Статуята на Златан търси нов дом

Заради твърде честите нападения на привърженици над нея, статуята на Златан Ибрахимович ще бъде преместена, съобщиха от Малмьо.

Огорчените привърженици на Малмьо не престават с вандализма над статуята на Златан Ибрахимович, така че тя ще трябва да бъде преместена.

Преди повече от седем месеца Ибрахимович получи бронзова статуя пред стадион "Шведбанк", но само месец по-късно, решението на нападателя да стане съсобственик на големия противник, отборът на Хамарби, разбесня запалянковците на Малмьо.

Статуята след това решение претърпя различни атаки, беше отрязан носа, краката, на главата бяха слагани тениски с надписи и тоалетна дъска, а веднъж дори и бе запалена.

След последното нападение през февруари, град Малмьо премахна статуята пред стадиона, а най-новото решение е тя да бъде преместена.

"Тя трябва да остане в този град, но някое друго място и работим над това", заяви говорителят на града.

Златан Ибрахимович е роден в този шведски град, където и започва богатата футболна кариера.

На стената на славата в Малмьо е от 2012 година, а три години по-късно градът му връчи и медал за почетен гражданин.

Златан има послание за привържениците на Малмьо: Статуята изчезна, но не и историята

Шведският футболист Златан Ибрахимович говори за тренировките с Хамарби, корона вируса, договора с Милан и за това, че още не размисля за пенсия

Футболните турнири са стопирани, но не за всички. Докато трае глобалната изолация във времето на корона вируса, един от най-добрите футболисти на съвремието Златан Ибрахимович прекарва време в родната Швеция и то в лагера на Хамарби, чийто съсобственик стана в края на миналата година.

В Швеция тренировките са позволени, което облекчава ситуацията около поддържането на формата. Въпреки това, Ибрахимович в разговор за "Dplay Sweden" разкрива, че е загрижен заради цялата ситуация с вируса, но още не размисля за завършек на кариерата.

Планира още да играе футбол на върховно ниво, а пенсията за него не е опция.

"Сега съм на 38 години, не знам още колко ще мога, но искам да играя докато тялото ме слуша. Така че в момента не размислям за пенсия, защото имам договор с отбора на Милан. Затова първо трябва да видя как ще се развият нещата там. Засега няма никакви официални решения. Непрекъснато говоря, че искам да играя футбол колкото мога, но никога не знаете какво може да се случи в бъдеще. Аз съм някой, който обича да дава всичко от себе си, да донесе нещо ново в отбора. Не искам да бъда тип, който играе мач само заради това кой е и как се казва. Ако сте член на отбор, трябва да бъдете способен да се впишете, така че ще видим какво ще стане. Все пак, трябва да се върна в Италия, защото така е записано в договора ми, а като професионалист трябва да изпълните онова което сте подписали", каза Ибрахимович.

Завръщането в Италия се приближава, макар че още няма единно решение за вида на трениране и епилога на сезона.

"Най-важното нещо е здравето, мисля, че футболът и спорта са по-маловажни. Когато сме сигурни, че общественото здраве е наред и ситуацията е по-добра, вярвам че тогава и спортът отново трябва да бъде разглеждан. От моята, спортна страна, нямам отговор. Още нищо не знаем за продължението на сезона. В момента голям брой хора гадаят за доста от нещата, а това не ми е достатъчно. Имах чудесни разговори с клуба, те са осведомени и често разговаряме. По-добре ми е да тренирам тук с Хамарби докато не получа официални упътвания какво да правя."

Доволен е от моментната форма.

"Варира, понякога имам повече сили, понякога по-малко, затова и го правя. Докато мога да тренирам по такъв начин имам предимство пред моите клубни колеги, които са у дома, в Италия. Това е дом."

Каза, че е много щастлив, че има възможност да тренира с отбора на Хамарби.

"Благодарен съм, че мога да бъда част от този отбор и че мога да тренирам с тези момчета, имайки предвид, че в Европа всичко спря, особено в Италия където не можем да тренираме и трябва да останем вкъщи. Така че съм много щастлив, че съм тук и имам възможност да опозная тези фантастични хора, които работят в клуба, както и играчите."

Сподели, че това е възможност като съсобственик да види и другата страна на футбола.

"Искам да уча за футбола от друг ъгъл. Винаги съм бил на терена и това е мястото на което показвам себе си, но след кариерата вече не си на терена и трябва да гледаш напред. Искам да дам своето знание на клуба, както и да помогна на младите таланти да напредват. Когато получих тази възможност да стана част от Хамарби, не размислях много, исках да върна нещо на шведския футбол. Тази възможност се появи и ми изглеждаше като отлична идея", подчерта бившият шведски национал.

Решението да стане част от Хамарби привържениците на Малмьо не приеха с одушевление.

"Що се отнася до яда на привържениците на Малмьо, само бих казал, че на този отбор съм дал повече от 100 милиона крони помощ в тези времена, така че съм направил нещо и за тях, нали?"

Обърна се и към факта, че в Малмьо унищожиха неговата статуя, заради протест около закупуването на противниковия Хамарби.

"Това е тъжно. Както казах, онези, които знаят всички детайли, никога не биха направили нещо подобно. Онези, които искат внимание и искат медиите да пишат за това, защото мислят, че е страхотно, са на детско ниво. Ние сме по-големи от това. Статуята беше такава каквато беше, а това че изчезна не означава, че е изчезнала и моята история. Моята история остава завинаги", заключи шведският №1 в историята на футбола в страната.

Запалиха статуята на Ибрахимович в Малмьо

Статуята на Златан Ибрахимович в Малмьо е осквернена от привържениците на едноименния клуб след решението на шведския футболист да стане акционер в съперническия клуб Хамарби. В социалните мрежи се появиха видеа направени на платото пред стадиона на Малмьо където е поставена статуята на Ибрахимович.

В чест на един от най-добрите шведски футболисти Златан Ибрахимович през октомври беше поставена статуя висока 3,5 метра пред стадиона на Малмьо, клубът в който е започнал кариерата.

Вчера статуята е палена с факли, нашарена със спрейове, на главата му е сложена торба, а около ръката тоалетна чиния.

Повод за такава реакция на вандалите е решението на Ибрахимович да купи 25% от акциите на Хамарби от Стокхолм, който се смята за най-голям враг на неговия бивш клуб.

Една от главните теми във футболната общественост тези дни е къде Ибрахимович ще продължи кариерата след изтичането на договора с Лос Анджелис Галакси, а най-вече се споменават Милан и Болоня, водена от Синиша Михайлович.

Malmo fans have set fire to the statue outside their ground of Zlatan Ibrahimović after he bought a 50% stake in rivals Hammarby. pic.twitter.com/Vbyn9nnHH6

— Football Fights (@footbalIfights) 27 ноември 2019 г.

Как БиХ изгубила Златан: На едно листче хартия бяха името и номера

След като Златан Ибрахимович получи статуя в своя Малмьо от Шведския футболен съюз, боснохерцеговският портал Sportske.ba излезе с история за това как Златан не е заиграл за националния отбор на Босна и Херцеговина.

За Швеция Ибра изигра 116 мача и заби 62 гола, а лесно можеше да бъде различно. Конкретно, става дума за история как през 1999 е открит тогава 18-годишният Златан Ибрахимович от Малмьо.

Видял го е босненец от Вишеград, който след това изпратил съобщение до приятел в Сараево, а той го препратил на журналист.

"Тази хартия ми даде фотографът в Дневни Аваз Зияд Касапович, а на него Расим Сулькич от Вишеград, треньор в Швеция. На него са данните на Златан Ибрахимович и Адмир Ресулович, талантливи футболисти. И контакта на Расим Сулькич, бивш играч и треньор, който сред първите разпознал таланта на Златан. Нямаше WhatsApp и Viber, мейловете тепърва проработваха, но информацията за чудесния играч стигна до Сараево. Адмир никога не се яви и бих искал да знам какво се е случило с неговата кариера", пише в текста.

За Златан в Малмьо и тогава се знаело доста, но в Босна и Херцеговина много малко.

"Ако му уцелиш нерва, ще чуеш интересна житейска история. Моля те нека там в Босна разберат за него", казал Расим Сулькич на журналиста.

В медиите в Босна и Херцеговина скоро излязъл текст за Ибра като потенциален национал на страната, но това не се случило.

"Липсваше повече упоритост от наша страна, а по-малко гордост. Можехме да го имаме за всички времена с хубави думи, обещание, че имаме сериозни планове с него. Съдбата не беше да заиграе за БиХ, а аз знам, че като журналист направих единственото което можех тогава - да го представя на нашето общество като играч и да го помоля да разговаря с хората от нашия Съюз. Прие разговор, но нямаше договор. Историята е известна", заключи авторът на текста.

Златан: В Швеция идвате заради моята статуя, не заради кралете

Легендата на шведския футбол говори за своята кариера, за скорошния рожден ден и статуята, която ще бъде открита в неговия роден град.

Златан Ибрахимович на 3 октомври отпразнува 38 рожден ден, а неговият Лос Анджелис Галакси два дни по-късно и официално се класира за плейофите в МЛС. Тук ще има възможността да поведе своя отбор към титлата, която Галакси чака пет години. Все пак, този октомври ще помни по нещо съвсем различно.

В разговор за шведския "Експресен" легендарният футболист говори за честта да получи статуя в родния град, както и за началото на кариерата, рождените дни, всичко което го е довело до тук където е сега.

Ибрахимович - бивш футболист на Аякс, Интер, Ювентус, Милан, Барселона, ПСЖ и Манчестър Юнайтед - изтъкна, че е доволен от статуята висока три метра, която е изработена от бронз и тежи около 500 килограма.

"За мен е чест, че статуята е в Малмьо. Статуята е статуя... Нейната цел е да бъде хубава, тя трябва да означава нещо. Но да, добра е", каза Златан.

По-добра и от онази статуя на Кристиано Роналдо?

"Да, по-доволен съм отколкото Роналдо беше доволен от неговата. Или не? Може би и той е бил доволен?"

Продължи Ибра със своите типични коментари.

"Ако идвате в Швеция и искате да видите нещо което означава много навсякъде по света, тогава идвате да видите моята статуя. Не идвате заради статуи на крале. Това е истинска статуя", каза Ибрахимович в свой стил. "С цялото уважение към краля."

В залеза на кариерата, Ибрахимович играе в МЛС лигата, а в наскоро завършения редовен дял на сезона записа 30 гола и седем асистенции в 29 мача. Както казва, рождените дни вече не го радват като преди, особено откакто е напълнил 30 години.

В разговора за Експресен говори и за това какво означава статуята за него.

"Това ще е голям момент за мен. Прави ме горд. Някои хора печелят трофеи, други получават статуи. А някои получават и двете. Тя е моето завещание. Ще стане символ за онези, които успеят без оглед на това откъде са дошли", каза Ибрахимович.

За своето начало в професионалния футбол споменава един известен сънародник.

"Когато започнах кариерата си спомням, че питах Хенрик Ларсон какво трябва да правя, как да го направя? Обясни ми. Каза ми много просто - никой не е бил в твоето положение, никой не е бил в твоята ситуация. Така че нямаше на кого да се ослоня или да говоря за някои неща. Трябваше да избера пътя да бъда свой."

На своето изявление, че играе най-добре футбол когато бесен, Ибрахимович имаше готов отговор.

"Всичко има влияние. Медиите в моите младежки дни създадоха картина за мен, че не се вписвам в шведския футбол. Че не съм добре дошъл в шведския футбол. Това ми даде "гориво" в началото и още ми го дава. Искам да върна на футбола колкото може повече, това ме мотивира. Този бяс отвътре ме мотивира. Днес най-сетне всички разбраха, че аз съм шведският футбол", изтъкна по своеобразен за себе си начин Златан.

Посланието на Златан към Швеция: Фамилията ми да беше Андерсон...

Най-добрият играч в историята на скандинавската страна говори без заобикалки за расизма в държавата, която, както казва, е "поставил на футболната карта".

Въпреки че националният отбор по футбол на Швеция и преди него е имал значителни резултати, като спечелването на второто място в света през 1958 на своя земя и полуфиналите на Мондиала през 1994 и Европейското първенство през 1992, новата историята на най-популярния спорт в тази държава все пак започва от Златан Ибрахимович (37).

Въпреки че с националния отбор не е вдигал най-значимите трофеи, споменаването на шведския футбол на практика от началото на 21 век на първо място подразбира история за "Ибракадабра", който за последно игра в Америка, където в дебютния си сезон вкара 22 гола в 28 мача.

Когато "в завършека" на голямата кариера поглежда към всичко което е осъществил и през което е преминал, Ибрахимович при споменаването на Швеция усеща и горчивина в устата. В искрено явно обръщение, той с доста жлъч говори за това колко по-тежък е бил неговият път от този, който са минали неговите съотборници от Малмьо, както и за това как генерално е (не)приет в държавата, която нарича своя.

Той на един дъх говори за неравните шансове и расизма в Швеция.

"Възможностите, които се дават на Свенсон и Андерсон не се дават и на Ибрахимович. Той не ги получава, както и който и да е с подобна "история", заяви Златан в началото.

"Такива шансове аз не съм имал. Тези шансове съм ги създавал. Това съм направил сам. Никой не ми ги е подарил", допълни.

Ибрахимович обясни, че се е сблъскал с трудности заради произхода още от началото на кариерата.

"Да вляза в първия отбор на Малмьо? Невъзможно. Имахме Османовски в отбора само защото играеше за националния отбор. В противен случай не би имал шанс. Да вляза в националния отбор? Няма шанс. Тази врата я отворих аз."

Докато полека се "отваряше" в разговора, Ибрахимович говори в свой стил - все по-остро.

"Свободно мога да кажа, че бих бил защитен ако имам "нормална" шведска фамилия. И в света и в тяхната държава. Кой е преминал през онова през което съм минал аз? Тук не говоря за това, че аз съм някой и нещо, нито говоря за своето его... Кажете ми, кой е играл по-добре от мен? Тук не става дума за онова "О, не, ето той пак приказва, мисли че е някой, че е "дива" и подобни. Това са факти. Това го казах като започвах кариерата. Ето го отговорът на всичко през което съм минал."

"Кажете ми още един шведски играч, който е постигнал всичко това? Никой не е. Кой е играл за клубовете за които съм играл аз и кой е направил това което направих аз? Никой. Затова говоря от свое име и знам за какво говоря."

Говорейки за "шведската гордост", Ибрахимович сподели че всичко което говори го казва с нужното уважение към всички шведски футболисти.

"Поставих Швеция на картата когато става дума за футбола. Носих шведското знаме където и да съм бил. Представях Швеция където и да съм отишъл. Кой друг е правил това? Защо в техните очи аз не съм този знаменосец, само защото съм Ибрахимович?"

Златан е видял и расизъм в своята държава, но завърши с посланието, че всички ще трябва да се примирят с новата реалност, която той е създал.

"В медиите съществува прикрит расизъм. Те не могат да приемат, че аз съм Ибрахимович. А, аз? Аз се наслаждавам. Защото съм Ибрахимович и съм швед. И съм "новия швед". Аз съм новата Швеция. Край на дискусията", допълни Златан Ибрахимович.

Ибра се подигра на Най-красивия гол на ФИФА: Всеки от моите 500 е по-хубав

Златан Ибрахимович коментира по много интересен начин решението на ФИФА да връчи наградата за най-хубав гол на сезона на Мохамед Салах.

Египтянинът получи наградата "Пушкаш" заради гола, който вкара на Евертън, а Ибрахимович коментира със следните думи:

- Не мисля, че голът на Салах е по-хубав от този на Роналдо, да речем. Или моя. Можеха да вземат който и да е мой гол, вкарал съм 500, заяви Ибрахимович и разсмя присъстващите.

А легендарният швед с балкански произход допълни и че не знае кои са били кандидати.

- Не знам, не съм следил избора на най-хубавия гол. Ако ме няма, не ме интересува. Може би ще бъда там догодина, заключи футболистът на Лос Анджелис Галакси.

"I didn't see the candidates. If my goal was not there I'm not interested." - @Ibra_official on the Puskás Award 😂 pic.twitter.com/6QyijKgoAn

— LA Galaxy (@LAGalaxy) September 27, 2018

Коларов към децата в Златибор: Запомнете, "един е Станкович Деян"

Когато край вас е Деян Станкович тренировките не могат да бъдат скучни. Но, когато от Рим ви се обади Александър Коларов, а от Манчестър ви поздрави Неманя Матич всичко се понася по-леко.

Точно такава привилегия преживяха децата в лагера "Деки5" в Златибор, които бяха поздравени с видеозаписи от капитана на националния отбор на Сърбия и неговият заместник.

"Чао, капитано. Бих искал да те поздравя и да ти пожелая много късмет в лагера "Деки5", както и да поздравя всички бъдещи шампиони и да им кажа да запомните едно важно нещо: "един е Станкович Деян", поръча Коларов.
Към неговите думи се присъедини и асът на Юнайтед, преди началото на индивидуалната тренировка в Спортния център "Карингтън".

"Здравей, Деки, здравейте момчета. Голям поздрав за всички участници в лагера "Деки5". Използвайте времето по най-добрия възможен начин. Дружете се, наслаждавайте се, със сигурност можете много да научите от всички треньори, които са с вас и се надявам скоро да се видим. Голям поздрав от Манчестър. Обичам ви много", допълни Матич.
Припомняме, подкрепа на малчуганите дадоха Саша Илич, Радомир Антич (лично), очаква се и идването на капитана на Цървена звезда Ненад Милияш, докато съвременните технологии помогнаха талантите да усетят чара на Златан Ибрахимович, Кристиян Киву...

Футболният лагер под името "Деки5" започна на 28 юли и в три смени по седем дни ще трае до 18 август. През това време на Златибор ще преминат 350 деца на възраст от 9 до 15 години.

Първенството е смешно, но рекордът си е рекорд - Златан с гол №500 в кариерата

Легендата казва, че Златан Ибрахимович не умее да вкарва обикновени голове и всеки трябва да бъде нещо специално. В изминалата нощ се уверихме, че наистина е така, когато Златан влезе в историята и стана част от елита с поне 500 постигнати гола в кариерата!

Златан постигна това още в 5-ата минута срещу Ди Си Юнайтед, когато уцели топката от воле въпреки че преди това беше в остър контакт с левия бек на противника Онил Фишер. Интересно, волето направи буквално сякаш Фишер не беше до него. Изпъна крака край играча на клуба от Вашингтон, уцели топката и разтресе мрежата.

Ибрахимович е едва вторият шведски футболист с 500 или повече гола в кариерата. Първи това е постигнал легендарният голмайстор на Милан Гунар Нордал през 50-те години на миналия век, а на своята сметка има 513 попадения. Иначе, Златан е един от тримата активни футболисти, които са минали тази бариера. Другите, разбира се, са Лионел Меси (644) и Кристиано Роналдо (676).

Златан Ибрахимович - новият цар на Холивуд

Джими Кимъл е един от най-популярните американски водещи и комици, но е и единственият, който е разположен в Калифорния, всички останали работят на източния бряг. Заради това, когато Златан Ибрахимович пристигнал в града, било ясно, че трябва да направи всичко, за да го посрещне в предаването си. И, за одушевление на мнозина, в това е и успял. Като награда е получил интервю с един от най-харизматичните футболисти на планетата...

Когато е пристигнал в Лос Анджелис, Ибрахимович направил нещо необичайно. Спортистите обикновено закупуват страници в локалните вестници, за да благодарят на привържениците на клуба който напускат. Шведският футболист направи нещо подобно, но само подобно...

"Драги Лос Анджелисе, няма за какво", стояло в текста с подписа на Ибрахимович.

Джими Кимъл, както казват някои негови почитатели "за пръв път нервен в собственото си студио", е питал Ибрахимович за многото прякори, които има, както и как иска да го наричат.

"На балкански език моето име означава "злато", така че ми харесва. В Швеция имаха проблем да изговорят моята фамилия и ме наричат "Ибла". Това ми харесва, защото означава "лъв", заяви усмихнатият Ибрахимович.

Кимъл след това припомнил, че футболът (association football, както са го наричали още във викторианска Англия, soccer) не е най-популярният спорт като в остатъка от планетата, но бързо се развива (над 80 000 привърженици от САЩ са купили билети за Мондиала, на който техният национален отбор не участва - б.р.).

"Където и да съм играл в Европа, беше лудо. Но футболът е нещо огромно в Европа. Всички ми казаха, че в Лос Анджелис ще мога да вървя нормално по улицата и че няма да бъде така. Сбъркаха. И тук е лудо", описа Ибрахимович своите първи впечатления в САЩ.

Изтъкна и че вярва, че благодарение на своята самоувереност (своето излизане на терена в дебюта за Галакси сравни със земетресение), би бил еднакво успешен и в който и да е друг спорт.

"Избрах футбола. Извинявам се на привържениците в другите спортове."

Тези дни имаше много приказки дали Ибрахимович отново ще облече екипа на Швеция и ще заиграе на Световното първенство.

"Да, отивам на Световното първенство", потвърди Ибрахимович и допълни:

"Световното първенство без мен не би било Световно първенство."

Ибрахимович обаче не уточни дали в Русия ще носи обувки с бутони или без (дали наистина ще играе или не), така че спекулациите всякак няма да престанат още известно време.

Кимъл още веднъж, за край, подчерта колко необичайно е каквото и да е свързано с футбола (който е, признал, най-големият спорт на планетата) да предизвиква толкова внимание в тази част на света. Наистина, на север оттук, в Орегон в щата Вашингтон, футболът е, наистина, най-популярният спорт, но Калифорния е различна. Дейвид Бекъм е играл в Лос Анджелис и предизвика много внимание, Джордж Бест е играл в Калифорния, но никой, изглежда, не е привличал количеството внимание което получава Златан Ибрахимович.

Изглежда, просто, че най-бляскавата държава САЩ и най-бляскавият футболист на планетата просто са съвместими един с друг...

Дали футболът наистина напредва и кои са неговите "последни самураи"?

Въпреки че гледаме неоспоримо най-бързия, най-атрактивния и най-комплексния футбол с огромен брой голове и неизвестност във всеки мач в почти всички надпревари, очевидно е това, че популярността на спорта най-малкото е в застой, както и това, че златната епоха на най-важното второстепенно нещо на света е зад нас.

Един от примерите, че по-сложното и по-атрактивното нямат знак за равенство с понятия каквито са по-хубаво и по-добре, е някогашният нападател на Франция - Тиери Анри.

Футболът е искал в тази нощ на 9 януари 2012 година, при завръщането на легендата на "мястото на престъплението" да си поиграе с бройките, но и със сърцата на всички любители на футбола. Играчът с номер 12, 12 минути преди края на мача, в своя мач №12 срещу Лийдс ще вкара също толкова голове срещу този отбор, в атака, която е изградена от 12 контакта с топката.

Той не е трябвало да вкара впечатляващ гол с пета, ножица, шут от 20, 30, 40 и повече метра (въпреки че го е можел и го е правил), за да бъде в конкуренцията за най-добър играч в света. Той правеше някои прости неща много по-ефикасно, по-впечатляващо, с много чувство, в своята бързина, с голяма доза рутина.

Оставаме в същия времеви период, а парите, въображаемата слава, статусът на известна личност, нехайството и превъзходството, значително се вмъкнаха във футболните пори в тези не чак толкова далечни години и бяха изразени чрез единици по земното кълбо. "Дерби дела Мадонина" се играло на стадиона в Милано, а на сцената в 82-ата минута стъпва тогава 38-годишният "Ил Капитано", Хавиер Санети и отново като "Тити" Анри, наглед не прави нищо специално, сложно и атрактивно.

Футболът днес наистина изисква огромно разнообразие от играчи, дословно всяка позиция е драстично променена, а впечатлението е че треньорите в недостиг на своя, копират чуждата идентичност. Все по-малко е балансът в създаването на тактиката към играчите и подбирането на играч към тактиката, а все по-често намирането на пряк път до краткотраен успех.

От вратаря освен стандартните способности се търсят и онези с топка в краката, които да са еднакви с много от неговите съотборници в терена, бековете трябва да бъдат физически неуморни, а технически подковани като крила, от крилата пък се очаква да блестят и с двата крака, като шила да бодат отбраната и отвън и отвътре, да бъдат леки с топката, но яки в краката.

С това, защитниците трябва да се пригодят към тези промени, позицията на опорен халф преживява огромна реформа, а нападателят трябва да е в състояние да бъде и лъжлива деветка, но и котва (или гюме - б.р.). Замислите и идеите на днешния футбол са много интересни, но реалността умее да бъде все пак малко различна, защото се поставя въпросът: Дали е праведно да се търси това от днешните играчи и има ли изобщо кадри за такова нещо?

"Не се боя от онзи, който е тренирал десет хиляди удара, а от онзи, който един удар е тренирал десет хиляди пъти", е цитат от легендарния Брус Лий, който по много се свързва с крилото на мюнхенския Байерн, Ариен Робен, който е още един пример за красотата на простотата.

Парите направиха своето, събра се невероятен талант, играчи с невероятни способности и добродетели, но на няколко места и клубове. Създадоха загубата на многобройни съперничества, вярността и загасиха жарта. Жарта, която както при играчите, така и при привържениците разпалва любов към футбола и прави спектакъл и наслада, дали става дума за местно дерби в пета лига, или финал на Шампионската лига пред стотина хиляди зрители.

Поред споменатия Ариен, няма още много активни имена, които са от старата футболна школа и затова Буфон, Ибрахимович, Чех, Тери, Рибери, Касийяс, Адуриз, Евра и още неколцина играчи са "последните самураи" на този спорт, които са тук от време на време да подсетят на може би златната епоха на най-важното второстепенно нещо в света, да попречат на неговия застой и падение и да "пренесат факела" на избраните, за да запазят есенцията на тази чудесна игра.

Автор: Александър Петрович

Златан засне шведска реклама на майчин език: Взе цялото мляко, селяк

Докато националният отбор на Швеция полека се подготвя за онова което го чака на СП в Русия, Златан Ибрахимович заяви, че ще се върне в него ако той реши, а междувременно се снима в реклами.

Шведският букмейкър Бетхард направил клип за местния пазар, а Ибрахимович пожелал допълнителна версия в която с Драгомир Мршич комуникира на босненски език.

"Вижте моята версия на рекламата за Бетхард. Вероятно ще ви трябва някой който говори босненски да ви помогне с превода", написа Ибрахимович в своя профил в туитър.

Watch my very own version of the first TV commercial for Bethard. You might need someone who speaks Bosnian to help you with translations though @BethardSverigehttps://t.co/xSn6O0j95S

— Zlatan Ibrahimović (@Ibra_official) 27 март 2018 г.

В момента в който Мршич, който е роден в Прийедор, но като малък се преместил в Швеция където е станал един от най-добрите спортни коментатори, налива в своята чашка цялото мляко, Златан го пита: "Какво правиш? Взе цялото мляко, селяк. Това е последният път в който вземаш това мляко, разбираш ли?"

Мршич му отговоря: "Какво ще стане? Може би ще ме ебеш?", а на това Златан отвръща равнодушно: "Ще видим. Никога не се знае."

Остатъкът от комуникацията между Златан и Драгомир Мршич погледнете във видеото. Предупреждаваме, някои диалози от тази реклама са доста неприлични и не са за най-младата аудитория.

Македонците в неверие: Местните видяли Ибрахимович в техен малък ресторант

Футболистът на Манчестър Юнайтед Златан Ибрахимович, за обща изненада на местните, е видян в един ресторант в Македония.

Известният Ибра е в центъра на вниманието където и да се намира, а не е било по-различно и когато го забелязали в едно ресторантче в Щип.

Zlatan Ibrahimovic is in Stip (Macedonia) where he's boar hunting with friends. He was seen yesterday in a restaurant and a lot of locals met him. He said to them that his visit was supposed to be secret & that he's going to spend a few days in the city. #MUFC #mulive @utdreport pic.twitter.com/JZYCkxrXLQ

— Filip Mishov (@fmishov) January 29, 2018

Както съобщават македонските медии, нападателят на Юнайтед е използвал свободното време, за да се занимава със своето страстно хоби - лов.

Разбира се, местните веднага използвали възможността да се снимат със Златан, който бил в Македония до вчера, когато трябвало да се завърне в Манчестър заради клубните си задължения.

Ибра: Направете го щастлив, да не идвам за вас

Златан Ибрахимович винаги е верен на ексцентричния си стил. Да не е пропуснал някой, той отново "заплашва".

Става въпрос за профила в Инстаграм на Неманя Матич.

Сръбският ас е пресен член на социалната мрежа, а Златан комбинира реклама и заплаха.

"Уверете се, че сте го последвали и го направете щастлив, или ще дойда за вас, за всички вас", гласи съобщението на Ибра.

А тогава в кадър попада и Матич чието изражение на лицето говори достатъчно, че Ибрахимович е сериозен.

Zlatan: “Please make sure you follow him and make him happy, or else I will come after you, all of you.” 😂 #mufc [ig] pic.twitter.com/1LfPfXZE8S

— United Xtra (@utdxtra) 24 януари 2018 г.

За кои национални отбори щяха да играят Ибрахимович, Матич, Погба, Бейл през 11 век?

Периодът през 11 век в новата ера е белязан от кръстоносни войни из цяла Европа, в които кръстоносците са се борили срещу набезите на селджушките турци, както и за освобождението на Христовия гроб в Йерусалим.

От някогашните Източна и Западна Франкония израстват Франция начело с династията Капетинги и (Свещената) Римска империя със Саксонската династия, която по-късно е заменена от членове на династията на салийските франки (Меровингите - б.р.). В първата половина на 11 век полският крал доминира в средноизточна Европа.

Датският крал Кнут е станал господар на Северното море и Балтика, вземайки властта над Норвегия и Англия. Държавата на руснаците на изток, както и ислямският Омеядски халифат на Пиринейския полуостров преживяват граждански войни за престола.

В Сицилия, а след това и в юга на Апенинския полуостров, стигат няколко авантюристи от френска Нормандия, които набързо от тези пространства ще изтласкат едновременно и византийци и сарацини.

Краят на 10 и началото на 11 век е бил под знака на приемането на християнството отстрана на властодръжците и политическите елити в Средна, Източна и Северна Европа, но и на организирането на тамошната църковна йерархия.

Полша с Мешко, Унгария със Стефан, който става Ищван (свети Ищван) и крал, Дания с Харалд Синезъбия, Норвегия с Олаф Трюгвасон и Швеция с Олаф Шьотконунг. Докато Киевският княз приел християнството чрез византийците, както по-рано са направили българският и сръбският владетел.

Европа тогава е изглеждала напълно различно от сега и когато бихме правили национални отбори на основата на картата, бихме видели, че отделни върховни играчи щяха да играят за някои невероятни състави.

Взема се предвид месторождението, а не националния произход. В коя държава са се намирали тогава градовете, в които са родени тези играчи.

Отборът на Византийската империя дава заявка за изявен фаворит, разчитайки на имена като Неманя Матич, Иван Перишич, Бранислав Иванович и Лука Модрич. Само двама гърци намират място в 11-ката на балканския регион.

Златан Ибрахимович, тъй като е роден в Швеция, попада в състава на Северното царство, а набиращата популярност сръбска звезда Сергей Милинкович Савич е в състава на Окръг Барселона, защото е роден в Каталуния.

Тези отбори биха играли Европейско първенство: Полско кралство, Франкония, Византийска империя, Франция, Окръг Барселона, Кралство Бургундия, Тоскана, Северно царство.

Ето и съставите:

Византийска империя

Окръг Барселона

Полско кралство

Франция

Северно царство

Бургундия

Над милион гледаха майсторството на Ибра на пясъка

Новото попълнение на Манчестър Юнайтед Златан Ибрахимович продължава да одушевява своите любители в социалните мрежи.

Ибрахимович в момента е във ваканция, но не може без топката.

Затова поигра малко на плажа, а засне това на забавен кадър. Видеото е гледано в Инстаграм от 1,4 милиона души. Гледаемостта нараства с всеки изминал час и то с по няколко десетки хиляди. Няма да е изненада ако до края на деня премине и два милиона гледания.

Шведът първо жонглира с топката, а след това изпълни ножица и падна на пясъка.

Making soccer look easy at Venice beach #swedenvsfrance

Видеоклип, публикуван от IAmZlatan (@iamzlatanibrahimovic) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

Ибрахимович е имал и своите гладни дни

 
Най-добрият шведски футболист за всички времена Златан Ибрахимович в автобиографичната си книга "Аз съм Златан" описва и периода, когато стига в Аякс и буквално не е имал пари за храна.

Въпреки че книгата е публикувана още 2012 година, тази история неотдавна доби популярност в социалните мрежи.

Ибрахимович пристига в Холандия, където подписва с Аякс.

"Докато седях в Димена, без пари и гладен, сякаш чух баща ми да ми говори, че съм идиот да купувам кола, а нямам пари. Това че знаех суровата истина не ми помогна, защото нямах и за корнфлейкс, а хладилникът продължаваше да е празен", пише Златан.

Тогава се обърнал към колегата си в отбора, Максуел, за помощ.

"Максуеле, в неволя съм", оплаках му се по телефона.

"Нямам и царевица вкъщи. Мога ли да дойда при тебе?"

"Разбира се, че може", каза, "идвай веднага, какво чакаш".

"И така се преместих при Максуел, спях на един дюшек на пода цели три седмици, докато не получих първата заплата. Беше хубаво време, приготвяхме си храна заедно, разговаряхме за тренировките и за миналия живот в Швеция и Бразилия. Добре говореше английски. Разказваше ми за семейството, за двамата си братя с които е бил много близък, а това се сещам добре, защото един от тях загина в автомобилна катастрофа. Потресаващо."

Ибрахимович: Истинският Роналдо също не е печелил Шампионската лига

Златан Ибрахимович защити постиженията си в Шампионската лига, като посочи, че истинският Роналдо също не е печелил турнира. 32-годишният швед блести с екипа на ПСЖ, като има купи в Италия, Испания и Холандия, но успехът на международно равнище продължава да му се изплъзва.

Нападателят отвърна критиците, които казват, че не може да бъде велик без спечелването на Шампионската лига.

"Не, не ме ядосва, когато хората повтарят, че не съм я спечелил. Когато някой е на върха, хората винаги искат да намерят нещо заради което да го критикуват. Истинският Роналдо също не спечели Шампионската лига. Какво казват хората за него? Същото е и с мен. Печелиш, защото печелиш, но това не променя какъв играч си. Ако Диего Марадона не беше спечелил световната титла, нямаше ли хората да кажат, че е най-добрия? Щяха. Това не ме е обсебило. Постигнал съм каквото искам в кариерата си. На 100%. Спечелил съм 23 купи. Дал съм най-доброто от себе си през цялата си кариера, за да спечели възможно най-много трофеи. Разбира се, ще бъде хубаво да спечеля Шампионската лига и имам чувството, че мога да го направя. Но ако кариерата ми завърши без това отличие, пак ще съм щастлив и горд", споделя Златан.

Голмайсторът отбеляза, че под ръководството на Блан ПСЖ може да спечели най-престижния турнир през 2014/15 г, след като в предишните два сезона отпадна на 1/4-финалите заради голове на чужд терен.

"Смятам, че можем да я спечелим. Имаме добра възможност. Този отбор е създаден да играе в топ турнири. Трябва да работиш здраво и да имаш частица късмет. В ключовите моменти дребните детайли трябва да са на твоя страна. Мисля, че разполагаме с това в състава ни сега. Имаме повече опит, особено след миналия сезон. Така че можем да го направим", допълни Ибрахимович.

На рождения си ден Ибрахимович сбъдна мечтата на умиращо дете

 Известният със скандалджийския си нрав Златан Ибрахимович се прояви в съвсем различна светлина на рождения си ден. Шведският национал с босненски корени се появи в Сараево, за да сбъдне мечтата на осемгодишния Хайрудин Каменяш. Детето е болно от левкемия и според прогнозите на докторите му остава по-малко от месец живот. Последното желание на момчето било да се запознае със своя идол Златан Ибрахимович. Медиите в страната разгласили мечтата на детето и така достигнала и до Ибра. Той обещал да направи всичко по силите си, за да зарадва Хайрудин и пропътува разстоянието от Париж до Сараево на своя рожден ден. Днес голмайсторът навършва 32 години.

Бизнес между врагове – топ 10 на трансферите между Интер и Ювентус

През това лято шампионът на Италия Ювентус се стремеше към трансфери, които да добавят дълбочина и качество за първото участие в Шампионската лига от сезон 2009/10 г. Междувременно Интер излезе от срамен сезон, в който смени три треньора по пътя към шесто място в крайното класиране на Серия А.

В Интер работят упорито, за да се подсигурят да не повторят разочароващия сезон. Диего Форлан напусна в посока Бразилия, а Жулио Сезар беше продаден на Куинс Парк Рейнджърс, заменен от новата покупка Самир Ханданович. Договорът на Лусио бе прекратен по взаимно съгласие и той подписа с Ювентус – най-големият враг на „нерадзурите“.

Новото попълнение беше посрещнато със смесени чувства от най-верните поддръжници на „бианконерите“. Отборът се сдоби с опитен и способен защитник, който умее да държи топката. Докато преминаването може и да е спорно, то със сигурност не е първото.

От години играчи се местят в двете посоки, а огорчението на двете агитки регистрира различни нива. Предстоящата класация сочи топ 10 на трансферите между Интер и Юве. Тя е изградена на базата на уменията, отношението на феновете към трансфера и представянето на играчите в новия им отбор.

10 – Джовани Ферари

Връщайки се назад във времето, роденият в Милано халф е част от много успешния отбор на Ювентус от началото на 30-те години, който печели пет пъти Скудетото. През 1935 г преминава в Интер. Играе за отбора от родния си град пет години, печелейки два пъти Скудетото, а през 1939 г и Купата на Италия.

9 – Лусио

Още не е ясно какво точно ще бъде влиянието на Лусио в Ювентус, но добавя решаваща дълбочина в центъра на защитата за гиганта от Торино. Контузията на Джорджо Киелини на финала на Европейското първенство ще му даде шанс за изява.

В ерата след скандала Калчополи и с нагряно както никога Дерби д`Италия, този трансфер е спорен. Фактът, че е свободен трансфер помогна за утехата на някои ювентинци, а феновете на Интер бяха ядосани от грешките му в предния сезон.

8 – Алдо Серена

Това преминаване е доста интересно, като Серена има няколко престоя в Интер (и Милан) преди да се присъедини към Ювентус преди сезон 1985/86 г. Осигури няколко години стабилна служба за „бианконерите“, отбелязвайки 21 гола в 51 мача. Нападателят е известен с пропуснатата дузпа на 1/2-финала на Световното първенство през 1990 г, но трябва да бъде запомнен и като един от топ играчите на Интер в кратката им доминация в края на 80-те години.

Той стана голмайстор на Серия А през сезон 1988/89 г, а Интер спечели Скудетото. Тъжно за Алдо репутацията му сред интеристите пострада, когато премина в градския противник Милан (отново) преди старта на сезон 1991/92 г. С 10 мача в два сезона за Милан не успя да се разпише нито веднъж и се отказа на 33 г.

7 - Едгар Давидс

Освен че беше основна фигура в големия отбор на Ювентус от края на 90-те години (печелейки 3 пъти Скудетото), Давидс има и престой в Интер. Въпреки големия си успех със „Старата госпожа“ Давидс беше безцеремонно даден под наем на Барселона по средата на сезон 2003/04 г. Докато беше нежелан в Торино, той помогна за съживяването на закъсалия по това време Барселона, извеждайки каталунския отбор от средата на класирането до второ място за няколко месеца. През лятото беше продаден на Интер, където изигра една година при подписан договор за три сезона. Контрактът беше прекратен и „Питбула“ премина в Тотнъм със свободен трансфер. Въпреки продажбата в Интер, Давидс остана любимец на ювентинците заради многото му заслуги към клуба.

6 – Роберто Бонинсеня

Той е измежду тези заменили Интер с Ювентус. Бонинсеня беше страхотен талант за „нерадзурите“ и остана в клуба осем сезона, в които отбеляза 113 гола в почти 200 мача. Доста добър голов рекорд, а 24-те му попадения (най-доброто постижение в кариерата му) през сезон 1970/71 г помогнаха на Интер да спечели Скудетото. Неговият пик дойде в началото на 70-те, преди да позалезе към средата на десетилетието.

Тогава беше трансфериран в Ювентус на 33-годишна възраст. Отчасти и заради годините му така и не намери индивидуален успех с Ювентус, като този в Интер, отбелязвайки по десет гола в първите два сезона, за да остане резерва в третия и да продължи кариерата си във Верона. Въпреки това спечели два пъти Скудетото с Ювентус, както и Купата на УЕФА през 1977 г.

5 – Салваторе Скилачи

Като Алдо Серена, Тото Скилачи стана много популярен с изявите си на Световното първенство през 1990 г. За разлика от Серена, Тото се знаеше със сила , а не с грешка. Той беше новак на международната сцена, но шокира света, отбелязвайки шест гола, за да спечели Златната обувка. Преди началото на Световното играеше за Ювентус, но представянето му повиши очакванията на феновете из цяла Италия.

За нещастие на Тото той не успя да повтори представянето си с националния отбор и на клубно ниво. Високите очаквания и контузиите продължиха да създават проблеми в остатъка от времето му в Ювентус. Една година след голмайсторския приз от Световното той бе продаден на Интер, където продължи да разочарова. След като напусна и миланския клуб продължи с футбола в японската Джей лига, където повъзстанови репутацията си, макар и на по-ниско ниво.

4 – Фабио Канаваро

Сега определян като може би най-добрият защитник на своето поколение, когато Канаваро се присъедини към Интер през 2002 г още не беше станал световен шампион и не бе спечелил Златната топка. Със сигурност беше известен като един от най-добрите бранители в Серия А и Европа, но още не беше славния Фабио, който знаем сега. Той беше взет в Милано, като част от граденето на нов състав след травматичния сезон през 2002 г и в дебютната му кампания отборът вървеше доста добре.

През следващия сезон феновете копнееха за полуфинала в Шампионската лига и второто място, след като Интер се срина до четвърто място в крайното класиране на Серия А. Канаваро имаше здравословни проблеми и беше пратен в Ювентус, като част от размяна през лятото. Със „Старата госпожа“ Канаваро стана защитник от световна класа, който щеше да изведе Италия до световния връх. После в разгара на скандала Калчополи той напусна в посока Реал (Мадрид). Завърна се при торинци за сезон 2009/10 г, но изявите му бяха предимно разочароващи.

3 – Марко Тардели

Докато Канаваро е известен с основното си лидерство на Световното първенство през 2006 г, Тардели е популярен заради един от най-добрите моменти в историята на световните първенства – Плачът на Тардели. Грубият халф се обезсмърти с отпразнуването на своя гол за 2:0 при победа на Италия с 3:1. Той преживя много триумфи през десетте години с Ювентус, печелейки пет пъти Скудетото и напълни шепите си с много други трофеи, сред които и Купата на европейските шампиони през 1985 г. Този финал на „Хейзъл“ се запомни с ужасната трагедия, оказвайки се последен за Тардели с екипа на Ювентус. Следващият му клуб?

Познахте – Интер. Халфът записа прилично количество изяви през двата си сезона в Милано, но така и не се доближи до формата си в Ювентус, отчасти и заради възрастта си (подписа на 31 г), както и заради по-ниското качество на съотборниците му. Огледално на опита си като играч, Тардели направи разочароващ престой в Интер и като треньор през сезон 2000/01 г, а няколко години по-късно се присъедини към административния щаб на Юве. Периодът му и като член на управата на „бианконерите“ също не беше успешен, но след това стана уважаван треньор – помощник на Джовани Трапатони в ирландския национален отбор.

2 – Патрик Виейра

Този играч е класиран толкова напред основно заради един фактор – Калчополи. Виейра изигра само един сезон с Юве – 2005/2006 г, когато беше спечелено Скудетото. Очакваше се да бъде голяма част от бъдещето на Ювентус след платените 20 милиона евро за халфа. След успешната първа година с Юве, избухна Калчополи и клубът беше пратен в Серия Б. Виейра реши да напусне торинци, за да подсили най-големия враг Интер, който плати по-малко от половината сума дадена от „бианконерите“. Заради напреженията между Юве и Интер покрай Калчополи този трансфер стана много спорен, а Патрик Виейра загуби уважението на ювентинците. Той се превърна във важна част от Интер в края на първото десетилетие на 21 век, печелейки няколко последователни сезона Скудетото преди да премине в Манчестър Сити през януари 2010 г, където прекара последните си 18 месеца като футболист.

1 – Златан Ибрахимович

Това е големият удар. Перфектната трансферна буря – Калчополи, Интер – Юве, звезда, успешен период след напускането на Юве. Сега всички знаем Златан като един от топ нападателите в света, но също така е известен и като нелоялен играч, който се интересува най-вече от парите. С този трансфер той започна да си създава тази репутация. Беше голям голмайстор в първата си година в Юве и важна фигура през втората. Тогава дойде Калчополи. Мнозина привърженици, играчи и управници се надяваха шведът да остане и да помогне на торинци във възстановяването.

За огорчение на тези хора Златан отчаяно искаше да напусне Юве, за да се върне в Серия А. Неговият агент, небезизвестният Мино Райола, заплаши да се обърне към съда за прекратяване на договора му, ако от клуба не се съгласят да трансферират Ибра. „Бианконерите“ го продадоха и то на Интер. Дни след сделката за Виейра шведът беше продаден за 24,8 милиона евро, а Ювентус спечели осем милиона евро спрямо платената цена от 16 милиона при закупуването му. Продажбата не беше фискална загуба, като тази на Виейра, но беше най-раняващата. Ибрахимович продължи да е шампион, но с екипа на Интер, превръщайки се в топ нападателя на Серия А.

Кратък престой в Барселона сложи край на времето му с Интер, но тогава той се премести в омразния съперник на „нерадзурите“ (и Ювентус) Милан. Феновете на Ювентус и Интер се отрекоха от него, но Ибра остана един от най-добрите футболисти в Серия А, помагайки на Милан да стане шампион през 2010/11 г. В обозримо бъдеще Ибра остава най-спорния трансфер между Интер и Ювентус.