Само ЕДИН процент от онези, които се занимават с футбол правят върховна кариера. Какво се случва с онези, които са "големи таланти" и защо е важно децата да завършат училище? За това се проведе интересна дискусия.
Статистиката е неумолима и казва, че 1% от футболистите осъществяват върховна кариера.
Славата и богатството, които днешният професионален футбол неминуемо носи със себе си, са магнити за много хлапета, но и за техните родители от момента когато до техните уши от устите на треньори, мениджъри или т.нар. познавачи на футболната игра стигне крилатата фраза "момчето е талантливо, предстои му кариера в чужбина".
Пътят на онези избраните в този един процент е добре познат на всички, но какво се случва с онези 99% млади футболисти, които остават с епитета голям талант и не осъществят кариера каквато са искали?
Отговорът не е популярен, това е другата страна на медала и затова може би и не се говори достатъчно - защото модерното общество не признава неуспеха, търсят се само победители.
Техният социален и материален статус в най-честа бройка е застрашен, а решение на този ни най-малко занемарим проблем са опитали да предложат от Факултета за спорт към Университета "Унион Никола Тесла" и Центърът за обучение на треньори във Футболния съюз на Сърбия чрез общо организиране на панел дискусии на тема "Образованието на младите футболисти - необходимост или избор".
На панела са присъствали обучаващи се по програмата "Elit Youth" на УЕФА, между които значителен брой директори на младежки школи в най-добрите сръбски футболни клубове, студенти и професори от Факултета за спорт, а участници в дискусията са били и деканът на Факултета за спорт д-р Иванка Гайич, директорът на школата на ФК Партизан Ваня Радинович, бащата на национала на Сърбия Стефан Митрович - Любиша Митрович и Далибор Зорко, мениджър по обучението във ФСС.
Всеки от своя ъгъл, образователна институция, клуб, семейство и футболна организация анализира моментното състояние.
За една от причините за проблема отворено говори Ваня Радинович, директор на школата на Партизан:
"Клубовете в своите школи по всички начини опитват да доведат колкото може по-голям брой млади футболисти от цяла Сърбия и така натрупват играчи. Ние взимаме играчи, за да не ги вземе Звезда, Звезда ги довежда, за да не отидат в Чукарички и така в кръг. Така се отслабват по-малките среди, така замират футболни центрове, а не съществува никаква възможност всички тези играчи, които са доведени отвън да успеят. Затова в някакъв момент напускат футбола, на който са се отдали напълно, и много между тях стават социални случаи".
Към изявлението на Радинович се присъедини и Любиша Митрович.
"Докато моят син Стефан беше в младежките категории на Цървена звезда, чак шест години нито един от играчите от школата не премина в първия отбор. Сега ако се направи анализ между тези момчета, които не са преминали селекцията, колко от тях сега, фигуративно казано, са "на улицата", резултатите ще са поразяващи".
Общо е констатирано, че приоритет трябва да бъде развиването на съзнание за важността на образованието, защото в обществото е създадена (погрешна) картина, че образованите хора не са успешни, а успешни са само онези, които имат пари.
Има и светли примери. Някогашният треньор на баскетболния Партизан Душко Вуйошевич настоявал пред играчите, които водил успоредно с развоя си като играчи и да се образоват. Вече са известни историите за това, че давал на играчите книги, които трябва да прочетат.
Футболните клубове Партизан и Цървена звезда правят интернати или поне имат такива планове. Директорът на Партизан Милош Вазура в средата на миналата година обяви изграждането на интернат в Спортния център в Земун, а в него, между останалото, децата, които тренират футбол, ще посещават часове по английски език, ще има и библиотека, а идеята е да бъдат разкрити и два класа в сътрудничество със Спортната гимназия.
Разбира се, ключът е, както в много, семейството, което трябва да е стълб.
Родителите, също така, трябва да се образоват, а като голяма опасност е посочена неосъществените амбиции на родителите, които чрез своите деца на всяка цена опитват да ги реализират.
"Системно трябва да решим синхронизацията на все по-големите изисквания, които спортът поставя пред младите хора и делът, който се отнася до тяхното образование. Защото спортната кариера може да бъде прекратена за един миг по много причини, а тогава се поставя въпросът какво и как нататък с тези деца", заяви Иванка Гайич, декан на Факултета за спорт, която е идеен творец и реализатор на проекта за първа спортна гимназия заради което е наградена с Октомврийска награда от Кметството на Белград.
"Съществуват решения как децата, които тренират четири до шест часа дневно да имат възможност да учат редовно. Като часовете се пригодят към техните тренировки. Всичко това може да се постигне, законовите рамки дават възможност, нужна е добра воля. Школото не е само учене, то е и социализация. Ние трябва да се приближим до децата и да излезем насреща на нашите ученици спортисти. Не съществува формула за по-малко тренировки, а по-голям успех, затова преподаването трябва да бъде пригодено към техните тренировки. Нашите решения на този проблем ще предложим на клубовете и се надявам, че с общи усилия ще направим напредък в това поле. Ние трябва да бъдем партньори в тази задача", заяви професор Иванка Гайич.
Няма коментари:
Публикуване на коментар