Онова което сме научили досега и което можем да намерим в безпътицата на интернет е следното: Не е важно как се прави нещо, какви са обичаите и така нататък - Северна Корея има свои правила.
Това правило без изключения не е заобиколило нито сегмента на живота, който се нарича най-важното второстепенно нещо на света - футбола.
Само редки щастливци са имали възможност да гледат футболен мач в Северна Корея, а един от тях е репортер на Би Би Си, който на уебстраницата на своята медия е публикувал своите впечатления от мача между Пхенян ФК и Амрокганг.
На чужденците е позволено да гледат спортни събития в тази държава, а Тим Хартли казва, че самото усещане да се отиде на стадион и да се гледа мач в тази най-репресивна държава в света е чудно и по много различно отколкото в остатъка от света.
Влязъл е на стадион където имало 50 000 души. Всички седалки са прилежно попълнени, отдава се чест на "големия вожд" Ким Чен Ун и членовете на неговото семейство, а тогава всички заедно сядат на своите места в мълчание.
Всички са облечени еднакво. Черни костюми, бели ризи, черни вратовръзки и значка на дясната страна. Това не е значка с емблемата на един от двата отбора, а с лика на големия вожд.
Няма щандове с пуканки, сок, кафе, хот-дог - вместо това 50 000 футболни привърженици, които в строго спокойствие гледат отмерването на сили на терена. Няма подкрепа, няма знамена, хореография...
Единствените, които се различават на трибуните са членовете на войската, които идват в униформи. Хартли казва, че когато е отсъдена дузпа за Пхенян - никаква реакция на публиката не е могла да се види. Нито на лицата, нито в движението на телата. Одобрение, негодувание - такива викове не съществуват по трибуните с 50 000 човека в Северна Корея.
Във футболния мач, който е гледал той, за вдигане на атмосферата на стадиона са били задължени тридесетина човека, чужденци, които били сместени на дял от трибуна, която е предназначена за чужденци.
Отсъдената дузпа била несъществуваща - така че шепа от 30 човека започнала на английски език да скандира: "Един на нула за съдията, един на нула за съдията", а едва няколко местни привърженици им се придружили в това.
В държава в която трябва да искате позволение да говорите - скандиране на футболен мач, или каквото и да е събитие се смята за некултурно поведение, така че всички хора, които са били около трибуната с чуждестранните граждани - бледо наблюдавали скандирането с израз на негодувание.
Постигнатият гол в мача не е предизвиквал никаква реакция в публиката. Хартли твърди, че целият мач бил режисиран, така че съдията е имал инструкции как да свири. Твърди, че мачът, който е гледал на стадион Ким Ил Сун е бил най-странният момент в неговата кариера на гледане на спортни събития.
В репортажа казва, че Пхенян трябвало да победи, а сам се е уверил, че привържениците на този отбор са си отишли вкъщи щастливи - въпреки че никаква реакция не е можела да се прочете по техните лица.
За край, да се подсетим за най-големите достижения на севернокорейския футбол.
През 1966 година Северна Корея е победила Италия с 2:0 и стигнала до четвъртфинала на Световното първенство. През 2010 г се класира на Световното първенство в ЮАР. Тогавашният селекционер Кин Чен Хун сподели пред медиите, че през цялото време комуникира с лидера Ким Чен Ир през невидим телефон, който самият лидер е измислил и му направил дизайна. Това е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар