събота, 12 ноември 2016 г.

Рекордьор: Футболист в седмото си десетилетие

 
Историята за него е за рубриката "вярвате или не". Някогашният ас на зренянския Пролетер, Драгиша Коснич, роден на 2 януари 1954 година, продължава да тича след топката. Той е в първия отбор на Пролетер от Меджа, клуб, който миналата седмица завърши есенния дял на първенството в Общинска лига Житище - Кикинда на шесто място с 13 точки.

- Победихме Рохам от Нова Црня, бях на терена през всичките 90 минути, както и в предходните мачове. Както и в младостта, тичах много, нареждах на децата, мога да съм им дядо, но не се давам - започва историята в компанията на някогашните си съотборници в зренянския Пролетер Арсен Тошич и Милорад Зорич.

От 1999 г е в клуба от родното място, откъдето е тръгнал във футболния свят и легендарният Момчило Вукотич. В някогашния зренянски великан е тръгнал от юноша през 1968 г и е минал през всички селекции. Бил е в комшийския Раднички, през 1976 г е играл за втородивизионния Борово, от 1977 до 1986 г е в първия отбор на Пролетер.

- Какъв отбор имахме във втора лига, това е за разказване. Нищо вече не е същото, всеки един от нас днес би играл в най-силните отбори в Супер лигата и много европейски клубове. Днес в Бегей има доста клубове, а никъде качество. Няма деца от селата, по мое време, всички бяха от околността. Някога бедните играеха, историята се обърна в обратната посока.

Винаги е бил неуморен на терена, работи за отбора, но се чудят в банатско как и в седмото десетилетие на живота си изиграва цял мач.

- И днес тичам най-много, на мен не ми е все едно как ще завършим, тези деца с които играя малко или много им е еднакво дали ще победят или загубят. Ходя на годишния лекарски преглед, правя всичко, от даване на кръв, мерене на кръвното налягане, да не изброявам. И всичко е ОК. Последният път докторът ме пита защо съм дошъл. Имам шест кози, 16 ярета и дневно пия литър и половина мляко. Повече от четири години мляко не съм варил, консумирам веднага след измузването, направо от паницата. Като стана ям голяма лъжица мед. Ям много плодове и така от години. Всичко е екологично чисто, за десетка.

Изтъква, че физически е много активен, през деня върши много физическа работа, повече от играчите на тренировките.

- Помагам на комшиите в земеделските работи. На трактора качвам 200 бали сено от 15-20 килограма за кратко време. Онзи който знае какво значи това, знае колко сила е нужна.

Живее на пътя Меджа - Клек. В Клек има футболна школа за деца от 6 до 10 години. Учи ги и ги възпитава, а синът му Вид е бил играч на Пролетер, днес е предприемач, другият му син Радивойе е завършил университет и е безработен. Внуците Милица и Милян са най-голямото му щастие.

Имал е големи успехи като треньор. Русанда от Меленци и Билечанин от Сечаня вкарал във Войводжанската лига, а караджорджевския Йединство спасил от изпадане от същата.

- Горд съм с треньорския стаж в Пролетер. Работих в школата до 2001 г. С поколението от 1985 г спечелих Купата на Югославия през 2000 г с победа над Будучност (Подгорица). Със следващото поколение, родени 1986, станах шампион на държавата, с победа над Цървена звезда.

Тошич и Зорич, негови съотборници от славните дни, казват, че имало малко играчи от такъв калибър на тогавашните терени във Втора лига. Бил е цел на най-големите, но тежка контузия му осуетила кариерата.

- Не мога да забравя 4 септември 1978 г - добре помни Коснич мача срещу Рудар от Прийедор, на брега на Бегей. - Сеад Црнкич ми влезе, с тежестта си падна на крака, пукна като лед. Извиках и заглуших пълните трибуни. Двете кости под коляното бяха счупени, тежка контузия. Пет месеца носих гипс, толкова проведох и в рехабилитация в Баня и отидох войник. Върнах се с луда упоритост през 1981 г. До контузията изиграх 49 мача в Пролетер, след това още 100.

- Благодаря на доктор Ковачевич, казах, че искам да продължа да играя, не искам шини в краката. Той намести счупените кости, каза ми да се пазя, а аз тренирах и се върнах на терена.

- Пролетер през 2020 година отбелязва век от създаването си. Искам тогава да влезем в по-висок ранг и да закача бутонките на пирона. Ще издържа, със сигурност - заявява единственият и неповторим Драгиша Коснич - Коле, футболна легенда на Сърбия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар