привърженици на Партизан на железопътната гара "Панчевачки мост". Разярените хулигани брутално пребили Шишкович и го удряли с камъни до смърт през май 2002 година.
4 Александър Панич
В боя, който е уговорен по телефона между привърженици на Цървена звезда, "Ултрабойс" и Гробари от Железник през юли 2006 година трагично загина 24-годишен момък. Никой от участниците в боя не забелязал, че Панич е контузен, а когато започнал да вика, че е наръган, участниците в инцидента се разбягали. За убийството на десет години затвор е осъден привърженикът на червено-белите Марко Благойевич. 5 Боян Майич
4 май 2006 година във влак, който пътувал по линията Белград - Бар е убит с удари с тъп предмет във врата и рамото тридесетгодишния привърженик на Вождовац, който тръгнал на гостуване на своя любим клуб на Зета в Голубовци. За това престъпление е осъден привърженикът на Рад Боян Хрватин на 30 години, но по-късно Апелативният съд в Белград му преполовил наказанието.
6 Петър Седлак
23 април 2006 година 23-годишният младеж от Земун и запалянко на Партизан е убит на Войводжанската улица на Бежания след три наръгвания с нож в гърба. От получените рани починал недълго след инцидента в КБЦ Земун. За това свирепо престъпление е осъден 16-годишен привърженик на Рад.
7 Деян Димитрийевич Лонац
По време на сблъсък между привърженици на Партизан и Войводина загина привърженикът "Лала" поред железопътната гара във Футог. Боят е бил уреден, а нещасният Димитрийевич е бил смъртно ранен във врата с огнестрелно оръжие. 22-годишният новосадец Стеван Станкович е осъден на 15 години затвор заради тази трагедия, но по-късно наказанието му е намалено на 10 години и осем месеца зад решетките.
8 Голуб Балевич
След мача между тогава втородивизионният Чукарички и Бежания през октомври 2005 година в автобус по линия 71 след седем наръгвания във врата и стомаха почина 18-годишният привърженик на новобелградския клуб. Полицията е арестувала малолетен заподозрян с инициали А.К., който бил на едва седемнадесет години.
9 Душан Пенич
Зловеща ситуация се е разиграла през април 2007 година в казино "Роял" в Нови Белград когато един привърженик на Партизан поискал от 20-годишния Пенич да му даде червено-белия екип на Душан Баста, за да го запали. Вербалният сблъсък прераснал в сбиване, а поддръжникът на черно-белите извадил пистолет и с приклада удрял младежа в главата след което той паднал на тротоара и си ударил главата в бордюра, при това е получил мозъчна травма и фрактура на черепа. Починал е в Спешния център.
10 Иван Перович
Сблъсък между две привърженически групи на Партизан "Забранjени" и "Алкатраз" през октомври 2011 година отне един млад живот когато на улицата с изстрели от пистолет е убит 20-годишния Иван Перович. Бил е ранен в бедрото и е загубил много кръв и до приемането в болницата е починал. Неговият приятел Джордже Станойевич е бил ранен, но преживял. Това престъпление никога не е разяснено до края, въпреки че един привърженик е осъден за това убийство.
11 Душан Грияк
След брутален сблъсък между две групи младежи през юни 2012 година пред Сава Център е убит привърженик на Рад с изстрели от пистолет. Куршумът го улучил в дясната страна на гърдите, приет е в болница, но лекарите не са успели да се преборят за неговия живот и починал десет дни по-късно. Запис на зловещия сблъсък няколко дни по-късно се появил в Ютуб.
12 Владимир Живкович Влайко
Членът на фракцията на привърженици на Партизан "Забранjени" е нападнат на Карабурма и наръган с нож през есента на 2013 година. Момъкът роден през 1977 година след тежките травми починал на място. Полицията е арестувала трима заподозрени, а процесът продължава.
13 Марко Ивкович Ягода
Преди срещата в рамките на Евролигата между Цървена звезда и Галатасарай в Истанбул през ноември 2014 година се стигна до голяма трагедия когато с нож в сърцето е наръган 25-годишния симпатизант на червено-белите Марко Ивкович. Около 400 сръбски привърженици са нападнати от страна на хулигани на домакинския отбор и се стигнало до физически сблъсък в който е загинал нещастния младеж.
14 Брис Татон
Преди мача от Лига Европа между Партизан и Тулуза в Белград на 17 септември 2009 година се случи трагедия, която отекна в цяла Европа като бомба. На Татон са нанесени тежки травми на главата, аортата и гръдния кош заради удари с прът, а после е и хвърлен от няколко метра в Космайския пасаж. Починал е на 29 септември след дълга борба на лекарите за неговия живот. На група привърженици на френския отбор налетели около 30 симпатизанти на Партизан и този случай също така не е разяснен до край, появявали са се различни версии на случилото се, докато заподозрените експресно са осъдени на максимални наказания затвор.
15 Александър Ячимович
В жесток бой между привърженици на чачакския Борац и Цървена звезда, в нощта между петък и събота, около 3:30 след полунощ брутално е убит чачанинът Александър Ячимович (21). Него на платото пред Дома на културата, в самия център н града, от засада непознат младеж го е наръгал с нож право в сърцето, след като момчето паднало на земята, а след това с линейка е закаран в чачакската болница, където лекарите безуспешно се опитали да го реанимират.
"Строителите" промениха треньорския си щаб, бившият национал на Сърбия и вратар на столичния Левски "отново у дома".
Белградчаните от днес в следващите две седмици ще повдигат формата в Златибор.
- Доволни сме от направеното в столицата. В следващите две седмици ще изиграем пет приятелски мача. Нищо не се е променило в игровия кадър, ще правим всичко в ход. Първо да премахнем наказанието за регистрация, а тогава да започнем с програмата за подсилване. Досега момчетата работят добре, което е най-важното. Остава ни да "зидаме" формата в подготвителните мачове - заяви Зоран Милинкович.
След кондиционния треньор Радован Радакович, клубът напусна и учителят на вратарите Милан Стойкович. Пресели се в Украйна.
- Благодаря и на двамата за изключителното сътрудничество. Означаваха много за нас, дадоха голям принос в протеклата тежка мисия. Желая им късмет и успех в продължението на кариерата. Стойкович ще бъде наследен от Боян Йоргачевич, бивш национал, поникнал на Банийца. Усеща Рад със сърцето си, много ще ни означава неговия опит. На прага сме да решим и въпроса с кондиционния треньор - изтъкна наставникът на Рад.
Дисциплинарната комисия на Футболния съюз на Сърбия (ФСС) увеличи наказанието на Партизан на два мача без публика заради безредиците на 156-то голямо дерби.
Както съобщава официалната страница на "черно-белите" жалбата не е приета, а вместо това наказанието е увеличено.
Вместо един мач без публика и един със затворена южна трибуна, плюс 300 000 динара, наказанието е преиначено на два без публика и 150 000 динара глоба.
Добрите футболисти не падат от космоса, а са продукт на работа на школата. Според дефиницията на УЕФА клубове с производство на играчи са отбори в които играчи са престояли поне три години между 15 и 21 г. Футболната обсерватория ЦИЕС изследва 31 от топ първенствата на Европа.
На първо място в класирането е холандският гранд Аякс, а в Топ 50 доминацията е на Балканите с цели 10 клуба (Сърбия с 5 (най-много заедно с Франция и Холандия), Хърватия с 3 и България с 2), като два от тях са в призовата тройка! Динамо (Загреб) е втори, а Партизан трети. Най-добре класираният български отбор е Левски (14-ти), а другият ни представител е ЦСКА (46). Клубовете от Източна Европа са общо 22.
В скобите са посочени играчите, които са в състава на клуба. Останалите са произведени от школата и играят в първенствата на най-добрите 31 държави на Стария континент.
В модерния футбол наличието на играчи собствено производство започва да става все по-голяма рядкост. С отпадането на ограниченията да играят чужденци и въвеждането на зимни трансфери тенденцията на превес на наемници спрямо "собствена кръв" става все по-силна.
Водени от философия, принципи или може би липса на финансови средства, все пак все още има клубове, които не просто се стремят към баланс, а дават предимство на своите момчета. Футболната обсерватория ЦИЕС проведе изследване от 1.07.2016 до 21.11.2016 г в 31 първенства от Стария континент, като отчете % минути в тях на играчи, които са били в клуба си за поне три сезона между 15 и 21-ата си година.
В тази класация Топ 100 най-предно класираният български отбор е Славия. "Белите" заемат 19-о място с 48,6%, което е много солидно представяне, особено като се има предвид нивото на родния футбол и политиката на клубовете по отношение на кадровия подбор. Славистката школа се радва на добри традиции и продължава да произвежда качествени играчи. Зад най-стария софийски клуб са школи като Олимпик (Лион), Динамо (Киев) и Спортинг (Лисабон).
На 33-а позиция е другият български представител Пирин (Благоевград). "Орлетата" са с резултат от 40,0%. Клубът дал на света Димитър Бербатов демонстрира, че въпреки проблемите продължава да произвежда и налага свои кадри. Кой знае, може би в днешните му футболисти се крие следващата голяма звезда на световно равнище с българска кръв. Регионът е доказал футболните си достойнства. Пирин изпреварва школа като Динамо (Загреб), добре известна в цяла Европа.
Само за сравнение - школите на Аякс и Барселона, които са известни с производството си и са възприемани за еталон за качество са получили доверие в мъжките отбори в размер на 33,6% и 31,3%, което им отрежда 48-о и 62-о място. Трудно е да се пробие в най-високото ниво, а дори и клубове от такъв калибър и с голям избор търсят качество навън.
Вярвате или не, първото място в класацията не е за Атлетик (Билбао). Баският клуб, който е известен с непреклонната си политика да разчита на местни момчета, ако не от града, то задължително от региона, е на почетната стълбичка, но на трето място с 62,5%. Шампион в доверието към своето производство е ФК Татран от Словакия с невероятните 74,6%. Втората позиция е за Горица от Словения с 64,8%. Това е най-добре представеният балкански клуб.
От сръбските отбори най-доброто класиране е за ФК Рад с 43-о място и 34,8%. Явор е на 53-а позиция с 32,7%, а Войводина дели 93-а с 27,3%.
Развитието на футболната търговия ясно показва, че школите отстъпват като приоритет в клубните политики на големите на деня, които са притискани да постигат резултати, за да запазват и развиват финансовата си сила. По-лесно и по-бързо е да си купят готов продукт и ако сбъркат или играчите по някаква причина не се впишат в отбора, да бъдат заменени от нови покупки само след няколко месеца. Отделно са и трансферите с чисто икономически цели без спортна логика, каквито например бяха тези на азиатски футболисти около началото на хилядолетието заради привличането на голям зрителски интерес и продажба на фен артикули на тези пазари. Така се очертава да гледаме футбол, в който "малките" клубове ще произвеждат качеството, а "големите" ще го употребяват и ще обират лаврите. На снимката на отбора вдигащ купа, все по-рядко ще има някой, който е минал целия път.
Пропадането на сръбския футбол продължава. Започна новият сезон, старите проблеми остават същите. В последния кръг на първенството на стадионите средно се събраха малко повече от 1800 човека на мачовете от Супер лигата. Най-много хора през изминалата сряда имаше на най-големия стадион в страната, където се събраха около 6800 зрители, докато най-малко посетители имаха Чукарички, Борац и Спартак с по около 300. На осемте мача от изминалия кръг се събраха общо 14 773 зрители.
Посещаемост на 4 кръг Супер лига Сърбия:
Цървена звезда - Вождовац (6873 зрители)
Напредак - Войводина (около 3000)
Явор-Матис - Партизан (около 1500)
Металац - Младост (около 1500)
Рад - Радник (около 1000)
Чукарички - ОФК Бачка (около 300)
Борац - Раднички Ниш (около 300)
Спартак - Нови Пазар (около 300)
Йелена Полич не може без топка. Въпреки че борбата за женски футбол в Сърбия е донкихотско предизвикателство, не се отрича от него и контузена. Футболът за нея е живот, а колко е сериозна потвърждава и констатацията че го "обича повече от родната майка".
Млада е, красива и успешна. Има цел и не се отказва от нея. Всекидневно руши предразсъдъците и не спада към стереотипите. Футболът й е в кръвта и не го признава като "мъжки спорт". Дълбоко вярва, че той и за дамите може да бъде "най-важното нещо на света", а онези които се съмняват в това бързо разубеждава, като разберат "с кого имат работа".
Йелена Полич е основател, вицепрезидент и капитан на Женския футболен клуб Рад, най-младият колектив от този тип в Сърбия. В края на ноември празнува своя 24-ти рожден ден и първи на клуба. Горда е със своите съотборнички с които е започнала мисията да се знае, че в Сърбия и жените играят футбол и са успешни в това, въпреки че понякога се усеща като Дон Кихот. "Девойка от края" е в своя комшулук, в Баница, намерила съмишленици в своя поход, а за това е измислила слоган - "Най-красивите в града, тренират в Рад".
Да не тръгва всичко от красотата, а от сърцето, потвърждава в интервю в което открива много повече от очакваното. Не каза само защо е започнала да тренира футбол, защото "този въпрос мрази най-много". Вероятно се е родила с топка, защото от нея и терена буквално не се отделя. И когато не играе футбол се занимава със съдийство, трудно е да се повярва, че минава ден без да има контакт с кълбото и зеления килим.
Какво ви доведе до идеята за основаване на женски футболен клуб?
- Пет години бях в ЖФК Калемегдан, след това основах ЖФК Обилич, но Рад винаги е бил моето желание. Вероятно защото съм от този край, ходила съм на много мачове, добре познавам клуба, създадох отлично сътрудничество с хората от школата, защото при тях съдийствах на младежките формации. Започнахме с турнири от хуманитарен характер в малкия футбол, а основаване на женски футболен клуб беше следващата логична стъпка. Но трябва да кажа, че това желание го имах две-три години, докато най-накрая го осъществих.
Каква беше основната цел за основаването на клуба и какви са бъдещите планове?
- Моята първа цел беше да тръгне думата, че изобщо съществува женски клуб, който носи името Рад. Защото Рад има дългогодишна традиция, а с този опит се пробваме да бъдем началото някой клуб от Супер лигата да основе своя женска секция. Искахме да покажем, че женският футбол съществува в Сърбия и мисля, че маркетингово се справихме отлично... Не искахме още от старта да създадем отбор в който веднага ще играят най-добрите. Не, искахме да бъдем различни, да дадем шанс и на девойки, които искат да се научат да играят футбол и да му се радват, работим търпеливо и след две-три години искаме резултати, класиране в най-високото ниво, въпреки че и сега не сме далече от това.
Колко играчи имате в отбора? Казахте, че сте тук заради голямата любов към Рад. Какъв е съставът на девойките, колко опит имат? Какви са били техните мотиви да се присъединят към този проект?
- В момента женският отбор и школата заедно наброяват между 45 и 50 девойки. Различни са мотивите, много сред тях дойдоха само да пробват и да видят как изглежда това да играеш футбол. Има такива, които са играли в други клубове със заплата, но не са били доволни, дойдоха при нас и играят напълно доброволно и се усещат тук като у дома си. Повечето са съвсем начинаещи и са тук защото им допадна нашия слоган - "Най-красивите в града, тренират в Рад".
В своята работа от началото сте имали голямата поддръжка на мъжкия клуб. Колко важно беше това?
- В началото имахме поддръжка най-напред от хората в школата, които са до нас и са насреща за всички наши нужди. С тях делим пространството, съблекалните. Наясно сме, че първият отбор има достатъчно свои проблеми, но поддържат нашата идея и се опитват да помагат с каквото могат.
Какво е състоянието на женския футбол в Сърбия?
- Бих казала лошо. Но не и много лошо. В медиите е напълно незастъпен, докато само някои сред нас опитват да се издигнат със своята активност. Цялата история около женския футбол в Сърбия се свежда на доброволчество, на ентусиазма на нас, които сме тук и се трудим малкото което имаме да напредва. А тук, между нас, никой не гледа някакъв свой интерес. Ние сме щастливи само като получим една или две топки за тренировка, за нещо повече дори не мислим.
Казахте, че една от главните причини да решите точно за Рад е, че сте "девойка от края". Това, ще признаете, е малко специфично за град и държава в които две трети от населението са за Звезда и Партизан?
- Обичам различността. Не е важно, че всички поддържат Звезда или Партизан. Мога да кажа, че поддържам Рад, ОФК Белград, Чукарички и Вождовац, защото те са белградски клубове също, ако не и повече, от Цървена звезда и Партизан. Винаги ми е допадала политиката на ФК Рад, запазване на някои стари ценности, например, уважението към кирилицата (на емблемата и официалната страница на клуба доминира кирилицата - б.а.) за мен са били решаващи фактори да избера Рад.
Как ви приемат съотборничките? Дали предимно като някоя равна на тях, която е част от отбора, в бъдеще като капитан? Или все пак има дистанция с оглед на това, че от друга страна сте и функционер?
- Мисля, че с тях направих едно приятелско отношение, което може би не е достатъчно добро, защото това че съм част от тях може да създаде недостатъчно сериозно отношение към някои неща, за които трябва да ме възприемат като някоя над тях. От друга страна, доброто е, че знаят че могат да дойдат при мен по нормален начин за всичко което им трябва, докато имаме и такива девойки, които се плашат от мен, не смеят да ми се обадят по телефона. Всичко това ми е малко симпатично, разбира се. Но те знаят, че докато са ок и аз ще съм напълно отворена, но като сгрешат нещо, тежко им. (смее се) Не се случва всичко на терена. Колко се виждате като няма топка?
- Опитваме се, но нищо насила. Искаме да създадем това семейно отношение, защото много време прекарваме и извън тренировки и стадиона, да кажем, ходим да гледаме някой филм или някой мач. Заедно ходим на мачове на мъжкия отбор или на мини футбол.
Съставна част от футбола са и контузиите. Девойките на са "амнистирани", наскоро вие също сте имали травма?
- Да. Контузих се на мини футбол по един доста глупав начин. Моят проблем е, че не мога да откажа футбола никога! Дали с момчета или девойки, с възрастни или млади, обичам да играя. Това ми струваше прилично сериозни контузии, защото играх в Университетската лига и увредих връзки на левия крак. Имах травмата, ритнах топката, а после на следващата стъпка разтегнах тежко. Скъсах връзки и заради това вече месец и половина съм вън от терена. Но не съжалявам! Знам, че не трябва да играя мини футбол, но не мога да издържа, обичам го и сигурно, като се оправя, отново ще заиграя, без оглед на всичко.
Въпреки че паузирате, не седите мирно? Тренирате и сега, но без топка. Колко ви липсва?
- Много, наистина. За мен тренировката не е тренировка, ако няма топка. Работата във фитнеса и на закрито сега като е хладно времето ми създава недоволство. Липсва ми терена.
Да се върнем още малко на отбора. Гледат ли ви привърженици на Рад? Имате ли тяхната подкрепа?
- С оглед на това, че нашата лига е много малка, досега сме изиграли само два мача у дома, а вторият мач беше изигран при лошо време. В първия мач имаше доста хора, от управата на клуба, привърженици, които наистина хубаво ни подкрепиха. Вярваме, че ще бъде все по-добре, когато играем.
Как реагират привържениците когато вие ходите на мачове на мъжкия отбор?
- Мисля че това е хубав пример как трябва да се подкрепя своя клуб, когато 20 девойки дойдат на мач, всички облечени еднакво. За съжаление, сега е лошо времето и трябваше да сме цивилно облечени, но мисля, че със самото появяване на тези мачове изпращаме послание да поддържаме своя клуб когато можем, като нямаме свой мач. И не само това. Треньорът ни дава и задължения, всяка да следи определен играч на своята позиция, да видим как изглежда това в Супер лигата и мога да кажа, че от такъв подход може много да се научи - движение, подаване на топката, поемане, комуникация между съиграчите...
Кого смяташ за най-добър футболист в историята?
- Роналдо. Но онзи "истинския", не този сегашния. Той наистина ми беше фаворит. И Роналдиньо също, но все пак Роналдо. Обичах да гледам и Зидан и Анри, но Роналдо е номер едно.
Как прекарвате свободното време? Имате ли изобщо, с оглед на всички задължения?
- Ух, почти нямам. Не спя повече от пет часа, а се опитвам да съгласувам нощния живот, сега след контузията, да приключва по-рано, за да съм наред със задълженията. В свободното време обичам да чета книги. И разбира се, чак и като са празници, футболът е тук. Играя с приятели на ПЕС или нещо подобно. И на Нова година, и на Коледа, футболът винаги е тук!
Обичате да излизате?
- Както ме мъчат травми в последно време, повече съм активна в това отколкото на терена. Но е оправдано. (смее се).
Дали това може би е начин да наваксате всичко което не успяхте, докато сте била напълно посветена на футбола?
- Възможно е. Цената е, че моят личен живот е търпял заради футбола. Далеч съм от това да се кая, но много пъти се е случвало да не мога да изляза, защото имам тренировка, мач, а сега се опитвам да използвам това време, което тази контузия ми "предостави". Има ли време за момчета? Как те реагират на това, че играете футбол?
- Много е трудно. Не разбират, че аз понякога наистина прекарвам 15 часа на стадиона и не обичам да се оправдавам и обяснявам. Чак и онези, които бяха директно във футбола не можаха да разберат, а говореха в стила: "Ти обичаш футбола повече от мен". Разбира се, аз обичам футбола повече и от родната ми мама, а камо ли от гаджето - заявява Полич с твърда сериозност, а на въпросът дали е сериозна отговаря без да се замисли:
- Разбира се. За мен футболът е всичко. Това не е само спорт с който се занимавам, за мен футболът е смисъла на живота. От него съм научила много, запознах се с много хора в които съм намерила подкрепа за всичко това което правя. Като нямате достатъчно подкрепа от най-близките, дори от баща, майка, тогава е нормално да се посветите на това в което се припознавате. На какви предразсъдъци сте попадали в този смисъл?
- Най-често са класическите коментари: "Какво знаеш ти за футбола, ходи да готвиш" и подобни. Когато ги оборите и разберат, че познавате този спорт може би и повече от тях, тогава се появява някаква суета и ми се е случвало да прекъсна няколко връзки заради футбола.
Каква е реакцията в онзи първи момент, когато им кажете, че играете футбол?
- Най-често се шокират като се запознаят с мен, с оглед на това, че тогава съм нагласена, гримирана, на токчета, в пола. Но много бързо идва и благото одушевление, защото усещат, че футбол и женственост все пак могат да вървят заедно. Най-много ме дразнят предложения като: "Хайде да играем футбол един на един". Моят отговор винаги е, че играя футбол 11 на 11.
Дали винаги футболът е бил спорт номер едно или е имало и друг?
- В основното и средно училище играех всякакви спортове. Обичам спорта като спорт, който и да е. Атлетиката беше за мен спорт номер едно. Обичах да тичам, имах способности. Тогава започнах да тренирам футбол и въпреки че и сега обожавам атлетиката, футболът надделя.
Кои дисциплини са били твои? Само спринт или и някои технични?
- Преди всичко спринт на 100 метра, но и скок дължина.
Блиц въпроси:
Роналдо или Меси?
- Роналдо.
Реал или Барса?
- Реал.
Ювентус, Интер или Милан?
- Милан.
Байерн или Дортмунд?
- Дортмунд.
Манчестър Юнайтед или Ливърпул?
- Манчестър. Още откакто бях малка. Цялата стая, завивките, всичко ми е белязано с Манчестър. Исках от приятел, който ходи до Манчестър задължително да ми донесе каквото може от Юнайтед. Негодуваше, защото спортът не го интересуваше толкова, но нямаше накъде. (смее се).
Бекъм или Кантона?
- Кантона. Бекъм ми е твърде експониран извън терена.
Най-верните привърженици на "черно-белия" отбор не са забравили виновниците за лошите резултати през този сезон. През първото полувреме на мача с Рад (2:2) се пееха песни срещу управата и генералния секретар на клуба Жарко Зечевич, а през второто основно тези посветени на Партизан.
Според информация от охраната на стадиона в Баници "гробарите" искали да пробият оградата и да влязат в ложата и на терена. При резултат 0:2 имали желание да съблекат играчите.
До това все пак не се стигна, дали заради концентрацията на повече сили за сигурност, или заради головете на Божинов и изравняването, не е ясно...
Всичко премина в мирен тон, а "гробарите" накрая запяха и на капитана Саша Илич, който единствен се размина с обидни скандирания.
Валери Божинов се появи от пейката и спаси Партизан от пореден срам в гостуването на Рад. Опашкарят в сръбската Супер лига имаше преднина от два гола, но българският нападател се разписа на два пъти и донесе точка на своя отбор. Така Божинов вече има 11 гола и е трети сред реализаторите в шампионата.
"Черно-белите" изпуснаха дузпа в 6-ата минута, след като капитанът Саша Илич стреля ниско в левия ъгъл и вратаря Милош Будакович отрази удара. Така се запази проклятието над партизаните от бялата точка с шести нереализиран опит от началото на сезона.
Домакините поведоха в 38-ата минута с гол на Александър Търнинич. Капитанът на Рад изстреля бомба от пряк свободен удар от 25 метра и свари неподготвен Филип Кляич. Серията от 11 мача без успех беше на път да прекъсне окончателно след час игра, когато резултатът стана 2:0. Джордже Денич оставен сам в малкото наказателно поле засече с глава центриране на Борко Веселинович от десния фланг. Така Рад вкара два гола за пръв път от 3 октомври.
Три минути преди това на терена се появи Божинов на мястото на Иван Шапонич. Българинът засече центриране на Андрия Живкович в 73-ата минута и отблизо намали на 1:2. В 84-ата минута след ново центриране в наказателното поле Лазар Чиркович свали топката в краката на Божинов и Партизан се измъкна от нова загуба. Домакините имаха претенции за науршение на Чиркович при борбата за високата топка, но съдиите зачетоха попадението.
Цял мач за "гробарите" записа Иван Бандаловски, който получи жълт картон, но беше сред най-добрите.
Партизан е на пето място в класирането, изоставайки от лидера Цървена звезда на историческите 26 точки. След драматичното отпадане от Лига Европа в четвъртък цялата управа на клуба подаде оставка под натиска на публиката.
.jpg){kind=tracking}
