Някогашният чудесен вратар на загребския Динамо и Цървена звезда беляза кариерата на Марадона - спаси му две дузпи и така влезе в историята като единственият, който е постигал това.
Ивкович намерихме в Загреб, веднага след мача между Дугополье и Интер от Запрешич, чийто треньор е.
"Тъжен съм, че си отиде твърде рано", започна телефонния разговор с Б92 Ивкович.
"Отиде си бързо, няколко дни след операцията. Мислехме, че всичко ще бъде наред, но се оказа, че не е. Всички знаем какъв живот водеше и доведе себе си в ситуация да си отиде рано. Криво ми е", допълни.
Ивкович посочи, че Марадона е истински пример за днешната младеж в множество аспекти.
"Сам реши, жал ми е. От футболна страна, може да е пример, но и как младите не трябва да се държат, като професионалисти, но и като хора. Браво на Диего как от бедно семейство постигна всичко това, но малко го развали с поведението извън терена", припомни Ивкович за известните ходове на Ел Пибе извън терена.
Ивкович е "свързан" с Марадона. Още от Световното първенство за младежи в Япония през далечната 1979 година, когато се "запознали", а после и с известните мачове между Спортинг (Лисабон) и Наполи през 1989, както и година по-късно между Югославия и Аржентина във Флоренция на СП.
#Argentina v #Yugoslavia, Quarterfinal, Florence, #Italia90: Argentina were leading by 2-1 during the penalty shootout. Then came Maradona's turn, who was stopped by a young Tomislav Ivkovic. A dejected Maradona looked towards heavens. pic.twitter.com/0mXPRIMmJn
"Остава в историята, че съм единственият спасил две дузпи, но и в двата случая той се класира напред. Известна е историята от Неапол. Бях със Спортинг и изпълнявахме дузпи. Обзаложих се с Диего на 100 долара, че няма да ми вкара гол. Даде ми ги, с екипа, продължавам да ги пазя в моите книги със спомени", разкрива Ивкович.
А Флоренция? Четвъртфинал на Мондиала и рулетката на дузпите е на страната на Аржентина срещу Югославия, въпреки че Ивкович отново е по-успешен от Марадона.
"Тогава журналист ме пита "Какво ще стане, ако пак има дузпи?" Отговорих му, че пак ще му я хвана, на което журналистът ми каза, че съм луд. Може пак да заложим, но да отиде при Марадона. Журналистът отиде, но Диего не пожела, защото искаше да се концентрира над мача", спомня си Ивкович.
И, пак дузпи?
"Нямаше сили да ме погледне. Казах му "Знам къде ще стреляш и къде отива топката". Закачих го и пак спасих. На практика ми подаде топката", заключи вратарят на Югославия.
Аржентина тогава изгуби финала от ФРГ с 0:1, което беше своеобразен реванш срещу Марадона и приятели за финала в Мексико четири години по-рано.
А Югославия пак нямаше късмет. С вероятно най-силният си отбор в историята...
Мануел Нойер реагира, след като заради пеенето на песента на Томпсон "Хубава ли си" на почивка в Хърватия е изложен на жестоки критики в родината.
Немските медии посветиха голямо внимание на изпълнението на Нойер на известната патриотична хърватска песен:
"Това е патриотична песен в която се славят различни хърватски региони.
Проблем е, че в нея като дял от Хърватия се споменава "Херцег-Босна",
както хърватите нарекли част от Босна и Херцеговина от която през
войните през 90-те направили автономна област, която искали да
присъединят към Хърватия. Хърватите стигнали до Херцег-Босна като
етнически прочистили нейната територия от бошняци и сърби, при това
избивайки цивилни от тези националности и масово плячкосвали техните
имоти. Така създадената Херцег-Босна като "сърце гордо" е на Марко Перкович
Томпсон, който величае хърватския фашизъм. Това е доказал с пеенето на
"Ясеновац и Градишка Стара", която величае убийствата на сърби, евреи и
цигани в споменатите концентрационни лагери."
След като такива думи, с въпроса "Знае ли изобщо какво пее Нойер и от кого?" получиха ударно място в немските медии се огласи и легендата на Байерн и Елфа:
"Не говоря хърватски език, така че не знаех какво пея, нито от кой певец", стои в неговото съобщение, получено от Билд и Спорт1.
Все пак, записи на Нойер как пее "Хубава ли си", но и "Нека възглавницата ти бъде стена", показват, че много добре си служи с хърватския език:
Мануел Нойер с поведението си на почивката в любимата си Хърватия и пеенето на известни хърватски песни предизвика одушевление в страната, но немската легенда на световния футбол предизвика и огорчение в своята родина.
Билд: Знае ли Нойер изобщо какво пее?
По-точно, не им пречи на немците, че Нойер пее "Нека възглавницата ти бъде стена", но в тамошните медии се надигна голяма буря около това, че пее "Хубава ли си".
"Знае ли Нойер какво пее?" се пита най-четеният европейски и немски вестник Билд в текст, който на неговия портал е публикуван на водещо място под заглавие "Звезда на Байерн пее песен на екстремистка дясна група склонна към скандали."
"Какво е толкова експлозивно в песента, която пее Нойер?"
"С пеенето на хърватски език в тамошния плажен бар Нойер предизвика вълнение на Балканите и в социалните мрежи. Хърватите му се радват, но сърбите и бошняците жестоко го нападат. Какво е толкова експлозивно в песента, която Нойер пее? Това, че я пее известният в Хърватия, но в много държави забранен и печално известен певец Томпсон. Той пеейки песента "Ясеновац и Градишка Стара" слави престъпленията на усташите, хърватските фашисти и нацистки съюзници през Втората Световна война. В споменатите места са били концентрационните лагери в които са заточени, мъчени и убивани десетки хиляди цивилни, сърби, цигани и хървати. Нойер пък пее неговата песен "Хубава ли си" в която хърватите си приписват дял от Босна и Херцеговина, който в кървавата война с бошняците в средата на 90-те опитали да присъединят към Хърватия."
Гол: Нойер пее песен на фен на хърватските фашисти
Немското издание на Goal.com под заглавие "Нойер предизвика буря с песен на скандален хърватски бенд с фашистки тенденции" пише, че известният вратар на Байерн и Германия е предизвикал големи полемики с пеенето на песента "Хубава ли си".
"Херцег-Босна от песента Хубава ли си е създадена след етническо прочистване, плячки и кланета над бошняци и сърби"
"Това е патриотична песен в която се славят различни хърватски региони. Проблем е, че в нея като дял от Хърватия се споменава "Херцег-Босна", както хърватите нарекли част от Босна и Херцеговина от която през войните през 90-те направили автономна област, която искали да присъединят към Хърватия. Хърватите стигнали до Херцег-Босна като етнически прочистили нейната територия от бошняци и сърби, при това избивайки цивилни от тези националности и масово плячкосвали техните имоти", пише Гол. "Нойер пее песен на тип, който величае престъпленията над сърби, евреи и цигани"
Изтъква се, че песента в която се слави така създадената Херцег-Босна като "сърце гордо" е на Марко Перкович Томпсон, който величае хърватския фашизъм. Това е доказал с пеенето на "Ясеновац и Градишка Стара", която величае убийствата на сърби, евреи и цигани в споменатите концентрационни лагери", пише Гол и допълва, че "заради това на Томпсон му е забранено влизането и пеенето в няколко европейски държави." "Любителят на фашистите е любимец на хърватските футболни национали. Беше им почетен гост на триумфалния парад след Световното първенство."
Същият извор напомня: "Томпсон предизвика полемики и преди две години, когато хърватските футболисти пяха неговите песни в съблекалните на Световното първенство, както и когато беше почетен гост на националите на официалното посрещане в Загреб."
Футболна тема номер 1 днес в Румъния, а се разпространява и по континента - втора лига.
В плейоф за класиране в най-висшия ранг се срещнаха Петролул и Рапид, а шум се вдигна заради цирка на терена, който се разигра от 65-ата до 73-ата минута.
Трябва да се изтъкне, че гостите от Букурещ още в 28-ата минута останаха с играч по-малко, защото беше изгонен Лазар. А, тогава съдията прецени, че това не е достатъчно за Петролул, па направи чист цирк в средата на второто полувреме.
Отсъди дузпа за домакина, която вратарят Попа спаси. Но, арбитърът прецени, че вратарят на Рапид се е движил по голлинията и реши да дузпата да се повтори. Петролул промени изпълнителя, но и неговият удар бе спасен от Попа!
Когато съдията отново реши, че вратарят на Рапид преждевременно е излязъл пред линията и дузпата трябва да се изпълни трети път, Попа полудя и получи червен картон! Затова Рапид трябваше да направи допълнителна смяна и Татару застана на вратата.
И третата не беше на късмет за Петролул, топката от бялата точка отлетя над напречната греда. Остана 0:0, Рапид успя да се защити с деветима, а дори и да създаде шанс за победа, който не оползотвори. Може би щеше да е справедливо да го направи, а може би и прекалено...
Футболното първенство на Коста Рика наближава своя край. Във второто ниво на тамошния футбол се играе доиграването в което Есказукена първа се пребори за финал, в който ще се опита да влезе в Примера през идния сезон.
Това може би не би била прекалено важна вест за любителите на спорта, ако вратарят на Есказукена Минор Алварес не е най-големият юнак на този отбор и то не само заради спасявания. Алварес като вратар в четири мача от доиграването е вкарал три гола в регулярните дялове на мачовете, като при това е спасил четири дузпи!
Есказукена в 1/4-финалите след два мача и дузпи отстрани Барио Мексико, а Алварес в тези две срещи е вкарал гол и спасил две дузпи, след като в 210 минути (два мача и продълженията) футбол се завършило при резултат 1:1.
В полуфинала по почти същия начин е елиминиран Десампарадос. Алварес в двата мача вкарал два гола в редовното време, а след това в дузпите за класиране за финал спаси още две.
Първият мач е завършил при резултат 1:1, след като Алварес вкарал от бялата точка за своя отбор. Във втория Есказукена губила до 88 минута с 0:1, а тогава почти на ръба на наказателното поле е отсъден пряк свободен удар. Алварес изпълнил и опънал мрежата на съперника, отвеждайки срещата в продължения.
Голове в допълнителните 30 минути не е имало, па се пристъпило към изпълнение на дузпи. Алварес отново се доказа като герой, след като спаси два удара, като при това вкарал от бялата точка за финал.
Въпреки че тук не става дума за върховен футбол, подвигът на 30-годишния костариканец не трябва да се подценява.
Last night in Costa Rica, goalkeeper Minor Alvarez scored an 85th-minute free kick equaliser in a play-off game 🧢
Когато говорим за успехите на Цървена звезда по пътя към европейския трон, трябва да започнем от старта - мачът против Грасхопърс. Обаче, когато говорим за най-добрите играчи в тогавашната Купа на европейските шампиони, тогава трябва да отдадем голямо признание на единицата на Звезда, човешка и вратарска грамада, някой на когото Звезда е в сърцето от малък, но и човекът, който е записан в историята на футболната игра като капитан на единствения сръбски отбор спечелил "ушатия" трофей - Стеван Дика Стоянович.
Първата спирка на пътя на Цървена звезда към шампионския трон на Европа беше Грасхопърс. Първият мач е изигран в Белград пред препълнените трибуни на Маракана. Не върви по вода за домакините и от самото начало на европейската одисея попадат на швейцарско препятствие. Обаче, по думите на единицата на Звезда в състава на Люпко Петрович не е имало и грам съмнение в триумфа в двубоите с Грасхопърс.
- Всеки мач е труден сам по себе си. Началото по някакъв начин беше турбулентно. Не тръгнахме по най-добрия начин, а всякак искахме да стартираме с победа. Срещу Грасхопърс на Маракана хората очакваха наш триумф, но завършихме наравно 1:1. В нашия отбор нямаше съмнение дали в реванша ще сме с истинското си лице, но сред повечето привърженици навярно се вся страх да не отпаднем още в самия старт. Мнозина говореха, че сме добър отбор, но няма да направим много на терена. Драго ми е, че в Цюрих бяхме себе си и показахме силата на нашия отбор. В този реванш се видя колко потенциал имаме като състав.
Припомни си Стоянович и целия ход на първия мач против Грасхопърс, който изненадал домакините.
- Спомням си, че когато излизахме от тунела в първия мач чух виковете от трибуните. Стадионът беше пълен, беше хубаво време, а ние желаехме ново начало. Разбира се самият ход на мач не отиде в наша полза. Швейцарците при изпълнението на онзи пряк свободен удар с подаване разредиха нашата отбрана и така трябваше да се поместя, за да видя топката, а след това нямах шанс да я достигна, защото беше наистина прецизен удар. Въпреки това успяхме да изравним чрез Бине (Бинич - б.р.) преди края на първото полувреме. Много се написа как сме разочаровали, но ние знаехме, че само са ни изненадали. Бях убеден, че в реванша ще покажем кои сме и колко можем и бях прав.
Легендарният пазител на мрежата на Звезда се обърна и към факта, че целият негов период до финалния мач е белязан от необикновената и никога повторена грешка против Байерн в Белград.
- От моя ъгъл, трябва да призная когато някой иска да говори за този път към европейския трон, никога не получавам въпроси за Бари, а за полуфиналния мач с Байерн когато получих такъв гол. Това е съдбата на вратаря. Никой не говори за спасяването на гол във финала, а въпросите винаги са от типа - как се случи да получиш този гол между ръцете и краката - но това е така, грешките се виждат. Обаче, от тази гледна точка, на мен това ми е много симпатично, защото след моята грешка се класирахме на финала. Всичко завърши добре и съм много щастлив, че във финалния мач с Олимпик пазих цял мач така както трябваше. Така по някакъв начин допринесох отборът да спечели известния "ушат" трофей.
Като капитан на отбора, Стоянович е имал и допълнителна отговорност, а ни описа и как са изглеждали приготовленията преди финалния мач.
- Мисля, че имах по-голяма отговорност във финала заради грешката в мача с Байерн. Избран съм отстрана на отбора да бъда капитан, те ми дадоха доверие. Също така, всеки имаше доза отговорност, що се отнася до финала. Всички очакваха, че ще играем атакуващо във финала, просто бяхме такъв отбор, нападателен с много воля и желание. Имахме разговор преди мача когато Люпко ни пита дали искаме да играем както и досега и да не спечелим трофея или да играем както той смята, че трябва и да спечелим трофея. Нормално, всички казахме, че искаме да сме шампиони. Когато ни съобщи тактиката, имаше реакция по темата как ще вкараме гол, защото се решихме за защитна тактика. Люпко ни убеждаваше, че не трябва ние да вкараме гол, защото мачът ще завърши 0:0, ще играем продължения, каза, че аз ще спася една дузпа и ще спечелим купата. Буквално така говори, сега дали е предположил или е знаел, аз не знам, но се случи така.
Отборът в червено-бяло, който зарадва всички звездаши и истински любители на футболната игра е бил седем дни в карантина преди решаващия дуел с френския великан.
- Мисля, че влязохме спокойни в мача с Олимпик, защото целта на Цървена звезда от самото начало на сезона беше да стигнем до финала. На нас, когато преминахме пъклените дуели с Байерн и се докопахме до този финал, ни падна товар от гърба. Когато вече стигнахме до ситуацията да спечелим трофея, нормално беше и да се борим за тази възможност. Нямаше някакви напрежения в състава. Тази карантина и изолираност беше нещо добро за нас. Искрено, в един момент имаше "изкуствени напрежения", защото се приспахме по време на седемдневната карантина, така че беше естествено малко да се разбудим. Харесваше ни всичко това. Бяхме разделени от другите, нямаше покани за карти, никой не ни посещаваше, така че наистина можехме да се посветим 100% на мача против Олимпик.
Стоянович изтъкна, че червено-белите не са допуснали бързите играчи на Олимпик лесно да пробият защитната тактика на Люпко Петрович.
- За всеки спортист е нормално да усеща, в такива мачове, една доза положителна тръпка. Обаче, когато мачът започна емоциите полека изчезнаха и след първите намеси се чувствах както и на всеки предишен мач. Не сме били наясно с величината на този мач. Смятам, че преди всичко, Люпко много добре "разчете" играта на Олимпик. Цялата наша тактика беше такава, че да не оставим на Марсилия да е в нашата половина, да не ни излъжат да излезем напред. Имаха изключително бързи играчи като Папен, Пеле, Уодъл, които бяха непредвидими. Целта беше да не се залетим, за да не ни вкарат гол от контра.
Дика говори и за тези известни дузпи, които бяха като сметаната на тортата за белградския състав.
- През кариерата опитвах да си водя бележки кой играч къде стреля. Когато гледах по телевизията някой да изпълнява дузпа си записвах това в една своя тетрадка. Тук имах записано,че Аморос, който е първият техен изпълнител, е бил дузпа само веднъж и то в дясната страна на вратаря. Така че аз от началото реших да бъда спокоен и, когато той ритне топаката, с всички сила да тръгна надясно. Успях в това, но опитах да остана възможно най-спокоен и може би малко го озадачих, че останах на място. Имах и доза късмет, защото не би по земята, а полувисоко, което за вратарите е идеална топка за спасяване. С оглед на това, че имахме тази преднина от старта, нашите играчи може би бяха още по-мотивирани да не пропуснат нито една дузпа и всичко завърши така както искахме ние. Днес, след 29 години нашият успех в Бари има далеч по-голяма стойност - подчерта легендарният Стеван Дика Стоянович.
Облакодер (на сръбски небостъргач - б.р.) по качество, но и по характер. Разберете нещо повече за Ян Облак, майсторският вратар на Атлетико (Мадрид).
Абел, Мигел Рейна, Молина, Бургос, Лео Франко, Грегори Купе, между тях и Кристиян Абиати, не толкова отдавна Давид Де Хеа и Тибо Куртоа, а днес Ян Облак.
Думата е за чудесните вратари на Атлетико (Мадрид), от които последният вече няколко години е в центъра на вниманието на целия футболен свят, но специално заблестя в сряда на култовия Анфийлд.
Фантастичният 27-годишен страж от словенския град Шкофя Лока блестя в дуела с Ливърпул, така че и поред двата гола на Маркос Йоренте официално е прогласен за най-добър играч на мача (Атлетико победи с 3:2 след продължения и се класира за 1/4-финалите на Шампионската лига).
Това беше чудесен начин да отбележи юбилейния мач №50 в Шампионската лига между гредите за "дюшекчиите", за които пази от 2014 когато дойде от Бенфика, която четири години го пращаше под наем вместо да използва неговите "пантерови" рефлекси и баскетболна височина (188 см).
Неговият мач в сряда - когато Ливърпул имаше невероятните 35 удара, от които 12 в рамките на вратата, от които Облак спря девет, а веднъж имаше помощта на гредата - най-добре описа Диего Симеоне:
"Нямам съмнение в това, че имаме най-добрият вратар в света. Онова което Меси прави в Барселона в нападение, това Облак върши в защита за нас. Барса има Меси, а ние имаме Облак", еуфоричен беше аржентинецът от пейката на Атлетико след мача.
Че наистина става дума за един от най-добрите вратари в днешно време, според личното мнение на автора на текста в момента най-добрият, показва това, че в предходните четири сезона последователно е избиран за вратар №1 в Примера, а два пъти беше номиниран за Златната топка, но през 2017 получи само четири, а през 2018 двойно по-малко точки.
Това, вероятно, е заради факта, че е "само" вратар, а не голмайстор, въпреки че за 100 мача без допуснат гол от идването в Атлетико му бяха нужни само 178 участия!
"Бройки като тези не са нормални в модерния футбол", не можеше словенецът да остане равнодушен в интервю, което даде преди година за списанието "Фор Фор Ту", едно от редките му иначе.
Момъкът от планинското градче с малко над 12 000 жители е започнал да се занимава с футбол в местния Лочан, но още като десетгодишен го взима Олимпия от Любляна.
"Моят баща е бил вратар на аматьорско ниво. Той бе моят първи идол. Когато имаше мач, аз седях зад вратата и се хвърлях в същата посока като него. Бил съм на три или четири години и на хората около мен това им беше симпатично, но аз наистина исках да съм като него. През зимата бранеше на турнири по "малък футбол" в Любляна, а аз на полувремето играех футбол със сестра ми (три години по-голямата Тея, националка на Словения по баскетбол, б.а.). Тя шутираше отлично, но аз успявах да спася. Това забелязал някой от Олимпия и ме покани да се присъединя към тях. Става дума за най-големия клуб в Словения и бях повече от щастлив", припомни си вратарят на Атлетико.
Заслугите за неговото отиване в Любляна си присвоява известният Бранко (Бране) Облак.
"Не ми е син, нито роднина. Само от Шкофя Лока, откъдето е майка ми, го доведох в Олимпия. И му казах: "Имаш фамилия като моята и вратите на успеха са ти полуотворени". Дадох му шанс, а той израсна в един от най-добрите вратари в света. Освен това, изключително почтен и добър момък е", разказа бившият национал на Югославия през 2017 за "Вечернье новости"
Съществува още един анекдот за началото на Облак в Олимпия.
Слабости
Ясно е, че Ян Облак поред всички качества има и слабости. Някои специалисти го критикуват за слабата игра с крака, съответно в ситуации когато трябва да помогне на защитниците в изграждането на атака. Иначе, "кошмар" за словенския вратар е Кристиано Роналдо - единственият играч, който му е вкарвал хеттрик. Чак четири пъти!
"Роберт Волк едновременно беше вратар и треньор на вратарите, а край себе си имал младия Ян и Дамир Ботонйич, който искал да се завърне към футбола след смъртта на брат си (също така вратар, починал по време на тренировка през 2005, б.а.). Един ден забелязал неизмерния талант на Облак и изненадал всички в клуба с изявлението: "Това хлапе е по-добро от мен" и решението да отстъпи мястото си на 16-годишния. Всички бяхме изненадани, а да не споменавам бащата на Облак, който не можеше да вярва, че му водим сина на подготовки с първия отбор на Олимпия. Набързо разбрахме, че Волк не е сгрешил", спомни си бившият треньор на "змейовете" Янез Пате през 2018 в разговор за словенския вестник "Вечер".
Олимпия през това време имала големи финансови проблеми и била във втора лига, не можела да отделя значителни пари за своите играчи и да им плаща наемите за жилища. Облак в началото идвал на тренировки с колело - 30 километра до там, 30 назад.
"Бях млад и не размислях много, а карах "като луд" само, за да отида навреме на тренировка. Най-доброто време ми беше един час, но бързо разбрах, че идвам преуморен на тренировка, така че трябваше да забавя. С нормално каране ми трябваше около час и половина да стигна до Любляна."
Още като тийнейджър Облак отказал на Емполи и Фулъм, но през 2010 приел покана от Бенфика. Бил е на само 17 години и с един цял професионален сезон зад себе си. Казва, че се е решил на отпътуване с желанието да напредне, защото чрез словенския футбол това би било много по-трудно.
"Беше тежко в началото. Различна култура, различни хора, нов език... Животът ми беше сложен, но професионално направих верен ход, защото можех да се развивам, а в Португалия дойдох, за да си развия кариерата, а не личния живот."
За какъв характер става дума, показва и отговорът на въпроса дали е помислял да се върне в Словения докато Бенфика го пращала от един на друг наем (Бейра Мар, Олханензе, Лейрия, Рио Аве).
"Никога! Да се откажа и да се върна вкъщи? Никога не бих направил такова нещо. Видях много играчи, които се връщаха от чужбина и винаги съм се питал защо го правят когато вече са получили голяма възможност да напредват. По-късно с личен пример видях, че не е лесно, не може всеки да издържи, но аз никога не съм помислял да се откажа."
На вратата на Бенфика е застанал едва в своя четвърти сезон, когато в 15 участия като титуляр е опазил мрежата 13 пъти. Последвала покана от Мадрид и 16 000 000 евро от Атлетико за най-скъпия трансфер на вратар в историята на Примера.
Все пак, не започнало всичко чудесно на (в това време още актуалния) Висенте Калдерон. Контузия в подготвителния период повлияла на първия избор на Симеоне - Мигел Моя, но - по същата причина - във финала на сезона словенецът се озовал на вратата и оттогава е незаменим.
"Облак е вратар когото изключително ценя. Заради неговите качества, разбира се, но и заради неговия характер. Той е вратар, който много спокойно се изправя пред предизвикателства. Без нервност и невроза, без оглед кого има за противник", говори Нуно Еспирито Санто, треньор на Уулвърхемптън, който е работил с Облак в Рио Аве.
Защо е така, словенският пазител на мрежата е обяснил в едно от своите изявления за "Фор Фор Ту"
"От своята 16-17-а година винаги съм мислил различно от своите връстници - по-зряло. Така е и днес, в своята глава се чувствам сякаш съм на 40! За вратар е много важно да е зрял и спокоен. Така може да постигне много повече в своята кариера", изтъква Ян Облак, който на 7 януари навърши 27 години.
Тъй като за втори път в кариерата изтърпя когато е било тежко - особено в моментите когато Атлетико искаше да го върне в Лисабон, а президентът на Бенфика Луис Фелипе Виейра отказа такова нещо - Облак е решил с две ръце да сграбчи своя шанс.
Това беше в дуела от 1/8-финалите на Шампионската лига с Байер (Леверкузен). Атлетико преследваше 0:1 от първия мач, когато Облак замени контузения Моя след само 23 минути в реванша в Мадрид.
Марио Суарес четири минути по-късно вкара за изравняване на общия резултат и, оказа се, продължения. В допълнителния половин час нямаше голове, а тогава Облак в серията дузпи спаси шута на Чалханоглу, а последваха и още два пропуска на футболисти на Байер.
"Това беше голям момент за мен. Моят съотборник нямаше късмет и се контузи, разбира се, че не е хубаво когато получиш шанс заради нечия травма, но е така в нашия занаят. Спасих дузпа, класирахме се напред и този мач ми промени кариерата", признава словенският страж.
За разлика от тези дузпи и още някои между тях, година по-късно във финала на Шампионската лига не се радва против градския съперник Реал.
"Това беше най-тъжният ден в моя живот. Бях разочарован, защото не спасих нито един шут. Направих изследване в подготовката за мача, но не зависи само от вратаря. Случва се играчите да сменят посоката в която иначе стрелят... След такива мачове си тъжен няколко дни, но не смееш да се предадеш. Това не е краят на твоята кариера. Това е само един мач - голям е, но един. Сигурен съм, че ще има нова възможност да спечеля Шампионската лига", уверен е Ян Облак.
Какво мислите, ще бъде ли така и дали с Атлетико (Мадрид) или на вратата на някой друг клуб? Автор: Йован Терзич
Вратарят на Цървена звезда Милан Борян заяви, че неговият състав против Олимпиакос е наказан заради изпуснатата дузпа от Томане и е елиминиран от Европа.
Само три минути деляха Звезда от продължаване в турнира Лига Европа, чак и поред гредата от бялата точка на Томане, но Ясер Ел Араби от дузпа използва непохватната игра с ръка на Жандер.
"Голямо разочарование е, че отпаднахме по такъв начин. Три минути не деляха от класиране напред. Защитно играхме добре, офанзивно не използвахме шансовете в първото полувреме и тази дузпа. Наказанието дойде след това", каза Борян на журналистите след мача.
Футболистите на Цървена звезда, подчерта най-добрият в Атина, трябва да се обърнат към домашната сцена.
"Продължаваме напред, да се концентрираме над първенството и Купата, да спечелим дубъл", поръча Борян.
Борян изтъква, че сега е необходимо да се даде подкрепа на Жандер и Томане.
"Случва се, кой знае защо това е добре. Животът продължава", заключи Борян.
Болезнената елиминация от Лига Европа, кръг преди края, дълго ще "пече" футболистите на Партизан. Имаха на чиния победата с която тотално биха се върнали в играта и получили шанс с триумф над Астана, с очакваната помощ на Манчестър Юнайтед (да не изгуби от АЗ на Олд Трафорд) да премине в елиминационната фаза, а си позволиха да останат без триумфа въпреки че водеха с 2:0. Заради това се върнаха и болезнени спомени за отпадането на черно-белите от Артмедия през 2005 в квалификациите за Шампионската лига или от Аугсбург преди четири есени, в последния кръг на Лига Европа.
Ще остане белег в повечето от актуалния състав, междувременно, един от членовете на сегашното поколение вече е преживял нещо подобно. Владимир Стойкович беше част от състава на Цървена звезда, която по почти идентичен начин преди 13 лета подписа капитулация в Страсбург. Като Партизан, не загуби, а сякаш го направи.
Турнирът е същия, с разликата че тогава се казваше Купата на УЕФА, единствената разлика е, че червено-белите гостуваха във Франция в последния кръг и, както и на Партизан вчера, беше нужна победа да дочакат пролет на международната сцена. Чертаеха Душан Баста и Адриян Джокай път към подвига, всичко това от голлинията радостно гледаше Владимир Стойкович, домакинът почти не го заплашваше, а тогава се случи - Кевин Гамейро. В този момент 18-годишният нападател на Страсбург вкара головете в сходно време като това на холандците вчера. Първият в 78-ата минута да преполови изоставането, вторият в четвъртата минута на добавеното време (2:2). Да "убие" Звезда, както 21-годишният Фреди Друиф отне надеждата на Партизан, че може да стигне европейска пролет.
Единственият експонат от не толкова далечни времена в Цървена звезда
Може би от това историческо поражение против Байерн ще остане само прах и черна буква в биографията на Звезда, ако отборът на Владан Милойевич преживее в пирейското пристанище. Всичко това е може би, но е ясно, че 13 от 14 играчи на Цървена звезда, които получиха шанс да усетят мощта на байерновата машина, след 30 или 40 години в дълбока старост ще се питат къде им е била младостта в тази вечер на 26 ноември 2019 година. Такива шансове да направиш себе си важен трудно се получават, а лесно се губят. Някои излязоха на тревата на Маракана влюбени в себе си, измамвайки се, че те трябва да почерпят публиката на Звезда с присъствие. Други пък бяха недостатъчно качествени и несвикнали на такова ниво надпревара. Имаше и онези третите, които нямо гледаха как Роберт Левандовски немилосърдно пълни и предизвиква бяс и гняв в близо 50 000 човека на най-големия сръбски стадион.
Един човек беше достоен за Цървена звезда. Не, не става дума за това, че Милан Борян направи един от своите най-добри мачове в Шампионската лига и с десет спасявания, по официалната статистика на УЕФА, спаси Маракана от двуцифрена загуба. А това би бил срам, който щеше да живее вечно. Националът на Канада, въпреки че е сит с по-ранните успехи, показа, че в този момент е единственият експонат от не толкова далечни времена. Експонат на истинските звезди на Милойевич.
Когато играчите на Владан Милойевич с наведени глави след завършека на мача слушаха песента на привържениците под северната трибуна, и без енергия с пляскане следваха ритъма, само Милан Борян имаше обратна реакция. Неговото изражение на лицето, на ивицата на сълзите, говореше, че е един от редките, които в този момент би пропаднал в земята от срам. А става дума за човек, който единствен не би смял да усети отговорност или угризение на съвестта, защото единствен си вършеше работата, въпреки че през този сезон вече е получил 19 гола в елитния турнир. Така че, емоционалният заряд на Милан Борян като единствен (и, трябва да изтъкнем, Раша Панков), разкри на какво ниво е отборният дух в съблекалнята на Цървена звезда. Или по-добре казано - че изобщо го няма. Повтарят това и отговорните на Маракана, че Цървена звезда иска посветеност и всекидневна битка със самия себе си, защото не се живее от последните впечатления и успехи. Знае това и Владан Милойевич, защото в момента живее в другата крайност на всекидневието на треньор на Звезда. Само че не го знае мнозинството в отбора.
Опитваше извън медийните изяви Милан Борян да пробуди състава, да ги разтърси и да им обясни правилата на поведение в голям клуб. Работеше като капитан без лента и човек, който след всичко което е направил в Залцбург и Копенхаген можеше да си накриви шапката и като най-голям нарцис всекидневно да се гледа в огледалото и упорито да си повтаря: "Аз съм Милан Борян, голям любимец на привържениците на Цървена звезда, може да съм най-значителната фигура в тази успешна ера". Можеше, но не е. Тестваше границите на собствените способности и вратарски умения и не можеше повече да гледа как тия пред него развалят онова което е създавано 28 месеца. От онази Флориана или Спарта, когато опитният пазител на мрежата дебютира за Цървена звезда. Това е черта на истинския лидер, който през живота и кариерата е научил да се бори и едва в 30-те години получи възможност да брани вратата на Цървена звезда. Прокървял е за това идване на Маракана, па затова на всеки мач гледа като на привилегия.
Играчите на Звезда в момента приличат на равнодушни пубертети. Родителите им се карат, че трябва да поправят оценките, да бъдат полезни, но тези укорявания на тях им влизат през едното, а излизат през другото ухо. Може и да не са предопределени за висши училища, но недостатъчно използват потенциала и после трябва да имат класен ръководител или председател на класа, който малко по-строго да им каже, че са на грешен път. Това днес е Милан Борян.
"Ние не сме за това ниво на надпревара. Някои играчи сякаш не знаят какво означава Цървена звезда. Такива мачове не се играят за пари, а за привържениците. Така беше и в предходните две години", гневно заяви националът на Канада след всичко видяно против Байерн.
Как тези негови думи ще бъдат посрещнати в съблекалнята? Това никой не знае, защото вече в отбора ги няма приятелите на Борян като Савич, Стойкович, Радонйич... Но е сигурно, че Милан Борян - ако реши да си отиде - ще го направи с чист образ. Статус не се гради със запалителни или провокативни изявления за това как някои възможности не са използвани, а с дела, емоции и страст към всяка работа. Борян в момента е Звезда - останалите не са. И затова никой няма да смее да го критикува, ако в зимния трансферен прозорец настоява за трансфер. Заслужил е да наплати, и заради спасяванията и заради това което е опитвал - а и продължава да опитва - да вразуми лошите ученици.
Милане, ти си за Шампионската лига. Автор: Дарян Неделькович
В такива мачове не играеш за пари, а със сърце, поръча вратарят на Звезда
Шестицата от Байерн отвори, изглежда, като земетресение, някои пукнатини в съблекалнята на Цървена звезда. Много пъти Милан Борян "вади петната" в слаби мачове на червено-белите, но тази вечер и поред няколко добри спасявания, не можеше да направи много пред армадата на Байерн (0:6).
Вратарят на Звезда се чувстваше като глинен гълъб през 90 минути в мача на Маракана, с буца в гърлото поздрави привържениците и тогава излезе пред журналистите.
И тогава от него излязоха думи заради които мнозина трябва да се замислят.
"Доста играчи в изминалите две години играха за Звезда със сърце. Сега доста играчи не знаят какво е Цървена звезда! Трябва да се погледнем в очите и да видим, че не сме за този турнир. За мен това е много тежко. Съжалявам за публиката, тя заслужава много повече", каза Борян.
Усещаше се горчивина във всяка дума на звездния вратар.
"Мене много ме боли, много ми е тежко. В такива мачове не играеш за пари, а със сърце, за тази публика. Трябва да си кажем един на друг каквото имаме в очите, извън съблекалнята и в нея. Звезда не заслужава това."
Да не излезе, че Борян прехвърля вината върху другите.
"Аз съм част от този отбор, всички заедно изгубихме. Отговорността е еднаква за всички. Загубата е тежка. Те са "извънземни", а нас може би ни хвана и страх."
Без оглед на всичко, има и при Борян място за оптимизъм.
"Ще пробваме в Гърция да върнем вярата, да покажем по-хубава картина. Ще опитаме против Олимпиакос да се преборим за европейска пролет", обеща Милан Борян.
Легендарният вратар и капитан на Цървена звезда Стеван Дика Стоянович, участник в известния мач против Байерн през 1991 година, казва, че реми на избраниците на Владан Милойевич с баварския гигант почти сигурно ще донесе европейска пролет.
Стоянович признава, че от 1991 година до днес съотношението на силите във футбола много се е променило, преди всичко заради силата на парите.
"Мачът има голяма тежест, защото може да ни донесе пролет в Европа. Ако завършим наравно бихме направили значителна стъпка към класирането в Лига Европа, докато победа би била феноменално постижение. Надявам се играчите на Звезда да не се поддадат на впечатлението от обществеността, че Байерн ще дойде без императив в Белград, с втория отбор, защото вече си е свършил работата в Шампионската лига", каза Стоянович за клубната страница.
Като потвърждение на това констатира, че в Байерн играят върховни футболисти и фактът, че триумф в Шампионската лига струва 2,7 милиона евро като награда от УЕФА.
"Байерн е фаворит, но Звезда в последните три сезона има рутина в играенето на такива мачове. Вярвам, че нашият отбор ще играе своята игра и ще пробва да победи. Не се съмнявам, че подготовката за мача ще бъде направена отстрана на треньорския щаб по правилния начин, треньорът Владан Милойевич няма да трябва много да мотивира състава", подчерта Стоянович, с напомнянето, че е доволен от самото участие в Шампионската лига, а всичко останало е премия.
"Много фаворити са идвали на "Маракана" и си тръгваха с наведени глави. Има тази "Маракана" някаква чудна мощ, никога не се знае. Може историята да се повтори."
Стоянович си припомни и епичните дуели с Байерн и известното 2:2 в Белград за класиране на финала в Купата на европейските шампиони в годината когато Звезда стана шампион на Европа.
"Чак сега трезво размишлявам за тези мачове, а си спомням повече реванша, защото вече всички ни виждаха на финал. А нас ни чакаше 90 минути пъклена борба, защото знаехме какво са немците. Крилатата фраза казва: "Всички играят футбол, а немците побеждават". Това за малко да се случи и тук, въпреки че първото полувреме го изиграхме феноменално, имахме много положения, Михайлович вкара гол навреме, а нашите играчи бяха малко егоистични. Спомням си, че треньорът Люпко Петрович на полувремето каза "Само си играйте вие с футбола, това са немци".
Един от забележителните моменти тогава беше и изравнителният гол на немците, когато след шут на Аугенталер топката мина между краката на Стоянович.
"Важното е, че се класирахме, този гол се помни и преразказва и днес. Когато го получих в главата ми беше само, че с този резултат преминаваме. Мотивирах себе си с факта, че с 1:1 отивахме напред. Обаче, последва и втори и започна драма. Беше като на ринг, те нападат, ние нападаме, греда. Невероятни картини, а после нашият гол, па четири минути пъкъл. Ние на терена се страхувахме по-малко от всички останали, защото е различно като участваш. Край и феноменална радост, но заслужихме да се класираме, защото в този сезон играхме майсторски. От четири полувремена с Байерн в три бяхме далеч по-добри", заключи той.
Мачът от 5 кръг на Група Б на Шампионската лига Цървена звезда - Байерн е във вторник на стадион "Райко Митич" от 22 ч.
Най-атрактивният гол през уикенда беше постигнат в Мексико. И голмайстор е - вратар. Педантичните статистици са сметнали: Тоньо е вкарал от 90 метра разстояние!
Играли Гуадалахара и Веракруз, изтичали последните минути на мача, а гостите притискали с всички сили да изравнят, тъй като губели с 1:2. Отсъден е ъглов удар за Веракруз, всички отишли в противниковото наказателно поле, включително и вратарят. Тяхната мрежа останала незащитена.
Нападението не е организирано добре. Тоньо стигнал до топката и я изпратил сякаш с ръка. Напразно се трудеха защитниците на Веракруз, топката влетя в мрежата - 3:1. Трите точки останаха в Гуадалахара.
По-младите сигурно не си спомнят за това, но в Южна Америка е една от култовите сцени. Играе се в Асунсион. Парагвай побеждава Колумбия с 2:1, а тогавашните световни звезди Хосе Луис Чилаверт и Фаустино Асприля се потрудиха да подправят целия спектакъл. Двамата тогава получават червени картони, а когато Чилаверт излиза от игра с юмрук в лицето удря Асприля и така предизвиква масов бой на терена. Можете да си представите когато става въпрос за парагвайци и колумбийци, не се е смирило така лесно.
Досега не сме знаели какво се е случило през "третото полувреме". Крайно необичайно. Две десетилетия след известния инцидент, Асприля разкрива в интервю, което дава за Телепасифико по повод 50-ия си рожден ден. Няколко анекдота е разказал, но нито един не може да се мери с този.
Асприля връща лентата към 2 април 1997, играят се квалификации за Мондиала във Франция. Парагвай тогава има опасно поколение, класирал се е на четири поредни световни първенства, на стадиона на Дефенсорес дел Шако атмосферата е вряла. В 85-ата минута, в този момент Парагвай води с 1:0, Чилаверт наплюва Асприля, той го удря, двамата са изгонени, а Колумбия получава дузпа. Маурисио Чико Серна вкарва, но истинска драма се случва край тъчлинията. Засенчва и последвалия гол на Дерлис Сото за 2:1.
Толкова, че е алармирала и колумбийския нарко картел. Обажда се Хулио Фийеро, приятел на небезизвестния Ескобар, известен и с брака с популярната манекенка Наталия Парис. Този път е в компанията на други жени...
"Щом се завърши мачът ми звънна телефонът, непознат номер: "Аз съм Хулио Фийеро, ела при мен в хотела".
Не е да си имал избор в Колумбия когато ти се обаждат хора на Ескобар и Асприля се появил.
"Отивам там, типът е с десетина образа, всички пияни, с някакви жени, всичките парагвайки. Аз пристигнах с Аристисабал (Виктор Уго, също така национал на Колумбия през това време, б.а.) и те ни казват: Трябва ни твоето разрешение, тези двамата тук ще останат в Асунсион, искат да убият онзи дебел Чилаверт".
Асприля е в шок. Само три години по-рано Андрес Ескобар, любим колумбийски футболист, е убит след автогол срещу САЩ и елиминирането от Мондиал 1994, всичко това е описано в документалния филм на И Ес Пи Ен "Двамата Ескобар", който просто трябва да изгледате, ако обичате футбола. Но да се върнем към Асприля...
"Как? Дали сте нормални? Това ще е краят на колумбийския футбол! Това не смее да се случи. Каквото се случи на терена, това е било на терена. Удари ме само с юмрук, помирихме се, тук завършва всичко", моли Асприля.
За щастие, изглежда, че е бил достатъчно убедителен, па Фийеро се отказва от плана. Неговото безжизнено тяло е намерено през 2004 година. Казват, че е било "разчистване на сметки".
Лев Яшин е роден в Москва преди точно 90 години. Той ще израсне в най-известния вратар в историята и най-популярният руски спортист на 20 век.
Двамата му родители работят в заводи в Москва докато той расте. Семейството е евакуирано от столицата по време на Втората Световна война. След войната, семейството се завръща в Москва и младият Лев също започва да работи в завод, но прекарва свободното си време, играейки футбол и хокей. След като е взет в армията на 18 години, той е забелязан от футболен скаут и поканен да се присъедини към академията на Динамо (Москва) през 1949.
Той ще остане в клуба повече от две десетилетия до пенсионирането си през 1971. В първите си няколко години в Динамо, Яшин не може да пробие в първия състав, така че играе като вратар за хокейния отбор на клуба, печелейки бронзов медал от шампионата на СССР през 1953. Скоро след това той си осигурява място на титулярен вратар за футболния състав на Динамо и бързо става легенда на клуба, печелейки пет шампионата на СССР и три купи в бърза последователност.
Заедно с националния отбор по футбол на СССР Яшин печели първото Европейско първенство през 1960, което се провежда във Франция. Той също помага на СССР да спечели златните медали на Олимпиадата през 1956 и достигна 1/4-финалите на Световното първенство през 1958 (Швеция) и 1962 (Чили). На Световното първенство в Англия през 1966, Яшин е капитан на съветския отбор завършил на четвърто място - най-високото постижение на страната.
С прякор "Черния паяк" заради изцяло черния си екип и невероятни рефлекси, той бързо става известен като най-добрия вратар в света. Той е хвален за своите умения, атлетичност и нововъведения към позицията на вратаря, като организиране на защитниците, излизане да се пресрещнат нападателите и започването на бързи контраатаки.
Играл е срещу други футболни легенди като Пеле, Боби Чарлтън, Еузебио, Франц Бекенбауер, като е спасил 151 дузпи през кариерата си - повече от всеки друг вратар в историята на ФИФА. Яшин умира в Москва на 20 март 1990, два дни след като получава престижната награда Герой на социалистическия труд.
Той е единственият вратар награден с престижното отличие Златната топка (през 1963) за най-добър футболист на Европа. Широко признат е за най-добрият вратар на 20 век.
Милан Борян беше един от героите за класирането на Цървена звезда в Шампионската лига, а след мача с швейцарския шампион каза, че чувството е невероятно и пожела цяла Сърбия да се радва.
Милан Борян беше юнак в квалификациите за Шампионската лига, а и в самия плейоф.
"Невероятно чувство, тези момчета заслужават всички похвали. Целият отбор, треньорския щаб, управата... Трябва всички да сме горди, щастливи, мисля че Сърбия трябва да се радва, това се чакаше години. И ето, това поколение успя в последните три години първо да влезе в Лига Европа и сега два пъти в Шампионската лига. Нещо невероятно...", каза Борян за РТС след мача с Йънг Бойс.
Борян във финала на мача с чудесна намеса предотврати победата на гостите.
"Малко да вдигна атмосферата. Бях концентриран, следих играта, така че всичко беше както трябва. Целият отбор, не само аз... Момчетата 95 минути, колкото се игра, оставиха сърцето на терена. Знаеха за кого се борят и за какво. Достигнахме втора година подред Шампионската лига, сега само да продължим така и да редим победи", заяви канадският национал с усмивка.
Звезда завърши с Йънг Бойс 1:1 в реванша от баража за Шампионската лига.
Героят на победата Милан Борян не скри одушевлението след още една незабравима европейска нощ за Цървена звезда.
- Невероятна нощ за звездашката общност. Трета поредна година осигурихме играене в груповата фаза на европейските турнири. Няма да спрем тук, имаме още два мача до Шампионската лига. Да даде бог здраве да влезем и Сърбия да бъде горда с нас - изтъкна феноменалният пазител на мрежата.
Цървена звезда след единадесет серии дузпи премина в плейофа за Шампионската лига, а мачът освен трилър завършека се отличи и с по-груба игра, както и няколко спорни съдийски решения.
- Останах спокоен и концентриран. Направихме анализ с треньора на вратарите Душан Гашич и в съответствие с него се опитвах да разгадая страната в която ще стрелят - заяви Борян и откри:
- Съдиите в някои ситуации бяха на страната на съперника, но когато имаш сърце, желание и хора около себе си, които вярват в тебе тогава даваш максимума и побеждаваш. От Краснодар започна всичко, миналата година Залцбург и сега Копенхаген, трите най-драги победи.
По време на серията дузпи възможността да стреля получи и вратарят на Цървена звезда, която използва успешно.
- Моят първи гол за Звезда. Посвещавам го на семейството, жената и сина. Те са моята сила и непрекъсната подкрепа. Целта ми беше само да вкарам гол, а знаех, че ще спася. Вярвах в себе си, много.
Периодът между двата мача протече под знака на изявленията от страна на датския отбор, които могат да се характеризират като неспортни.
- Не обръщахме внимание на това какво говореха преди и след мача. Показахме, че сме голям клуб, който притежава желание и енергия. Горд съм със своите съотборници, треньорския щаб и управата. Борим се за тази емблема и тези привърженици, за любовта, която ни дават. Благодаря им, че и тази вечер дойдоха да ни подкрепят - заяви Борян.
Сигурните ръце на Милан Борян пазиха за Цървена звезда в сто мача!
Веднага след завършека на юбилейния стотен мач в екипа на Цървена звезда Милан Борян за камерата на Звезда ТВ откри как се чувства заради този хубав юбилей. Каква чест е още веднъж да се запише в историята на най-трофейния сръбски клуб, как са му честитили съотборниците, в кой момент в Звезда е заплакал от щастие, а кога му е било най-тежко е само част от онова което Борян разкри след още един мач без допуснат гол.
Радостният миг с него подели и синът му, който в края на емисията "открадна шоуто" от баща си. Как изглеждаше това вижте във видеото.
Милан Борян дойде в Цървена звезда на 24 юли 2017 година. Мачът от четвъртия кръг на Супер лигата на Сърбия против Младост (2:0) му беше стотен, а №53 без допуснат гол.
Младежкият национален отбор на Румъния със своите чудесни резултати на Европейското първенство привлече вниманието на футболната общественост, но повечето не са запознати с тежката житейска история на лидера на тази селекция Йонуц Раду.
Отличният пазител на мрежата и капитан на отбора преживял семейна трагедия преди 13 години, когато като деветгодишен останал без сестра. Раду оттогава със себе си винаги носи тениска с образа на починалата Ема.
"От идването в Италия тениската с нейния лик е тук, винаги я нося със себе си. Когато бях млад обещах, че ще я нося на всички големи стадиони по света. Бях на девет години когато умря. Тениската винаги оставям поред дясната греда, така винаги имам усещането, че е до мен", каза Раду.
Румънците са своеобразна сензация на шампионата в Италия и Сан Марино, първо убедително биха хърватите, а след това и англичаните, с което привлякоха вниманието на любителите на футбола. След два дни ги очаква сблъсък с Франция за първото място в Група С.
