Да, Лестър спечели Висшата лига и, да, това е шокираща изненада. Да, Гърция през 2004 година стана шампион на Европа и, да, това е шокираща изненада. Но нито едните нито другите, по време на своите невероятни низове победи, не са размисляли за нищо друго освен за футбол. Не са, например, слушали непрекъснато новини от родината, чакайки с притеснение дали някой от техните най-близки няма да е в списъка със загиналите. Докато Ирак, против всяка спортна логика, спечели азиатската купа, страната беше раздирана от брутална гражданска война.
Десет години минаха откакто Ирак, чието класиране изобщо за турнира беше смятано за голяма изненада на първо време, спечели Купата на Азия и стана първенец на най-големия континент.
Жорван Виеира, бразилец, прие работата на селекционер без, както и сам е казвал, предходно размишляване. Да е размислил, напълно вероятно е да е побягнал през глава.
Ирак през 2007 година е разорена държава. Сирия преди Сирия. Унищожава го гражданска война, чийто край изглеждал неуловим като края на дъгата. Не минало много време след инвазията на американските войски като част от отмъщение след терористичните атаки срещу САЩ на 11 септември 2001 година.
Националите, които са представители на различни верски групи и етнически общности, получавали смъртни заплахи. Всички до един. Всички до един са видели някой член на семейството или приятел убит. Само в Багдад стотици цивилни са убивани всеки ден. Държавата де факто се разпадала.
Виеира дълго е работил като треньор в Северна Африка, водейки между останалите и великаните Видад от Казабланка и Замалек от Кайро. В това време приел исляма.
В последната минута го ангажирал хаотичният иракски футболен съюз, който не е имал пари, нямал първенство и на практика никаква вяра, че Лъвовете от Месопотамия могат да минат груповата фаза на турнира. Още веднъж, самият факт, че са играли на континенталния шампионат в Тайланд, Малайзия и Индонезия бил чудо.
Когато пристигнали на летището в Тайланд, футболистите, между които разбира се имало и сунити и шиити, включили телефоните. Нур Сабри, вратар на отбора, се строполил на пода в агония почти в същия момент. Когато съотборниците го повдигнали видели как неконтролируемо плаче. Неговият брат е загинал. Селекционерът Виеира му предложил да се върне у дома, но той отказал.
"Не, треньоре. Сега няма какво да направя", казал.
Никой не е очаквал нищо от иракчаните, сред които винаги е имало талантливи футболисти. А тогава чудо - да, чудо - се случило. Ирак започнал да реди победи. Австралия паднала в груповата фаза, Виетнам на четвъртфинала. На ред била Южна Корея, най-добрият отбор в Азия.
Всяка победа била следвана от убийство в родината. Националният отбор представял нещо което воюващите страни мразели - обединен Ирак, или поне визията на обединен Ирак, освободен от нетърпимостта, нетолерантността, омразата... Привържениците, които празнували и гледали мачовете били тяхна цел. След мача с Южна Корея, 50 от тях загинали в експлозия на автомобил бомба.
Това било твърде много. Отборът бил готов да се откаже. Междувременно, майката на 12-годишния Хайдер, който е убит в сладоледаджийница в сунитския Мансур, дала емоционално интервю за иракската телевизия. Зарекла се, че няма да погребе сина си докато Ирак не спечели титлата.
Ум Хайдер (Майката на Хайдер на арабски) и нейната молба играчите да продължат били достатъчни те и да направят това.
"Трябваше да победим за иракския народ", каза години по-късно Виеира пред британски журналисти. "Думите на тази майка ни дадоха сили и ярост, които ни водиха до победа. Това беше победа за нея и нейното дете".
Юнис Махмуд отбеляза единствения гол във финала срещу Саудитска Арабия и отборът, въпреки заплахите и рисковете около сигурността, триумфално се завърна в Ирак. На летището ги посрещнал премиерът, но и Майката на Хайдер, както тогава вече я наричали всички. Трофеят е връчен на нея.
След немислимия триумф, насилието и сблъсъците стихнали в Ирак. Но футболът не може да поправи живота, може само да го украси. С надигането на Ислямска държава, хаосът се върнал в Ирак.
Но гордостта и радостта, както и, макар временно, обединен Ирак, ще останат завинаги свързани с един от най-големите, най-неочакваните и най-невероятните триумфи в историята на този, но и на всички останали спортове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар