Разочарование №1 в историята на Рединг - Боби Михайлов

Той беше звезда на Световното първенство за България, но напълно смущаващ през двете години в Рединг. Роджър Титфорд припомня човека с най-известната футболна перука.

Борислав Михайлов е най-великият футболист в историята на Рединг, според най-обективният от критериите. Никой друг в историята на клуба не може да се похвали с участие на полуфинал на Световно първенство или повече от 100 мача, повечето като капитан на своята страна. Въпреки това, в скорошна анкета в интернет, привържениците го избраха за най-нелеп или  играч разочарование на всички времена.
 
Това е странна история. България беше изненадата на Световното първенство през 1994 година, а Михайлов беше избран за вратар на турнира (всъщност за вратар на турнира е обявен Мишел Прюдом от Белгия - б.р.). Със сигурност едва ли си е мислел, че година по-късно, неговата награда ще е трансфер в Рединг. От перспективата на Рединг това беше най-сюрреалистичния от всички трансфери. Той не изглеждаше да отговаря на естествения вкус на тандема мениджъри Джими Куин и Мик Гудинг. Легенда заяви, че Михайлов трябва да е объркал видеото на Рединг от финала на плейофите за Първа дивизия, загубен от Болтън на "Уембли" за обикновен домакински мач.

Неправдоподобно, както изглеждаше сделката, но накрая стана факт. Разрешението за работа неочаквано отне много време и последва желанието "наричайте ме Боби" (може би Борислав не изглеждаше добре на автомобила от спонсора) и добре известната перука, разбира се. Тогава някак той беше между бракове и не се изнесе от хотела, не беше в добра форма, не можеше да рита много далече и всичко започна да мирише доста гнило.

Ако потърсите в Гугъл "Borislav Mihailov" ще получите снимка на национален герой, доста уважаван посланик на спорта, фигура като Тревор Брукинг с брак като на Дейвид Бекъм. Ако напишете в Гугъл "Bobby Mihailov" ще добиете впечатлението за приличащ на инспектор Клузо глуповат тип, оставен безнадеждно по течението на Беркшир. Дали те всъщност са един и същи човек? Дали Борислав избоботи на трика "Уембли", прибра се у дома и изпрати обратно свой дубльор да го замести? Кой точно беше "Мик Хайлофт", който се появи в състава на Рединг в една програма за гостуване?

Като отражение, трябваше да е същият човек, но в неговата самоналожена дивост в годините. Той може да беше с нас тялом, но остави сърцето си в Пловдив. Той изигра само 25 шампионатни мача, осеяни с повече мрачност отколкото блясък. Но можеше да се каже, някъде много дълбоко в неговото шкафче, класата беше там. Интересно (или по-скоро дразнещо) той игра 14 пъти за България през същия период; такова съотношение на национални към шампионатни представяния основно се намира само в резервите на Манчестър Юнайтед. Беше борба да го изкараш на терена изобщо на клубно ниво. Във всеки от двата му сезона в Рединг, седем различни играчи носиха вратарския екип.

Основната "битка" беше между Михайлов и Саймън Шепърд. Не беше като Шилтън срещу Клемънс. Рединг може да беше най-ниската точка в живота на Боби, но беше зенитът на кариерата на Шеп, в ниската траектория от резервите на Уотфорд към Борхам Ууд. Шепърд беше рус, английски изглеждащ, безрезервен опитвач, който, да го кажем твърде учтиво, имаше проблеми с компетентността. В контраст, Михайлов беше непоправимо, безмилостно, почти предизвикателно чужд: от върха на неговите буйни крака, покрай дъното на умния му анцуг (дори през август) към върха на неговата безупречна и изкуствено фризирана глава. Той щеше да изглежда повече у дома, карайки едноколесно колело, без ръце, по напречната греда на вратата му, отколкото да защитава калната земя под нея. Въпреки нарцисизма, физическата хилавост, липсата на разбирателство, той беше нашата надежда и нашето отчаяние и в далеч не епичното страдание между опитвачът, който иска, но не може, и звездата, който може, но не иска.

 

Бързо стана ясно, че този трансфер не беше перфектната сделка. Докато историята за "Уембли" беше мит, Михайлов беше почти смъртоносно шокиран, че трябва сам да пере своя екип и поразен от дефицита на хвалебствия от колеги и привърженици. В негова защита, той беше изненадан от физическата природа на английския футбол и неговото време в Рединг беше прекратено от контузия получена, хвърляйки се в краката на нападател. В груб мач за купата срещу Джилингам той изглеждаше напълно уплашен. След една определена рана на главата неговите съотборници бяха разкъсани между ужас и смях, докато спекулираха дали перуката трябва да бъде свалена по време на лечението й. Не е изненада, че горкият човек беше притеснен.
 
След последната му контузия той и клуба взаимно бяха доволни да се изплати договора и да разделят пътищата си без неприязън. Днес в България някои от запалените привърженици изглежда не са наясно за тази двугодишна комедия в живота на националния герой. Но в Рединг, той никога не беше равнозначен на повече от местна нула.