Съдийството в по-ниските групи, дали бягането през царевицата е само мит?

Бягане през царевицата, "возене в багажника", заплахи с огнестрелно оръжие, обиди, релефни терени - са само някои от асоциациите за мачове от по-ниските групи и условията в които те се провеждат. Футболният арбитър Вукашин Цветкович разкри за РТС дали митовете във връзка с нискоразредния футбол са точни, как се чувства когато дели правдата на "горещи" гостувания и какво всеки съдия в който и да е ранг трябва да има.

Работата на спортния съдия носи голям натиск, риск, напрежение и, при дадените обстоятелства, най-лесните решения стават онези най-трудните. Когато се стигне до грешките на арбитрите със световна репутация, главно всичко завършва с освирквания, осмиване и критикуване в медиите. Обаче, не е такъв случаят с техните колеги, които съдят в по-ниските рангове на футболните и баскетболните турнири в Сърбия и региона.

Футболният съдия от петия ранг на първенството Вукашин Цветкович откри кои са предимствата и недостатъците на професията, както и дали популярното бягане през царевицата или "возене в багажник" е само мит или сурова реалност.

"От тези условно казано "луди" ситуации по нашите пространства съм бил участник само в една, когато, да бъде иронията по-голяма, на приятелски мач бях непрестанно и неуморно обиждан и под заплахи през всичките 90 минути, независимо от своите решения и случващото се на терена. Що се отнася до ситуации, които са преживели мои колеги, малко е неблагодарно да говоря от тяхно име. Чувал съм всичко да се е случвало, но главно в някакъв по-ранен период. Известно е, че съдии през 90-те и 2000-те са заплашвани в съблекалнята с огнестрелно оръжие, а и те е трябвало да носят оръжие, за да се защитят. Все пак, всичко това е зад нас, днес всичко е на много по-високо ниво. Популярното бягане през царевицата и "возенето в багажника" сега са само мит. Случва се да се стигне до бой и играч или някой друг да удари съдия, но в тези ситуации отлично реагират съотборниците и треньорските щабове и ситуацията бързо се смирява"

Спортните събития в по-ниските рангове представляват големи предизвикателства, но с това и задоволство когато работата с раздаването на правдата се направи по правилен начин.

"Изключителна чест е когато се облече униформата, т.е. екипа, излезе се на терена и заработи уважението на всички присъстващи на това събитие. Особено в Сърбия, която е много специфична, но и която е създала множество чудесни съдии в историята, и която днес представя Милорад Мажич, един от най-добрите, ако не и най-добрият футболен съдия на света".

Цветкович допълва, че грешките на отделни съдии повлияват върху статуса на всички останали.

"Все пак, не трябва да се бяга и от другата страна на професията, онези "мрачни моменти" разбира се присъстват и заради това професията ни търпи. Нашата работа умее да се подценява, омаловажава, а в пример на това вървят някои много лоши съдийски решения, което повлиява върху това цялата професия да се генерализира и окалва."

Марадона вкара гол с ръка. Меси също така, Анри пък асистира с ръка. Голът на Лампард против Германия не е признат, Шимунич получи три жълти картона, Митрович мистериозно направи нарушение в атака, докато го държаха двама футболисти...

Споменатите ситуации на най-големите футболни сцени показват съдийски грешки, които никой не е приел спокойно. На никого не е ясно как е възможно някой, който е обучаван за тази професия, който има богат опит в нея, няколко помощници, па чак и в днешно време и асистенция на видео технологията, не е в състояние да вземе правилно решение, решение в което е сигурен и привърженикът на най-отдалечената трибуна на стадиона, или онзи пред малкия екран без повторение.

Съдийството връзва за себе си много етикетиране, често се мисли че още е 20 век и как след всеки мач съдиите ядат бой. Днес това е ценена и достойна работа, не твърде трудна, защото ако някой реши да се занимава с тази професия, в повечето случаи е започнал да го прави от любов. Да не се разбере погрешно, има много за вършене, да се тренира, учи и всичко което върви с това, преминават се разнообразни ситуации, но ако обичаш нещо, то не може да те уморява."

Съдията често трябва да се придържа и към моралния кодекс, както и към "неписаните правила на тази игра".

"Едно много важно нещо, особено при съдия от по-нисък ранг, което трябва да съществува е т.нар. "решение на здравия разум" или "шмекерско" решение, както обичат да го наричат по-старите съдии, когато трябва да знаете, че съществуват и неписани правила или ситуации когато не се спазва дословно правилото от учебника."

"Гледането на мач по телевизията, или четенето на правилника могат да означават едно нещо, а да бъдеш на терена в живия момент и да съдиш, напълно друго."

Съдия Цветкович даде интересен пример как да се "купи" симпатията на публиката и доверието на играчите.

"Случва се, например, играчите да се движат в т.нар. "стена". Правилото налага да получи предупреждение, без оглед кой се е поместил, онзи футболист, който е най-близо до съдията, съответно най-далеч от мястото на което е прекъсната играта. Все пак, когато този играч вече има жълт картон, настъпва онова правило на "здравия разум", па жълт картон получава негов съотборник. Същото е и с мачове в които единият отбор има убедителна и недостижима преднина, в тези ситуации критериите не са като в началото на мача. От дребните, до големите неща се показва зрялост и съзнателност, с което се печели доверието на играчите, но и сигурност и симпатиите на всички присъстващи на събитието", заключи Цветкович.

ВАР пристига в Хърватия, ето и колко струва!

Хърватия първа в региона ще използва ВАР технологията!

Още през миналото лято се е стигнало до предварителен договор, а след среща на делегациите на ФИФА и ИФАБ с представители на първенството, която ще се проведе през януари, със сигурност ще бъде дадена "зелена светлина" от следващия сезон да бъде въведена тази новост.

ХНС ще получи одобрение за задвижване на процедура по въвеждането на ВАР, след това обучение на арбитрите, а тогава и нужните поправки по стадионите, като "стаичка" само за ВАР съдиите.

Както съобщава 24 сата, ВАР технологията ще се използва на всички стадиони и във всички мачове, защото не би било справедливо да е само за дербитата, докато още през този сезон може да бъде тествана във финала за Купата на Хърватия и в някой шампионатен мач, за обучение на съдиите.

Всички клубове в Хърватската футболна лига (10) са приели ВАР технологията, така че десет стадиона ще трябва да получат лиценз за ВАР, заедно с този отбор, който влезе от втора лига.

Онова което е особено интересно за хората в региона е цената!

Както съобщава същият източник, разходите за ВАР технологията ще излязат около милион до милион и половина долара, а добрата вест за хърватските клубове е, че няма да платят нищо; чак 80% от разходите ще покрие ФИФА, докато остатъкът е за Хърватския футболен съюз (ХНС).

ХНС е кандидатствал по програмата "FIFA Forward" и чрез нея ще изплати най-големия дял вложение за ВАР технологията, докато Съюзът спечели доста от Мондиала, за да помогне на клубовете.

Според информациите, които през октомври е дал на Ал Джазира събеседник от Футболния съюз на Босна и Херцеговина, за тяхното първенство от 12 отбора въвеждането на ВАР технологията би било разход от най-малко два милиона долара, а от тези сметки може да се прецени какво означава това за Сърбия.

Супер лигата има 16 клуба, така че по оценката на хората от Хърватия и Босна и Херцеговина, за Сърбия минималната цена е между 2,4 и 3 милиона долара. С оглед на това, че в България са 14 - може би 2 до 2,5 милиона?!

В интервю пред сръбска медия президентът на ФСС Славиша Кокеза заяви, че ВАР технологията има "своите добри и лоши страни", че Съюзът "следва инструкциите на ФИФА и ще въведе ВАР когато бъде въведен в Шампионската лига" (ще бъде от елиминационната фаза на този сезон), както и направи констатация, че това е "скъпа инвестиция". Същевременно изтъкна, че в този случай биха помогнали УЕФА, ФИФА и държавата. Нещо подобно се говори и в България, като министърът на спорта наскоро призова за въвеждането на технологията и по нашите стадиони.

Предходно от сръбските клубове само Партизан "гласува" за въвеждане на ВАР технологията, която би помогнала на арбитрите при спорните решения, около които непрекъснато се разразяват бури.

КЪДЕ СЕ ИЗПОЛЗВА ВАР ТЕХНОЛОГИЯ?

УЕФА реши да "побърза" с ВАР технологията и я въведе от елиминационната фаза на Шампионската лига, докато нормално ще се употребява от следващия сезон и в Лига Европа.

Англичаните дълго протакат, но накрая и те дадоха "зелена светлина" за ВАР, който вече се използва в турнирите за купите при тях, а след всяка нова грешка на съдиите се започва историята за това как би било различно да имат и видео проверката.

ВАР технология вече се използва на Световното първенство, а активно се употребява и в следните държави: Австралия, Белгия, Китай, Франция, Германия, Италия, Южна Корея, Мексико, Холандия, Полша, Португалия, Испания, Турция и САЩ.

Да не е тъжно, би било смешно, Бразилия се бои от съдията

Бразилските медии говорят, че страх е завладял играчите, но преди всичко селекционера Тите.

Те не са очаквали, че последният мач ще бъде решаващ, а критикуват селекционера че създава допълнително напрежение над отбора, говорейки за арбитрите, съответно играта.

Бразилия беше ощетена на старта срещу Швейцария, срещу Коста Рика съдията нямаше слух за приказките и вайкането на Неймар, а даде картони заради които няколко играчи са в опасност, ако се класират, да не играят в 1/8-финала.

В медиите се появяват съмненията на Тите, че неговите играчи нямат защита, нито Бразилия има някакво влияние във ФИФА, за да има коректно съдийство, което най-благо речено е смешно, защото какво тогава трябва да каже Сърбия след мача срещу Швейцария.

Онова което основно тревожи Селесаео е, че Алиреза Фагани, ирански съдия, ще допусне по-остра игра, като в Бразилия отчитат че Сърбия е физически надмощна и това е единствения й шанс.

Нещо такова казаха и на конференцията за пресата Тите и Миранда.

Несигурни са, огромно е напрежението над Бразилия, защото очакваше две лесни победи и приятелски мач днес в Москва, а сега всичко се решава в 90 минути.

Фаворит са, това никой не оспорва, но е ясно и какво им виси над главата, заради това и сравняват "Мараканасо" против Уругвай и Германия с мача тази вечер, защото никога не са изпадали в груповата фаза на Мондиал.

Невероятен ход на Спартак - Арена не излъчва решаващ мач за Европа, в Суботица наемат 15 камери и канят УЕФА

Въпросът за шампион на Сърбия отдавна е решен, в самия финал на сезона най-интересна ще е борбата за Европа.

А директният сблъсък е между Спартак (Суботица) и Раднички (Ниш), които се борят за европейски квалификации.

Първо Раднички апелира Цървена звезда да излезе с най-силния си състав против суботичани въпреки че точки вече не са нужни, а сега се огласи и Спартак с няколко възражения.

На първо място, отборът от севера на Сърбия иска правдата на този мач да дели Милорад Мажич в когото очевидно суботичани имат най-много доверие. Спартак е шокиран от информацията, че Арена спорт въпреки че беше заявено друго, няма да излъчва дуела между тези два състава. В клуба е решено да се ангажира компания, която ще снима с 15 камери целия ход на мача, за да "медиен мрак да не скрие истинските събития на мача".

А ако има някакви нередности, Спартак съобщава, че без размисляне ще изпрати записа на ФИФА и УЕФА.

Съобщението на Футболен клуб Спартак пренасяме в цялост:

- В сръбския народ има една пословица, която напълно описва нашия страх от случки в отделни мачове "РЕЧЕНО - СТОРЕНО"

Докато всички участници в мачовете, които са имали задача да играят футбол са правили това онези, които трябвало да вършат нещо друго, а това се казва раздаване на правосъдие, правили това за своя сметка и за своята маса. Всичко което сме казвали преди мачовете се и случи. Всичко което ние казахме, някой направи и срещу нас и срещу футбола, а остава въпросът за кого и за чия сметка.

Остава и питането заради какво не се огласи и Съдийската комисия след срамното съдийство и отсъждането на несъществуваща дузпа и тенденциозно съдене. Ние не вярваме в слуховете, че съдиите и играчите залагат, но се питаме за чия сметка съдят и търсим реакция от Съдийската комисия.

Нас в неделя ни очаква мач, който е корона на този сезон в който ФК "Спартак Ждрепчева крв" постигна чудесни резултати и в който се опитваме да се преборим за класиране в европейски турнир. Боим се да не ни се случи пак същата поговорка, ние да кажем, а някой друг това да го направи и против нас и против футбола. Смятаме, че върху Съдийската комисия е голяма тежест, която се оглежда в делегирането на съдии за този мач. Мислим, че това дерби трябва да бъде съдено от нашия най-добър арбитър Милорад Мажич, защото на този мач и на самия футбол е нужен някой който ще дели правдата по правилата, а не по някакви други аршини.

Отборът който е наш съперник в неделя има най-много присъдени дузпи в своя полза, чак 16, а докато срещу тях са отсъдени само два наказателни удара. Както каза нашият бивш треньор Веселинович "и Реал не би ги победил". Дали това е само заради добрите игри остава да размислим?

Заболя ни вестта, че няма пренос на нашия мач по канал на Арена спорт въпреки че беше планиран за директно излъчване. Има ли по-важна и по-интересна среща в плейофа от тази? Мачът който директно решава класирането в Европа. Боим се, че с този медиен мрак от очите на обществеността ще се опита да се скрие случващото се в мача. На кого отговаря всички поклонници на футбола в Сърбия да не могат да гледат този мач и събитията в него? Подготвя ли ни се пак някоя мъка?

Ние ще ангажираме компания, която е подготвена и има способността да заснеме този мач с 15 камери, за да покрие всички детайли от тази среща и за да имаме доказателства ако някой опита да се занимава с нечестни действия. Няма да се поколебаем да изпратим запис в УЕФА и ФИФА, за да се уверят и те в събитията в нашия футбол.

И накрая, надяваме се с нашите приятели от Ниш да изиграем отличен мач в който ще победи футболът и по-добрият състав, но без влияние на фактори, които не принадлежат към този спорт, стои в съобщението на суботичани.

Съдиите в Шампионската лига - Къде са загубили бастуна и кучето и кой ни изпразни портфейлите?

Наречете го вик или както искате, но върховният футбол стигна до ситуация в която никой не се пита кой стреля в дон Вито Корлеоне, а как се нарича статистът, който му продаде портокалите преди атентата. В този момент освен Милан Тарот (известен сръбски комик - б.р.) никой не е способен да обясни резултата на таблото...

Достатъчно.

Стигнахме до онази точка в която крайният резултат идва, никой няма представа как се е стигнало до него.

Бащата на трансформацията Джовани Джолити, човекът когото тази израснала държава Италия е обвинявала, че е бил парламентарен диктатор (пет пъти е избиран за премиер, по-късно Мусолини е съборил този рекорд, но използвайки бой и черни ризи) е имал навикът да казва: "За неприятелите приемете закон, за приятелите го тълкувайте".

Ето, това е същината на съденето в Шампионската лига и ме оставете с приказки от типа "Всички грешим", "Съдиите не са роботи", "Дузпа е, защото колегата я е свирил" (това е взето назаем от Вуйкета, а разговорно се ползва в онези скеч програми преди мачовете на Шампионската лига, т.нар. студия на Шампионска лига).

Представете си лик, който е дошъл в света на корпоративните крокодили и всяка седмица прави гафове.

Във вторник е платил фалшива фактура на нигерийски принц, който се е свързал с него по имейла, следващата седмица вместо доклада за клиентите е дал на директора своята критика на "Битие и време" на Хайдегер, а в края на месеца са го хванали как опитва с чук да поправи копирната машина.

Ясно, ще бъде уволнен, два намръщени типа докато си носи кутията с личните вещи биха го изпратили до вратата и проверили дали не е откраднал кламери.

Е, това ви е Шампионската лига.

Хайде да оставим големите думи като страст, сълзите на нашите деца, вземане на бромазепам, ритуалното обличане на тениската в 20:35 (по централноевропейско време - б.р.), писал съм за обсебените, те през повечето време опитват да уверят околни, че са нормални, мъка е да се преструвате, приятели.

По-добре да говорим за парите?

Те са огромни, от тях зависят човешки съдби и душевното здраве, става въпрос за квачка на най-меката възглавница на света. Под нея изпадат златни яйца по поръчка, така да се каже на жетон, човекът е създал играта каквато е днес, за да малцинство да се обогати от чуждите страсти.

Не е, всъщност, това нищо ново в историята на цивилизацията само че футболът твърде дълго е бил обвит в романтика, игра на дрипавите и евтина забава за всички.

На днешно ниво играта е престанала да бъде в ритъм и благодаря на добрия бог на консуматорството, че е така, защото отсъствието на пари би означавало и липса на привилегия да гледаме свръхчовеци като Роналдо, магьосника с малки размери от Аржентина, всесилни духове от лампата като онзи египтянин и огромните застрашителни железни машини чието предназначение е да попречат нещата да изглеждат лесно на терена за онези, които небето е изсипало ремарке талант на главата. 

И когато този гениален замисъл сведете до това да решава ченге от английско предградие, счетоводител от Анадола или собственик на универсален магазин от Неймеген, получавате резултат, който никой не успява да обясни, освен евентуално Милан Тарот.

Дали са на финал двата най-добри отбора?

Всякак не, но почти никога не са, надпреварата е замислена като епруветка в която се смесват класа, форма, степента на безсъние и умора на изследователите, които завършват със смачкани бради като Барселона. Или вдигат лабораторията във въздуха като онези типове от ПСЖ, които никак не намират формулата по която "парите, амбицията и геополитическото положение на Катар" дават като резултат победа, която е начин за подобряване на имиджа на държави-досадници на глобалната сцена.

Следователно, не става въпрос за Реал и Ливърпул, първите този сезон подсещат на онази зловеща вариация на Родригес в "От здрач до зори" където в затънтена мексиканска кръчма чакат зомбита, които ще ти вземат душата и между другото ще ти изпразнят портфейла. А вторите с резултат 13:12 сигурно никога няма да станат шампиони на Англия. Но, не можете да отречете, че са обичайни консуматори на бира, онези дебелите от рекламите, които крещят на дивана одушевени от онова което може да се види във фабриката на Клоп в замъка Балтазар. Има и дъвка в цветовете на дъгата и гълтач на огън, и котарак с усмивка вместо лице, съвсем всичко, Ливърпул наистина е като шоколадовата фабрика на Чарли в днешния футбол.

Но, тук говоря за други неща, всеки мач в Шампионската лига завършва с историята за второстепенен герой. Като да гледате "Кръстникът" през седемдесетте и да излезете от киното и да кажете "Видя ли как играе типа от който Марлон Брандо искаше да си купи портокали преди да го разстрелят."

Е, това е същината, стигнахме до представление, което е прекъснал пиян декоратор и казал на актьорите: "Вие сте другари, не би трябвало да се биете".

Всеки мач се превърна в един и същ въпрос, хора, "къде съдиите са загубили бастуна и кучето", което ги е довело на стадиона. Сега са повече и виждат по-малко, съответно убягва им абсолютно всичко.

Както и мнозинството, и аз смятам, че ВАР е досадно нещо, тъкмо стане интересно, онзи търчи, преглежда записа, всички се оплакват, играчите го убеждават, че това че някой изглежда и се държи като идиот не трябва да го заблуждава, наистина е идиот, някой го съветва да вярва повече на чужди очи. Всичко на всичко, бавно и нервиращо.

Но, ако трябва да избирам между лицензиран сервиз и ядосаният комшия студент от съседния вход да ми поправи компютъра, дайте някой който няма да направи хаос.

Сега ще се яви някой съдия да каже, че това е памфлет, не е, това е като с държавата, някои неща са естествено съмнителни, други прерастват в теория на конспирацията, трети са димни завеси на бюрокрацията. Всъщност, докато вие рискувате сърдечен удар пред която и да е каса, за "вашите неща" решават купчина некадърници от които всеки има свой стол, изсъхнал фикус и канцелария като в "По-добър живот". Вие сте само невинна четвъртина със сирене от самоуправляващия се социализъм в който е грешка нашето общо дете и ще я поправим със ситно говорене зад гърба и гръмогласна критика на другаря Оливер на работническия съвет, която няма да се отрази на неговия статус в нашия колектив.

Днес чудесният Алекс Холига (четете този лик пише най-добре на Балкана) спомена Джани Брера и неговата дефиниция на резултата 0:0 като перфектна завеса на мач, съответно идеален резултат. Е па, Брера е смятал съдиите за хора без талант за футбол, които заради контузия или отсъствието на знания не могат да играят, а само подтичват, и разрушената мечта градят чрез садизма в нареждането на другите.

Това е политически некоректно, разбира се, но Брера е живял във време когато хората са говорили каквото мислят и писали полемично за нещата, които останалите не смеят да изговорят.

Отдалечили сме се от неговото време, но докато футболистите са минали в категория хора със свръхестествени сили, тях ги управляват ентусиасти, които успешно получават свободни дни във вторник и сряда, за да разплачат нас.

Помогнете им по някакъв начин да станат невидими, оборудвайте ги с някакво оръжие да бъдат достойни хора на терена, направете нещо за бога сборът грешки да бъде в съответствие с бройката напитки, която дава ядосаната лелка в сандали като свърши пиянстването. Недейте след всеки мач да се чувстваме трезвено, горчиво и да се питаме кой ни е изпразнил портфейла.

Още по-добре, недейте да превръщате клубния футбол в онази ужасна информация, че на Мондиала мачът между аржентинци и бразилци ще съди продавач на сладолед от Мавриций.

Не съществува футбол на еднаквите възможности, защото това веднага премахва отговорността на индивида и насърчава уравняването като система в която всички ще са еднакво лоши, сдържани и склонни да си държат задника опрян до стената и хитро да си прибират главата в къщичката на гърба.

Върховният футбол е всичко противно на това...

Автор: Борис Йованович

Милорад Мажич откровено за кариерата, ЕП, дербитата, Ибра

Най-добрият сръбски футболен съдия Милорад Мажич, беше заедно със своите асистенти Милован Ристич и Далибор Джурджевич, Данило Груич, Ненад Джокич и резервния съдия Неманя Петрович, единственият представител на Сърбия на изминалия континентален шампионат във Франция.

Това, както и фактът, че освен в материалите за мачовете на които отсъжда, рядко се появява публично, стана повод за разговор с Мажич (който се съгласи само след едно СМС съобщение), да разкаже за кариерата във футбола, звездите на които е съдил, отношенията с колегите, някои детайли от личния живот.

- Вашата футболна кариера е прекъсната заради контузия и пет операции на коляното, но казват, че по стила на съдийството сте бил футболист. Колко ви помага това днес?

- Истина е, че до 20 години играех футбол и след тежка контузия и пета операция бях принуден да напусна нещо което обичах най-много. Посветих се на съдийския занаят и се трудих максимално да напредна. Фактът че преди това съм правил кариера в бутонки, като футболист, може да бъде полезна основа в изграждането на моята биография на футболен съдия. Нито една работа не позволява конформизъм, а професионалният спорт, по природа, изисква максимална посветеност. Така моята кариера на футболист има влияние на работата с която се занимавам днес и по-лесно разбирам футбола.

- Колко е важна физическата подготовка за съдията? Дали редовно тренирате?

- Качествената физическа подготовка е от решаващите детайли за кариерата на съдиите. Затова подготовките са необичайно важни. Редовно и всекидневно тренирам, упражнявам мускулите и "мозъка". Това е един от детайлите на които почива кариерата на професионалните съдии.

- Когато казваме подготовка на съдия за мач, Милорад Мажич мисли за тактика, отделни единици, треньори...?

- Опитвам се да проникна в същината на играта на отборите, които съдя, треньорите пред които водя мача, футболистите на терена... Мачът е сложен конгломерат от специфични изпълнители на терена и около него, затова само професионалисти с върхова подготовка, сигурни в себе си и решенията си, могат професионално да си свършат работата.

- Съдиите често са на ударите на обществото. Как се борите с това, особено преди "Вечното дерби", което е повече от спорт?

- Свикнал съм с критики и похвали като съставни части от работата. Трудя се да остана имунизиран към тях и за щастие благодарение на душевната сила успявам в това. Така гледам и на Вечното дерби - имал съм удоволствието да съдя чак 11 такива. Празникът на нашия футбол, неговата подготовка и облекло, само са засилили уверението, че човек не смее да полети в похвалите, нито след критиката към неговата личност не смее да остане долу. Напротив, това е само причина повече да бъде по-силен в срещата със следващите предизвикателства.

- Кой мач помните специално?

- Трудно ми е да отделя един мач. Моето щастие е, че в кариерата съм имал много и всички ги помня по специален начин.

- Дали сте имали възможност да се запознаете с някои от най-добрите футболисти днес и кой ви остави най-силно впечатление?

- Имах удоволствието да съдя на всички звезди на съвременния световен футбол. За тях глобалното общество, благодарение на футбола като феномен на модерното общество, знае почти всичко. Отделил бих, все пак, един човек - Серхио Рамос. В отбор съставен от големи звезди, неговата лидерска роля е фантастична. Лидер какъвто рядко се среща!".

 
- Има футболисти, като Златан Ибрахимович, които нарочно се обръщат към вас на езика, който най-добре разбирате Вие и вашия екип. На това вероятно е тежко да не се отговори?

- Така наречения случай със Златан Ибрахимович тотално е представен в друго измерение в нашето общество. Става въпрос за съставни части от борбата на терена. Всички ние сме под голямо напрежение, така че по различни начини показваме емоции. И разбира се, че е е най-лесно да се разберем на майчин, а не на чужд език. Ибрахимович всички думи ги изговори на себе си и нито един детайл не изскочи от контекста на духа на правилата на футболната игра. Никой на терена не забеляза това, а такива играчи винаги ги следят няколко камери на терена заради играта им и ето материал за говорене, но и това е част от ценността на футбола.


- Някъде споменавате, че по реакциите на играчите знаете кога и дали сте сгрешили. Как реагирате когато знаете, че не сте бил прав, защото е човешко да се сбърка?

- Винаги съм фокусиран на онова което трябва да се случи на самия мач. Анализите след мача.


- Как когато заради футбола не уважите сигнал на помощника, защитавайки в този момент и себе си и него, по някакъв начин пазите авторитета на екипа и ги окуражавате?

- Съдийският екип е на първо място. Нашата обща задача е да отсъдим мача по най-добрия начин с навременни решения. Имам максимално доверие в членовете на моя екип и заедно се трудим да изградим авторитет на хора на които може да се има доверие.


- Вашите помощници Далибор Джурджевич и Милован Ристич с Вас комуникират по време на мача, с говор, но някъде изглежда, че основното, както при играчите, е говорът с очи?

- Отлично се разбирам с моите колеги. С тях, миналият сезон, прекарах повече време отколкото с членовете на моето семейство и ви е ясно, че нашата комуникация трябва да бъде на максимално ниво. Автоматично, средствата за разбиране трябва да бъдат - безпогрешни".


- Има ли суета и завист в съдийската професия?

- Не вярвам суетата в нашата професия да е по-голяма отколкото в други. Струва ми се, че това зависи от личността, а не от работата с която се занимавате. Лично, суетата при мен не съществува.

 - Дали сте приятел с колеги извън терена?

- Колкото ми остава време и ми позволяват задълженията. Логично, най-много с моите най-близки колеги - Милован Ристич и Далибор Джурджевич.


- На какво ниво е съдийството в нашата държава в сравнение с останалите, които бяха участници на Европейското първенство?

- Опитахме се да оставим впечатление за нашата държава, че съдийството е на високо ниво. Нашата задача беше доста по-сложна, защото Сърбия не участваше на турнира.


- С оглед на това че в сътрудничество с ФСС, участвате в обучението на млади съдии, дали в някои виждате свои наследници?

- Радва ме, че в нашата страна има много талантливи съдии. Некоректно е да отделям някои, а боя се че това не би било и педагогическо. Пред тях са хубави кариери, а този път е съставен от много предизвикателства и пречки.

- Дали има някой турнир на който искате да съдите?

- Имах щастието да съдя на почти всички възможни турнири. Бих искал, в дълбините на душата си, със свирката да се озова на Купата на конфедерациите.

- Следите ли други спортове?

- Като човек на футбола, с радост следя и всички останали спортове. Забавлявам се с тях, особено когато на терена е моята Сърбия. От сърце давам поддръжка за нашите национални отбори и с особено внимание следя участието на нашите национали под държавното знаме, независимо дали става дума за отборни или солови надпревари.

- Работите в месната индустрия. Как успявате да съвместявате съдийството с професията?

- Регионален директор съм на компанията Златиборац. През тези десет години растях заедно с фирмата, нашата връзка стана неразривна и малко необяснима. Всъщност, никъде не бих имал такава подкрепа като тази, която имам в тази компания. Горд съм, че получих такова място в голяма система и се трудя да оправдая доверието на собствениците на фирмата.

- Били сте в много държави по света, но пътуването до Катар е особено интересно. Днес вероятно е по-лесно да говорите за това? 

- Признавам, че много държави не успях да опозная, заради сгъстения ритъм пред мач и бързото завръщане в Сърбия. Работата е, все пак, на първо място. Поканите от Катар имат специфична тежест за мен и моите колеги. Трудим се винаги положително да отговорим на молбите да съдим тамошни мачове, отчасти и заради приятелските връзки с хората от тази част на света. Главният град Доха е място за разглеждане и веселие. Красота на всички страни...


- Бяхте в последния избор за главен съдия на финала на Европейското първенство във Франция, има ли жал, че не бяхте избран?

- Оставих и този опит зад мен. Като човек на актуалния момент, никога не мисля за миналото. Трудя се такива случки само да ме направят по-силен, в този контекст размишлявам над вече завършилото ЕП и фактът, че моят екип беше между трите в последната конкуренция за финала, въпреки че не получихме възможност да съдийстваме. Има време, най-важното е, че оставихме положителни впечатления, направихме още една крачка напред... Работим още по-усилено и по-добре, със сила от участие на големия турнир във Франция.

Книга за бягство от свирката
- Има ли Милорад Мажич, някое хоби, специален начин за бягството от съдийството?

- Има и то в четенето. Опитвам по всякакви начини да се отпусна, а с помощта на книгите ми се получава по-лесно. Особено изучавам психология. Хубаво нещо, мехлем за моята душа, след изцедителния ритъм на всекидневието.

Ритуалът е за несигурните
- Имате ли някакви ритуали преди мач?

- Не, какво е това? Ритуалите упражняват хора напълно несигурни в себе си. Не вярвам в тези обичаи. Преди мач се опитвам да вдигна концентрацията на максимално ниво, имам специални упражнения. Това е моят единствен ритуал преди първия сигнал.