Селекционерът на Канада: Заради Милан Борян ни уважават повече по света

Вече два сезона Милан Борян се наслаждава на най-хубавите моменти в кариерата. Националът на Канада постави името си на европейската карта, след чудесни спасявания през този и миналия сезон в Цървена звезда. Неговите фантастични изпълнения, особено в Шампионската лига, бързо станаха известни и в неговия втори дом, Канада.

Пазителят на мрежата на Звезда се върна в националния отбор на тази страна след отсъствие през октомври. През миналия месец канадците искаха да дадат възможност на Алесандар Бусти, дете на Ювентус от което очакват много в бъдеще.

Милан Борян е настоящето на Канада. Той ще е на вратата на селекцията в тазвечершния мач със Сейнт Китс в рамките на квалификациите на КОНКАКАФ.

"Имам много опит, който съм натрупал на международната сцена. Чувствам се като един от лидерите на това поколение, които могат да помогнат на остатъка от отбора и младите играчи. Когато завърша кариерата в националния отбор се надявам те да следват моя път", поръча Милан Борян.

Сърбинът от Книн е пристигнал в Канада на 13 години. Неговото семейство е намерило мир и стабилност в тази държава след военните разорения на територията на Сръбска Крайина.

"Винаги съм щастлив когато дойда да играя за Канада. Тази държава даде много на мен и моето семейство. Имам голям опит, надявам се, че поне частично съм се издължил."

Най-талантливият канадски вратар Алесандар Бусти в момента не е с А селекцията. Пазил е за връстниците си. Борян за място между гредите се бори със Симон Томас от норвежкия Стромен и Крепау.

"Имаме добри вратари и се борим за място на всяка тренировка. Засега имам малка преднина спрямо тях, заради големия международен опит... Канада има чудесно бъдеще когато става дума за вратарите."

Канада се справя добре със селекционера Джон Хердман. Англичанинът пое кормилото през януари и веднага повика Милан Борян.

"Когато затворих телефона след нашия разговор усетих голяма страст. Разбрах, че Борян иска да постигне с Канада резултати каквито никой по-рано не е правил. Той вече работи много за нас. Заради играчи като него уважават повече канадския футбол в целия свят", поръча селекционерът на Канада.

Копа Америка на път да изгуби чар: Състезанието за пари ще унищожи националните турнири

В последните дни светът беше залят от новината за следващия турнир Копа Америка. Надпреварата на южноамериканските национални отбори през 2019 година ще се проведе за 46-и път, но в нов формат.

Съобщено е, че домакин на този турнир ще е Бразилия, за да се използват отново новите стадиони построени и онези обновени за Мондиал 2014. Все пак, най-голямата промяна е, че вместо досегашните 12, на Копа Америка ще участват 16 отбора.

Досега практиката беше 10-те южноамерикански селекции да играят в Копа Америка с още два поканени състава, главно от Северна или Централна Америка, за да се формират три групи с по четири отбора.

В предходните издания това са били отборите на Мексико, Ямайка и Коста Рика. Сега, когато бройката ще се повиши на 16, ще има шест поканени отбора, а за турнира в Бразилия се знае, че два ще са от споменатата зона КОНКАКАФ, но и по два от Европа и Азия.

Негативните ефекти ще надминат малкото положителни

Такова решение е добро само по една причина, и то малка, когато се имат предвид негативните ефекти - 16 е идеален брой за турнирна надпревара, защото няма ситуация когато "най-добрият трети" отбор минава напред, или когато участниците в по-късните групи знаят какъв резултат им е нужен в ущърб на тези от миналите групи, за да си осигурят класирането.

Все пак, негативните неща са далеч повече. Преди всичко, такова решение е взето най-вече заради пари, което е съвсем очевидно. Две европейски селекции - зависи за кои става въпрос - ще донесат по-голямо европейско внимание на любителите на този турнир, докато двете азиатски селекции ще гарантират по-скъпа продажба на ТВ правата. Да кажем, че Китай и Япония ще са двата отбора, които ще получат покана и това е пазар от около милиард и половина човека. Сметката е проста.

Но, това ще доведе до това, че повече от една трета от отборите ще са от континент, който не е Южна Америка, европейските селекции вероятно ще изпратят резервните си отбори на този турнир - защото и играчите душа носят, а Копа Америка е в лято между Мондиала в Русия и предстоящото Евро.

Отборите от КОНКАКАФ ще продължават да не могат да пращат най-силните отбори, защото Копа Америка ще съвпада с тяхното континентално първенство - Златната купа. Азиатските селекции вероятно няма да могат да пратят най-силните си състави, защото официалното правило на ФИФА е, че играч не може да играе на два континентални турнира под егидата на тази организация в една календарна година. Азиатската купа ще се проведе по-рано, през януари и февруари 2019 година.

Печалбите за самия турнир са много малки - освен разбира се финансовите, които очевидно натежават в този случай - а потенциално може да има още някои негативни. Да кажем, трудно някой би бил доволен да гледа финал Бразилия - Испания, или двата европейски състава да се класират на полуфиналите на турнира предназначен за южноамериканските държави. Просто, не им е тук мястото.

Световното течение продължава

И всичко това съвпада с актуалното световно течение във футбола - континенталните турнири постепенно се намаляват заради финансовите печалби на футболните съюзи и, преди всичко, континенталните конфедерации.

УЕФА първа разшири своя турнир от 16 на 24 отбора, а сме свидетели, че Евро 2016 със сигурност беше с най-слабото качество. Португалия с една победа в рамките на 90 минути спечели турнира, а ситуация в която груповата фаза наброява 36 мача, за да се класират после 2/3 от отборите за 1/8-финалите потвърди безпокойството, че голям брой участници ще разводни и качеството и драмата, които носят турнирните надпревари. Всичко това заради по-големия брой мачове, които като последица водят до по-големи печалби.

Това течение неотдавна последва и африканската конфедерация, която също така взе решение турнирът да се увеличи от 16 на 24 отбора. Какво да кажем за това? Африканските селекции със сигурност нямат това качество - очевидно, щом го няма и Европа - чак толкова отбори да участват на континенталния турнир.

При тях проблемът ще е по-голям, защото и онези малкото добри отбори, които имат в своята конфедерация, сега ще забавят напредъка си с играене на куп мачове, които имат малко значение; квалификациите ще се минават по-лесно, отборите ще са по-отпуснати, докато на самия турнир ще е почти невъзможно Нигерия или подобни селекции да изпаднат в груповата фаза.

Това не е добра рецепта за повишаване на качеството на футбола на целия африкански континент. Напротив. Към всичко това, Купата на африканските нации ще се играе през лятото, на най-топлия континент на света, за да се задоволи календара с европейските футболни първенства. Сега най-добрите африкански футболисти няма да липсват на своите клубове през януари и февруари, но твърде големите жеги ще са нов проблем за този турнир.

Мондиалът предвожда разводняването на турнирите

И тук стигаме до Световното първенство. Това в Русия може и да е последното в което зрителите ще се наслаждават истински. През 2022 година в Катар би трябвало да се играе през ноември и декември и това е само по себе си достатъчна причина защо няма да е истинско.

А тогава от 2026 година Мондиалът ще е от 48 отбора. И то, както е предвидено в момента, с 16 групи по 3 отбора, от които по два ще продължават напред към 1/16-финалите. Как само гротескно звучи върху хартия, а на практика ще е непрактично и много плодовита почва за спортна неправда (двата отбора, които играят последния мач в групата ще знаят какъв резултат им е нужен, за да нанесат щета на онзи третия и те да отидат напред).

Тук могат да се споменат и все по-лесните квалификации в региони в които качеството на футбола има още много пространство за напредък, така Мексико и САЩ в зона КОНКАКАФ и Япония, Южна Корея и Австралия в Азия ще имат още по-лек път до Световното първенство. Това няма и да ги накара да търсят нови начини да стават по-добри. И квалификациите в Южна Америка ще изгубят чар, защото повече от половината участници ще отиват директно на Мондиал.

Това е лош път за футбола

Натискът за необходимостта да се постигне резултат е онова което ви кара да се подобрявате, а не квалификациите, които повечето отбори ще минават без мъки.

В такава ситуация, очевидно е че континенталните - а скоро и световния - турнири служат за осъществяване на по-големи печалби на онези, които не са главни участници. Това ще доведе до намаляване на качеството на националния футбол на почти всички нива, защото всичко вече върви в посоката на по-голям брой участници с оправданието че "и други трябва някога да участват".

Смисълът на такива турнири някога са били меритокрацията и елитизма - да заслужите място между световния (или континенталния) футболен крем. Решението на КОНМЕБОЛ за Копа Америка 2019 е само потвърждение на онова което вече можеше да се предусети.

Националният футбол не върви в добра посока.

Автор: Небойша Маркович

Разорената от война Сирия преживя спортна трагедия срещу Австралия

Футболистите на Сирия загубиха от Австралия след продължения в мач от четвъртия кръг квалификации за Световно първенство с 1:2, като останаха без възможност да се борят за класиране в Русия.

Успяха сирийците, които вече шест години и половина ги тресе гражданска война, да се домогнат до четвъртия кръг квалификации за класиране на Световното първенство през 2018 година, в който за съперник имаха Австралия.

На "домашен" терен успяха седем минути преди края да изравнят чрез Ал Сума, а в реванша след шест минути водеха с 1:0.

В 13-ата Кейхил изравни, а 1:1 остана до края на 90-те минути, така че последваха продължения.

И в самото начало - шок. Ал Маовас получи червен картон, Сирия остана с десет играча. Последва жестока борба за отиване към дузпи... когато Кейхил, в 109-а минута, вкара за 2:1 и разруши надеждата, че могат до чудото.

А как сирийците понесоха загубата най-добре показва това видео:

Австралия я очаква междуконтинентален плейоф, срещу четвъртия отбор от зона КОНКАКАФ.

Кой купи Копа Америка?

Голяма част от скандала с корупцията във ФИФА беше фокусиран върху подкупите покрай световните първенства и пъстрите характери на Сеп Блатер, Джак Уорнър и Чък Блейзър.

Повечето от разследващите от САЩ обявиха наскоро, че са притеснени относно борбата за контрола над търговските права за международния футбол в Америките и в частност за най-големия турнир: Копа Америка.

Докато бившият вицепрезидент на ФИФА Джак Уорнър е обвинен в уреждането на подкуп от 10 милиона долара, за да подкрепи кандидатурата на ЮАР за домакин на Световното първенство през 2010 г, друг вицепрезидент, Еугенио Фигуередо, е обвинен в участие в подкупи около Копа Америка за 100 милиона долара.

Той е един от поне 11 члена на КОНМЕБОЛ, футболната конфедерация на Южна Америка, обвинен в получаване на подкупи от спортна рекламна компания в замяна на търговски права за следващите четири издания на Копа Америка - включително и на започналата в Чили.

Да купиш Копа

Копа Америка е едно от най-гледаните спортни събития в света.

През 2011 г, беше пресметнато, че общата гледаемост на турнира е била над 5 милиарда души. И, също както и при Световното първенство, стойността на турнира нарасна значително през последните три десетилетия.

Търговските права в световен мащаб за Копа Америка през 1987 г са продадени за 1,7 милиона долара. Същите права за тазгодишния турнир са купени за 75 милиона долара.

Специалният турнир, който ще отпразнува сто години Копа Америка, ще се проведе в САЩ през 2016 г, донесе 112,5 милиона за конфедерациите, които го организират.

От 1986 г, всички търговски права за едно от най-големите футболни събития в света са контролирани предимно от една компания: Трафик Спортс.

Името на компанията може да напомни на ранните й години, когато продава реклами за автобусни спирки, но се превърна в най-важната спортна рекламна група за футбол на континента.

Само за турнира през 2007 г, според вътрешни финансови отчети видяни от ФБР, приходите на Трафик от продажбата на телевизионните и рекламните права около Копа Америка са 74,2 милиона долара, донасяйки печалба от 29,1 милиона.

Разследване публикувано от Департамента на правосъдието на САЩ обвинява компанията в осигуряване на ексклузивните си права върху Копа Америка чрез подкупване на официалните лица в КОНМЕБОЛ през последните 30 години.

Обвинени са изпълнителните директори на Трафик и свързани компании, които платили подкупи на двама президенти на КОНМЕБОЛ и на до девет президенти на национални футболни асоциации, включително тези на Бразилската и Аржентинската.

Допълнителни плащания

Най-ранният случай на подкуп цитиран от властите в САЩ е от 1991 година, когато Николас Леос, президент на Южноамериканската футболна конфедерация, поискал от Хосе Хавила, собственик и основател на Трафик, пари за своя подпис.

Г-н Леос казал на г-н Хавила, че правата за Копа Америка ще спечелят много пари за г-н Хавила и г-н Леос няма да подпише договора отстрана на КОНМЕБОЛ, ако г-н Леос не получи шестцифрена сума в замяна.

Разследването твърди, че г-н Леос тогава поискал допълнителни плащания около всеки турнир и до последната Копа Америка в неговия мандат, през 2011 г, той получавал повече от 1 милион долара на турнир.

И изглежда мълвата се разнесла.

През 2007 г, когато Копа Америка се проведе във Венецуела, президентът на Венецуелската футболна федерация, Рафаел Ескуивел, поискал от Трафик 1,7 милиона долара за продължителната си подкрепа за техните ексклузивни права за турнира.

Още веднъж, Трафик платил, а корупционните плащания били изпрани чрез банки и бизнеси в САЩ и други държави.

Да спечелиш състезанието

Тогава, през 2010 г, изглеждало сякаш Трафик бил надигран, възможно и надцакан в подкупването, от две други спортни рекламни групи.

Шест от президентите на национални футболни асоциации в КОНМЕБОЛ изглежда помогнали в борбата Копа Америка да бъде взета от Трафик и присъдили търговските права на един от техните конкуренти: Фул Плей.

Трафик отвърнал като дал под съд Фул Плей и КОНМЕБОЛ в САЩ, оспорвайки законността на новия договор, в който имало клауза и за Копа Америка 2015, която вече била със закупени права.

Делото никога не било задвижено.

Вместо това, Трафик и Фул Плей постигнали договорка извън съда и се съгласили да се включи и трета група, Торнеос и Компетенсиас, в създаването на нова компания, наречена Датиса, разпределяйки парите от Копа Америка помежду си.

Крачка нагоре

В този момент, корупцията изглежда ударила съвсем ново ниво, според разследването.

 В по-ранния договор за Копа Америка 2011, се твърди, че Трафик Интернешънъл е платил в порядъка на 3 милиона долара подкупи разделени между три официални лица.

Сега, по време на преговорите за създаването на Датиса, г-н Хавила бил информиран, че подкупи вече са договорени с няколко други официални лица от КОНМЕБОЛ и той ще трябва да участва със свой дял. На г-н Хавила било заявено, че 10 милиона долара ще покрият неговата част от разходите към настоящия момент.

Датиса се е съгласила да плати общо 100 милиона долара за правата на четири турнира.
Тези плащания са разделени между 11 официални лица от КОНМЕБОЛ и са платени за всеки турнир до 2022:

- 3 милиона долара за всеки от президентите на КОНМЕБОЛ и на Бразилската и Аржентинската федерации.
- 1,5 милиона долара за седем други президенти на национални асоциации.
- 500 000 долара за друго официално лице от КОНМЕБОЛ.

В добавка имало и екстра еднократно плащане за всеки от тези хора за подписа им на първоначалния договор.

Това първоначално плащане е било структурирано по същия начин като плащанията договорени за всеки турнир, а "големите три" отново прибрали в джоба по 3 милиона долара всеки.

Всъщност, от 12 подписа от КОНМЕБОЛ върху договора, изглежда възможно да не е било платено само за един.

За да сложим скалата на корупцията в по-ясен контекст: официалната сделка за четирите турнира Копа Америка е 317,5 милиона долара.

За това, Датиса платила 100 милиона под масата - почти една трета от стойността на правата.
Или да го кажем по друг начин, ако корупционните плащания за договора се осреднят на турнир, тогава Датиса излиза, че е платила малко под 1 милион долара подкупи за всеки мач от Копа Америка - включително и започналия.

Докато всичко това се случвало в Южна Америка, поделението на Трафик в Северна Америка - Трафик САЩ, също купувало правата за международния футбол.

Търговските права за Голд къп (Златната купа), версията на КОНКАКАФ (Конфедерация на Северна и Централна Америка и Карибския футбол) на Копа Америка, са закупени от Трафик САЩ през 1994 г с обещанието, че могат да превърнат турнира в успешен, също както са направили с Копа Америка.

Президентът на КОНКАКАФ Джак Уорнър и генералният секретар Чък Блейзър са получили стотици хиляди долари подкупи относно договорите.

По-късно, когато Джак Уорнър се оттегли заради обвинения в корупция, неговият наследник Джефри Уеб, взел 2 милиона долара, за да бъде част от сделката за Голд къп и Шампионската лига на Северна Америка.

В допълнение на парите платени, за да се осигури Голд къп, Трафик също се договорил с президентите на Костариканската и Никарагуанската футболни асоциации, които заедно с Джак Уорнър, поискали шестцифрени подкупи, за да осигурят правата за световните квалификации в техните страни.

Лиценз за правене на пари

През цялото време, Трафик правели пари от тези ексклузивни права - продавали ги на телевизии, спортни компании и други търговски спонсори от континента и навсякъде по света.

В частност, имало бум на печалбите в САЩ и Канада, които бързо станали основен пазар за Копа Америка.

Според разследването, през 2007 г правата за излъчване в САЩ и Канада докарали на Трафик 12,8 милиона долара - най-високата сума от всеки регион, като това било 1/5 от общите приходи на компанията за турнира.

Този постоянно разрастващ се пазар помогнал нарастването на стойността на договорите и, покрай тях, скритата цена на правенето на бизнес с футболните официални лица на континента.

Собственикът и основател на Трафик Спорт, г-н Хавила, сега признава своето участие в изнудване, измама, подкупване и пране на пари и се съгласи да плати глоба 151 милиона долара за нелегалните приходи.

Уго Джинкис, Мариано Джинкис и Алехандро Бурзако са обвинени като съучастници в нелегалните плащания към официални лица от Датиса.

Много футболни официални лица са арестувани, обвинени или разпитани от властите в САЩ.