Бари, сигурно точно защото дойде на края на всички краища, и защото остави толкова въпроси за онова което можеше да бъде - остана легенда. История над историите, на която, разбира се, са се връщали мнозина.
Няма сърбин, макар и да не е за Цървена звезда, който не може да си спомни възбудения глас на Милойко Пантич и: "Дарко Панчев..." Тогава малко спира, па се продира: "Цървена звезда е шампион на Европа..." Именно заради това печатното сръбско издание "Неделник" помества триумфа на "червено-белите" от Белград под №81 в книгата си 100 събития, които са променили Сърбия.
Както няма и привърженик на Цървена звезда, който не умее в полунощ да издиктува шампионския състав по памет: Стоянович, Шабанаджович, Марович, Югович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович, Панчев, Савичевич, Бинич.
Майската нощ в Бари, на стадиона, който носи името на най-честия сръбски празник, беше върхът на "югославския клубен" - и не само клубен - футбол, лебедова песен на едно поколение, но и на една държава, която вече през тези месеци падаше във вихъра на насилието, с война, която неумолимо се приближаваше, и която от чудо на футбола и лидера на "Голямата четворка", по силата на обстоятелствата, но и не само тях, ще направи периферен европейски отбор влюбен в историята и старата слава, точно какъвто е и случаят със Сърбия.
Сякаш тази нощ срещу мощния Олимпик от Марсилия, начело на който беше мегаломан, бизнесмен и сериен измамник Бернар Тапи - две години след загубата в Бари, Марсилия се докопа до европейската титла, но и през същата година бе изхвърлен от френската лига заради уредени мачове - излезе един напълно различен отбор, ни най-малко приличащ на сърбите (и югославяните), които са знаели винаги само да пропадат. От майсторите, които на Олимпийския стадион в Мюнхен дословно отучиха Байерн от футбола (било е това предтеча на Барселона от най-добрите дни, някаква балканска тики-така) не е останала и сянка: легендата казва, че Люпко Петрович в съблекалнята е казал на играчите, че ще загубят ако "играят", така че получихме един от вероятно най-лошите финали в историята на Купата на европейските шампиони и наследилата я Шампионска лига - 0:0 след 120 минути и 5:3 за Звезда при дузпите, с допълнението, че за Марсилия не е стрелял Драган Стойкович Пикси.
Цялото поколение на Цървена звезда по-късно ще бъде прогласено за "Звездна звезда" - с което е, по мнението на мнозина, направена огромна неправда на Деян Савичевич, най-добрият футболист на тази генерация и най-добрият продукт на югославската футболна школа, онези копелдаци, както и Роберт Просинечки.
Бари, сигурно точно защото дойде на края на всички краища, и защото остави толкова въпроси за онова което можеше да бъде - Звезда и през следващия сезон игра отлично в Купата на европейските шампиони, въпреки че заради военните събития беше принудена да играе извън Белград (в София - б.р.) - остана легенда. История над историите, на която, разбира се, са се връщали мнозина събеседници на "Неделник".
"Ще ви кажа пет неща, които трябва да имате в плана, за да станете първенец на Европа. Първо, трябва да имате голям клуб; второ, отличен отбор; трето, пари; четвърто, добри отношения с всички фактори в УЕФА, съдии, делегати... И пето, трябва да имате късмет", събра всичко това в няколко изречения легендарният Владимир Цветкович, най-добрият ръководител в историята на ФК Цървена звезда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар