Футболът потъва като Титаник, а в бизнес класата се танцува и пие шампанско

 

На онези, които са заслепени от пълните стадиони в Шампионската лига, Висшата лига, Бундеслигата, Серия А и испанската и френската Лига, както и мондиалите и европейските първенства, убягва, че всички останали стадиони, на които играят повече от 90% от клубовете и футболистите и на които растат нови поколения играчи, са - празни. На тях освен родители, членове на семейството и по някой скаут, няма никого. Футболните управници се намират на кръстопът: ако искат да преживеят, ще бъдат принудени да променят правилата и да ги пригодят към новото време.

Всички имаме картина в главата си, било дали сме чели хроники, романи или гледали филми за Титаник, как в бизнес класата пътниците танцуват и пият шампанско докато корабът потъва, а нещастниците, които се намират дълбоко в утробата на презокеанския плавателен съд се борят за живота си, давейки се във водата, която нахлува от всички страни.

Титаник е прилично достоверна метафора на днешния футбол. Напомпан с пари, които идват от цял свят - особено от Персийския залив, от баснословни договори за телевизионни права, глобалния мърчандайзинг и в последно време и от света на крипто валутите - футболният елит, събран в няколко шампионата на Стария континент с аванпост за ветерани и угасващи звезди в САЩ, Турция, арабските петромонархии и доскоро в Китай (до решението на президента Си Дзинпин да поведе страната в нов социализъм), живее извън реалния свят. Заслепен от абсурдното богатство не вижда, че футболният кораб потъва. Когато осъзнае реалността ще бъде късно да се промени каквото и да е.

 
Във време когато няколко хиляди футболисти заработват по няколко милиона или чак десетки милиони евро годишно, хиляди малки клубове изчезват, защото не могат да платят вноските за терена и съблекалните, докато големите клубове, които плащат фараонски заплати на своите играчи, са в дългове до ушите. Ако бяха "обикновено" частно лице, много малък брой клубове биха избегнали банкрут, а техните управници съдебни процеси, както се случва в момента с Ювентус в Италия.

Замислете се какво ще стане с клубовете чийто собственици са от арабския свят, когато един ден им омръзне футбола, или когато американските фондове и брокери намерят ново забавление или начин да въртят парите?

Празни трибуни

Футболът губи своята субстанция и бъдеще. Половината юноши и млади хора от 16 до 23 години не се интересуват много от футбол, или не го смятат за достатъчно интересен, показват последните изследвания. Нещо повече, чак 27% изобщо не се интересуват от футбол, а 13% дори го мразят. Новите хлапета за разлика от предходните поколения, дори и онези, които не са кой знае колко успешни в училище, не виждат във футбола нито в спорта изобщо, заниманието на своите мечти или начин да станат известни и богати.

Задълбочено изследване на реномираните агенции Макинси/Нилсен е открило, че и от онези, които следят футбола само 49% го правят, защото подкрепят един или повече клубове, докато една трета като мотив посочват привързаност към един играч, а гледат само големи мачове, докато останалите следят повърхностно, гледайки евентуално головете.

Още един факт е много притеснителен за бъдещето на футбола: чак 2/3 от младите следят футбола, защото се боят да не пропуснат нещо което останалите смятат за важно, а не защото наистина ги интересува. В превод, когато днешното поколение от четиридесет и петдесетгодишни напусне сцената, няма да има кой да гледа футбол, а ще са малко и онези, които продължават да го смятат за най-важното второстепенно нещо на света.

Глобализацията скъса основната жизнена сила на футбола - а това е привързаността към един клуб. Някога се казваше, че може да се смени всичко освен майката и клуба, който се подкрепя. Днес, новите поколения подкрепят футболни звезди и подкрепят клубовете в които играят техните идоли. С други думи, големите звезди станаха значими, ако не и по-значими от клубовете и движат със себе си големи маси футболни поклонници. 

Чак 1/3 от населението във възрастта от 16 до 24 години подкрепя един играч, а не клуб, и като последствие фокусът на техния интерес попада върху клуба за който играе техният любимец.

Фактът, че още преди пет години е регистрирана тенденция на спад на гледаемостта в категорията на населението между 12 и 34 години с чак 40% сам по себе си беше драматичен.

Най-страничното странично нещо

Доскорошният президент на Ювентус Андреа Аниели беше един от редките футболни ръководители, който открито предупреждаваше за тенденцията, която води "най-важното второстепенно нещо" към своя край. 

Заслепени от пълните стадиони в Шампионската лига, Висшата лига, Бундеслигата, Серия А, испанската и френската Лига, както и по мондиалите и европейските първенства, на всички убягва, че всички останали стадиони, на които играят повече от 90% от клубовете и футболистите и на които растат новите поколения играчи са - празни. На тях освен родители, членове на семейството и по някой скаут няма никой.

Другият голям проблем на футбола е "скуката". Новите поколения, отраснали с умни телефони, таблети, компютри, и най-новите, които растат в социалните мрежи, не са в състояние да гледат концентрирано каквото и да е, което трае по-дълго от няколко, най-много десет-петнайсет минути. 

Футболът от "събитие", "най-важното второстепенно нещо на света", стана фон или съпътстващо съдържание, докато на умните телефони се гледат кратки видеозаписи, следят се социалните мрежи, сърфира се в интернет, правят се хиляди други неща.

Още т.нар. милениуми (онези, които днес са между 25 и 40 години), а да не говорим за поколението З (Z) (родени между 1997 и 2012 година) не гледат класическа телевизия и не плащат за кабелни или сателитни телевизии. Младите са все по-малко заинтересовани да гледат не само футбол, а и какъвто и да е друг спорт по телевизията, имайки предвид продължителността на събитията: два часа футболен мач или три часа и половина американски футбол е нещо от миналия век. Проблемът не е в милениумите или поколението З, проблемът е, че спортът, а особено футболът, стана телевизионен продукт, а телевизията започва да губи мача с новите видове забавления и информиране, което предпочитат поколенията, които идват.

Други два големи проблема на футбола са стриймингът и видеоигрите. Голямата част от малчуганите не расте, играейки всекидневно футбол като предишните поколения, между останалото и защото трябва да плащат за футболни школи, а и стилът на живот се промени. Също така, все по-малко бащи водят своите деца на мач, евентуално го правят веднъж и това е.

Новите поколения са оформени от интернет и дигиталното забавление, което, повече или по-малко, за всички е на ръка разстояние. Видеоигрите въртят пет пъти повече пари от футбола, 250 милиарда срещу 50 милиарда долара.

Джойстик вместо бутонки

Хлапетата се формират чрез платформи "on-demand" и видеоигри, с други думи - във виртуалния свят. Когато фокусираме вниманието над футбола, повече са тези, които са играли ПЕС или ФУТ (и двете преживяха промени: "eFootball" наследи ПЕС, а EA Sports и ФИФА след тридесет години развалиха договора за ФУТ), отколкото онези, които са ритали топка с приятели на местното игрище, да не говорим за тренировки и мачове.

Стигнахме и до абсурда: някога видеоигрите (говорим за футболните) служеха като сурогат за изживяване на истински емоции, които дарява футболната игра, днес са все повече онези, които играят своите виртуални мачове, а едва с едно око следят какво се случва в истинския мач на обичания отбор по телевизора или на някакъв друг уред.

Оценява се, че на планетата имаме близо половин милиард поклонници на e-Sports, от които около 200 милиона играят редовно, всеки ден, или гледат други как играят. Става дума основно за населението от 16 до 35 години (милениумите и поколение З), което прекарва пред компютъра средно по чак седем часа дневно. Стигнахме до това някои турнири да се излъчват, а броят на специализираните телевизионни и интернет канали расте експоненциално заедно с гледаемостта, която достига дори и 20 милиона зрители за най-важните турнири.

Благодарение на стрийминга и възможността да се гледа каквото и когато се иска в съдействие със социалните мрежи и интернет, който дава възможност за бърза и директна информация за всичко, не е необходимо да се "губят" часове и часове, гледайки мачове. Например, гледаемостта на т.нар. най-интересни моменти е в контратенденция с "дела", който имат футболните мачове (без да се броят големите мачове и финалите на големите турнири).

Нови правила пред вратата

Днес хлапетата знаят всичко за футболистите, баскетболистите или тенисистите, но не защото гледат с часове мачове, а защото чрез видеоигрите получават все по-детайлни данни за спортистите, от статистиката до описание на техните характеристики. Нещо повече, благодарение на възможностите в игрите да се "ангажират" играчи от миналото, новите поколения опознават Пеле, Марадона, Платини, Абдул Джабар, Меджик Джонсън или Майкъл Джордан.

Футболните управници, но и онези, които ръководят други спортове, се намират на кръстопът: ако искат да оцелеят, ще бъдат принудени да променят правилата и да ги пригодят към новото време, или ще трябва да намерят формула за друго представяне пред широката публика. Във волейбола отдавна е променено правилото за смяна на сервиса; в тениса, освен на четирите най-големи турнира, се играе на два, а не на три спечелени сета, във Формула 1 е променен начинът на квалификацията.

Във футбола се обмисля дали да се премине към ефективно време и да се въведат изгонвания за определено време, както и възможност в игра да се връщат играчи, които са сменени. Размисля се и как футболът, като продукт, да стане по-примамлив, започвайки от позиционирането на телевизионни камери, които биха приближили играта на терена към онази, която се вижда във видеоигрите, съответно да се направи интерактивна и по-интересна за зрителите.

Когато се тегли чертата, не сме далече от времената когато за клубовете ще бъде приоритет да се борят за зрители и привърженици, а не за точки и трофеи, защото това бъде единственият начин да оцелеят. Победите няма да са достатъчни.

Автор: Франко Белмонте

Спортът без публика ще пропадне, ако телевизията не промени подхода

Тази фаза на пандемията ни предлага завръщане на върховния спорт, но без публика на стадионите и в залите. Не само че това драстично ще намали приходите, а би могло и да намали атрактивността на върховния спорт, ако режисьорите и операторите не се научат как да ни го донесат на екрана.

Развоят на спортните резултати и спортните технологии промени в голяма степен много спортни клонове.

Допреди 10 години беше трудно да си представим, че футболът някога ще промени правилата, но и това се случи под натиска на желанието да се преживее от друг (технологичен) ъгъл и да се намали броя на грешките на спортните съдии.

Въвеждането на специфични и високочувствителни сензори отне възможността на Милорад Чавич да спечели злато на Олимпийските игри в Пекин през 2008 година. Таекуондото като спорт никога няма да е същото благодарение на развоя на технологиите и сензорите за мерене на силата на удара.

Паралелно с развитието на технологиите, течеше и развоят на спортните клонове (дисциплини), но и начинът на медийно представяне на спортните събития.

Въведени са камери с голяма разделителна способност, камери, които следят и по няколкостотин движения в секунда, микро камери на отделни части от терена и арената, както и микрофони, които играчите носят по време на мач. Сега може много ясно да се чуят всички разговори на играчите със съдиите в тениса, но и да се усети жарта на финалните моменти на мачовете в баскетбола по време на напрегнатите таймаути.

Колкото и да изглежда, че заради развитието на технологиите имаме възможност да "усетим" всяко движение на играча, да ги чуваме как се ободряват един друг по време на участието и с новите технологии да усетим атмосферата около тях, продължава да има голяма разлика между гледането на спортните надпревари по телевизията и на живо.

Как са построени Новак и Шакил

Разликите преди всичко произтичат от невъзможността да се усети бързината, динамиката и сложността на определени елементи от мача или надпреварата между двама спортисти.

Като изобразителен пример, много е трудно да се усети контакта между двама играчи в трапеца в баскетбола, докато не се застане край самия терен, съответно да се усети дължината на скока, който е над 6 метра, ако не се стои непосредствено поред пистата.

Големината на раменния пояс на Иван Милькович и Александър Шапич, габаритите на Шакил О`Нийл, но и специфичната мършавост на Новак Джокович не могат да се усетят докато камерата не се постави да ги наблюдава от височината на средния човек от 160 до 170 см, или в сравнение със зрителите в публиката.

Досегашните усилия на режисьорите на предавания на спортни състезания и на операторите, за съжаление, не родиха плод да се покажат истинския интензитет, бързина, подвижност, но и суровостта на професионалния спорт, така че онези "истински познавачи" винаги обичат да гледат турнир на живо, защото само така могат да усетят какво наистина представлява професионалният спорт.

Често може да се чуе от много тенис треньори от нашите пространства, че не са знаели колко всъщност е напреднал интензитетът в модерния тенис, докато не са гледали на живо Новак Джокович в Арена по време на мачовете от Купа Дейвис.

Също така, много бивши хандбалисти изтъкват, че днешните поколения смятат хандбала от 60-те и 70-те години за физически неизискващ, което изобщо не е вярно. Играчите и тогава са били много способни, но камерите не са могли нито умеели да покажат това. Играта е била еднакво груба и изискваща.

Какво ни е скрила камерата

В условията след пандемията корона вирус може да се каже, че присъстваме на още една революция, която изглежда ще бележи годините и десетилетията, които идват - много спортни турнири ще се развиват без присъствието на публика.

Появяват се много етични и философски въпроси. Може би най-важният е: дали спортът като субект съществува без публика?

Сигурно е, че спортът ще оцелее и ще променя посоката на своето развитие след заплахите за сигурността, които бъдещето носи.

Обаче, твърде малко внимание се обръща на онова което трябва да представлява може би и ключовият въпрос за модерния спорт и медиите, които следят спорта: как и по какъв начин да излъчват спортните събития така че не само публиката, а и всички спортни работници, треньори, спортисти (конкуренти и онези другите) могат чрез различни видове излъчване (условно казано) да преживеят и усетят всичко което ги интересува, сякаш присъстват на самия терен / арена?

Този въпрос, може би е от ключово значение за всички телевизионни компании.

Понятието излъчване на спортни състезания се пренася полека и "недоловимо" от телевизиите в интернет и уеб портали в съкратен облик (highlights), но и live излъчвания в социалните мрежи.

Все по-често виждаме излъчвания на мачове от първия или втория ред на публиката в НХЛ или НБА лигите - с модерни телефони в ръцете хората от публиката дават възможност на техните последователи наистина да вкусят интензитета и чара на спорта от реален ъгъл, онзи който ТВ екраните все по-малко ни предлагат.

Как спортно да победим видеоигрите 

Посочената проблематика и предизвикателствата, които се намират пред ТВ компаниите е важно да се разгледат по няколко причини:

1) Много е важно да се задържи нивото на заинтересованост на публиката, особено на онези по-младите (милениалите) към спорта, защото развоят на технологиите и ИТ индустрията често чрез игри, нови програми и виртуални реалности носят повече вълнение от онова което произвежда актуалният начин на възпроизвеждане на спортни събития. Ако новите поколения свържем със спорта чрез ТВ каналите, защото само ТВ каналите могат да предложат специални условия и възможности за гледане, можем да говорим за перспективите и оцеляването на спорта в ТВ мрежите;

2) Нужно е чрез спортните излъчвания (може би и в облик на ВИП излъчвания) да се даде на треньорите, скаутите и спортистите да видят всеки елемент от състезанието, който ги интересува (например - наблюдаване на движението само на единия играч в тениса от непосредствена близост), за да се осигури непрекъснатост на върховния спортен скаутинг и анализи, които се правят чрез директно (живо) гледане на спортни борби;

3) Нужно е да се даде възможност на спортистите (както на онези по-младите, така и професионалните) да видят отблизо всяко движение и да го изживеят от ъгъла на камерата, който е необходим, за да се придобият нови знания и да се задържи нивото на интерес. Сходно важи и за звуковите или слухови стимули (за гледането на някои спортове е необходимо и да се слуша какво се случва непосредствено на самата арена / терен).

Има много примери, които говорят в потвърждение на значението на тези проблеми и въпроси.

Дайте ни статистика

Тенис теренът може най-добре да се покрие с камера, която следва случващото се, поставена зад гърба на някой от играчите и на височина от няколко метра.

Обаче, тя дава само една перспектива в която е невъзможно да се следят промените в бързината на движението на топката, чистотата на контакта между ракетата и топката (слухов стимул), бързината на реакциите на тенисиста в отделни моменти, очакването на играчите, лъжливите движения на играчите и т.н., които могат да се усетят на самия терен или от публиката, която е позиционирана непосредствено поред терена.

Също така, невъзможно е да се почувства тежината на времевите и атмосферните условия, която носи престоят от четири часа на слънце на бетонния терен на Флешинг Медоус, или онази, която носи престоя на терена в парижката Берси.

От посочените причини, всички спортни турнири трябва да се следят по напълно нов начин и така че самият зрител да може да избира информациите, които иска да получи чрез предаването от различни пакети услуги.

Такива възможности, които биха могли да се плащат като самите билети за определен мач, където ценовия ранг на билета би означавал и повече "свободи" в следенето на турнира, могат да представляват истинска революция, която не е необходима само на телевизиите, а и на спорта.

Поставяне на скоростомери, които следят движението на топчетата, топките, спортистите, поставяне на анализатор на времевите условия, измервателни инструменти за следене на натоварването на играчите по време на мача в сравнение със средната скорост на движение и бързина на вземане на решение и други, са само някои от технологичните иновации, които могат да представляват истинска революция в гледането на спортни събития.

Досега предходно изброеното оборудване главно се свързваше с кабините на ТВ коментаторите, но то трябва да заживее, възможно и лесно достъпно, излъчвано на живо, в замяна на определена парична компенсация или с одобрен достъп за други зрители, треньори и спортисти.

Къде трябва да се поставят камерите

Развитието на 3Д технологиите ни дава възможност самостоятелно да следим определен елемент от арената, който искаме, с всички слухови стимули, но не ни дава възможност да поместим камерата на желаното място.

По тази причина е много важно ТВ спортните режисьори в съдействие със специалистите (треньори, спортисти и спортните учени) да се съветват за това кои позиции са важни за наблюдаване на едно спортно събитие, за да се преживее по подходящ начин.

Като примери за кадри, които много рядко могат да се намерят, а които за спортните работници представляват скъпоценен извор на информация, могат да послужат:

- поставяне на фиксирани камери на фланговата страна на басейните

- камера, която от птича перспектива следи движението в баскетбола, водната топка и футбола (и други колективни спортове) във фаза атака

- камера, която зад гърба и на височината на раменете на играча следи неговите удари в тениса

- камера, която е фиксирана и странично следи атлетите в началото и края на пистата в бягането на 100 метра и т.н.

Освен изброените, нужно е да се следи и развива желанието на състезателите да комуникират помежду си по време на самия турнир и техните разговори да се записват и излъчват по време на самата надпревара, а не в излъчване на запис.

В следващата атака забивам през тебе!

Като пример, нима не би било чудесно да се следи комуникацията между Майкъл Джордан и Айзея Томас по време на баскетболен мач, в който често двамата се обзалагаха кой на кого колко точки ще вкара и в коя атака?

По-доброто озвучаване на спортистите и поставянето на такива информации на разположение на публиката по време на предаването на живо, би била важна промяна и заради по-доброто опознаване на самите спортисти.

Би било чудесно да се чуят проникновенията и коментарите на Роджър Федерер, които отправя към самия себе си или своята ложа по време на ключови точки, които губи, тъй като винаги в обществеността е представян като премерен и "полиран".

Всички онези, които са били непосредствено в компанията на професионалните тенис играчи знаят, че не е така и чувствително "озвучаване" на Федерер по време на мачовете би било истинско откровение. Роджър не се различава от другите спортисти в този аспект, но онова което стига до публиката са само добре подбрани информации.

С други думи, нужно е все повече да се дава възможност за такива пакети услуги в излъчването на спортни събития, които ще бъдат предназначени за всички възможни популации и всички възможни нужди. По този начин, зрителите вече няма да имат нужда да следят спорта само от фотьойла, а да го изживеят, преживеят и оформят (с промяна на перспективата на гледане, микрофоните, които излъчват и сходно) по начин по който те искат.

Всички трябва да научим новите правила

Също така, всички спортни режисьори и операторите трябва да преминат обучение от страна на спортните учени, треньори и спортисти за това кои ъгли за излъчване са най-добрите за изживяване на отделни спортове и спортни дисциплини.

Образованието нататък трябва да върви в посока за начина на преминаване от камера към камера в хода на излъчването на спортното събитие, за да се усети от една страна динамиката на самия мач (двубой, борба), а от друга страна да се хване всеки тактически детайл важен за хода на надпреварата.

Защитните формации и влизането на играчи във футбола между редовете на противника може да се следи само от птича перспектива, интензитетът на забивката във волейбола може да се следи само с преминаване от кадър от висока странична позиция на ниска (1-2 метра от земята) покрай терена в мига на отскока на играча, а бързината с която играч във водната топка отправя удар към вратата може да се усети само с камера, която се намира на височина 1 м над нивото на водата и непосредствено поред басейна и т.н.

Ако извънредното положение ни е научило на нещо, а то е че в научните и тясно специализираните кръгове специалистите от определени области трябва да се търсят особи, които ще развиват нашето общество занапред.

Благодарение на вирусолози, инфекционисти, пулмолози и други специалисти, за които нашата широка общественост никога по-рано не е чувала, са спасени много животи, но и начинът на живот е променен коренно.

Може би е време и телевизионното (и изобщо медийното) излъчване на спортни турнири, като едно от най-важните второстепенни неща на света, също да претърпи промени в разбирателство със специалистите, преди и него да го хване вирус, който ще отведе всички зрители на някое друго място.

Автор: проф. д-р Душко Илич

Извънредно положение и в Сърбия

Президентът на Сърбия Александър Вучич обяви днес извънредно положение в страната заради пандемията корона вирус.

"Сърбия от днес е във война против невидим противник, опасен и опак противник, когото нашата страна трябва да победи. Борбата, която е пред нас е борба за онези, които са създавали тази държава, градили тази страна, преди всичко за нашите родители, по-възрастните, но и за бъдещето на Сърбия. Нашите родители, по-възрастните, са ни изградили всичко което имаме... Днес те са нападнати преди всичко и трябва да направим всичко което можем да помогнем на тези чудесни хора... Обявявам, че взехме решение за прогласяване на извънредно положение на територията на цяла Република Сърбия", заяви Вучич.

Той също така допълни, че на всички лица по-възрастни от 65 години ще бъде забранено да излизат от вкъщи.

"В идните дни ще проверяваме дали решението се спазва. Ако трябва, ако има нарушения повече от 0,1 или 0,2%, в следващите 72 часа ще вземем задължаващо решение да не се излиза от домовете."

От понеделник няма училище, университети, няма детски градини, няма тренировки, няма спорт... По думите на Вучич училищата няма да работят до края на учебната година. Местните власти ще решават за това дали и в какъв обем ще работят заведенията.

Болниците ще се пазят от войската, а който наруши наредбата на надлежните здравни заведения да бъде в самоизолация би могъл да бъде осъден на три години затвор.

Президентът на Сърбия също така каза, че в страната са открити още двама заразени от корона вирус и сега са общо 48.

"Днес беше най-лошият ден в Европа след Втората Световна война. В Италия умряха 360 човека, почти 200 в Испания."

Вучич също така каза, че Сърбия е поръчала от Китай 5 000 000 защитни маски и "трябва да избутаме 10 дни" и че "не на черно, а на получерно" е капарирала и определен контингент нови респиратори, които ще пристигнат в сряда. Специално благодари на Китай за когото каза "че е единствен, който може да помогне на Сърбия", а разкри, че почти всички заразени в Сърбия са се заразили в околностите на Милано.

Най-спортната нация в света

"Най-спортната нация в света", или нации, така никой няма да се ядосва, трябва да бъдат онези, които са такива въпреки околностите, които побеждават и създават шампиони, от поколение на поколение, в тежки условия

Проблемът с термина "спортна нация", с който често обичаме да се китим по тези пространства, е този, че всеки може да го тълкува по свой начин.

Някой би казал, че балансът на медали на големи състезания, преди всичко Олимпийски игри, е единственият съответстващ, заради което чак и - нищо против тях - държавите от бившия източен блок и Азия, които събират трофеи в борбата и вдигането на тежести, могат да надянат на себе си тази титла.

Но, предполагам, че ние тук го знаем най-добре, не е всичко в сбора и умножението; както и спортът не е математика и точна сметка, иначе би бил популярен точно колкото и математиката...

"Най-спортната нация в света", или нации, така никой няма да се ядосва, трябва да бъдат онези, които са такива въпреки околностите, които побеждават и създават шампиони, от поколение на поколение, в тежки условия.

Кризите главно създават плодовита почва за развитие на отборен манталитет, а отборните спортове, онези на национално ниво, имат специално място.

Затова Сърбия, дори и чудесните волейболистки да не бяха спасили това лято завършено с баскетболна горчивина и сега вече пословичната футболна посредственост, е една от най-големите спортни нации.

С този брой жители, с такива условия - или неусловия - с такъв обществен климат, да си във върха или близо до него вече десетилетия, това е чудо с което се занимават дори и учените.

А тогава тук е и страстта, и отдадеността, и песните от трибуните, степента на радост, която ти донасят спортистите, идентификацията с тях, задоволството като проведеш анкета в основното и средното училище, сред героите на младите най-напред са те.

И затова Сърбия в голямата си част, защото подобен на подобен се радва - окей, и защото испанците в баскетбола толкова ни нервират, че станаха нещо между нашия немезис и черни зверове, че са ни най-големите съперници, онези спрямо и с които се мерим - днес ще бъде за Скола, Кампацо, Брусино, с един народ, който също така може, с пълно право, да каже за себе си, че е спортен, па и най-спортен или тук някъде, на цялата планета.

Аржентина е коронното доказателство, че спортът може да преодолее проблемите и да сплоти нацията около една топка, било дали тя е кръгла или, в аржентинския случай, често яйцевидна.

Някои от нас, които мечтаят за мириса на Южна Америка често забравят с колко хаос е обременена скорошната история на този дял на света; Аржентина десетилетия преживява хаос като своя тежка съдба, а трябвало да им призлее, точно както и на нас, когато са дошли деветдесетте, толкова щастливи там на Запад, толкова депресивни в Балканите или Аржентина.

Тогава се завъртяла отново рулетката, дошла още една криза, па още една, и политиците престанали да вярват в своите лъжи, народът отново бил на улиците, гладен за правда, свобода, или само хляб, а насред този мрак, като фара в Рио де ла Плата или кулата на Авала, светел само спортът.

Аржентина в края на хилядолетието, когато икономическата криза обезсмислила местната валута и хвърлила прекалено голям дял от населението в сиромашия, точно тогава, родила няколко чудесни поколения във всички спортове.

За футбола, който там се обича както никъде другаде, не трябва да се харчат думи; за златното поколение на Ману Джинобили ще се говори специално днес, макар че никога не трябва да престава да се говори за него (още една причина, че трябва да обичаме, въпреки дълбоката рана, която ни нанесоха, отборът на Аржентина на този Мундобаскет: играят като техните учители, бързо, енергично, със сърце голямо като континент, играят за своя народ и с него!); а скоро, няма и седмица, ще започне и голям турнир, който по броя зрители, спонсорски договори, но и напрежение, ще надмине Мундобаскет - Световното първенство по ръгби.

И там "пумите", четвъртата най-добра селекция в южната хемисфера ще са с намерението да станат още по-конкурентни на Нова Зеландия, Австралия и ЮАР, и там "пумите", които бранят четвърто място от миналата Световна купа, предвождани от Матер, Санчес и Легисамон, ще играят роля, която няма да е епизодична.

Жителите от държавата, която е огрявана от майското слънце с 32 лъча няма да пропуснат да ви кажат, че са солидни във волейбола, където само малко късмет им липсва за полуфинал на Олимпийските игри, а тогава да подчертаят, че са отлични в още един глобален спорт, който при нас никога не започна да се следи, хокеят на трева - и неговото семе, точно както и футболното, са пренесли английски моряци, учители, индустриалци и останалите авантюристи - че винаги имат тенисисти, които им донесоха Купа Дейвис във футболна атмосфера, че Хуан Мануел Фанджо е от предградие на Буенос Айрес.

Ще ви кажат, и то с гордост, че не са само мускулести деца от бариоса, които в спорта виждат спасение от бедите, световни звезди, а и аржентинските голфъри, членове на средната и висшата класа, често хващат за гушата британците и американците, макар че има поетична правда, че най-добрият аржентински голфър на всички времена, "Ел Пато" Кабрера, е израснал без родители, в тежки условия, издържал се е като кеди и стика в ръце главно хващал когато трябвало да спечели някой бас...

Точно какъвто е и случаят със Сърбия, така експерти от различни науки са опитвали да обяснят феномена на аржентинския спорт. Едно от обясненията е хранително: аржентинската диета е богата на месо и картофи, заради което са физически силни (но не и бързи, така, поправете ни ако грешим, няма да видите аржентински спринтьори или плувци); второто е онова географското, тъй като климатът се харесва на духа и тялото.

Има го и това, сигурно, както и ги има непрекъснатите бедствия и бедност; но има и ритъм, заради който и на тревата и на паркета са различни, грациозни движения; има и смесица от всички култури и нации, които, някои от нужда някои от желание, идвали и оставали тук, превръщайки простора около "сребърната река" в съвършен меланж на Европа и Южна Америка.

А шампионите, и това е може би най-важното, раждат нови шампиони, знаем ние това добре: как баскетболните терени са никнали или, като в онази хубава акция, се обновяват след всеки голям турнир, как мрежите за тенис изникват там където никога не ги е имало, как от два камъка или ученически раници веднага се прави футболен терен, значим и шумен като "Маракана"...

Когато се разбере както трябва - а аржентинците го разбират точно както трябва - спортът може да разкраси, засили идентичността на нацията. Често ги подценяват, често гледат на тях като на държава от третия свят, а тогава те се появяват, силни в своята общност, с желание да оправят някои сметки и на милионите, които заради тях не спят или се будят (как ли е да се гледат най-важните мачове "в невреме"?!) да подарят още една причина да бъдат горди, да пеят, да излязат на улицата, този път заради добри причини.

Ето, и затова - добре, сякаш са ни били нужни още причини! - днес си струва с цяло сърце да си за Скола (особено за Скола!), Кампацо, Гарино, Лапровитола...

Онова поколение, поколението на Ману, в което разбира се беше Скола, отборът с Ночиони, Делфино, Сконокини, Оберто, донесе златен медал от Олимпийските игри, би американците там където им е най-тежко, на изглежда единствения турнир, който продължават да приемат сериозно, но и две години по-рано в Индианаполис, по вина на една друга голяма спортна нация им се измъкна световния трон.

Дали е, в залеза на една голяма кариера, а в разгара на още една голяма икономическа криза, която заплашва аржентинците с беднотия и глад - и политическата криза, която носят със себе си, но която вероятно няма да решат, президентските избори през октомври - време спортът отново, макар и за някой ден, да бъде онзи фар, който блести в мрака, в ритъма на тангото и обувките, които скърцат по паркета?

Дами и господа, дузпа каквато още не сте виждали

Майсторите не играят само на най-големите световни стадиони. Играят и в училищните дворове, след часовете (може би чак и по време на часовете). Майсторите не трябва да са най-добрите футболисти на планетата, а могат да бъдат и само анонимни момчета, надарени с въображение и, както треньорите обичат да казват, "спортна дързост". Насладете се, тези момчета правят това...

Вижте:

Уникална дузпа

А какво правят онези, които не успеят във футбола?

Само ЕДИН процент от онези, които се занимават с футбол правят върховна кариера. Какво се случва с онези, които са "големи таланти" и защо е важно децата да завършат училище? За това се проведе интересна дискусия.

Статистиката е неумолима и казва, че 1% от футболистите осъществяват върховна кариера.

Славата и богатството, които днешният професионален футбол неминуемо носи със себе си, са магнити за много хлапета, но и за техните родители от момента когато до техните уши от устите на треньори, мениджъри или т.нар. познавачи на футболната игра стигне крилатата фраза "момчето е талантливо, предстои му кариера в чужбина".

Пътят на онези избраните в този един процент е добре познат на всички, но какво се случва с онези 99% млади футболисти, които остават с епитета голям талант и не осъществят кариера каквато са искали?

Отговорът не е популярен, това е другата страна на медала и затова може би и не се говори достатъчно - защото модерното общество не признава неуспеха, търсят се само победители.

Техният социален и материален статус в най-честа бройка е застрашен, а решение на този ни най-малко занемарим проблем са опитали да предложат от Факултета за спорт към Университета "Унион Никола Тесла" и Центърът за обучение на треньори във Футболния съюз на Сърбия чрез общо организиране на панел дискусии на тема "Образованието на младите футболисти - необходимост или избор".

На панела са присъствали обучаващи се по програмата "Elit Youth" на УЕФА, между които значителен брой директори на младежки школи в най-добрите сръбски футболни клубове, студенти и професори от Факултета за спорт, а участници в дискусията са били и деканът на Факултета за спорт д-р Иванка Гайич, директорът на школата на ФК Партизан Ваня Радинович, бащата на национала на Сърбия Стефан Митрович - Любиша Митрович и Далибор Зорко, мениджър по обучението във ФСС.

Всеки от своя ъгъл, образователна институция, клуб, семейство и футболна организация анализира моментното състояние.

За една от причините за проблема отворено говори Ваня Радинович, директор на школата на Партизан:

"Клубовете в своите школи по всички начини опитват да доведат колкото може по-голям брой млади футболисти от цяла Сърбия и така натрупват играчи. Ние взимаме играчи, за да не ги вземе Звезда, Звезда ги довежда, за да не отидат в Чукарички и така в кръг. Така се отслабват по-малките среди, така замират футболни центрове, а не съществува никаква възможност всички тези играчи, които са доведени отвън да успеят. Затова в някакъв момент напускат футбола, на който са се отдали напълно, и много между тях стават социални случаи".

Към изявлението на Радинович се присъедини и Любиша Митрович.

"Докато моят син Стефан беше в младежките категории на Цървена звезда, чак шест години нито един от играчите от школата не премина в първия отбор. Сега ако се направи анализ между тези момчета, които не са преминали селекцията, колко от тях сега, фигуративно казано, са "на улицата", резултатите ще са поразяващи".

Общо е констатирано, че приоритет трябва да бъде развиването на съзнание за важността на образованието, защото в обществото е създадена (погрешна) картина, че образованите хора не са успешни, а успешни са само онези, които имат пари.

Има и светли примери. Някогашният треньор на баскетболния Партизан Душко Вуйошевич настоявал пред играчите, които водил успоредно с развоя си като играчи и да се образоват. Вече са известни историите за това, че давал на играчите книги, които трябва да прочетат.

Футболните клубове Партизан и Цървена звезда правят интернати или поне имат такива планове. Директорът на Партизан Милош Вазура в средата на миналата година обяви изграждането на интернат в Спортния център в Земун, а в него, между останалото, децата, които тренират футбол, ще посещават часове по английски език, ще има и библиотека, а идеята е да бъдат разкрити и два класа в сътрудничество със Спортната гимназия.

Разбира се, ключът е, както в много, семейството, което трябва да е стълб.

Родителите, също така, трябва да се образоват, а като голяма опасност е посочена неосъществените амбиции на родителите, които чрез своите деца на всяка цена опитват да ги реализират.

"Системно трябва да решим синхронизацията на все по-големите изисквания, които спортът поставя пред младите хора и делът, който се отнася до тяхното образование. Защото спортната кариера може да бъде прекратена за един миг по много причини, а тогава се поставя въпросът какво и как нататък с тези деца", заяви Иванка Гайич, декан на Факултета за спорт, която е идеен творец и реализатор на проекта за първа спортна гимназия заради което е наградена с Октомврийска награда от Кметството на Белград.

"Съществуват решения как децата, които тренират четири до шест часа дневно да имат възможност да учат редовно. Като часовете се пригодят към техните тренировки. Всичко това може да се постигне, законовите рамки дават възможност, нужна е добра воля. Школото не е само учене, то е и социализация. Ние трябва да се приближим до децата и да излезем насреща на нашите ученици спортисти. Не съществува формула за по-малко тренировки, а по-голям успех, затова преподаването трябва да бъде пригодено към техните тренировки. Нашите решения на този проблем ще предложим на клубовете и се надявам, че с общи усилия ще направим напредък в това поле. Ние трябва да бъдем партньори в тази задача", заяви професор Иванка Гайич.

Ще стане ли скучният футбол норма?

Тази седмица Тони Пюлис беше последният мениджър, който си загуби работата.

Неговото обвинение? Загуба на твърде много мачове, неговата марка футбол беше мъчителна за гледане. Клод Пюел си загуби работата миналия сезон, защото неговата марка също беше отегчаваща (някой спомня ли си домакинският мач срещу Хъл?).

Най-богатите шест клуба са напълно извън обсег. Техният опит да се обогатят още през тази година с по-голямо парче от ТВ парите беше осуетен... засега. Остатъкът от клубовете във Висшата лига се борят да останат в първенството и може би, с късмет, да спечелят купа. И в това се крие основата.

Пюел напусна въпреки че завърши 8-ми и отиде на Уембли. Доста странно? Да и не. Уотфорд завърши 17-ти, но само на шест точки зад "светците". През този сезон първенството също е много тясно. Всяка точка е ценна, а през миналия сезон, разликата между всяко шампионатно място беше зашеметяващите 1,9 милиона паунда.

Със замъгляващите очите богатства на Висшата лига за печелене, не е голямо чудо, но е голяма причина за притеснение, че толкова много английски клубове са в чуждестранни ръце. Повечето от клубовете в Мидландс са китайско притежание, като Саутхемптън.

След всеки уикенд, футболните собственици, хедж фондове и голям бизнес от целия свят проучва представянето на техния актив, т.е. клубовете на които ние плащаме, за да подкрепяме. Позицията в първенството е началото на всичко и краят на всичко. За всеки собственик по света е императив неговата инвестиция да остане над застрашителното трио в дъното и да продължава да максимизира доходността. Чемпиъншип е пълен с амбициозни клубове с още по-амбициозни чуждестранни собственици чакащи да се нахвърлят.
 
Това ни връща към Пюлис и Пюел. Смея да кажа, че техните компетенции бяха същите, забавление на тълпите... защото сме в развлекателния бизнес в крайна сметка? Но, можете да заложите и последния си долар те бяха пробити от задачата да не изпаднат. Опитай и се изкачи колкото можеш по-високо, но... тази врата на капана трябва да е като китайско мъчение за мениджърите.

Може ли това да е причината толкова много мениджъри нагоре и надолу по лигата да усвояват толкова прагматични поведения и стратегии? Това ли е причината толкова много мениджъри да са повече от подготвени да отегчават тълпите до сълзи с подреждането на отбори, които да не губят... и с надеждата да отмъкнат всичко с гол против очакванията? Пюел беше отхвърлен само за да поеме Пелегрино и да прави абсолютно същото!

Може ли такъв сорт футбол сега да се превърне в норма, особено ако следващата ТВ сделка отново пробие покрива дори повече? Надявам се, че не, но имам чувството, че ще го направи. Бордовете на големия бизнес по света не трябва да седят през тъмните съботни следобеди.

Големият въпрос сега е... ние привържениците ще се примирим ли? Единствената възможност е да гласуваме с нашите крака... но ще го направим ли? Дори и да го направим, съмнявам се, че далечният собственик го е грижа.

Автор: Мартин ван Туил

Демографско изследване на европейския футбол

Футболната обсерватория ЦИЕС направи анализ на еволюцията на демографията на европейския футболен трудов пазар за играчи. Изследването покрива темите за трениране (клубно тренирани играчи), интернационализацията (чуждестранните футболисти) и стабилността (играчите привлечени през годината). ЦИЕС в момента е единствената организация в позиция да представи такъв анализ.

Статистическите индикатори , които са разгледани ни позволяват да сравним политиките преследвани от клубовете в съставянето на техните отбори както на временно така и на пространствено ниво. Пробата е направена от 466 отбора участващи в 31 топ шампионата на членовете на УЕФА. Изследването покрива период от девет години между 2009 и 2017.

За да бъде взет под внимание, футболист трябва да присъства в първия отбор на анализираните клубове към 1 октомври. Освен това, той трябва вече да е играл в мачове от местното първенство по време на текущия сезон, или, ако това не е случаят, да има участие в двубои от мъжкото първенство по време на всеки от предишните два сезона. Вторите и третите вратари са включени във всички случаи.
 
Трениране

Анализът на тематиката на тренирането се базира на дефиницията за клубно трениран играч както е измислена от УЕФА и използвана от редица национални първенства, за да окуражи назначаването на местни футболисти. Клубно тренирани играчи са тези, които са прекарали поне три години във възрастта от 15 до 21 г в техния клуб работодател.

Между 2009 и 2017, пропорцията на клубно тренирани играчи в съставите на анализираните отбори е спаднала от 23,2% до ново негативно рекордно ниво от 18,5%. Това е осмата поредна година на последователен спад. Това откритие подчертава интензификацията на мобилността на футболистите, както и неефективността на мерките приложени да окуражат назначаването на местни играчи.

В само едно първенство, топ дивизията на Словакия, клубно тренираните играчи все още са повече от една трета от членовете на състава. През 2017, негативни рекорди са регистрирани в девет шампионата, включително турската Супер лига. На другия край на скалата, няма забелязани положителни рекорди. Пропорцията на клубно тренирани играчи е по-малко от една десета в четири държави: Турция, Португалия, Италия и Белгия.

Чужденци

Понятието за чужденци определя играчи пораснали извън националната асоциация на техния клуб работодател и които са се преместили в чужбина по причини свързани с футбола. Тази дефиниция ни позволява да изолираме миграции директно свързани с практикуването на футбол. Всъщност, играчи с чуждестранен произход пораснали в асоциацията на техния отбор работодател не се считат за чужденци.

По време на обхванатия период, пропорцията на чужденци в съставите нараства постоянно: от 34,7% през 2009 до нова висока рекордна стойност от 39,7% през 2017. Нарастването всъщност се е ускорило през последните две години: +1,1% на година от 2015 срещу около 0,5% на година за предишните шест години.

През 2017, Турция надмина Кипър като страната с първенство направено от най-висок процент чуждестранни футболисти: 65,5%. Тази пропорция е поне 50% в седем първенства, включително английската Висша лига и италианската Серия А. Чужденците представляват по-малко от една четвърт от съставите само в две държави: Сърбия и Украйна.


Стабилност

За да се измери стабилността на отборите, ние калкулираме процента играчи назначени от техния клуб работодател по време на референтната година. Футболистите, които са се присъединили към състава на първия отбор директно от младежката академия не се считат за нови попълнения.

Между 2009 и 2017, процентът на нови попълнения в съставите на анализираните клубове е нараснал остро от 36,7% на 44,8%. През 2017, нов рекорд е регистриран в 11 от 35 проучени първенства: Белгия, Франция, Унгария, Израел, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Русия, Швеция и Украйна. Този резултат също показва ускорението на мобилността в трудовия пазар на футболистите.

На 1 октомври 2017, играчите подписали по време на годината представляват повече от половината на съставите в осем шампионата, включително португалската Примейра Лига (57,6%). В другия край на тази скала, клубовете с най-стабилни състави могат да се намерят в немската Бундеслига (30,9%) и английската Висша лига (33,3%).

С минаване на времето, стабилността стана лукс, който няколко първенства и клубове могат да си позволят. Разликите между шампионатите също са обяснени от различните подходи в начина по който се възприема футбола като бизнес. Въпреки регионалните различия, нашите анализи показват, че спекулациите около трансферите на играчите са все по-често срещана дейност за повече клубове и първенства из Европа.

Заключение

Нашето изследване потвърждава нарастването на мобилността на играчите в трудовия пазар на футболистите. Съставите на отборите са все по-нестабилни. Още повече, мобилността се появява дори по-рано по време на кариерата на играчите. Постоянният и значителен спад в бройката на клубно тренирани играчи в съставите е видимо последствие на този процес.

Мобилността на играчите не обръща особено внимание на националните граници. Продължителното нарастване на процента на чужденци показва нарастващата интернационализация на европейския трудов пазар за футболисти. Това положение на нещата е основно в предимство на най-богатите клубове и първенства, които са способни да съберат най-добрите футболисти без значение на техния произход.

Редовността на наблюдаваните тенденции ни позволява да потвърдим, че истинска промяна тече в европейския футбол на топ ниво. Основният въпрос е да се знае колко далече този процес може да отиде без да застрашат интереса на турнирите, доверието в професионалния футбол и неговото устойчиво развитие в повечето държави.