Юсейн Болт, най-добрият спринтьор на всички времена, завърши своята невероятна атлетическа кариера на Световното първенство в Лондон. И то отново оставяйки света в шок. Само че този път не го направи с нов най-добър резултат на всички времена, нито с още златни медали, а със сълзи, заради контузия. А каква е причината за неговия крах, какво го доведе до това да бъде едва трети на 100 метра, а в последното си бягане, щафетата 4х100, смазан от болка да падне на пистата?
Историята започва през 2002 г в Кингстън, Ямайка, където тогава се провежда младежкия шампионат на света в атлетиката. В скока на дължина домакините са имали големи очаквания, техният Джърмейн Мейсън е съзрял, бил две години по-голям от 17-те през 2000 г когато спечелил световното младежко сребро. Тогава 19-годишният Мейсън трябвало пред своя публика, в родния си град, да се задоволи с бронз.
Нито той, нито публиката не се отчайвали, защото се случило истинско малко чудо. Хлапе което имало само 15 години и 332 дни когато стигнало до финала на 200 метра, въодушевило Ямайка. Малко по-късно и цялата планета. Юсейн Болт сътворил първия спортен шок в своята кариера, защото толкова млад станал младежки шампион на планетата, в далеч по-възрастна конкуренция до 19 г, изминавайки 200 метра за 20,61 секунди.
В този ден се запознали Юса и Джърмейн. И станали неразделни приятели.
Мейсън умеел да казва как талантът на Болт ще го отведе далече, неговата посветеност на тренировките ще го заведе още по-далеч - между звездите, а неговата харизма ще накара целият свят да му се диви. Тези предвиждания били точни, а при това били възможни, защото те двамата, като големи приятели, често и тренирали заедно, въпреки че се занимавали с различни атлетически дисциплини. Болт виждал в Джърмейн опитен и винаги ведър приятел, а Мейсън в Юсейн истински малък ураган неукротим на пистата и извън нея.
Петнадесет години по-късно кариерата на Болт е приключена. Дойде на Световното първенство в Лондон като истинска легенда на атлетиката, с осем олимпийски медала, само златни. С 11 медала от шампионата на света. Само златни. Дойде, за да завърши кариерата си в голям стил, но...
Травмите заради които дозира своите участия през 2015 и 2016 г, когато ги сведе на минимален брой, полека, но сигурно взеха данък. Въпреки че е едва на 30 години, а голям брой чудесни атлети през почти половината от четвъртото десетилетие записват върхови резултати, Юса трябваше да спре. Да се посвети основно на най-големите състезания, за да там където е най-тежко, и най-важно, да бъде най-добрият. Това досега и успяваше, но през 2017 г влезе с хронична травма в слабините.
Участията сведе главно до онези от демонстративен тип, подготвяйки се в своята Ямайка за прощаването с "кралицата на спортовете" в която беше крал. Компания, разбира се, често му правил Джърмейн, с който започнал да работи върху големи планове за периода след завършването на кариерата. Славният спринтьор ни най-малко не го укорил, че заради произхода на баща си през 2006 г взел британско гражданство и донесъл на Британия олимпийско сребро в Пекин 2008 г. "Той е голям човек, фантастичен спортист, паспортът тук има най-малко значение. Освен всичко уважи желанието на баща си", заяви Болт, пълен с разбиране. Двамата вече работиха заедно във филма "Аз съм Болт", имало план за производство на нови търговски марки, за участия в музикалната и филмовата индустрия. Приятелите имали планове за щастлив живот и след състезанията, а тогава...
Джърмейн Мейсън, след купон на който през април бил с Болт, решил да си тръгне към вкъщи на своя мотор. Обичал да скача, обичал Юсейн, а обичал и моторите. Недалеч от мястото на което се забавлявали, забелязал, че превозно средство от насрещната посока минава в неговата лента, опитал да го избегне, но "успявайки" в това намерение - излязъл от пътя. Бърза помощ веднага била извикана, разбрало се какво се е случило и в мястото на което останали Болт с колегата спринтьор Майкъл Фрейтър и бившия футболист на Болтън Рикардо Гарднър, национал на Ямайка в своето време. Когато чул какво се е случило, Болт с двамата споменати приятели седнал в колата, стигнал до мястото на нещастието, но на около 200 метра полицията поставила барикада, за да спре движението, докато тече разследването.
Юсейн Болт, излитайки от колата, изтичал покрай полицаите, които останали безпомощни, каквито изглеждаха много от досегашните съперници на Юса в спринта. Тичал най-бързо в живота си, но... нямало спасение за Джърмейн. Щом е докаран в болницата, лекарите констатирали, че живот в него вече няма.
И на този 20 април тази година, преди точно 115 дни, Болт усетил такова количество тъга, че както Гарднър и Фрейтър свидетелстват пред местните медии "неутешимо плакал с часове".
Загубата на най-добрия приятел не причинила само нощ пълна със сълзи. Болт заради това прекъснал подготовката за Световното първенство в Лондон. Първо за ден, два. Но нито на третия ден не се появил на тренировка. Нито на четвъртия. Нито десетия, тринайстия...
"Ух. Тежко ми беше тогава. Много тежко. Толкова ме изненада всичко това, че прекъснах подготовка. Психически не можех да подходя към тренировки около две и половина седмици. Толкова ми трябваше да се събера", заяви неотдавна Болт.
На моменти, по време на 20 дни пауза насред подготовката, му идвало да вдигне ръце от всичко. Но, както казва: "Знам, че Джърмейн би искал да изляза на пистата и да дам всичко от себе си".
Когато се успокоил продължил с подготовката - започвайки отначало. Само че тогава вече наближавал краят на май, а и началото на шампионата на света. На него Болт, който за пръв път в кариерата не направи обрат в края на състезанието на 100 метра, и след това за пръв път в кариерата заради контузия завърши финал без класиране, опита да покаже, че все още е онзи стария, същият.
Само че колкото и любителите на "кралицата атлетика" с право да го обичат, кралят вече никога не беше същия. Не и след най-тъжното бягане в неговия живот.
Автор: Дарко Николич
Няма коментари:
Публикуване на коментар