Цървена звезда в момента е 20-и клуб по резултати в европейските клубни турнири в историята със спечелени 390 точки в 335 мача, колкото е изиграла до сега във всички континентални надпревари откакто са основани. Във вечната ранглиста на КЕШ и Шампионска лига белградският клуб е на 22-о място със 160 точки.
Годината оставаща зад нас по традиция е белязана от разни статистически ранглисти. Сръбският клуб през този сезон изигра 14 мача в квалификациите и груповата фаза на Шампионската лига и завършва 2019 година на 20-о място във вечната ранглиста на клубовете в Европа по брой спечелени точки. В 57 участия от 1955 година когато УЕФА започна да въвежда европейски надпревари за клубовете, Цървена звезда е изиграла 335 мача, записала е 144 победи, 78 равенства и 113 поражения с голова разлика 562:442! По постижение в евротурнирите е най-успешният клуб на Югоизточна Европа, с пръв подгласник от региона на бивша Югославия - Динамо (Загреб) на 26-о място с 332 точки. Най-успешен клуб в Европа е Барселона с 851 точки, следват Реал (Мадрид) с 830, Байерн със 718, Ювентус със 702, Ливърпул с 587 точки...
УЕФА обяви ранглистата на всички времена в КЕШ и Шампионската лига, а в нея Цървена звезда също е най-добре класирана от бивша Югославия и се намира на 22-о място. В 25 участия от създаването на този турнир, белградският клуб е изиграл 140 мача, записал е 65 победи, 30 ремита и 45 поражения, спечелил е 160 точки с голова разлика 253:193. Гордее се със спечелената титлата в Купата на европейските шампиони през 1991 година в Бари, което е мечта за по-добре класирани клубове каквито са - Динамо от Киев (на 11 място), Арсенал (12), Андерлехт (16), Атлетико (Мадрид) (17), Рейнджърс (20) и Лион (21). Най-успешният клуб в елитния турнир е Реал (Мадрид), който с 13 титли е спечелил чак 600 точки. Следват Байерн с 474, Барселона с 446, Манчестър Юнайтед 374, Ювентус 349, Милан 314, Ливърпул 289, Бенфика 287, Порто 277, Аякс 266...
Във вечното класиране в Купата на УЕФА, Цървена звезда с Фейенорд дели 22-а позиция с по 152 точки. В най-масовия турнир Звезда е изиграла 140 мача, с резултат от 58 победи, 36 ремита и 46 поражения и голова разлика 216:179. Най-успешен клуб в този турнир е Интер с 226 точки, Спортинг от Лисабон има 216, Брюж 198, а Тотнъм и Севиля по 192 точки... Сръбският клуб (тогава югославски) е играл финал в този турнир през 1979 година против Борусия от Мьонхенгладбах и изгуби след 1:1 и 0:1 в двата мача.
Когато става дума за Купата на носители на национални купи, който през 1999 беше закрит и прикачен към Купата на УЕФА, Цървена звезда във вечната класация е №47 с 41 точки. В 30 мача в този турнир има 11 победи, 8 ремита и 11 поражения. Сръбският клуб има и финал за Супер купата на Европа против Манчестър Юнайтед през 1991 (0:1), както и Междуконтиненталната купа където на финала през 1991 победи Коло Коло с 3:0 и се качи на върха на света.
Гледайки статистиката по брой спечелени трофеи, с КЕШ и Междуконтиненталната купа от 1991 година, Цървена звезда е на 29-о място в Европа от 79 клуба, които са вдигали трофей от всичките шест турнира на УЕФА в историята - КЕШ и Шампионска лига, КНК, Купа на УЕФА, Супер купа на Европа, Интертото и Междуконтиненталната купа.
Преди точно 28 години белградският клуб стана шампион на света. На осми декември 1991 година Цървена звезда победи Коло Коло с резултат 3:0 и се качи на покрива на света, печелейки Междуконтиненталната купа.
Със спечелването на Купата на европейските шампиони шест месеца по-рано, клубът получи възможността да се бори за планетарната корона против чилийския представител, носител на Копа Либертадорес. Пред 60 хиляди зрители на Националния стадион в Токио победи Коло Коло с 3:0.
Герой на отбора, който от пейката водеше Владица Попович, в този мач беше най-младият в състава - Владимир Югович. Тогава 22-годишният футболист с голове в 19-а и 58-а минута заяви голям празник за червено-белите, а точка на мача постави Дарко Панчев с гол в 72-ата минута.
Цървена звезда игра в следния състав: Милойевич, Радинович, Василийевич, Югович, Белодедич, Найдоски, Стошич, Раткович, Панчев, Савичевич, Михайлович.
Цървена звезда през второто полувреме игра с футболист по-малко заради изгонването на Савичевич, а от спечелването на европейската до спечелването на световната титла, се сблъска с редица промени в кадрите. Люпко Петрович беше заменен на треньорската скамейка от Владица Попович, а клуба междувременно напуснаха Роберт Просинечки, Стеван Стоянович, Слободан Марович, Рефик Шабанаджович и Драгиша Бинич.
С победата в Токио беше направен най-големия успех на някои от източноевропейските клубове. Със световната титла беше завършен един от най-светлите периоди в историята на Цървена звезда.
Днес, почти три десетилетия по-късно, победите от Бари и Токио изглеждат много далече, което допринася по-добре да разберем тяхната величина. Благодарение на Цървена звезда, където и по света да кажете Ред Стар, Роте Щерн, Красная звезда, Стела роса, Естрела роха, всички знаят, че идвате от страна на европейски и световен шампион. Само злорадите могат да гледат с присмех на това постижение на клуба, защото за разлика от Лондон, Москва, Париж, Рим, Атина и останалите столици на европейския континент в главния град на Сърбия, на улица Лютице Бодана 1а, живеят най-ценните експонати във футболната игра.
Припомняне за един от най-бруталните мачове в историята...
Буенос Айрес, центърът на града. Ранен следобед, сряда, 22 октомври 1969 година... Треньорът на Естудиантес Освалдо Субелдия събира своите момчета във фоайето на хотел Ногаро. След няколко часа трябва да започне реваншът за клубния първенец на света. Естудиантес против Милан. Субелдия е наясно, че след 0:3 в Италия неговите момчета нямат реален шанс за обрат, но иска да проведе среща, за да мотивира по-добре своите играчи. "Отиваме, всички в стая 704". На самия вход в стаята го спира журналист от Ел Графико. Иска да разбере за какво ще говори треньорът. "Мисля, че имаме 20% шанс за успех", така ще започна. "А тогава ще кажа, че е много по-лошо да изгубиш главата отколкото мача. Ще им кажа да останат спокойни, да дадат всичко от себе си и да опитат да победят дори и да не можем да стигнем тези 0:3. Излезте и победете, без грубости, играйте хубаво", така ще им кажа. Но, това не са били думите на Субелдия. Трябва само да се е шегувал... Аржентинският журналист не е могъл да вярва какво му е казал старият лисугер. Става дума за брутален човек. Човек, който не трепва от нищо, за когото победата е по-важна от честта. Счупен крак, нос... Не е проблем, само да победя, да взема трофей. Питате се как е завършен мачът Естудиантес - Милан? Трима домакински играчи са арестувани заради насилие на спортния терен, един играч на Милан е отвлечен от аржентинската полиция под заплаха, че ще го пратят в армията?! Одрасквания и синини? Кой ще ги преброи. Само счупвания. И футболисти, които кървави напуснали терена. От Касапницата на Бомбонера, както е наречена тази война между Естудиантес и Милан се навършиха точно 50 години. Оттук ви подсещаме за този мач, както и за някои други изиграни в този период, които повече са приличали на бойни действия отколкото на футболно надлъгване.
Всичко е започнало от маниакалното желание на Мусолини фашистка Италия да стане световен шампион... Средствата не са подбирани - от вербуване на синове и внуци на онези обеднели имигранти, които в края на 19 век побягнали в новия свят в търсене на по-добър живот, до безсрамни кражби и съдийски подпирания на самия терен. Испания, и преди всичко Италия, ограбили южноамериканския футбол, отвеждайки някои от най-добрите футболисти. Започнало е с Раймундо Орси и Луис Монти, а се продължило със Сивори, Ди Стефано, Алсидес Гиджа... Това са само някои от имената на големи звезди, които с пълен блясък ще заблестят далеч от своя роден народ.
Монти е играл два финала на Световно първенство с два различни отбора. В Уругвай е носил екипа на своята Аржентина и изгубил от домакина, а четири години по-късно станал шампион с Италия. И Орси първо е носил екипа на гаучосите, бил един от героите в Аржентина, но с титлата планетарен шампион се окичил с адзурите. Подобна е ситуацията с Алфредо Ди Стефано и Омар Сивори по-късно, с разликата, че те двамата няма да се прославят в националния футбол. Алсидес Гиджа е специална история. Той е станал божество в своя Уругвай когато вкарва победоносния гол във финала на Маракана през 1950, за да след това като своите предшественици да бъде вербуван от страна на италианците. Този удар най-много заболял уругвайците, а на континента представлявал капката, която ще прелее чашата. Семето на раздора е било посято...
Докато българинът Добромир Жечев - какво име за такъв касапин?! - през юли 1966 на Гудисън безпощадно удрял Пеле, сър Стенли Роуз, първият човек във ФИФА в този момент и бивш генерален секретар на ФА, говорил в близък кръг как евентуален неуспех на англичаните на Световно първенство на което са домакини ще означава и тежък удар за английската индустрия, па чак и политика. В същото време един от най-добре осведомените хора в тази епоха, мениджърът Юлиус Украйнчук, предлагал облог, че домакинът във финала ще се срещне с ФРГ. Индикации, че всичко е предварително режисирано имало още в ранната фаза на турнира...
Жечев така пребил Пеле, че от терена го изнесли на носилка, а когато се колкото толкова оправил, довършил го португалецът Моралес. Бразилците като първи фаворит преживели пълно крушение. Аржентина завършила в 1/4-финалите със загуба от Англия с 0:1. Този дуел предизвикал много бури. Южноамериканците отново били осакатени от съдията. Немският арбитър Крайтлайн изгонил капитана на гаучосите Ратин още в първото полувреме, уж заради псувни. След 90 минути меле на терена английският селекционер Алф Рамзи само долял масло в огъня:
"Аржентинците не са хора, това са животни."
В Шефийлд, виж чудо, на немците и уругвайците правдата делил англичанинът Фини. И той свършил своята задача без грешка. Изгонил двама уругвайци и немците победили с 4:0. Ако е приел някакъв облог, Украйнчук сигурно хубаво е припечелил. В последния ден на юли на Уембли изтичали англичани и немци, точно както е и предвидил.
Футболната война на Европа и Южна Америка вече не е могла да бъде избегната - огорчените южноамериканци ще използват всяка възможност за отмъщение. През втората половина на шейсетте ще остане запомнена като най-кървавия период във футболната история. Един турнир в зародиш под името Междуконтинентална купа станал поприще на сурови борби, които и до ден днешен се разказват. БИТКАТА ЗА МОНТЕВИДЕО
Точно година е минала от Световното първенство в Англия, когато в борбата за неофициалната титла клубен първенец на света се срещат Селтик и Расинг. Твърде малко време раните да зараснат, а огорчението в аржентинците да изчезне. Легендарният мениджър на келтите Джок Стайн съставил боен отбор с един единствен мислител - Джими Джонстън. Онова което характеризирало този отбор било невероятното единство. Всички тези момчета са родени в радиус 30 мили около Паркхед и били влюбени в зелено-белите цветове. Титлата шампион на Европа спечелили с изненадваща победа във финала над Интер, когато започнала и тяхната абсолютна доминация в шотландския футбол, която се изразява в девет поредни шампионски титли на страната.
Стайн е бил треньор от старата школа. От своите ученици направил безстрашни борци готови да понесат всичко:
"И на тренировка искаше да даваме всичко от себе си, да влизаме в дуели на 100%. Често вкъщи отивахме пълни със синини", заяви веднъж полузащитникът Боби Мърдок.
А да не е било така, кой знае как щяха всъщност да се проведат шотландците в Аржентина...
Селтик в реванша в Авелянеда отишъл с минимална преднина от първия мач. Единственият гол на Хемпдън Парк постигнал Били Макнийл в 69-ата минута на мача. Знаели са келтите, че за аржентинците няма да е важно дали става въпрос за англичани или шотландци, но онова което ще им се случи вероятно не са могли и да си представят.
Още на загрявката Джок Стайн трябвало да замени първия вратар Рони Симпсън, тъй като го е ударил предмет от трибуните. Това било само увод към онова което следва. Въпреки че Селтик повел с 1:0 с гол на Томи Гемел в 21-ата минута, Расинг още в началото на второто полувреме обърнал и си осигурил трети мач (тогава не е имало правило за гол в гостуване). Шотландците бранили минималната загуба с "глава" и поели и дали стотици подли удари, за да последва истинска драма едва след края на мача, когато голяма група привърженици опитала да влезе в съблекалнята на Селтик. Колко са се уплашили гостите в този момент най-добре говори изявлението на Джими Джонстън, малко на шега, малко сериозно...
"Знаете ли какво, бих казал на аржентинците да забравят всичко. Нека вземат купата, ние ще сме щастливи, че си отиваме вкъщи."
Третият мач е изигран на неутрален терен - в Монтевидео. Истинското шоу започнало щом делегацията на гостите пристигнала в Уругвай. Първо не могли да намерят хотел, който да ги приеме, а когато решили този проблем цялата нощ преди решителния мач в стаите на играчите домакините пращали девойки. Но това била по-хубавата част от престоя в Уругвай...
Битката за Монтевидео, запомнена като най-грозната среща на всички времена, е изиграна на 4 ноември. Толкова емоция, напрежение и лудост е нещо което повече никога няма да се случи. Записано е, че първото кръвожадно нарушение направил Селтик и то в четвъртата секунда на мача?! Расинг набързо отвърнал със същото. Първият знак, че всичко полека излиза от контрол се случва в средата на първото полувреме. Десният халф на аржентинския отбор "се закачил" за Джонстън, а той след няколко крачки силно го ударил с лакът в носа и бил изгонен. "Така беше запален фитилът, след това вече нямаше връщане назад", спомня си Джими Джонстън в изявление за клубната телевизия преди няколко години.
В същия момент на терена настава хаос. Полицията нахлува, за да разтърве футболистите, на терена са и треньорите, резервните играчи... Съдията от Парагвай Родолфо Осорио, виждайки, че няма да може да контролира мача, вика двамата капитани (Алфио Базиле и Боби Ленъкс) и наглед постъпил умно - обяснил им, че Базиле излиза навън щом Расинг направи следващото брутално нарушение, съответно, че Ленъкс ще "почервенее" в случай, че шотландците продължат да дивеят. Като лидери на отборите те двамата трябвало да смирят своите съотборници. Обаче...
И пълни три минути не са минали когато Осорио изважда втори червен картон. Извън терена трябвало да излезе Алфио Базиле. Не минало много, парагваецът отново се хванал за джоба. Въпреки че за новата блъсканица и шамарите, които ще последват е бил виновен Джон Кларк (бой с Рули), Родолфо Осорио изпълнил обещанието - изгонил капитана на Селтик.
"Тръгнах да излизам, а тогава треньорът дойде и ме бутна, казвайки да се връщам в игра", разказва Ленъкс, който в момента на инцидента е на 40 метра от навалицата.
"Съдията отново ме прати навън, но Стайн продължаваше да не позволява да изляза!"
Всичко това потраяло няколко минути, докато накрая на терена не се появил полицай, извадил сабята и под заплаха накарал Ленъкс да отиде в съблекалнята?!
Всичко това още повече разярило шотландците. Между другото, в 56-ата минута Расинг повел с гол на Карденас, което допълнително разпалило страстите. Третият изгонен играч на Селтик бил Джон Хюс. Аржентинският вратар Сехас бавил времето, а Хюс решил да го "забърза малко" с удар с крак между краката...
"Първото което ми дойде наум когато видях как провлачва беше как ще го ударя и никой няма да види това."
За негово съжаление, това видели всички, па и парагвайският съдия.
Мачът в последните минути се превърнал в истински фарс. Заради изритване на Сехас червен картон заработил и четвърти футболист на Селтик - Берти Олд - но той останал на терена до самия край?! Как и защо, известно е вероятно само на Родолфо Осорио. Крайният баланс бил следният: четири изгонвания за шотландците (Джонстън, Ленъкс, Хюс и Олд) и две за аржентинците (Рули и Базиле), с чак 30 отсъдени нарушения за Расинг и 21 за Селтик. Разбира се, тук са сметнати само онези нарушения когато някой се е превивал от болка на терена. Всички преживели.
Един от по-спокойните в отбора на Расинг Роберто Перфумо описал един детайл от тунела след края на мача, когато страстите вече започнали да стихват:
"В един момент видях русокос как върви полека към мен, онова момче което ни вкара гола в Глазгоу - Макнийл. Погледнах го в очите и инстинктивно вдигнах ръце в гард. Сигурно заради всичко което се случи на терена... Тогава той протегна ръка към мен и жестикулирайки ми обясняваше, че иска да си разменим тениските. В същия момент ми потекоха сълзи, не можех да ги сдържа. Сваляйки екипа си избърсах лицето. Изведнъж всички тези грозни неща отидоха в забрава... Прегърнах го и му казах, че така трябва да се играе футбол. Той се усмихна и ми отговори на чист испански: Buena suerte, buena suerte... Сякаш нищо не се е случило", връща лентата Перфумо години по-късно.
Зад Битката за Монтевидео са останали някои факти: три пъклени мача на два континента, в три държави и изминати 7000 мили. Футболистите на Расинг са станали герои на страната, всеки от играчите е награден с нов автомобил, докато воините на Стайн в Шотландия ги дочакали наказания - всеки по 250 паунда от заплатата "заради нарушаване на репутацията на британския футбол", както обяснил президентът на Селтик Боб Кели.
Най-голямото поколение в историята на клуба от Хемпдън Парк такъв ход никога няма да прости на управата... ОСВАЛДО СУБЕЛДИЯ И СМЪРТОНОСНИТЕ МАЛОЛЕТНИ
През следващата година с титлата първенец на Южна Америка ще се окичи аржентинският Естудиантес, което било голяма изненада, докато Европа покорил страшният Манчестър Юнайтед. Светът с нетърпение очаквал новия "спектакъл" в Междуконтиненталната купа.
Освалдо Субелдия, човек който носи прякора Бащата на антифутбола, направил чудо от един съвсем среден отбор, който до неговото идване не е спечелил нито една шампионска титла на Аржентина. Когато дошъл, освободил почти целия отбор, довел млади лъвове и от тях направил истински убийци или както по-късно ще ги нарекат медиите - Смъртоносните малолетни. Бил сред първите треньори, който се базирал изключително на защитата, особено усъвършенствал статичните положения и обръщал много внимание на капаните със засадата. Специален дял от неговата тактика било психологическото малтретиране на съперника на терена.
Щателно се подготвял за всеки противник, изследвайки го до най-ситния детайл. Легендата разказва, че така веднъж разкрил на своите избраници, че един от играчите от противниковия лагер по време на лов случайно застрелял свой приятел. През първите няколко минути футболистите на Естудиантес го наричали убиец, а този, логично, набързо полудял и напуснал терена.
Субелдия е знаел, че в сблъсъка с Манчестър ще има работа с по-добър от себе си. Отново трябвало да подготви "специална тактика"...
Аржентинците първо "открили" кой е слабата точка в отбора на Юнайтед - решението паднало върху Ноби Стайлс. По време на загряването играчите на Естудиантес го целели с топката и му викали, а когато мачът започнал, тук имало щипания, бутания, спъвания... Стайлс всичко това понасял някак, докато в 79-ата минута след едно кръвнишко влизане напълно полудял и отвърнал. Неговият червен картон представлявал още една победа на Освалдо Субелдия.
Като трите мача между Селтик и Расинг, бруталността не е липсвала и този път. Започнало се с хвърляне на всякакви неща от трибуните, продължило се с кръвнишките влизания на Карлос Билардо, а завършило с разбитата глава на Боби Чарлтън. Мениджърът на Манчестър Мат Бъзби бил отвратен след 90 минути война в Буенос Айрес.
"Държейки топката в крака моите играчи си рискуваха живота."
Аржентинците накрая постигнали планираното. Победили с 1:0 и в реванша отишли с минимална преднина.
Англичаните били решени да си платят всичко с лихвите на Олд Трафорд, но отново били надхитрени. Или просто не са имали достатъчно нахалство, за да се справят с всички провокации, които им е приготвил Субелдия...
Всичко е било на Театъра на мечтите, футбол най-малко. Поне такъв какъвто днес гледаме. Шампиона на света, оказало се, решил ранният гол на Рамон Верон, баща на известния Хуан Себастиян Верон, който, по игра на случая, много години по-късно ще заиграе в екипа на Манчестър Юнайтед. Щом повели, аржентинците са "паркирали автобуса" пред своята врата и тук минаване вече нямало. И отново пламтяло от всички страни, а и изгонванията, разбира се, не липсвали. Когато повече не можел да търпи ударите, Джордж Бест нокаутирал двама играчи на Естудиантес. Един от тях, Уго Медина, също така е пратен в съблекалнята. Докато опитвал да напусне терена (привържениците го целели с монети), Бест го наплюл в лицето. Интересно е, че горещият съдийски картоф в тази среща се паднал на югославския арбитър Константин Зечевич, но той, за разлика от своя колега от Парагвай година по-рано, добре се справил.
Манчестър в 89-ата минута някак успял да изравни, но това било всичко от европейския шампион. Мат Бъзби отново не бил на себе си:
"На аржентинците трябва да се забрани да играят футбол!", заявил мениджърът на Червените дяволи, виждайки че футболистите на Естудиантес след завършека на мача опитват да направят почетна обиколка около терена допълнително разбеснявайки публиката.
КАСАПНИЦАТА НА БОМБОНЕРА
И трета поредна година първенецът на Европа трябвало да ходи в Аржентина, за да се овенчае с титлата най-добър на планетата. След триумфа над Аякс (4:1) в края на май 1969, това нещастие този път се случило на Милан. От другата страна отново Смъртоносните малолетни на Субелдия. След Касапницата на Бомбонера (играло се е на стадиона на Бока от съображения за сигурност), на всички е било ясно, че сблъсъкът между Расинг и Селтик изглеждал като някакъв ожесточен мач между пионерски отбори.
Освалдо Субелдия сега от другата страна имал стратег равен на себе си. Росонерите предвождал създателят на катеначото Нерео Роко. Въпреки че и единия и други били познати по дефанзивния стил на игра, Милан на Сан Сиро разбил аржентинците с 3:0. Джани Ривера дирижирал играта на своя отбор и бил мозъка на убедителния триумф, но головете постигнали Сормани (два) и Нестор Комбин. Последният, по произход аржентинец, се набил на око за "убийците" на Субелдия. Въпреки че на практика провел целия си живот във Франция и Италия, Комбин бил смятан за предател когото трябвало да довършат като дойде реваншът.
След по-малко от месец Милан отпътувал към Буенос Айрес. За разлика от дуела с Манчестър, привържениците на Естудиантес усъвършенствали техниката на заплашване на съперника. При излизането за загряването италианците са поляти с вода и вряло кафе в знак на "добре дошли". Започнало е кърваво, както и ще се завърши накрая. Първият, който попаднал под ударите на разярените домакини бил "единайската" на Милан Пиерино Прати. Той получил такъв удар, че моментално изпаднал в безсъзнание! Лекарите някак успели да го върнат и поред по-леката форма на мозъчно сътресение, па след няколко минути се завърнал в игра?!
Когато Ривера вкарал гол за преднина на гостите в 30-ата минута, на аржентинците им станало ясно, че трофей няма да има, така че до края на мача, вместо да спасяват честта, предимно били гостите, така за душата. Записано е, че най-брутален е бил вратарят Алберто Полети - още през първото полувреме на земята първо хвърлил Ривера, а после Комбин и Сормани. Чилиецът, който делил правдата в голяма степен бил настраната на домакина, така че нито едно от тези влизания извън наказателното поле не е характеризирано като нарушение. За жълти картони не е и размислял...
"Автор" на снимката от която и днес спира дъха, а на която е нещастният аржентинец на Милан Нестор Комбин, кървав от главата до коляното, оказва се бил най-големият касапин в редовете на Естудиантес. Името му е Рамон Санчес и заедно с Полети веднага след мача е бил арестуван заради насилническо поведение.
Комбин след дуела със своя палач останал да лежи на терена със счупен нос и скула в локва кръв. Чилиецът и за това не отсъдил нарушение. Нещо повече, искал от лекарския екип на Милан да го изнесат възможно най-бързо, за да може мачът да продължи?! Нестор Комбин, няма да повярвате, така кървав се върнал на терена, но след само няколко крачки паднал в безсъзнание. Следващата сцена представлява нещо недостижимо и за въображението на най-лошите холувидски сценаристи и режсиьори. Чиста научна фантастика! Докато изнасяли от терена припадналия Комбин, пред тунела чакала полиция. Щом се свестил, бил арестуван с обвинение в дезертьорство?!
Нестор Комбин лежал в ареста, докато неговите съотборници продължили да се бият на Бомбонера. Мачът някак е приведен до края, а за Естудиантес победата с 2:1 не била достатъчна, за да защити титлата шампион на света.
Комбин прекарал цялата нощ зад решетките. Освободен е едва след като пристигнала документацията от Франция и потвърждение, че в тази държава е отслужил военна служба. Експедицията на Милан не искала да напусне Аржентина докато футболистът не бъде освободен...
За разлика от предходните два случая когато аржентинците вдигали своите "герои" в небесата, след Касапницата на Бомбонера големият диктатор Хуан Карлос Онганя се опитал да измие петното от своята държава. Наредил на управниците на Съюза да накажат най-остро насилниците, като някои завършили в затвора за доста дни, като споменатите Полети и Санчес. Първият дори получил доживотна забрана да се занимава с футбол.
И европейските и южноамериканските медии били огорчени. Италианците писали за "деветдесетминутният лов на хора", а един аржентински вестник излязъл със заглавие "Англичаните бяха прави", намеквайки за изявлението на Алф Рамзи от 1966, когато нарекъл аржентинците животни.
Турнирът, който под някаква форма трябвало да представлява връх на клубния футбол за едва три години напълно деградирал, чак бил заплашен от закриване, като много следващи европейски шампиони (Ливърпул, Аякс, Байерн...) ще откажат да пътуват в Южна Америка. Чак в началото на осемдесетте нещата отново ще си дойдат на място, когато е решено да се играе един мач, а домакин да бъде Токио. Вече 15 години Междуконтиненталната купа не съществува. Замени го ФИФА Световно клубно първенство, за мнозина бездушен турнир, осъден на пропадане.
И поред кръвопролитията, които са се случили в споменатите дуели, "пазителите на традицията", с впечатленията от новия турнир, често обичат да си спомнят за изявлението на Джок Стайн, много години след всичко което неговият Селтик доживял и преживял в сблъсъците с Расинг:
"Бих отишъл пак там, да опитам още веднъж..." Автор: Предраг Дучич
На стадион "Райко Митич" днес пристигна трофеят, който принадлежи на всеки клубен шампион на света! Звездашите ще имат възможност да го видят за пръв път от 17 часа (местно време) пред Музея.
Известното поколение на Цървена звезда от 1991 година е обявено за шеста звезда на Звезда заради най-големия успех на югославския клубен футбол, а именно покоряването на Европа и света през тази година.
Обаче, всички победители в тогавашната Междуконтинентална купа от 1960 до 2004 година, до 27 октомври 2017 година не бяха признати за клубни шампиони на света. От тази дата Световната футболна централа прие решение, че всички отбори, които в този период са печелили Междуконтиненталната купа им се признава тази титла като официална титла за шампион на света. ФИФА с това отхвърли оспорванията на световните победители, тъй като до 2004 година играеха само шампионите на Европа и Южна Америка, а от 2005 за купата се борят клубните първенци на всички континенти. Оттогава нищо не се е променило, защото трофея печелят само европейци и южноамериканци.
Нито един клуб досега в своите витрини нямаше официалния трофей за шампион на света. В музеите на носителите на престижната титла досега можеше да се види само спонсорския трофей.
Наскоро ФИФА даде зелена светлина и сега европейските великани получиха трофея предназначен за шампион на света, а сега той пристигна и на Маракана. От днес ще краси музея на Звезда, който ще бъде още по-значим и по-богат заради факта, че малък брой клубове могат да се гордеят с точно този трофей.
Отборът, който в Токио победи Коло Коло с резултат 3:0 предвождаше стратегът Владица Попович, а съставът беше: Милойевич, Радинович, Найдоски, Стошич, Василийевич, Югович, Белодедич, Раткович, Панчев, Михайлович, Савичевич. Головете за белградчани вкараха Югович в 19 и 59, и Панчев в 72 минута.
Клубът реши да изложи трофея за шампион на света преди днешния шампионатен мач с Рад, за да всички, които желаят да се снимат с титлата за световен шампион да могат да го направят. Трофеят ще бъде поставен на западната трибуна на стадион "Райко Митич" на входа в музея на Цървена звезда от 17 часа.
Сега има и материално доказателство за онова което с гордост се изговаря, че Цървена звезда е шампион на света!
Привържениците на сръбския шампион отбелязват една от най-важните дати в своята история.
Цървена звезда днес празнува 27 години от спечелването на титлата за световен клубен шампион (тогава Междуконтиненталната купа), а запалянковци в далечен Токио са закачили емблемата пред Националния стадион, на когото през далечната 1991 година спечели един от най-важните трофеи в клубната история.
Привържениците на шампиона днес ще имат възможност на стадион Райко Митич, в шампионатен мач с крушевачкия Напредак (20:00) да отбележат годишнината, самият двубой ще има хуманитарен характер, тъй като целият приход от билети (на цена 100 динара за запад, изток и север) ще бъде дарен на сръбския народ в Косово и Метохия.
На днешния ден, преди 27 години, Цървена звезда победи Коло Коло с 3:0 и спечели Междуконтиненталната купа, като така се качи на върха на света.
Червено-белите със спечелването на Купата на европейските шампиони шест месеца по-рано заслужиха привилегията да се борят на за планетарната корона срещу чилийския представител, носител на Копа Либертадорес, пред 60 000 зрители на Националния стадион в Токио.
Звезда веднага след възкачването на трона на Стария континент се изправи пред напускането на Просинечки, Стоянович, Марович, Шабанаджович и Бинич, а тяхното отсъствие попълни и използва по правилния начин Владимир Югович. По това време 22-годишният полузащитник, въпреки че бе най-млад в редовете на белградчаните, с два гола израсна в герой на мача.
Югович с голове в 19-ата и 58-ата минута оповести голямото празнуване на отбора, който от пейката предвождаше Владица Попович, а всички дилеми в 72-ата минута разреши Дарко Панчев, поставяйки и крайния резултат.
Брилянтната игра на червено-белите получава още по-голяма значимост като се вземе предвид и че Звезда от края на първото полувреме играеше с играч по-малко заради изгонването на Савичевич.
Цървена звезда с победата в Токио завърши най-светлия период в клубната история и събра континенталната и световната корона, правейки така и най-големият успех, който някой източноевропейски клуб някога е постигал, оставяйки на тогавашните поколения спомени за гордост, а на онези, които следват пример, че не съществува невъзможно и мотив от все сърце, до последна капка кръв и пот да бранят цветовете и емблемата на клуба от Лютице Богдан.
Някога отдавна, в земя в началото на света, играли Бока Хуниорс и Реал (Мадрид). Това бил последен мач от стария ред, "онова време", "онези ценности", ние и те... Футболът е единственият глобален спорт, но цял свят го играе, гледайки и взимайки пример от Европа. През този ноемврийски ден аржентинските Los Xeneizes победили кастилските Лос Бланкос, защото били по-добри от тях. Тогава, и никога повече оттогава...
Едно от фундаменталните условия за развоя на футбола е било разпространението на играта във всички обществени слоеве. Работническата класа в Англия получила футбола като комбинация от ефекта от индустриалната революция и политическите отстъпки, които за обикновения човек (за нуждите на този разказ ще го наричаме Джейми) позволили времето и материалните средства да играе или да гледа.
Джейми е обичал футола, който освен че бил хубав имал и това сравнително предимство, че бил по-безопасен по отношение на конкурентите (по това време съществувал само един ръгби футбол - ръгби лигата ще се отдели чак в края на 19 век и ще създаде специална единица в сравнение на това което днес познаваме като ръгби съюз). Джейми не е смеел да се контузи, отсъства от работа или да я загуби напълно и така да лиши своето семейство и себе си от каша на масата.
И така Джейми станал част от корпуса, който довел до професионализирането на футбола (футболистите от бедните среди, неизброима публика готова да плати, за да гледа мачовете, собственици на клубове жадни за успех на терена и готови заради него да инвестират) и първите тактическо-технически иновации.
Когато футболът се разширил по света, обаче, него са открили и социалните елити - банкери, предприемачи, богати търговци, управители на железници, деца на аристократи, които отивали на школуване извън Англия или са станали офицери на Нейно Величество разпратени във всички краища на официалната и неофициалната империя...
Те са дружили със себеподобни и във всяка държава футболът първо играели онези най-богатите местни жители. Чак след Първата Световна война, когато са сринати четири царства, които държали дотогавашния икономическо-политически ред, футболът в Европа стигнал до всеки. Затова е и закъснял...
В Южна Америка, все пак, футболът веднага бил за работническата класа. Заселници от цял свят идвали в нарастващите градове в Бразилия, Уругвай и Аржентина и патетично колкото може да звучи (а точно заради това) единственото свързващо което имали бил футболът.
Така е създадена riplatense футболна школа, наречена по естуара на Рио де ла Плата на която са разположени Монтевидео и Буенос Айрес, най-напредналата футболна култура преди Втората Световна война.
Тук, където футболът еднакво и равноправно играли и потомци на черни роби и поколения на бели завоеватели (двамата най-добри играчи на Бразилия преди Втората Световна война са били Леонидас да Силва, негър, и Артур Фриденрайх, наполовина немец, който толкова се срамувал от онази другата, черна половина, че вманиачено с всички средства опитвал да си изправи къдравите коси), футболът се развивал.
Пирамидата, съответно 2-3-5 формацията, набързо станала W-W (2-3-2-3), с вътрешни играчи, които станали халфове. Ектор Скароне, вероятно първият плеймейкър в историята на футбола, измислил двойното подаване. Сезарио Онзари, аржентинец и футболист на Уракан, най-големият малък клуб в света, постигнал първия "олимпийски гол", съответно гол от ъглов удар.
Малко по малко, евроцентричният свят трябвало да създаде и евроцентричен футбол. Талантът все още блика от Патагония до Андите и от Карибите до Южния океан, но той сега играе в Европа. Това се случило постепенно, но се случило.
Копа Либертадорес е измислен и игран за пръв път през 1960 година, пет години след основаването на Купата на европейските шампиони, с основно намерение Южна Америка да избере свой представител, който да играе с най-добрия отбор на Европа. Да играе и, всякак в началото, да побеждава... Пенярол с Роберто Скароне, Сантош с Пеле и Луле, Индепендиенте с Рикардо Бочини, Фламенго с Пауло Сезар Карпиджани (първият отбор който е играл в някоя от вариациите на 4-5-1 системата с голям успех)... Впечатляващи отбори, най-добрите в света.
Но това време на паритет е зад нас. Междуконтиненталната купа, а сега и Световното клубно първенство, е ритуал, обред, който служи да потвърди колко европейският клубен футбол е над който и да е друг футбол на планетата. Аржентина е дала девет шампиона на света до 2004 година, Бразилия шест, колкото и Уругвай. Италия е имала седем победители в Междуконтиненталната купа, колкото Германия и Испания заедно. Имайте предвид, сблъсъците невинаги са играни в Япония, а са се играли на базата на два мача, съответно по един дуел в Южна Америка и Европа.
Заради всичко това мачът от 2000 година е толкова специален. Той е граничен и точка на отбелязване. И след това отборите от Латинска Америка (в Копа Либертадорес до неотдавна играеха и мексиканските клубове) побеждавали европейските (за последен път Коринтианс, популярния Тимао, който е водил сегашният селекционер на Бразилия, бил по-успешен от Челси през 2012 година), но нито веднъж не са били по-добри. Такъв не е бил и Сао Пауло от 2005 година, нито Интернасионал през 2006 година. Нито близо.
Е, Бока Хуниорс е била по-добра, очевидно по-добра, от Реал (Мадрид) през тази 2000 година.
Всякак не е трябвало да бъде. Реал (Мадрид) е, след тридесетина години, станал шампион на Европа, побеждавайки патологичния губещ финали Ювентус.
"Лос Бланкос" десетилетия са служили като кулиси, па и реквизит, в триумфалните истории на европейските клубове.
Дори и известния La quinta del Buitre отбор на Реал от осемдесетте години, първият който бил пет пъти подред шампион, първият който вкарал над 100 гола в сезон (107), отбор в който играли момчета от школата на Реал (Емилио Бутрагеньо Ястреба - Buitre - от началото на параграфа), но и Уго Санчес и Хорхе Валдано, не е успявал до върха на Европа.
Но тогава титлите се върнали. Казваме титлите, защото с триумфа над Валенсия през 2000 година Реал (Мадрид) стигнал до втора среща с ушатата купа за три години.
Флорентино Перес започнал своята визия за неогалактикосите, по примера на отбора на Реал от петдесетте. Луиш Фиго дошъл от Барселона, за което получил по-голяма сума пари от който и да е футболист по-рано - а при това и свинска глава.
Днес Световното клубно първенство е досада, неприятно за първенеца на Европа, муха в чинията. Далечен път и играене с недорасли отбори.
Тогава това е било възможност Перес да спечели азиатския пазар, преди 18 години още частично футболно недокоснат пейзаж. Струвало си е да се блести, удивлява, очарова, а тогава тази магия да се продаде.
Zidanes y Pavones се наричала официално политиката на Перес. Една глобална звезда, едно хлапе от школата. О, колко сладко само ще бъде всичко... С това че, сега знаем, няма да е.
Всъщност, Бока Хуниорс е бил отбор и клуб, който влизал в своята най-успешна ера.
Бока Хуниорс е имала своя меценат, Маурисио Макри. Човек избран да бъде президент на най-популярния футболен клуб в страната в която футболът е по-популярен от физиологическите потребности разбрал, че е необходимо напълно да промени начина по който се диша в Ла Бока.
В последния половин век Бока Хуниорс не може да се смята нито приблизително за богат клуб, но в средата на деветдесетте проблемите са били много остри.
Така че Макри радикално променил работния модел. По-точно, въвел един.
Професионален мениджмънт е започнал да ръководи клуба като предприятие, което продължавало да остава организация с нестопанска цел, в съответствие със закона в Аржентина. Децентрализирана е системата на продажба на билети, а е намалено и влиянието което имали върху продажбата по-известните членове на бара брава на Бока (същото което са торсидите в Бразилия или ултрасите в Европа).
Реорганизирана е и работата с младите, а се започнало в събирането на най-изразените таланти от клубовете из цялата страна. Това ще се превърне в 100 милиона евро от по-късни продажби на футболисти по време на 12-те години на Макри (във време когато цените на футболистите бяха, няма да кажем умерени, защото това означава, че не разбираме основните правила по които функционира невидимата ръка на пазара, но всякак по-малки).
Макри е виждал Междуконтиненталната купа като възможност да покаже на света полираното чедо на Южна Америка, което е било в процес на спечелване на 16 трофея в споменатия период. Накрая, Макри, полиран сам от успеха като пречистен пясък (да перифразираме Стивън Кинг), ще стане градоначалник на Буенос Айрес през 2007 година. Но първо си е струвало да станеш шампион на света...
Треньор на Бока на този 28 ноември 2000 година е бил Карлос Бианки, брат близнак на Лари Дейвид (шегуваме се, не са близнаци, само са братя - пак се шегуваме, не са и братя, но само ги погледнете...).
Може би никога не е бил духовит или фотогеничен като своя брат (не, наистина, не са братя, но само ги погледнете още веднъж...), но е много интересен треньор.
Бианки е водил Велес Сарсфийлд до титлата първенец на Аржентина, Южна Америка и света, а в Бока стигнал след относително неуспешно треньорство в Рома.
Пред себе си имал задача да сработи, да премахне първо антагонизма, а после и чистата враждебност между Мартин Палермо и Хуан Роман Рикелме. Двамата имат статут на стадиона на Бока, и двамата са обичали и обичат Бока, но всяка прилика свършва тук. Първият е сърцето, а вторият мозъка. Първият е прагматичен, другият е естет (football for art's sake, да перифразираме сега енорийския писател Теофил Готие).
И преди да се намразят, вероятно след мача с Флуминензе в полуфиналите на Копа Либертадорес години по-късно, не са се обичали. Но са функционирали.
Всъщност, през този ден в Япония, El Titan е вкарал два гола. Рикелме бил далеч най-добрият играч на терена.
Бока е играла в базовата 4-3-2-1 система, но така че Рикелме само започнал на лявото крило, тъй като през цялото време е влизал навътре, играейки между линиите на Реал. Принципът на влизане в пространството вместо чакане в него е нещо на което, да кажем, Месут Йозил е изградил кариера.
Делгадо е започнал по дясната страна, но се движил вертикално, отивайки в нападение като т.нар. shadow striker (един от три типа "лъжливи десетки"). Системата е станала класическо аржентинско 4-3-1-2, създадено още на Мондиала през 1966 година.
Реал (Мадрид) е, от своя страна, играл асиметричната, но модерна 4-3-3, с Гути, който не е бил близо до ляв бек, всъщност е лудост да се нарече бек. Висенте Дел Боске само следвал течението в европейския футбол между два континентални шампионата (онези от 1996 и 2000 година), което е донесло властта на модерния вариант 4-3-3, както и на най-близкия роднина 4-2-3-1, система в която са играли три отбора от полуфиналистите в Холандия и Белгия.
Отборът на Бианки концептуално е бил "сломен". Моделът на сломения отбор са измислили италианците в края на деветдесетте, а сте могли да го видите, да кажем, в Ювентус, където седмина защитни играчи са правили платформа със Зидан, Дел Пиеро и Индзаги.
Също така е играла и Бока, де факто в 7-1-2 система. Първите две линии са били много защитни, упорити и дисциплинирани. Достатъчно.
Не са търсили пространство, защото не им е било и потребно. Не са го позволявали на Реал. Достатъчно.
Една от футболните тайни е и тази, че в контраатака и бързо нападение са били толкова успешни защото отборът защитава малко пространство, а когато най-накрая вземе топка, напада голямото пространство. Бока използвала това съвършено и след 12 минути водила с 2:0.
"Започнаха много по-добре от нас, което имаше големи последици", призна после Дел Боске.
Южноамериканското "гооооооооооооооооооооооооллллллллллл" е традиция, нещо което коментаторите тренират. Традиция е защото, в някои по-стари дни, коментаторите на стадиона невинаги са можели да видят кой е вкарал гола и с продължително викане си оставяли време да разберат това, преди най-накрая да го съобщят на своите слушатели.
Но викът след втория гол на Палермо бил различен. Изтръгнат. Сякаш е излязъл от гърлото на тийнейджър, който работи във всеки магазин в който влезе Хоумър Симпсън. Всъщност е тръгнал от гърлото на особа, която не е вярвала съвсем в това което вижда. Бока води. С 2:0. Срещу Реал (Мадрид). След 12 минути!
Реал вкарал гол недълго след това, но тук и спрял.
Рикелме не е играл в отбрана през този ден. Въпросът е дали по време на своята кариера е събрал 90 минути ангажирана игра на футбол в моменти когато неговият отбор не е имал притежание на топката. Но е давал ритъма на мача, забавял го когато е било необходимо да се отдъхне, сменял ъглите на нападението, пазил топката в пространства не по-големи от тракторна кабина... Това е бил негов мач. Когато е играл добре, всеки е бил негов, всъщност.
Когато сме вече при това, забравете началото на предходния параграф. Рикелме е играл в отбрана в този и във всеки друг ден. Не като Паоло Малдини или Армандо Пики, а по друг начин. Отбраната не е най-добрата отбрана, както и атаката не е най-добрата отбрана (не се осланяйте на клишето). Притежанието е най-добрата защита, а никой не го е владял по-добре от Рикелме.
"Това не е само за Бока. Това е за цяла Аржентина. Показахме, че най-добрият футбол в света се играе в Аржентина", заяви Бианки след мача.
Добре. Но тук бил краят. Бока още веднъж ще стане шампион на света, но, отново ще повторим, никога вече няма да е най-добрият отбор в света. Рикелме ще напусне, както днес, всички напускат. Не само в Европа, а вече и в Китай, МЛС, мексиканската Лига Ем Екс... Футболът е толкова централизиран, качеството е толкова смачкано в неколцина клубове, че чак в Шампионската лига, поне до четвъртфиналите, е протоколно състезание.
Бока Хуниорс е на този 28 ноември 2000 година била най-добрият отбор в света. Вероятно на 29 ноември вече не е била това. Никога повече няма и да бъде... Автор: Лука Йевтович
Международната футболна федерация на днешната среща в Калкута взе решение всички носители на някогашната Междуконтинентална купа от 1960 до 2004 година, включително и Цървена звезда, официално да прогласи за първенци на света.
По този начин ФИФА отхвърли оспорванията от всякакъв вид, че в споменатия турнир са играли само шампионите на Европа и Южна Америка, а от 2005 година на Световното първенство за клубове играят шампионите на всички континенти.
Колко това решение на ФИФА е справедливо най-добре показа фактът, че и след основаването на СП за клубове титлата са печелили клубове от Европа и Южна Америка.
Цървена звезда като шампион на Европа спечели Междуконтиненталната купа през 1991 година с победа срещу първенеца на Южна Америка - чилийският Коло Коло в Токио с 3:0 с голове на Владимир Югович (два) и Дарко Панчев.
На 8 декември, преди 25 години, футболистите на Цървена звезда след Европа покориха и планетата. Във финала на Междуконтиненталната купа, победиха чилийския Коло Коло с 3:0, с играч по-малко от 43-ата минута. "Юго, Юго, Юго! Звездино дете от друга планета", викаше коментаторът Милойко Пантич. А, Югович, голобрад, разби южноамериканците с два гола.
След две десетилетия и половина Юго споделя впечатленията си от мача, а и е духовит.
- Въртят се головете по всички портали, гледам сега клип от мача. Първо впечатление? Малко съм остарял оттогава! - шеговито казва Владо пред сръбския "Блиц".
- Ако малко по-добре анализираме мача, това беше истински подвиг.
Югович е избран за играч на мача, чакаше го награда - джип от Тойота. Но, от него останал само спомен.
- Когато погледнете видеото, преди да ми бъдат връчени ключовете, ще видите Владимир Цветкович, тогавашният генерален секретар, как ме прегръща и ми шепне: "Малкият, би било хубаво да откажеш джипа и неговата стойност да поделиш с всички играчи". И какво да направя? Това беше официалната версия. Мисля, че бях прекалено малък, за да карам такъв голям автомобил.
А в мача, при преднина от 1:0, Звезда остана с играч по-малко в 43-ата минута, когато червен картон получи Савичевич, Гения...
- Тогава стана проблем. Трябваше да хвърляме усилия и в двете посоки, да търчим като навити, да гинем за всяка топка. Не е лесно да се играе без един играч, а още повече такъв какъвто беше Дейо.
Затова тук бил Югович, който след повеждащия постигна и втория, а при третия, когато голмайстор беше Панчев, участваше в атаката.
- Хубаво е да си припомним всичко. Тази победа пазя като хубав спомен. Бяхме наистина чудесно поколение, без граници.
Да беше останал този отбор заедно, и да не последваха санкциите, само небето беше граница за звездините звезди.
- Жал ми е заради това. Но, признавам, още повече ми е криво, че националният отбор беше изваден от Европейското първенство, щяхме да сме шампиони сигурно. Тук и нашият футбол тръгна надолу.
В проценти, 99% е шансът европейският и световен успех на Звезда от 1991 г никога да не се повтори от нито един сръбски клуб.
- Драго ми е, че оставихме нещо за помнене. Когато Югославия направи невероятния успех на Световното първенство за младежи в Чили през 1987 г, всички бяха уверени, че няма да има повторение. А, ето, миналата година, "орлетата" спечелиха Мондиалито в Нова Зеландия. Може би и някой наш отбор отново ще засияе в Европа. Винаги трябва да се вярва - заключи Югович.
За най-трофейния футболист в историята на Сърбия сега футболът не е на първо място. Не е и на второ.
- Аз съм супер, а това е така, защото винаги съм със семейството си. Радвам се на семейството, само то ме интересува. Всичко останало е по-маловажно - изтъква Юго, който в момента се занимава с недвижими имоти във Виена.
На 8 декември 1991 г Цървена звезда в Токио победи чилийския Коло Коло с 3:0, и по този начин стана клубен първенец на света!
"Деян Савичевич, идеална възможност... Един на нула за Цървена звезда! Владимир Югович! Юго, Юго, Юго! Звездино дете от друга планета! Владимир Югович! Двадесета минута, 1:0 за шампиона на Европа! Вижте още веднъж, тази филиграмна комбинация на първенеца на Европа, която завърши с ефектно действие на Югович, но вижте, капитанът Деян Савичевич свърши половината работа!"
"И отново Стошич, Стошич към Радинович. Радинович, добра комбинация на футболистите на Цървена звезда, Маргас се хвърли в краката, но все още шанс за Панчев, два на нула за Цървена звезда! Два на нула, Юго Юго Юго! Казах при първия гол, това е! Звездино дете от друга планета! Последният модел джип Тойота Ленд Крузър ще бъде негов, няма съмнение! Тъжното лице на Мирко Йозич, но немилостив е Владимир Югович, от два опита успя! Ето го втория, първо Панчев, а тогава Югович и Цървена звезда води с 2:0 във финала на световно клубно първенство. Цървена звезда е на прага на най-големия успех в историята на югославския футбол."
"Раткович, трябва да се освободи от топката, Югович, ето възможност за контраатака, четирима на трима, Югович към Михайлович, ще стигне ли Михайлович до топката, бута го Маргас, Михайлович към Панчев, 3:0! Дарко Панчев! Как играе новият първенец на света! В четири хода, мат! Югович - Михайлович и Панчев, и вижте, за трети път се тресе мрежата на Даниел Морон, Цървена звезда е новият клубен първенец на света във футбола, това можем вече да кажем сега, 17 минути преди края на мача!"
Така изглеждаше този 8 декември 1991 г. Изречения, които останаха запомнени, успех, който завинаги ще изпълва всеки звездаш с гордост. Пред около 62 хиляди зрители, играчите на Владица Попович изписаха нова страница от историята на Цървена звезда. Звонко Милойевич, Душко Радинович, Горан Василиевич, Владимир Югович, Миодраг Белодедич, Илия Найдоски, Милорад Раткович, Влада Стошич, Дарко Панчев, Деян Савичевич и Синиша Михайлович.
На днешния ден преди точно 24 години, Цървена звезда стана шампион на света! В хладния 8 декември 1991 г в столицата на страната на изгряващото слънце Токио, Цървена звезда изигра последния финал на Междуконтиненталната купа в който единият участник е отбор от Източна Европа. Голмайстори при победата с 3:0 над чилийския Коло Коло бяха Владимир Югович с 2 гола и Дарко Панчев.
Най-успешното поколение в историята на най-трофейния сръбски клуб нямаше големи проблеми срещу носителя на Копа Либертадорес, въпреки че от 43-ата минута игра с човек по-малко след изгонването на капитана Деян Савичевич.
Звезда поведе в 21-ата минута с попадение на Владимир Югович след асистенция на Савичевич. Голмайсторът удвои преднината в 59-ата минута. Крайният резултат оформи най-добрият стрелец на Европа Дарко Панчев в 71-ата минута.
Отборът, който триумфира на Олимпийския стадион в главния град на Япония се различаваше от онзи, който превзе Европа в Бари на 29 май, когато "червено-белите" надвиха Олимпик (Марсилия) след изпълнение на дузпи.
Клубът беше напуснат от капитана Стеван Стоянович, Драгиша Бинич, Роберт Просинечки, Рефик Шабаноджович и Слободан Марович.
Също така напусна и треньорът Люпко Петрович, а на негово място дойде Владица Попович.
За съжаление след това започна войната в бивша Югославия и санкциите на ООН лишиха шампиона от заслуженото отношение към него през следващия сезон. Първо за Суперкупата на Европа Манчестър Юнайтед победи с много късмет с 1:0, а беше изигран само един мач за трофея (тогава се играеха два мача на разменено домакинство - б.а.). Всичко кулминира в началото на новия сезон, когато "червено-белите", европейски и световни шампиони, са принудени да играят домакинските си мачове в столицата на България - София.
Съставът на Цървена звезда от Токио: Милойевич, Радинович, Михайлович, Василиевич, Югович, Белодедич, Найдоски, Раткович, Стошич, Панчев, Савичевич
