Адио, Русийо

В Италия е тихо. Няма кой да свари кафето и да каже "Бонджорно", докато е свил трите пръста в посока нагоре. В Милано "сините" бяха принудени да кажат Адио, Русийо. Не бяха надиграни, но бяха запушени от шведите. Отровиха се със собственото си лекарство.

24 удара към вратата, шест в очертанията (колко ниска ефективност) - 0 гола и след 0:1 в Стокхолм, Русия остава недостижима територия. Следващото лято ще се отбележат 60 години, които разделят два исторически момента за футбола - Мондиал без Италия. Е, през 58-ма не са били 32 отбора, разбира се (16 са). Виновен ще е треньорът и ще си го отнесе. 69-годишният Вентура.

Вместо Италия да си признае, че футболът на Ботуша върви надолу. Серия А отдавна не е първенството което диктува модата, а най-добрите футболисти в първенството са основно от Аржентина и пределите на бивша Югославия. На Пиринеите разчитат твърде дълго на едно и също. Възрастен треньор, възрастни футболисти. Всичко в Италия изглежда остаряло като остатъците от Римската империя.

Не може вечно да се защитаваш. Това си пролича ясно и срещу Швеция. Отбор без Ибрахимович, лишен от някаква изразителна класа, разчитащ на сплотеност и дисциплина. Успя да изпързаля Холандия в групата, успя да прати в бездната и Италия. Защото футболът е все пак колективен спорт и успех може да има и без гений в състава. На италианците им се наложи да нападат, да търсят решение как да обърнат резултат и се провалиха. Никаква скорост, никаква изненада. Да играеш с центрирания срещу Швеция. Това е крещящ вик на безсилие.

А във футбола има две наказателни полета. Не можеш да живееш само в едното. Не могат италианците само в защита, не могат и бразилците само в нападение. Никой не може. Поне не вечно. Несъмнено италианците пропускат заслужено турнира в Русия. Срещу Испания в групата измъкна равенство у дома, но не можа да направи нищо навън. После не можа да бие и Македония у дома. Накрая не се справи и с Швеция, която изгуби единственият си футболист от световно равнище след Евро 2016. Шведите успяха с всички маниери на калчото - защита с цената на всичко, хвърляне на тела пред топката, шпагати граничещи с операции, бутане, дърпане, блъскане. Компактно събрани на малко разстояние, силно изритване напред и отпред каквото стане.

Италия няма вече Тоти, няма Пирло, остана само един Буфон. Добрият вратар е половин отбор, но дори и когато е толкова добър не може да е цял. Няма кой да направи подаване с един ход напред. А с подавания между централните защитници още няма създадена голова атака в историята на футбола. Италия успяваше да постига добри резултати и когато играе слабо, но и това я напусна на "Сан Сиро". Да се оправдават с липсата на късмет не изглежда правдоподобно. Пет минути добавено време, последните 15-20 минути изцяло пред вратата на Швеция и нищо което да се запише като стопроцентова възможност. Тактическият план да се изработи дузпа удари на кухо.

Така че подобно на българския филм "Адио, Рио", с покварената съвест, която се намесва в живота, ще трябва и по павираните улички да си признаят, че просто не бяха достатъчно добри. Основно във фаза атака - в решаващите 180 минути. А без гол няма победа. Все още правилата са такива.

И нещо за фаталистите - Мондиал 58 е в Швеция, без Италия, Евро 92 беше последният голям форум без Италия - в Швеция, Мондиал 2018 без Италия заради Швеция. Изглежда шведите не са кошмар само за България.