Панталоните на мъртвеца и пънкарското послание към Байерн - Фортуна отново се смее

Основата в Германия е, знаем, Байерн. И пънк е да си срещу Байерн...

Ули Хьонес получава касета на която пише "Много поздрави за ФК Байерн" и я слага във видеокасетофона (спомняте ли си видеокасетофоните?), а тогава започва клип, който изобщо няма да му хареса.

Някакви момчета с чудни фризури се подготвят да ритат топка на земен терен; всички са в шарени екипи, един в такъв на Ливърпул - това е сенчестия Кампино, ще го опознаем добре - друг в някакъв който прилича на този на Норич, някой в напълно неразпознаваем.

Футболът който играят, и публиката която ги гледа и прекъсва, е точно като музиката, която свирят. Пънк. Никой тук няма твърде много талант, но изглежда дяволски забавно, а рифовете са приятни за ухото може би чак и на привържениците на Байерн, докато не обърнат внимание на текста.

Бандата се нарича Die Toten Hosen, "Панталоните на мъртвеца" (на жаргон: нещо много скучно), албумът е "Unsterblich", годината е 2000, а песента, трети или четвърти сингъл от много успешната плоча, от която не е могло да се живее на благословената Vivi Zwei, се нарича, кратко и ясно - "Bayern".

Най-дълготрайната и най-известната немска пънк група, която е имала дори и турнета в англоговорящото пространство (помним и чудесния клип "Pushed Again") в този случай има съвсем друга програма, макар че посланието продължава да е ясно срещу установения ред.

А основата в Германия е, знаем, Байерн. И пънк е да си срещу Байерн.

"Bayern" разказва за талантливо момче което обожава футбола, и което има само един принцип в живота. Не би никога, нито когато бъде национал, нито когато го покани лично Ули Хьонес, преминало в Байерн.

"Не бих им отворил вратата/Не ми идва наум да отида между хора каквито са баварците/Не е ли животът твърде хубав, за да унищожа всичко и да отида в Байерн?", казват Toten Hosen, всичко това, показвайки среден пръст към Мюнхен.

Връзката между пънка и футбола не е толкова невероятна, това знае всеки който е гледал Пат Невин или Джордж Бест, всеки който е слушал обработката на "Forever Blowing Bubbles" в изпълнение на Cockney Rejects или прелиствал какъвто и да е британски фензин от осемдесетте, но това е нещо друго.

Това има връзка с онова което вероятно ще се случи в Дрезден днес, а ако не се случи в Дрезден днес, ще се случи през следващия уикенд в Дюселдорф: голямото, дълго чаканото, музикално изтъканото завръщане на Фортуна в Бундеслигата.

Защото Кампино, Анди, Брайти и останалите другари не са само музиканти от Дюселдорф, те са и най-известните привърженици, но и добродетели на стария клуб, който се гордее с предвоенна титла, спечелена точно преди боклука да се удари във вентилатора, 1933, който в стъклената витрина притежава и две немски купи, от 1979 и 1980 година, но чиято най-голяма радост и сила черпи от една загуба: онази във финала за Купата на носители национални купи през 1979 година, когато в Базел, за първия "истински" европейски трофей (не смятаме Купата на панаирните градове) го победила Барселона.

Фортуна ни най-малко не обичала клуба на когото подарила името си, и мнозина привърженици още от малки ще разберат колко това име е било иронично, когато започне често да губи финали. А никъде това не е било по-болезнено очевидно отколкото през тази година на старото игрище на Свети Яков.

Немците са се промъкнали до този мач и благодарение на жребия, били са аутсайдер без нито едно голямо име, освен братя Алофс, и винаги в сянката на Дортмунд, Шалке, Кьолн, па и Байерн, разбира се; Барселона е имала Неескенс, Решак, Кранкъл, имала и подкрепата на тридесет хиляди привърженици, които дошли да празнуват, имала и преднина от 1:0 още в петата минута, но храбрият Дюселдорф се държал до самия край, при 2:2, и паднал чак в продълженията, 3:4...

На бреговете на Рейн и днес мислят, че са обрани, разбира се.

В този бяс и гордост е родена легендата за нещастната Фортуна, разтресена само с тези две купи на Германия, които набързо отстъпили място на пропадане.

Клубът от големия град изпаднал за пръв път от Бундеслигата през 1987, още веднъж през 1992, па 1997, и тогава няма да го има до сезон 2012/13, макар че ще се задържи едва десет месеца.

А през цялото време тук са били Toten Hosen. Бандата, която през осемдесетте направила такъв пробив, че се появила в култовото предаване на Джон Пил, отделила в края на десетилетието 200 000 дойче марки, за да се доведе в Дюселдорф Антъни Бафо, първият чернокож играч в Бундеслигата, първият немец, който ще заиграе за Гана и човек, който за съзряването и нормализацията на немското общество през деветдесетте бил еднакво важен както и големия Антъни Йебоа.

На Фортуна мнозина, както и проклетият късмет лично, ще обърнат гръб след тежките деветдесетте, и гордият клуб през есента на 2002 ще се намери в четвъртия ранг, прословутата Оберлига Нордрайн, с данъчни, които зверски тропат по вратата.

През тези години заплашвал катинар, клубът, който само някое лято по-рано е прославил сто години съществуване можел да бъде закрит.

Тогава е родена още една легенда, онази за любовта на пънка и футбола, и е създаден най-добрият екип на Фортуна в историята - по неотдавнашен избор на привържениците - с черепи, защитен знак на музикалната група.

Die Toten Hosen, свежи откъм кинти след отличните продажби на албума "Unsterblich" и песента, която е бъркала с пръст в окото на големия, ненадминатия Байерн, станали меценати на клуба, който никой не е искал, а благодарение на спонсорския договор с пивоварната Diebels, продължили да живеят и младежките категории на Фортуна: Toten Hosen поискали целият приход от кампанията да се отдели за децата, които биха могли, в бъдеще, да върнат Дюселдорф там където той трябва да бъде.

Фортуна за Световното първенство получи и великолепен стадион с подвижен покрив, и любовта към клуба ще бъде показана много пъти с изпълнени седалки: през пролетта на 2009 повече от 50 000 души ще присъстват когато Фортуна се завърне във Втора Бундеслига, което ще остане рекорд за един третодивизионен мач в Германия, а вероятно и в Европа.

През пролетта на 2018 Die Toten Hosen ще отидат на турне в червения Китай, доволни, че техните "червено-бели" цял сезон играят стандартно добре. На първо място са във Втора Бундеслига и рядко от есента са го напускали, и днес в Дрезден ще имат възможност да удостоверят завръщането в най-висшия ранг на надпревара.

На привържениците на Ливърпул и Кампино, който също обича клуба от "Анфийлд", най-интересния играч в състава на треньора Фридхелм Функел сигурно е деветнадесетгодишния Давор Ловрен, по-малкият брат на защитника Деян.

Давор, не се притеснявайте, играе в нападение...

Трудно ще е Фортуна в следващия сезон в Бундеслигата да има някаква значима роля, и ще бъде щастлива, ако не се върне веднага откъдето дойде, защото никой тук няма твърде много талант, но важното е, че добре се забавляват, както и в пънка, важното е, че отново са на голямата сцена, и важното е, че от колоните на стадиона, макар и веднъж, ще се чуе онова известно послание към великана, което са му изпели най-известните синове на Дюселдорф.

“Wir würden nie zum FC Bayern München gehen ...”
(Никога няма да отидем в Байерн Мюнхен - б.р.)

Пънк е да си срещу Байерн, би ви казал Кампино.

А тогава някой и по-възрастен от него ще се сети за сезона в който Фортуна стигна до онзи невероятен финал с Барселона, и 7 декември 1978 година, когато баварският гигант, с Майер, Йол, Брайтнер, Румениге, доживя най-тежката загуба в историята си в Бундеслигата.

Било е 7:1 за Фортуна. Ули Хьонес е, казват, с разкъсани колене, бил на трибуните...

Автор: Марко Прелевич