Моята лична икона? Южната трибуна!

ИКОНА, списание за стил, празнува своя 10-и рожден ден, и по тази причина помоли различни автори да разкажат какво смятат за иконично. В седмата част на тази серия, колумнистът Мари фон ден Бенкен представя Южната трибуна на Борусия (Дортмунд).

Аз нямам една икона. Имам 24 560. Толкова хора се събират в Южната трибуна.

Ден на мач. Градът е жълто-черен. На Рейнланддамм: ръждиви Голфове паркирани броня до броня, и чисто нови поршета. От колата мога да видя момче което се разхожда в есенния пейзаж на долината на Рур. Той носи своя жълт плетен пуловер с гордост. На гърба му, номер 17 и Обамеянг, за най-малка изненада са избродирани. Официалният екип, предполагаемо, е бил твърде скъп. В Хамбург или Мюнхен, той щеше да бъде подигран. Тук, той е част от идентичността.

В Южната трибуна, банковият ти баланс няма никакво значение. Безработни стоят до хирурзи. Различни светове влизат в хармония. Страстта обединява социалните слоеве, поколения и народности. Алберт Камю е казал: "Всичко което знам за морала и задължението на мъжа, аз го дължа на футбола." Наблюдение за вечността. Бих отишъл една стъпка напред: Аз научих повече за толерантността, солидарността и интеграцията докато съм в Южната трибуна отколкото в лекциите в театъра или великите творби на литературата.

Силата на солидарността като основен строителен блок на нашето общество е загубена. Но хората с които се обграждаме имат влияние върху нас. Мога да ви кажа всичко за впечатляващите моменти на радост, за невероятната атмосфера усетена в спечелените дербита. Но може би това което ще разкаже най-гласно от всичко е история, която няма нищо общо със спорта. Този март, Борусия (Дортмунд) игра срещу Майнц. Зрител получи сърдечен удар и почина. За минути тъжната новина се разпространи. Тишина се разнесе от Южната трибуна към целия стадион, и всички плакати и знамена бяха свалени и навити. Зловещо тихо.

Точно преди края на мача, Южната трибуна започна да пее "You'll Never Walk Alone" (Ти никога няма да вървиш сам). 82 000 души се изправиха и се присъединиха. Един от най-емоционалните моменти в живота ми. До мен: най-добрият приятел на баща ми. 60-годишен милионер хирург. Човек видял и постигнал всичко. Той просто стоеше там взирайки се в Южната трибуна, сълзи се стичаха по бузите му.

Това беше първата мисъл, която ми дойде на ум, когато бях попитан дали искам да пиша за моя икона. Ако светът беше като Южната трибуна, щеше да е по-добро място. За мен, няма нищо по-иконично от нея.