Най-добрият сръбски футболен съдия Милорад Мажич, беше заедно със своите асистенти Милован Ристич и Далибор Джурджевич, Данило Груич, Ненад Джокич и резервния съдия Неманя Петрович, единственият представител на Сърбия на изминалия континентален шампионат във Франция.Това, както и фактът, че освен в материалите за мачовете на които отсъжда, рядко се появява публично, стана повод за разговор с Мажич (който се съгласи само след едно СМС съобщение), да разкаже за кариерата във футбола, звездите на които е съдил, отношенията с колегите, някои детайли от личния живот.
- Вашата футболна кариера е прекъсната заради контузия и пет операции на коляното, но казват, че по стила на съдийството сте бил футболист. Колко ви помага това днес?
- Истина е, че до 20 години играех футбол и след тежка контузия и пета операция бях принуден да напусна нещо което обичах най-много. Посветих се на съдийския занаят и се трудих максимално да напредна. Фактът че преди това съм правил кариера в бутонки, като футболист, може да бъде полезна основа в изграждането на моята биография на футболен съдия. Нито една работа не позволява конформизъм, а професионалният спорт, по природа, изисква максимална посветеност. Така моята кариера на футболист има влияние на работата с която се занимавам днес и по-лесно разбирам футбола.
- Колко е важна физическата подготовка за съдията? Дали редовно тренирате?
- Качествената физическа подготовка е от решаващите детайли за кариерата на съдиите. Затова подготовките са необичайно важни. Редовно и всекидневно тренирам, упражнявам мускулите и "мозъка". Това е един от детайлите на които почива кариерата на професионалните съдии.
- Когато казваме подготовка на съдия за мач, Милорад Мажич мисли за тактика, отделни единици, треньори...?
- Опитвам се да проникна в същината на играта на отборите, които съдя, треньорите пред които водя мача, футболистите на терена... Мачът е сложен конгломерат от специфични изпълнители на терена и около него, затова само професионалисти с върхова подготовка, сигурни в себе си и решенията си, могат професионално да си свършат работата.
- Свикнал съм с критики и похвали като съставни части от работата. Трудя се да остана имунизиран към тях и за щастие благодарение на душевната сила успявам в това. Така гледам и на Вечното дерби - имал съм удоволствието да съдя чак 11 такива. Празникът на нашия футбол, неговата подготовка и облекло, само са засилили уверението, че човек не смее да полети в похвалите, нито след критиката към неговата личност не смее да остане долу. Напротив, това е само причина повече да бъде по-силен в срещата със следващите предизвикателства.
- Кой мач помните специално?
- Трудно ми е да отделя един мач. Моето щастие е, че в кариерата съм имал много и всички ги помня по специален начин.
- Дали сте имали възможност да се запознаете с някои от най-добрите футболисти днес и кой ви остави най-силно впечатление?
- Имах удоволствието да съдя на всички звезди на съвременния световен футбол. За тях глобалното общество, благодарение на футбола като феномен на модерното общество, знае почти всичко. Отделил бих, все пак, един човек - Серхио Рамос. В отбор съставен от големи звезди, неговата лидерска роля е фантастична. Лидер какъвто рядко се среща!".
- Има футболисти, като Златан Ибрахимович, които нарочно се обръщат към вас на езика, който най-добре разбирате Вие и вашия екип. На това вероятно е тежко да не се отговори?
- Така наречения случай със Златан Ибрахимович тотално е представен в друго измерение в нашето общество. Става въпрос за съставни части от борбата на терена. Всички ние сме под голямо напрежение, така че по различни начини показваме емоции. И разбира се, че е е най-лесно да се разберем на майчин, а не на чужд език. Ибрахимович всички думи ги изговори на себе си и нито един детайл не изскочи от контекста на духа на правилата на футболната игра. Никой на терена не забеляза това, а такива играчи винаги ги следят няколко камери на терена заради играта им и ето материал за говорене, но и това е част от ценността на футбола.
- Някъде споменавате, че по реакциите на играчите знаете кога и дали сте сгрешили. Как реагирате когато знаете, че не сте бил прав, защото е човешко да се сбърка?
- Винаги съм фокусиран на онова което трябва да се случи на самия мач. Анализите след мача.
- Как когато заради футбола не уважите сигнал на помощника, защитавайки в този момент и себе си и него, по някакъв начин пазите авторитета на екипа и ги окуражавате?
- Съдийският екип е на първо място. Нашата обща задача е да отсъдим мача по най-добрия начин с навременни решения. Имам максимално доверие в членовете на моя екип и заедно се трудим да изградим авторитет на хора на които може да се има доверие.
- Вашите помощници Далибор Джурджевич и Милован Ристич с Вас комуникират по време на мача, с говор, но някъде изглежда, че основното, както при играчите, е говорът с очи?
- Отлично се разбирам с моите колеги. С тях, миналият сезон, прекарах повече време отколкото с членовете на моето семейство и ви е ясно, че нашата комуникация трябва да бъде на максимално ниво. Автоматично, средствата за разбиране трябва да бъдат - безпогрешни".
- Има ли суета и завист в съдийската професия?
- Не вярвам суетата в нашата професия да е по-голяма отколкото в други. Струва ми се, че това зависи от личността, а не от работата с която се занимавате. Лично, суетата при мен не съществува.
- Колкото ми остава време и ми позволяват задълженията. Логично, най-много с моите най-близки колеги - Милован Ристич и Далибор Джурджевич.
- На какво ниво е съдийството в нашата държава в сравнение с останалите, които бяха участници на Европейското първенство?
- Опитахме се да оставим впечатление за нашата държава, че съдийството е на високо ниво. Нашата задача беше доста по-сложна, защото Сърбия не участваше на турнира.
- С оглед на това че в сътрудничество с ФСС, участвате в обучението на млади съдии, дали в някои виждате свои наследници?
- Радва ме, че в нашата страна има много талантливи съдии. Некоректно е да отделям някои, а боя се че това не би било и педагогическо. Пред тях са хубави кариери, а този път е съставен от много предизвикателства и пречки.
- Дали има някой турнир на който искате да съдите?
- Имах щастието да съдя на почти всички възможни турнири. Бих искал, в дълбините на душата си, със свирката да се озова на Купата на конфедерациите.
- Следите ли други спортове?
- Като човек на футбола, с радост следя и всички останали спортове. Забавлявам се с тях, особено когато на терена е моята Сърбия. От сърце давам поддръжка за нашите национални отбори и с особено внимание следя участието на нашите национали под държавното знаме, независимо дали става дума за отборни или солови надпревари.
- Работите в месната индустрия. Как успявате да съвместявате съдийството с професията?
- Регионален директор съм на компанията Златиборац. През тези десет години растях заедно с фирмата, нашата връзка стана неразривна и малко необяснима. Всъщност, никъде не бих имал такава подкрепа като тази, която имам в тази компания. Горд съм, че получих такова място в голяма система и се трудя да оправдая доверието на собствениците на фирмата.
- Били сте в много държави по света, но пътуването до Катар е особено интересно. Днес вероятно е по-лесно да говорите за това?
- Признавам, че много държави не успях да опозная, заради сгъстения ритъм пред мач и бързото завръщане в Сърбия. Работата е, все пак, на първо място. Поканите от Катар имат специфична тежест за мен и моите колеги. Трудим се винаги положително да отговорим на молбите да съдим тамошни мачове, отчасти и заради приятелските връзки с хората от тази част на света. Главният град Доха е място за разглеждане и веселие. Красота на всички страни...
- Бяхте в последния избор за главен съдия на финала на Европейското първенство във Франция, има ли жал, че не бяхте избран?
- Оставих и този опит зад мен. Като човек на актуалния момент, никога не мисля за миналото. Трудя се такива случки само да ме направят по-силен, в този контекст размишлявам над вече завършилото ЕП и фактът, че моят екип беше между трите в последната конкуренция за финала, въпреки че не получихме възможност да съдийстваме. Има време, най-важното е, че оставихме положителни впечатления, направихме още една крачка напред... Работим още по-усилено и по-добре, със сила от участие на големия турнир във Франция.
Книга за бягство от свирката
- Има ли Милорад Мажич, някое хоби, специален начин за бягството от съдийството?
- Има и то в четенето. Опитвам по всякакви начини да се отпусна, а с помощта на книгите ми се получава по-лесно. Особено изучавам психология. Хубаво нещо, мехлем за моята душа, след изцедителния ритъм на всекидневието.
Ритуалът е за несигурните
- Имате ли някакви ритуали преди мач?
- Не, какво е това? Ритуалите упражняват хора напълно несигурни в себе си. Не вярвам в тези обичаи. Преди мач се опитвам да вдигна концентрацията на максимално ниво, имам специални упражнения. Това е моят единствен ритуал преди първия сигнал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар