Първият полуфинал от Шампионската лига изигран на "Анфийлд" между Ливърпул и Рома беше впечатляващ мач в който отборът на Юрген Клоп потвърди, че в този момент играе най-конкретният нападателен футбол на света, че неговата убийствена контраатака е смъртоносно оръжие, че Роберто Фирмино и Садио Мане са играчи, а Мохамед Салах е най-сериозният кандидат за Златната топка през този сезон.
Това което ще се отиграе на Олимпико тази вечер няма да е тема на този текст. Ще кажем само, че Рома има мизерни шансове да се пребори за финал, защото 2:5 от Ливърпул е трудно да се достигне. Все пак, чудесата са възможни, в края на краищата това доказа отборът на Еузебио Ди Франческо преди три седмици когато анулира -3 против Меси и компания и с нужното 3:0 стигна там където не беше пълни 34 години. В полуфинал на елитното клубно състезание.
Това не е история може ли Рома до още едно чудо на Олимпико
Уводът на този текст ще похарчим на онова което се случи преди първия мач на "Анфийлд" и на онова което заплашва да развали спектакъла на Олимпико, а главната история, която ще разкажем е заслужила да се разкаже, защото е от онези, които рушат габаритите на спорта и стават легендарни. Митове. Този текст е посветен на последния полуфинал на Рома в най-силното клубно състезание в което е участвала през 1984, а увертюрата на този полуфинал и всичко което се е случило по-късно в една наглед обичайна, спортна история изглежда като невероятен филмов сценарий в който се преплитат различни жанрове - от класически криминален и психологически трилър, през екшън и филм за катастрофи до ужас в неговия най-ужасен облик. Това е история за насилие, заплахи, измами, скандал, трагедии, а крайният епилог е бил ужас, който е променил светът на футбола из основи.
По заглавието на този текст сигурно сте помислили, че става въпрос за класическа примамка, чиято цел е да накара колкото може повече читатели да натиснат на текста, за да се разочароват, защото съдържанието не е и близо до драмата, която обещава заглавието. О колко погрешно. Толкова се е случило преди 34 години, че всичко което искахме да сложим в заглавието просто не е било възможно. Не е имало място, защото драматичните събития са се нижели мълниеносно. Но последиците от 1984 за съжаление са видими и днес.
Последиците от 1984 за съжаление са видими и днес
Тези дни четем алармиращи известявания как римската полиция преди реванша от полуфиналите на Шампионската лига на Олимпико между Рома и Ливърпул подготвя най-голямата полицейска акция в новата история на града.
В италианския метрополис се очакват около 3500 гостуващи привърженици, а полицията има информация, че хулиганите на Рома планират големи нападения над англичаните. В щуро сътрудничество с Ливърпул, римската полиция обяви местата в Рим на които англичаните ще могат да се движат сигурно, докато тези които се отделят от групата и се разхождат сами по града "не могат да разчитат на сигурност".
На улиците на града ще бъдат разположени 2000 полицаи, което е най-много откакто в Рим се играят мачове с висок риск, а привържениците на Ливърпул са изрично предупредени да не развяват знамена и транспаранти на градските паметници и фонтани, защото това може да провокира домакинските запалянковци.
Напрежението е много голямо, след като група от 200-ина най-върли хулигани на Рома напълно неочаквано дошли пред "Анфийлд" преди първия мач и нападнала англичаните, от които един завършил в болница и продължава да е в критично състояние. Нападателите са арестувани, а става дума за 20-годишен студент и 29-годишен аптекар.
В сянката на един фантастичен мач останаха случките, които нямат връзка със спорта, които са черна хроника. Плаши ни, че може нещо подобно, дори по-лошо да се повтори и в Рим в сряда. Защото омразата между привържениците на Рома и Ливърпул не е от вчера, става дума за нетърпимост стара 34 години, която своя агонизиращ и кървав връх е имала на 30 май 1984 на улиците на главния град на Италия.
В тази вечер за титлата най-добър отбор на Стария континент в Рим се борили Рома и по това време най-добрата европейска дружина - Ливърпул.
С оглед на това, че става въпрос за може би най-невероятната футболна история изобщо, редно е да я разкажем отначало, възможно най-детайлно и прецизно, а за да бъдат нещата ясни, нужно е да се прехвърлим към 1983 година.
Англичаните тогава доминирали в Европа, а Рома е съставила отбор за самия връх
През тези години в европейския футбол властвали англичаните. След ерата на Байерн, който вдигал "ушатата купа" три години поред (1974-76), започнала ерата на английските клубове. Ливърпул спечелил купата три пъти (1977, 1978 и 1981), Нотингам Форест два пъти (1979 и 1980) и веднъж Астън Вила (1982). Ясно е, че неудовлетвореността в остатъка от континента е била голяма, изглеждало че срещу англичаните никой не може нищо и те са изключително абонирани за трона. Рома решила да направи всичко, за да създаде нов световен порядък.
Първата стъпка, която предприел Италианският футболен съюз да върне Серия А на върха бил декрет с който се позволило чужденци да могат да играят в Италия без да имат италианско гражданство. Между първите на Апенините пристигнал известният бразилец Роберто Фалкао. Немец както са го наричали в родината (в Бразилия всеки футболист който имал светла коса носел този прякор) бил член на славния и никога прежаления Селесао, който за много специалисти на Мондиала в Испания през 1982 играл най-хубавият футбол виждан някога, а който накрая не стигнал до края. Паоло Роси и Италия били фатални в четвъртфинала. Със Зико и Сократес, лидер на тази Бразилия бил Фалкао. В Рим дошъл през 1980 година, дни след като клубът е взел най-големият шведски футболист на всички времена (по-голям дори и от Златан) Нилс Лидхолм. Лидхолм като играч бил част от легендарното трио Гре-Но-Ли (Гунар Грен, Гунар Нордал и Нилс Лидхолм), което през 50-те и 60-те играло за Милан, а националният отбор на Швеция довело до вицешампион на СП 1958.
Лидхолм 12 години носил екипа на "росонерите", а колко чудесен играч е бил най-добре говори една легенда. Шведът след почти две години не е дал нито едно грешно подаване, а когато това най-сетне се случило, целият Сан Сиро станал и с овации наградил един от най-добрите играчи на своето време.Gunnar Gren, Gunnar Nordahl, Nils Liedholm, AKA 'Gre-No-Li', AC Milan's great Swedish trio of the 1950s. #JuveMilan #ACMilan pic.twitter.com/4zZHmhjXAr— LearnEnglishThroughFootball (@LETFootball) 31 март 2018 г.
Веднага след идването в клуба, Лидхолм поставил нещата на място и от Рома, клуб който десетилетия бил свикнал с посредственост, създал един от най-добрите отбори на света. Две години поред Рома печелила Купата, а кулминацията се случила през 1983, когато след 41 години пост е спечелена шампионската титла.
След Скудетото, римляните искали и Купата на европейските шампиони, а да стигнат до нея не са подбирали средствата
След като е отпразнувана титлата, Рома можела на мира да се подготвя за своя дебютен сезон в КЕШ. Въпреки че за пръв път получили възможност да заиграят в най-силното клубно състезание, римляните имали големи амбиции. Искали да стигнат до края, а когато УЕФА взела решение финалът да се играе на Олимпико, за всички романисти титлата първенец на Европа станала мания.
Очакванията на римляните не са били без покритие. Рома в този момент е имала може би най-добрият отбор на света. По талант са били по-силни чак и от Ливърпул. Лидхолм е имал Грациани и Конти, световни шампиони от Испания. На вратата му стоял Франко Танкреди, първи пазител на мрежата на адзурите. Бразилските майстори Фалкао и Тониньо Серезо в пословично прагматичния италиански отбор внесли атракция и магия, головете забивал Роберто Пруцо, най-добрият реализатор в турнира, а продължена ръка на Лидхолм на терена бил Агостино Ди Бартоломей, митичен капитан на Рома и една от най-трагичните фигури в историята на италианския футбол.
Рома стигнала до полуфиналите без големи проблеми, а като между четирите място преборил и Ливърпул, целият свят вече виждал зрелищен финал на Олимпико между отбор, който е белязал последните десетина години и този, който ще бележи следващите десетина.
В своя полуфинал Ливърпул рутинно се справил с букурещкия Динамо и се чакало само Рома да свърши работа срещу шотландския дебютант в Купата на европейските шампиони Дънди Юнайтед.
Историята започва в Шотландия
В този момент започва нашата история.
Днес, когато шотландският футбол, както национален, така и клубен, е ударил дъното, трябва да се каже, че шотландците в края на 60-те и през целите 70-те и първата половина на 80-те са били футболна супер сила. Селтик е бил първият клуб от Острова, който е вдигнал трофея за първенец на Европа (1967), Рейнджърс е взел Купата на носители на национални купи (1972), а Абърдийн с Алекс Фергюсън във финала на същия турнир през 1983 бил големия Реал (Мадрид). И докато шотландските клубове постигали фантастични резултати в европейската конкуренция, за националния отбор можем да кажем, че в цялата история на световния футбол не е имало по-нещастен отбор от тях. Девет пъти Шотландия се е класирала на СП, ще идва на Мондиалите главно с големи амбиции, но никога няма да излезе от групите. А почти всеки път ще отпадне по невероятен начин.
Шотландците, най-големите каръци в световния футбол, а съдбата на Дънди Юнайтед е била само последната глава в трагичния Декамерон на шотландския футбол
На Мондиала в Западна Германия през 1974 шотландците е предвождал Денис Лоу, носител на Златната топка и един от най-добрите играчи на Манчестър Юнайтед за всички времена. Шотландците завършват наравно с Югославия и Бразилия, а победили Заир с 2:0. Югославяните напълнили мрежата на африканците с девет гола, а Бразилия с три, Шотландия трябвало да се прибере вкъщи заради един-единствен гол. Още по-странен лош късмет ги сполетял четири години по-късно в Аржентина. Страшната Шотландия предвождана от вратаря Роуг, Джордан, Кенеди, Гемил, Сунес и Далглиш на турнира дошла като един от фаворитите. Обаче нищо не им е помогнала и по-късно възпятата в Трейнспотинг победа срещу по-късно достигналия финала отбор на Холандия, като изгубили от Перу на Кубиляс и завършили наравно със слабия Иран. Девет опита, девет неуспеха. Съдбата на Дънди Юнайтед е била само последната глава на трагичния Декамерон на шотландския футбол.
Рома е пристигнала в Дънди въоръжена със самочувствие което в добра мярка надминавало нивото на добрия вкус. Италианците от първия момент се присмивали на домакините, подигравали им се, а специално на удара на италианските футболисти, но и журналисти бил стадионът на Юнайтед "Танадайс Парк", малко и скромно здание, лишено от лукс и спектакъла, който предлагал Олимпико.
Самочувствието на Рома преминавало границите на безобразието, а тогава на терена се случило нещо което не очаквали
"Когато пристигнаха на "Танадайс", започнаха да се смят. Някой пита, това детско игрище ли е", спомня си Били Киркууд, халф на Дънди.
Шотландците не обръщали много внимание на обидите на римляните. Чакали мачът да започне, а тогава всички вербални нападки платили с лихвите. И това направили със стил.
От първата до последната минута на терена имало само един отбор - този на шотландският първенец. Невероятно е всичко което са успели да пропуснат футболистите на Дънди през първите 45 минути. Но в началото на второто полувреме се отпушило. Четейки текстове от това време или онези, които припомнят случилото се в този мач, можем да разберем, че редица специалисти са твърдели как онова което Юнайтед е изиграл през вторите 45 минути е най-доброто изиграно изобщо от британски клуб. Мощната и силна Рома не могла нищо, а нейните играчи, всички звезда до звездата, объркано гледали как анонимните шотландски футболисти на "детското игрище" им провеждат истинска лекция по модерен футбол.
Дънди е победил с 2:0, но играчите на шотландския шампион не били доволни. Смятали, че резултатът е твърде малък за видяното през 90-те минути на "Танадайс Парк".
"Издънихме се още в първия мач. Трябваше да им вкараме четири или пет гола. Така им дадохме шанс, който не бяха заслужили. Тотално ги разбихме тази вечер", смята крилото на Дънди Иймън Банън.
Нещастна и неподготвена пресконференция на Джим МакЛийн започна най-мръсната кампания в историята на футбола
Треньорът на шотландския отбор Джим МакЛийн е бил чудесен специалист, но хуморът не му е бил силната страна. Един глупав отговор на пресконференцията, за който смятал, че ще е духовит, накрая се показал като катализатор за полемиката, която последвала.
На конференцията за медиите един италиански журналист опитал да провокира МакЛийн, казвайки че неговите играчи са играли сякаш са взели допинг. Вместо да игнорира думите, МакЛийн в шеговит тон казал, че това е възможно и каквото и да се взели неговите играчи, да го повторят и на реванша в Рим.
За италианските журналисти това било достатъчно и последвала невероятно мръсна кампания чиято цел е била да дестабилизира шотландците преди реванша. Реномирани италиански вестници съзнателно разпространявали лъжи като тези, че МакЛийн е казал, че играчите на Рома са италиански паразити. Разбира се, нищо от това не е било точно, но последвала оркестрирана кампания изградена на крехки доказателства чиято цел е била реваншът да е възможно най-неблагоприятен за Юнайтед.
Пъкълът за шотландците започнал още с пристигането в Рим.
В своята автобиография "Jousting with Giants" МакЛийн освободил от вина Нилс Лидхолм, треньорът на Рома, за всичко което се е случвало, но някой е бил отговорен. Италианските журналисти, играчи и привърженици отмъстително тръгнали срещу шотландците. А ръка на подкрепа им протегнала и УЕФА.
Италианските играчи, привърженици и медии отмъстително нападнали шотландците, а ръка на подкрепа им протегнала и УЕФА
"Това което се случи в Рим не беше футбол. Това нямаше връзка с футбола", казва Пол Стърок, нападател на Юнайтед по това време. Никой не искаше да ни види на този финал. Рим беше домакин на финала, парите от спонсорите и ТВ права само биха се изливали в джобовете на УЕФА като получат финал между Рома и Ливърпул. Всичко е било режисирано предварително и тогава изведнъж се появихме ние, които почти развалихме всичко. Трябваше на всяка сцена да ни смачкат", каза Стърок.
Дънди Юнайтед е станал жертва във всеки възможен смисъл. Реваншът се е играл на 25 април, мачът е бил предвиден за вечерен термин, а само няколко часа преди началото Рома получила разрешение началният час да се промени на 15:30, когато температурата в Рим е била на върха.
Въоръжени полицаи с кучета нахлули в стаите на шотландците, храната им била отровена, а на стадиона е бил ад
"Чудни и странни неща започнаха да се случват щом пристигнахме в хотела. Сградата в която бяхме настанени беше натъпкана с полиция, а на нейните кучета беше позволено да лаят 24 часа в денонощието. Твърдяха, че това е заради нашата сигурност. Веднъж двама влязохме в хотелския асансьор, а вътре имаше полицай, който ни насочи пистолет. По-късно твърдеше, че само се е шегувал. Храната, която готвеше нашият собствен готвач замърсиха умишлено. Персоналът на хотела дойде на нашата маса и ни сипаха супа. В момента в който започнахме да ядем, няколко сервитьора с големи крачки дойдоха до масата и ни забраниха да ядем, защото супата уж е развалена. Толкова лошо беше всичко. Бояхме се. Това е опит, който никога няма да забравя", говорил е Джон Гардинър, резервният вратар на Дънди Юнайтед.
В нощта преди мача няколкостотин римляни са пуснати в двора на хотела да дават газ на своите мотори, за да не позволят на шотландците да спят преди най-големия мач в техните животи.
В деня на мача автобусът който возил играчите бил замерян с яйца и плодове по целия път от хотела до стадиона. Когато играчите на Дънди започнали да загряват, от трибуните привържениците на Рома ги замеряли с портокали.
"Може да звучи доброкачествено и смешно, но бяха стотици, хиляди и хвърляни от голяма височина", казва Стърок. "Додси и аз опитахме да пробием леда, играейки игра на отбягване, но това само още повече ги разлюти."
"Проклет да е Дънди Юнайтед", пишело на един от транспарантите. "МакКлийн разкарай се" било посланието на друг. "Играчите бяха обезумели, тълпата беше обезумяла... Атмосферата наистина беше нажежена", казва Гардинър.
В такива условия играчите на Дънди не са имали сили да дадат отпор на наточените римляни и до полувремето Рома с два гола на Пруцо е анулирала минуса от Шотландия. През второто полувреме капитанът на Рома Ди Бартоломей от дузпа вкарал и третия гол и тогава е било ясно, че Рома е постигнала своята цел - преборила се за финал.
Вместо да празнуват класиране на финал, играчите на Рома дивашки нападнали треньора на Дънди Юнайтед
Дънди отпаднал нещастно, но загубата нито близо не е била край на неговите неволи в Рим. Щом френският съдия Мишел Вотрот отсвирил край на мача, една част от играчите на Рома използвали хаоса на терена и брутално - вербално и физически - нападнали треньора на Юнайтед Джим МакЛийн.
Франческо Грациани, почти съблечен гол, само в черни гащи еуфорично празнувал, докато група негови съотборници, с очи изпълнени с омраза, тичали през терена, настоявайки да хванат Джим МакЛийн.
МакЛийн е останал сам, без своите помощници, в празно пространство, а го наобиколила група от играчи на Рома. В обиждането на шотландския треньор най-активни били Франко Танкреди и капитанът на Рома Агостино Ди Бартоломей. Видимо потресен от вербалното и физическо нападение, МакЛийн някак успял да се въздържи от реакция, която много вероятно би предизвикала още по-голямо нещастие.
В отчаяно усилие да го защитят, Джон Гардинър, резервният вратар на Юнайтед и Уолтър Смит, помощник-треньор, застанали между МакЛийн и неговите нападатели докато той опитал да се прибере в съблекалнята.
"Това беше първият път в който видях мениджъра разстроен", казал Гардинър и продължил:
"Очевидно го бяха определили за цел. Нещата излязоха от контрол. Псуваха го, плюеха го, удряха... Беше страшна гледка. Беше целия покрит в храчки. Никога преди, а и после не съм виждал такова отношение към мениджър. Това беше деградираща ситуация.
В тунела имало стълбище което води до съблекалнята. След като МакЛийн се "хлъзнал" в дупката, Гардинър и Смит го последвали. Шотландците претърпели няколко удара в ребрата преди и сами да отговорят на ударите. Последвала размирица.Cracking photo of Jim McLean and Walter Smith after Dundee United played AS Roma in 1984. pic.twitter.com/ifIM7nOYu0— Niall Kennedy 🇧🇪 (@NiallKennedy) 16 февруари 2015 г.
"Нямах намерение само да стоя там и да позволявам някой да ме удря. Ние поставихме своя гръб. Това даде възможност на МакЛийн да стигне до съблекалнята и да се почисти, защото беше отвратително това което му направиха. Не знам дали искаха да го наранят, но напрежението беше огромно. И до ден днешен не знам защо го нападнаха вместо да празнуват класирането на финал", казва Гардинър.
Синът на тогавашния президент на Рома през 2011 е признал, че баща му е подкупил съдиите на мача което по-късно УЕФА е наградила за "добре свършена работа"
Обаче, тук не е бил краят на споровете и скандалите, които са следвали този полуфинал. Две години по-късно тогавашният президент на Рома Дино Виола е обвинен, че с 50 хиляди фунта е подкупил съдията Мишел Вотрот, за да се осигури че Рома всякак ще стигне финала. Виола заради тези обвинения през 1986 е изхвърлен от футбола, но Дънди никога не е получил удовлетворение. Също така, невероятно е, че не само че Мишел Вотрот не е бил наказан, а през същата година, когато Дино Виола е осъден заради доказан опит за даване на подкуп, УЕФА го наградила като му дала финала на КЕШ между Стяуа и Барселона, а две години по-късно съдил и финала на Европейското между Холандия и СССР.
Френският съдия години е твърдял, че обвиненията са лъжливи, че никога не е получавал този пари, някои смятали, че посредникът е избягал с парите и все по-малко били тези, които искали да разкрият истината.🇫🇷 | De man die @OnsOranje in 1988 naar de Europese titel floot, is vandaag 72 geworden.. Félicitations Michel Vautrot! pic.twitter.com/GDnzPFms4d— Kent u deze Nog (@kentudezenog) 23 октомври 2017 г.
Но преди седем години Рикардо Виола, син на Дино, дал интервю за ТВ Медиасет Премиум в което е признал, че неговият баща наистина е подкупил Вотрот. Говорил е за вечерта преди реванша, когато Вотрот ги оповестил, на кодиран език, че работата е договорена.
In 2011, Riccardo Viola - the son of former Roma president Dino - revealed his father tried to bribe referee Michel Vautrot with £50,000 prior to the 2nd leg against Dundee United. https://t.co/PyJc3RZYwF— Sacha Pisani (@Sachk0) 23 април 2018 г.
"Спартако Ландини, директор на Дженоа, дойде да види моя баща. Каза му, че Вотрот е негов приятел и може да стигнем до него чрез друг приятел, но на съдията трябва да му се платят 100 милиона лири (50 хиляди фунта). Каза че преди мача ще бъде организирана вечеря със съдията по време на която междуособно ще си сигнализират за потвърждение, че е постигнат договор. По време на вечерята сервитьор отишъл до съдията и казал: "Телефонно обаждане за господин Вотрот", това е било предварително договореният знак.Roma director Riccardo Viola admitted that Michel Vautrot was paid £50,000 prior to the European Cup semi-final 2nd leg. #scum— ⚽ Scuba Steve ⚽ (@stephdufc83) 18 април 2014 г.
"Вотрот напуснал масата, а когато се върнал, казал: "Обади ми се моят приятел Паоло и ви праща големи поздрави". "След това станах, обадих се на своя баща и му казах: "Съобщението е прието", разказал Рикардо Виола и обяснил защо са направили това:
"Направихме това, защото ни чакаше тежък реванш срещу Дънди Юнайтед. Изпадането от турнира щеше да има сериозни последици."
Докато това интервю не излязло в обществеността, играчите на Дънди не вярвали, че и Вотрот е включен в заверата срещу тях.
"Наистина не забелязахме нищо съмнително. Свърши си работата коректно, но сега ми се струва, че неговата задача е била със съвсем друга природа. Играхме много лошо и Вотрот чакаше да види как ще се развият нещата. Когато Рома вкара третия гол в началото на второто полувреме, нямаше нужда да отсъди нещо в наша щета. Но струва ми се, че ако бяхме победили с 3:0 или 4:0 в първия мач, италианците пак щяха да продължат напред. Гледайки назад, нямаше шанс да отидем на финал. Не ни позволиха", казва Киркууд.
За Стърок, Киркууд, Банън и всички онези които са довели Юнайтед почти до самия връх на европейския футбол, само за да бъдат удряни, обиждани и обвинени във вземане на дрога, допълнителните доказателства, че всичко е било наместено е било крайна обида. След публикуването на интервюто на Виола-младши, Стърок писал на Мишел Платини, искайки от тогавашния президент на УЕФА да обмисли последващи действия. Ясно, нищо не се е случило.
"Бих искал медали", казва Стърок. "Мисля че би било правилно на всички играчи да се дават медали на вторите, а на нас да ни ги даде самият Платини. Имах достатъчно късмет да играя на Световно първенство, което вероятно е най-голямото постижение в моята кариера, но да играя във финала на КЕШ, с Дънди Юнайтед... Това би било невероятно. Чувствам се измамен."
Джим МакЛийн в своята автобиография е написал, че за съмнителни и нечестни действия го предупредил бившият секретар на Шотландския футболен съюз Ърни Уокър. Уокър поискал детайлно разследване от УЕФА, но освен "главата" на Дино Виола нищо не се случило.
Джим МакЛийн: "Драго ми е, че Ливърпул победи в този финал. Драго ми е, че купчина измамници не спечели титлата"
"Рома беше под страшен натиск, защото финалът се игра на техния стадион, но това не беше извинение да паднат толкова ниско и да си послужат с измама. Драго ми е, че истината излезе на светло и сега мога да кажа, че съм особено тъжен заради моите бивши играчи и всички привърженици на Юнайтед, защото им е отнет най-величествения мач в живота", казал МакЛийн за шотландските медии през 2011, па добавил: "Имахме отбор, който можеше да победи Ливърпул в този финал. Имахме играчи, които можеха да победят който и да е отбор, защото бяха на върха си. Бих искал да бяха получили шанс да играят на финала, защото със своите невероятни игри заслужаваха шанс. Загубата ми остави горчив вкус в устата и съжалявам да кажа, че сме били прави, въпреки че никога не поискахме разследване. Бях обсебен само от нашата игра, не търсех оправдания, никога не съм размислял да обвинявам съдията. В този период с пръст сочех играчите, но сега се чувствам измамен, въпреки че съм доволен, че истината най-сетне е разкрита, наясно съм че тя няма да донесе нищо добро за нашия клуб днес", казва шотландецът, а в края на интервюто казва какво мисли за хода на Рома:
"Всеки човек или клуб, който се спусне толкова ниско с употребата на такава тактика, заслужава повече да не бъде близо до футбола. Винаги съм бил уверен, че футболът е почтен, затова никога не съм настоявал на разследване. Днес мога да кажа, че ми е драго, че Ливърпул спечели финала. Драго ми е, че купчина измамници не спечели титлата."
Финалът се играл на 30 май 1984. Целият Рим с дни е бил карнавално оцветен. Главният град на Италия не е спал, всички само чакали този ден когато капитанът Агостино Ди Бартоломей ще вдигне трофея. Почти никой в Рим не е смятал за възможно да се случи някакъв друг изход. В играта била само победата.Jim McLean admits he feels sick after Roma chief reveals Italians bribed ref in 1984… https://t.co/xenZFXZGgz— LFCNews (@LFCNews) 13 април 2018 г.
Все пак, понесени от еуфорията забравили, че от другата страна ги чака Ливърпул, невероятен отбор, който в предходните седем сезона чак три пъти печелил КЕШ. Привържениците на Рома опитали да продадат на "червените" същия номер, който им минал срещу шотландците, но пъклената атмосфера на Олимпико само допълнително мотивирала англичаните.
"Тогавашният Ливърпул го красяла голяма задружност. Преди началото на мача стояхме в коридора до играчите на Рома и запяхме песента "I Don't Know What It Is But I Love" на Крис Риа. Това ги уби. Това беше нашето послание, че не се се боим от това което ни чака на Олимпико. Беше ни все едно къде играем", казал Йън Ръш, легенда на "червените", чудесният уелсец, който за Ливърпул има 660 срещи и е вкарал рекордните 346 гола.
Не е бил това някакъв хубав мач, нито в този текст специално ще се занимаваме с това което се е случило по време на 120 минути игра. Ще кажем само, че Ливърпул е повел с гол на Нийл в 13-ата минута, а Рома изравнила чрез Пруцо в 42-ата минута. Резултатът не се е променил и след продълженията, а тогава се пристъпило към ударите от бялата точка.
Никол е изпуснал още първия удар от 11 метра, а когато капитанът Ди Бартоломей вкара за преднина на Рома, Олимпико започнал да празнува титлата. Обаче, до края всички играчи на Ливърпул били прецизни, а ударите на Конти и Грациано са отразени от легендарният вратар на Ливърпул от Зимбабве Брус Гробелар.
След като Кенеди вкарал за празнуване на "червените", настъпил пъкъл за привържениците на Ливърпул и един играч на Рома
Когато Кенеди реализирал последната дузпа за Ливърпул и донесъл на "червените" четвъртата титла първенец на Европа, Олимпико утихнал. Онова което никой не вярвал, че може да се случи, се случило. Докато играчите на Ливърпул празнували, паралелно се развивали две свързани, но и отделни драми.
Агостино Ди Бартоломей, капитанът на Рома е живял за клуба. Рома му била единственото истинско семейство и от загубата никога не се е оправил.
Ди Бартоломей е роден в Рим, като дете е подкрепял Рома от южната трибуна, популярната Curva Sud,а като 18-годишен получил шанс да заиграе за първия отбор. Разпознал го Нилс Лидхолм, изваждайки заради него от състава капитанът и любимец на привържениците Франко Кордова и давайки му капитанската лента.The tragic story of the Roma legend Agostino Di Bartolomei who committed suicide ten years after losing to @liverpool in the 1984 Euro Cup Final!— Hot News (@LostRachid) 24 април 2018 г.
Di Bartolomei's death is a sad tale on the eve of the @ChampionsLeague semi-final between @LFC and Roma.@ChampionsNewsFS @ASRomaEN pic.twitter.com/ion0zOlLjc
Митичният капитан на Рома след финала в съблекалнята извадил пистолет на Фалкао, а на десетата годишнина от най-голямата загуба стрелял в сърцето си
След като Кенеди вкарал последната дузпа за Ливърпул, в същия момент се разрушил света на Ди Бартоломей. Капитанът дивял в съблекалнята, крещял, разбил всичко около себе си, а според някои легенди извадил и пистолет на Фалкао, който нямал храброст да бие дузпа.
"Никога вече не е спал нормално", разказва много години по-късно съпругата на капитана на Рома. След шокиращия епилог на финала на Олимпико, Нилс Лидхолм го взел в Милан. В края на юни 1984 година в последния мач с екипа на Рома срещу Верона, на трибуните се появили послания в подкрепа: "Аго, пуска те Рома, но не и твоята Curva Sud" и "Аго, това не е сбогом".
Все пак е било сбогом, защото капитанът никога не се е върнал в своя роден град и в своя единствен клуб. На 30 май 1994 на десетата година от най-голямата трагедия в историята на Рома, Агостино Ди Бартоломей в околностите на Салерно където с наведена глава в третодивизионния клуб завършил кариерата на играч, стрелял право в сърцето.
"Намирам се в тунел от който не виждам изход", стояло само едно изречение в прощалното писмо.
Ди Бартоломей междувременно е банкрутирал, животът му се разпаднал, но неговите най-близки приятели ще кажат, че никога не е успял да преживее онова което се случило на Олимпико през 1984. Не е случайно, че си е отнел живота точно на 30 май и то през 1994 година. Избран е в Музея на славата на Рома, а жури от италиански журналисти го прогласило за най-добрият играч, който никога не е играл за Италия.
— OldFootballPhotos (@OldFootball11) 24 април 2018 г.Да се върнем на стадион Олимпико. Докато празнуването на трибуната с гостуващите привърженици още не е стихнало, полицията и охранителите изгонили запалянковците на Ливърпул на улицата. Портите на стадиона са заключени, а веселите англичани са оставени сами и на банди хулигани на мотори, които тази вечер в Рим били хиляди.
Сцени от филма The Warriors са се случвали тази вечер на улиците на Рим
Вярвам, че повечето от вас са гледали шедьовъра на Уолтър Хил от 1979. The Warriors, преведен на хърватски като Подземни воини.
За убийството на Сайръс, лидер на най-известната банда в Ню Йорк са обвинени Воините, малка банда от Кони Айлънд, която в невъзможност на място да докаже невинността си, бяга от местопрестъплението и опитва да си пробие път до вкъщи. Обаче, пътят от Бронкс до периферията е дълъг и изпълнен с опасности, а в лова на Суон, Аякс, Рембрандт и компания помагат всички банди на Ню Йорк.
Така някак е изглеждала и нощта на привържениците на Ливърпул във Вечния град. Засади имало на всяка стъпка, всяка уличка носила смъртна опасност, а римските хулигани на веспи секли и ръгали англичаните, независимо от пола и възрастта. 13-годишен запалянко на Ливърпул за малко е касапски нарязан, имал повече от 200 шева само на лицето.
Не са виновни само римските хулигани за кървавата нощ - мнозина собственици на хотели, хостели и заведения за хранене не пускали англичаните в закупените стаи, било от отмъщение за загубата, или от страх, че и те ще бъдат нападнати. Полицията не само не е помагала на нападнатите англичани, а и самата тя ги грабила и млатила. Шофьорите на автобусите отказвали да превозят привържениците на Ливърпул до летището, така че една част от англичаните намерила спасение в посолството на Обединеното Кралство. С оглед на това което се случило тази нощ по улиците на Рим, невероятно е, че нито един запалянко на Ливърпул не е бил убит.
Кървавата римска нощ е била увертюра за Хейзъл, а след него вече нищо не е било същото
За отмъщение не е трябвало да се чака дълго, а то в своя най-кървав облик дошло след само година. Заради римските събития английските привърженици сключили между себе си временно примирие и се обединили, за да създадат "съвместна престъпна организация", чиито жертви трябвало да бъдат италианци. Дали наистина се е стигнало до смъртоносно събрание на което е договорено "окончателно решение на италианския въпрос", не знаем, но онова което знаем е, че в Белгия на 29 май 1985 дошли няколко хиляди хулигани от цяла Англия.
Само година след трагичните събития на Олимпико, във финала на КЕШ се срещнали бранителят на трофея Ливърпул и шампионът на Италия Ювентус. Стадионът домакин на финалния мач бил "Хейзъл", а в главния град на Белгия заедно с привържениците на Ливърпул, дошли и няколко хиляди хулигани от Лийдс, Нюкасъл, Лондон... Само с една цел, да отмъстят възможно най-кърваво на италианците. За да бъде парадоксът още по-голям, отношенията между привържениците на Рома и Ювентус били много лоши, но на англичаните това не им пречело. Достатъчно било, че в Брюксел идват италианци.
29 май 1985. Стадион "Хейзъл" в Брюксел. Няколко часа преди началото на мача хиляди привърженици са на терена. Хеликоптери откарват ранени и контузени. Полицията и войската опитват да въведат ред. Безуспешно. Броят мъртви расте с всеки изминал миг. Мачът е трябвало да бъде отложен, но УЕФА взела най-срамното решение в своята история - това мачът все пак да се изиграе. Играчите на двата състава били в шок, на трибуните продължавали да траят безредици, а доброволците и болничният персонал край тъчлинията събират трупове. Все повече са.
Когато мачът все пак е започнал, с един час и 27 минути закъснение, на никой не му е било до футбол. Италианците подкрепяли, повече от уважение към своите загинали колеги, ювентинците чак и нещо опитвали, а играчите на Ливърпул само стояли на терена, чакайки агонията да свърши. Само немската телевизия е имала храброст да прекъсне излъчването на мача, а уважаваният Л`Екип ден след трагедията излязъл с напълно черна корица на която пишело:
"Ако това е вашият футбол, тогава нека умре", било посланието отправено към УЕФА, която години по-късно все пак разказала защо твърдоглаво настоявала мачът все пак да се изиграе.
Треньорът на Ливърпул Джо Фейгън, за който това бил последният мач в кариерата, в пенсия е изпратен с трагедия, вместо с още един триумф.
"Това е футболен мач. Последният в моя живот. Вие го унищожавате. Моля ви, върнете се на трибуните и се дръжте разумно", молил през озвучителната система английските хулигани Фейгън, но те не слушали никого.
Както минутите минавали, информациите за жертвите били все по-точни и пълни. Първо се говорело, че има ранени, след това стигнали и първите вести за загинали. Пет, осем, па 24, па 36. Крайният баланс на трагедията - 39 мъртви и 580 ранени, от тях 43 са били в критично състояние.
В хейзълската трагедия, която имала своя пролог година по-рано в Рим, животът си изгубили 38 италианци и един белгиец.
"Ако "Хилзбъро" беше наша, английска срамота, "Хейзъл" беше европейска. УЕФА не направи нищо да попречи на трагедията, а от месеци се знаеше, че нещо такова може да се случи", в своята "Библия на футбола", величествената "The Ball is Round", написал журналистът Дейвид Голдблат.
След "Хейзъл" нищо вече не е било както преди. Английските клубове са изхвърлени от Европа за пет години, с тяхното изчезване в европейския футбол се създал вакуум, който по някакъв начин използвали Стяуа (1986), Порто (1987) и ПСВ (1988), а тогава на Апенините започнал да се създава нов световен футболен порядък чиято кулминация се случила в средата на 90-те, когато Серия А била една истинска футболна НБА.
След "Хейзъл" наистина вече нищо не е било същото.
Автор: Саша Чобанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар