Копа Америка на път да изгуби чар: Състезанието за пари ще унищожи националните турнири

В последните дни светът беше залят от новината за следващия турнир Копа Америка. Надпреварата на южноамериканските национални отбори през 2019 година ще се проведе за 46-и път, но в нов формат.

Съобщено е, че домакин на този турнир ще е Бразилия, за да се използват отново новите стадиони построени и онези обновени за Мондиал 2014. Все пак, най-голямата промяна е, че вместо досегашните 12, на Копа Америка ще участват 16 отбора.

Досега практиката беше 10-те южноамерикански селекции да играят в Копа Америка с още два поканени състава, главно от Северна или Централна Америка, за да се формират три групи с по четири отбора.

В предходните издания това са били отборите на Мексико, Ямайка и Коста Рика. Сега, когато бройката ще се повиши на 16, ще има шест поканени отбора, а за турнира в Бразилия се знае, че два ще са от споменатата зона КОНКАКАФ, но и по два от Европа и Азия.

Негативните ефекти ще надминат малкото положителни

Такова решение е добро само по една причина, и то малка, когато се имат предвид негативните ефекти - 16 е идеален брой за турнирна надпревара, защото няма ситуация когато "най-добрият трети" отбор минава напред, или когато участниците в по-късните групи знаят какъв резултат им е нужен в ущърб на тези от миналите групи, за да си осигурят класирането.

Все пак, негативните неща са далеч повече. Преди всичко, такова решение е взето най-вече заради пари, което е съвсем очевидно. Две европейски селекции - зависи за кои става въпрос - ще донесат по-голямо европейско внимание на любителите на този турнир, докато двете азиатски селекции ще гарантират по-скъпа продажба на ТВ правата. Да кажем, че Китай и Япония ще са двата отбора, които ще получат покана и това е пазар от около милиард и половина човека. Сметката е проста.

Но, това ще доведе до това, че повече от една трета от отборите ще са от континент, който не е Южна Америка, европейските селекции вероятно ще изпратят резервните си отбори на този турнир - защото и играчите душа носят, а Копа Америка е в лято между Мондиала в Русия и предстоящото Евро.

Отборите от КОНКАКАФ ще продължават да не могат да пращат най-силните отбори, защото Копа Америка ще съвпада с тяхното континентално първенство - Златната купа. Азиатските селекции вероятно няма да могат да пратят най-силните си състави, защото официалното правило на ФИФА е, че играч не може да играе на два континентални турнира под егидата на тази организация в една календарна година. Азиатската купа ще се проведе по-рано, през януари и февруари 2019 година.

Печалбите за самия турнир са много малки - освен разбира се финансовите, които очевидно натежават в този случай - а потенциално може да има още някои негативни. Да кажем, трудно някой би бил доволен да гледа финал Бразилия - Испания, или двата европейски състава да се класират на полуфиналите на турнира предназначен за южноамериканските държави. Просто, не им е тук мястото.

Световното течение продължава

И всичко това съвпада с актуалното световно течение във футбола - континенталните турнири постепенно се намаляват заради финансовите печалби на футболните съюзи и, преди всичко, континенталните конфедерации.

УЕФА първа разшири своя турнир от 16 на 24 отбора, а сме свидетели, че Евро 2016 със сигурност беше с най-слабото качество. Португалия с една победа в рамките на 90 минути спечели турнира, а ситуация в която груповата фаза наброява 36 мача, за да се класират после 2/3 от отборите за 1/8-финалите потвърди безпокойството, че голям брой участници ще разводни и качеството и драмата, които носят турнирните надпревари. Всичко това заради по-големия брой мачове, които като последица водят до по-големи печалби.

Това течение неотдавна последва и африканската конфедерация, която също така взе решение турнирът да се увеличи от 16 на 24 отбора. Какво да кажем за това? Африканските селекции със сигурност нямат това качество - очевидно, щом го няма и Европа - чак толкова отбори да участват на континенталния турнир.

При тях проблемът ще е по-голям, защото и онези малкото добри отбори, които имат в своята конфедерация, сега ще забавят напредъка си с играене на куп мачове, които имат малко значение; квалификациите ще се минават по-лесно, отборите ще са по-отпуснати, докато на самия турнир ще е почти невъзможно Нигерия или подобни селекции да изпаднат в груповата фаза.

Това не е добра рецепта за повишаване на качеството на футбола на целия африкански континент. Напротив. Към всичко това, Купата на африканските нации ще се играе през лятото, на най-топлия континент на света, за да се задоволи календара с европейските футболни първенства. Сега най-добрите африкански футболисти няма да липсват на своите клубове през януари и февруари, но твърде големите жеги ще са нов проблем за този турнир.

Мондиалът предвожда разводняването на турнирите

И тук стигаме до Световното първенство. Това в Русия може и да е последното в което зрителите ще се наслаждават истински. През 2022 година в Катар би трябвало да се играе през ноември и декември и това е само по себе си достатъчна причина защо няма да е истинско.

А тогава от 2026 година Мондиалът ще е от 48 отбора. И то, както е предвидено в момента, с 16 групи по 3 отбора, от които по два ще продължават напред към 1/16-финалите. Как само гротескно звучи върху хартия, а на практика ще е непрактично и много плодовита почва за спортна неправда (двата отбора, които играят последния мач в групата ще знаят какъв резултат им е нужен, за да нанесат щета на онзи третия и те да отидат напред).

Тук могат да се споменат и все по-лесните квалификации в региони в които качеството на футбола има още много пространство за напредък, така Мексико и САЩ в зона КОНКАКАФ и Япония, Южна Корея и Австралия в Азия ще имат още по-лек път до Световното първенство. Това няма и да ги накара да търсят нови начини да стават по-добри. И квалификациите в Южна Америка ще изгубят чар, защото повече от половината участници ще отиват директно на Мондиал.

Това е лош път за футбола

Натискът за необходимостта да се постигне резултат е онова което ви кара да се подобрявате, а не квалификациите, които повечето отбори ще минават без мъки.

В такава ситуация, очевидно е че континенталните - а скоро и световния - турнири служат за осъществяване на по-големи печалби на онези, които не са главни участници. Това ще доведе до намаляване на качеството на националния футбол на почти всички нива, защото всичко вече върви в посоката на по-голям брой участници с оправданието че "и други трябва някога да участват".

Смисълът на такива турнири някога са били меритокрацията и елитизма - да заслужите място между световния (или континенталния) футболен крем. Решението на КОНМЕБОЛ за Копа Америка 2019 е само потвърждение на онова което вече можеше да се предусети.

Националният футбол не върви в добра посока.

Автор: Небойша Маркович