Въпреки че гледаме неоспоримо най-бързия, най-атрактивния и най-комплексния футбол с огромен брой голове и неизвестност във всеки мач в почти всички надпревари, очевидно е това, че популярността на спорта най-малкото е в застой, както и това, че златната епоха на най-важното второстепенно нещо на света е зад нас.
Един от примерите, че по-сложното и по-атрактивното нямат знак за равенство с понятия каквито са по-хубаво и по-добре, е някогашният нападател на Франция - Тиери Анри.
Футболът е искал в тази нощ на 9 януари 2012 година, при завръщането на легендата на "мястото на престъплението" да си поиграе с бройките, но и със сърцата на всички любители на футбола. Играчът с номер 12, 12 минути преди края на мача, в своя мач №12 срещу Лийдс ще вкара също толкова голове срещу този отбор, в атака, която е изградена от 12 контакта с топката.
Той не е трябвало да вкара впечатляващ гол с пета, ножица, шут от 20, 30, 40 и повече метра (въпреки че го е можел и го е правил), за да бъде в конкуренцията за най-добър играч в света. Той правеше някои прости неща много по-ефикасно, по-впечатляващо, с много чувство, в своята бързина, с голяма доза рутина.
Оставаме в същия времеви период, а парите, въображаемата слава, статусът на известна личност, нехайството и превъзходството, значително се вмъкнаха във футболните пори в тези не чак толкова далечни години и бяха изразени чрез единици по земното кълбо. "Дерби дела Мадонина" се играло на стадиона в Милано, а на сцената в 82-ата минута стъпва тогава 38-годишният "Ил Капитано", Хавиер Санети и отново като "Тити" Анри, наглед не прави нищо специално, сложно и атрактивно.
Футболът днес наистина изисква огромно разнообразие от играчи, дословно всяка позиция е драстично променена, а впечатлението е че треньорите в недостиг на своя, копират чуждата идентичност. Все по-малко е балансът в създаването на тактиката към играчите и подбирането на играч към тактиката, а все по-често намирането на пряк път до краткотраен успех.
От вратаря освен стандартните способности се търсят и онези с топка в краката, които да са еднакви с много от неговите съотборници в терена, бековете трябва да бъдат физически неуморни, а технически подковани като крила, от крилата пък се очаква да блестят и с двата крака, като шила да бодат отбраната и отвън и отвътре, да бъдат леки с топката, но яки в краката.
С това, защитниците трябва да се пригодят към тези промени, позицията на опорен халф преживява огромна реформа, а нападателят трябва да е в състояние да бъде и лъжлива деветка, но и котва (или гюме - б.р.). Замислите и идеите на днешния футбол са много интересни, но реалността умее да бъде все пак малко различна, защото се поставя въпросът: Дали е праведно да се търси това от днешните играчи и има ли изобщо кадри за такова нещо?
"Не се боя от онзи, който е тренирал десет хиляди удара, а от онзи, който един удар е тренирал десет хиляди пъти", е цитат от легендарния Брус Лий, който по много се свързва с крилото на мюнхенския Байерн, Ариен Робен, който е още един пример за красотата на простотата.
Парите направиха своето, събра се невероятен талант, играчи с невероятни способности и добродетели, но на няколко места и клубове. Създадоха загубата на многобройни съперничества, вярността и загасиха жарта. Жарта, която както при играчите, така и при привържениците разпалва любов към футбола и прави спектакъл и наслада, дали става дума за местно дерби в пета лига, или финал на Шампионската лига пред стотина хиляди зрители.
Поред споменатия Ариен, няма още много активни имена, които са от старата футболна школа и затова Буфон, Ибрахимович, Чех, Тери, Рибери, Касийяс, Адуриз, Евра и още неколцина играчи са "последните самураи" на този спорт, които са тук от време на време да подсетят на може би златната епоха на най-важното второстепенно нещо в света, да попречат на неговия застой и падение и да "пренесат факела" на избраните, за да запазят есенцията на тази чудесна игра.
Автор: Александър Петрович
Няма коментари:
Публикуване на коментар