На днешния ден - Звездното европейско коронясване в Бари

Цървена звезда на днешния ден, 29 май 1991 година беше по-добра от Олимпик от Марсилия (0:0 - 5:3 след дузпи) във финала на Купата на шампионите и се качи на европейския пиедестал. В драматичен завършек след 120 минути решаваха дузпи, които в голове превърнаха подред Просинечки, Бинич, Белодедич, Михайлович и Панчев, докато Стеван Стоянович в първата серия спаси удара на Аморос.

"Искате ли да играете както вие искате и да изгубим или ще играете както аз казвам и да спечелим Купата на шампионите", сега вече е легендарна фраза, която треньорът на Цървена звезда Любомир Люпко Петрович е изрекъл две седмици преди финала на Купата на шампионите в Бари. Наясно, че е изминат дълъг път и е по-важно от всичко да се качи на стълбичката на победителите, чудесният треньор изненада всички с поставката на игра на "нула", предвиждайки, че най-големият сръбски клуб ще има най-големи шансове да спечели купата, ако се стигне до рулетката на дузпите. И всичко познал.

Цървена звезда дотогава е пленила с игра, имала големи майстори в Деян Савичевич, Роберт Просинечки, Дарко Панчев и останалите играчи с чудесна офанзивна мощ. Обаче, Люпко оценил всички предимства и недостатъци на своя отбор, силата на Олимпик в "триъгълника" Уодъл-Пеле-Папен и решил да попречи на вкарването на топката зад последната линия на отбраната.

В първите 15-ина минути Звезда успявала и да заплаши, междувременно, след шута на Бинич главно Олимпик опитвал да намери пукнатина в отбраната на Звезда, но Белодедич и Найдоски, с помощта на остатъка от отбора играли защитно без грешка. Колко е бил твърдоглав треньорът на французите Раймонд Гьоталс около Драган Стойкович свидетелстват и последните 10 минути на продълженията, когато пратил петата звезда на Звезда на терена. Пикси създал две сериозни възможности за Олимпик, но за щастие е останало и след 120 минути 0:0.

Решението е взето след изпълнение на дузпи. Просинечки опъна мрежата на Олмета с полувисок удар вдясно, а още в първата серия Стоянович със скок вдясно спаси удара на Мануел Аморос. Ще се окаже, че това е решаващо. Подред вкарват Бинич (също като Просинечки), Бернар Казони (отмерено, в дясната малка мрежа), Белодедич (по земя, в левия ъгъл), Папен (същата посока, малко по-високо и по-силно отколкото Белодедич), Михайлович (долу дясно, след като изкопа прилично количество земя) и Мозер (елегантно в десния ъгъл).

Възможност за триумф имаше Дарко Панчев, носителят на Златната обувка стреля близо до средата на вратата, но шутира силно и хвана Олмета в крачка, достатъчно за най-голямата радост в историята на клуба. Двадесет хиляди привърженици на стадион "Свети Никола" и милиони в Сърбия и света получиха най-хубавия подарък. Ще остане запомнено, че в Бари на 29 май 1991 година Цървена звезда се качи на върха на Европа против Олимпик от Марсилия 0:0 - 5:3 след дузпи, успешно завършвайки един петгодишен проект.

Цървена звезда - Олимпик 0:0 - дузпи 5:3

Цървена звезда: Стоянович, Югович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович, Панчев, Савичевич (85 мин - Стошич), Бинич

Треньор: Любомир Петрович

Олимпик Марсилия: Олмета, Аморос, Ди Меко (111 - Стойкович), Боли, Мозер, Жермен, Казони, Уодъл, Папен, Пеле, Фурние (72 мин - Веркрис)

Треньор: Раймонд Гьоталс

Стадион: "Свети Никола", Бари
Зрители: 56 000
Съдия: Тулио Ланезе (Италия)

Пътят до Бари - скок през "скакалците" до славата

Цървена звезда до трофея в Купата на шампионите стигна без загуба. Малцина очакваха след ремито с Грасхопърс в Белград (1:1), че югославският шампион в този сезон ще достигне върха. Кьозле тушира Маракана, а само Бинич успя да матира Брунер в мач в който Звезда не блестя, но изпусна няколко добри възможности.

Цървена звезда - Грасхопърс 1:1 (1:1)

0:1 Кьозле (17 мин)
1:1 Бинич (44)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович (80 мин - Шабанаджович), Марович, Югович, Белодедич, Василийевич, Просинечки, Стошич, Панчев, Савичевич, Бинич

Грасхопърс: Брунер, Майер, Гемперле, Грен, Колер, Гретарсон, Видеркер, Сутер, Кьозле (85 мин - Вега), Бикел, Де Висенте

Треньор: Отмар Хитцфелд

Белград, 19 септември 1990
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 60 000
Съдия: Карло Лонги (Италия)

От грешките се учи, в работата е спасението. И това е максимата, която треньорът Люпко Петрович насади на всички, особено на играчите на които промени манталитета ден след ден. Вместо години, които са изяли "скакалците", привържениците на Цървена звезда гледаха брутално газене на "скакалците" от Швейцария. Дарко Панчев с гол, а и с две предизвикани дузпи, които реализира Просинечки, а след това и с атака, която завърши Душко Радинович беше локомотивът, който повлече влака на Звезда до победата с 4:1 и класиране във втория кръг.

Грасхопърс - Цървена звезда 1:4 (0:1)

0:1 Панчев (12 мин)
0:2 Просинечки (48 - дузпа)
0:3 Радинович (59)
1:3 Кьозле (62 - дузпа)
1:4 Просинечки (84 - дузпа)

Грасхопърс: Брунер, Майер, Гемперле, Грен, Колер, Гретарсон, Щрудел, Сутер, Кьозле (70 - Хаслер), Бикел (60 мин - Сфорца), Де Висенте

Треньор: Отмар Хитцфелд

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Василийевич, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Савичевич (56 мин - Югович), Бинич

Цюрих, 3 октомври 1990
Стадион: Хардтрум
Зрители: 28 000
Съдия: Жозе Сантош (Португалия)

Глазгоу Рейнджърс беше противник във втория кръг. Шотландците през лятото направиха "дрийм тим" от английски, шотландски и холандски национали и имаха големи амбиции. Обаче, на пълната Маракана и без контузения Деян Савичевич, югославският отбор игра майсторски, победи с убедителното 3:0. Радинович с гол в ранната фаза на мача донесе сигурност, Просинечки и Панчев в продължението запечатаха съдбата на "рейнджърите".

Цървена звезда - Глазгоу Рейнджърс 3:0 (1:0)

1:0 Радинович (8 мин)
2:0 Просинечки (66)
3:0 Панчев (74)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Югович (89 мин - Момчилович), Бинич

Глазгоу Рейнджърс: Уудс, Стивънс, Мънро, Гоф, Спакман, Браун, Стивън, Фергюсън, Уолтърс, Джонстън, Хуистра (73 мин - МакКойст)

Треньор: Греъм Сунес

Белград, 24 октомври 1990
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Жоел Киню (Франция)

Знаеха в Лютице Богдан какъв пъкъл ги чака на "Айброкс" в реванша без оглед на преднината от 3:0. Петрович предвиди, че шотландците ще се откажат от игра и с дълги топки с повече нападатели ще опитат да настигнат изоставането. Мъдро подсили последната линия с петима играчи, като Белодедич игра либеро. И контузията на вратаря Стоянович не разклати белградския отбор, когато през второто полувреме Панчев постигна майсторски гол всичко беше решено. "Рейнджърите" успяха само да изравнят.

Глазгоу Рейнджърс - Цървена звезда 1:1 (0:0)

0:1 Панчев (53 мин)
1:1 МакКойст (79)

Глазгоу Рейнджърс: Уудс, Стивънс, Мънро, Гоф, Спакман (57 - Нисбет), Браун, Стивън, Додс (46 мин - Робъртсън), МакКойст, Хейтли, Уолтърс

Треньор: Греъм Сунес

Цървена звезда: Стоянович (46 мин - Калуджерович), Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Югович (89 - Юрич), Бинич

Глазгоу, 7 ноември 1990
Стадион: Айброкс
Зрители: 25 000
Съдия: Бо Карлсон (Швеция)

Звезда презимува, управата доведе Синиша Михайлович с рекорден трансфер, а клубът основно се подготвяше за четвъртфиналните двубои с Динамо от Дрезден, тогава изключително силен клуб от Източна Германия. Звезда изстреля три снаряда в мрежата на Кьолер и с убедителна победа с 3:0 трасира пътя в полуфинала. Просинечки и Бинич още до полувремето донесоха добра преднина, която увеличи Деян Савичевич.

Цървена звезда - Динамо Дрезден 3:0 (2:0)

1:0 Просинечки (22 мин)
2:0 Бинич (43)
3:0 Савичевич (57)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Михайлович, Просинечки, Югович, Панчев (89 мин - Стошич), Савичевич, Бинич

Динамо Дрезден: Кьолер, Шьослер, Либерам, Траутман, Бютнер, Керн (49 мин - Вагенхаус), Щюбнер (75 - Алиеви), Хауптман, Ратке, Рьослер, Гючов

Треньор: Райнхард Хефнер

Белград, 6 март 1991
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Алексей Спирин (Русия)

Цървена звезда повишаваше нивото на формата, играеше модерно, бързо и ефикасно, но реваншът в Дрезден започна с гол на Гючов. Нервността продължи кратко, защото югославският отбор бързо пое нещата в свои ръце, редуваха се възможности, а обратът бе видян едва след почивката когато Савичевич и Панчев завършиха хубави атаки. Привържениците на Динамо правиха безредици, така че съдията Аладрен в 79-ата минута прекъсна трайно мача, който по-късно беше регистриран служебно 3:0.

Динамо Дрезден - Цървена звезда 1:2 (1:0) - прекъснат в 79 минута

1:0 Гючов (2 мин - дузпа)
1:1 Савичевич (52)
1:2 Панчев (69)

Динамо Дрезден: Кьолер, Шьослер, Либерам, Траутман, Бютнер, Хауптман, Щюбнер, Пилц, Шолц, Рьослер (56 мин - Минге), Гючов (56 - Алиеви)


Треньор: Райнхард Хефнер

Цървена звезда: Стоянович, Радинович (70 мин - Марович), Михайлович (75 - Стошич), Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Югович, Панчев, Савичевич, Бинич

Дрезден, 20 март 1991
Стадион: Рудолф Харбиг
Зрители: 15 000
Съдия: Емилио Сориано Аладрен (Испания)
Мачът е регистриран служебно 3:0 за Цървена звезда

Байерн през този сезон беше сочен за един от трите най-големи фаворита за спечелване на Купата на шампионите. Обаче, Цървена звезда в най-добрия мач през този сезон прекъсна серията на баварците от 43 поредни европейски мача без загуба в Мюнхен и с голове на Панчев и Савичевич победи с 2:1. В първия мач от полуфиналите по-добре започнаха немците, защото поведоха чрез Волфарт, но всичко останало беше под знака на белградския състав. Майсторски водени от пейката, асовете на Звезда с игра съсипаха противника и е жалко, че не победиха по-убедително.

Байерн - Цървена звезда 1:2 (1:1)

1:0 Волфарт (34 мин)
1:1 Панчев (45)
1:2 Савичевич (70)

Байерн: Ауман, Ройтер, Пфлюглер, Колер, Аугенталер, Ефенберг, Бендер (78 мин - Щрунц), Швабъл, Волфарт, Тон (78 - Циге), Б. Лаудруп

Треньор: Юп Хайнкес

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Югович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович (88 мин - Стошич), Панчев, Савичевич, Бинич (89 - Тошич)

Мюнхен, 10 април 1991
Стадион: Олимпийски
Зрители: 65 000
Съдия: Хуберт Форстингер (Австрия)

Люпко Петрович с право се страхуваше преди реванша в Белград, непрекъснато повтаряйки че "немците са немци", че няма да се предадат и че Звезда на препълнената "Маракана" трябва да надмине изданието от Мюнхен, ако иска финал. И белградският отбор блестя, с гол на Михайлович водеше през първото полувреме, от ексхибиционизъм и желание за самоизтъкване не довърши надиграния противник. Наказанието бързо последва, Аугенталер и Бендер направиха обрат след почивката. Последва най-драматичният завършек на мач в историята, на енергията на публиката, с помощ на късмета "небето се отвори". След центриране на Михайлович, непохватна намеса на Аугенталер, някаква друга сила водеше топката над шокирания Ауман в мрежата за 2:2 и класиране за историческия финал с Олимпик.

Цървена звезда - Байерн 2:2 (1:0)

1:0 Михайлович (25 мин)
1:1 Аугенталер (62)
1:2 Бендер (66)
2:2 Аугенталер (89 - автогол)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Югович, Просинечки, Михайлович, Панчев (89 мин - Стошич), Савичевич, Бинич (89 - Момчилович)

Байерн: Ауман, Швабъл, Бендер, Грахамер, Аугенталер, Ефенберг, Щрунц, Ройтер, Волфарт, Тон, Б. Лаудруп

Белград, 24 април 1991
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Бруно Галер (Швейцария)

Просинечки: След Дрезден усетих, че отборът има мощ

Майстор с топката, който умееше всичко, освен да я погълне. Лек като пеперуда, неудържим като "формула", криеше топката от своите противници толкова чудесно и фантастично, че не можеха и да я докоснат - Роберт Просинечки. Един от футболните гении, който е известен със "скриването" на топката многократно, даде своето виждане за цялата история около пътя на Цървена звезда до европейския трон.

Бари, както винаги, е специална тема, а Просинечки разказа на какво точно го асоциира това понятие.

- Когато се спомене Бари, не се сещам за нищо друго освен Шампионска лига! Това е най-големият успех на Цървена звезда, голям, исторически мач, спечелихме трофея, който на Балканите има само още Стяуа. Успех, който вероятно няма да се повтори, защото сега невероятно много се влага и е трудно някой да има такава възможност както ние - каза Просинечки.

Популярният "Роби" се обърна и към това защо първи би дузпа в решаващата серия.

- Бях сигурен, че ще вкарам гол, точно както и през 1990 на Световното първенство. Същото беше и в Бари, но не беше лесно. Това са трудни моменти, особено със Звезда, където си толкова близо, а можеш да си толкова далече. Защото дузпите са голяма лотария. Те пропуснаха една дузпа, ние вкарахме всичките, но не беше лесно. Да спечелим Шампионската лига беше невероятно за всички нас, това ни беше трамплин за всичко нататък и преминаване в най-големите клубове. Хората разпознаха едно голямо поколение. Тренирахме и дузпи, защото Люпко направи този мач така, че да се стигне да се играе 120 минути и чрез изпълнението на дузпи да се стигне до победител, а това, за щастие, бяхме ние.

В своите разкази и анекдоти свързани с 29 май 1991 година разкри и че известната история как Люпко Петрович питал играчите дали искат да играят хубаво, или да вземат трофея, не е точно такава.

- Не ни е питал, това все пак са приказки. Той не е питал това, а сам състави да играем така. Люпко е треньор, който преди идването в Звезда имаше отлични резултати и затова дойде в червено-белия табор. С тези резултати дойде в най-доброто поколение на Звезда и с неговите големи треньорски възможности Цървена звезда стигна до най-големите успехи.

Просинечки веднага след идването в Цървена звезда стана любимец на привържениците и създател на играта, която стана разпознаваема в Европа. Звезда в него получи своя магьосник, а фантастичният дрибльор от мач на мач играеше все по-добре, редовно "слушаше" своя дрибъл, но и головете го желаеха.

- След мача в Дрезден усетих мощта на отбора и храбро заявих, че ще бъдем шампиони на Европа и то без загуба. Преди всяка тренировка идвахме най-малко един час по-рано в съблекалнята. Това беше един от ритуалите. Що се отнася до дрибъла, с него и с "търкалянето" по някакъв мой начин съм се родил. Често тренирах някои финеси, а е интересно, че никога не съм играл в гумени бутонки, винаги обувах онези с шестте бутона.

Много любители на футбола и онези, които следваха Цървена звезда в похода към европейския трон смятат, че победата над Байерн в Мюнхен е била короната на неговото поколение.

- Най-добрият мач, с оглед и на силата на противника, беше онзи в Мюнхен когато проведохме на баварците лекция от модерния футбол. Чудесно играхме и против Глазгоу Рейнджърс. Головете по пътя към покоряването на Европа ми останаха в най-хубавите спомени. Два на Грасхопърс в Цюрих, Глазгоу Рейнджърс, Динамо от Дрезден в Белград.

Във финалния мач, решението дойде от бялата точка, въпреки че преди началото на мача фаворит на хартия беше отборът от Марсилия.

- Когато се стигна до дузпи, всички пребледняхме. Дотогава никога не съм пропускал от бялата точка. В първенството, бях избран да изпълнявам дузпите, така че беше нормално да шутирам първи в серията. От центъра, бял като вар, тръгнах към наказателното и непрекъснато повтарях - само да го вкарам, само да го вкарам. Чувствах голяма отговорност, а тогава ми падна камък от сърцето. Защото, остава записано в историята, че съм вкарал гол, както и че опитният Аморос единствен пропусна от бялата точка и то за пръв път в кариерата. Това все пак са детайли, които ще ми останат завинаги в главата - подчерта Просинечки.

Пайет на предложение на президента на Лион: Веднага му премерете температурата

И Лига 1 е прекъсната заради епидемията от корона вирус, а още не се знае кога ще продължи. Появяват се различни идеи какво да се прави, а специално внимание предизвика предложението което даде президентът на Лион Жан-Мишел Ола.

- Най-логично в този момент е да прекъснем всичко и да започнем нов сезон! Това е единственото възможно решение! Титлата за шампион няма да бъде връчена, а в Европа ще се класират същите клубове, които играха през този сезон - каза Ола.

Интересно, няма що, с оглед, че този сезон Лион не е и близо до върха на класирането, в момента е на осем точки от местата, които водят в квалификациите за Лига Европа, а през миналия сезон се пребори за Шампионска лига, където го очаква реванш от 1/8-финалите с Ювентус, когото в първия мач победиха с 1:0 на домашен терен.

Последва жесток отговор от редиците на в момента вторият в класирането Марсилия:

- Този човек сериозен ли е?! Свършил е... Веднага му премерете температурата. Бързо! Аха, сега ми е по-ясно... Ола, добър опит, наистина добър... - заяви нападателят Дмитрий Пайет.

5-те най-скучни финала на Шампионската лига - когато борбата за трофея приспива

В духа на завършения сезон в Шампионската лига се сещаме за най-малко интересните финали в най-елитния турнир в Европа.

В три от петте най-скучни финала участваха клубове от една държава. Реал и Валенсия, Тотнъм и Ливърпул и Милан и Ювентус. Дали заради важността на мача, напрежението или нещо друго финалите в Шампионската лига имат обичай да не бъдат "хубави за окото", но в това изпъкват мачовете между тези съперници.

5 Реал (Мадрид) 3:0 Валенсия (2000)

Срещата между испанските клубове в първия финал за 21 век трябваше да гарантира спектакъл. Все пак, Реал влезе в мача като абсолютен фаворит и оправда това. В мач, който повече приличаше на такъв от Примера отколкото от Шампионската лига. На стадион "Франция" Валенсия изглеждаше като отбор, който се е загубил във финала. "Прилепите" имаха отличен отбор, предвождан от Канисарес, Пелегрино, Мирослав Джукич... От другата страна бяха Касийяс, Раул, Карлос, Мориентес... Въпреки че е единственият мач в списъка, който завърши с голеада не донесе никаква неизвестност и никак не оправда епитета финал. Голмайстори за Реал бяха Мориентес, МакМанамън и Раул.

4 Марсилия 1:0 Милан (1993)

Тридесет и осмият поред финал ни даде мач в който победителят беше решен от една топка. Фабиян Бартез с отлични спасявания показа заради какво по това време беше един от най-добрите пазители на мрежата, а Базил Боли с гол донесе на аутсайдера шампионския трофей. Роберто Донадони, Марко Ван Бастен и Франк Рийкард опитваха да развалят магията на фантастичния Бартез на вратата, но тогава италианците, които имаха големи звезди в състава останаха с празни ръце.

3 Аякс 1:1 Ювентус (2:4 след дузпи) (1996)

Почти на домашен терен Ювентус игра против Аякс. На "Олимпико" в Рим видяхме мач за забравяне в който фаворитът едва след дузпи успя да надделее над актуалния шампион. Холандците година преди това с минимална победа над Милан се качиха на трона, но този път не им се получи. Раванели много рано донесе преднина на "Старата дама", а Литманен в 41-ата минута постави крайното 1:1 след редовното време. Второто полувреме за 70 хиляди зрители беше истинско приспиване. Все пак, Югович и дружината успяха след съвършено изпълнение на дузпи да празнуват с 4:2. Давидс пропусна първата дузпа за Аякс, Литманен и Шолтен бяха прецизни, а Сони Силой беше неточен в четвъртата серия. Ферара, Песото, Падано и Югович донесоха на Ювентус нов трофей. Аякс в този мач беше лишен от помощта на Франк Рийкард, който се оттегли, а Михаел Райцигер и Марк Овермарс прескочиха двубоя заради контузия и наказание. През 1996 Ювентус спечели трофея, но го изпусна в следващите пет финала.

2 Ливърпул 2:0 Тотнъм (2019)

Тазгодишният финал донесе шеста купа на отбора на Ливърпул. Тотнъм в първия финал в своята история изглеждаше като отбор, който се е изгубил на терена. "Шпорите" изиграха безидейно първо полувреме, а ако не беше (спорната) дузпа и оскъдно облечената привърженичка в първите 45 минути не бихме имали за какво да говорим. Още веднъж се потвърди историята, че е по-лесно да се спечели титлата в Шампионската лига отколкото първенството в Англия, като на финала се озоваха два отбора, които заедно 80 години не са били шампион на държавата си. Тотнъм заигра опасно едва в последните 10 минути, но с отличните спасявания на вратаря Алисон купата завърши в Ливърпул. Ако сте привърженик на червените за вас финалът сигурно е бил отличен, докато неутралните ще кажат, че е изигран един от най-малко интересните мачове в историята на Шампионската лига. Привържениците на Тотнъм са ядосани на Почетино заради това че футболистът, който ги отведе на финал (Лукас Моура) цял мач остана на пейката, а привържениците на Ливърпул, казахме, няма за какво да съжаляват.

1 Ювентус 0:0 Милан (2:3 след дузпи) (2003)

Във финала на "Олд Трафорд" през 2003 година се срещнаха Ювентус и Милан. Очакваха запалянковците и любителите на футбола отлично футболно представление, а получиха един финал без постигнат гол в редовния дял от мача. Поред неефикасността мачът ще остане запомнен и с отменения гол на Андрей Шевченко. Съдията видя засада, въпреки че е и днес се водят дискусии за това дали наистина имаше непозволена позиция. Трезеге, Салайета и Монтеро бяха неточни за Ювентус. Мрежата разтърсиха Бириндели и Дел Пиеро, докато за Милан пропуснаха Зеедорф и Каладзе, а успешни бяха Сержиньо, Неста и Шевченко.

Марсилските привърженици към ПСЖ: Можете да купите Цървена звезда, но Шампионската лига не!

Вчера се изигра голямото дерби на френското първенство в което ПСЖ като гост победи Олимпик в Марсилия с 2:0.

Голямата нетърпимост между тези два клуба отново беше очевидна на трибуните, а този път в престрелката беше включена и Цървена звезда.

Привържениците на Олимпик използваха партенката на "Л`Екип" за мача от Шампионската лига между ПСЖ и Цървена звезда, за да се подиграят на парижаните.

"Купуването на Цървена звезда няма да ви донесе жълта звезда (Шампионската лига)! Ние сме шампиони", поръчаха поддръжниците на домакинския клуб.

Привържениците от Марсилия така припомниха, че Олимпик е единственият френски клуб, който е спечелил Шампионската лига. Две години след загубата от Цървена звезда в Бари, французите се окичиха с титлата в Шампионската лига. Олимпик във финала в Мюнхен надигра Милан с 1:0.

Въпреки че тази привърженическа закачка изглежда симпатично, факт е, че привържениците на Олимпик най-малко имат право да се съмняват в други за уреждане на резултат.

[#L1🇫🇷] Le tifo des supporters marseillais lors de ce #OMPSG 💬 : "Acheter l’étoile rouge ne vous fera pas gagner l’étoile jaune ! Nous, nous sommes champions..."

📸 @Khiri_Yassine pic.twitter.com/upsSsC6Jp0

— Footballogue⭐️⭐️ (@Footballogue) 28 октомври 2018 г.

Точно клубът от Марсилия, съответно тогавашният президент Бернар Тапи, беше арестуван заради уредени мачове. На Олимпик му беше отнета титлата шампион на Франция за сезон 1992/1993 с която получи право на участие в Шампионската лига и по-късно я спечели, а клубът беше изхвърлен във Втора лига.

🔴 « Acheter l’étoile rouge ne vous fera pas gagner l’étoile jaune!!! Nous, nous sommes champions... »

La banderole de Marseille ce soir. pic.twitter.com/6ElO1gIdYr

— La loi du Foot (@laloidufoot) 28 октомври 2018 г.

Специалната връзка между Звезда и 29

Дали е съдба или нещо друго, но съществува някаква специална връзка между Цървена звезда и мачовете, които играе на 29-ия ден от месеца.

Всички звездаши отбелязват 29 май 1991 година със специални чувства. На този ден сръбският (тогава югославски) клуб стана шампион на Европа в Бари след финала с Олимпик от Марсилия, влезе в историята и постигна успех, който никога няма да избледнее.

Юнаците се раждат в такива мачове, които си заслужава да се преразказват, стават герои, които завинаги влизат в сърцата на привържениците, защото златните букви пишат най-хубавите страници на клубната история.

Минаваха годините от този 29 май 1991, и се чакаше поколението което ще направи успех в елитния турнир. Тогава дойде този 29 август 2018 година и Владан Милойевич със своите избраници влезе в груповата фаза на Шампионската лига, в която Звезда ще играе за пръв път откакто съществува надпреварата в този формат.

Осем великански стъпки това лято, без нито едно спъване, без нито една загуба, белязаха "червено-бялото" влизане в европейския елит. През Спартакс от Юрмала, Судува, Спартак от Търнава и Залцбург Звезда стигна между най-добрите.

Затова всички звездаши с гордост ще говорят за тези дуели играни на 29-и в месеца, онези по-възрастните с гордост си спомнят за Бари и говорят на наследниците за известния финал, докато тези по-младите със специални чувства ще помнят Залцбург.

И това не е всичко... Звезда точно на 29 ноември, през далечната 1948 година е спечелила първия трофей в клубната история. Тогава във финала за Купата на Югославия е победен Партизан с 3:0.

Имало е и още победи постигнати точно на 29-ия ден от месеца, през европейски квалификации, реваншът с Метц от І кръг квалификации за Купата на УЕФА през 1998 година, или победата над Флориана (3:0) на 29 юни миналата година, когато започна походът към влизането в Лига Европа.

Все пак, първите три споменати дати имат много специфична тежест и няма съмнение, че завинаги ще бъдат в сърцата на всички звездаши.

Марсилски дебеланко трябваше да бие центъра, но атмосферата го завладя и направи спектакъл

Един малък привърженик на Олимпик от Марсилия предизвика истинска еуфория на "Велодром" преди началото на мача против Рен.

На дебеланкото се падна честта преди началото на мача да изпълни началния удар, атмосферата го понесе, а това което последва беше в стила на Кристиано Роналдо.

Постигна гол, свали си екипа и бурно отпразнува попадението за което получи аплодисменти от трибуните!

This young fan was only supposed to take the ceremonial kick-off in Marseille...

Instead, he ran the length of the pitch, scored a goal and celebrated in style. pic.twitter.com/Kny4Suc2Sn

— ESPN FC (@ESPNFC) August 27, 2018

Този гол детето посвети на наскоро починалия си баща, а Олимпик от Марсилия му изпълнил желанието да стъпи на терена на любимия отбор.

Поздравления!

Радонйич преминава в Олимпик (Марсилия) за 12 млн евро

Един от най-добрите футболисти на Цървена звезда Неманя Радонйич ще премине в Олимпик (Марсилия) за 12 милиона евро след мачовете срещу Залцбург в плейофа на Шампионската лига, съобщават белградските медии.

"Червено-белите" ще осъществят най-големият трансфер за последните две десетилетия, а ще могат да заработят и още два милиона в случай на изпълнение на бонусите на Радонйич във френския великан.

За Звезда, според по-ранния договор, ще отидат 60% от трансфера - около седем милиона, а останалите 40% за Радонйич (25) и бившия клуб Рома (15).

Също така, договорено е и финалистите от Купата на европейските шампиони от 1991 година да изиграят и приятелски мач на стадион "Райко Митич" в подходящо време.

Пикси разкри тайна на близо три десетилетия: Казах на Звезда, че ще се видим на финала

Футболистите на Цървена звезда на днешния ден преди 27 години спечелиха Купата на европейските шампиони (КЕШ), досега единствена в историята, най-значимият клубен трофей на Стария континент.

Тогава Драган Стойкович беше от другата страна, защото само няколко месеца по-рано отиде в редиците на Олимпик (Марсилия).

Легендарният Пикси разкри детайли, които досега не са били познати, вече почти три десетилетия по-късно.

- Случи се нещо интересно. Когато напусках Звезда, благодарих на всички и казах Ще се видим на финала за Купата на шампионите - с усмивка казал Стойкович, а думите му станали истина.

Бил въодушевен когато видял "червено-белите" в инфарктен мач да отстраняват Байерн и си уредили дуел на стадион "Сан Никола" в Бари.

- Когато видях всички тези играчи ги питах къде са дошли. В онзи момент когато излизах на терена преди мача бях много щастлив - изтъкна Пикси в сутрешната програма на телевизия Прва.

Обърна се за кратко и към мача и върху това, че не е искал да бие дузпа срещу своята Звезда.

- Не участвах много в мача, защото изиграх само 12 минути във второто продължение. Трябваше да играя от началото, но предната вечер не бях избран. Някой реши аз да не започна. Отказах да бия дузпа, за да не се спекулира много и добре направих - заяви Драган Стойкович, пета Звезда на Звезда.

Побеснял привърженик на Марсилия нападна ТВ: Разби го с палка, удря го с крака и глава и накрая го хвърли в реката

Един пламенен привърженик на Олимпик (Марсилия) разби телевизора си, след като неговият отбор загуби от Атлетико във финала на Лига Европа.

В сряда се изигра последният мач в Лига Европа между Олимпик (Марсилия) и Атлетико (Мадрид). Атлетико убедително спечели срещу френския отбор, а двукратен стрелец в мача беше Антоан Гризман, докато третото попадение за Атлетико реализира Габи.

Привържениците на Марсилия по различни начини лекували своя гняв, а един решил да си изкара бяса на невинния телевизор.

Мохамед Хени тежко приел поражението, взел палка и започнал да налага ТВ, а след това започнал и да го рита... И това не му било достатъчно, па го взел в ръце и го удрял с глава в екрана... Накрая хвърлил ТВ в реката и скочил върху него.

Интересно е, че това не е първият път в който Хени си разбива телевизора заради обичания клуб. Един загинал след поражението от ПСЖ с 0:3.

Френска параноя: Звезда подкупила Пикси, затова играл малко в Бари

Легендарният футболист на Франция и капитан на Олимпик (Марсилия) Мануел Аморос разкри, че собственикът на клуба Бернар Тапи и хората около него са вярвали в теория на конспирацията преди финала в Бари през 1991 година, мислейки че Цървена звезда е подкупила Драган Стойкович Пикси умишлено да играе слабо в мача за титлата на Европа. Заради това Пикси е седял на пейката до 112-ата минута, а не защото, както се е говорело, бил недостатъчно подготвен физически след пауза заради контузия.

- Отборът го редеше Бернар Тапи, а той не го композира добре. Когато оставите Драган Стойкович на пейката, защото мислите, че го е купила Цървена звезда, и извън първия отбор държите Жан Тигана, ще имате проблеми. Това не означава, че с тях със сигурност щяхме да победим във финала, но ако вече го играеш, поне опитай да пуснеш във функциониране всички сили на разположение, за да победиш - заяви без заобиколки Аморос, говорейки за Бари 1991.

Известният бек вярва, че дузпите не са били ключови за загубата на неговия отбор, въпреки че точно той позволи на Дика Стоянович да се прослави и да стане герой на финала. Той допълва, че са създадени редица шансове, а един, може би най-добрият, създал Пикси в 117-ата минута за Жан-Пиер Папен.

- Дузпите бяха важен момент, но не загубихме заради това финала. Имахме много, много възможности, които не използвахме. Аз изпуснах дузпа, но и вратарят Паскал Олмета не успя да спаси нито една... (смях).

Владимир Цветкович, генерален директор на Цървена звезда от времето в което клубът стана първенец на Европа, побеждавайки Олимпик (Марсилия), казва, че французинът най-малко е несериозен като твърди, че "червено-белите" са подкупили Драган Стойкович Пикси.

- Най-обикновена глупост! Ние да подкупим играч на Олимпик? Така бихме обидили Звезда, ако сме опитали нещо такова. Бяхме толкова силни, че не ни идваше наум подобно нещо. Ние се плашехме на нас някой нещо да не ни намести. Това е толкова глупаво, че не знам какво повече да ви кажа.

Владимир Цветкович

Историята за дузпите от гледната точка на Драган Стойкович Пикси е влязла в легендата. Според неговото признание, треньорът Раймон Гьоталс го е сложил в списъка с изпълнители:

- Не чакаше играчите да кажат, а излезе и говори "Ти ще стреляш, ти, ти" и показваше с пръст. Когато показа към мен, питах го защо аз. Тогава той каза нещо като "отпочинал си, добра техника...". Казах му: "Няма шанс, ритни я сега ти". Не играх мача отначало и нямаше шанс да бия дузпа срещу Звезда. Това може би от моя страна е било некоректно, но като не съм играл, при дузпите вече нямах дилеми - заяви Пикси.

"Цървена звезда е шампион на Европа..." сред 100-те събития променили Сърбия

Бари, сигурно точно защото дойде на края на всички краища, и защото остави толкова въпроси за онова което можеше да бъде - остана легенда. История над историите, на която, разбира се, са се връщали мнозина.

Няма сърбин, макар и да не е за Цървена звезда, който не може да си спомни възбудения глас на Милойко Пантич и: "Дарко Панчев..." Тогава малко спира, па се продира: "Цървена звезда е шампион на Европа..." Именно заради това печатното сръбско издание "Неделник" помества триумфа на "червено-белите" от Белград под №81 в книгата си 100 събития, които са променили Сърбия.

Както няма и привърженик на Цървена звезда, който не умее в полунощ да издиктува шампионския състав по памет: Стоянович, Шабанаджович, Марович, Югович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович, Панчев, Савичевич, Бинич.

Майската нощ в Бари, на стадиона, който носи името на най-честия сръбски празник, беше върхът на "югославския клубен" - и не само клубен - футбол, лебедова песен на едно поколение, но и на една държава, която вече през тези месеци падаше във вихъра на насилието, с война, която неумолимо се приближаваше, и която от чудо на футбола и лидера на "Голямата четворка", по силата на обстоятелствата, но и не само тях, ще направи периферен европейски отбор влюбен в историята и старата слава, точно какъвто е и случаят със Сърбия.

Сякаш тази нощ срещу мощния Олимпик от Марсилия, начело на който беше мегаломан, бизнесмен и сериен измамник Бернар Тапи - две години след загубата в Бари, Марсилия се докопа до европейската титла, но и през същата година бе изхвърлен от френската лига заради уредени мачове - излезе един напълно различен отбор, ни най-малко приличащ на сърбите (и югославяните), които са знаели винаги само да пропадат. От майсторите, които на Олимпийския стадион в Мюнхен дословно отучиха Байерн от футбола (било е това предтеча на Барселона от най-добрите дни, някаква балканска тики-така) не е останала и сянка: легендата казва, че Люпко Петрович в съблекалнята е казал на играчите, че ще загубят ако "играят", така че получихме един от вероятно най-лошите финали в историята на Купата на европейските шампиони и наследилата я Шампионска лига - 0:0 след 120 минути и 5:3 за Звезда при дузпите, с допълнението, че за Марсилия не е стрелял Драган Стойкович Пикси.

Цялото поколение на Цървена звезда по-късно ще бъде прогласено за "Звездна звезда" - с което е, по мнението на мнозина, направена огромна неправда на Деян Савичевич, най-добрият футболист на тази генерация и най-добрият продукт на югославската футболна школа, онези копелдаци, както и Роберт Просинечки.

Бари, сигурно точно защото дойде на края на всички краища, и защото остави толкова въпроси за онова което можеше да бъде - Звезда и през следващия сезон игра отлично в Купата на европейските шампиони, въпреки че заради военните събития беше принудена да играе извън Белград (в София - б.р.) - остана легенда. История над историите, на която, разбира се, са се връщали мнозина събеседници на "Неделник".

"Ще ви кажа пет неща, които трябва да имате в плана, за да станете първенец на Европа. Първо, трябва да имате голям клуб; второ, отличен отбор; трето, пари; четвърто, добри отношения с всички фактори в УЕФА, съдии, делегати... И пето, трябва да имате късмет", събра всичко това в няколко изречения легендарният Владимир Цветкович, най-добрият ръководител в историята на ФК Цървена звезда.

Пайет контузи вратаря на Страсбург с дрибъл

Често, образно, се казва след успешен дрибъл, че футболист е "счупил" съперника. Този, за някои и неуместен израз, е само част от футболния фолклор, и то не само в Сърбия и на Балканите, но на мача от френската Лига 1 между Олимпик (Марсилия) и Страсбург получи и буквален пример.

Марсилия рутинно надделя над Страсбург (2:0), а най-интересният детайл в мача се случи в самия край, когато след наистина несериозна реакция на последната линия на гостите (обърнете внимание колко далече стоят бековете от своите централни защитници в дефанзивното преминаване), някогашният футболист на Уест Хем излезе пред вратаря Александре Оукиджа.

С движение на тялото Пайет успял в първоначалното намерение и отворил вратата, а Оукиджа оставил да лежи на земята, контузен.

Трябвало да бъде изнесен от терена, а клубът потвърдил, че се е стигнало до травма на връзките.

За гордост на Делиjе - Звезда запуши топа, за последно това се отдаде на Барселона

Хореографията на Делиjе от мача на Маракана в Белград - пръст запушващ топа - не успя да се осъществи в първия мач между Цървена звезда и Арсенал, след като 10 от домакините допуснаха гол в 85-ата минута. Посланието все пак се оказа напълно правдоподобно и то насред Лондон, където 3000 запалянковци подкрепиха с пълен глас и нова хореография гостите!

Белградският колос отнесе точка в английската столица след 0:0, а един факт потвърждава солидността на резултата.

За последен път Арсенал не бе вкарвал гол в европейски мач пред своя публика през февруари 2016 година когато на "Емирейтс" загуби от Барселона с 0:2.

Преди година и девет месеца в първи осминафинал от Шампионската лига с голове на Лионел Меси Барселона се наложи с 2:0 и това е един от редките моменти, в които Арсенал не е успял да прониже вратата на съперника.

Освен това, мачът с Цървена звезда е първият от шест години в европейските турнири, който завършва без голове на "Емирейтс".

Последният път при 0:0 на новия дом на "топчиите" приключи двубоя срещу Олимпик (Марсилия) през ноември 2011 г в групите на Шампионската лига.

Делиjе, още един повод за гордост!

Вратар на сръбски нискоразряден отбор стана хит във Франция, след като пази в екип на Олимпик (Марсилия) срещу Партизан

Владимир Милошевич стана тема и на медиите във Франция, които искаха да разберат повече за неговия избор на екип.

При победата на Партизан над отбора на Рътня за Купата на Сърбия един детайл особено изпъкна. Вратарят на Рътня Владимир Милошевич излезе на терена в екип на Олимпик (Марсилия) и моментално стана хит.

Това не убегна и на новинарите във Франция, които с въодушевление писаха за постъпката на Милошевич.

Французите успели да влязат в контакт с вратаря на Рътня и неговия баща и получили обяснение на избора на екипа.

- Работех във Франция седем години като заварчик, през 70-те години на миналия век. Имам много приятели в Елзас и често ги посещаваме. Когато отидем във Франция задължително ходим до спортните магазини, купуваме разни екипи, оказа се, че този на Олимпик е най-хубав - обясни Джордже Милошевич, баща на Владимир.

Un gardien joue avec un maillot de l'#OM en 16e de finale de la coupe de Serbie ! 😆 #teamOM pic.twitter.com/eu7CnhL14m

— Le Phocéen (@lephoceen) 11 октомври 2017 г.

В историята се включи и Владимир и откри още някои интересни факти.

- Екипите, които съм купувал във Франция са по-качествени от нашата екипировка, а и се случва спонсорите да забравят да набавят екипи за вратарите. Затова съм свикнал да браня в екип, който сам съм си купувал. И капитанът на Рътня има пълна екипировка на Олимпик от Марсилия, така че се случва и двамата да играем мач в тези екипи - каза вратарят на Рътня за сайта 20minutes.fr.

Негов идол е легендарният вратар на Марсилия Стив Манданда, но за съжаление не е успял да има негов екип.

- Търсих екипа, който носи той, но последният път когато бях във Франция през август не го намерих - заяви Милошевич.

Журналистите от спомената френска медия са се обърнали с молба към Олимпик Милошевич да получи екипа, който ползва Манданда, така че не би било изненада когато пакетът стигне на адреса в Болйевци.

Мръсната история на Европейската купа

Понякога футболът изпада в кръга на проблематичното минало, но историята на Купата на европейските шампиони (по-късно Шампионска лига - б.р.) е пропита с мръсни малки тайни.

Това е история, която ще сложи край на добрите завети на няколко човека в играта, и ще започне да хвърля мръсотия по Европейската купа.

През последните три десетилетия, преди едни от най-важните мачове в турнира, единият отбор е изправен пред дилема. Те са от държава, която в този момент преминава през икономически трудности, така че техният много по-богат противник опитва да използва ситуацията, за да подкупи някои от играчите им.

Треньорът разбрал за това и решил да проведе среща на отбора. Казал, че разбира защо някои биха приели подкупите предвид личното им положение, но имали избор. Тези футболисти можели да приемат парите и да правят каквото си искат, или можели да разпределят парите между целия състав и ако не играят за победа, то да не играят и за загуба, просто каквото стане.

Изборът решил мача.

Колкото до резултата? Той е сред многото детайли около този мач, които не могат да бъдат публикувани, поради множество причини. законът за клевета изисква някои от замесените да свидетелстват какво се е случило, но всички засега отказват да го направят. Най-малко трима от играчите, в частни разговори потвърдили историята. Ако го направят публично, това ще започне да пренаписва историята на турнира. Въпреки това, не трябва да копаете много дълбоко, за да се случи това.

Футболът винаги гледа с презрение как Тур дьо Франс трябваше да добави серия от възражения и бележки под линия към историята си, но истината е, че много от европейските шампиони трябва да имат звездички до техните купи на Европа. Единствената причина на някои да не им е отнет трофея е заради ограниченията на УЕФА да се отнеме заради изминалото време до излизането на опропастяващите разкрития.

Нека просто погледнем какво знаем и можем свободно да кажем.

Интернационале на Еленио Ерера в периода 1963-65 е четвъртият отбор спечелил трофея, третият защитил го, но първият публично обвинен за измамни действия. Почти десетилетие след тези успехи, Браян Гланвил и "Сънди таймс" разкриват, че италианският клуб е регулярно виновен в опити да подкупи съдиите в мачовете от турнира, обикновено чрез всеизвестния унгарски "уреждач" Дешо Солти.

Унгарският съдия Гипрги Вадас открито признава, че е имало опит да бъде купен преди полуфинала през 1965/66 г, но той отказал, а Реал (Мадрид) спечелил. Това не бил единственият начин на мамене от тяхна страна. Феручио Мацола - футболист на Интер и брат на легендата Сандро - по-късно признал, че допингът бил много разпространен в клуба. Въпреки всичко това, този Интер все още се нарича велик, а купите остават във витрината.

По това време УЕФА няма подходяща разследваща организация. Управляващото тяло не е имало и сносни правила за допинга по това време. Фейенорд от 1970 г и Аякс от 1970-73 г използвали амфетамини, докато доклади замесват в престъпление и националния отбор на Западна Германия, който включвал много от играчите на Байерн (Мюнхен) европейски шампион от 1973-76 г. В холандския случай, серия от играчи включително и Джони Реп признават. В Аякс, мисленето било, че защитниците трябва да ползват амфетамини, за да тичат повече, но атакуващите ще бъдат помилвани, за да могат да мислят правилно.

Въпреки че по това време амфетамините не са забранени в турнира, някои от тези играчи не ги приемали по време на Световното първенство, заради по-засиления допинг контрол. Това е примитивна форма на измама срещу проверяващите, по същия начин по който много спортисти в началото на 90-те използваха ЕРО преди да бъде забранен.

Ювентус беше изправен пред съда по обвинения в употреба на ЕРО, когато беше забранен в края на 90-те. Въпреки че случаят приключи по най-класическия съдебен начин, с изтичане на давност, фактът, че собствените записи на клуба показват някои играчи, които имат постоянни стойности от употреба на ЕРО никога не бяха обяснени задоволително. Експертът д-р Джузепе Д`Онофрио заяви, че единственото обяснение е кръвен допинг, "няма друг начин". Дик Паунд, бивш шеф на WADA, настоя титлата на Ювентус от 1996 г да бъде отнета.

Това не е единственият път, в който клуба е замесен в такива обвинения. В началото на 80-те, малко преди да спечелят трофея през 1985 г, Джовани Трапатони трябваше да отрече, че неговите играчи са използвали карнитин, лекарство за усилване на мускулите.

Между тези победи, стана може би най-безочливото бягство от правосъдие. Въпреки че Олимпик (Марсилия) беше изваден от елита от Френската федерация за опити да уреди мачове, които му помогнаха в подготовката за финала на Шампионската лига през 1993 г, името му остава на купата.

Всичко това е само изнесеното публично. Зад кулисите, има безброй други истории за безочливо уредени мачове и обвинения в допинг, те извират напрактика от всяка държава, в която има европейски шампион.

Струва си да се замислим в събота вечер, когато се споменават имената на мнозина от предишните носители. Историята на Европейската купа не е така лъскава като славния блестящ трофей.

Автор: Мигел Деланей

Жи-Пи Пи на 50

 

Днес Жан-Пиер Папен, бивш френски национал и футболист №1 на Европа за 1991 г, навършва 50 години. В дните си като играч беше известен с волетата си, които неговите привърженици нарекоха „Папенки“. През 1996 г, след като осеммесечната му дъщеря Емили е диагностицирана със сериозни церебрални проблеми, Жан-Пиер и съпругата му Флоренс създават асоциацията „Деветка от сърца“ (той играе с №9), която да помага на други родители в тази ситуация, и най-вече, за да бъдат открити и прилагани методи за умственото и физическо обучение на такива деца.

Папен има 30 гола за Франция в 54 мача. Участва на Мондиал 86 в Мексико, където „петлите“ стават трети, както и на Евро 92 в Швеция. Последният му мач с националната фланелка е през 1995 г.

На клубно ниво е носил екипите на Виши (1983/84 г), Валенсиен (1984/85 г), Брюж (1985/86 г), Олимпик (Марсилия) (1986/92 г), Милан (1992/94 г), Байерн (1994/96 г), Бордо (1996/98 г) и Гингам (1998 г). Въпреки че има само 31 мача с екипа на белгийския Брюж е избран за най-добър чуждестранен играч на клуба от привържениците през април 2008 г.

По време на много успешния му престой в Олимпик (Марсилия) печели шампионата в четири поредни сезона (1989-1992 г), постигайки дубъл през 1989 г и достига финал за Купата на европейските шампиони през 1991 г, загубен от Цървена звезда (Белград) след изпълнение на дузпи. През този период Папен е голмайстор на френското първенство в пет поредни сезона (1988-1992 г). С фланелката на марсилци той печели Златната топка, която се присъжда на Футболист №1 на Европа, през 1991 г. Той е единственият играч с тази награда, който я печели като състезател от френски клуб.

През 1992 г Папен преминава в Милан срещу 10 000 000 паунда, което е световен рекорд за времето си. Така става първият френски топ футболист присъединил се към италианската Серия А след Мишел Платини. Не успява да се наложи като титуляр заради травми и проблеми с адаптацията. Влиза като смяна във финала на Шампионската лига през 1993 г, който Милан губи от бившия му клуб Олимпик (Марсилия). Въпреки това Папен пази добри спомени от престоя си в Италия и често цитира бившите наставници на Милан Фабио Капело и Ариго Саки, като свои модели относно треньорството. През 1994 г е трансфериран в Байерн (Мюнхен), където отново страда от контузии. През втория си сезон в Германия е част от състава, който спечели Купата на УЕФА срещу Бордо, клубът в който Папен ще заиграе от следващата есен. С жирондинците той губи финала за Купата на Лигата през 1997 г срещу Страсбург. Кариерата на Папен приключва във Втора дивизия на Франция с екипа на Гингам през 1998 г.

Папен бележи много по френските терени, но в противовес на много други велики френски играчи никога не става доминантен в чужбина. Той също така е част от „проклетото поколение“ от френски футболисти, които играят между ерата на Платини в края на 80-те години и световните шампиони от 1998 г. Въпреки талантливи играчи като Папен, Кантона и Жинола Франция пропуска разочароващо световните първенства през 1990 и 1994 г. За втория турнир се проваля с домакински загуби от Израел и България. Отпада от Евро 92 в групата от Дания, след перфектен рекорд в квалификациите за турнира. Това е единственият период (1989-96 г) във френския футбол, в който клубовете се справят по-успешно от националния отбор.

Папен е иконичен във френската поп култура, като става герой в сатирично куклено шоу по телевизията, където първоначално е изобразен като глупав футболист (разпространен стереотип във Франция), който е вманиачен само в намирането на различни начини да вкарва голове. Когато изпитва трудности в Италия образът му в предаването става по-симпатичен, като в една песничка дори господ го призовава да се върне в родината си, защото „Франция има нужда от теб!“.

Два пъти в кариерата си е свързван с клубове от Англия. Първо е трансферна цел на Тотнъм през март 1994 г. В края на престоя си в Бордо е мишена на амбициозния Фулъм, който тогава се намира във Втора дивизия, като дори изразява желание да подпише с клуба. Така или иначе той никога не заиграва на Острова.

След като за кратко е треньор на френски клубове, той се присъединява към местния аматьорски клуб Фактюр-Бигано Бойен през 2009 г, когато е на 45 г.

През май 2006 г Папен поема Страсбург, който е изпаднал във Втора дивизия. Преди това той е начело на аматьорския Басен, като му помага да се изкачи с едно ниво нагоре. През сезон 2006/07 г бившият нападател връща Страсбург в Лига 1, класирайки го на трето място, но малко след края на сезона вътрешни конфликти в клуба излизат в пресата. Няколко играчи открито критикуват методите на Жи-Пи Пи. Първоначално той е обявен за треньор на клуба за сезон 2007/08 г, но само седмица по-късно е принуден да напусне, след като става ясно, че е бил на интервю за треньорския пост в Ланс само часове след потвърждението в Страсбург. Заместен е от Жан-Марк Фурлан, а в Ланс избират Ги Ру. По ирония на съдбата Папен става треньор на Ланс след загуба от Страсбург, довела до освобождаването на Ги Ру след пет кръга от сезона. Отборът отпада в първия кръг на Купата на УЕФА и Купата на Франция, като се бори за оцеляването си в елита. На 29 декември 2009 г Папен е назначен за треньор на Шатороа, напускайки поста през май 2010 г.

Папен е в списъка на Пеле „125 най-велики живи футболисти“, оповестен през март 2004 г

Два пъти е избиран за Футболист №1 на Франция – 1989, 1991 г

Носител е на Златен Онз за 1991 г

Голмайстор №1 в света за 1991 г

Голмайстор на Купата на европейските шампиони – 1989/90, 1990/91, 1991/92 г
Избран за Играч на 20 век в Олимпик (Марсилия)

Освен с кошмарното си отпадане за Мондиал 94 на „Парк де Пренс“ от България, Жи-Пи Пи има още една интересна случка с български отбор. Сцената се провежда на 21 март 1990 г в 1/4-финал от Купата на европейските шампиони. „Финикийците“ имат предимство от победа с 1:0 в първия мач срещу ЦСКА (тогава Средец) в София. Тандемът в атака е не друг, а страховитата двойка Христо Стоичков и Емил Костадинов, а защитата е водена от несравнимия Трифон Иванов. Марсилци водят с 3:0 и в 75-ата минута изглеждат сигурни в класирането напред. Но в 84-ата минута Юруков излиза лице в лице с Гаетан Юар. Той до момента няма никаква работа, но се сблъсква със защитника Ерик Мура и присъдата е да не доиграе сезона, заради фрактура на тибията. Французите вече са направили две смени и на вратата трябва да застане полеви играч – изборът пада върху Папен (висок 176 см), който е вкарал за 2:0 в 28-ата минута. В оставащите десетина минути от мача той носи ръкавиците и вратарската фланелка, но не му се налага да демонстрира умения в спасяването на гола - мачът завършва 3:1 за марсилци.

Жан-Пиер Папен в действие 

Жи-Пи Пи като вратар срещу ЦСКА (София) 

Звезда на Рен избира между марсилския и лионския Олимпик

Високо цененият млад халф на Рен Ян М`Вила даде да се разбере, че не е готов да рискува с трансфер зад граница, за да седне на нечия резервна скамейка, като предпочита да облече екипа на марсилския или лионския Олимпик. Няколко топ отбора изявяват интерес към динамичния и универсален плеймейкър, който вече има няколко мача за националния отбор на Франция при ръководството на Лоран Блан. 20-годишният талант е в полезрението на Реал (Мадрид), а през миналата седмица се появи информация, че Байерн (Мюнхен) вади 20 милиона евро за него.

"Не искам да ходя в чужбина, за да бъда резерва. Ще бъде загуба на време, въпреки че финансово ще е страхотно. Не искам да има толкова борба и да се превърна в провал. Разбира се, че има отбори от Франция, които се интересуват, като Олимпик (Марсилия) и Олимпик (Лион), които могат да бъдат трамплин за мен към други клубове", заяви М`Вила.

Тъмнокожият халф е футболист на Рен от 14-годишна възраст. Дебютира в мъжкия отбор на "червено-черните" в края на миналия сезон и оттогава се установи като ключова фигура.

Евертън, Спартак (Москва) и Бенфика в спор за ас на Олимпик (Марсилия)

Левият защитник на Олимпик (Марсилия) Тайе Тайво е ябълката на раздора за Евертън, Спартак (Москва) и Бенфика, твърди "Л`Екип". Нигерийският национал е с изтичащ договор и това го прави апетитна хапка. Ръководството на марсилци иска да преговоря за нов контракт с мощния бранител, но титулярното му място изглежда несигурно при Дидие Дешан.

Португалският гранд Бенфика отдавна има интерес към 25-годишния африканец и изглежда фаворит за подписа му. Фабио Коентрао най-вероятно ще продължи кариерата си в Реал (Мадрид) от лятото, а Тайво е виждан като идеален негов заместник и няма да бъде платена трансферна сума.

"Орлите" ще трябва да се преборят с конкуренцията на Евертън и Спартак (Москва). Англичаните са впечатлени от физическите сили на нигериеца, които ще му помогнат доста във Висшата лига, а руснаците искат да възвърнат славните си дни с качествени попълнения.

Валбуена: На Олимпик (Марсилия) му липсва шампионския ритъм

Крилото на Олимпик (Марсилия) Матьо Валбуена призна, че отборът не играе като потенциален шампион в момента. Серията от поредни мачове без победа в Лига 1 се увеличи на четири след вчерашното равенство със съименника от Лион - 1:1 на "Велодром".

"Резултатът е справедлив, въпреки че ние имахме повече положения от тях. Нямаше много свободни пространства. Играхме добре през първите 30 минути, притиснахме ги, но получихме гол от едно от първите им положения. Започнахме второто полувреме като по-добрия отбор, изравнихме и имахме няколко ситуации да спечелим. Показахме гордост, но можем и по-добре. Трябва да сме по-точни пред вратата. Опитахме се и не можем да се критикуваме твърде много", заяви Валбуена.

"Трябва да запомним положителното и да спечелим мача в Брест, за да завършим тази хубава 2010 г добре. Тогава ще видим какво предстои, защото в момента нямаме ритъма на шампион. Не сме изостанали от върха и не сме толкова притеснени", допълни крилото. Марсилци са на три точки от временния лидер Лил.