Борян: Да сме здрави да играем и следващата година, да отидем крачка напред

Цървена звезда през този сезон в Шампионската лига допусна доста голове, защото се срещна с много потентни в атака отбори, а вероятно този брой би бил доста по-голям, ако на голлинията не беше Милан Борян.

Показа Борян, че Звезда не трябва да се притеснява когато става въпрос за вратаря.

След поражението от ПСЖ, изтъкна, че генерално е доволен от постигнатото в Шампионската лига, но и съжалява, че Звезда не е успяла да отиде в Лига Европа.

"Генерално съм доволен когато се тегли чертата, те са твърде сериозни отбори. Трябва да изтъкна, че съм горд с тези момчета, с управата, привържениците и целия клуб за това което направихме този сезон. Криво ми е само, че не успяхме да се докопаме до Лига Европа. Но, и сами знаете, че това беше групата на смъртта. Всеки мач тук беше голям урок. Да даде бог здраве да се върнем следващия сезон и да отидем крачка напред", заяви Борян.

Третият гол е затворил мача. Това е ясно на всички.

"Много хубав опит за целия отбор. Изиграхме колкото можахме, но в такава конкуренция всяка грешка се вижда. Съдийството като съдийство, малко повлия, но всичко това е чарът на футбола. Наистина, първото полувреме го изиграхме слабо, но във второто влязохме с повече желание и това вече беше сериозна история. Имахме шансове при 1:2, не успяхме, те с третия гол затвориха мача", заяви Борян след двубоя.

Дали вратарят на Звезда е говорил с Буфон?

"Да. Поздравихме се преди и след мача. Разменихме си екипите. Мога да кажа, че това е един голям господин. Шапка долу и за Кавани. Него го знам от Уругвай. Поздравихме се и говорихме след мача. С останалите не съм имал контакт".

Колко липсваше Вуядин Савич?

"Трябва да изтъкна, че Стойкович свърши феноменална работа. Заслужава похвали, а не ме изненада, че Вуядин водеше агитката. Момчето е сериозен цар", заключи Борян.

Кой за каквото, Старата дама за честността

Ювентус в един от най-лудите мачове в новата история на Шампионската лига отпадна от Реал, въпреки че беше на крачка от продължения и възможна невиждана сензация.

Италианците в първия мач от 1/4-финалите в Торино изгубиха от Реал с 0:3, а на "Сантяго Бернабеу" водеха с 3:0 до последните секунди на добавеното от съдията време. Решението за което ще се говори още години, английският съдия Майкъл Оливър в 93-ата минута отсъди дузпа, която Кристиано Роналдо четири минути по-късно вкара за 1:3 и класиране на Реал.

Benatia has his hands on Vasquez's back, then kicks him in the side while trying to get to the ball. It's as clear a penalty as ever. Spot on Michael Oliver pic.twitter.com/vjJGehyLTD

— Igala_Alan_Shore (@i_am_Anomeli) 11 април 2018 г.

Легендарният Джанлуиджи Буфон напълно си изпусна нервите. Гони Оливър по тревата, бутна го и му наговори всичко, и така, заслужено, получи червен картон. Джиджи не спря тук и след мача нарече съдията животно, а Джорджо Киелини жестикулира към играчите на Реал сякаш искаше да ги пита колко са платили на съдията. Президентът на Ювентус Андреа Аниели след мача говори за антииталианска завера в УЕФА, а тогава предложи обучение на Оливър, за да не му се случват отново подобни неща.

Ювентус игра фантастично. Повечето неутрални зрители искаха да продължи и този нещастен Буфон най-накрая да спечели Шампионската лига, която му липсва. Затова на всички беше тежко да гледат как изпадат по най-спорния възможен начин. Колкото повече гледаме повторения, сме все по-сигурни, че противоречия няма и Бенатия все пак събори Лукас Васкес. Да беше отсъдил дузпа в 60-ата минута, никой не би казал и дума на Майкъл Оливър. Като се вземе такова решение в такъв момент в мача, ясно е че ще бъде под голяма лупа, но ако е нарушение е нарушение в първата, 60-ата и 94-ата минута.

Но едно нещо е сигурно. Ювентус е последният клуб, който има правото да ридае, мрънка и жали, че е жертва на погрешни или тенденциозни съдийски решения. Защото онова което се отсъжда в полза на Ювентус в италианското първенство вече почти двадесет години не му дава право да се жали и секунда. За списък с всички съдийски решения, които през годините са отишли в полза на "Старата дама" ни трябват сто такива текста, а колко Ювентус е бил оплетен в "наместването" със съдиите достатъчно говори, че заради аферата Калчополи през 2006 година беше изхвърлен във втората лига.

Това е било само кулминацията на онова което се е случвало с години в Серия А. Един от мачовете за който се говори и 20 години по-късно се е играл през 1998 на стария Деле Алпи. Четири кръга преди края в Торино е дошъл Интер, който имал само точка по-малко от водещия Ювентус и чакал титла от десет години. В рядко виждана война на тревата Ювентус водил с 1:0, а в средата на второто полувреме започнал хаос.

В 69-ата минута Марк Юлиано с "бодичек" сложи Роналдо на тревата, но съдията Пиеро Чекарини само махна с ръка. Контрата започнал Едгар Давидс, който дотогава по чудо е избегнал поне един червен картон, подал на Зидан, а той намерил в наказателното поле Дел Пиеро. Легендарната "десетка" на Ювентус падна като покосена в дуел с Уест, а Чекарини без размисляне отсъди дузпа.

Точно както в сряда, 20 години по-късно играчите на Ювентус беснееха в Мадрид, както интеристите гонеха съдията по терена и търсеха правда. Тя все пак дошла в образа на Джанлука Палиука, който е спасил дузпата, но последната дума в мача все пак била на Чекарини, който в края отменил гол на Саморано заради нарушение срещу вратаря.

След мача Палиука почти се сбил с домашните привърженици, а играчите и запалянковците на Интер нарекли този мач "майката на всички измами". Поддръжници на Интер и Ювентус три дни по-късно се сбили в парламента. Това било началото на скандал, който кулминирал през споменатата 2006 година, когато Ювентус е наказан заради уреждане на мачове и са му взети титлите от 2005 и 2006 година.

Но когато се завърнала, "Старата дама" продължавала да има съдийско подпиране когато е трябвало. Тенденцията че ще бъде така се видяла още в първия сезон в който Ювентус спечелил Скудетото след завръщането в Серия А. През февруари 2012 година Милан в дербито на Сан Сиро водил с 1:0 и трябвало да поведе с 2:0, когато Съли Мунтари вкара гол във второто полувреме и потенциални пет точки преднина пред Ювентус. Въпреки че топката е минала голлинията с повече от половин метър, нито главният, нито страничният съдия не видели това, въпреки че последният бил в съвършена позиция да отсъди гола за Милан. Цяла Италия гледала в чудо как на Милан не се присъжда редовен гол и мачът завършил 1:1. До края на сезона Милан се издънил два пъти и Юве взел титлата с четири точки преднина.

"Искрено, всичко се разви бързо така че не видях, че топката е минала голлинията. Но, и да съм видял това, сигурно не бих казал на съдията", заяви след мача Джанлуиджи Буфон, който нарече Майкъл Оливър животно.

Сега да не претърсваме надълго и нашироко историята, в която нарушения извън наказателното поле са се превръщали в дузпи, вкарвали са се ключови голове от засада и т.н., достатъчно е само да припомним какво се случва в Серия А в последната година.

Да кажем, в дербито с Интер през февруари миналата година, съдията Никола Рицоли не отсъди две дузпи за Интер, а тогава без никаква причина спря играта когато Икарди тръгна сам срещу вратата, след като Киелини погрешка му подаде топката, а накрая изгони Перишич.

Juve-Inter never ending.
Today this storming in Italy:
ref stops Icardi going to goal, nobody understands why.
Freekick taken w steady ball pic.twitter.com/Ua3COcPv5y

— Tancredi Palmeri (@tancredipalmeri) 8 февруари 2017 г.

Месец по-късно на Ювентус бяха отсъдени две, най-малкото съмнителни дузпи в надпреварата за купата срещу Наполи (3:1), а само две седмици по-късно беше наказан страничния съдия след мача между Ювентус и Милан. На торинците беше дадена дузпа, след като Лихтщайнер от метър и половина уцели в ръката Де Шилио.

В момента Ювентус има четири точки преднина пред Наполи седем кръга преди края на първенството. Да имаше само малко от тази честност, която играчите на Ювентус искаха след отпадането от Реал, Наполи би бил равен, ако не и пред "бианконерите".

В 20-ия кръг Ювентус гостуваше на Каляри и победи с 1:0 с гол на Бернардески, който беше предхождан от удар с лакът на Бенатия в главата на Паволети, който съдията Калварезе игнорира. Три минути по-късно Бернардески игра с ръка в наказателното поле. Съдията говори кратко с другите арбитри, които ползват ВАР и махна с ръка, а не пожела да отиде да гледа повторение.

Месец по-късно, в дербито във Флоренция, в 24-ия кръг съдията при резултат 0:0 даде дузпа на Фиорентина за игра с ръка на Киелини, за да няколко мига преди Верету да я изпълни реши да се консултира с ВАР. След това промени решението си в засада, която предшествала играта с ръка на Киелини, въпреки че на записа ясно се вижда, че на футболиста на Фиорентина в засада топката му подава играчът на Ювентус Алекс Сандро. Мачът приключи при резултат 0:2.

Накрая, в миналия кръг при удавника Беневенто, Ювентус победи с 4:2 с голямата помощ на съдията Фабрицио Паскуа. Ювентус поведе в 16-ата минута с гол на Дибала, а изравни Диабате в 24-ата минута. В последните мигове на първото полувреме Паскуа отсъди наказателен удар, който Дибала превърна в нова преднина на торинския клуб. Първоначално съдията не охарактеризира контакта между Пянич и Джимсити като нарушение, но след натиска на гостуващите играчи поиска помощ от ВАР и си промени решението.

Беневенто не се е предавал и в 51-ата минута отново изравнил, за да съдията в 75-ата минута да отсъди нова дузпа за Ювентус. Игуаин падна малко театрално и Паскуа веднага показа бялата точка. Сега играчите на Беневенто потърсиха проверка с ВАР, но Паскуа този път бил много сигурен в онова което е видял. Дибала вкара за 3:2, а Коста за крайното 4:2.

Така съдиите само в тези три мача за които се сетихме са осигурили на Ювентус директно най-малко тези четири точки, които в момента имат в класирането пред Наполи. В някои са използвали ВАР, в някои не са, в някои ВАР ги опроверга, а докато видеотехнологията не бе въведена в Серия А, години се позоваваха на "собствената съдийска присъда".

Същата с която Майкъл Оливър отсъди наказателен удар за Реал. Така се случва. Който от дузпи и съдийско бутане живее, от дузпи и съдийско бутане на края и "умира". Намесата на Бенатия срещу Васкес е по-очевидна дузпа от всички гореизброени, които са отсъдени за Ювентус. Но тогава, разбираемо, не са призовавали за честност. Не са наричали съдиите животни и не са говорили за завера против останалите клубове в италианското първенство.

Който за каквото - курва за почтеността.

Автор: Стьепан Мати

Тази нощ в която светът почервеня

Съгласни сме, брате, окей, червен за Буфон... Само че ако е така, тогава е редно да покажем още няколко

Нека бъде да няма никакъв резон, че между стотината арбитри делегирани за идващото Световно първенство, а там пристигат и временни туристи от Фиджи и Тонга, няма нито един англичанин.

Нека бъде Майкъл Оливър, за когото някой вече ще каже, че има кофа за боклук вместо сърце, с право да е отсъдил дузпа в 93-ата минута, която Кристиано Роналдо ще превърне в загуба на Реал, загуба с вкус на голям триумф.

Па нека бъде и оправдан червеният картон за Джанлуиджи Буфон, в неговия последен мач в Шампионската лига.

Тогава не е и важно, че Оливър ни открадна безочливо този финален съспенс, епичната сцена когато очи в очи биха се погледнали Кристиано Роналдо и Джиджи.

Не е и важно, че някои от нас мислят, че португалецът не би бил толкова самоуверен както срещу неразгрелия и ни най-малко импозантния Шчесни, и може би Буфон би могъл да спаси дузпата или би се случило някакво чудо Кристиано да пропусне.

Изобщо няма да подчертаваме, че такъв мач трябваше - наистина трябваше! - да се реши спортно, а преди всичко човешки: още 30 минути, па да видим къде сме.

Не искаме и да размисляме колко готино би било Джиджи пред Зидан малко да имитира Зидан, па да промуши грешния Оливър с глава в гърдите.

Нито дума че това би било заслужено, не само защото човекът се казва Майкъл Оливър и не е между най-добрите английски съдии - ако там изобщо може да се прави положителна градация - а защото е илюстрация на тези арогантни безсрамници които са дали на себе си правото да решават за живота и смъртта на малките и големите, подигравайки се с душата на нас най-малките.

Нека бъде, следователно, този червен картон.

И нека бъде да е заслужен.

Нека се появи някой рационален, няма значение за кой е - а не са ли рационалните хора в повечето случаи такива бледолики нещастници? - и нека преглежда нещо за правилата на играта и за атакуването на арбитъра и за последователното прилагане на критериите и всички тези някакви големи думи, които нищо не означават, които нищо не чувстват.

Съгласни сме, брате, окей, червен за Буфон.

Само че ако е така, тогава е редно да покажем още няколко.

Червен картон за всяко хлапе което е било накарано да застане между гредите направени от якета или твърде тежките школски раници, защото е пълничко или не умее с топката.

Червен картон и за неговата пълна противоположност, всеки малък маниак, който обича да брани и да се хвърля и  който в часа по физическо крещи "Аз съм на вратата!", чисто на някой друг да не му дойде наум да получи топката в носа и да се засмее като потече кръв.

Червен картон за всяко момче (и момиче!) което не иска екип на Роналдо, нито на Ривалдо, нито на Роналдиньо, нито на Меси, но иска вратарска тениска с къси ръкави, и хубаво да пише Буфон на гърба.

Червен картон за всеки на който един мач може да сломи сърцето и червен картон за всички онези, които заради един мач с усмивка си лягат в кревата и цялата им пролет е по-хубава, а за лятото да не говорим.

Червен картон за всяка противникова публика, която знае и разбира, па поздравява големия противник, и това е може би първият път той да не чува аплаузи и не хае за тях. Ще му простят, ще им прости.

Червен картон за всеки приятел на футбола, а не са това, да не забравяме, само онези, които танцуват по терена, а и гиганти, които танцуват по тънкото въже между герои и загубеняци, и често само нокът, милиметър, решава какво ще е и с какво ще ги помнят.

Те, сякаш не ни е ясно, имат още по-голяма жар в очите когато видят топката, толкова повече че за тях тя е заклет неприятел и невярна любовница и най-уязвимата девойка на света. Каква е тази връзка, можем ли да проумеем ние смъртниците?

Червен картон за Яшин, Бенкс, Дзоф, Кан, Чилаверт, Дида, Игита, Планичка, Кампос, Палиука, Касийяс, Шмайхел, Майер.

Червен картон за Едуардо Галеано, който е казал, че вратарите всъщност са черни гарвани, и за Петер Естерхази, който не ги е бранил, и Льоса, който ги е защитавал, и Камю, който е бил вратар, защото само вратар би могъл да напише и "Чужденецът" и "Чумата".

(А Галеано има още и онова, че футболният съдия е помпозен екзекутор, гнусен тиранин, който провежда своята диктатура. Само че на нас "кофа за боклук вместо сърце" ни звучи по-добре.)

Червен картон за лоялността, отдавна забравена, напълно непотребна, очукана особеност в 21 век; червен картон за всеки който помисли, че има нещо повече от парите и от трофеите, па какво знам аз, реши, въпреки че е световен шампион, да остане в своя клуб и когато този е изхвърлен в по-ниския ранг първенство, знаейки че ще минат няколко години преди отново да стане конкурентен.

Червен картон за всеки световен шампион, като вече сме тук, какво има те да се ширят и да търсят уважение, сякаш такъв не може да бъде всеки.

Червен картон за всеки, който не забравя откъде е дошъл, било дали градът се казва Карара или Белград или по друг начин; било клубът да се казва Парма, или Партизан или Цървена звезда или по друг начин.

Червен картон за всеки човек с голямо Ч. Не правят вече такива, а?

Червен картон за всеки капитан с голямо К. Онзи който вдъхновява, онзи който говори, онзи който е ортак когато трябва да бъде и шеф когато се налага да бъде.

Червен картон, в деветдесетата минута, на мач в който блестеше, ще забравим някой, но хайде: Тоти, Джерард, Пуйол, Бекенбауер, Рой Кийн, Паоло Малдини и Франко Барези, Раул, Кройф, Емлин Хюз, Хавиер Санети.

И без това капитаните вече не са ни важни, и без това тяхното вече не се уважава, и без това уважаваните граждани станаха такива някакви малки майкълоливъровци.

Червен картон за Роналдиньо и Ибрахимович, че са говорили, че Буфон им е най-тежкият съперник на терена, и Неймар че избирал Юве на ПЕС само за да има Джиджи.

Червен картон за всеки, който е толкова голям да надминава клуба (когото някой може да мрази) или нацията (която някого може да нервира), така че най-много го ценят най-големите съперници. И не че го ценят, а малко биха искали да са той.

Червен картон за всеки, който напълни четиридесет, а има усмивка на момче, ентусиазъм на дете на първа тренировка, воля на суров професионалист, рефлекси на хитра улична котка. Докато някои от нас едва преживяват понеделника...

Червен картон за всеки който не е спечелил Шампионската лига, а е трябвало.

Автор: Марко Прелевич

Дали футболът наистина напредва и кои са неговите "последни самураи"?

Въпреки че гледаме неоспоримо най-бързия, най-атрактивния и най-комплексния футбол с огромен брой голове и неизвестност във всеки мач в почти всички надпревари, очевидно е това, че популярността на спорта най-малкото е в застой, както и това, че златната епоха на най-важното второстепенно нещо на света е зад нас.

Един от примерите, че по-сложното и по-атрактивното нямат знак за равенство с понятия каквито са по-хубаво и по-добре, е някогашният нападател на Франция - Тиери Анри.

Футболът е искал в тази нощ на 9 януари 2012 година, при завръщането на легендата на "мястото на престъплението" да си поиграе с бройките, но и със сърцата на всички любители на футбола. Играчът с номер 12, 12 минути преди края на мача, в своя мач №12 срещу Лийдс ще вкара също толкова голове срещу този отбор, в атака, която е изградена от 12 контакта с топката.

Той не е трябвало да вкара впечатляващ гол с пета, ножица, шут от 20, 30, 40 и повече метра (въпреки че го е можел и го е правил), за да бъде в конкуренцията за най-добър играч в света. Той правеше някои прости неща много по-ефикасно, по-впечатляващо, с много чувство, в своята бързина, с голяма доза рутина.

Оставаме в същия времеви период, а парите, въображаемата слава, статусът на известна личност, нехайството и превъзходството, значително се вмъкнаха във футболните пори в тези не чак толкова далечни години и бяха изразени чрез единици по земното кълбо. "Дерби дела Мадонина" се играло на стадиона в Милано, а на сцената в 82-ата минута стъпва тогава 38-годишният "Ил Капитано", Хавиер Санети и отново като "Тити" Анри, наглед не прави нищо специално, сложно и атрактивно.

Футболът днес наистина изисква огромно разнообразие от играчи, дословно всяка позиция е драстично променена, а впечатлението е че треньорите в недостиг на своя, копират чуждата идентичност. Все по-малко е балансът в създаването на тактиката към играчите и подбирането на играч към тактиката, а все по-често намирането на пряк път до краткотраен успех.

От вратаря освен стандартните способности се търсят и онези с топка в краката, които да са еднакви с много от неговите съотборници в терена, бековете трябва да бъдат физически неуморни, а технически подковани като крила, от крилата пък се очаква да блестят и с двата крака, като шила да бодат отбраната и отвън и отвътре, да бъдат леки с топката, но яки в краката.

С това, защитниците трябва да се пригодят към тези промени, позицията на опорен халф преживява огромна реформа, а нападателят трябва да е в състояние да бъде и лъжлива деветка, но и котва (или гюме - б.р.). Замислите и идеите на днешния футбол са много интересни, но реалността умее да бъде все пак малко различна, защото се поставя въпросът: Дали е праведно да се търси това от днешните играчи и има ли изобщо кадри за такова нещо?

"Не се боя от онзи, който е тренирал десет хиляди удара, а от онзи, който един удар е тренирал десет хиляди пъти", е цитат от легендарния Брус Лий, който по много се свързва с крилото на мюнхенския Байерн, Ариен Робен, който е още един пример за красотата на простотата.

Парите направиха своето, събра се невероятен талант, играчи с невероятни способности и добродетели, но на няколко места и клубове. Създадоха загубата на многобройни съперничества, вярността и загасиха жарта. Жарта, която както при играчите, така и при привържениците разпалва любов към футбола и прави спектакъл и наслада, дали става дума за местно дерби в пета лига, или финал на Шампионската лига пред стотина хиляди зрители.

Поред споменатия Ариен, няма още много активни имена, които са от старата футболна школа и затова Буфон, Ибрахимович, Чех, Тери, Рибери, Касийяс, Адуриз, Евра и още неколцина играчи са "последните самураи" на този спорт, които са тук от време на време да подсетят на може би златната епоха на най-важното второстепенно нещо в света, да попречат на неговия застой и падение и да "пренесат факела" на избраните, за да запазят есенцията на тази чудесна игра.

Автор: Александър Петрович

Големият Буфон с прощално послание към Астори: Твоята малка дъщеря трябва да знае...

Вестта за смъртта на Давиде Астори дълбоко потресе и Джанлуиджи Буфон, негов дългогодишен противник по терените на Серия А, а също така и колега в националния отбор на Италия.

Нещастният Астори преди две седмици стана баща, неговата съпруга роди момиченце. За съжаление, съдбата пожела Астори да не се наслаждава дълго на очарованието на бащинството.

Джиджи Буфон се прости с Астори с емоционално послание в своя Инстаграм.

"Здравей, драги Асто.

Рядко публично изразявам мнението си за някой човек, защото винаги съм позволявал красотата и единствената природа на емпатията, взаимното уважение и и внимание, всичко за да избегна злоупотребата на онези, които нямат пристойност да уважават определени връзки.

В твоя случай, усещам, че трябва да направя изключение тъй като имаш млада съпруга и семейство което пати, преди всичко малка девойка, която заслужава да знае, че нейният баща във всеки смисъл е бил ДОБЪР ЧОВЕК... ИСТИНСКИ ДОБЪР ЧОВЕК...

Бил си най-доброто изражение на старомодния свят, онова което хората напуснаха, онзи с ценности като алтруизъм, елегантност, любезност и уважение към другите.

Дивя ти се наистина, бил си един от най-добрите спортисти, които съм срещал.

Почивай в мир,
твоят луд Джиджи", написа Буфон.

Ciao caro Asto, difficilmente ho espresso pubblicamente un pensiero riguardo una persona, perché ho sempre lasciato che la bellezza e l'unicità di rapporti, di reciproca stima e affetto, non venissero strumentalizzati o gettati in pasto a chi non ha la delicatezza per rispettare certi legami. Nel tuo caso, sento di fare un'eccezione alla mia regola, perché hai una moglie giovane e dei familiari che staranno soffrendo,ma soprattutto la tua piccola bimba, merita di sapere che il suo papà era a tutti gli effetti una PERSONA PERBENE.....una GRANDE PERSONA PERBENE....eri l'espressione migliore di un mondo antico, superato, nel quale valori come l'altruismo, l'eleganza, l'educazione e il rispetto verso il prossimo, la facevano da padroni. Complimenti davvero, sei stata una delle migliori figure sportive nella quale mi sono imbattuto. R.I.P. Il tuo folle Gigi.

Публикация, споделена от Gianluigi Buffon (@gianluigibuffon) на Мар 4, 2018 в 4:41 PST

Адио, Русийо

В Италия е тихо. Няма кой да свари кафето и да каже "Бонджорно", докато е свил трите пръста в посока нагоре. В Милано "сините" бяха принудени да кажат Адио, Русийо. Не бяха надиграни, но бяха запушени от шведите. Отровиха се със собственото си лекарство.

24 удара към вратата, шест в очертанията (колко ниска ефективност) - 0 гола и след 0:1 в Стокхолм, Русия остава недостижима територия. Следващото лято ще се отбележат 60 години, които разделят два исторически момента за футбола - Мондиал без Италия. Е, през 58-ма не са били 32 отбора, разбира се (16 са). Виновен ще е треньорът и ще си го отнесе. 69-годишният Вентура.

Вместо Италия да си признае, че футболът на Ботуша върви надолу. Серия А отдавна не е първенството което диктува модата, а най-добрите футболисти в първенството са основно от Аржентина и пределите на бивша Югославия. На Пиринеите разчитат твърде дълго на едно и също. Възрастен треньор, възрастни футболисти. Всичко в Италия изглежда остаряло като остатъците от Римската империя.

Не може вечно да се защитаваш. Това си пролича ясно и срещу Швеция. Отбор без Ибрахимович, лишен от някаква изразителна класа, разчитащ на сплотеност и дисциплина. Успя да изпързаля Холандия в групата, успя да прати в бездната и Италия. Защото футболът е все пак колективен спорт и успех може да има и без гений в състава. На италианците им се наложи да нападат, да търсят решение как да обърнат резултат и се провалиха. Никаква скорост, никаква изненада. Да играеш с центрирания срещу Швеция. Това е крещящ вик на безсилие.

А във футбола има две наказателни полета. Не можеш да живееш само в едното. Не могат италианците само в защита, не могат и бразилците само в нападение. Никой не може. Поне не вечно. Несъмнено италианците пропускат заслужено турнира в Русия. Срещу Испания в групата измъкна равенство у дома, но не можа да направи нищо навън. После не можа да бие и Македония у дома. Накрая не се справи и с Швеция, която изгуби единственият си футболист от световно равнище след Евро 2016. Шведите успяха с всички маниери на калчото - защита с цената на всичко, хвърляне на тела пред топката, шпагати граничещи с операции, бутане, дърпане, блъскане. Компактно събрани на малко разстояние, силно изритване напред и отпред каквото стане.

Италия няма вече Тоти, няма Пирло, остана само един Буфон. Добрият вратар е половин отбор, но дори и когато е толкова добър не може да е цял. Няма кой да направи подаване с един ход напред. А с подавания между централните защитници още няма създадена голова атака в историята на футбола. Италия успяваше да постига добри резултати и когато играе слабо, но и това я напусна на "Сан Сиро". Да се оправдават с липсата на късмет не изглежда правдоподобно. Пет минути добавено време, последните 15-20 минути изцяло пред вратата на Швеция и нищо което да се запише като стопроцентова възможност. Тактическият план да се изработи дузпа удари на кухо.

Така че подобно на българския филм "Адио, Рио", с покварената съвест, която се намесва в живота, ще трябва и по павираните улички да си признаят, че просто не бяха достатъчно добри. Основно във фаза атака - в решаващите 180 минути. А без гол няма победа. Все още правилата са такива.

И нещо за фаталистите - Мондиал 58 е в Швеция, без Италия, Евро 92 беше последният голям форум без Италия - в Швеция, Мондиал 2018 без Италия заради Швеция. Изглежда шведите не са кошмар само за България.

Касийяс: На 14 завиждах и се дивях на Буфон

Икер Касийяс и Джанлуиджи Буфон. Няма много вратари през последните 20 години, които могат да се поставят в същата равнина с такива величини. Единият е легенда на Реал, другият на Ювентус, а и двамата са от най-големите, които европейският футбол някога е имал.

Днес са големи приятели, спечелили са почти всичко което може да се спечели, но на Буфон му липсва онзи най-ценен трофей в клубния футбол, който ще се опита да вдигне в събота в Кардиф.

Въпреки че ще подкрепя своя Реал (Мадрид) Касийяс смята, че в този момент няма човек, който да заслужава повече купата на Шампионската лига от Буфон.

"Ако не му е противник Реал (Мадрид), с цялото си сърце бих искал да спечели трофея. Той е спечелил почти всичко, но този трофей пропусна и все още има тежест за него. Направи чудесен сезон и отново е на финал. Това за нас "старите хора" е отлично. Мисля за себе си, Петър Чех. Това показва, че и на 39 години се усещаме добре и още сме конкурентни", заяви Касийяс в голямо интервю за "Гадзета дело Спорт".

Въпреки че разликата между тях е три години, Касийяс признава, че Буфон му е бил пример в началото на кариерата.

"Той започна да пази на 17, тогава аз бях на 14. Беше невероятно да се помисли, че момче което е малко по-голямо от мен вече беше на нивото на Парма. Това беше истински пример, дивях му се и завиждах. Това траеше кратко, защото когато аз започнах да пазя за Реал през 2001 г, той премина в Ювентус. Оттогава продължихме заедно".

От легендарния Лев Яшин още не се е появил вратар, който да получи признание за най-добър играч в света, въпреки че мнозина са заслужавали.

"Може би някой от вратарите е можел да победи, но това е сложно. Имало е моменти в които можехме да се борим за Златната топка, мисля за Шмайхел през 1999 година и Оливер Кан през 2002 година. Аз никога не съм бил в тази конкуренция, ние вратарите сме маргинализирани. Само Яшин е спечелил през 1963 г, а това в този момент ми изглежда като полет до Луната".

Въпреки че в Порто има възможност да остане за още един сезон най-вероятно няма до остане на Драгао. Що се отнася до желанието, тук няма дилема.

"Други опции? Ювентус! Не, сериозно, те трябва да вземат Донарума. Да го дадат под наем за година-две, докато Буфон не се пенсионира, а тогава да го вземат в Торино. Ако трябва да залагам на някой млад вратар, то това ще е на него. В Европа няма играч до 18 години, който да притежава такова качество. Ясно е, че трябва да съзрее с година или две, но неговите качества са очевидни. Що се отнася до мен, Серия А е добра възможност. Там има големи отбори, а аз обичам Италия и нейния футбол. Сега съм в Португалия, но бих искал да дойда в Италия, и отново да играя срещу Джиджи. Това би било чудесно".

Първата среща беше преди повече от десетилетие.

"За пръв път се срещнахме в полуфиналите на Шампионската лига през 2003 г. Беше 2:1 за нас на "Бернабеу", а тогава загубихме с 1:3 в Торино. Буфон спаси дузпа на Луиш Фиго", припомни си Касийяс.

Малдини отсвири Милан: Да се върна в такъв клуб? Не, при никакви условия

Суровата реалност е такава, че по друг начин и не можеше. Преди няколко седмици Милан клекна пред ударите на "китайските вълни", така десетилетия на чиста традиция бяха архивирани.

Адриано Галиани вече го няма, дон Силвио Берлускони е само маргинална фигура. Сега китайски консорциум, събран от пребогати инвеститори от Далечния изток, дърпа всички конци и подготвя големи планове за завръщане на росонерите на пътя на старата слава. А за това в клуба ще бъдат напомпани огромни пари, докато желанието на китайските собственици е по примера на Интер и известния капитан Хавиер Санети в управата да има някои легендарни имена.

Китайците са потърсили контакт със своя вечен капитан, Паоло Малдини и му предложили фотьойл в самия връх. Но, човекът който градеше династия цели две десетилетия е казал категорично "НЕ" и тръшнал слушалката. Всичко това разкрива самият той в много интересен разговор пред италианския Скай.

"Да се върна в такъв клуб? Не, при никакви условия. Аз съм взел своето решение отдавна и смятам, че то е премислено. Говорихме, миналият месец те завършиха работата, а аз продължавам да се съмнявам. Отказах предложението и не искам да бъда свързван", заяви известният капитан и един от най-добрите защитници в света за всички времена.

Както сам казва, неговото сърце винаги ще бие за Милан, но го е обзела голяма тъга заради края на ефектна, а накрая и тъжна ера на дон Силвио.

"Искрено се надявам, че Милан ще се издигне на отредено ниво, че ще постави някакви приемливи стандарти. Имах щастието да мога да кажа своето мнение, без да трябва да съм свързан с една идея, която напълно би ме разстроила."

Малдини все пак не отхвърля възможността да греши, че има такова мнение за новия Милан.

"Може би греша, може би съм прав... Но, искрено смятам, че независимостта и свободата е най-важното и от това не отстъпвам."

През последните дни много се говори за плановете на Франческо Тоти да (не) отиде в пенсия след края на сезона, след който го чака директорски фотьойл в Рома.

"Вижте, Ювентус не можа да намери място за Алесандро Дел Пиеро, докато пенсията на Тоти беше обявена тази седмица от страна на клуба. Питам се, дали клубните легенди са проблем за директорите? Очевидно сме твърде големи в този смисъл. Защото когато кариерата се приключва плановете на клуба и играча трябва да съвпадат. Аз съм бил титуляр до края на кариерата, а тогава реших, че повече не искам да съм протагонист."

Малдини казва, че играчът трябва във всеки момент да бъде готов да се прости с футбола.

"Не можеш да играеш безкрайно. Никога не съм приемал да съм играч, който седи на пейката, това се случи само веднъж, под ръководството на Карло Анчелоти. Влязох в игра през второто полувреме, но си спомням, че мразех това усещане, че разбрах, че не мога да бъда играч, който не е нужен. Защото уважавам всичко което съм направил за Милан."

Накрая, малко и за Ювентус и все по-близкото класиране за финала на Шампионската лига, със само два допуснати гола. Което напомня на журналистите на Скай за страховития Милан от деветдесетте години на миналия век.

"Искрено, бих избрал отбраната с която аз играех пред тази в Ювентус. Не защото са мои приятели. Да бъде ясно, много уважавам играчите на Ювентус, но моите съотборници бяха дар от небето за Милан през всички тези години. Трудно е да се сравни тази и ерата от моите времена. Няма съмнение, Джиджи Буфон е най-големият вратар на всички времена, защото оцелява толкова дълго и още е пред останалите. Ювентус сега има най-добрата защита в Европа. Както някога Милан, Ювентус сега полага най-много надежди в италианските защитници, което създава разликата."

Бъдещето на Сторари под въпрос след завръщането на Буфон

Марко Сторари може да прекрати приключението си в Ювентус по-рано от предвиденото заради завръщането на титуляра Джанлуиджи Буфон. Според "Гадзета дело Спорт" италианският национал и легенда на "Старата госпожа" веднага ще заеме мястото си на голлинията, а Сторари ще се превърне в излишен.

Бившият вратар на Милан демонстрира чудесна форма от идването си през лятото, но Буфон не вижда себе си като резерва. Надежда за 33-годишния Сторари е желанието на Ювентус да предоговори настоящия си контракт с Буфон. Торинският клуб иска да намали годишната заплата от 6 милиона евро.