В Дортмунд никога не ходиш сам

 
Химна, който привържениците на Борусия са взели от Ливърпул казва, че и чужденец тук не ходи сам - ако носи нещо жълто-черно. В разходка из Дортмунд разбрах, че градът е книга с хиляди истории, а футболът е само една от тях.

Може би съм прекарал в града и десет дни. Но на парче. Идвам в ранния следобед, пренощувам в някой от евтините хотели, за да на другия ден, най-често призори, в пешеходната зона на главната улица да тръгна към ЖП гарата. Така успявах да хвана ранния автобус за летището. 

Дортмунд за мене беше звук на търкалянето на колелцата на куфара в зори, звукът, който се връщаше от празната улица като прекъснато ехо.

Дортмунд е и въздушна порта за Балканите. Благодарение на унгарска нискотарифна компания, с летище отдалечено на половин час от града, хората пътуват за места, които в западните държави едва са и чули: Ниш, Тузла, Клуж.

Планетарна Борусия

Иначе, рядко някой туристически гид препоръчва Дортмунд. Градът няма кьолнската катедрала, нито Бранденбургската врата, нито от себе си с маркетингови трикове не е създал мита за гримираната столица на бирата като Мюнхен. Но Дортмунд има Борусия.

Тя е била и останала за града далеч повече от жълто-черен футболен клуб, един от редките, които временно е умеел успешно да се противопостави на мощния мюнхенски Байерн.

Симбиозата между града и клуба е видима щом от железопътната гара тръгнете към центъра. Покрай широките стълби, които водят към пешеходната зона, от дясната страна, на стената е изписано в черно-жълта комбинация от цветове: "Добре дошли в столицата на футбола". Покрай това е и магазин за привържениците на Борусия - екип струва тривиалните осемдесетина евро, но за истинската любов парите не означават нищо. А на стотина метра зад това е Музеят на футбола, модерен и представителен стъклен куб в който е събрано много от това което радва всеки любител на футбола.

Борусия има най-големия стадион в Германия. По-рано се казваше Вестфалски стадион - но според новите обичаи във футбола, стадионът носи името на спонсора "Сигнал Идуна Парк".

И бирата е неразривно свързана с градската идентичност. Привилегията в града да се прави бира е придобита през 1293 година. Когато към това се добавила работническата, минна традиция, а след това и футболът в лицето на Борусия, създава се смесицата, която днес съставлява Дортмунд. 

Един анекдот ни потвърждава този съюз. Казват, че младежите, които са основали Борусия през 1909 направили това, защото попът им пречел в неделя да играят футбол в спортната църковна секция. Когато се събрали да основат клуба без попа - в кръчмата на стената е имало реклама на пивница Борусия. Не са имали име, па го взели назаем. 

Музеят на футбола не е единствената интересна културна институция, която не се страхува да се докосне до други облици на живота. Например, Музеят за история на изкуството и културата е разположен в представителна сграда, която някога е била банка "Шпаркасе", покрай сбирки, които се отнасят до културния и художествения развой на човечеството, има и постоянна изложба чиято тема е - геодезия. 

По този начин всички инженерно ориентирани професии, на първо място геодезисти, имат собствен храм на културата в Германия, където могат да видят как тяхната наука за измерване на земята се е развивала през вековете.

Класика с мирис на ориенталска скара

Въпреки че Дортмунд има и свое латинско име - Тремония - в основите на града не са древноримски постройки. Римляните никога не са господствали толкова източно от Рейн. Градът е основан от франкските крале, много след пропадането на Римската империя. В предходните два века градът е известен със стоманата, въглищата и бирата.

Сега, когато Германия реши да намали производството на енергия основано на въглища, Дортмунд се превръща в град на застрахователни компании, малки предприятия и знание - на близо шестстотин хиляди жители, над 50 000 са студенти, главно в известния Технически университет.

Тръгна ли от железопътната гара вляво от стълбите, покрай градската библиотека, след десет минути вървене ще стигна до Концертхаус - концертната зала. Изградена е насред квартала, който се подпира на ЖП гарата в северния дял на центъра на града. В този край повече от половината население е с чуждестранен произход.

Филхармоничната постройка най-добре показва волята на града да бъде и нещо повече от индустриална метрополия, която търси място в постиндустриалната ера. На мястото на старото кино Унион, което е разрушено заедно с близкия универсален магазин е създадена постройка чиято акустика може да издържи на световна конкуренция. От септември 2002 Дортмунд означава нещо на световната карта на градовете с големи филхармонични сцени.

Брикенфиртел - така се нарича този квартал - е останал познат по ресторантчетата с бърза храна, от класически хамбургер през ливанското пиле шаурма до турския дюнер. Тук проведох час време, дъвчейки ориенталски тунингована храна, пийвайки индустриална лимонада и наблюдавайки оживеността на Брикенщрасе.

Пристанище на канал

Дортмунд в своята история е станал един от най-големите пристанищни градове в Европа - без реки или море. След седемгодишен градеж през 1899 е открит каналът Дортмунд - Емс, който фактически свързва амбициозният индустриален град с речните и морските транспортни потоци. Така в градските железарии по воден път - от които каналът заема над 200 километра - започнала да пристига шведска железна руда, а в чужбина са извозвани немски въглища, както и високо ценената стомана.

Тъй като в този век речният транспорт все повече се фокусира към други продукти, старият индустриален квартал около дортмундското пристанище става любимо място за живот. Въпреки че тази част на града пострада тежко през Втората Световна война, редица стари постройки са останали неповредени или са поправени според оригиналните чертежи.

Във времена когато всички искали да живеят в центъра, наемите тук са били достъпни. Това първоначално привлякло студенти, след това т.нар. "творческа индустрия" - хора от света на изкуството, дизайна, културата - последвали са фирми за информационни технологии. Гастрономичното предлагане е станало все по-шарено. За да накрая да стане "фенси" да се живее и излиза тук. Всичко това ме подсети на развитието на околността около Бетон залата в Белград.

В сянката на Свети Рейнолд

Време е за кафе на хлад, на главния градски площад - Алтер маркет - близо до най-поразителната църква в центъра, която е евангелистка, но има ясна романска структура. Тя е посветена на защитника на града, който официално се нарича Рейнолдс, но има множество имена, в зависимост кой разказва за него. В Рейнланд, той е Райнхолд Кьолнски.

Обаче, както средновековните преписвачи някога върху изстъргания оригинален текст изписвали нов, така под фигурата на кьолнския светец, който бил защитник на зидарите и скулпторите, защото носил камъни за изграждането на първата кьолнска катедрала, стои историко-художествената фигура на благородник и воин, който на френски се нарича Рено, а на италиански Риналдо Монталбански.

Дортмунд от тези две истории през времето направил една, своя, която в най-кратък очерк гласи това: според френската юнашка народна песен Шансон де жест - благородникът се опълчил на своя вуйчо Карл Велики, като му се противопоставял седем години. Неговата майка, карловата сестра Ая, измолила от брат си да се помири с племенника си. Монархът се съгласил, но наказанието което изрекъл ранило епичния юнак в сърцето - с живота си трябвало да плати неговият кон Баярд, който, както се знае от Шаралията на Крали Марко, за своя рицар умее да бъде повече от кон. Него удавили в реката. От тъга за коня, благородникът тръгнал към Света земя.

Тук дортмундската версия на историята продължава така, че от Света земя се връща светецът Рейнолд, който тегли камъни за църквата в Кьолн. Убили го други работници, защото взимал по-малко пари за тежките работи. На днешен речник, правил дъмпинг във формирането на цената на своя труд.

Твърди се, че впрягът, който откарал неговото тяло на погребението не се спрял пред кьолнското църковно гробище, а своеволно се запътил към Дортмунд. След тези стотина километра, които делят двата града, впрягът спрял точно където трябва. На това място е сега дортмундската църква наречена по градския светец.

Възход, разрушение, възкръсване

Но това не е всичко. Светецът в представите на хората от Дортмунд станал преди всичко - борец. Докато в Кьолн го възприемат като миролюбив божий служител, в Дортмунд му приписват приписват някои военни чудеса. Когато кьолнският епископ в късния 14 век вдигнал войска против непослушните жители на Дортмунд, мнозина в града се клели, че техният светец стоял с бранителите на зидовете, хващал каменните гюлета от катапулта и ги хвърлял обратно към неприятелите.

Че дортмундският светец е епичен юнак станало ясно и през Първата Световна война. Общността на протестантите събрани около Рейнолдовата църква - а протестантската версия на християнството е била доминираща в града - решила да подари църковните камбани на немската царска армия, и то, за да се претопят в топове.

Този излишък на патриотизъм няколко десетилетия по-късно ще е немислим. В това всеки може да се увери на Площада на мира, където между старата и новата сграда на кметството стои самотен паметник на мира. Дортмунд знае защо има такъв площад, защо другият площад в града се нарича Хирошима, защо има паметник на мира. За мегаломанските и престъпни нацистки амбиции Дортмунд е платил с пълно унищожение.

През Втората Световна война градът като един от главните индустриални центрове в Рурската област е преживял 105 въздушни нападения. Върху града са паднали над 22 000 тона бомби. Само за един ден, през март 1945 са паднали 4800 тона бомби. Пострадала е и църквата в чиято близост стоя и размишлявам за чудесата на историята, пиейки кафе. Църквата е обновена през 1956 година.

Никога няма да ходиш сам

Тази събота, докато съм в Дортмунд, Борусия гостува във Фрайбург. В сърцето на града всички градини пред кафенетата са пълни, яде се яка храна, пие се силна бира, подкрепя се. Тук ще видите жени с жълто-черни шалове, изчервени заради пропуснати възможности, човек, който по всичко изглежда като бизнесмен със скъп костюм, освен че под тънкото, лятно сако носи екип на Борусия. Тук ще видите и бездомник как спи насред улицата, докато наоколо се разнася крясък на привърженици, защото Борусия е вкарала гол във Фрайбург.

Тълпата мирно наблюдава образа на паметника на "тромпетиста", който краси фонтана. Той показва средновековния дортмундски обичай на пазарския площад забавление да предлагат пътуващи музиканти. Пандемията през този сезон им развали работата, но фигурата е тук да подсети, че градовете без музика са глухи и неми. Музиката продължава прекъснатата комуникация с други средства. Затова паметник под името "Комуникация?" на немския скулптор Хайнрих Брокмайер вече близо четири десетилетия ни напомня да не замълчим като неговите две седящи, а плаващи бронзови фигури на Кампщрасе.

Това е град в който стотици години са се населявали. Първо, отпреди два века полски миньори. После през шейсетте югославяни, италианци, гърци и турци. Накрая бежанци от арабския свят. Техните деца по пътя до училище вече носят жълтия екип на Борусия.

Следващият път трябва да избера ден когато Борусия играе у дома. И навреме да си набавя билет. Да чуя на живо как хор привърженици пее:

Върви, върви
С надежда в твоето сърце
И никога няма да ходиш сам

Ред е за кой знае кой път да се простя с Дортмунд. Да тръгна нататък, с надежда в сърцето. На сутринта по тези празни улици отново ще се разлее звукът на колелата на моя куфар. Градът, който не се е събудил, в който денят се дели от нощта, макар за миг е само мой. Ако се заслушам, мога от дълбините да чуя как тихо бие неговото голямо, рударско сърце. И тогава отново знам, че по тази улица никога не ходя сам.

Автор: Драгослав Дедович
    

Обувките на Юрген Клоп са твърде големи за запълване

 

След две пропуснати за малко възможности за титлата, уволнението на Люсиен Фавре не беше трудно решение. Да си добър треньор не е достатъчно в Дортмунд, трябва да носиш жълто и черно на ръкава си, пише Оливия Герстенбергер.

Не бяха петте гола, които завърналият се в елита Щутгарт вкара на Роман Бюрки, които струваха работата на Люсиен Фавре. Отдавна беше ясно, че неговият престой в Дортмнуд няма да продължи след края на сезона, когато договорът му изтичаше. Имената на възможните наследници кръжат от месеци. Но без значение кой ще бъде, този човек няма да пасне така добре както Юрген Клоп го направи - световна класа треньор със сърце което бие в жълто и черно.

Люсиен Фавре е един от най-добрите в своята категория. Той стабилизира клуба след труден период с две смени на треньора. Успешно наложи редица млади таланти и завърши втори в Бундеслигата два пъти - но не успя да донесе титлата, която Дортмунд толкова много желае. Дори през сезон 2018/19, когато Дортмунд завърши първата половина на сезона с осем точки преднина пред големия противник от Мюнхен, отново Байерн спечели всичко накрая.

Не е за "големи точки"

Факт е, че когато нещата бяха на косъм, Дортмунд се провали под ръководството на Фавре, особено в дуелите с Байерн, след които битката за титлата предимно беше решена и през този сезон и през миналия. В началото на миналия сезон, отборът изрази амбиции рядко казвани на глас преди, обявявайки че нищо освен титлата не се приема. Както всички знаем, резултатът беше второ място.

Контузиите не са извинения, дори сегашната липса на Ерлинг Халанд очевидно да тежи много. Но е повече от головете на норвежеца, което липсва на Борусия. Да играеш с Марко Ройс като централен нападател, позиция, която никога не е била най-добрата за него очевидно не е най-доброто тактическо решение. И въпреки това Фавре упорито избра да се придържа към него.

Няма лесен отговор

Също така стилът на педантичния швейцарски тактик доведе до неговото падение в Дортмунд. Фавре е всичко, но не е и гласовит мотиватор, той не е вдъхновяваща фигура за привържениците или играчите си. И избягването на риск е неговото презиме. Това също повлия над много талантлива група от играчи, които в резултат бяха много колебливи на моменти, и през повечето време се представяха под техния потенциал.

Всичко това не убягна на хората от региона Рур, където се намира Дортмунд. Те изискват футбол на "пълна газ", пълен с емоции и успех - и над всичко 100% ангажираност. Смесица от ентусиазъм и алчност. Точно както в дните на Юрген Клоп.

Сянката на Клоп надвисва в голям размер над Вестфаленщадион, не на последно място, защото изпълнителният директор на Борусия Ханс-Йоаким Ватцке все още бълнува за него. Привържениците също копнеят за вълнуващ стил на игра и харизматичен треньор, който носи жълто и черно на ръкава си. Но докато отговорът на треньор на Борусия на равенство е: "Точката винаги е добре за мен", какъвто беше случаят след 1:1 срещу Франкфурт преди седмица, те няма да са доволни.

Единственият оставащ въпрос е: Кой ще дойде? Няма много треньори от калибъра на Фавре на пазара. Силно рекламираният Юлиан Нагелсман ще трябва да бъде откупен от РБ Лайпциг. Идеалният кандидат, Ралф Рангник, изобщо не е популярен сред привържениците. Не се заблуждавайте: бордът на Борусия им е разрешил работата; трябва да намерят треньор, който може да върне ентусиазма и успеха на терена. Някой, който може да извърви значителния път към запълването на обувките на Юрген Клоп.

Никой не прави това така добре както те

Борусия все по-често ще отнася победи на футболния пазар, пред много по-богати клубове...

Новата млада супер звезда на Борусия от Дортмунд Джуд Белингам (17) обясни за клубната телевизия защо е избрал жълто-черните пред Байерн, Ливърпул, Челси и Манчестър Юнайтед, докосвайки така още веднъж историята за най-добрата фабрика за полиране на футболни бисери.

"Нито един клуб в света не е толкова добър в развитието на млади играчи и подготовката за следващото ниво", каза Белингам, ново попълнение от Бирмингам срещу 25 000 000 евро, към когото на Вестфален имат големи очаквания и надежда, че отново са направили удар, както с Джейдън Санчо.

Твърдите привърженици на Борусия така ще получат (по някакъв начин) потвърждение на своите страхове, че великанът от Дортмунд сериозно се впусна в бизнес, който от един голям клуб, някогашен шампион на Европа, прави развойна база за най-големите и най-богатите, занемарявайки основните цели - резултати и трофеи. Онези по-реалистичните, все пак, са възхитени, че през идния сезон ще имат възможност да гледат на Вестфален някои от най-добрите млади играчи в Европа.

"Активно към нас се обръщат и семейства на талантливи играчи и различни агенти. Всички те виждат нас като идеал за развоя на своите деца и клиенти", каза наскоро спортният директор на Борусия Михаел Цорк.

С напускането на Юрген Клоп Дортмунд се обърна към влагането в млади играчи, очевидно наясно, че след две титли идва времето на Байерн. И още на самия старт жълто-черните имаха много късмет. Доведоха Осман Дембеле от Рен за 15 000 000 евро, през 2016, за да след 18 месеца неговата пазарна цена да скочи със 108 000 000 евро?! Последва един от най-големите трансфери в историята на футбола, Барса го купи в сделка, която накрая може да излезе цели 145 000 000!

С такъв вятър в платната Ханс-Йоаким Ватцке и неговите сътрудници продължиха от година на година да купуват млади футболисти с най-голям потенциал. Така Борусия в само две момчета от актуалния състав има капитал от близо 200 000 000 евро. Става въпрос за Джейдън Санчо и Ерлинг Халанд. Санчо пристигна от Манчестър Сити за малко над 7 000 000 евро - днес струва около 120 000 000. И то в епохата на корона кризата. С Халанд историята е малко по-различна. Норвежецът без оглед на годините пристигна като наложен играч, след многото голове в екипа на Залцбург, па и цената беше по-голяма - 20 000 000. Но никой не се съмнява, че става въпрос за върховен ход, защото Борусия след страхотния старт на Халанд в Бундеслигата я чака най-малко 50 000 000 евро чиста печалба.

Жълто-черните в актуалния състав имат още два големи таланта от които са пресметнати големи приходи. Единият е Джовани Рейна (17), който с Белингам в бъдеще трябва да е носител на играта, докато френският защитник, двуметровият Дан Аксел Загаду (21) вече е на витрината и неговото напускане се очаква следващото лято за поне 40 000 000 евро.

Ако се сетим, че е доведен безплатно от ПСЖ преди три години е ясно, че става дума за още един чудесен ход...

Без пари, като момче на 14 години, в Дортмунд от САЩ пристигна и Кристиян Пулишич. Миналата година за него Челси плати 64 000 000 евро. А огромна печалба Борусия регистрира и от трансфера на Пиер-Емерик Обамеянг, макар че на Вестфален не дойде в крехка младост. Габонецът отиде в Арсенал като 28-годишен срещу 63 000 000, което ще рече, че чистата печалба от него е около 50 000 000 евро.

Борусия всякак не е единственият клуб, който работи успешно по този начин, но впечатлението е, че в последните пет, шест години греши най-малко. И при купуването и при решението кога е подходящ момент за продажба.

Немците не философстват излишно когато опитват да стигнат до формулата на успеха на Дортмунд, па казват: Борусия е толкова голям клуб, че почти всеки сезон има гарантирано участие в Шампионската лига, което е важно за развитието на младите играчи. А същевременно не е толкова голям клуб да има императив за спечелване на трофеи. Така няма напрежение, което също умее да бъде решаващо в подготовката на големите таланти. Преди всичко, защото на треньорите им е позволено да налагат в титулярните 11 момчета на по 19, 18, па чак и на 17 години...

Ерлинг Халанд: винаги крачка напред

Само на 19 години и на старта на своята кариера - а вече толкова зрял и спокоен, на и извън терена. Трудно е да се повярва, че Ерлинг Халанд е в Дортмунд от едва шест месеца. Може да изглежда срамежлив и резервиран, но забелязва всеки детайл - в разговор и действие за жълто-черните. Той винаги изглежда на правилното място, и винаги поема предизвикателството по възможно най-впечатляващия начин.

Видеото заснето от Ерик Сандберг, Ерик Ботхайм и Ерлинг Халанд в чудесен слънчев следобед през лятото на 2016 почти сигурно щеше да завърши загубено в дълбините на Ютуб, ако тримата млади мъже не бяха направили име в напълно различно поприще. Почти четири години по-късно, музикалното видео на "Flow Kingz" изпълняващи "Kygo Jo" стана онлайн хит, събирайки над 4,5 милиона гледания по цял свят.

От музикална перспектива, Сандберг и Ботхайм ясно са водещата сила в триото. Пеещият глас на третия човек звучи като грачене на гарван, но несъмнено заради Ерлинг Халанд това изпълнение стана онлайн сензация. След трансфера на Халанд в Борусия (Дортмунд), видеото започна да се върти в интернет. Дори се озова в заглавията на няколко вестника. Някои коментатори се подиграха на "глупостите на младостта", наричайки видеото "смущение", но мнозина запалянковци имат много различно мнение за нещата. Коментарите в Ютуб са пълни с похвала за Халанд. "Ерлинг стана футболист само, за да популяризира тази брилянтна песен", пише един потребител, докато друг разказва история в три действия: "Пускам Kygo Jo със звука докрай / Моят съсед вика полицията / Полицията пристига и арестува моя съсед."

Недълго след като Халанд и неговите приятели се пробват в хип хопа, русокосият норвежец за пръв път привлича вниманието на скаутите на Борусия след впечатляващо представяне в младежки турнир. Скаутският екип решава да държи под око младежа, но много други топ клубове имат същата идея - особено след като мощният нападател успява да се пребори за титулярно място в първия отбор на елитния норвежки клуб Молде на едва 17 години. На 1 юли 2018 представители на почти всички водещи клубове в Европа са на трибуните на стадиона на Бран в Берген, за да гледат Ерлинг Халанд в действие. И не са разочаровани. За 61 минути игра младият централен нападател вкара всичките четири гола за успеха с 4:0 в гостуването на лидера в класирането. Нямаше повече съмнения, че бъдещето на младия мъж е във футбола, а не в поп музиката. Може би щеше да завърши където неговият баща, Алф-Инге, известен като "Алфи", бе устроил живот: Англия, където Халанд старши прекара десет години, играейки за Нотингам Форест, Манчестър Сити и Лийдс Юнайтед преди да се завърне в Норвегия през 2003.

По време на престоя си в малкия град Молде, разположен на западния бряг на Норвегия, Ерлинг Халанд не просто разви уникалния футболен талант, забелязан на петгодишна възраст; той също така израсна във високия мъж, който е днес. Невероятният късен растеж издължава Халанд с цели 17 см, а сега норвежецът оставя повечето си пазители в сянката на впечатляващата си фигура. Талантливият, но слабичък младок стана силен атлет способен да се бори с най-здравите физически защитници в играта.

Мощ, подвижност, ускорение

Халанд сега е висок 1,94 м, но на живо, неговият размер не изглежда застрашителен. Неговото физическо присъствие не е на неподвижен обект. Младият мъж изглежда сякаш има нужда от повече време да израсне напълно в рамката си, която още е дългунеста. Неговите фитнес треньори без съмнение са наясно с това когато му изготвят личния план. От една страна, те искат да се уверят, че той трупа сила, но от друга, те не искат никакво ускорение или подвижност да бъдат изгубени в процеса.

Австрийският вратар Самуел Шахин-Радлингер беше между гредите за Бран в деня в който Халанд отбеляза четирите гола срещу отбора. Шахин-Радлингер заяви пред медията Спокс, че сметнал 17-годишния за арогантен. Но може би това просто е била самоувереност. Много често има тънка линия между двете като цяло. Във всеки случай, никой в Борусия не намира норвежеца за арогантен. Самоуверен? Със сигурност. Повече от всичко друго, хората в клуба казаха, че неговата амбиция се отличава като определящата му черта. Хааланд не е шумна личност, не желае да бъде център на вниманието. Но също така не е срамежлив. Той е спокоен и приятно отпуснат. Въпреки че това може много бързо да се промени при определени обстоятелства - когато допусне грешка в загряването, когато отправи неточен удар към вратата или, дори по-лошо, когато отборът му загуби тренировъчен мач. Тогава настроението му може сериозно да посърне. Казвайки това, най-дребните неща могат да предизвикат неговото бурно празнуване, например когато вкара хубав гол, когато стреля по време на загряване. Халанд е от типа, който се отдава на чувството на момента; няма значение дали се подготвя за мач, навън през тези 90 минути или - далеч от терена - в разговор. Постоянната бдителност е една от неговите определящи характеристики.

Халанд е развил напреднало разбиране за футбола на много млада възраст. Неговата дарба за четене на играта дойде до изражение в безброй ситуации през времето му в Дортмунд. Халанд непрекъснато наблюдава събитията на терена, и не само когато неговият отбор атакува. Да вземем мача в Мьонхенгладбах през март за пример. Докато противникът се подготвяше да изпълни ъглов удар, централният нападател на Борусия се позиционира като последен защитник на голлинията. Ларс Щиндъл стреля към вратата, а топката се търкулна между краката на норвежеца преди да влезе в мрежата. Халанд несправедливо беше изтъкнат за присмех от мнозина коментатори, но повторение на епизода показва различна история, показвайки играч, който точно предсказва къде ще отиде топката и прави всичко което може да бъде на точното място. Неговият неуспех да предотврати гола беше просто липса на късмет.

Неговият гол срещу Кьолн през януари е впечатляващ по същата причина. На пръв поглед неговият четвърти гол за Борусия е типично ловджийско усилие: вратарят на Кьолн Тимо Хорн не успява да задържи топката в ръце, а Халанд е там да довкара. Но погледнете по-отблизо и ще забележите, че Халанд се движи до точното място преди да има индикация, че топката ще се озове там. Той изглежда винаги е една крачка пред събитията на терена.

Халанд е на няколко дни от своя 20-и рожден ден, но легенди вече се разказват за него. Те разказват, че като петгодишен в своя дебютен мач за детския отбор на Брюн неговите първи две докосвания до топката довели до гол. Или тази, че на 12 години вече живеел като елитен атлет. Тези истории може да са истина или не, но има една легенда за която не може да има съмнения: Халанд вкара хеттрик в дебюта си за Борусия, след като влезе като резерва, а жълто-черните изоставаха с 1:3 в резултата. Такъв стратосферен изгрев лесно може да доведе до напомпано его, но това със сигурност не изглежда така при Халанд. Младежът е достъпен за всекиго по всяко време. Той си гледа работата с усмивка и с типичното скандинавско усещане за учтивост. Той не е развълнуван от задълженията с медиите, като ги вижда като добре дошло предизвикателство, като често изглежда бърз и светъл, може би дори самоуверен. В деня след победата с 2:1 над ПСЖ седна с репортер от Ню Йорк Таймс: "Чувствате ли се като сензация?", пита журналистът. "Не", отговори Халанд с усмивка, "като зензация" - препратка към Буда радостта след като вкара в предишния ден.

Лесно е да си представим колко щастлив се е чувствал Халанд в този момент, колко спокоен трябва да е бил с решенията, които е взел в живота. Той получи безброй оферти, а накрая избра Борусия (Дортмунд), защото му беше обещано редовно игрово време, защото беше видял 19-годишните Ашраф Хакими и Джейдън Санчо наложили себе си в титулярния състав и 17-годишен като Джовани Рейна да получи шанс да се докаже. И сега седи тук и е интервюиран от репортер на Ню Йорк Таймс, в деня след като той и неговите тийнейджърски колеги победиха пълния със звезди състав на ПСЖ в Шампионската лига. Няма по-добро време да пуснеш шега.

Но това не е краят на историята. Реваншът приключи при 2:0 в полза на ПСЖ, а Неймар сипа сол в раната, подигравайки се на Буда празнуването. Ерлинг Халанд не беше много щастлив. Да го кажем меко, беше наистина ядосан заради това. Но не всичко беше лошо; само два месеца по-рано нямаше да случи Неймар да се подиграва на Халанд. Може би дори нямаше да го разпознае. Неговото подиграване почти може да бъде видяно като някаква почит. Ерлинг Халанд вече постигна толкова много в Борусия. А ние едва започваме.

Ерлинг Халанд в бройки

• Ерлинг Халанд направи рекорден старт в Бундеслигата: норвежецът е единственият футболист вкарал девет гола в своите първи шест появявания в първенството.
• Тези девет гола дойдоха от едва 19 удара във вратата. Първите седем дойдоха от левия му крак, а следващите два с десния.
• Младият норвежец е единственият играч на Борусия в историята вкарал в дебюта си в Бундеслигата, Купата на Германия и Шампионската лига. Той вкара 12 гола в първите си 11 мача за клуба.
• Халанд е седмият футболист в историята на Бундеслигата вкарал хеттрик в дебюта си, но първият влязъл от пейката (нападателят влезе в 56-ата минута при победата с 5:3 над Аугсбург, а в този момент Борусия губеше с 1:3).

Автор: Филип Зелдорф

Джуд Белингам се присъединява към Борусия (Дортмунд)

Още един много търсен талант реши да се присъедини към Борусия (Дортмунд): 17-годишният Джуд Белингам ще се премести от Бирмингам Сити при жълто-черните от долината Рур. Младият англичанин подписа дългосрочен договор с новия си клуб и, въпреки младата си възраст, ще се присъедини към първия отбор от първия ден.

С добавянето на Белингам, списъкът с таланти от топ ниво, които виждат Борусия като идеално място за своето лично развитие на най-високо равнище, добавяйки стойност на отбора веднага само се увеличи. "Джуд Белингам реши с абсолютна увереност да преследва кариера в Борусия (Дортмунд). Основната мотивация зад неговото решение бяха перспективите на терена, които ние имахме възможност да му предложим", заяви спортният директор на Дортмунд Михаел Цорк, добавяйки: "Той има огромен потенциал, който ние ще продължим да развиваме заедно с него в идните години. Вече притежава впечатляващо качество с и без топката, като има и силен дух за зареждане. Джуд незабавно ще подсили нашия първи състав, но със сигурност ще му дадем цялото време от което се нуждае да се адаптира към по-високото ниво на игра."

Белингам, който също играе за националния на Англия до 17 (3 участия, 2 гола), ще завърши дългия сезон в Чемпиъншип, в който постигна 4 гола и 3 асистенции като полузащитник в своите 40 мача. "Не мога да благодаря достатъчно на Бирмингам Сити за това което направиха за мен - не само през този сезон, а откакто бях на 7. Разбира се, пожелавам на всеки свързан с клуба нищо освен най-доброто. Веднъж син, завинаги син. Много се вълнувам да се присъединя към един от най-големите клубове в Европа. Посоката в която са се отправили и колко много помагат на младите играчи да се подобрят направи решението лесно за мен лично и моето семейство. Едва чакам да играя пред 80 000 привърженици, когато те се завърнат на един от най-красивите стадиони в света - надявам се възможно най-бързо!"

Белингам ще се присъедини към новия си отбор на 30 юли в подготовката за предстоящия сезон, включително за едноседмичен тренировъчен лагер в Бад Рагац, Швейцария. Той ще продължи да носи номер 22 в Борусия (Дортмунд). Финансовите условия по сделката няма да бъдат оповестени.

Най-страстните стадиони на планетата: Цървена звезда №4, Бока Хуниорс печели

Много футболни всекидневници и портали многократно са правили избори за стадионите с най-врялата атмосфера на планетата, но когато това го направи престижното Франс футбол има значително по-голяма тежест. Известното френско списание направи списък с 30-те най-страстни стадиона на планетата, а на високото четвърто място е "Райко Митич" в Белград.

Любопитно, стадионът на Цървена звезда се намира на шест места пред легендарната Маракана в Рио де Жанейро, чийто прякор носи. Пред легендарното белградско здание са само Вестфален (Борусия Дортмунд), Анфийлд (Ливърпул) и Бомбонера (Бока Хуниорс), а назад са Селтик Парк (Селтик), Монументал (Ривър Плейт), Водафон Парк (Бешикташ), Караискакис (Олимпиакос), Сан Мамес (Атлетик Билбао) и много други.

Испанската общественост е особено шокирана, че в този списък ги няма домовете на Реал (Мадрид) и Барселона Сантяго Бернабеу и Ноу Камп, докато 18-о място заема Местая на Валенсия.

В текста на Франс футбол се съобщава, че не е било лесно да се мери емоцията на трибуните, но обясняват, че нарочно са игнорирали някои от най-големите клубове, като Реал и Барселона където качеството на трибуните не в сходство с онова което се предлага на терена. Когато става въпрос за Висшата лига се споменава, че в този списък ги няма Манчестър Юнайтед и Арсенал, които футболно шоу дават на благополучното население, докато Уест Хем, Атлетико (Мадрид) и Тотнъм са изгубили емоцията, когато са напуснали своите домове.

Списъкът на Франс футбол

1 Ла Бомбонера (Бока Хуниорс)

2 Анфийлд (Ливърпул)

3 Вестфален (Борусия Дортмунд)

4 Райко Митич (Цървена звезда)

5 Селтик Парк (Селтик)

6 Монументал (Ривър Плейт)

7 Водафон Парк (Бешикташ)

8 Караискакис (Олимпиакос)

9 Сан Мамес (Атлетик Билбао)

10 Маракана (Фламенго и Флуминензе)

11 Тюрк Телеком (Галатасарай)

12 Де Куип (Фейенорд)

13 Сан Паоло (Наполи)

14 Велодром (Марсилия)

15 Жофроа Гишар (Сент Етиен)

16 Международен стадион Кайро (Ал Ахли)

17 Шукру Сарачоглу (Фенербахче)

18 Местая (Валенсия)

19 Тумба (ПАОК)

20 Мохамед V (Раджа Казабланка и Видад)

21 Капеон дел Сигло (Пенярол)

22 Сейнт Джеймс Парк (Нюкасъл)

23 Олимпико (Рома и Лацио)

24 Педро Бидегайн (Сан Лоренцо)

25 Полска армия (Легия)

26 Луж (Бенфика)

27 Стадион 5 юли (МЦ Алжир)

28 Олимпийски стадион Радес (Есперанс Тунис)

29 Парк де Пренс (ПСЖ)

30 Милернтор (Санкт Паули)

Нов спонсор ще краси екипите на Борусия във върховния сблъсък

Борусия (Дортмунд) има добри опити с природните сили от Норвегия в близкото минало. За сблъсъка на върха с Байерн (Мюнхен), ще има една норвежка природна сила носеща номер 17 и друга украсяваща тениските на отбора на Борусия.

За този мач, основният спонсор на Борусия (Дортмунд) Евоник Индустрис предава водещата позиция на клубните тениски на норвежката марка МЕДОКС, натурална хранителна добавка направена от диви скандинавски боровинки. Това е първият продукт на базираната в Есен група, който ще бъде рекламиран директно към крайните потребители чрез аптеки. Разработен е в Норвегия, където се произвежда от 20 години.

"МЕДОКС най-сетне е достъпен в Германия. Футболът е символ на жизненост, такъв е и МЕДОКС. Така че има смисъл, че ние ще комбинираме емоционалното дърпане на футбола с жизнеността на МЕДОКС", заяви Сузане Плута, директор на потребителските продукти в Евоник.

Тъмновиолетовите капсули МЕДОКС съдържат т.нар. антоцианини. Растителните бои свързват свободните радикали и така предпазват срещу оксидативен стрес - което подсигурява здрави кръвоносни съдове. Екстрактът от диви боровинки е доказан, че има здравословни ползи за сърцето и кръвоносните съдове. Имунната система също се възползва от него, което означава, че силата на зрънцето в капсулата не е подходяща само за атлети.

Включването на тениската ще бъде еднократно и ще бъде допълнено от редица рекламни кампании в аптеки, списания и социалните мрежи. Тениските, които са произведени само за този мач срещу Байерн (Мюнхен), впоследствие ще бъдат раздадени в надпревара и не могат да бъдат купувани.

Борусия (Дортмунд) срещу Байерн: среща на върха

Това не е само сблъсък между двата най-добри отбора през този сезон; това е среща между най-добрите нападатели (Ерлинг Халанд има 10 гола в 10 мача, Роберт Левандовски има 27 в 25) и най-добрите асистенти (Джейдън Санчо и Томас Мюлер имат по 17 асистенции).

Сценарият: Вторият срещу първия във вечното класиране, вторият срещу първия в класирането през 2020. Най-добрият отбор у дома срещу най-силния в гостувания. Не може да бъде повече топ сблъсък. Победа за Борусия ще съкрати разликата до Байерн до една точка, докато загуба ще я отдалечи на седем точки от местния съперник.

У дома/гостуване: Борусия (Дортмунд) спечели всеки от петте домакински мача в Бундеслигата през втората половина на сезона, отбелязвайки 19 гола и получавайки един, като няма загуба в последните 14 мача на Сигнал Идуна Парк. Борусия вкарва поне по гол във всяко от последните 38 домакинства в Бундеслигата (действащ клубен рекорд) и наскоро запази четири поредни сухи мрежи - най-дългата подобна серия от над 10 години. Байерн (Мюнхен) спечели всяко от последните шест гостувания в шампионата, отбелязвайки 23 и допускайки само два гола. Последната му загуба беше с 2:1 в Мьонхенгладбах на 7 декември.

Лични въпроси: Дортмунд все още е без Дан-Аксел Загаду, Марко Ройс и Нико Шулц, докато Байерн е без Коутиньо, Никлас Зюле и Корентин Толисо.

Статистика един срещу друг: Това ще е 32-ия състезателен мач между двата клуба от ноември 2011 (Бундеслига, Купа на Германия, Супер купа, Шампионска лига). В този период има 15 победи за Байерн, шест равенства и 10 триумфа за Дортмунд. Хората от Мюнхен може да имат почти два пъти повече победи в сравнение с противниците от Северен Рейн - Вестфалия (47-25), но са загубили повече мачове само от Вердер Бремен (26 загуби). В Дортмунд има 16 победи за домакините, 15 за Байерн и 19 равенства.

Статистики: Жълто-черните спечелиха всеки от последните шест мача в Бундеслигата и загубиха само един от последните 10. Борусия вкара поне един гол във всеки от последните 16 мача в Бундеслигата и запази 12 сухи мрежи - повече от всеки друг клуб в първенството и повече сухи мрежи отколкото през целия минал сезон (10). Борусия все още не е допуснала дузпа срещу себе си през този сезон, докато Байерн е втори по получени дузпи (пет) след Фрайбург (шест). Те също спечелиха всеки от последните шест мача в Бундеслигата, без загуба е в 13 кръга и вкараха поне по един гол във всеки мач в този период. Само Лайпциг (27) е допуснал по-малко попадения от баварците (28).

Най-голямата домакинска победа: На 3 юни 1967, "жълто-черните" излизат победители с 4:0 над Байерн (Мюнхен) на стадион Роте Ерде благодарение на по два гола от Лотар Емерих и Райнхолд Восаб.

И Вестфален става център за болни от корона вирус

Немският футболен клуб Борусия (Дортмунд) съобщи, че ще предостави своя стадион на разположение за нуждите на лечение на заболелите от вируса корона.

В съобщение бе оповестено, че центърът под северната трибуна на известния Вестфален, днес Сигнал Идуна Парк, ще започне работа от събота.

Допълва се, че ще бъде предназначен само за хора за които има съмнение, че са заразени с корона вирус или свързани случаи, които не са приети в болница.

"Нашият стадион е символ на нашия град. Това е отправна точка за почти всеки в Дортмунд и околността, а благодарение на своите технически, инфраструктурни и пространствени качества, представлява идеално място за активна помощ за хора, които са заразени с корона вирус или се борят с подобни симптоми на болести, които имат проблеми с дишането. Наша длъжност е и желание да направим всичко което е в нашите сили, за да осигурим на тези хора помощ", заяви изпълнителният директор на Борусия Ханс-Йоахим Ватцке.

Дербито на Рур ще се играе пред празни жълто-черни трибуни

За всички футболни привърженици в региона на Рур това бе възможно най-лошият сценарий: влиянието на корона вирусът продължава да се усеща преди дербито в Дортмунд в събота. Кметството на Дортмунд реши да последва препоръките на Министерството на здравеопазването и няма да позволи достъп на никакви зрители за домакинството срещу Шалке 04. Това е решение което не прави никого щастлив, но такова за което Борусия (Дортмунд) се подготвяше през последните 48 часа.

Много съжаляваме, че отменяме всички билети. Без да е нужно да го казваме парите за всеки билет ще бъдат изплатени обратно, обяви клубът на своята страница.

По-специфично, това означава, че билетите закупени чрез Центъра за обаждания на Борусия, онлайн магазина или с директна продажба ще бъдат изплатени по клиентските сметки. Тези, които са си закупили билети чрез пунктовете за предварително запазване могат да си получат обратно парите от тях. Билетите закупени от гостуващия клуб ще бъдат възстановени чрез ФК Шалке 04. Департаментът за билети на Борусия скоро ще изпрати имейл до всички купувачи на билети.

Части от сезонните билети ще бъдат изплатени щом се получи информация за следващите кръгове.

Щом информацията бъде достъпна, ще бъде публикувана в каналите на Борусия (Дортмунд).

Още една спешна молба: моля въздържайте се от вземане на парите обратно чрез вашата банка, така ще помогнете да спестим ненужни разходи, призовават от клуба. Допълнителни разходи като хотелските цени не могат да бъдат възстановени.

13 победи от 17 домакинства за Борусия (Дортмунд)

Борусия (Дортмунд) победи с малко, но заслужено Пари Сен Жермен в първия кръг от 1/8-финалите на Шампионската лига. Немският отбор, който имаше 12 удара спрямо девет от ПСЖ, спечели мача с 2:1 и продължи впечатляващата домакинска серия без загуба.

Сила у дома: Резултатът означава, че жълто-черните са непобедени в 17 домакински мача във всички турнири през сезона (13 победи, 51:15 голова разлика). Четирите им домакинства в Шампионската лига предложиха три победи и едно равенство (0:0 срещу Барселона).

Интензивен сблъсък: Над 1000 подавания бяха разиграни. Борусия и ПСЖ записаха 89% успеваемост в пасовете.

Голмайстор: Ерлинг Халанд вкара 9 и 10-ия си гол в Шампионската лига през този сезон - преди това вкара осем за Залцбург - за да се изравни с Роберт Левандовски на върха на голмайсторската класация. Хари Кейн от Тотнъм е трети с шест попадения.

Първи победител: Третата среща между Борусия (Дортмунд) и Пари Сен Жермен предложи победител за пръв път.

Защитена позиция: Борусия (Дортмунд) попречи на Пари Сен Жермен да я изпревари на 12-ото място във вечното класиране на Шампионската лига. ПСЖ има 192 точки, докато Дортмунд сега има 196.

Генерация Z

Сещате ли се за някой по-добър тийнейджърски тандем?

Трудно в Европа в момента да има отбор в по-добра форма и трудно някой европейски клуб - дори да сметнем и онези най-големите - има по-добър тийнейджърски тандем от онзи, който има Борусия от Дортмунд. Джейдън Санчо и Ерлинг Халанд, принадлежащи на Генерация Z, запалиха Европа в първите дни на 2020. Нито единия, нито другия още нямат 20 години (англичанинът ще стане на толкова през март, норвежецът чак през юни), така че всички техни арабески спадат към тийнейджърски чудеса. А такива, поне в 21 век, още не са виждани. Говорим за тандеми, разбира се...

Всички знаехме, че жълто-черните вършат добра работа когато тръгнаха за Халанд. Взеха го с условие, което малко засенчи този успех на пазара - Мино Райола им пробутал клауза от 75 000 000, която всеки може да активира през лятото на 2021 - но след първите три мача на това момче в жълтия екип вече никой не споменава този детайл. И браво на норвежеца за всичко което направи до идването в Бундеслигата, чест и уважение за Залцбург и австрийското първенство, но такъв бум в много по-силната, по-сериозната среда - малцина са очаквали.

Особено за само 136 минути на терена. А толкова му беше нужно да постигне седем гола?! Или ако искате така, да звучи още по-брутално - за първите шест му бяха нужни само 77 минути. И още това - всичките седем постигна от първия удар в очертанията на вратата...

Ръка на сърцето, за такова постижение беше нужна и страшна Борусия, а тя е такава в първите три пролетни кръга. По пет парчета против Аугсбург, Кьолн и вчера в сблъсъка с Унион Берлин.

В Аугсбург Халанд влезе от пейката в 56-ата минута когато домакинът водеше с 3:1. След асистенция от Санчо вкара след по-малко от три минути. А тогава още два пъти, за 3:4 и 3:5. Люсиен Фавре не го пусна в стартовите 11 и против Кьолн миналата седмица. Пусна го още по-късно, в 65. Няма значение, още два гола за 4:1 и 5:1. И накрая това вчера. Най-накрая старт, от първата минута. Има такива играчи, онези родени жокери, които никога не са били за титуляри. Не, разбира се Ерлинг Халанд не е такъв. Той вкарва когато и да е, във всяка ситуация. Вчера направи това в 18-а минута, след чудесно движение в наказателното поле. За шестия. И тогава във финала още веднъж. Седми. Никога нито един играч в историята на Бундеслигата не е успял да постигне седем гола в първите си три мача. Дори и тези, които са играли по 270 минути...

Така Ерлинг Халанд на 1 февруари 2020 изписа история в немския футбол.

Па като върви Халанд, така и със Санчо. От тревата на Вестфален в алманаха. До вчера, в първите два кръга на втория дял на шампионата, англичанинът имаше на мач по гол и асистенция. Първият играч, който през този сезон направи "дабъл-дабъл" в петте най-силни първенства (двуцифрен брой голове и асистенции) продължи с този ритъм. За гол подаде на Аксел Витсел, но преди това направи "онова което ще се помни". Вкара за 1:0 в 13-а минута и стана първият тийнейджър в немския футбол, който успява преди 20-ата година да постигне 25 гола.

"Много добре се разбираме, видяхте всичко. Наистина съм много щастлив, че дойде при нас", каза вчера Санчо. Норвежецът отговори на комплиментите: "Чудесно момче. И на терена и извън него. Наслаждавам се, това е чудесно. Нищо не може да се сравни с чувството когато вкарате гол пред Жълтата стена. Още една нормална събота за мене. И довечера отивам рано в леглото", не липсва самоувереност на Халанд, но и дисциплина.

Напразно се опитахме да намерим тийнейджърска двойка, която този сезон може да се сравни с двамата от Дортмунд. Мейсън Грийнууд е самотен в Манчестър Юнайтед - четири гола. Габриел Мартинели от Арсенал е вкарал един по-малко. Реал има бразилците Винисиус и Родриго, да, но те играят много по-малко. И двамата са едноцифрени... Ансу Фати е самотен в Барселона (и много по-слаби бройки), във Франция Едуардо Камавинга и Уилям Салиба, Рен и Сент Етиен. Несравнимо. В Интер Себастияно Еспозито (малко минути, почти без принос). Байерн има Алфонсо Дейвис, сега вече титулярен ляв бек. Отново, липсват му бройки. А този текст е вдъхновен точно от чудесните бройки.

Джейдън Санчо и Ерлинг Халанд ще нижат чудеса от мач на мач. Паснаха си като рядко кой тандем, па и в това никой не се съмнява. Поглед назад показва, че техният принос през този сезон вече е такъв, че много вероятно надминава онзи ограничител "невиждано в 21 век сред тийнейджърите." Добре, повечето от това са постигнали разделени, но това сега не е толкова важно. Говорим за онова което Борусия успя да "сдвои".

Защото е трудно да се отделим от впечатлението, че е сдвоила зверски тандем.

Ерлинг Халанд с вчерашните два гола, стигна до кота 35 във всички турнири. Към това добави и осем асистенции. И сега внимавайте: във всеки турнир в който е играл този сезон постигна повече голове от изиграните мачове - австрийска Бундеслига (14/16), немска Бундеслига (3/7), Шампионска лига (6/8), Купа на Австрия (2/4).

Джейдън Санчо, с всички онези търкания, наказания и изваждане от отбора в няколко мача - 27 мача във всички надпревари, 15 гола и 16 асистенции.

Професионалната кариера на Ерлинг Халанд е на три години и половина. През това време норвежецът изигра 96 мача, постигна 56 гола и направи 14 асистенции. Джейдън Санчо е изиграл първи професионален мач шест месеца след новия съотборник. Събрал е общо 82 мача, 29 гола и 39 асистенции.

И сега онова ключовото: Борусия е купила тези две момчета за 27 840 000 евро?! За колко би ги продала, ако я няма тази клауза за Халанд? Ако изобщо я има... Въображението на воля.

Това е вечното проклятие на жълто-черните заради което съжаляват много любители на футбола - развоен клуб. А представете си само - Санчо и Халанд пет години заедно в жълто...

Спортният директор Михаел Цорк връща в реалността: "Дали Санчо напуска през лятото? Не знам, още не е взето решение. Но не трябва да бъдете пророк да видите, че няма да играе тук още четири или пет години. Използва шанса по правилен начин, ние даваме шанс на всички. Не вярвам, че би се развил така в Манчестър Сити или който и да е друг английски клуб."

Сега се наслаждаваме, а през лятото - беше хубаво докато траеше.

Каква сцена на Вестфален: Невен се поклони на Жълтата стена и запя

Не са го забравили в Дортмунд, а не е и той тях. Невен Суботич поздрави Жълтата стена...

Пълни девет години Невен Суботич беше член на Борусия (Дортмунд).

В екипа на жълто-черните спечели две титли, стигна до финала на Шампионската лига, стана национал на Сърбия...

Колко е скъп за Суботич клубът от Дортмунд потвърждава и сцената, която беше видяна в съботния следобед. Унион Берлин, клубът чийто цветове днес брани Суботич, доживя категорична загуба (0:5), но това не попречи на сърбина да запее пред Жълтата стена.

What a special moment. 💛🖤

The Yellow Wall salutes longtime @BlackYellow defender Neven Subotic after Dortmund's win vs Union Berlin. pic.twitter.com/KSdlZDPwB2

— FOX Soccer (@FOXSoccer) February 1, 2020

Известната трибуна разви знамената, поздрави Суботич, а тогава заедно запяха.

Neven Subotic applauding Borussia Dortmund's Südtribüne after losing 0-5 with Union Berlin is your ❤ moment of the day. https://t.co/s6vBL8GHX9

— DW Sports (@dw_sports) February 1, 2020

Tribute to #Neven #Subotic @NSubotic4 #bvb forever 🖤💛@BVB @Senfrock @Kalli09Do @BVBBuzz @BlackYellow pic.twitter.com/xVNFct1hF2

— BRAGI 09 (@BRAGI09) February 1, 2020

Остава само въпросът какво ще кажат на 31-годишния бранител привържениците от столицата. Макар че, изглежда че Суботич не се вълнува много за това. Още докато беше играч на Борусия, поред чудесните мачове в екипа на жълто-черните остана запомнен и като момък, който често празнува победите с привържениците. И то не само на стадионите...

Тихо, оставете го да мечтае

Падат рекорди, къде са границите на Ерлинг Халанд?

Привилегия. Точно 81 365 привърженици видяха премиерата на Ерлинг Халанд пред Жълтата стена. Премиера, която заплашва да събори много рекорди не само в немския, а и в световния футбол. Настрана, че стана първият футболист, който в първите два мача в Бундеслигата е постигнал пет гола, нека на втори план остане и фактът, че е първият на когото за тази бройка му бяха нужни само 59 минути в срещите с Аугсбург и Кьолн, същината е, че след бляскавото начало в Борусия цялата планета пита къде са границите.

Защото, ако преминаването от Залцбург в Дортмунд изглеждаше естествено, тогава е очаквано и в среда, която подхранва офанзивен стил младият норвежец да нарасне като мая. Да стане онова което е Роберт Левандовски днес. Машина за голове.

"Момчето мечтае, не искаме да го будим", сякаш шепне Михаел Цорк, спортният директор на клуба. "Изключително амбициозен е, иска да вкарва голове чак и на тренировки, доста се нервира всеки път когато пропусне шанс."

Един не използва в петък вечерта. Следващите два да. Шест удара за два мача, пет гола. За едва 59 минути на терена. За сравнение, за същото постижение на Аласан Плеа от Мьонхенгладбах му бяха нужни 1259 минути, Бас Дост от Айнтрахт 853, на Лукас Аларио от Леверкузен 697, а на Пако Алкасер в Дортмунд 72.

"Неговият дебют в пролетната премиера беше вълнуващ. Сега постигна още два гола в първия мач пред нашите привърженици. Не може по-добре от това. Изключително сме щастливи, но призовавам хората да останат разумни и спокойни и да го оценят по-късно. Начинът по който реализира шанса при втория гол показва с каква самоувереност разполага. Няма много такива играчи на планетата. Беше хладен като лед в неизгодна ситуация", поясни Себастиян Кел, член на управата на жълто-черните, задължен за трансферите.

Халанд е купен за само 20 000 000 евро и под условието да продължи така много бързо ще оправдае не само сумата дадена за трансфера, а и за бонусите (8 000 000 за бащата само за подписа, 10 000 000 на агента Мино Райола, както и заплатата 6 000 000 евро).

"Затова сме го и довели. Да бъде магичен", заяви капитанът Марко Ройс, наясно, че най-сетне има кой да вкарва голове, да няма нужда треньорът да го слага на позиция "фалшива деветка".

Задачата на нападателя и така е да използва шансовете. Халанд прави това очароващо лесно. През този сезон в 24 мача във всички турнири е постигнал 33 гола - от тях чак осем на най-голямата сцена, Шампионската лига - а записа и седем асистенции.

"Неудържим е! Непрестанно иска да премества границите, да побеждава. Като треньор, чувствам се фантастично, че имам такъв футболист на разположение. Мерси боку", на френски благодари на младата звезда във възход Люсиен Фавре, опитният стратег на Борусия.

При Халанд най-много одушевява, че вместо него говорят делата. Не думите. Няма го пред журналистите - излезе през задната врата на стадиона, без нито едно изявление, въпреки че можеше без проблеми да се "шири" - не публикува твърде много по социалните мрежи, не издава следа на арогантност, още по-малко славата да го е ударила по главата. Само да потрае. Защото, точно по примера на неговия сънародник Мартин Йодегард може да научи как е когато милионите и насочените рефлектори помътят разума.

"Гледаме го всекидневно как тренира, как се държи, колко е посветен. С такова отношение има големи шансове да продължи да тресе мрежите серийно. Наистина ми допада неговата работна етика. Нереална за момче на само 19 години. Веднага се вижда, че става дума за изключителен играч. Ще се наслаждава докато е с нас", прогнозира Матс Хумелс, защитник на Борусия.

Целият клуб очевидно се труди от Халанд да направи играч за бъдещето. Доведе го за относително дребни пари, а ще го продаде за огромни. Междувременно се очаква, преди всичко, да се изплати в спортен смисъл, Борусия да спечели от неговото постижение на терена, да си върне лидерството в немския футбол.

"Единствената щета е, че бързо започна да му пада формата. Първо вкара три гола, сега два, боя се в следващия мач да не постигне само един", шегува се Роман Бюрки, вратар на жълто-черните, преди да продължи със сериозен тон: "Има всичко което е нужно на нападателя. Тренира усърдно, работи над себе си, вижда се, че е умен."

Колко са сериозни на Вестфален се вижда и по решението на треньора Фавре да не слага Халанд на всяка цена в първите 11. Под основанието, че месец е бил извън състезателен ритъм, треньорът и в двете срещи го остави на пейката. Въпреки че мнозина очакваха, че след хеттрика в Бавария за него трябваше да има място сред титулярите, опитният стратег очевидно се грижи и за психологията, държа новото острие в резервите до 25 минути преди края. А той в останалото време от общо осем контакта с топката беше в три шанса и вкара два гола.

"Фактът, че е млад засилва впечатлението за неговите възможности. Нереално бърз е, научил е как най-добре да използва своето тяло. Истинско оръжие е", посочи Юлиан Брандт към факта, че Халанд е висок 194 сантиметра, което го прави атипичен централен нападател, способен силата и бързината да превърне в предимство каквото малцина могат да следват, а и съотборникът Торган Азар го хвали: "За 57 минути той постигна повече голове отколкото аз за целия сезон."

В Дортмунд доволно потриват ръце. На Олд Трафорд вероятно се чешат по главата, защото въпреки желанието на Оле Гунар Солскяер, който го е тренирал в Молде, Ерлинг Халанд зави в Борусия и в първите два мача вкара повече голове отколкото целият Манчестър Юнайтед от началото на 2020. И това говори нещо: за нападателя на модерната епоха и за състоянието на Червените дяволи.

Рекордът на Халанд в Бундеслигата - пет гола за 56 минути

Борусия (Дортмунд) имаше повече удари (14:11) и повече притежание на топката (57%) в комфортната победа с 5:1 в Западното дерби. Ерлинг Халанд постави рекорд в Бундеслигата.

Ранна преднина: Борусия (Дортмунд) си осигури преднина в първата минута за пръв път от почти седем години. Рафаел Герейро вкара в 52-ата секунда, а дотогава нито един играч на Кьолн не докосна топката. Това е четвъртият най-бърз гол за сезона; най-бързият беше отбелязан от Марко Рихтер от Аугсбург в равенството 2:2 с Байерн в 8 кръг. Последният гол в Бундеслигата, който Борусия вкара в първата минута беше при победата над Майнц с 2:0 на 20 април 2013. Марко Ройс беше голмайстор.

Голова ярост: Само един клуб преди е достигал 10 гола в първите два мача от Бундеслигата след зимната пауза: Борусия (Мьонхенгладбах) през сезон 1966/67 (11).

Има и бързи, а има и Халанд: Ерлинг Халанд стана първият играч в историята на Бундеслигата, който вкарва пет гола в първите си два мача. Отне му само 56 минути да достигне тази цифра - също рекорд. Рекордът за най-бързи пет гола се държеше от Пако Алкасер (72 минути). За пръв път 19-годишният нападател пропусна удар, отбелязвайки "само" два гола от трите си опита. Той оползотвори всичките си три удара в дебюта си в Аугсбург.

Когато Санчо вкара... : Джейдън Санчо вкара третия гол малко след почивката, за да осигури победата. Борусия никога не е губила, когато англичанинът вкара (П16 Р5). Той беше замесен в осем от 13-те удара на Дортмунд преди да излезе (три отправени от него, за пет подаде).

... и той вкарва... : Джейдън Санчо вкара осем гола в последните си осем мача в Бундеслигата и подаде за откриващия. Това беше неговата 12-а асистенция за сезона, което го изравнява на върха на класирането с Томас Мюлер от Байерн.

Доставчик: Както го направи в Аугсбург, Матс Хумелс подаде за гол с невероятен пас. Това беше четвъртата му асистенция за сезона - повече отколкото е успявал преди и най-доброто му постижение за сезон.

Дом крепост: Борусия (Дортмунд) остана единственият отбор в Бундеслигата, който няма загуба в домакински мач през този сезон. Спечели 21 от 27 възможни точки на домашен терен.

Това чувство за петъчно осветление: Жълто-черните не са загубили нито едно от предишните си 28 домакинства в петък вечер (П20 Р8). Последната загуба в петъчна нощ датира от януари 2004.

С празни ръце: Кьолн не спечели нито един от 20 шампионатни мача в Дортмунд през последните 29 години (Р4 З16).

110 г Борусия (Дортмунд) - турбулентното създаване на 19.12.1909

Буйни сцени се разиграха през миналата вечер във връзка с основаването на "Балшпил-Ферайн Борусия 1909" в североизтока на Дортмунд. Над 40 члена на младежката Католическа Света Троица, Флурщрасе, се събраха в 19:00 ч в ресторанта "Към дивата природа" на Оестерхолцщрасе 60, с намерението да създадат "BVB", отчасти от любов към спорта, но също така от гняв към свещеника Хуберт Девалд, който е отговорен за младежките дела в Троицата. Говорителят и вицепрезидент на новоизлюпения клуб, Франц Якоби, обяви: "Аз съм член на Младежката Троица от 1902 и от 1906 играем на "Вайсен Визе". Ние футболистите систематично сме атакувани и клеветени от нашата църква от 1906. Повече не можем да търпим това. Този клуб е абсолютно необходим." Отец Девалд опитал да се намеси лично, за да спре създаването, но безуспешно. Той и неговите последователи не били допуснати, на моменти със сила. Така или иначе, неговото появяване накарало 20 бунтовника да се откажат и така само "18" истински Борусен взели участие в създаването. Между другото, името "Борусия" е взето от пивоварната Борусия на улица Щайгер Щрасе. Клубните цветове: сини и бели райета с червена прибавка, черни шорти. Новият клуб сега ще търси допускане от Западногерманската ФА.

19 декември 1909 година - рожденият ден на Борусия от Дортмунд!

Борусия (Дортмунд) скърби за загубата на Манфред Бургсмюлер

Един от най-големите идоли за верните привърженици на Борусия (Дортмунд) почина. Бившият капитан на отбора Манфред Бургсмюлер изненадващо умря на 69 години. Новината за смъртта му беше оповестена вчера вечерта.

"Мани Бургсмюлер беше лицето на Борусия (Дортмунд) от средата на 70-те и началото на 80-те години на 20 век. Той притежаваше всички качества, които може да има един нападател", заяви президентът на клуба д-р Райнхард Раубал в понеделник вечерта, добавяйки: "Срамота е, че никога не получи нивото на признателност, което заслужаваше за неговото качество и находчивостта в националния отбор. В личния живот той беше много приятен, забавен и открит човек около когото просто беше удоволствие да бъдеш. Мани Бургсмюлер ще липсва много на семейството на Борусия."

Бургсмюлер се присъедини към Борусия (Дортмунд) през октомври 1976 година, след като клубът се завърна в Бундеслигата и остана почти седем сезона. Той е рекордьорът по отбелязани голове в Бундеслигата за осемкратния шампион на Германия със 135 гола, като е капитан на състава от 1979 до 1983. Неговите три участия за мъжкия национален отбор на ФРГ са по времето му в Дортмунд. Бургсмюлер има общо 571 официални мача за Рот-Вайс Есен, Байер Юрдинген, Борусия (Дортмунд), Нюрнберг, Рот-Вайс Оберхаузен и Вердер (Бремен). Той спечели Бундеслигата, единствената му национална титла, със зелено-белите през 1988. Година по-късно се появи като резерва във финала за Купата на Германия загубен от Борусия (Дортмунд) с 1:4.

През май 1990, на 40, изигра последния си професионален мач. Разписа се 213 пъти, като държи четвърто място във вечната класация на голмайсторите в Бундеслигата. През 1996 година се върна от пенсия, за да продължи невероятната си кариера в американския футболен отбор "Райн файър", където прекара шест години. На 52 години беше най-възрастният активен американски футболист в света.

Според различни медии Манфред Бургсмюлер е починал в събота. Беше на седем месеца от 70-ия си рожден ден, който щеше да бъде отпразнуван на 22 декември.

"Мани Бургсмюлер беше идол за цяло поколение. Наслаждавах се да го гледам как играе футбол", заяви изпълнителният директор на "жълто-черните" Ханс-Йоаким Ватцке. "Той е голмайсторът рекордьор за клуба в Бундеслигата. Велик жълто-черен. Новината за неговата смърт ме шокира дълбоко."