Не следите Шампионската лига на Азия? Определено би трябвало да започнете

Азиатската Шампионска лига, заради размера на самия континент и логистичните проблеми, които той предизвиква, е разделена на две дивизии, западна и източна. Локомотив Ташкент, чак трети клуб на узбекистанската столица (след Пахтакор и Буньодкор), изигра впечатляващ мач в в първата дивизия и победи Ал Вахда от Абу Даби с 5:0. Най-впечатляващ беше (това може само в спорта да се градира така) голът, който постигна Икромьон Алибайев... Насладете се на качествено проведени няколко минути в интернет!

Ирак и една от най-хубавите футболни истории на всички времена

Да, Лестър спечели Висшата лига и, да, това е шокираща изненада. Да, Гърция през 2004 година стана шампион на Европа и, да, това е шокираща изненада. Но нито едните нито другите, по време на своите невероятни низове победи, не са размисляли за нищо друго освен за футбол. Не са, например, слушали непрекъснато новини от родината, чакайки с притеснение дали някой от техните най-близки няма да е в списъка със загиналите. Докато Ирак, против всяка спортна логика, спечели азиатската купа, страната беше раздирана от брутална гражданска война.

Десет години минаха откакто Ирак, чието класиране изобщо за турнира беше смятано за голяма изненада на първо време, спечели Купата на Азия и стана първенец на най-големия континент.

Жорван Виеира, бразилец, прие работата на селекционер без, както и сам е казвал, предходно размишляване. Да е размислил, напълно вероятно е да е побягнал през глава.

Ирак през 2007 година е разорена държава. Сирия преди Сирия. Унищожава го гражданска война, чийто край изглеждал неуловим като края на дъгата. Не минало много време след инвазията на американските войски като част от отмъщение след терористичните атаки срещу САЩ на 11 септември 2001 година.

Националите, които са представители на различни верски групи и етнически общности, получавали смъртни заплахи. Всички до един. Всички до един са видели някой член на семейството или приятел убит. Само в Багдад стотици цивилни са убивани всеки ден. Държавата де факто се разпадала.

Виеира дълго е работил като треньор в Северна Африка, водейки между останалите и великаните Видад от Казабланка и Замалек от Кайро. В това време приел исляма.

В последната минута го ангажирал хаотичният иракски футболен съюз, който не е имал пари, нямал първенство и на практика никаква вяра, че Лъвовете от Месопотамия могат да минат груповата фаза на турнира. Още веднъж, самият факт, че са играли на континенталния шампионат в Тайланд, Малайзия и Индонезия бил чудо.

Когато пристигнали на летището в Тайланд, футболистите, между които разбира се имало и сунити и шиити, включили телефоните. Нур Сабри, вратар на отбора, се строполил на пода в агония почти в същия момент. Когато съотборниците го повдигнали видели как неконтролируемо плаче. Неговият брат е загинал. Селекционерът Виеира му предложил да се върне у дома, но той отказал.

"Не, треньоре. Сега няма какво да направя", казал.

Никой не е очаквал нищо от иракчаните, сред които винаги е имало талантливи футболисти. А тогава чудо - да, чудо - се случило. Ирак започнал да реди победи. Австралия паднала в груповата фаза, Виетнам на четвъртфинала. На ред била Южна Корея, най-добрият отбор в Азия.

Всяка победа била следвана от убийство в родината. Националният отбор представял нещо което воюващите страни мразели - обединен Ирак, или поне визията на обединен Ирак, освободен от нетърпимостта, нетолерантността, омразата... Привържениците, които празнували и гледали мачовете били тяхна цел. След мача с Южна Корея, 50 от тях загинали в експлозия на автомобил бомба.

Това било твърде много. Отборът бил готов да се откаже. Междувременно, майката на 12-годишния Хайдер, който е убит в сладоледаджийница в сунитския Мансур, дала емоционално интервю за иракската телевизия. Зарекла се, че няма да погребе сина си докато Ирак не спечели титлата.

Ум Хайдер (Майката на Хайдер на арабски) и нейната молба играчите да продължат били достатъчни те и да направят това.

"Трябваше да победим за иракския народ", каза години по-късно Виеира пред британски журналисти. "Думите на тази майка ни дадоха сили и ярост, които ни водиха до победа. Това беше победа за нея и нейното дете".

Юнис Махмуд отбеляза единствения гол във финала срещу Саудитска Арабия и отборът, въпреки заплахите и рисковете около сигурността, триумфално се завърна в Ирак. На летището ги посрещнал премиерът, но и Майката на Хайдер, както тогава вече я наричали всички. Трофеят е връчен на нея.

След немислимия триумф, насилието и сблъсъците стихнали в Ирак. Но футболът не може да поправи живота, може само да го украси. С надигането на Ислямска държава, хаосът се върнал в Ирак.

Но гордостта и радостта, както и, макар временно, обединен Ирак, ще останат завинаги свързани с един от най-големите, най-неочакваните и най-невероятните триумфи в историята на този, но и на всички останали спортове.

Най-забавните имена на футболни клубове извън Европа

Цар Футбол неслучайно носи короната на най-популярния спорт. Роден в Европа, но отдавна напуснал границите й, за да превземе целия свят. И до ден днешен всичко което е необходимо, за да си част от него е просто една топка (дори не е нужно да е топка в истинския смисъл на думата - кестен, пластмасова бутилка или кълбо парцали често я заместват). Разширявайки се по всички точки на Земята довежда до създаването на безброй клубове. Някои носят имена, които на български звучат забавно, закачливо, а понякога и абсурдно. Ето и някои от най-забавните извън Европа (става въпрос само за клубове в елитните шампионати на държавите). Забавлявайте се:

Тигре - пълното име на клуба всъщност е Клуб Атлетико Тигре и е от квартала Виктория в Буенос Айрес. Основан на 3 август 1902 г и носи прякора "матадорите". Най-големите му успехи са четири шампионски титли в Примера Б - Б групата на местния футбол. О, Тигре, Тигре.

Милонариос - футболният клуб е създаден в Богота на 18 юни 1946 г. Сред прякорите освен "милионерите" е и "Синия балет". Колумбийският клуб може да се похвали с 14 шампионски титли и 3 купи, както и с два международни трофея - Копа Мерконорте и Копа Симон Боливар. Милионерче, не се подигравай.

Макара - клубът е основан в Амбато, Еквадор, на 25 август 1939 г. Носи прякора "Идолът на Амбато", а най-големите му успехи са 3 шампионски титли в Серия Б. Дали са ги вдигали с макара?!

Карабобо - клуб основан на 24 юли 1964 г във Валенсия, Венецуела. Оригинално клубът носи името на града си - Валенсия, но след финансови проблеми на 26 февруари 1997 г е основан наново със звучащото култово на български - Карабобо. Може да се похвали с една титла на страната. Къде го карат боба не се знае.

Робин Худ - основан през 1977 г в Бермуда. Клубът носи името на легендарния английски герой, но всъщност е кръстен на местната кръчма. Няма никакви трофеи, но пък може гордо да носи името си. Интересно какви ли песни има агитката.

Лимон - един от най-новите футболни клубове в световен мащаб, основан през 2009 г в Коста Рика. Всъщност е по-стар, но е преименуван в култовия плод от местен бизнес решил да инвестира. Още през следващата година влиза в елита. Банковите сметки на благодeтеля са замразени и футболистите получават бонове вместо заплати, а повечето от тях работят на пристанищата. Ако финансовите проблемите продължат, може да им се плаща в лимони.

Кавали - клуб основан в Хаити на 10 май 1975 г. Най-голямото постижение е достигането до финала в първенството през 2007 г. Дали си падат по модната марка или по музикалния инструмент остава загадка.

Вида - основан на 14 октомври 1940 г в Атлантида, Хондурас. Клубът носи прякора "кокосите" и се гордее с две шампионски титли на страната. Доста са видели във Вида.

Маратон - друг клуб с култово име в Хондурас, основан на 25 ноември 1925 г в Сан Педро Сула. Носи прякорите "Зеленото чудовище" и "Зелената симфония". Клубът е сред най-престижните в страната и има осем шампионски титли и една купа. На международно ниво е носител на Купата на носители на национални купи КОНКАКАФ. Маратонските усилия се отплащат.

Пачука - клубът е основан на 28 ноември 1901 г в едноименния град в Мексико от миньори. Носи прякорите "Люлката на футбола" и "Отборът на Мексико". В ерата на професионалния футбол има шест шампионски титли на страната си и четири пъти е победител в Шампионската лига на КОНКАКАФ. Има и един трофей Копа Судамерикана. Па чука Пачука.

Реал Мадриз - създаден през 1996 г в Никарагуа, подобно на популярния си почти пълен съименник Реал Мадрид носи прякора "Лос Меренгес". Стадионът му е с капацитет 3000 зрители, а големият съперник е Депортиво Окотал. Няма никакви успехи в сравнително кратката си история до момента. Кога Мадриз, кога Мариз, но все пак Реал.

Сандо - клубът е основан през 1991 г в Тринидад и Тобаго. Най-голямото постижение на Сандо е влизането в елитното първенство (през 2015 г) и завършването на седмото място. Дръж се, Сандо!

Малкия - футболен клуб в Бахрейн, носещ името на града, основан през 1968 г. Състезава се в елита и дели стадиона си с друг отбор, няма никакви успехи. В унисон с името си.

Мадура Юнайтед - професионален футболен клуб в Индонезия, базиран в Мадура, основан на.. 10 януари 2016 година! Разполага със стадион за 15 000 зрители и има трето място в новото първенство на страната. Всъщност клубът е наследник на отбор ставал 3 пъти шампион и носител на една купа. Имал е треньор сърбин в периода 2013-2015 г.

Барито Путера - може би абсолютният шампион сред звучащите забавно на български отбор е основан на 21 април 1988 г в Индонезия. Разполага със стадион с капацитет 12 000 зрители и няма по-високо класиране от шеста позиция. Но пък бара путера, утешително занимание.

Трактор - клуб създаден през 1970 г в Иран. Противно на името и емблемата си носи прякора "червените вълци", а играе мачовете си на стадион за 70 000 зрители. Според статистика от 2013 г клубът има повече от 482 000 регистрирани привърженици и в три поредни сезона има най-голяма посещаемост на домакински мачове. Трикратен шампион и носител на една купа. Побратими на БАТЕ Борисов по тракторна линия.

Салам - основан през 1971 г в Згхарта, Ливан. Клубът разполага със стадион за 5000 зрители и се състезава в елитното първенство на ливанския футбол. Издържа се от благотворителни програми подсигурени от частния сектор, дарения и нестопански организации. Има една титла на арабските клубове и една Купа на Ливан. Гладни няма да останат.

Карачи Порт Тръст - клуб основан през 1887 г в град Карачи, Пакистан. Носи прякора "пристанищните" и играе на стадион за 15 000 зрители. Състезава се на най-високото ниво в пакистанския футбол и най-големият му успех е купата на страната през 1990 г. Карачи, а добри футболисти.

Оран - създаден на 14 май 1946 г по името на града, в Алжир. Играе на стадион за 40 000 зрители и се гордее с четири шампионски титли и четири купи на страната. На международно ниво има един финал в африканската Шампионска лига. Здрава Оран пада, за да се печели.


Бомбада - клубът с бомбастичното име е създаден в Брикама, Гамбия. От 2015 година е член на елитното първенство на страната, което е и най-големият успех. Най-голямата поддръжка от трибуните са бомбичките, дума да няма.

Барока - създаден на 30 декември 2007 г в ЮАР. Най-големият му успех е шампионската титла в Б група през 2015/16 г с която си осигури участие в елита. Още няма и 10 години, а вече има изграден бароков стил на игра.

Тото Африкан - футболен клуб от Мванза, Танзания. Завърна се в най-високото ниво на танзанийския футбол през 2015/16 г, а играе на стадион за 35 000 зрители. Дали играят тото можем само да предполагаме.

Кара - клуб създаден по името на града, в Того, през 1974 г. Четирикратен шампион и носител на купата на страната, играещ на стадион за 10 000 зрители. Ако се съди по успехите - добре го карат.