Как щяха да се държат съдиите във ВАР стаята, ако ситуацията беше обърната? В края на мача, футболистите на Леганес в неверие паднаха на тревата.
Реал (Мадрид) в последния кръг прекъсна поредицата от десет победи, която му помогна до спечели 34-а шампионска титла, но за малкия Леганес тази точка не помогна да се спаси от изпадане.
На Леганес му трябваше победа над новия шампион, но успя "само" да измъкне реми, а на пътя до възможната победа и оцеляване го спря ВАР.
В самия завършек, след като домакините с головете на Гил и Асале два пъти заличаваха преднината на Реал благодарение на Рамос и Асенсио, Лука Йович при скок в своето наказателно поле докосна топката с ръка.
Записът беше прегледан от съдията Санчес Мартинес във ВАР стаята, но реши, че контактът не трябва да се санкционира с удар от 11 метра.
Леганес така остана без възможност за трети гол и победа, която щеше да му донесе спасение, а неговите играчи след последния съдийски сигнал в отчаяние паднаха по терена. Въпреки чудесния мач и точката не успяха да избегнат изпадането във втора лига.
Главният съдия Гилермо Куадра получил от ВАР стаята сигнал да види ситуацията, но въпреки това реши, че няма дузпа.
Това решение директно повлия кой изпада - при победа на Леганес над Реал в Сегунда щеше да отиде Селта (Виго). Неразбираемо, това е лудост.
- Дузпата е чиста. Ясно е, че Йович протяга ръка, тя не му е до тялото. Като видим какво е отсъждано в предходните мачове, неразбираемо е, че това не е дузпа. Лудост, заяви бившият съдия Оливер за Радио Марка.
От Леганес сега ще тръгне стрелба, защото това не е първото решение от което се чувства ощетен. Барселона извън трансферния прозорец тази година им отмъкна най-добрия играч Мартин Брайтуайт, шефовете на съюза в тази ситуация не позволиха да компенсират тази загуба с някой нов играч.
Спортният испански вестник "Марка" посвети днешната корица на починалия сръбски треньор Радомир Антич.
Радомир Антич почина в понеделник следобед в Мадрид на 72 години, а "Марка" по този повод на корицата написа "Радомир, обичам те".
"Треньорът, който изведе Атлетико до дубъл (1996) почина в Мадрид. Единственият специалист, който предвожда трите най-големи клуба в Ла Лига", стои в подзаглавие с фотографията на Антич с вдигнати ръце от златното време на "дюшекчиите".
Подчертава се, че Антич е бил уникален, тъй като е единственият треньор, който е тренирал Реал, Атлетико и Барселона.
Тук има и статия на Хосе Луис Хуртадо със заглавие "Господин футбол".
Поред "Марка", и останалите медии в Испания (дали печатни, или електронни) отдадоха значително внимание на кончината на великия сръбски треньор.
Футболният свят остана без корав специалист, препълнен с опит и знания, но и без голям човек, единствена енергия, чар и умения. Радомир Антич почина на 72 години, а висотите, които той поставяше, трудно някой ще може да стигне.
Тренирал е Симеоне, Де Бур, Лопетеги, Хаджи, Енрике, Санчес, Овермарс, Рикелме, Клуйверт, Савиола, Пуйол, Шави, Иниеста, но и Просинечки, Топич, Видич и Станкович. В конкуренцията на най-добрите треньори се намираше заедно с Кройф, Саки, Раниери, Дел Боске, Липи, Ван Гал...
Ако само сте успели да се снимате или запознаете с всички изброени имена, смятайте своя живот за специален. Радомир Антич от тях е научил и тях ги е учил.
Преди да стане един от най-добрите треньори, които Сърбия е подарила на света и футбола, един от двамата, които е водил Реал и Барселона и единственият, който донесе на Атлетико дубъл, "Мистер" беше солиден футболист.
Корените му са от Република Сръбска, откъдето родителите му се преселват в село Житище в Банат, където Радомир се ражда през 1948 година.
След преселването в Ужице, първи футболни стъпки прави в Слобода, където не се задържа дълго, а тръгва по пътя към Белград и облича екипа на Партизан.
Черно-белите цветове брани осем години, а с отбора от Хумско печели шампионската титла на Югославия през 1976, което му отваря вратата за нова среда и предизвикателства.
Следват ангажименти от по две години във Фенербахче и Сарагоса, докато последните дни от активната футболна кариера провежда в Лутън, където се задържа четири години.
Бил е един от най-заслужилите за спечелването на втората лига на Англия, днешният Чемпиъншип, а след това и за оцеляването в най-силната лига в Англия, днес Висшата лига. Преминаването към треньор
Последните дни като играч предизвестяваха, че би могъл да заплува в треньорските води, а както казвали в Лутън, бил създаден за тази работа. Играл е в отбрана, същевременно бил много спокоен, отмерен, на моменти грациозен, но когато потрябва темпераментен и борбен.
На 36 години завършва игровата, а започва треньорска кариера, като помощник на Ненад Бйекович в своя Партизан. След спечелване на две титли в Югославия се мести в Испания, която е оставила най-голяма следа в неговия живот.
Първо предизвикателство като старши треньор има в Сарагоса, също така клуб за който играе като футболист.
Примера очевидно му харесвала, тъй като един средняшки отбор като Сарагоса, от долната част на класирането преди всичко спасил от изпадане от лигата, а след това отвел до пето място в таблицата и класиране в европейски турнир. Реал
Успехът в Сарагоса го препоръчва на Реал, а на пейката на Кралския клуб наследява легендарния Алфредо Ди Стефано, икона на Реал.
Интересно е, че точно Антич в Реал довежда Роберт Просинечки, хърватски футболист, който през тази година е направил исторически успех с Цървена звезда.
Впечатлението е, че "бланкосите" сбъркаха със сръбския треньор. Антич, като трети треньор на Реал през тази година, успя да вдигне испанския великан на крака. От седма позиция се домогна до трето място и така се пребори за участие в Купата на УЕФА.
Следващата година, Антич успя да бъде рамо до рамо, па дори и по-добър от лютия съперник Барселона, предвождан от Кройф от пейката, а Куман, Стоичков, Гуардиола, Лаудруп на терена. Все пак, турбуленцията от няколко загуби накара управата да го смени през сезон 1991/92.
В момента когато е сменен, Реал на Антич след 19 кръг водеше в класирането на Примера със седем точки преднина пред Барселона, която до края на шампионата успя да настигне тази разлика и спечели титлата.
Пътят отведе Антич в Овиедо, когото "Мистер" също трябваше да вади от блатото и да го спаси от изпадане от лигата, което успя в двата сезона в които се задържа там. (Двата пъти завършиха на девето място.)
Отново Мадрид, този път, за него онзи истинският - Атлетико
Следващото предизвикателство беше мадридският Атлетико, мястото което, ще се окаже, най-високо ще издигне кариерата на Антич и мястото на което ще остави незаличима следа.
Веднага при пристигането, Радомир отведе "дюшекчиите" до дубъл, т.е. до спечелване на титлата в лигата и Купата. Интересно е, че предният сезон Атлетико е на две позиции от зоната на изпадащите.
Преди само няколко дни Антич попадна в избора на най-добър треньор в историята на Атлетико, рамо до рамо с Диего Симеоне, който като играч, но и като треньор, е научил много от "Мистера".
Антич има три мандата в Атлетико в срок от само пет години. След първата раздяла, в следващите два ангажимента служеше да вади "кестените от огъня", където ги хвърлиха Ариго Саки и Клаудио Раниери. За съжаление, лошите резултати на втория не успя да поправи и Атлетико изпадна от лигата.
Преди да се реши за кратка пауза, опита отново да остане с Овиедо в най-висшия ранг, но този път не успя, след сезон 2000/01 направи близо двугодишна пауза. Барселона
Радомир Антич през 2003 поема Барселона и така влиза в историята на футбола и треньорския занаят.
Определен брой хора са играли и за Барса и за Реал, но остава записано, че само двама са били треньори на двата отбора. Радомир Антич и Енрике Фернандес Виола.
Барселона поема в тежък момент, когато "блауграна" е 15-а в класирането. За полусезон успява да върне реномето на световен гигант, но и да направи много повече и по-значимо от това.
Антич поставя в първия състав Андрес Иниеста и Виктор Валдес, а нова позиция на терена получава Шави.
Ходове, които, ще се окаже по-късно, ще отредят изгледа и репутацията на Барселона.
От шестнайсето, "блауграна" напредва до шесто място в първенството до края на сезона, докато участието в Шампионската лига завършва в 1/4-финалите. С идването на новата управа, начело с Лапорта, Антич е сменен, а на негово място е доведен Франк Рийкард.
Последната спирка в Испания му беше Селта от Виго, за която признава, че е била грешка, защото, като Барселона, я е поел на полусезона и в много тежки условия, след което Селта изпаднала от лигата. Сърбия
След исторически успехи и предизвикателства в Испания последва пауза дълга четири години, след което Антич пое националния отбор на Сърбия през 2008 година.
След краха с Хавиер Клементе и Мирослав Джукич, Сърбия след дълъг низ години имаше треньор, който успя да претвори таланта на играчите в резултати.
"Мистер" прероди "орлите", които играха може би и най-добрият футбол през този век, когато националният отбор се класира на Световното първенство в Южна Африка.
Ще остане запомнена историческата победа над Германия, но и онези пропуснати положения против Австралия. Повече държане на ръцете в естествено положение, а не във въздуха, а по-малко цигари и алкохол, разделяха Сърбия от историческо класиране в елиминационната фаза на Мондиала...
След неуспеха в квалификациите за Европейското първенство, последва скандал с ФСС и раздяла на Антич с националния отбор.
Кариерата завърши в Китай, където тренира Шандонг и Хебей, а през 2015 приключи треньорския път.
Радомир Антич важеше за човек на думата, резултатите, успехите и предизвикателствата. Не подценяваше по-слабите, а уважаваше и знаеше как да победи много по-силните.
За съжаление на неговото семейство, но и на всеки, който обича футбола по света, Антич не успя да победи последния противник, болест, заради която проведе последните три месеца в болница.
Никой никога не е носил по-добре от него прякор. Това "Мистер" красеше неговия лик и проявление.
Неизмерното знание и опит остават малко на втори план от неговия чар, енергия и човечност. Когато се събере всичко, от човешка, но и от треньорска страна, Радомир Антич постави висоти, които малцина ще могат да достигнат. Автор: Александър Петрович
В епохата на обща изолация в Европа, испанската "Марка" на своята страница постави интересна анкета в която посетителите избираха най-добър отбор в историята на клубния футбол. Резултатът е за гордост, защото поколението на Цървена звезда от 1991 година е на пето място.
Измежду 20 предложени отбори, съставът, който предвождаше Любомир Люпко Петрович от пейката и който се качи на върха на Европа и света получи 13 900 гласа.
В състава, който определи "Марка" - Стоянович, Шабанаджович, Марович, Белодедич, Найдоски, Михайлович, Югович, Просинечки, Савичевич, Панчев и Бинич - от титулярите липсва само Душко Радинович.
Най-добрият отбор според гласовете е Барселона (2008-2012), която води Пеп Гуардиола с 48 200, следва Реал Мадрид (2016-2018) с треньор Зинедин Зидан с 31 500, Милан на Ариго Саки от края на осемдесетте с 20 500, Реал Мадрид от времето на Ди Стефано от началото шейсетте с 14 300, па Цървена звезда.
Зад Звезда останаха Хонвед на Пушкаш, Реал Мадрид от времето на Бутрагеньо, Аякс на Кройф, трикратен носител на КЕШ, па Байерн на Бекенбауер с хеттрик титли в КЕШ.
Българският нападател Димитър Бербатов заяви пред Марка, че се надява успехът и славата от преминаването в Реал (Мадрид) да не са повлияли на Лука Йович, който трябва да работи упорито и да се пребори за своето място в състава.
Бербатов се сравни с Йович, със ситуацията от времето когато игра за Байер Леверкузен.
"Бях в Леверкузен, на приблизително същите години като Йович, играх с Улф Кирстен, Бог в Леверкузен и един от най-добрите нападатели в историята на Германия. Като Йович, бях в такава ситуация и размислях защо не играя, когато го заслужавам. Исках да играя", каза Бербатов.
Българският нападател вярва, че Йович трябва да се приспособи към новата ситуация и погледа към живота.
"Вижте, аз съм от Балканите, както и Лука. Съвършено знам, че ние обичаме да живеем. Надявам се целият този успех и слава, които носи трансфер в Реал (Мадрид), не са го заслепили, защото това може да бъде много опасно за млад футболист какъвто е той. Трябва да бъде дисциплиниран, защото когато си млад и желан, помисляш, че знаеш всичко и много глупости ти се мотаят в главата. Все пак, с малко търпение, упорит труд и добри хора около себе си, които ти казват истината, можеш да успееш", поръча Бербатов.
Някогашният нападател на Леверкузен, Тотнъм и Манчестър Юнайтед вярва, че ако не успее в Реал, Йович трябва да премине във Висшата лига, но само под наем.
"Това е най-доброто решение в такъв случай. Ако иска да играе веднага, тогава трябва да го пратят под наем. Вярвам, че неговите услуги могат да означават много за доста отбори във Висшата лига. Пред него са две опции - или упорито да работи и да се бори за място в Реал, или да иде под наем в Англия или някъде другаде където ще може да играе веднага", допълни българският нападател.
Бербатов спомена, че за малкото минути на Йович е виновна конкуренцията, по-точно Карим Бензема.
"Да не забравяме, че той се състезава за място с Бензема, който по моето мнение е един от най-подценените футболисти на света в момента. Вкарва много голове, участва в играта и отново не получава признанието което заслужава. Затова е тежко и на Лука, защото се състезава с Бензема. Надявам се когато Зидан му даде шанс, Лука да го използва, да вкарва голове както го правеше в Германия", заключи Бербатов.
В деня в който Цървена звезда празнуваше 42-и рожден ден, славният Реал (Мадрид) в първи мач от 1/4-финалите на КЕШ преживя загуба с 2:4 в Белград в един от най-бляскавите мачове в историята на червено-белите.
Отборът, който от пейката водеше Велибор Васович създаде истински спектакъл за привържениците и на заледения терен и температура от чак минус 13 градуса разби славния "кралски клуб", който свободно може да се каже се измъкна в първия мач от 1/4-финалите.
"Не ни е студено", скандираха 90 000 човека на стадиона, които от самото начало бяха топлени от майсторствата на играчите на Звезда. Танцуваха по леда с помощта на досетливостта на иконома Стоян Столе Миланович.
- Нямахме адекватни бутонки за заледен терен, така че нашият иконом Столе заостри бутоните на Бора Цветкович, Пикси и на мен, за да бъдем по-стабилни на терена. Затова ги разбихме в първото полувреме. След почивката играчите на Реал обули обувки и заиграли по-добре във втората част. Все пак, дузпата, която съдията отсъдил изобщо не съществувала, а с този гол си облекчили работата в реванша, защото два гола разлика са значително по-достижими отколкото три - разкри малка тайна от това време Бошко Джуровски.
Серията голове на леда започва Бошко Джуровски в 7-ата минута, Жарко Джурович покачва на 2:0 в 12-ата, а Бора Цветкович в 39-ата покачва на 3:0. Брилянтно играла Звезда, Драган Стойкович, капитанът Бошко Джуровски, Милан Янкович и Жарко Джурович в средата на терена разбили славното поколение на Реал с Буйо, Чендо, Санчис, Мичел, Бутрагеньо, Уго Санчес, Валдана, а от пейката водени от Лео Бенхакер. Бора Цветкович и Митар Мркела били неуловими за отбраната на мадридчаните, докато отбраната отлично командвал Марко Елзнер.
- Бляскав мач беше това. Говорихме си "Идва "краля", ма какъв Реал, по-добри сме от него". Окуражавахме сме. И наистина излязохме смело, 90 000 души на трибуните, невероятна атмосфера, привържениците ни носеха през всичките 90 минути. Наистина дадохме 100% от своите способности, всички до един. И това е една от причините тогава да победим един голям противник. Отиваш на полувреме, а на таблото 3:0. Не се случва често това - спомня си Бора Цветкович, който като Играч на мача получил подарък телевизор.
В продължението на мача играчите на Реал излезли в обувки, които се лепили по ледената повърхност и заиграли по-добре, но имали и голямата помощ от съдията Кейт Хакет от Англия. Уго Санчес намалява на 1:3 в 66-ата минута, но Милан Янкович от оправдано отсъдена дузпа (Буйо фаулира Джуровски) в 84-ата връща преднината от три гола. Англичанинът черпи Реал с дузпа в 87-ата минута, защото падането на Гальего в наказателното не е било за най-строгото наказание. Уго Санчес надхитрил Стеван Стоянович и накрая било само 4:2 за Цървена звезда. В реванша Реал победил с 2:0 и се класирал за 1/2-финалите.
В този период югославският колос е воден от Велибор Васович, а 4 март става дата, която белязва неговия живот с оглед на това, че на този ден през 2002 година напусна този свят.
Треньорът на Реал (Мадрид) Зинедин Зидан заяви, че не е притеснен за формата на Лука Йович и е наясно, че сръбският нападател трябва да играе повече.
Йович във вчерашната победа на Реал над Брюж с 3:1 беше титуляр и изигра 77 минути, когато отстъпи място на Карим Бензема.
От идването в Мадрид, сръбският национал изигра 12 мача и постигна само един гол, заради което неговата форма е тема на испанските медии.
"Не мисля, че Йович се чувства изгубено. Против Брюж игра добре, но е точно, че досега не е играл много. Той е футболист, който трябва много да играе, за да направи добри мачове. Няма проблем с него, само трябва да работи усърдно", каза Зидан, цитиран от Марка.
Зидан изтъкна, че има трудности да намери правилното място на Йович в състава, а допълни, че младият нападател трябва да е готов да играе когато е нужен.
На 24 октомври преди 35 години Риека на Кантрида победила големия Реал (Мадрид) с 3:1 в мач от 1/16-финалите на Купата на УЕФА.
Риека изиграла този двубой феноменално. Накрая не се класирала напред, защото в реванша в Мадрид Реал победил с 3:0 в мач, в който Риека е получила чак три червени картона.
Въпреки това, победата против толкова голям клуб е една от най-големите в историята на Риека.
"Трудно е да се опише радостта на зрителите тук на стадиона, които не седят, а са на крака. Поздравяват своята Риека, която играе чудесно и почтено се противопоставя на известен клуб какъвто е Реал", говори легендарният покоен коментатор Борис Мутич през тази вечер.
Победата е още по-голяма като знаем, че за Реал тогава играят легенди като Емилио Бутрагеньо, Улрих Щилике, Хосе Антонио Камачо и Манол Санчис.
Милан Янкович е първият сръбски футболист в Реал. В Кралския клуб пристига от Цървена звезда.
Мадридчани го виждат в двата мача от 1/4-финала на Купата на европейските шампиони през 1986/87. Червено-белите побеждават в първия мач в Белград (4:2), а приносът на Янкович е гол от дузпа в 81-ата минута.
В реванша Реал побеждава с достатъчното 2:0, а три месеца по-късно Янкович подписа с мадридчаните въпреки че няма навършени 28 години, колкото по тогавашните правила е било необходимо за излизане в чужбина.
Янкович остава в Реал само сезон. Изиграва 38 мача, вкарва четири гола и през лятото на 1988 отива в Андерлехт.
Кариерата завършва две години по-късно, на 30 години, ядосан, че селекционерът Ивица Осим не го взима на СП в Италия. Предраг Спасич преминава в Реал през 1990 от Партизан като национал на Югославия, която на СП в Италия заела пето място. Според данните на испанските медии, трансферът е бил за 200 милиона песети, около 1,2 милиона евро.
Въпреки че едрият крагуевчанин е играл в известния мач против Испания от 1/8-финалите на СП, не е дошъл в Мадрид благодарение на победата на Югославия в този мач (2:1).
Екипът на Реал е облякъл вместо Деян Савичевич. Рамон Мендоса, тогавашният президент на Реал, получил видеокасета със запис на вечното дерби и съвет да погледне майстора на Цървена звезда.
Мендоса, обаче, забелязал тогава 25-годишния бранител на Партизан и веднага го купил. Спасич не е играл много в Реал. Участвал е в 22 мача и през лятото на 1991 преминал в Осасуна.
Деян Петкович, още един талант от нишката школа, който през Цървена звезда е стигнал до големия европейски клуб.
Офанзивният полузащитник, популярен като Рамбо, някога най-младият играч в историята на югославското първенство когато на 16 години и 15 дни дебютира за Раднички, през декември 1995 се озовал в Мадрид.
Трансферът е бил на стойност днешни 6,5 милиона евро, но Петкович не е оставил значима следа в Реал.
Въпреки че веднага дебютирал в отбора, който е бил воден от аржентинеца Хорхе Валдано, мадридчаните са били неубедителни през този сезон и завършиха едва на шесто място.
Петкович е играл в едва пет мача, за да още в началото на 1996 да бъде даден под наем в Севиля. Последвало завръщане в Мадрид (без мач в обновения отбор), след това и нов наем в Расинг от Сантандер.
Петкович през 1997 напусна Реал и отиде в Бразилия където направи феноменална кариера.
Тъй като се доказа за четири и половина години в Цървена звезда, а беше и участник на Мондиала 1998 във Франция, Перица Огньенович на 12 януари след дълги преговори се пресели в Реал.
Въпреки че сам казва, че Барселона и Фиорентина са предлагали двойно повече пари, искал е само в клуба от столицата на Испания. Трансферът в Реал е бил за пет милиона немски марки, годишната заплата 1,2 милиона.
За да може Огньенович да бъде регистриран за мадридчаните, камерунецът Самуел Ето`о е изпратен в Майорка под наем.
И това не е помогнало много на сърбина. Изиграл е само 12 шампионатни мача за Реал (общо 20 състезателни) и е постигнал един гол, в купата през 1999/2000 против Сарагоса.
Реал е напуснал през лятото на 2001, за да след шест месеца без клуб да започне пътуване от Германия (Кайзерслаутерн), през Китай (Далиен), Украйна (Динамо Киев), Франция (Анже), Малайзия (Селангор), до Гърция (Ерготелис и Калитеа) и Сърбия (Ягодина).
Сръбският футболист Лука Йович и официално стана играч на Реал (Мадрид)!
Във вторник на официалната страница на Кралския клуб бе съобщено, че трансферът е реализиран. Както разгласяват медиите, Реал е платил 60 милиона евро на Айнтрахт, а договорът е за шест години.
"Силен, технически добър футболист, отлично шутира и с двата крака. Без оглед на неговите години, има опит да играе на най-високо ниво в Европа. Освен всичко това, печелил е титли в Сърбия, Португалия и Германия, трите държави в които е играл досега", пише в съобщението на Реал.
— Eintracht Frankfurt (@eintracht_eng) 4 юни 2019 г.
Йович се изтъкна през този сезон с игрите си за Айнтрахт за когото постигна 27 гола в 48 мача.
"Спортно, напускането на Лука Йович е голяма загуба за нас. За неговата експлозивност и реализаторски умения се чу из цяла Европа. Като клуб в последните два сезона имахме полза не само от неговите голове, а и финансова. За Айнтрахт това е важен трансфер. На Лука пожелаваме всичко най-добро в бъдеще. Има всички предусловия за голяма кариера. Горди сме, че можахме да помогнем по пътя", заяви спортният директор на Айнтрахт Фреди Бобич.
Йович така встъпи в елитната компания на сърбите, които са носили екипа на Кралския клуб, преди него това са правили Милан Янкович, Предраг Спасич, Деян Петкович, Перица Огньенович.
В духа на завършения сезон в Шампионската лига се сещаме за най-малко интересните финали в най-елитния турнир в Европа.
В три от петте най-скучни финала участваха клубове от една държава. Реал и Валенсия, Тотнъм и Ливърпул и Милан и Ювентус. Дали заради важността на мача, напрежението или нещо друго финалите в Шампионската лига имат обичай да не бъдат "хубави за окото", но в това изпъкват мачовете между тези съперници. 5 Реал (Мадрид) 3:0 Валенсия (2000)
Срещата между испанските клубове в първия финал за 21 век трябваше да гарантира спектакъл. Все пак, Реал влезе в мача като абсолютен фаворит и оправда това. В мач, който повече приличаше на такъв от Примера отколкото от Шампионската лига. На стадион "Франция" Валенсия изглеждаше като отбор, който се е загубил във финала. "Прилепите" имаха отличен отбор, предвождан от Канисарес, Пелегрино, Мирослав Джукич... От другата страна бяха Касийяс, Раул, Карлос, Мориентес... Въпреки че е единственият мач в списъка, който завърши с голеада не донесе никаква неизвестност и никак не оправда епитета финал. Голмайстори за Реал бяха Мориентес, МакМанамън и Раул.
4 Марсилия 1:0 Милан (1993)
Тридесет и осмият поред финал ни даде мач в който победителят беше решен от една топка. Фабиян Бартез с отлични спасявания показа заради какво по това време беше един от най-добрите пазители на мрежата, а Базил Боли с гол донесе на аутсайдера шампионския трофей. Роберто Донадони, Марко Ван Бастен и Франк Рийкард опитваха да развалят магията на фантастичния Бартез на вратата, но тогава италианците, които имаха големи звезди в състава останаха с празни ръце.
3 Аякс 1:1 Ювентус (2:4 след дузпи) (1996)
Почти на домашен терен Ювентус игра против Аякс. На "Олимпико" в Рим видяхме мач за забравяне в който фаворитът едва след дузпи успя да надделее над актуалния шампион. Холандците година преди това с минимална победа над Милан се качиха на трона, но този път не им се получи. Раванели много рано донесе преднина на "Старата дама", а Литманен в 41-ата минута постави крайното 1:1 след редовното време. Второто полувреме за 70 хиляди зрители беше истинско приспиване. Все пак, Югович и дружината успяха след съвършено изпълнение на дузпи да празнуват с 4:2. Давидс пропусна първата дузпа за Аякс, Литманен и Шолтен бяха прецизни, а Сони Силой беше неточен в четвъртата серия. Ферара, Песото, Падано и Югович донесоха на Ювентус нов трофей. Аякс в този мач беше лишен от помощта на Франк Рийкард, който се оттегли, а Михаел Райцигер и Марк Овермарс прескочиха двубоя заради контузия и наказание. През 1996 Ювентус спечели трофея, но го изпусна в следващите пет финала.
2 Ливърпул 2:0 Тотнъм (2019)
Тазгодишният финал донесе шеста купа на отбора на Ливърпул. Тотнъм в първия финал в своята история изглеждаше като отбор, който се е изгубил на терена. "Шпорите" изиграха безидейно първо полувреме, а ако не беше (спорната) дузпа и оскъдно облечената привърженичка в първите 45 минути не бихме имали за какво да говорим. Още веднъж се потвърди историята, че е по-лесно да се спечели титлата в Шампионската лига отколкото първенството в Англия, като на финала се озоваха два отбора, които заедно 80 години не са били шампион на държавата си. Тотнъм заигра опасно едва в последните 10 минути, но с отличните спасявания на вратаря Алисон купата завърши в Ливърпул. Ако сте привърженик на червените за вас финалът сигурно е бил отличен, докато неутралните ще кажат, че е изигран един от най-малко интересните мачове в историята на Шампионската лига. Привържениците на Тотнъм са ядосани на Почетино заради това че футболистът, който ги отведе на финал (Лукас Моура) цял мач остана на пейката, а привържениците на Ливърпул, казахме, няма за какво да съжаляват.
1 Ювентус 0:0 Милан (2:3 след дузпи) (2003)
Във финала на "Олд Трафорд" през 2003 година се срещнаха Ювентус и Милан. Очакваха запалянковците и любителите на футбола отлично футболно представление, а получиха един финал без постигнат гол в редовния дял от мача. Поред неефикасността мачът ще остане запомнен и с отменения гол на Андрей Шевченко. Съдията видя засада, въпреки че е и днес се водят дискусии за това дали наистина имаше непозволена позиция. Трезеге, Салайета и Монтеро бяха неточни за Ювентус. Мрежата разтърсиха Бириндели и Дел Пиеро, докато за Милан пропуснаха Зеедорф и Каладзе, а успешни бяха Сержиньо, Неста и Шевченко.
Испанският футболист Хосе Антонио Рейес, който в събота загина в автомобилна катастрофа, е погребан в родния си Утрера.
Ковчегът с тялото на покойния Хосе Антонио Рейес първо беше изложен на стадиона на Севиля, където почит му отдадоха над 11 000 привърженици, а след това бе пренесен в градския съвет.
Рейес е погребан в близкия Санта Мария де Меси, а ковчегът беше покрит със знаме на Севиля. Именно в Севиля Хосе Антонио Рейес започна своята футболна кариера през 1994 година. За първия отбор на Севиля дебютира през 1999/00.
Той, поред Севиля, игра за Арсенал, Реал и Атлетико (Мадрид), Бенфика, Еспаньол, Кордоба, Ксинянг и Екстрамадура.
Пет пъти в кариерата е печелил трофея в Лига Европа, три пъти със Севиля и два пъти с Атлетико. С Арсенал беше шампион във Висшата лига в сезона без загуба, докато с Реал спечели Примера.
Би могло това да бъде приказка, онази в която злото кралство, закостеняло в своето самолюбие - не е ли това чудовището на всеки владетел, па бил той чак и "демократично избран"? - пада под налетите на младия принц.
Да, да бъдем искрени, уморихме се от Реал, може би някои повече биха искали да му се беше махнала короната от главата, и самата глава, докато гиздаво я носеше Кристиано Роналдо, но това не би било възможно; така, дочакахме гилотината, дочакахме да се случи на народа, беше достатъчно, Кралю, три мандата са твърде много, казват, че властта е като гащите или чорапите, почва да смърди ако не се сменя редовно; но това не е история за хлапета, които са дошли при господарите.
Когато португалецът си отиде, не остави само вакуум на терена, а и в борбата за превъзходство в съблекалнята - като сме вече при сърбите, точно както когато великите, проклети им душите, разпокъсват царството (или вече кралството), па тогава получавате надути хора, имате един Бейл и един Марсело и един малък Солари и големия Лука Модрич, който все пак не е звезда, въпреки че е най-добрият футболист от всички.
И Серхио Рамос, хайде да направим кратка пауза и отново да му се посмеем, заслужил е, заслужили сме.
Но достатъчно за тях. И твърде много е.
За какво, тогава, правете се, че още не знаете, нека бъде интересно макар за момент, онзи когато Марко Асенсио намали на 1:3, на Краля да му бъде още по-тежко.
Би могло това да бъде и приказка, не казваме, да се направи паралел с онзи Аякс от 1995 година, на Ван Гаал, който по същия начин гази тази трева от която всяко семе струва колкото средния БВП в нашата държава, когато, ние които си спомняме тези тъмни години, се влюбихме в Яри Литманен и младия Патрик Клуйверт, и не е да няма връзка, че игра един Блинд...
Тогава Реал не беше точно Реал, броеше десетилетията от последната корона, но всъщност много глупаво звучи изразът че "Реал не е Реал", защото той винаги е, чак и когато не е, позволете малко да се загубим...
Финландецът още не беше от стъкло, а от най-фин порцелан, и не само унищожаваше, гавреше, малтретираше Реал - с Редондо и Лаудруп и Раул - Литманен танцуваше по терена. Ако тогава съществуваха камери, които следят всички играчи, трябваше да го снимат и пускат това в следващите две и половина десетилетия, докато не се появи някакъв там Душан Тадич, като подобрено, модернизирано копие, със същата емблема на гърдите.
Би могло да се говори за Холандия, за техния футбол, да се правим малко на умни, че ние всичко това вече сме го видели и обявили, че сме казали, че ще се върне този невероятен футболен народ, че изворът на талант не може да пресъхне, само понякога може да изглежда като фата моргана, че сме предвидили, че футболните агенти, мениджъри, арабите ще обикалят около Амстердам като акули, които са подушили оранжева кръв.
Но и това би било твърде профанно, твърде обикновено за нощта, която ни предостави Душан Тадич.
Да, ето влиза тази парабола на опитния Шьоне над ръцете и плещите на вратаря, който ни напомня на някого физически: това трябва да бъде история за последния сърбин, който знае топката, и първият сърбин, който знае топката откакто топката се преследва под името Сърбия.
Ето, ден преди всичко това, рожден ден отпразнува предходният тип от под това небе, който беше радост да се гледа, наричаха го Пикси, а няколко дни преди това, един друг тип, подобен му е пощенския номер, който са присвоили бразилците, отвори малък магазин през деветдесетте, наричаха го Рамбо; горди сме, но трябва да признаем: Душан Тадич е аберация, той е изключение, което потвърждава правилото.
И трябва, да кажем и това, трябва да съществува едно нещо за което бихме упрекнали Ерик Тен Хаг, човекът който още на Арената видя колко е пробит този голям Реал; и ако не е гледал как това прави Барселона, тогава е разбрал как го прави Жирона, и хвана краля в мрежата на паяка, да обикаля цяла нощ, като обезглавена муха, която с всяко движение все повече се намества за хищника.
Трябваше да смени Тадич, там при 1:4, па да видим в какво наистина се е превърнал футболът и дали привържениците на Реал са истински поклонници на тази игра, или само богати празноглавци готови да освиркват и своите и чуждите щом нещо не им е по волята.
Да, искахме, мечтаехме, да засвети десетка на онова малко табло, Душан Тадич полека, възможно най-полека, да тръгне към съблекалнята, па да видим дали е, след толкова години, останало човешко, спортно, благородно на Чамартин.
Това би бил възможно най-големият изпит за днешния футбол: да бе излязъл Тадич, и "Сантяго Бернабеу" да е станал да му аплодира, като преди години на онзи бразилски магьосник, догодина всички бихме подкрепяли отново да се върне големият Реал; биха си спасили образа, а на футбола биха спасили душата.
А отново, може би е по-добре, че нямахме този лакмус, може би е по-дивно че можем да си представяме, че онези няколко десетки хиляди преглътнати плюнки и занемели гласни струни ще станат, биха се събрали дланите, мислим сега, в слава на първия сърбин, който играе без гърч на лицето, който с топката води нежна любов, и обичаме да мислим, че немите духове на най-големите футболисти на всички времена ще накарат Мадрид да се поклони на принца с чудната фамилия.
"Да бъдем хора, въпреки че сме привърженици на Реал", бащински биха ги посъветвали от сенките Ди Стефано, Хенто, Пушкаш, и може би щяха да ги послушат?
Но чуйте, по-добре е и заради това: беше наслада да го гледаме във всеки момент, във всяка милисекунда, която проведе на известната трева, този сърбин, и няма никакво значение и има всички значения, че е сърбин, и има абсолютно значение, че носи "десетка", защото целият Чамартин, цяла нощ, беше само негов.
Не само Чамартин, какво ни е, тази вечер бяха прави онези, които твърдят, че Земята е плоска, само че тази тяхна теория е благо недоизказана: планетата не е само плоска, а по нея е посадена английска трева, широка поляна е това по която се търкаля топка, и на тази поляна, на един пети март, една пролет, нека ни прости Яри Литманен и нека не се лютят всички останали юнаци, които са пенсионирали Краля, докато не стане като зомби, на тази трева съществува само Душан Тадич.
И аплаузите, които биха се, наречете ни наивни, чули сигурно от всяка трибуна. Автор: Марко Прелевич
Легендарният футболист на Партизан и Реал (Мадрид), член на югославския национален отбор, "златен чилиец", Предраг Миятович днес навършва 50 години.
Предраг Миятович е, без дилеми, един от най-добрите футболисти, които са играли в югославския футбол. А без дилеми е и един във върха играчи, които са носили екипа на белградския Партизан.
Легендарният "Мият" днес пълни 50 години! Възможност с този текст да му честитим "закръгления" рожден ден и да припомним неговите достижения и резултати във футбола, които бяха много. В края на краищата, ако някога сте бил член на Реал (Мадрид) и негова важна част, тогава наистина сте постигнали нещо във футбола.
А Миятович е постигнал много повече от това нещо.
Роден е в Подгорица във времето когато този град още се наричаше Титоград. На 19 януари 1969 година. С Деян Савичевич е най-голямото футболно име което е дала Черна гора.
Футбол е учил в местните клубове Ком и ОФК Титоград, за да от 1987 до 1989 година да играе за първия отбор на най-популярния клуб в Черна гора - подгоришката Будучност. Около него после кръстосват копия сплитският Хайдук и белградският Партизан. Хайдук беше готов веднага "на ръка" да му плати 50 000 немски марки (което за онова време беше огромна сума), но Партизан задвижил връзки, с оглед на това че белградският клуб е имал силна база в Черна гора.
Години по-късно, Миятович каза, че съжалява, че не отишъл в сплитския Хайдук, но не се е покаял, че е дошъл в Партизан, с който и днес е свързан и му е голям привърженик.
В скорошно интервю за ТВ Партизан, тогавашният генерален секретар на ФК Партизан и един от най-влиятелните хора в югославския футбол по това време, Жарко Зечевич си припомни как е текла "операция Миятович". Партизан е, всъщност, по-тежък начин научил урок от неуспешното ангажиране на Деян Савичевич.
"Що се отнася до Педжа Миятович, не се разговаря с него, а с неговия баща. Когато бяхме в Подгорица, той на практика тръгна за Сплит, но го върнахме от половината път. Взехме го в 12 без една минута и подписа за Партизан, благодарение на неговия баща. Миятович е един от най-добрите играчи на Партизан за всички времена, да не ми се обиди някой от по-старите поколения, които бяха изключителни личности и футболисти, да спомена, че бяхме първите финалисти в Купата на европейските шампиони през 1966 година... Миятович остави изключителна следа в Партизан, даде голям принос за титлите на Партизан и после се доказа във Валенсия и Реал Мадрид", заяви Зечевич.
Миятович е играл за Партизан четири сезона и допринесе за спечелване на шампионската титла на Югославия (1992/93), а предходно и трофея от Купата на Югославия с което Партизан успя да излезе от сянката на Цървена звезда, която по това време беше европейски шампион.
Интересно, първият гол за Партизан е вкарал срещу "своята" Будучност. Това се случва през февруари 1990 година.
След Партизан, отиде във Валенсия, за да получи пълно футболно признание и уважение в Реал (Мадрид), който с неговия гол във финала на Шампионската лига против Ювентус през 1998 година в Амстердам спечели титла №7 на Европа.
Това беше първа европейска титла за мадридчани след цели 32 години, първа след онази от 1966 година против Партизан! На улиците на Мадрид при празнуването имаше милион души...
"Това ми е най-милият гол в кариерата, защото с него влязох в историята на Реал (Мадрид). Гледал съм този гол милиард пъти... спомням си много анекдоти, детайли. Това беше специфичен финал и много чудни неща. Последната титла, която Реал спечели преди това беше точно против Партизан, а ето, аз като бивш капитан на Партизан, вкарах този гол за титлата, и то в 66-ата минута, па черно-белите екипи на Ювентус...", спомни си Миятович за тази амстердамска нощ.
ЗА ФИНАЛА С ЮВЕНТУС
"Помня, че главният ни фокус беше Зинедин Зидан. Потрошихме по-голямата част от времето и енергията, търсейки начин да се преборим с него. Беше им ключовият играч. Междувременно, преживяхме пълна катастрофа в Примера. Да не се бяхме върнали в Мадрид с купата, не знам как бихме излезли пред привържениците. А за да се случи това и да бяхме победили, трябваше да неутрализираме Зидан", разказа Педжа преди няколко години, припомняйки си този финал преди 21 години.
За изпълнение на тази "мръсна работа" е бил задължен сънародникът на Зидан - Кристиян Карембьо, на когото Миятович и до ден днешен дава най-големи заслуги за спечелената титла.
"Беше му съотборник във френския национален отбор и точно знаеше как да се бори и пребори с него. Спомням си, че Зизу започне добре мача и отправи няколко опасни удара, но ставаше все по-малко опасен докато времето напредваше... Да, постигнах този гол, който ни донесе титлата, чакана с десетилетия в Мадрид. Да, по този начин преживях радост за която всеки футболист мечтае от първия ден, но Карембьо свърши голяма, огромна работа в този мач", изяви в едно интервю Миятович, който от 2006 до 2009 година беше и спортен директор на Реал (Мадрид).
ЧИЛИ, ГРЕДАТА...
Югославия. Някога значителна европейска държава, с едно от най-силните футболни първенства и множество футболисти, които са пленили с игра, техника, вещина. И бяха много търсени на футболния пазар. Но, Югославия винаги остана недоизречена на големите турнири. Много надежди се възлагаха на "златните чилийци", които можеха, убедени са всички и днес, да направят нещо голямо.
Звонимир Бобан, Давор Шукер, Роберт Просинечки, Педжа Миятович... бяха част от поколението, което спечели младежката световна титла през 1987 година. Играеха чудесно.
"Нашият първи мач на турнира беше срещу домакина Чили и против 65 000 души на "Естадио Насионал" в Сантяго. Наистина играхме отлично, победихме и разбрахме че можем да направим нещо голямо. С напредването на турнира бяхме все по-близо и станахме отличен отбор, който играеше нападателно, постигна доста голове, а покрай това и добре се забавляваше", разказа Миятович за страницата на ФИФА преди няколко години.
След чилийците Югославия победи и Австралия, Того, Бразилия и Източна Германия, а във финала след дузпи сломи и Западна Германия.
Миятович пропусна финала, но никога няма да го забрави.
"Това беше моят първи трофей в кариерата и още всички помним този успех. Бяхме група млади играчи, които играеха съвършено. Мнозина от нас станаха професионалисти и по-късно играха в големи клубове по цял свят."
За съжаление, проклетата политика, а след това войната в бивша Югославия, попречиха на това поколение, което трябваше да бъде носител на мъжкия национален отбор, да направи нещо за което по тези пространства се мечтае откакто се е затъркаляла топка, от Моша и Тирке.
Светът не опозна границите на това талантливо поколение.
"Имахме всичко което беше нужно на един отбор да стане най-добър на планетата, но войната промени всичко. Отбори от Балканите четири години не можеха да участват в турнирите, от 1992 до 1996, така че пропуснахме да се докажем когато бяхме в най-добрата форма", изтъкна Миятович.
Най-тежко им е било когато Югославия успя да се класира за Европейското първенство през 1992 година, където трябваше да се докаже в пълен блясък, но не й беше позволено да се състезава.
"Това бяха много тежки времена. Войната едва започна и предизвика много проблеми. Имаше напрежение, натиск и много време провеждахме, размисляйки за неща, които нямаха никаква връзка с футбола. Не отидохме на шампионата, а по своите домове, в градове, които накрая са в различни държави", каза Миятович.
Години след това, СР Югославия (държава съставена от Сърбия и Черна гора), игра на Мондиала във Франция през 1998 година. Там беше и друга държава произлязла от някогашната голяма Югославия - Хърватия. В нея Давор Шукер, голям приятел на Мият от Реал Мадрид, съотборник, съквартирант. Хърватия на това Световно първенство завърши трета, което до Мондиала в Русия през 2018 година беше най-големият успех на тази държава.
В интервю пред РТС през миналата година Миятович си спомни за този Мондиал и онази известна греда от дузпа, заради която Югославия изпадна в отчаяние, а той го нарече "травма".
"Югославия във Франция вероятно можеше да бъде Хърватия... Шукер беше избран за най-добър голмайстор, спечелиха трето място, можехме и ние да не беше моята дузпа и този решаващ удар в гредата. Кой знае какво би се случило, но това е съставна част от футбола. Побеждава се, губи се, понякога се вкарва гол, понякога се уцелва греда...", заяви Миятович и допълни:
"Имало е нещастни моменти в историята на югославския футбол, но тази греда е по-модерна и някак е сложена като синоним за лош късмет...".
И днес когато гледа своята известна дузпа и удара в гредата над вече преодоляния Ван Дер Сар в елиминационния мач против Холандия, на Миятович не му е безразлично...
"Всякак не е приятно, защото това е травма, която имах в този момент и която ме следва. Забравят се някои неща, но травми като тази греда е неприятно и да се гледат. Както е хубаво да се гледа гола от финала на Шампионската лига, така и сега винаги като гледам (тази дузпа) се питам "Защо точно така стрелях?".
Любопитно, месец преди тази дузпа, Миятович направи нещо което го въведе в историята на Реал (Мадрид), в аналите на европейския футбол. А тогава - греда...
"Това е най-тежкият момент във футболната ми кариера. Беше логично да взема топката и да стрелям, защото в квалификациите бях най-добрият голмайстор, избиран за най-добър играч. Бях сигурен, че ще вкарам гол, не размислях твърде много, това ти е част от работата. Като сложиш топката на тази точка, с крайчеца на очите поглеждаш вратаря, а Ван Дер Сар е висок, има дълги ръце и ги разпери, па вратата изведнъж ми се смали и не беше нормално. Обикновено никога не съм бил дузпите силно и разбрах, че трябва малко да вдигна топката, да я ритна силно, високо, защото можеше да я закачи. Ритнах в средата, но малко блокирах... Това е трагичен момент в който ти се разпада всичко. Да бях вкарал гола отивахме напред, кой знае какво щеше да бъде... Колегите те утешават, сякаш "няма значение", а знаеш, че са щастливи, защото не са те, не са те трагиците", заяви Миятович в интервю за ТВ Прва през май 2018 година.
Казва, че тази дузпа ще го преследва до края на живота и на шега разказа, че когато хората го срещнат на улицата казват: "Браво за онзи гол за Реал, но как изпусна онази дузпа?".
Миятович има четири деца (Наджа, Нина и Лола) от брака с Анета Миличевич, както и син Лука от първия брак с Елена Карич. Имаха и син Андрей, който за съжаление, почина.
Зоран Мамич в събота от 18:30 със своя Ал Аин ще се бори за световната титла против Реал.
Ал Аин е град в ОАЕ. Има 550 хиляди души население и само един клуб, защото шейх Мохамед Бин Зайед Ал Нахян не допуска никой друг клуб освен неговия.
Мамич има договор с "азиатския Реал" до края на сезона, но преди две седмици му е предложен нов и вероятно ще по приеме. Според актуалния контракт е най-платеният хърватски треньор.
"Ако за Нико Ковач се пише, че в Байерн ще получава 5-6 милиона евро годишно, това при тях е сумата в бруто, а при мене нето", разкри през лятото Мамич.
За сравнение, Лука Модрич в Реал заработва осем милиона евро годишно бруто. Мамич: Ако не вярвам в победата против Реал, не бих се занимавал с тази работа
Хърватският треньор е хит в Емирствата.
"Трудно е да се намерят подходящите думи как се чувствам. Много съм щастлив. Тази прекрасна публика ни избута отвъд границите на възможностите ни. Първият мач играхме 120 минути, вторият също беше тежък, а сега и против Ривър отново проведохме 120 минути на тревата. Трудно беше да се издържи, но съм неописуемо щастлив и горд със своя отбор. Сега отиваме да се подготвим за големия финал", заяви Мамич след голямата победа над Ривър в полуфинала.
Мамич поръча и че вярва в победата в събота.
"Ако не вярвам в победата против Реал, не бих се занимавал с тази работа", заяви бившият треньор на Динамо за чийто исторически успех му честитиха и управниците на ОАЕ.
Очаквано спечелването на Златната топка от Модрич не получи твърде много пространство в западните медии, въпреки че всички поне на корицата, ако не и в ударните вести имат голямо признание за хърватския капитан.
Модрич с над 200 точки разлика победи пред Кристиано Роналдо и Антоан Гризман, а четвърти беше Килиян Мбапе. Испанският Марка, вестник наклонен към Реал още в деня на връчването в печатното си издание обяви, че Модрич печели Златната топка, а след официалното потвърждение на своя портал публикува текст под заглавие "Мечтата за топката".
"Завинаги в книгите ще остане записано, че през 2018 година тази награда е спечелило дете на войните на Балканите което така прекъсна десетгодишната доминация на Меси и Роналдо. Неговият път до върха е бил изпълнен с препятствия. Четници са убили дядо му, трябвало е да бяга от войната, но е успял да преброди всичко. "Преживял" е и твърдият преговарящ в Тотнъм Даниел Леви, а на най-голямата сцена, онази в Реал, смълча критиците и спечели сърцата на всички. Ако го нямаше него и онова центриране от ъглов удар към Рамос във финала на Шампионската лига през 2014 година, нямаше и да има истории за четирите титли от топ турнира в последните пет години", стои в емоционалния текст на Марка.
"Хърватският майстор имаше фантастична година. Трети пореден път спечели Шампионската лига и беше един от най-добрите играчи на Реал. Беше ключов и в чудесното участие на Хърватия в Русия, а потвърждение за всичко това дойде в облика на Златната топка", кратко обяви немският Кикер.
Капитанът на хърватския национален отбор Лука Модрич тази вечер в Париж получи най-важната индивидуална награда в света на футбола - Златната топка.
Със спечелването на престижната награда на Франс Футбол Модрич прекъсна продължилата десет години доминация на Лео Меси и Кристиано Роналдо.
След като получи отличието, капитанът на Хърватия държа реч.
"За мен е чест. Това е повече от детска мечта. Това е награда за всички мои съотборници, всички мои треньори. За селекционера Далич, Реал. Като момче исках да играя в голям клуб, а сега спечелих Златната топка. Това е невероятно. Благодаря на моето семейство, че е с мен."
Край на ерата на Меси и Роналдо.
"Невероятно чувство. Не само заради Лео и Кристиано, а заради всички други чудесни играчи. Мбапе, Гризман, които бях в конкуренцията. Това е доказателство, че тази година беше неповторима. Голяма чест е да бъда тук. Не мога да привикна, че съм част от футболната история. Да съм в такава компания. Цялата моя кариера беше белязана от къртовски труд и вяра в себе си. Най-добрите неща не идват лесно. В моята кариера нищо не е дошло лесно. Трябва да се чака възможността, тя ще дойде, а тогава трябва да бъдете готови."
"В ролята, която имам в Реал се чувствам най-добре. Тук мога да предложа най-много и да влияя на играта на своя отбор. Хари Реднап в Тотнъм ме върна назад. Благодарен съм му", заяви новият кавалер на Златната топка.
Хърватският капитан Лука Модрич е големият победител в Париж с което короняса най-добрия сезон в своята кариера. Списанието Франс Футбол връчи Златната топка в Гран Палас, монументална сграда в сърцето на френската столица. Балканският майстор събра чак 277 точки повече от втория Кристиано Роналдо и 329 от третия Гризман.
Тази вечер в Париж се връчва годишната награда Златната топка.
След като Лука Модрич вече беше прогласен официално за най-добър футболист в света по избора на ФИФА, като носител на наградата The Best, тази вечер капитанът на хърватския национален отбор ще получи и второто най-голямо индивидуално признание в света на футбола - Златната топка (Ballon d`Or).
Модрич е голям фаворит в състезанието за Златната топка и всичко освен негов триумф би било голяма изненада, която, вярвайте, няма да се случи. Така Лука ще стане първият хърватин, който печели Златната топка, и едва вторият балканец, след Христо Стоичков през 1994 година.
Припомняме, тази награда се връчва от френското списание Франс Футбол от 1956 година и е известна като най-старата, а за някои и най-важната награда във футбола. Златната топка се връчва за постижения в тази календарна година, а най-добрите се избират от журналисти от стотина държави.
От 22 часа в Париж започва церемонията по награждаването, която ще бъде водена от бившия френски футболист Давид Жинола, а освен наградата за най-добър футболист и футболистка на годината ще се връчи и трофея Копа за най-добри млади футболисти и футболистки. Съперниците вече се отказаха
Като най-големи съперници в борбата за Златната топка на Модрич фигурираха световните шампиони - французите Антоан Гризман, Рафаел Варан и Килиян Мбапе, както и Кристиано Роналдо. Но някои европейски медии вече писаха, че Гризман и Роналдо бойкотират награждаването, обидени, че не са печеливши.
Лука Модрич имаше годината на живота си. С Реал (Мадрид) първо спечели трета поредна титла в Шампионската лига, а недълго след това като капитан предвожда хърватския национален отбор до исторически успех, класиране във финала на Световното първенство.
Модрич получи първата награда в Русия, когато беше прогласен за най-добър играч на първенството. След това УЕФА прогласи Модрич за най-добър футболист в изминалия сезон, а след това триумфира и в избора на ФИФА за най-добър футболист в света.
Триумфът на Модрич ще прекъсне и десетгодишната доминация на Лионел Меси и Кристиано Роналдо, които са печелили тази награда по пет пъти и по това са най-добри в историята. Зад тях са Мишел Платини, Йохан Кройф и Марко Ван Бастен с три титли. Да кажем, че и чак от 1995 година в конкуренцията са и футболисти извън Европа.
Сега е и официално, това което се шушукаше се и случи, списъкът е съкратен, в него ги няма Роналдо и Меси. Десет години владееха, за последен път друг празнува през 2007 - Рикардо Кака спечели титлата най-добър в света.
И най-накрая, сега ще имаме друг победител освен португалеца и аржентинеца.
Френският вестник "Л`Екип" сведе списъка до трима възможни кандидати, най-много гласове са получили Модрич, Варан и Мбапе, па информацията отпреди седем дни, тогава само спекулация, вече е истина.
Извън конкуренцията остана Гризман, Модрич спечели Шампионската лига и игра финал на Мондиала, Варан има и европейската клубна и световната титла, но никъде не беше главен играч, Мбапе може би имаше най-голяма заслуга за френската титла, но ПСЖ освен домашните трофеи, които не са мерило, изпадна безславно в Шампионската лига.
Било каквото било, това е голям обрат, името на победителя ще разберем на 3 декември. Модрич не би трябвало да бъде скромен, Хърватия, а и целият регион ще получи Най-добър играч в света още от времето на Христо Стоичков, който вдигна трофея през 1994 г. В случай че Модрич успее ще стане първият от пространствата на бивша Югославия с наградата.
Иначе, "Л`Екип" публикува видео на което предлага първата тройка, съответно тримата кандидати.
