Плаче ли някой за Бока Хуниорс?

Някога отдавна, в земя в началото на света, играли Бока Хуниорс и Реал (Мадрид). Това бил последен мач от стария ред, "онова време", "онези ценности", ние и те... Футболът е единственият глобален спорт, но цял свят го играе, гледайки и взимайки пример от Европа. През този ноемврийски ден аржентинските Los Xeneizes победили кастилските Лос Бланкос, защото били по-добри от тях. Тогава, и никога повече оттогава...

Едно от фундаменталните условия за развоя на футбола е било разпространението на играта във всички обществени слоеве. Работническата класа в Англия получила футбола като комбинация от ефекта от индустриалната революция и политическите отстъпки, които за обикновения човек (за нуждите на този разказ ще го наричаме Джейми) позволили времето и материалните средства да играе или да гледа.

Джейми е обичал футола, който освен че бил хубав имал и това сравнително предимство, че бил по-безопасен по отношение на конкурентите (по това време съществувал само един ръгби футбол - ръгби лигата ще се отдели чак в края на 19 век и ще създаде специална единица в сравнение на това което днес познаваме като ръгби съюз). Джейми не е смеел да се контузи, отсъства от работа или да я загуби напълно и така да лиши своето семейство и себе си от каша на масата.

И така Джейми станал част от корпуса, който довел до професионализирането на футбола (футболистите от бедните среди, неизброима публика готова да плати, за да гледа мачовете, собственици на клубове жадни за успех на терена и готови заради него да инвестират) и първите тактическо-технически иновации.

Когато футболът се разширил по света, обаче, него са открили и социалните елити - банкери, предприемачи, богати търговци, управители на железници, деца на аристократи, които отивали на школуване извън Англия или са станали офицери на Нейно Величество разпратени във всички краища на официалната и неофициалната империя...

Те са дружили със себеподобни и във всяка държава футболът първо играели онези най-богатите местни жители. Чак след Първата Световна война, когато са сринати четири царства, които държали дотогавашния икономическо-политически ред, футболът в Европа стигнал до всеки. Затова е и закъснял...

В Южна Америка, все пак, футболът веднага бил за работническата класа. Заселници от цял свят идвали в нарастващите градове в Бразилия, Уругвай и Аржентина и патетично колкото може да звучи (а точно заради това) единственото свързващо което имали бил футболът.

Така е създадена riplatense футболна школа, наречена по естуара на Рио де ла Плата на която са разположени Монтевидео и Буенос Айрес, най-напредналата футболна култура преди Втората Световна война.

Тук, където футболът еднакво и равноправно играли и потомци на черни роби и поколения на бели завоеватели (двамата най-добри играчи на Бразилия преди Втората Световна война са били Леонидас да Силва, негър, и Артур Фриденрайх, наполовина немец, който толкова се срамувал от онази другата, черна половина, че вманиачено с всички средства опитвал да си изправи къдравите коси), футболът се развивал.

Пирамидата, съответно 2-3-5 формацията, набързо станала W-W (2-3-2-3), с вътрешни  играчи, които станали халфове. Ектор Скароне, вероятно първият плеймейкър в историята на футбола, измислил двойното подаване. Сезарио Онзари, аржентинец и футболист на Уракан, най-големият малък клуб в света, постигнал първия "олимпийски гол", съответно гол от ъглов удар.

Малко по малко, евроцентричният свят трябвало да създаде и евроцентричен футбол. Талантът все още блика от Патагония до Андите и от Карибите до Южния океан, но той сега играе в Европа. Това се случило постепенно, но се случило.

Копа Либертадорес е измислен и игран за пръв път през 1960 година, пет години след основаването на Купата на европейските шампиони, с основно намерение Южна Америка да избере свой представител, който да играе с най-добрия отбор на Европа. Да играе и, всякак в началото, да побеждава... Пенярол с Роберто Скароне, Сантош с Пеле и Луле, Индепендиенте с Рикардо Бочини, Фламенго с Пауло Сезар Карпиджани (първият отбор който е играл в някоя от вариациите на 4-5-1 системата с голям успех)... Впечатляващи отбори, най-добрите в света.

Но това време на паритет е зад нас. Междуконтиненталната купа, а сега и Световното клубно първенство, е ритуал, обред, който служи да потвърди колко европейският клубен футбол е над който и да е друг футбол на планетата. Аржентина е дала девет шампиона на света до 2004 година, Бразилия шест, колкото и Уругвай. Италия е имала седем победители в Междуконтиненталната купа, колкото Германия и Испания заедно. Имайте предвид, сблъсъците невинаги са играни в Япония, а са се играли на базата на два мача, съответно по един дуел в Южна Америка и Европа.

Заради всичко това мачът от 2000 година е толкова специален. Той е граничен и точка на отбелязване. И след това отборите от Латинска Америка (в Копа Либертадорес до неотдавна играеха и мексиканските клубове) побеждавали европейските (за последен път Коринтианс, популярния Тимао, който е водил сегашният селекционер на Бразилия, бил по-успешен от Челси през 2012 година), но нито веднъж не са били по-добри. Такъв не е бил и Сао Пауло от 2005 година, нито Интернасионал през 2006 година. Нито близо.

Е, Бока Хуниорс е била по-добра, очевидно по-добра, от Реал (Мадрид) през тази 2000 година.

Всякак не е трябвало да бъде. Реал (Мадрид) е, след тридесетина години, станал шампион на Европа, побеждавайки патологичния губещ финали Ювентус.

"Лос Бланкос" десетилетия са служили като кулиси, па и реквизит, в триумфалните истории на европейските клубове.

Дори и известния La quinta del Buitre отбор на Реал от осемдесетте години, първият който бил пет пъти подред шампион, първият който вкарал над 100 гола в сезон (107), отбор в който играли момчета от школата на Реал (Емилио Бутрагеньо Ястреба - Buitre - от началото на параграфа), но и Уго Санчес и Хорхе Валдано, не е успявал до върха на Европа.

Но тогава титлите се върнали. Казваме титлите, защото с триумфа над Валенсия през 2000 година Реал (Мадрид) стигнал до втора среща с ушатата купа за три години.

Флорентино Перес започнал своята визия за неогалактикосите, по примера на отбора на Реал от петдесетте. Луиш Фиго дошъл от Барселона, за което получил по-голяма сума пари от който и да е футболист по-рано - а при това и свинска глава.

Днес Световното клубно първенство е досада, неприятно за първенеца на Европа, муха в чинията. Далечен път и играене с недорасли отбори.

Тогава това е било възможност Перес да спечели азиатския пазар, преди 18 години още частично футболно недокоснат пейзаж. Струвало си е да се блести, удивлява, очарова, а тогава тази магия да се продаде.

Zidanes y Pavones се наричала официално политиката на Перес. Една глобална звезда, едно хлапе от школата. О, колко сладко само ще бъде всичко... С това че, сега знаем, няма да е.

Всъщност, Бока Хуниорс е бил отбор и клуб, който влизал в своята най-успешна ера.

Бока Хуниорс е имала своя меценат, Маурисио Макри. Човек избран да бъде президент на най-популярния футболен клуб в страната в която футболът е по-популярен от физиологическите потребности разбрал, че е необходимо напълно да промени начина по който се диша в Ла Бока.

В последния половин век Бока Хуниорс не може да се смята нито приблизително за богат клуб, но в средата на деветдесетте проблемите са били много остри.

Така че Макри радикално променил работния модел. По-точно, въвел един.

Професионален мениджмънт е започнал да ръководи клуба като предприятие, което продължавало да остава организация с нестопанска цел, в съответствие със закона в Аржентина. Децентрализирана е системата на продажба на билети, а е намалено и влиянието което имали върху продажбата по-известните членове на бара брава на Бока (същото което са торсидите в Бразилия или ултрасите в Европа).

Реорганизирана е и работата с младите, а се започнало в събирането на най-изразените таланти от клубовете из цялата страна. Това ще се превърне в 100 милиона евро от по-късни продажби на футболисти по време на 12-те години на Макри (във време когато цените на футболистите бяха, няма да кажем умерени, защото това означава, че не разбираме основните правила по които функционира невидимата ръка на пазара, но всякак по-малки).

Макри е виждал Междуконтиненталната купа като възможност да покаже на света полираното чедо на Южна Америка, което е било в процес на спечелване на 16 трофея в споменатия период. Накрая, Макри, полиран сам от успеха като пречистен пясък (да перифразираме Стивън Кинг), ще стане градоначалник на Буенос Айрес през 2007 година. Но първо си е струвало да станеш шампион на света...

Треньор на Бока на този 28 ноември 2000 година е бил Карлос Бианки, брат близнак на Лари Дейвид (шегуваме се, не са близнаци, само са братя - пак се шегуваме, не са и братя, но само ги погледнете...).

Може би никога не е бил духовит или фотогеничен като своя брат (не, наистина, не са братя, но само ги погледнете още веднъж...), но е много интересен треньор.

Бианки е водил Велес Сарсфийлд до титлата първенец на Аржентина, Южна Америка и света, а в Бока стигнал след относително неуспешно треньорство в Рома.

Пред себе си имал задача да сработи, да премахне първо антагонизма, а после и чистата враждебност между Мартин Палермо и Хуан Роман Рикелме. Двамата имат статут на стадиона на Бока, и двамата са обичали и обичат Бока, но всяка прилика свършва тук. Първият е сърцето, а вторият мозъка. Първият е прагматичен, другият е естет (football for art's sake, да перифразираме сега енорийския писател Теофил Готие).

И преди да се намразят, вероятно след мача с Флуминензе в полуфиналите на Копа Либертадорес години по-късно, не са се обичали. Но са функционирали.

Всъщност, през този ден в Япония, El Titan е вкарал два гола. Рикелме бил далеч най-добрият играч на терена.

Бока е играла в базовата 4-3-2-1 система, но така че Рикелме само започнал на лявото крило, тъй като през цялото време е влизал навътре, играейки между линиите на Реал. Принципът на влизане в пространството вместо чакане в него е нещо на което, да кажем, Месут Йозил е изградил кариера.

Делгадо е започнал по дясната страна, но се движил вертикално, отивайки в нападение като т.нар. shadow striker (един от три типа "лъжливи десетки"). Системата е станала класическо аржентинско 4-3-1-2, създадено още на Мондиала през 1966 година.

Реал (Мадрид) е, от своя страна, играл асиметричната, но модерна 4-3-3, с Гути, който не е бил близо до ляв бек, всъщност е лудост да се нарече бек. Висенте Дел Боске само следвал течението в европейския футбол между два континентални шампионата (онези от 1996 и 2000 година), което е донесло властта на модерния вариант 4-3-3, както и на най-близкия роднина 4-2-3-1, система в която са играли три отбора от полуфиналистите в Холандия и Белгия.

Отборът на Бианки концептуално е бил "сломен". Моделът на сломения отбор са измислили италианците в края на деветдесетте, а сте могли да го видите, да кажем, в Ювентус, където седмина защитни играчи са правили платформа със Зидан, Дел Пиеро и Индзаги.

Също така е играла и Бока, де факто в 7-1-2 система. Първите две линии са били много защитни, упорити и дисциплинирани. Достатъчно.

Не са търсили пространство, защото не им е било и потребно. Не са го позволявали на Реал. Достатъчно.

Една от футболните тайни е и тази, че в контраатака и бързо нападение са били толкова успешни защото отборът защитава малко пространство, а когато най-накрая вземе топка, напада голямото пространство. Бока използвала това съвършено и след 12 минути водила с 2:0.

"Започнаха много по-добре от нас, което имаше големи последици", призна после Дел Боске.

Южноамериканското "гооооооооооооооооооооооооллллллллллл" е традиция, нещо което коментаторите тренират. Традиция е защото, в някои по-стари дни, коментаторите на стадиона невинаги са можели да видят кой е вкарал гола и с продължително викане си оставяли време да разберат това, преди най-накрая да го съобщят на своите слушатели.

Но викът след втория гол на Палермо бил различен. Изтръгнат. Сякаш е излязъл от гърлото на тийнейджър, който работи във всеки магазин в който влезе Хоумър Симпсън. Всъщност е тръгнал от гърлото на особа, която не е вярвала съвсем в това което вижда. Бока води. С 2:0. Срещу Реал (Мадрид). След 12 минути!

Реал вкарал гол недълго след това, но тук и спрял.

Рикелме не е играл в отбрана през този ден. Въпросът е дали по време на своята кариера е събрал 90 минути ангажирана игра на футбол в моменти когато неговият отбор не е имал притежание на топката. Но е давал ритъма на мача, забавял го когато е било необходимо да се отдъхне, сменял ъглите на нападението, пазил топката в пространства не по-големи от тракторна кабина... Това е бил негов мач. Когато е играл добре, всеки е бил негов, всъщност.

Когато сме вече при това, забравете началото на предходния параграф. Рикелме е играл в отбрана в този и във всеки друг ден. Не като Паоло Малдини или Армандо Пики, а по друг начин. Отбраната не е най-добрата отбрана, както и атаката не е най-добрата отбрана (не се осланяйте на клишето). Притежанието е най-добрата защита, а никой не го е владял по-добре от Рикелме.

"Това не е само за Бока. Това е за цяла Аржентина. Показахме, че най-добрият футбол в света се играе в Аржентина", заяви Бианки след мача.

Добре. Но тук бил краят. Бока още веднъж ще стане шампион на света, но, отново ще повторим, никога вече няма да е най-добрият отбор в света. Рикелме ще напусне, както днес, всички напускат. Не само в Европа, а вече и в Китай, МЛС, мексиканската Лига Ем Екс... Футболът е толкова централизиран, качеството е толкова смачкано в неколцина клубове, че чак в Шампионската лига, поне до четвъртфиналите, е протоколно състезание.

Бока Хуниорс е на този 28 ноември 2000 година била най-добрият отбор в света. Вероятно на 29 ноември вече не е била това. Никога повече няма и да бъде...

Автор: Лука Йевтович