(Пирински) Миньор – гордостта на Брежани и селският футбол докоснал се до Марадона

Още отекват бомбите в края на Втората Световна война през 1944 година, когато двама младежи донасят от София шита топка в Брежани. Село в Югозападна България, в община Симитли, област Благоевград, което е известно с мината си. Именно тя привлича в него доста хора, които бързо ще заобичат и футбола. Ще минат две години от донасянето на първата топка до появата на физкултурно дружество Миньор. Инициативата за създаването през 1946 година е на Павел Манов, известен с прякора „Гигата“, родом от град Сливница, като първоначално е с насоченост футбол, а след това се добавят и волейбол, баскетбол, ски, алпинизъм и други.

Първите футболисти на отбора са били техници, които работели в мината и не са от местното население. Постепенно в него намират място и средношколци от Брежани. Миньор с бързи крачки се развива от аматьорски селски клуб до професионално равнище. Малко повече от десетилетие е нужно, за да се опита вкуса на професионалния футбол в златната епоха на брежанци в края на 50-те години на ХХ век. Между 1957 и 1959 година клубът е член на Южна Б РФГ. В този период вече има и футболисти и от Симитли и Гоце Делчев.

От 1946 година датира и игрището на клуба известно под името Калиновец. Разположено е върху поляна, но с изкопаване. Играе се върху пръстта, без сгурия и трева, като се подравнява с булдозер преди всеки мач. Особено след валежи, тъй като няма трибуни и не е заградено, през местността минават хора с автомобилите си, нарушавайки равнината на терена. Липсата на трибуни не пречи на ентусиазма на зрителите, които наблюдават в голям брой битките на своите любимци.

Юношеският отбор на Миньор 1946 година, съставен предимно от средношколци от Брежани. Преди това играчите на Миньор са били хора от вън, които малко или много са играли някъде. Били са предимно техници и по-напреднали в обществения живот млади хора. Вратарят Йосиф Давков с топка в ръце.

Републиканско селско първенство в София, октомври 1952 година, откриване на стадион „Колодрума“. В ляво – отбора на гр. Дългопол Варненско. Тогава България се дели на 12 окръга.

Миньор (Брежани) в Бобов Дол, септември 1954 година, миньорско първенство.

 Наред с много успехи в различни спортове идва и този във футбола. През 1957 година Миньор успява да се класира в групата на кандидат-майсторите – Б РФГ. Селският клуб попада в елитната компания на Септември (София), Марек (Дупница), Локомотив (Пловдив), Ботев (Благоевград) (сегашният Пирин), Генерал Заимов (Сливен), Арда (Кърджали), Ботев (Бургас), Берое (Стара Загора) и други.

Първенството е от 16 отбора, които играят на разменено домакинство. Миньор завършва 12-ти, но тогава се приема решение първите 8 клуба от двете Б групи да се обединят в една обща Б републиканска футболна група, а останалите от 9 до 16-о място отиват в зонални групи. Разпределени по географски принцип Миньор е в Югозападната В група.

Преди мача с Пирин (Гоце Делчев), в Югозападна група. Тогава, 1959 година, Б РФГ става от две (Южна и Северна) в една, като класираните от 1-8 място от двете групи образуват една група. Останалите от 9 до 16 място се включват в новообразуваните зонови групи, които са четири. Миньор Брежани е на дванадесето място и отива в от Б РФГ в Югозападна група.

Интересно е, че брежанският Миньор участва в бурни времена на промени във второто ниво на българския футбол. Първоначално през 1958 първенството започва на 23 март и е прекъснато на 7 юли, когато е в средата си. Излиза нова наредба, според която то трябва да рестартира на 8 август в календар есен-пролет 1958-59. Съставът на двете "Б" групи остава непроменен. Така на практика първото участие е полусезон, а клубът завършва със следния актив.

Южна Б група, 1958 година

16 Миньор (Брежани) 15 1 4 10 10:44 6 точки

Единствената победа е в Брежани с 2:1 над Яворов (Чирпан). Равенствата са в Брежани с Раковски (Димитровград) 2:2, Бенковски (Пазарджик) 1:1, Рилски спортист (Самоков) 1:1 и в гостуване 0:0 с Червено знаме в Радомир.

От следващия сезон първенството се провежда в единна "Б" РФГ, съставена от първите 8 в двете "Б" групи от този сезон, като се вземат под внимание влизащите и отпадащите в и от "А" РФГ

Южна Б група 1958/59 година

12 Миньор (Брежани) 30 8 8 14 28:57 24 точки

В достойното представяне през първия пълен сезон в професионалния футбол Миньор успява да запише победа като гост в Кърджали над Арда с 1:0 – на 12 октомври 1958 година. Други паметни успехи са срещу Химик (Димитровград) и Генерал Заимов (Сливен) на свой терен. В Бургас брежанци повеждат с 1:0 срещу местния Ботев, но арбитърът осуетява назряващата сензация, оправдавайки прякора си „домакинския съдия“.

30.05.1959 г.

Отборът на Миньор (Брежани) на пристанището в Бургас, преди срещата с бургаския отбор Ботев. Срещата е много оспорвана и завършва 2:1 за Ботев.

Водач на отбора е зам.-директорът на мината, Димитър Вълков.

Вратарят на отбора, Йосиф Давков (третия изправен от ляво надясно), току що е станал баща на първата си дъщеря (родена ден преди мача).

Това е само част от забавните случки покрай селския клуб по време на престоя му в професионалния футбол. Преди мач срещу Локомотив (Пловдив) треньорът на Миньор дава указания на своите играчи – „Някой трябва да падне за дузпа“. След мача футболистите се извиняват – изобщо не са стигнали до наказателното поле на пловдивските „железничари“, за да изпълнят заръката.

На мача в Брежани между тези два съперника футболистите на Локо остават изненадани, че няма съблекални край терена. Привържениците на домакините им дават съвет – „Е там у храстите може да се преоблечете, какво толкова“, сочейки към гората в близост. На ответния мач в Пловдив – футболистите от Брежани излизат от съблекалните и се губят по безкрайните коридори на стадиона в парк Лаута. Не са виждали толкова огромно нещо.

При гостуване в Чирпан местните запалянковци, вървейки към стадиона, редом до играчите на Миньор, не е имало клубни автобуси, се питат един друг:

- Кой ще е този град Брежани?
- Някой като нашия, немного известен...

След тежка загуба в приятелски мач привържениците проявяват чувство за хумор, като измислят рефрена:

Гигата е болен
Турмата е крив
Девет гола ни вкараха
Гошо е бърлив

Теренът на игрището в Брежани лесно се разкалва и това става повод Марек да не иска да излезе на него. В крайна сметка двубоят се провежда, а дупничани успяват да изтръгнат 2:1. По това време игрището на Бончук не се различава откъм качество, с разликата, че в Дупница има и трибуни около него.

Последният мач на Миньор (Брежани) в Южна Б Група, със Септември (София) на стадион Септември, 30 Юни 1959 година. Вратарят Йосиф Давков е готов да плонжира, за да предотврати попадение.

Още малко от фолклора около Миньор (Брежани) в други етапи от историята:

1986 година

Много интересен момент в кариерата на Богдан Дочев точно преди фаталното световно в Мексико.

Дни преди заминаването той трябва да свири мач на култовия по социалистическо време отбор на "Пирински миньор" (Брежани) в квалификациите за трета дивизия. Двубоят в миньорското градче не завършва заради нахлуването на публиката, а колегата на Дочев е пратен в болницата в Благоевград след здрав кьотек.

И футболната федерация праща най-елитния рефер, за да се справи със ситуацията.

2012 година

„Заради такива съдии и отбори като Калиакра следващата седмица стягам стадиона в село Брежани. Там ще играем домакинските си мачове. Да видим там как ще свирят съдиите, а отборите ще си идват със свалени гащи и мачовете ще започват с 3:0 за нас”, коментира финансовия благодетел на Септември (Симитли) Апостол Апостолов. (изказване от 03.09.2012 г)

И обратно към златната епоха

Момент от срещата на Миньор (Брежани) и Свобода (Пещера) от Югозападна група, септември 1960 година, резултат 1:1. На вратата – Йосиф Давков, до него е Стефан „Чупката“.

Докато е в Б група, в противниковите отбори играят известни футболисти – в Септември е националът Петър Аргиров, Коце Благоев и др. В Марек (Дупница) играе Димитър Исаков – бай Митан. В Локо (Пловдив) е известният Георги Кънчев. В Спартак (Плевен) с който Миньор се среща на 1/16-финал за Купата на Съветската армия играе вратарят Пърчанов. В същия отбор е прочутият нападател Николай Йорданов, който преди това е играл за Дунав (Русе). В Рилски спортист пък е Николов, бивш играч на ЦСКА.

От златната епоха на клуба е запомнено и постижението в турнира за Купата на България (тогава на Съветската армия – б.р.). Миньорци играят срещу Вихрен в Сандански на 29 декември 1958 година. Стадионът е пълен, а мачът завършва без победител и голове и това налага преиграването му на следващия ден, отново в Сандански. Тъй като се стъмва рано е насрочен по обяд. Футболистите на Брежани се събуждат посрещнати от огромен надпис на централния площад в града „Вихрен победител“. Миньор се мобилизира и печели с 1:0 за разочарование на санданчани.

Така през 1959 година Брежани брани честта на Благоевградски окръг в следващите кръгове за Купата, като е единственият селски клуб достигнал до националното ниво на турнира! Жребият не е благосклонен към храбрите миньорци и на 1 март 1959 година ги изправя срещу Спартак в Плевен, по това време член на А група със силен състав. Плевенчани са известни като „Отбора на костеливия орех“, тъй като прилагали италиански системи на защита (5 години преди Интер на Ерера да превземе Европа! - б.р.).

В приятелски мач от това време Беласица (Петрич) е разбил с 9:0 Чардафон (Габрово) и в предстояща проверка с Миньор плаши да повтори резултата. Очакваният разгром претърпява пълно фиаско – брежанците дават стабилен отпор и срещата приключва 1:1.

След обединяването на Б групите Миньор продължава да се изявява в зоналните групи, а вратарят на отбора в професионалния футбол Йосиф Давков се отказва през 1960 година, след като получава контузия в рамото.

30 Юни 1959

Последен мач на Миньор в Б група с отбора на Септември София на стадиона в Овча Купел. Дузпа изпълнявана от бившия национал на България Петър Аргиров – Пецето, на вратата на миньорци е Йосиф Давков.

Подготовка на отбора на Миньор (Брежани), когато вече е член на южната Б републиканска футболна група.

Подготовката се провежда в град Банско, където престоява в сградата на горския техникум. В този момент в Банско футболът е на много ниско ниво, и Миньор среща трудности за провеждане на приятелски мачове. Налагало се е да ходят по други населени места.

Зона „Витоша“, 1967/68 година
4 Миньор (Брежани) 34 точки

Зона „Витоша“, 1969/1970 година
3 Миньор (Брежани) 38 точки

Зона „Витоша“, 1970/1971 година
4 Миньор (Брежани) 38 точки

Зона „Витоша“, 1971/1972 година
1 Миньор (Брежани) 66:38 41 точки

Миньор ще изчака 13 години, докато се завърне на професионалната сцена. През сезон 1972/73 г брежанци са част от Южна Б РФГ, която е съставена от 18 отбора, като отново обогатяват футболната история и фолклор на селото, допускайки само 14 поражения в 34 мача!

Южна Б група, 1972/73 година

16 Пирински миньор Брежани 34 10 10 14 47:51 30 точки

При голмайсторите:
№5 Г. Лулийски – 14 гола
№7 Г. Хаджиев – 12 гола

Огледало на спортсменството:

№8 Пирински миньор 637 точки

Отборът изпада като първи под чертата, на една точка зад отборите от 11 до 15-о място (дават се по 2 точки за победа – б.р.). В Брежани с 6:0 е разбит Асеневец (Асеновград). Забележителни са победата с 3:2 над втория в крайното класиране Сливен в Брежани и равенството 3:3 в Пловдив срещу Марица (трети).

С решение на Бюрото на Българската федерация по футбол от есента на 1974 година зоновите първенства бяха преустановени. Отборите от съществуващите 6 зони бяха включени в съответните окръжни групи, където ще се състезават. Целта е да се издигнат на по-високо равнище окръжните футболни секции, да се полагат по-големи грижи за качественото издигане на любимия спорт в различните административни райони на страната.

В по-ново време в Югозападната В група под името Пирински миньор клубът успява да постигне следното:

Югозападна В група, сезон 1984/85 година
9 Пирински миньор (Брежани) 28 13 2 13 37:30 28 точки

Югозападна В група, сезон 1985/86 година

11 Пирински миньор (Брежани) 32 11 8 13 36:31 41 точки

Югозападна В група, сезон 1986/87 година

8 Пирински миньор (Брежани) 34 13 11 10 42:43 50 точки

Югозападна В група, сезон 1987/88 година

9 Пирински миньор (Брежани) 34 11 10 13 31:33 43 точки

Югозападна В група, сезон 1988/89 година
9 Пирински миньор (Брежани) 36 14 9 13 53:43 51 точки

Югозападна В група, сезон 1989/90 година
12 Миньор (Брежани) 26 6 5 15 29:39 23 точки

През този сезон отборът изпада като първи под чертата, заедно със съставите на Металург (Перник) и Балкан (Ботевград). В класацията по спортсменство завършва №5 със 188 точки.

През сезон 1995/96 г Пирински миньор отпада от Купата на аматьорите след загуба с 1:2 от бъдещия финалист Перун (Кресна).

В новия век:

Купа на България І кръг

20 октомври 2003

Пирински миньор (Брежани) - Вихрен (Сандански) 0:4 (0:1)

(0:1 Янко Янков 23, 0:2 Свилен Спасов 53, Чудомир Чокаров 71, 0:4 Андрей Деремнджиев 73)

зрители: 100

Със закриването на мината в село Брежани спада броят на жителите му, както и икономическите възможности за поддържане на футболния клуб. Общината опитва да осигурява средства, но не успява и Пирински миньор прекратява съществуването си през 2005 година, оставяйки на българския селски и професионален футбол богато наследство от паметни мачове, играчи и случки, като две от тях са свързани и с гения Диего Марадона. Споменът за клуба живее и чрез мероприятия като местни събори и пример като този от 26 август 2017 година - „Футболната среща между отборите на ветераните от „Левски“-Крупник и „Миньор“-Брежани ще започне в 10.00 часа в празничния ден“.

Популярни играчи, които са излезли от Миньор (Брежани) са Борис Николов – Заека, Лъчезар Дафков (за тях по-надолу), Георги Лупенски, централният защитник Борис Голев, централният нападател Ангел Луканов от Липница (Ореховско), както и полузащитникът Костадин Бежков, който по-късно отива в София и отговаря за детско-юношеския футбол към БФС.

Борис Николов - Заека

Борис Николов – Заека - е роден на 23 август 1947 г. Играл е във Велбъжд (Кюстендил), Пирински миньор (Брежани) и Пирин (Благоевград). Истинска легенда е на „орлетата“, на които остава верен през цялата си професионална кариера. В „А“ група има 214 мача и 40 гола. Николов е най-успешният треньор в историята на Пирин. Той е най-дълго време начело на отбора – от 1984 до 1992 и после още два сезона с прекъсване. Бил е треньор и на Беласица (Пч), Вихрен (Сандански), Добруджа (Дч), кипърския Неа Саламина, Пирин 1922, Велбъжд (Слокошница), както и в Гърция. Николов е един от доайените в треньорската професия у нас. Има 344 мача в „А“ група.

"След Полето преминах в Пирински миньор (Брежани) – едно ниво по-нагоре. Там си изкарах и казармата. Беше нещо изключително за мен, защото тъкмо ме прибраха в поделението, и още на 4-ия ден ме изкараха, за да играя мач. Вечно ще бъда благодарен на хората от Брежани. Те ме спасиха от военна служба. Прекрасни две години изкарах там. Накрая на службата ме взеха в Пирин. Тренирах две седмици с отбора, но малко не ми обърнаха внимание. Ядосах се и се прибрах в Пирински миньор. Уволних се от армията, но се чувствах длъжен на приятелите от Брежани. Още един сезон изкарах там. Като ученици ни водеха на стаж в счетоводството на мината. Назначиха ме на щат в „Труд и отдих“. Трябва да ти кажа, че заплатите ни не бяха по-долу от тези в елита.

За мои първи треньори мога да посоча Благо Костурков от Брежани. Иван Томов ме покани в Благоевград. Човекът, който обаче промени нещата, който извърши истинска революция в Ботев и школата му, беше Спиро Дебърски. Той промени всичко – екипировката, разнообразните тренировки, осигуряваше ни и добро допълнително стимулиране. Бате Спиро въведе професионализма. След него имах удоволствието да работя с големия Георги Берков – един от най-добрите треньори в историята ни. Не мога да подмина и Никола Ковачев – Тулата, както и Васил Методиев – Шпайдела. Всички тези хора са от нашия край, знаеха местния манталитет. Серги Йоцов и Петър Аргиров – Пецето също са ми били треньори."

"Стигнах и до националния отбор. През 1979 г. селекционер беше Данко Роев, взе ни за турнето в Аржентина през април. Тогава бяхме трима играчи от Пирин – аз, Христо Христов и Боре Хаджиев. Ицо направи невероятен мач срещу домакините. Той и срещу Бразилия ми събра очите. Но на „Ривър Плейт“ спаси 2 – 3 невъзможни положения. Биха ни с 2:1, Христо Бонев вкара гола за България. Даниел Пасарела заби победния гол от дузпа. Аз не влязох, имах някакъв здравословен проблем. Диего Марадона дебютира за националния отбор. Спомням си, че след мача видях как едно цигане, дребно и къдраво тича, а около него се събрала цяла тълпа от запалянковци. Умират да го докоснат, да го пипнат. Хлапето се мушна по най-бързия начин в техния рейс, скри се. Оказа се, че това е самият Марадона. Откъде да знам, че после ще стане №1 в света?"

Петър Цветков - Бел - бивш дългогодишен футболист на Пирин; бивш треньор на Пирински миньор (Брежани), работил още в ДЮШ на Септември-98 (Симитли) и Пирин (Бл). Баща на нападателя на "Левски" Иван Цветков. Роден на 29 януари 1956 г

 

Лъчезар Дафков

Лъчезар Дафков - роден на 12 юни 1973 г в Брежани. Директор на школата и треньор на децата в ЦСКА 1948. Като играч е част от последните силни поколения на Пирин (Благоевград). Шампион на България със Славия през 1996 г и финалист за Купата с Пирин през 2010. Играл е още за Пирин (Гоце Делчев), Шумен и Миньор (Перник).

Любчо Американеца

Любчо Илиев-Американеца е роден в Благоевград през 1980 г. Средно образование завършва в VІІ СОУ „К. Шапкарев“, а висше - в ЮЗУ „Н. Рилски“, специалност „Стопанско управление“. Започва да играе футбол в школа на „Пирин“ /Бл/ при треньора Йордан Костов. По-късно играе за култовия отбор на „Пирински миньор“ /Брежани/, „Септември“ /Симитли/, „Левски“ /Крупник/ и „Граничар“ /Логодаш/.

Колоритната му кариера продължава с екипите на „Пирин“ /Полето/, „Ветрен“ /Полена/, „Ива“ /Бураново-Боровец/, „Рилци“ /Рилци/. Има над 250 мача в пиринската бундеслига /благоевградската ІV дивизия/.

- В коя от двете групи (в пиринската бундеслига и кюстендилско-дупнишкия й еквивалент) ти беше по-трудно?

- Със сигурност в пиринската бундеслига. Тя е много по-сериозна от кюстендилската, където отборите дори си позволяват да играят всеки мач с различни футболисти, събрани от нивите. В пиринската бундеслига има силни и постоянни тимове като „Рилци“, „Бистрица“ /Катунци/, „Левски“ /Крупник/, „Изтребител“ /Ново Делчево/. Имал съм честта да нося екипа на два от тях. За кюстендилската група няма какво хубаво да се каже. Изключително слаба, типична селска група. Най-силният отбор, в който съм играл в пиринската бундеслига, беше „Пирински миньор“ /Брежани/.

Тогава в него се подвизаваха и добри футболисти, сега вече със сериозен стаж в „Б“ група, като Анатоли Лулейски, Методи Илиев-Германеца, Киро Брежанеца, Гошо Джината и други, но пък имаше и сериозен колектив. Другият силен тим, в който съм играл, е „Левски“ /Крупник/.

Текстът е създаден по спомените и разказите на вратарят на отбора през 50-те години Йосиф Давков. А ето и кой е той:

Роден 1934 година, село Сърбиново преименувано същата година на Брежани.

Играе през 1952-1960 в Миньор, първо във В група, после в Б. Прекратява кариерата през 1960 година поради контузия на мач с ЖП Завод (София) в Брежани. При плонж на сгурия в края на първото полувреме получава контузия в ключицата и е сменен веднага - но спасява сигурен гол, и мачът завършва 0:0.