Балканецът, който наричаше Герд Мюлер "дебелак" и го направи най-добрия в света

Легендарният голмайстор на Байерн (Мюнхен) и тогавашната Западна Германия почина на 75 години, а известният югославски футболист и треньор Златко Чайковски имаше голям дял в неговата кариера. Това призна и самият "Дер Бомбер".

Футболният свят остана шокиран в неделя, 15 август, когато отекна вестта, че легендарният Герд Мюлер е починал.

Неповторимият немски нападател беше един от най-големите голмайстори в историята на футбола, а като играч е оформен от известен играч на Партизан.

Мюлер почина в неделя на 75 години, а беше легенда на Байерн (Мюнхен) и националния отбор на Западна Германия. Само в редиците на баварците е тресъл мрежите 566 пъти, а в екипа на националния в 62 мача е постигнал гол чак 68 пъти.

Но, много в неговата кариера е заслуга на Златко Чайковски, известен някогашен футболист и треньор, човек, който беше един от най-важните играчи на Партизан в годините на неговото формиране след Втората Световна война.

Легендарният "Чик" е носил екипа на Партизан от 1946 до 1955 година и е участвал в някои от най-важните успехи на клуба от Хумско в годините когато футболът в СФР Югославия все още се развива.

След игровата, направил и голяма треньорска кариера, толкова чудесна, че е бил един от основоположниците на Байерн от Мюнхен сред най-големите клубове в държавата. До Чайковски, Байерн не е бил така мощен, а с него стига до трофея от Купата на носители на национални купи през 1967 година. Накрая го е наследил Бранко Зебец, още една легенда на черно-белите, който пръв донесъл на Байерн титла в Бундеслигата.

А важен дял от този Байерн е бил именно Герд Мюлер. Чайковски, шегаджия какъвто е бил, умеел по необичаен начин да говори за своите играчи, какъвто бил случаят и с "Дер Бомбер".

 Когато Мюлер пристигнал в Байерн през 1964 година, Чайковски само викнал: "Какво ще правя с този дебелак?" Години по-късно, и Мюлер се сеща за това в едно интервю.

"Чайковски беше голям шегаджия. Той ми даде прякора "Малкия дебел Мюлер", говори десетилетия по-късно немецът за славния югославски футболист, който имаше и много проблеми с алкохола.

Толкова е бил очарован Мюлер от популярния "Чик", както гласял прякора на Чайковски заради ниския ръст. Герд Мюлер в интервю за 4-4-2 го обявил за треньор на неговия идеален отбор. А в състава легенда до легенда - Сеп Майер, Джачинто Факети, Бекенбауер, Лотар Матеус, Йохан Кройф, Диего Марадона, Пеле, Ван Бастен...

 

"Имах невиждан късмет в началото на мъжката кариера да ме тренира Златко Чайковски", говори немецът за човека, който в дните си на играч е спечелил два сребърни медала от Олимпийски игри в екипа на Югославия.

И може би загребчанинът, който сериозно заобича Белград - където остана да живее до края на живота, а тогава и да почива в него - е говорил, че Мюлер е дебелак, но "Дер Бомбер" го е разубедил в годините, които последвали.

Заедно са спечелили и две купи на Германия, а с минаването на годините, Герд Мюлер ставал все по-опасен за вратарите. С Бранко Зебец е станал голова машина, а през 1972 година бил стрелец чак 85 пъти. Това е бил абсолютен рекорд по брой голове в календарна година, до 2013 и невероятните 12 месеца на Лионел Меси.

Мюлер през тази 1972 със Западна Германия е първенец на Европа, а окончателно влиза в легендите две години по-късно когато печели и Световното първенство. Този "малкия дебел Мюлер"...   

Един е Терзич, 38-годишният балканец начело на Борусия (Дортмунд)

 

Люсиен Фавре е минало в Борусия (Дортмунд). След шокиращото поражение от Щутгарт (1:5), швейцарския специалист беше уволнен, а отбора до края на сезона ще води Един Терзич.

Терзич е роден в немския град Менден през 1982 година. Има босненски корени от баща си и хърватски от майка си. Споменава се като немско-хърватски треньор заради двойното гражданство, а в неговия профил в Трансфермаркт в раздела националност стои - хърватин.

Кариерата като играч прекарва в ниските дивизии, а на трениране и скаутиране се посвещава през 2010 на 28 години в младежките категории на Борусия (Дортмунд) в ерата на Юрген Клоп.

Три години по-късно става помощник на Славен Билич. За пръв път работи с Билич по време на Евро 2012, когато за тогавашния селекционер на "ватрените" прави анализ на противника преди мача с Ирландия, който Хърватия печели с 3:1.

Като помощник на Билич работи общо четири години - по две в Бешикташ и Уест Хем. В Англия след 18-месечно обучение получава и УЕФА Про лиценз.

В Борусия се завръща през 2018 като втори помощник на Фавре. Първият напусна заедно с Фавре, така че Терзич получи възможност да покаже какво може.

Немските медии пишат, че Борусия (Дортмунд) вече има договор с треньора на другата Борусия, онази от Мьонхенгладбах - Марко Розе.

Настоящият състав на Розе одушеви Европа с игрите си в Шампионската лига, в която минаха група с Реал и Интер. Би трябвало да поеме жълто-черната Борусия след края на сезона, а дотогава ще я води Терзич.

Обувките на Юрген Клоп са твърде големи за запълване

 

След две пропуснати за малко възможности за титлата, уволнението на Люсиен Фавре не беше трудно решение. Да си добър треньор не е достатъчно в Дортмунд, трябва да носиш жълто и черно на ръкава си, пише Оливия Герстенбергер.

Не бяха петте гола, които завърналият се в елита Щутгарт вкара на Роман Бюрки, които струваха работата на Люсиен Фавре. Отдавна беше ясно, че неговият престой в Дортмнуд няма да продължи след края на сезона, когато договорът му изтичаше. Имената на възможните наследници кръжат от месеци. Но без значение кой ще бъде, този човек няма да пасне така добре както Юрген Клоп го направи - световна класа треньор със сърце което бие в жълто и черно.

Люсиен Фавре е един от най-добрите в своята категория. Той стабилизира клуба след труден период с две смени на треньора. Успешно наложи редица млади таланти и завърши втори в Бундеслигата два пъти - но не успя да донесе титлата, която Дортмунд толкова много желае. Дори през сезон 2018/19, когато Дортмунд завърши първата половина на сезона с осем точки преднина пред големия противник от Мюнхен, отново Байерн спечели всичко накрая.

Не е за "големи точки"

Факт е, че когато нещата бяха на косъм, Дортмунд се провали под ръководството на Фавре, особено в дуелите с Байерн, след които битката за титлата предимно беше решена и през този сезон и през миналия. В началото на миналия сезон, отборът изрази амбиции рядко казвани на глас преди, обявявайки че нищо освен титлата не се приема. Както всички знаем, резултатът беше второ място.

Контузиите не са извинения, дори сегашната липса на Ерлинг Халанд очевидно да тежи много. Но е повече от головете на норвежеца, което липсва на Борусия. Да играеш с Марко Ройс като централен нападател, позиция, която никога не е била най-добрата за него очевидно не е най-доброто тактическо решение. И въпреки това Фавре упорито избра да се придържа към него.

Няма лесен отговор

Също така стилът на педантичния швейцарски тактик доведе до неговото падение в Дортмунд. Фавре е всичко, но не е и гласовит мотиватор, той не е вдъхновяваща фигура за привържениците или играчите си. И избягването на риск е неговото презиме. Това също повлия над много талантлива група от играчи, които в резултат бяха много колебливи на моменти, и през повечето време се представяха под техния потенциал.

Всичко това не убягна на хората от региона Рур, където се намира Дортмунд. Те изискват футбол на "пълна газ", пълен с емоции и успех - и над всичко 100% ангажираност. Смесица от ентусиазъм и алчност. Точно както в дните на Юрген Клоп.

Сянката на Клоп надвисва в голям размер над Вестфаленщадион, не на последно място, защото изпълнителният директор на Борусия Ханс-Йоаким Ватцке все още бълнува за него. Привържениците също копнеят за вълнуващ стил на игра и харизматичен треньор, който носи жълто и черно на ръкава си. Но докато отговорът на треньор на Борусия на равенство е: "Точката винаги е добре за мен", какъвто беше случаят след 1:1 срещу Франкфурт преди седмица, те няма да са доволни.

Единственият оставащ въпрос е: Кой ще дойде? Няма много треньори от калибъра на Фавре на пазара. Силно рекламираният Юлиан Нагелсман ще трябва да бъде откупен от РБ Лайпциг. Идеалният кандидат, Ралф Рангник, изобщо не е популярен сред привържениците. Не се заблуждавайте: бордът на Борусия им е разрешил работата; трябва да намерят треньор, който може да върне ентусиазма и успеха на терена. Някой, който може да извърви значителния път към запълването на обувките на Юрген Клоп.

Немците решиха - Бундеслигата започва с публика, но няма алкохол

Привържениците в Бундеслигата от старта на новия сезон, който започва на 18 септември, ще могат да посещават мачовете. Решението е взето от Футболния съюз на Германия в съгласие с 36 професионални клуба от първа и втора лига и то на среща, която се проведе във вторник по обяд.

Договорено е да има четири точки в протокола, които трябва да се спазват, а това са да няма гостуващи привърженици, без алкохол на стадионите, без публика извън трибуните, никакви платформи нито край терена не са позволени и накрая ще се оставят данни за всички купени билети.

Това решение ще е в сила до края на 2020 година, а след това отново ще се оценява ситуацията дали да се върне към нормалното състояние или тези отредени забрани ще продължат да важат и занапред.

Немските клубове усетиха жестоко намаляването на финансовите средства заради липсата на публика по трибуните, така че не е изненадващо, че решиха да позволят завръщането на стадионите.

Бундеслигата беше първата от по-големите европейски лиги, която продължи след прекъсването на сезона заради пандемията.

Премахнати са картонените запалянковци

Управниците на Борусия (Мьонхенгладбах) взеха решение да се премахнат картонените запалянковци, които бяха поставени по време на пандемията корона вирус.

- Дължим голяма благодарност на нашите привърженици, които бяха с нас и въпреки това, че не можеха да влязат на стадиона. Сега трябва да подготвим всичко за началото на новия сезон, когато отново ще са на трибуните. Точно заради това взехме решение да премахнем картоните - пише в съобщението от Мьонхенгладбах.

Джуд Белингам се присъединява към Борусия (Дортмунд)

Още един много търсен талант реши да се присъедини към Борусия (Дортмунд): 17-годишният Джуд Белингам ще се премести от Бирмингам Сити при жълто-черните от долината Рур. Младият англичанин подписа дългосрочен договор с новия си клуб и, въпреки младата си възраст, ще се присъедини към първия отбор от първия ден.

С добавянето на Белингам, списъкът с таланти от топ ниво, които виждат Борусия като идеално място за своето лично развитие на най-високо равнище, добавяйки стойност на отбора веднага само се увеличи. "Джуд Белингам реши с абсолютна увереност да преследва кариера в Борусия (Дортмунд). Основната мотивация зад неговото решение бяха перспективите на терена, които ние имахме възможност да му предложим", заяви спортният директор на Дортмунд Михаел Цорк, добавяйки: "Той има огромен потенциал, който ние ще продължим да развиваме заедно с него в идните години. Вече притежава впечатляващо качество с и без топката, като има и силен дух за зареждане. Джуд незабавно ще подсили нашия първи състав, но със сигурност ще му дадем цялото време от което се нуждае да се адаптира към по-високото ниво на игра."

Белингам, който също играе за националния на Англия до 17 (3 участия, 2 гола), ще завърши дългия сезон в Чемпиъншип, в който постигна 4 гола и 3 асистенции като полузащитник в своите 40 мача. "Не мога да благодаря достатъчно на Бирмингам Сити за това което направиха за мен - не само през този сезон, а откакто бях на 7. Разбира се, пожелавам на всеки свързан с клуба нищо освен най-доброто. Веднъж син, завинаги син. Много се вълнувам да се присъединя към един от най-големите клубове в Европа. Посоката в която са се отправили и колко много помагат на младите играчи да се подобрят направи решението лесно за мен лично и моето семейство. Едва чакам да играя пред 80 000 привърженици, когато те се завърнат на един от най-красивите стадиони в света - надявам се възможно най-бързо!"

Белингам ще се присъедини към новия си отбор на 30 юли в подготовката за предстоящия сезон, включително за едноседмичен тренировъчен лагер в Бад Рагац, Швейцария. Той ще продължи да носи номер 22 в Борусия (Дортмунд). Финансовите условия по сделката няма да бъдат оповестени.

Британците направиха списък с най-болезнените поражения - 3 пъти в него са хърватите

В събота се навършиха точно две години от една от най-големите победи в историята на хърватския спорт, триумфът на футболния национален отбор над Англия в Русия, с който Хърватия за пръв път в историята стигна финал на Световно първенство.

Но това което за балканците е една от най-големите победи, за англичаните е едно от най-болезнените поражения. По повод тази годишнина порталът SPORTbible състави списък със 17-те загуби, които са разбили сърцата на англичаните.

През 2007 Хърватия водена от Билич им попречи да се класират на Европейско

В този списък споменатата загуба в Русия е на второ място, но още две позиции се заемат от поражения нанесени от хърватите.

Списъкът започва с футболна среща, онази на Уембли от 2007, когато Хърватия със Славен Билич на пейката победи с 3:2 и попречи на англичаните да се класират на Евро 2008. Това беше първият голям турнир след Световното първенство през 1994 на който националният отбор на родината на футбола не успя да се класира.

На 15-о място е още едно английско поражение заради голям хърватски успех. По пътя до сензационната титла от Уимбълдън през 2001 година Горан Иванишевич в епичен полуфинал, заради дъжд разтегнат в три дни, победи домашния любимец Тим Хенман. Британците смятат, че тази година е била най-добрата възможност за Хенман да стигне до края, защото по-рано от турнира е отпаднал Пит Сампрас, а още не е дошло времето на доминацията на Роджър Федерер.

Дъждът спасил Иванишевич и хвърлил англичаните в отчаяние

Хенман повел с 2:1 в сетовете, третият спечелил с 6:0, но прекъсването заради дъжд спаси сплитчанина и му позволи да се събере и в следващите два дни с обрат да стигне 1/4-финалите на най-големия световен турнир и накрая да го спечели с победа против Патрик Рафтър.

Поражението от Хърватия в Русия SPORTbible поставя на второ място, с обяснението, че това е бил първи английски полуфинал на СП след 28 години и тъкмо когато отново започнали да се радват на футбола, хърватите им разбили сърцата на милиони парчета.

Най-много ги боли загубата на Мъри от Федерер, но шотландецът бързо се изкупил

Единствената по-болезнена загуба за британците е онази на Анди Мъри от Роджър Федерер във финала на Уимбълдън през 2012. Мъри стана първият британец, който стигна финала на свещената трева още от 1938, и то без нито един загубен сет. Така продължи и във финала, спечели първия сет, но швейцарският тенисист отвърна със следващите три и спечели своята титла №17 от Големия шлем. Шотландецът се разплака в речта след мача, но се върна по-силен, реваншира се на Федерер на същия терен в олимпийския финал четири седмици по-късно, а след това година по-късно най-накрая прекъсна британската уимбълдънска суша.

И немците три пъти са в списъка

Освен хърватите, в списъка три пъти се появяват и немците. Два пъти в него попадат футболистите - заради полуфинала на СП 1990 (3 място) и полуфинала в Евро 1996 (6 място) - а на 16-о място е Михаел Шумахер, който през 1994 в последното състезание за годината се заби в Деймън Хил и така запази достатъчна преднина за спечелване на титлата във Формула 1.

Нойер се огласи след бурята в Германия: Не знаех какво пея, не разбирам хърватски

Мануел Нойер реагира, след като заради пеенето на песента на Томпсон "Хубава ли си" на почивка в Хърватия е изложен на жестоки критики в родината.

Немските медии посветиха голямо внимание на изпълнението на Нойер на известната патриотична хърватска песен:

"Това е патриотична песен в която се славят различни хърватски региони. Проблем е, че в нея като дял от Хърватия се споменава "Херцег-Босна", както хърватите нарекли част от Босна и Херцеговина от която през войните през 90-те направили автономна област, която искали да присъединят към Хърватия. Хърватите стигнали до Херцег-Босна като етнически прочистили нейната територия от бошняци и сърби, при това избивайки цивилни от тези националности и масово плячкосвали техните имоти. Така създадената Херцег-Босна като "сърце гордо" е на Марко Перкович Томпсон, който величае хърватския фашизъм. Това е доказал с пеенето на "Ясеновац и Градишка Стара", която величае убийствата на сърби, евреи и цигани в споменатите концентрационни лагери."

След като такива думи, с въпроса "Знае ли изобщо какво пее Нойер и от кого?" получиха ударно място в немските медии се огласи и легендата на Байерн и Елфа:

"Не говоря хърватски език, така че не знаех какво пея, нито от кой певец", стои в неговото съобщение, получено от Билд и Спорт1.

Все пак, записи на Нойер как пее "Хубава ли си", но и "Нека възглавницата ти бъде стена", показват, че много добре си служи с хърватския език:

Немските медии: Нойер пее песен, която слави клането на цивилни и етническо прочистване

Мануел Нойер с поведението си на почивката в любимата си Хърватия и пеенето на известни хърватски песни предизвика одушевление в страната, но немската легенда на световния футбол предизвика и огорчение в своята родина.

Билд: Знае ли Нойер изобщо какво пее?

По-точно, не им пречи на немците, че Нойер пее "Нека възглавницата ти бъде стена", но в тамошните медии се надигна голяма буря около това, че пее "Хубава ли си".

"Знае ли Нойер какво пее?" се пита най-четеният европейски и немски вестник Билд в текст, който на неговия портал е публикуван на водещо място под заглавие "Звезда на Байерн пее песен на екстремистка дясна група склонна към скандали."

"Какво е толкова експлозивно в песента, която пее Нойер?"

"С пеенето на хърватски език в тамошния плажен бар Нойер предизвика вълнение на Балканите и в социалните мрежи. Хърватите му се радват, но сърбите и бошняците жестоко го нападат. Какво е толкова експлозивно в песента, която Нойер пее? Това, че я пее известният в Хърватия, но в много държави забранен и печално известен певец Томпсон. Той пеейки песента "Ясеновац и Градишка Стара" слави престъпленията на усташите, хърватските фашисти и нацистки съюзници през Втората Световна война. В споменатите места са били концентрационните лагери в които са заточени, мъчени и убивани десетки хиляди цивилни, сърби, цигани и хървати. Нойер пък пее неговата песен "Хубава ли си" в която хърватите си приписват дял от Босна и Херцеговина, който в кървавата война с бошняците в средата на 90-те опитали да присъединят към Хърватия."

Гол: Нойер пее песен на фен на хърватските фашисти

Немското издание на Goal.com под заглавие "Нойер предизвика буря с песен на скандален хърватски бенд с фашистки тенденции" пише, че известният вратар на Байерн и Германия е предизвикал големи полемики с пеенето на песента "Хубава ли си".

"Херцег-Босна от песента Хубава ли си е създадена след етническо прочистване, плячки и кланета над бошняци и сърби"

"Това е патриотична песен в която се славят различни хърватски региони. Проблем е, че в нея като дял от Хърватия се споменава "Херцег-Босна", както хърватите нарекли част от Босна и Херцеговина от която през войните през 90-те направили автономна област, която искали да присъединят към Хърватия. Хърватите стигнали до Херцег-Босна като етнически прочистили нейната територия от бошняци и сърби, при това избивайки цивилни от тези националности и масово плячкосвали техните имоти", пише Гол.

"Нойер пее песен на тип, който величае престъпленията над сърби, евреи и цигани"

Изтъква се, че песента в която се слави така създадената Херцег-Босна като "сърце гордо" е на Марко Перкович Томпсон, който величае хърватския фашизъм. Това е доказал с пеенето на "Ясеновац и Градишка Стара", която величае убийствата на сърби, евреи и цигани в споменатите концентрационни лагери", пише Гол и допълва, че "заради това на Томпсон му е забранено влизането и пеенето в няколко европейски държави."

"Любителят на фашистите е любимец на хърватските футболни национали. Беше им почетен гост на триумфалния парад след Световното първенство."

Същият извор напомня: "Томпсон предизвика полемики и преди две години, когато хърватските футболисти пяха неговите песни в съблекалните на Световното първенство, както и когато беше почетен гост на националите на официалното посрещане в Загреб."

Привържениците на Динамо (Дрезден) показаха, че любовта към клуба няма граници

Хубави сцени от Дрезден, които показват, че изпадането на клуба в по-нисш ранг не трябва винаги да бъде катастрофа.

Футболният клуб Динамо Дрезден от есента ще играе в трета лига на Германия, а въпреки че имаше теоретичен шанс преди последния кръг да оцелее, ремито с Оснабрюк (2:2) му струва скъпо.

След мача играчите на този отбор останаха в шок. Хиляди привърженици от града в изтока на Германия се събраха пред стадиона, но не за да ги критикуват или нападат заради неуспеха, а за да подкрепят любимците и да им благодарят за труда, който са положили да оцелеят във Втора Бундеслига.

Dynamo Dresden has been relegated to the 3. Liga today. Thousands of supporters then waited for their players ... Not to get mad at them, but to thank them for their commitment this season 💪🏻👏🏻 pic.twitter.com/WogiLgvXnn

— Casual Ultra (@thecasualultra) June 28, 2020

Без обиди и оплюване, наясно с качеството на играчите, верните запалянковци на Динамо пяха на своя отбор и обещаха подкрепа щом могат отново да са на стадиона.

Иначе, Динамо е един от клубовете, който нямаше същото отношение във Втора Бундеслига. Заради корона вируса и регионалните закони трябваше да престоят в карантина 14 дни заради което пропуснаха три мача след продължението на сезона, а това по-късно доведе да изиграят седем срещи за 18 дни, което не можаха да издържат физически, но им остава утехата, която им дадоха техните привърженици.

Dresden ist eben anders 🔥✊ #SGDOSN #sgd1953 pic.twitter.com/IciOGHhHyO

— SG Dynamo Dresden (@DynamoDresden) June 28, 2020

Суботич шокира Германия: Футболистите гълтат обезболяващи като бонбони, така им се съкращава кариерата

Невен Суботич не е типичен футболист. В обемистата и пребогата футболна индустрия в която всеки главно мисли както му се каже и води сметка само за себе си, Суботич е тип, който се откроява с резоните, размишленията и жестовете. Бившият сръбски национал се занимава с хуманитарна работа, неговите интервюта не са шаблонни, не обича блясъка и славата. Често влиза в по-дълбоката философия на живота и се откроява от мачо стила на футболната индустрия.

Един от редките е, които в Германия проговори явно за тема, която от дълго време се бута под килима заради щетите, които може да нанесе на имиджа на милиардната футболна индустрия. Става въпрос за фармацията във футбола и прекаленото вземане на хапчета за болки, които футболистите използват. Немският Спортшау загреба повърхността и направи разследване за тази неприятна тема за футболните ръководители.

Всичките 18 говорители на клубовете от Бундеслигата са отказали да дадат какъвто и да е отговор на въпросите на немските журналисти за употребата на обезболяващи хапчета. Сръбският защитник от Унион Берлин е един от редките, които се съгласиха да говорят за този проблем.

"Онова на което съм бил свидетел през тези 14 години професионална кариера е, че "бруфени" се взимат като сладкиши между футболистите. Запознах се с голям брой играчи за които обезболяващите хапчета бяха необходими всяка седмица, за да играят. Футболът е препълнен с тези типично мачо фрази, които са създадени, за да се набие на играчите угризение на съвестта, ако не могат да играят с болки или на хапчета", каза Невен Суботич.

Защо футболистите са под такъв натиск да взимат обезболяващи хапчета?

"Всичко започва с треньорите, които тръгват с историята: "Какво ако това е ключов мач? Нужни са ми играчи, които ще играят всеки мач сякаш е последен." И тогава трябва да решиш. Това е много тежка ситуация. Особено за по-младите играчи, които не знаят как да се справят. Аз много рядко съм взимал такива лекарства. Само в екстремни ситуации."

Професионалните клубове плащат много пари на футболистите чрез заплати и бонуси, а обикновено и дял от трансфера отива по сметката на играча. Изплащането на големи пари подразбира, че играчите трябва да играят във всички условия.

"Ако обезболяващите хапчета могат да ти помогнат, тогава трябва да ги вземеш и всичко е наред. От друга страна, имате и играчи, които са много мотивирани да играят, за да не изгубят място в отбора и искат да се върнат на терена възможно най-рано. Играчите мислят, че са в опасност за статута в състава, ако не вземат хапчета против болки. Настоящата система функционира на принципа на натиска, който преминава от един на втори, от втори на трети и така нататък... На края на веригата е онзи, който може да изгуби най-много и е под най-голям натиск. Доколкото аз знам и съм видял, в клубовете няма никакъв вид образование около използването на обезболяващи хапчета, защото клубовете са под натиск играчите им да играят колкото може повече."

Суботич смята, че футболистите трябва да живеят нормално и след кариерата, да могат да се занимават със спорт за разтоварване и да ходят нормално. Но това невинаги е така. Някогашният професионален футболист Йохен Кинц, който днес е директор на третодивизионния Манхайм казва, че вече не може да прави джогинг заради редицата контузии, които е имал и хапчетата, които е пил.

Бившият сръбски национал разкрива, че след всяка контузия се е опитвал да се възстанови на 100% преди да се завърне на терена, а не 90 или 95%. Единствено така смята себе си за полезен за отбора.

"Ако видя по-млад съотборник да гълта таблетки против болки като бонбони, винаги ще го посъветвам да го разбере максимално сериозно и да размисли. Може би в този момент хапчетата ще му бъдат от полза, но дългосрочно ще остави нежелани последици. Ако искаш по-кратка кариера, тогава свободно продължи да ги вземаш. Но ако искаш да играеш още някоя година напълно подготвен, тогава хапчетата определено са погрешния път."

Клуб с впечатляваща история: Най-голямото чудо на сезона каквото Германия никога не е виждала

Клуб с турбулентна история, който някога е бил значим играч на европейската сцена, а днес в исторически полуфинал се завръща на най-голямата сцена.

ФК Саарбрюкен е най-голямото чудо в немския футболен сезон, а може би и изобщо в европейския. Този клуб стана първият в историята на Купата на Германия, който като участник от четвърта лига проби до полуфинала.

Там ще ги чака Байер Леверкузен (тази вечер в 21:45), а до тази среща стигнаха по невероятен начин - с шокиращо елиминиране на елитния Фортуна Дюселдорф.

Герой беше вратарят Даниел Батц, който по оценката на Софаскор получи чиста десетка за своите изяви. При резултат 1:1 спаси дузпа в 83-ата минута, а след това още четири в инфарктната престрелка, която продължи чак до 10-а серия.

Играли във френската и немската лига, основали предтечата на Шампионската лига

Саарбрюкен така изписа най-хубавите страници на своята модерна, нискоразредна история. Онази по-старата история е много интересна - Саарбрюкен в историческите книги има и участие в Шампионската лига, но не като представител на Германия.

В следвоенната епоха след Втората Световна война е било много турбулентно в Германия. Държавата победена във войната е била окупирана, а всички спортни колективи разпуснати. Саарска (Саарланд), съюзна държава Саарбрюкен, се озовала под френска окупация като Саарски протекторат.

Французите планирали да отделят Саарска, държава на самата западна граница, от Германия и да я присъединят към себе си. Саарска така получила дори и свой национален отбор, който бил признат и от ФИФА, а в квалификациите за СП 1954 играли против бъдещия шампион на света - Западна Германия.

Гръбнакът на националния бил от съставен от играчи на Саарбрюкен, който, любопитно, през сезон 1948/49 спечелил френската Лига 2, но след протест на останалите клубове отказали влизане в елитния ранг. След това излязли от френския футболен състав и две години играли само приятелски мачове.

Тогава са основали Internationaler Saarlandpokal, турнир в който, заради твърде слабата конкуренция в родния протекторат, канили различни чуждестранни клубове. Този турнир се смята за един от предтечите на Шампионската лига.

Играли в първото издание на Шампионската лига като представители на днес несъществуващо държавно творение

През 1952 година саарските клубове започнали с процеса на завръщане в немския футболен състав, а Саарбрюкен в първото участие в старото немско първенство спечелил второ място.

Междувременно, Саарският протекторат е съществувал до 1957 година, а Саарбрюкен като представител на това творение получил възможност да участва в първото издание на Шампионската лига, тогава още под старото име Купа на шампионите.

Саарбрюкен в първия кръг играл против големия Милан и дори победил в гостуването с 4:3. Все пак, в реванша Милан победил с 4:1 и се класирал напред.

Саарбрюкен до създаването на Бундеслигата през 1963 значително отслабнал, така че негово включване в новия елитен ранг е било доста спорно в това време. Това се оказало оправдано, защото веднага изпаднал убедително, в компанията на първата лига до днес ще проведе още едва пет сезона.

За последен път изпаднали през 1993 след което започнала ера на финансови проблеми и влачене по нисшите лиги. Саарбрюкен така срещу Байер ще получи възможност за най-големия мач в историята за по-младите привърженици, а в очите на онези по-възрастните, които си спомнят златните времена, това ще е завръщане към значимостта след повече от половин столетие чакане.

Автор: Домагой Грбавац

Крахът на Йозил: След Мерцедес го напусна и Адидас - дали за всичко е виновен Ердоган?

Кариерата на Месут Йозил отдавна върви по низходящ път. Вече никого не учудва когато чуе данни колко дълго опитният полузащитник не е създавал, или колко малко минути е изиграл в последната година. Или как не иска да си отиде от Арсенал макар и до края на договора да седи на пейката...

Нищо от това не изнервяше твърде много и самия Йозил, но ще го притесни това, че в срок от 24 месеца ще остане без двата най-големи спонсора. Както пишат английските таблоиди Адидас вдига ръце от бившия немски национал след седем години!

Най-платеният футболист на Арсенал (350 000 паунда седмично) договори сътрудничество с немския гигант през 2013, още докато беше в Реал (Мадрид). За седемгодишното рекламиране на продуктите на Адидас получи близо 25 000 000 евро и то след като беше "отмъкнат" от Найк. Междувременно всичко което се случи в последните години около шампиона на света от 2014 очевидно повлия на ръководството на компанията да реши да не предложи ново сътрудничество на Йозил, съобщава Билд, с напомнянето, че през 2018 немецът остана без спонсорството на Мерцедес.

А къде сгреши Йозил? Освен че пред редовното играене даде предимство на редовните астрономически плащания...

Билд твърди, че всичко започна с онова снимане с Реджеп Тайип Ердоган в Лондон, което беше осъдено от цялата нация. След това ще последва фиаското на Мондиала в Русия и началото на края на голямата кариера. Йозил се оттегли от националния отбор, защото, както каза, го прогласили за жертвен агнец и най-голям виновник за ранната елиминация на Елфа. Тогава го напусна Мерцедес.

Непълни две години по-късно и Адидас сериозно му "сложи ръка в джоба".

Говорителят на тази компания не пожела да се изясни по тази тема, но и не отрече твърденията на най-четения таблоид:

"Договорите с клиентите в Адидас и техните детайли главно не се коментират явно", поръча кратко Оливер Бруген.

Някои звезди в Бундеслигата ги заплашва безработица

На всеки осми професионален футболист в Бундеслигата му изтича договорът. И изобщо не е сигурно дали ще подпише нов за следващия сезон. Потърпевши са чак и звезди, а футболистите от по-нисшите дивизии ги чакат наистина тежки времена.

Марио Гьотце стана истинска звезда след като през 2014 в Рио де Жанейро с гол против Аржентина донесе на Германия титлата световен шампион. Но на Гьотце на 30 юни му изтича договорът с Борусия от Дортмунд и, както може да се чуе, голям е въпросът къде ще продължи да играе.

Гьотце е само най-известният от над шейсет играчи в Първа Бундеслига на които им изтичат договорите и които тепърва трябва да намерят отбор в който да играят от есента. Дали техните клубове ще им продължат договорите или не? Дали ще намерят някой клуб, който ги иска в състава? Или няма?

Особено мрачно е например във Фортуна от Дюселдорф. Не само че е заплашена от изпадане от първа лига, а изтичат и договорите на чак десет играча.

Улф Барановски от Сдружението на професионалните футболисти (VdV) очаква тежки времена: "Наистина трябва да бъдем готови на това много клубове да намалят своите състави, а и новите договори да бъдат с по-малки заплати."

Много клубове са във финансови проблеми след прекъсването на провеждане на мачове заради пандемията. А и сега когато се провеждат пред празни трибуни на стадиона, трудно е да се напълни клубната каса. Това означава, че и на играчите им е "паднала цената".

Интернет порталът transfermarkt.de пресметна, че на по-младите, съответно играчите родени след 1998, стойността е спаднала с около 10%, а на по-възрастните с чак 20%. Международната одиторска компания KPMG пресметнала, че общата стойност на всички играчи в Бундеслигата от февруари до май е паднала с 16,5%. А ако сезонът бъде прекъснат още веднъж спадането на стойността би било 24,5%.

За шепа евро

Порталът transfermarkt.de е пресметнал и настоящата пазарна цена на отделни играчи и на мнозина е паднала драстично: от началото на кризата с короната, националът от Байерн Леон Горецка е "поевтинял" с 30%, Матиас Гинтер от Борусия (Мьонхенгладбах) с 35,3%, а Емре Джан от Дортмунд с чак 36,4%. На тях тримата, обаче, договорите не са изтекли, а футболният специалист Щефан Бакс казва, че "всеки футболист, който има договор продължаващ и след това лято може да се смята за щастливец."

Но мнозина не са, а в по-ниските лиги положението е още по-лошо. Във Втора Бундеслига изтича договорът на всеки четвърти играч (23,9%), в Трета са потърпевши повече от една трета от играчите, а в регионалните лиги само една трета имат договор за следващия сезон. Това е така, защото футболистите в по-нисшите лиги искат по-кратки договори, защото се надяват да преминат в някой клуб от по-горна. Сега, обаче, заради короната, са заплашени да минат сред безработните.

Всички, които наистина познават футбола знаят, че милионните трансфери, вили и бесни автомобили всъщност са само изключение, което важи за футболните звезди. "Голямата част професионални футболисти са километри далече от върховни приходи", казва Улф Барановски. Той изброява примери с професионални футболисти в регионалните немски лиги, които месечно заработват значително по-малко от 1000 евро, по-малко отколкото някой служител. А все пак трябва да тренират всеки ден, за да бъдат подготвени за мач.

"Струват" само още истинските звезди

Щефан Бакс подсеща за проблем за който малко се говори: всички футболисти мечтаят за световна слава, но са малцина тези, които печелят толкова да бъдат осигурени, след като престанат активно да играят футбол. "Те имат огромни проблеми след това да се върнат в обикновения свят на труда. А заради тази криза с короната хонорарите ще бъдат още по-малки, може би някои клубове след това няма и да съществуват."

Барановски може единствено да съветва играчите на които им изтичат договорите да приемат и краткосрочен договор. Ако положението се нормализира, може би следващият договор все пак ще бъде за по-голяма сума. Отиването в чужбина е опция само за редки - и най-добрите играчи. Защото, както в Германия беше прекъснат сезонът по време на пандемията, така беше и в много други държави където клубовете също имат проблеми с приходите. "В близко бъдеще, наистина големи трансфери ще се договарят само за абсолютно върховни играчи", очаква Бакс.

И футболните клубове са икономически единици, така че може да се очаква, че и те ще се решат за работна политика, която в света на икономиката се нарича Flight to Quality - търсене на качество. В тежки времена няма място за експерименти: пари има само за играчи, които сигурно ще носят победи - съответно пари. Няма място и за млади играчи, които може би един ден ще бъдат звезди, а още по-малко място има за онези чиято звезда залязва.

За такъв важи и немската звезда от Рио: Гьотце в Дортмунд и така главно седеше на пейката, въпреки че през 2014 "струваше" над 50 милиона евро, а още миналата година се говореше, че цената му е "само" 25 милиона. Сега, в епохата на пандемията, Гьотце би могъл да почака и за договор за 10 милиона.

Нов спонсор ще краси екипите на Борусия във върховния сблъсък

Борусия (Дортмунд) има добри опити с природните сили от Норвегия в близкото минало. За сблъсъка на върха с Байерн (Мюнхен), ще има една норвежка природна сила носеща номер 17 и друга украсяваща тениските на отбора на Борусия.

За този мач, основният спонсор на Борусия (Дортмунд) Евоник Индустрис предава водещата позиция на клубните тениски на норвежката марка МЕДОКС, натурална хранителна добавка направена от диви скандинавски боровинки. Това е първият продукт на базираната в Есен група, който ще бъде рекламиран директно към крайните потребители чрез аптеки. Разработен е в Норвегия, където се произвежда от 20 години.

"МЕДОКС най-сетне е достъпен в Германия. Футболът е символ на жизненост, такъв е и МЕДОКС. Така че има смисъл, че ние ще комбинираме емоционалното дърпане на футбола с жизнеността на МЕДОКС", заяви Сузане Плута, директор на потребителските продукти в Евоник.

Тъмновиолетовите капсули МЕДОКС съдържат т.нар. антоцианини. Растителните бои свързват свободните радикали и така предпазват срещу оксидативен стрес - което подсигурява здрави кръвоносни съдове. Екстрактът от диви боровинки е доказан, че има здравословни ползи за сърцето и кръвоносните съдове. Имунната система също се възползва от него, което означава, че силата на зрънцето в капсулата не е подходяща само за атлети.

Включването на тениската ще бъде еднократно и ще бъде допълнено от редица рекламни кампании в аптеки, списания и социалните мрежи. Тениските, които са произведени само за този мач срещу Байерн (Мюнхен), впоследствие ще бъдат раздадени в надпревара и не могат да бъдат купувани.

Гласувам за живота - не искам футбол

Дали спортистите имат право да откажат завръщане "в канцеларията" и чие оцеляване се поставя под въпрос като не се тича? Дали е човешко да се иска да правят онова за което са платени и защо нетърпеливо искаме чуждата пот и кръв в тази ситуация?

Футболните първенства продължават (някои вече са в ход), но са все по-гласовити футболистите, които се противят на завръщането на терена.

Както когато началникът каже: "Започваме работа", а ти отговориш "Аз все пак не искам."

Не вярвам, в която и да е друга професия, на другия ден да би могъл да размисляш за каквото и да е, освен за кандидатстване по обяви за работа, държейки се за тръбата в някоя шестнайсетица, на пътя към бюрото по труда.

Ако си спортист, правиш пари за мнозина, а и за себе си, имаш лукса да кажеш нещо такова.

Но, сега, в този момент, не носиш буквално нищо на масата, па въпросът е дали наистина имаш право да откажеш да работиш онова за което (продължаваш да) взимаш пари.

Да се гледа на това като на черно и бяло е лесно, но, както винаги и във всичко, дори спортът не е изключение, трябва да се разчовърка и да се види какво се намира измежду.

Оцеляване на професии и професията

Не трябва да се обяснява защо спортът трябва да се върне, нито защо се настоява за възможно най-бързото завръщане.

Спортът е бизнес. Спортът е пари, търкалянето на топката върти и огромен капитал.

Ако топката тупка на място, цялата система стои. Нещо повече, върви назад.

Всички клубове ще усетят последиците от корона вируса едва след няколко месеца, а пред мнозина е тежък период.

Ла Лига продължава през юни, а първият човек в испанския съюз, Хавиер Тебас, прецизно обясни защо първенството трябва да продължи възможно най-скоро.

"Професионалният футбол в Испания представлява 1,37% от БВП, а от него зависят 180 000 работни места", заяви Тебас.

Той обяви оценки, че загубата, ако сезонът завърши пред празни трибуни, ще е 350 милиона евро. Ясно е тогава заради какво никой не смее да размисля за отказване от сезона...

Междувременно, "спорт в засада" не влияе само върху спорта. Шофьори, спортни журналисти, фотографи, магазините по стадионите, бързата храна, кафенета, продавачите на сувенири, "ядки, семки"... Няма край. Каквото и да ви дойде наум, можете да свържете със спорта.

С отказа да тренират и играят, съответно да се занимават с онова за което са отлично платени, спортистите поставят под въпрос оцеляването на своите професии, но и на мнозина други.

Но да имаме малко спортен дух, па да не ги обвиняваме за всички неудачи на света, а да не чуем и тяхната страна.

Дийни не иска на терена като не може при фризьора

Пръв в Англия надигна глас капитанът на Уотфорд, Трой Дийни.

Той ясно каза, че няма намерение да се върне към тренировки, защото се плаши да не донесе вируса вкъщи и да зарази петмесечния си син, който има проблеми с дишането.

"Не мога при фризьора до средата на юли, но мога в наказателното поле с 19 души да се боря за топката? Никой не може да отговори на този въпрос, не защото не иска, а защото не знае", каза Дийни.

Прибързано би било да се каже за него, че е разглезен, още по-бързо, че е страхливец. Престоят в затвора и кървенето през кариерата, играенето на инжекции, говорят противното.

А когато такъв човек каже, че не иска на терена, въпреки че неговият клуб се бори за оставане във Висшата лига, тогава трябва още по-сериозно да се запитаме.

От невидимата заплаха, непозната, не се плаши за себе си, а за семейството. Не е трудно да се разбере неговата страна на историята.

Рискът е намален максимално - няма публика, на терена никой не е заразен (всички са тествани). Всъщност, играчите са тези, които нарушават правилата, когато адреналинът закипи след отбелязан гол, па не се радват по позволения начин.

Но отново - какво ако...

Колко могат да бъдат сигурни, че всичко е безопасно, в онези, които са казали, че може да се играе футбол, когато става дума за нещо с което светът за пръв път се среща?

Омагьосан кръг от въпроси без отговори...

Футболист или касиер, какво е необходимо и каква е разликата

Още един интересен въпрос изниква - защо футболист/спортист да се различава от който и да е друг?

Всякак, не може футболист да се сравни с лекар или медицинска сестра.

Но защо, да речем, касиерката или бензинджията могат на работа, а той не?

Работата с която се занимава му е дала лесен живот. На неговото семейство също. Живот за който "онези другите" могат да мечтаят.

Тези другите всяко утро стават и се излагат на риск, който може би е и по-голям от онзи на който би бил изложен той, за да функционира обществото.

Е това е вече трудно да се разграничи - кое е по-значимото, по-важното и дали спортът наистина е нужен?

За мнозина, които директно или индиректно зависят от него - абсолютно е.

За останалите - спортът е непотребен и рисков лукс в този момент.

Необичайно е това, че някои, които живеят от спорта се държат сякаш не разбират, че им е необходимо.

Дали въстаниците ще бъдат наказани?

Нголо Канте тренира самостоятелно заради страх, а Дани Роуз от Нюкасъл каза, че играчите са "лабораторни плъхове", а и футболистът на Унион (Берлин) Невен Суботич, критикува началниците на Бундеслигата, защото не са питали играчите за мнението им.

Испанският съюз каза, че играчите трябва да излязат на терена или в противен случай ще бъдат наказани. В Англия, от друга страна, решението е изключително на играча - дали иска или не, разкри собственик на един клуб.

Съюзът на футболистите, разбира се, е на страната на футболистите, а първият човек в тази организация каза, че би било нечовешко и неприемливо да се наказват играчи заради това, че се плашат от завръщането на терена.

"Срамота е да получавам заплата"

А дали футболистите трябва да бъдат платени за периода докато не вършат своята работа?

Утопично би било да се очаква всички да бъдат платени, а да не вършат своята работа. Наивно, всякак, в занаят в който за секунда заработват стотици евро.

В началото на кризата, когато паниката беше в зенита, и когато клубовете гледаха как да съкратят разходи, се искаше от играчите да се простят с дял от заплатите.

Имаше случаи играчите да не искат да се отрекат от доходи, защото смятаха, че не е тяхна вината за новосъздадената ситуация.

На тяхна страна застана и легендарният Рой Кийн, който каза, че не вижда причина играчите да се отрекат от заплати.

От друга страна, футболистът на Кадис, Рафаел Хименес Харке, известен като Фали, отказа да тренира, но имаше достойнство и да откаже заплата за този период.

"Нямам намерение да играя. Рискът е твърде голям, ще се върна когато бъде открита ваксина срещу вируса. Казах на президента на клуба, че не искам заплата, защото би ме било срам да взимам пари, а да не помагам на съотборниците. Президентът е чудесен човек и настоява да ми плати, но казах, че ако ми плати и едно евро - ще го върна", каза Фали.

Хляб и зрелища

Спортът се връща, полека, но сигурно - като атака на Барселона на Пеп от стъпалото на Карлес Пуйол.

Вълнението около завръщането на Бундеслигата толкова бързо издъхна, че напълно забравихме берлинското дерби в петък.

Може би това дава най-добрият отговор на въпроса - колко е необходим наистина спортът, а колко искаме да е необходим.

Оноре Дьо Балзак е казал, че хората еднакво преувеличават и щастието и нещастието - никога не са толкова щастливи, нито толкова нещастни колкото казват.

Може би е така и със спорта: може би толкова го искаме, че вярваме, че е необходим.

Толкова, че сме готови егоистично да "пращаме хора на война".

Наистина - искам спорт както преди, искам да пиша за футбола, а не да броя жертвите от корона вируса по света, искам да бъда платен за онова което обичам да работя...

Само, никак на цената на чуждото здраве. В никакъв случай някой там някъде да се прибира вкъщи и да мисли дали е донесъл болест у дома, дали е заразил детето, майката, брата...

Като в гладиаторска арена: борците не желаят да бъдат тук, но тях никой нищо не ги пита. Тук са да забавляват масата, да дадат малко забавление със своето здраве и със своите тела, накрая, със своите животи.

Който не иска да играе, който не иска да тренира - нека не го прави. По каквато и да е причина. Не трябва да бъде съден.

А какво ще прави със своята заплата?

Наивно е да се вярва, че всеки ще се води от морала и ще последва примера на Фали, но това е лично. Лошо е да се вре нос в чуждия портфейл и в чуждата спалня.

В настроение съм, дори на цената да не правя онова което обичам, да изчакам и да ги видя усмихнати на терена, с аплодисментите и виковете от трибуните, без маски и някакви "корона празнувания"...

Вярвам, че мнозина не са. Но, отново наивно, струва си да се започва от себе си.

В края на краищата, футбол без привърженици на трибуните е, както каза Луис Енрике, по-тъжен от танц с родната сестра.

Автор: Матия Яукович

Борусия (Дортмунд) вкара 68 гола след разигравания

Борусия (Дортмунд) спечели девет от 10 мача след зимната пауза и записа повече победи през 2020 отколкото през цялата първа половина на сезона. Победата във Волфсбург беше шеста поредна в първенството. Ето и фактите от мача.

Историческа серия: Борусия (Дортмунд) не допусна гол във всеки от последните седем шампионатни мача с Волфсбург. Това е най-дългата серия от сухи мрежи, която жълто-черните имат срещу един съперник в историята на Бундеслигата.

Контраатакуваща заплаха: Вторият гол беше №17, който Борусия вкарва след контра този сезон - най-много в първенството.

Творчески усет: Борусия вкара 67 и 68-и гол през сезона след разигравания. Това е най-високата бройка сред всички 18 клуба в Бундеслигата досега; също така това е с три гола повече от игра отколкото Борусия вкара през целия минал сезон.

Във форма: След два гола в дербито, Рафаел Герейро вкара още един срещу Волфсбург, за да повиши сметката си на осем през сезона (шест през 2020). Португалският национал вкара само девет гола общо през първите си три сезона в Бундеслигата.

Топ асистент: Джейдън Санчо подаде за гол за 17-и път през този сезон и сега води в класирането за асистенти в Бундеслигата. В допълнение, той има 31 реализаторски точки - най-много в първенството.

Рекорд за сезона: Торган Азар записа своята 12-а асистенция през настоящия шампионат - нов личен рекорд за белгиеца.

Плодовит в гостуване: Ашраф Хакими отбеляза своя четвърти гол за сезона. Има двойно повече от миналия сезон - и всичките му четири гола за сезон 2019/20 в Бундеслигата дойдоха далеч от дома.

Сърце на защитата: Емре Джан игра в защита за пръв път в екипа на Борусия. Но той е известен в тази роля от периодите му в Леверкузен, Ливърпул и в немския национален отбор.

Революция - немците предлагат въвеждане на таван на заплатите във футбола

Президентът на Футболния съюз на Германия Фриц Келер и първия човек в Байерн от Мюнхен Карл-Хайнц Румениге искат да предложат въвеждане на ограничение на заплатите на президента на Европейската футболна централа Александър Чеферин.

- Съществуват абсурдни заплати и доплащания за трансфер, които вече не са достоверни. Трябва да разговаряме за ограничение на заплатата. Драго ми е, че в този аспект съм съгласен с Румениге. Ще напишем писмо до президента на УЕФА Александър Чеферин - заяви Келер пред журналисти.

Румениге се докосна до тези теми по време на интервю за Скай през миналия уикенд когато припомни, че и (бившият президент) Мишел Платини имаше идея да въведе ограничение на заплатите в Европа по американски модел.

- Но, в началото ни казаха, че това не може да се съчетае със законите за конкуренцията - допълни Румениге.

Сега Келер иска да опита да убеди Чеферин. Ограничението на заплатата, както допълни, може да се постигне само с помощта на УЕФА.

- Крайният резултат трябва да бъде уредба, която е в съответствие с европейското право, а която се отнася и за Великобритания - каза Келер.

Той подчерта, че иска и реформа в правилата за финансовия феърплей.

- Трябва отново да приближим професионалния футбол до хората - каза Келер.

Германците мислят за всичко: Ето какво се прави с топките извън игра

Бундеслигата се завърна след два месеца пауза.

Всички мачове се провеждат пред празни трибуни, а в хода им бяха забелязани и мерките за защита от корона вируса. Един детайл не можеше да се види по телевизията, но фоторепортерите се погрижиха да ни докажат, че германците мислят за всичко.

На фотографиите може да се види, че докато топките са извън игра се почистват със средства за дезинфекция. В Германия е взето решение всеки клуб да има хора задължени за дезинфекция на топките по време на мача.

Над 10 хиляди картонени привърженици ще подкрепят Мьонхенгладбах

Около 12 хиляди привърженици на Борусия от Мьонхенгладбах платиха известна сума, за да картон с техния лик да се озове на стадиона, когато се поднови Бундеслигата.

Привържениците от Мьонхенгладбах по много творчески начин ще "подкрепят" своя отбор когато продължи първенството.

Около 12 хиляди от тях платиха по 19 евро, за да в картонен облик, да са на "Борусия Парк".

Бундеслигата продължава от 15 май, а мачовете ще се играят пред празни трибуни.

Все пак, футболистите на Мьонхенгладбах ще имат "подкрепа" и чувство на отговорност към запалянковците, които ги "гледат".

Борусия от Мьонхенгладбах в момента на прекъсването на немското първенство заемаше четвърто място в класирането с 49 точки, само шест по-малко от лидера Байерн.

И Вестфален става център за болни от корона вирус

Немският футболен клуб Борусия (Дортмунд) съобщи, че ще предостави своя стадион на разположение за нуждите на лечение на заболелите от вируса корона.

В съобщение бе оповестено, че центърът под северната трибуна на известния Вестфален, днес Сигнал Идуна Парк, ще започне работа от събота.

Допълва се, че ще бъде предназначен само за хора за които има съмнение, че са заразени с корона вирус или свързани случаи, които не са приети в болница.

"Нашият стадион е символ на нашия град. Това е отправна точка за почти всеки в Дортмунд и околността, а благодарение на своите технически, инфраструктурни и пространствени качества, представлява идеално място за активна помощ за хора, които са заразени с корона вирус или се борят с подобни симптоми на болести, които имат проблеми с дишането. Наша длъжност е и желание да направим всичко което е в нашите сили, за да осигурим на тези хора помощ", заяви изпълнителният директор на Борусия Ханс-Йоахим Ватцке.