Дика Стоянович: От Цюрих целта беше финал

Когато говорим за успехите на Цървена звезда по пътя към европейския трон, трябва да започнем от старта - мачът против Грасхопърс. Обаче, когато говорим за най-добрите играчи в тогавашната Купа на европейските шампиони, тогава трябва да отдадем голямо признание на единицата на Звезда, човешка и вратарска грамада, някой на когото Звезда е в сърцето от малък, но и човекът, който е записан в историята на футболната игра като капитан на единствения сръбски отбор спечелил "ушатия" трофей - Стеван Дика Стоянович.

Първата спирка на пътя на Цървена звезда към шампионския трон на Европа беше Грасхопърс. Първият мач е изигран в Белград пред препълнените трибуни на Маракана. Не върви по вода за домакините и от самото начало на европейската одисея попадат на швейцарско препятствие. Обаче, по думите на единицата на Звезда в състава на Люпко Петрович не е имало и грам съмнение в триумфа в двубоите с Грасхопърс.

- Всеки мач е труден сам по себе си. Началото по някакъв начин беше турбулентно. Не тръгнахме по най-добрия начин, а всякак искахме да стартираме с победа. Срещу Грасхопърс на Маракана хората очакваха наш триумф, но завършихме наравно 1:1. В нашия отбор нямаше съмнение дали в реванша ще сме с истинското си лице, но сред повечето привърженици навярно се вся страх да не отпаднем още в самия старт. Мнозина говореха, че сме добър отбор, но няма да направим много на терена. Драго ми е, че в Цюрих бяхме себе си и показахме силата на нашия отбор. В този реванш се видя колко потенциал имаме като състав.

Припомни си Стоянович и целия ход на първия мач против Грасхопърс, който изненадал домакините.

- Спомням си, че когато излизахме от тунела в първия мач чух виковете от трибуните. Стадионът беше пълен, беше хубаво време, а ние желаехме ново начало. Разбира се самият ход на мач не отиде в наша полза. Швейцарците при изпълнението на онзи пряк свободен удар с подаване разредиха нашата отбрана и така трябваше да се поместя, за да видя топката, а след това нямах шанс да я достигна, защото беше наистина прецизен удар. Въпреки това успяхме да изравним чрез Бине (Бинич - б.р.) преди края на първото полувреме. Много се написа как сме разочаровали, но ние знаехме, че само са ни изненадали. Бях убеден, че в реванша ще покажем кои сме и колко можем и бях прав.

Легендарният пазител на мрежата на Звезда се обърна и към факта, че целият негов период до финалния мач е белязан от необикновената и никога повторена грешка против Байерн в Белград.

- От моя ъгъл, трябва да призная когато някой иска да говори за този път към европейския трон, никога не получавам въпроси за Бари, а за полуфиналния мач с Байерн когато получих такъв гол. Това е съдбата на вратаря. Никой не говори за спасяването на гол във финала, а въпросите винаги са от типа - как се случи да получиш този гол между ръцете и краката - но това е така, грешките се виждат. Обаче, от тази гледна точка, на мен това ми е много симпатично, защото след моята грешка се класирахме на финала. Всичко завърши добре и съм много щастлив, че във финалния мач с Олимпик пазих цял мач така както трябваше. Така по някакъв начин допринесох отборът да спечели известния "ушат" трофей.

Като капитан на отбора, Стоянович е имал и допълнителна отговорност, а ни описа и как са изглеждали приготовленията преди финалния мач.

- Мисля, че имах по-голяма отговорност във финала заради грешката в мача с Байерн. Избран съм отстрана на отбора да бъда капитан, те ми дадоха доверие. Също така, всеки имаше доза отговорност, що се отнася до финала. Всички очакваха, че ще играем атакуващо във финала, просто бяхме такъв отбор, нападателен с много воля и желание. Имахме разговор преди мача когато Люпко ни пита дали искаме да играем както и досега и да не спечелим трофея или да играем както той смята, че трябва и да спечелим трофея. Нормално, всички казахме, че искаме да сме шампиони. Когато ни съобщи тактиката, имаше реакция по темата как ще вкараме гол, защото се решихме за защитна тактика. Люпко ни убеждаваше, че не трябва ние да вкараме гол, защото мачът ще завърши 0:0, ще играем продължения, каза, че аз ще спася една дузпа и ще спечелим купата. Буквално така говори, сега дали е предположил или е знаел, аз не знам, но се случи така.

Отборът в червено-бяло, който зарадва всички звездаши и истински любители на футболната игра е бил седем дни в карантина преди решаващия дуел с френския великан.

- Мисля, че влязохме спокойни в мача с Олимпик, защото целта на Цървена звезда от самото начало на сезона беше да стигнем до финала. На нас, когато преминахме пъклените дуели с Байерн и се докопахме до този финал, ни падна товар от гърба. Когато вече стигнахме до ситуацията да спечелим трофея, нормално беше и да се борим за тази възможност. Нямаше някакви напрежения в състава. Тази карантина и изолираност беше нещо добро за нас. Искрено, в един момент имаше "изкуствени напрежения", защото се приспахме по време на седемдневната карантина, така че беше естествено малко да се разбудим. Харесваше ни всичко това. Бяхме разделени от другите, нямаше покани за карти, никой не ни посещаваше, така че наистина можехме да се посветим 100% на мача против Олимпик.

Стоянович изтъкна, че червено-белите не са допуснали бързите играчи на Олимпик лесно да пробият защитната тактика на Люпко Петрович.

- За всеки спортист е нормално да усеща, в такива мачове, една доза положителна тръпка. Обаче, когато мачът започна емоциите полека изчезнаха и след първите намеси се чувствах както и на всеки предишен мач. Не сме били наясно с величината на този мач. Смятам, че преди всичко, Люпко много добре "разчете" играта на Олимпик. Цялата наша тактика беше такава, че да не оставим на Марсилия да е в нашата половина, да не ни излъжат да излезем напред. Имаха изключително бързи играчи като Папен, Пеле, Уодъл, които бяха непредвидими. Целта беше да не се залетим, за да не ни вкарат гол от контра.

Дика говори и за тези известни дузпи, които бяха като сметаната на тортата за белградския състав.

- През кариерата опитвах да си водя бележки кой играч къде стреля. Когато гледах по телевизията някой да изпълнява дузпа си записвах това в една своя тетрадка. Тук имах записано,че Аморос, който е първият техен изпълнител, е бил дузпа само веднъж и то в дясната страна на вратаря. Така че аз от началото реших да бъда спокоен и, когато той ритне топаката, с всички сила да тръгна надясно. Успях в това, но опитах да остана възможно най-спокоен и може би малко го озадачих, че останах на място. Имах и доза късмет, защото не би по земята, а полувисоко, което за вратарите е идеална топка за спасяване. С оглед на това, че имахме тази преднина от старта, нашите играчи може би бяха още по-мотивирани да не пропуснат нито една дузпа и всичко завърши така както искахме ние. Днес, след 29 години нашият успех в Бари има далеч по-голяма стойност - подчерта легендарният Стеван Дика Стоянович.

На Обамеянг му омръзна в Арсенал, отказа нов договор

Габонецът е решен да си отиде през лятото.

Омръзна му на Обамеянг в Арсенал. Още един сезон, който заплашва да бъде пълен провал, отчайваща атмосфера вътре в състава, всичко това е далеч от онова което бързоногият нападател желае. И заради това не иска и да чуе за нов договор.

Арсенал опитва по всички начини да убеди габонеца да продължи договора. Актуалният изтича през лятото на 2021 година. Но, продължение на сътрудничеството няма да има. Както пишат британските медии, нападателят на "топчиите" отказа да преговаря за нов договор. Просто иска да си тръгне от клуба и то по възможност през следващото лято.

Сега управата на Арсенал е в дилема: дали през лятото да продаде Обамеянг и поне да си върне пари, може би и да спечели нещо, защото от Борусия (Дортмунд) беше доведен за 65 000 000 евро, или, все пак, да го задържи до изтичането на договора, тъй като вече година и половина е първа перла на "топчиите", чиито резултати щяха да са още по-слаби без неговите голове.

Част от медиите дори пишат, че в Арсенал размислят за трампа с Реал, защото знаят, че мадридчани се интересуват от Обамеянг, като могат да вземат Лука Йович и пари, но тази история не изглежда сериозна, нито реална.

Обамеянг и през този сезон е голмайстор на "топчиите", в 18 мача във всички надпревари е постигнал 12 гола.

Ройс: Какво повече може да иска футболист?

Барселона и Борусия (Дортмунд) се подготвят за сблъсъка на Ноу Камп в Шампионската лига. Марко Ройс не е възпрян от невероятната серия на каталунския клуб в турнира и заяви на пресконференцията: "Ние ще се опитаме да спечелим този мач."

Капитанът говори разпалено за предстоящия сблъсък, който е непозната територия за повечето от състава. Въпреки че Борусия се състезава на международната сцена 10 поредни сезона и ще запише своето 259-о европейско появяване, двата клуба са се срещали само веднъж преди - във финала за Супер купата през 1997, като победители в Шампионската лига и прекратения турнир Купа на носители на национални купи. "Да играя тук за пръв път, в този страхотен град срещу този страхотен клуб - какво повече може да иска футболист?", каза Ройс, добавяйки: "Ще опитаме всичко да спечелим този мач."

Първият мач като план за успех

Жълто-черните бяха агонизиращо близо до победата в първия мач, доминирайки над каталунците през всичките 90 минути - но Тер Щеген беше в добра форма между гредите и се оказа непреодолим тази вечер. Мачът все още може да послужи като план за успеха довечера. "Ние играхме много добре вкъщи, имахме много положения - много повече от Барса - и се защитавахме добре, пресирахме добре и натискахме. Можехме да спечелим", заяви Люсиен Фавре, който добави и следното преди предстоящия сблъсък между клубовете. "Искаме и се нуждаем от голямо представяне. Винаги е трудно срещу Барселона и особено далеч от дома. Но ние гледаме с нетърпение към този мач."

"Не трябва да сме прекалено прибързани"

Подходът е напълно ясен. "Трябва да атакуваме смело и умно, и не трябва да сме прекалено прибързани", заяви Фавре, добавяйки: "Не ти помага, ако отнемеш топката и пак я загубиш веднага срещу такъв отбор." Ройс каза: "Ние искаме да играем с кураж и увереност. Ако играем както в първия мач, имаме добър шанс."

Капитанът отхвърли проблемите в защитата на домакините като потенциално "предимство" за своя отбор. "Това не е от значение, защото те имат добър и широк състав. Има много добри опции за всяка позиция." Борусия е без Пако Алкасер (Фавре: За съжаление, защото той е много клиничен пред вратата), Якоб Бруун Ларсен и Томас Дилейни.

Модрич: Най-много ме удряха в Требинье, па в Баня Лука и Зеница

Лука Модрич наскоро публикува автобиография под заглавието "Моята игра" в която, между останалото, описа и периода в кариерата, който проведе в Премиер лигата на Босна и Херцеговина.

Националът на Хърватия като 18-годишен носи екипа на мостарския Зрински през сезон 2003/04 и още тогава загатнал, че е световна класа.

"Когато започнах да тренирам, в очите на клубните специалисти, но и от трибуните, виждах въпрос, който ме следва през цялата ми кариера: "Айде бе, па къде този малкият мършав ще играе в Премиер лига?!". Вече бях имунизиран към тези съмнения, така че и тези от началото на мостарския епизод не ме тревожеха. Истина е, че за пръв път трябваше да меря сили в мъжкия футбол, и то много агресивно, но бях подготвен", пише Модрич в своята книга.

Той призна, че противниците не са го щадили и разкри къде е получавал най-много "бой".

"Премиер лигата беше доста груба, а особено тежко беше да се играе в гостуванията. Най-зле беше в Требинье, а за нюанс по-малко в Баня Лука и Зеница. Съдиите просто не защитаваха гостуващите играчи. Получих прилично удари по краката. Например, в Требинье загинаха моите най-любими кори, с образа на Роналдо, които пазех и ревниво съхранявах. Някакъв тип ми влезе с подметката и металните бутони пробиха дупка в пластмасовата кора! Роналдо ме спаси от по-тежка травма", разкри Модрич.

Rare photo of Luka Modric during his Zrinjski days in 2004. pic.twitter.com/JXH7FfEcoD

— Mootaz Chehade (@MHChehade) 8 май 2018 г.

Въпреки тези грубости играенето в Премиер лигата на БиХ му е помогнало в продължението на кариерата.

"Научих се бързо да се измъквам от дуел, още с приемането на топката в ход да побягна на противника, бързо да подавам. Бях лек и това много ми помогна. Физически добре отработвах мачовете, а единствен проблем представляваха крампите. Почти на всеки мач след 60 минути игра получавах крампи предимно на прасците. Не се тревожех. Приписвах това на младостта и приспособяването към усилията на мъжкия футбол".

Модрич в своята автобиография споменава и атмосферата на стадионите в Премиер лигата на БиХ, където нерядко се случват националистични изблици.

"Имаше доста зрители по трибуните, особено на по-силните мачове с Широки бриег, Сараево, Железничар. Създаваше се впечатляваща атмосфера, но се усещаше и междуетническо напрежение. През цялата кариера обичах повишения заряд на терена и на трибуните, но тогава в Премиер лигата на БиХ беше доста несгодна атмосфера", изтъква Модрич.

В Зрински е носил екипа с номер 23, който е избрал заради Майкъл Джордан и Дейвид Бекъм.

Заради своите отлични игри в екипа на Зрински получи и наградата "Филип Шунйич - Пипа", която привържениците на мостарския клуб връчват на най-добрия играч на отбора. Изтъкна, че този трофей продължава да му е важен, защото е първият индивидуален, който е спечелил в кариерата.

Марин: Заслужено до Шампионската лига

Капитанът на Цървена звезда Марко Марин не скри задоволството по повод класирането на Цървена звезда в груповата фаза на най-елитния европейски турнир.

- Стадионът, нашите привърженици и цялата държава са заслужили Цървена звезда да играе в Шампионската лига и най-големите европейски отбори да дойдат на Маракана. Ние дадохме всичко от себе си, след две седмици почивка, от първия кръг квалификации, фокусът ни беше само над влизането в Шампионската лига и успяхме в това - заяви капитанът на червено-белите.

Не му беше лесно на магьосника на Звезда, който предвожда храбрите съотборници до успеха в тези квалификации.

- Беше тежко да се играе тази вечер, но ние сме в плейофа за влизане в Шампионската лига и е нормално винаги да е неизвестно на терена. Не сме и очаквали да имаме лесен мач. Тактически изиграхме добре първото полувреме, не съм сигурен дали гостите изобщо имаха възможност за гол. Борихме се и чакахме възможността в тази 60-а минута. Родич фантастично изтича, а Вуканович постигна отличен гол. В края на първото и началото на второто полувреме отборът на Йънг Бойс беше по-агресивен, но успяхме да се защитим и заслужено да влезем в Шампионската лига - заключи Марин.

Марин: Искаме отново в Шампионската лига

С нова магична асистенция Марко Марин събра Ричмънд Боачи с гола и даде заявка за голям успех. Все пак, за потвърждението беше необходимо Цървена звезда да премине през мач, който изобилстваше с вълнения, а празникът дойде едва след дузпи. След елиминирането на Копенхаген, асистентът за повеждащия гол с усмивка направи резюме.

- Обещахме преминаване миналата седмица и това и направихме. Показахме характер, въпреки завръщането на съперника и червения картон на Милунович. Борихме се до края, вярвахме до последната минута. Накрая дузпи, изблик на емоции и класиране в следващия кръг. Много сме щастливи - заяви капитанът на сръбския шампион.

Марин изтъкна, че с този успех не е сложена точка на червено-белите амбиции.

- Играхме много добре в първото полувреме. Осигурихме си групова фаза на европейски турнир трета година поред. Знаете ни и не бих говорил много, искаме отново да влезем в Шампионската лига.

Успехът бе украсен с празнуване с около 2000 звездаши.

- Капитанската лента завърши при моя кум. Имахме феноменална подкрепа от трибуните от които ни ободряваха членове на семействата и приятели. Днес играхме за нашите семейства. Шефът каза преди мача: забравете всичко и играйте за жените и децата. Дават ни всекидневна подкрепа и с това им се издължихме.

Въпреки чудесния мач, Марин уцелвайки горната греда от дузпа внесе допълнително напрежение в рулетката на дузпите в самото начало.

- Уцелих гредата. Жалко, че не влезе, но в тази ситуация е супер чувството и когато пропуснете дузпа. Важното е, че се класирахме. Беше тежко с десет играча, да бяхме останали с 11 щяхме да решим този мач в 90 минути. Следва дуел с Йънг Бойс, ще има доста наши привърженици и в гостуването, както от Швейцария така и от Германия - заяви Марин.

Героят на Румъния: Сестра ми почина като бях на 9, обещах да я отведа на всички стадиони по света

Младежкият национален отбор на Румъния със своите чудесни резултати на Европейското първенство привлече вниманието на футболната общественост, но повечето не са запознати с тежката житейска история на лидера на тази селекция Йонуц Раду.

Отличният пазител на мрежата и капитан на отбора преживял семейна трагедия преди 13 години, когато като деветгодишен останал без сестра. Раду оттогава със себе си винаги носи тениска с образа на починалата Ема.

"От идването в Италия тениската с нейния лик е тук, винаги я нося със себе си. Когато бях млад обещах, че ще я нося на всички големи стадиони по света. Бях на девет години когато умря. Тениската винаги оставям поред дясната греда, така винаги имам усещането, че е до мен", каза Раду.

Румънците са своеобразна сензация на шампионата в Италия и Сан Марино, първо убедително биха хърватите, а след това и англичаните, с което привлякоха вниманието на любителите на футбола. След два дни ги очаква сблъсък с Франция за първото място в Група С.

Денят в който си отиде легендарният Райко Митич

На днешния ден през 2008 година завинаги ни напусна първата звезда на Звезда и футболист, който е участвал в създаването на Цървена звезда - Райко Митич.

Беше легенда във всеки смисъл на тази дума, един от най-големите футболни майстори, които клубът е имал, игрова и човешка грамада.

Легендарният ас е роден в село Дол, близо до Бела Паланка, на 19 ноември 1922 година, а ни напусна на 29 март 2008. Червено-белите цветове брани 14 сезона - от основаването на 4 март 1945 година до ноември 1958. Изигра 572 мача и постигна 262 гола, беше капитан и допринесе за спечелването на шест титли.

Заради голямото джентълменство което го красеше на терена и извън него беше любим футболист. Благодарение на своя труд, отдаденост и човещината, която излъчваше, беше любим във всички кръгове, а всякак един от символите на Цървена звезда и човек по който спонтанно са определени правила на поведение.

Може би е достатъчно да се каже и това, че е получил статус на първа звезда на Звезда!

Голямата част от любителите на червено-белите никога не е имала възможност да види на терена магиите, които правеше. Чичо Райко важеше за голям господин, който с ненадмината харизма, знание и голове беляза началната ера на Цървена звезда. Футбол е започнал да играе на ливадите на белградския Кошутняк, а продължил в клуба със същото име, който се състезавал в трето ниво на Белград. През лятото на 1938 става член на младежкия отбор на БСК, а по-късно и в мъжкия състав на този някога славен предвоенен клуб.

От 1944 година продължава да играе, за да на 4 март 1945 да стане член на Цървена звезда, а по-късно неин капитан, символ, легенда и първа звезда. В 14 шампионатни сезона е носил червено-белия екип като един от най-добрите играчи в историята на клуба. Като капитан, Митич шест пъти предвожда съотборниците до титлата шампион на Югославия: 1946, 1951, 1953, 1956, 1957 и 1959 година. Трофеят Купа на Югославия със Звезда е печелил в четири случая: 1948, 1949, 1950 и 1958 година.

С екипа на Цървена звезда се прощава на 29 ноември 1958 във финала за Купата, триумфално с 4:0 против мостарския Вележ в Белград.

През 11 години играене за националния отбор на Югославия записа 59 участия и за представителния състав постигна 32 гола.

За живота и случките, които са свързани с чичо Райко, са разказани много истории и анекдоти. Множество примери доказват кой е бил и защо Цървена звезда винаги ще се труди името Райко Митич да бъде изтъкнато и видимо. Защото, това е най-малкото, което чичо Райко е заслужил! Пред западната трибуна гордо стои паметник, който носи неговото име. Тук е, за да ни наблюдава винаги и някак да припомня винаги да бъдем още по-усърдни, по-достойни и по-почтени, пише клубът.

Въпреки че слезе от сцената на живота на 29 март 2008 година, оставяйки след себе си незаличима следа в клуба и държавата, завинаги ще живее в червено-белите спомени и ще бъде онази звезда, която вечно блести.

Има надежда за честната игра!

Бекназ Алмазбеков, капитан на младежкия отбор на Галатасарай (до 14 години), демонстрира на по-възрастните, по-опитните от себе си как трябва да се държиш на терена.

Момчето родено в Киргизстан, 13-годишен капитан на състава, падна в наказателното поле на противника и беше отсъдена дузпа.

Алмазбеков, който не опита да спечели наказателен удар, а изгуби равновесие и падна, взе топката, изпълни дузпата, но я прати далеч от вратата.

В този момент Галатасарай водеше с 1:0, а мачът завърши при резултат 3:0.

Fair play: Galatasaray U14 captain Beknaz Almazbekov earns widespread praise with an excellent act of sportsmanship after he deliberately missed a wrongfully awarded penaltyhttps://t.co/xBKao6PUdm pic.twitter.com/QmKXt08q5B

— DAILY SABAH (@DailySabah) 27 март 2019 г.

Икарди с най-оригиналната честитка за рождения ден на доведения си син

Капитанът на Интер Мауро Икарди показа на целия свят как да бъдеш най-добрият втори баща който дете може да има.

За десетия рожден ден на своя доведен син Валентино той направил една от най-оригиналните честитки, които е получавал някой негов връстник.

За да направи възможно най-добрата честитка за своя доведен син, Икарди е събрал редица колеги футболисти, които честитили на малкия Валентино, а видеото публикувал в своя Инстаграм.

Сред останалите, във видеото са Кристиано Роналдо, Лионел Меси, Лука Модрич, Матео Ковачич, Хавиер Санети и редица други.

Вижте видеото и се одушевете:

Вижте тази публикация в Instagram.

Una piccola parte di questo bellisimo videoregalo per Valentino per i suoi 10 anni 🎂🎊 Grazie a tutti quelli che hanno fatto parte di questa sorpresa 👏 Tantissimi Auguri @valentino.lopez9 👏 . . #birthday #happybirthday #MI9 @mauroicardi @leomessi @cristiano @lukamodric10 @paulodybala @cavaniofficial21 @radja_nainggolan_l4 @lautaromartinezz10 @mateokovacic8 @lichalopez2 @javierzanetti @diegomilito @cabeza_6 @cuchucambiasso @setoo9 @fguarin13 @vecino @danilodambrosioreal @keitabaldeofficial @milanskriniar

Публикация, споделена от Mauro Icardi - MI9 (@mauroicardi) на Яну 25, 2019 в 12:43 PST

Милан Вилотич: С тумор с размер на юмрук играх мачове

Сръбският футболист и бивш капитан на Цървена звезда сумира своята турбулентна кариера, борбата с рака и днешния футбол.

За своите 32 години е променил пет клуба. Във всичките пет е бил капитан. Любим сред съотборниците. Сред треньорите и управата? Па, не точно. Борец, състезател и бунтовник с причина. Неговият път от Баново бърдо до Цюрих не е бил равна писта поръсена с рози. В кариерата е изиграл безброй важни мачове.

Най-важният мач е играл срещу опаката болест. Игра и победи рака. Изтанцува "тангото на смъртта" в стила на най-добрите уестърн герои. Дръзко и гордо. Без патетичност и самосъжаление. С остър поглед изпрати нечестивия злодей от сцената. Главният герой Милан Вилотич, който някак далеч от очите на сръбската спортна общественост вече шест години играе футбол в Швейцария, в момента за Санкт Гален.

"Професионалният футбол вече не е здрав спорт. Иван Ергич даде най-доброто описание на сегашната ситуация във футбола, сравнявайки футболистите с модерни гладиатори. Жал ми е заради това, защото продължавам да обичам футбола; по детски, искрено. Парите унищожиха всичко. Няма вече идентичност. Как днес да се привържеш към някой клуб, да се идентифицираш с него, да станеш негов привърженик? Всичко е мигновено. Чак и клубове с традиции губят своята идентичност. Няма вече играчи към които да се привържеш. Шампионската лига стана лига на мощните и богати клубове. Но това не са шампиони. Всичко по примера на Америка, който има пари този играе. Продава се картина. От стадиона, публиката до играчите. На ТВ не изглежда хубаво стадион с атлетическа писта, публика, която пали пиротехника, играч, който се бунтува заради грешни съдийски решения. Играчите като вкарат вече не могат да тичат към привържениците и да споделят радостта с тях. Сега по трибуните са туристи с фотоапарати. Губи се атмосферата. Всичко е някак без емоция. Това не ми харесва. Вярвам, че хората в някакъв бъдещ период ще се обърнат и ще кажат - е, стига толкова, това вече няма връзка с футбола", изговаря на дъх Милан Вилотич, няколко дни преди новата 2019 година в интервю в центъра на Белград.

- Но ФИФА пласира историята, че повечето от тези неща прави, за да се попречи на насилието и да отдалечи хулиганите от трибуните. Виждаме как изглежда сръбското дерби?

- Аз съм закоравял привърженик на Цървена звезда, но винаги съм имал здрав поглед към дербито с Партизан. Никога не съм давал някакви изявления, за да се създава лъжливо напрежение. Една от интересните ситуации ми се случи когато седях в една кръчма. Бяха заети само две маси. В един момент при мен дойде Чеги, лидер на привържениците на Партизан, и се поздрави с мен. Накрая събрахме двете маси и останахме до сутринта. Искрено вярвам, че съществува повече здраво съперничество, но системата функционира така, че е по-добре да се пласира и подсилва негативната история, около каквото и да е, а така и със запалянковците.

- Като вече сме при страстта и емоцията, ти си останал запомнен като играч, който е имитирал Просинечки на тренировките, като някой който непрекъснато влиза в сблъсък с треньорите и съотборниците. Чак и веднъж си и отстранен и от отбора на Звезда. Какво точно се случи? Колко истина има във всички тези истории?

- За пръв път някой да пита мен какво се случи наистина. Поемам отговорността в смисъл, че изобщо някога съм опитвал да реша някои неща за които не е трябвало и да размислям. Но всичко от моя страна е било от добри намерения. Далеч от това да съм имитирал Просинечки. Исках ние като отбор да поставим основи на някаква система. Не срещнах подкрепа. Моят характер и енергия се разминаваха с енергията, която носи Просинечки. Добрата тренировка и мотивирана група са ключ към успеха. Играчите би трябвало да знаят по какъв път се върви, да знаят защо са дошли на тренировка. На мен ми изглеждаше в този момент, че при Просинечки това не се знаеше. Всичко кулминира с отнемането на капитанската лента. Решението на клуба понесох тежко, но го приех и не съм правил никакви проблеми. От дистанцията на сегашното време смятам, че Звезда е над всички нас и не е било моя работа да търся правда или да поправям някои неща.

- Малко след това се стигна до конфликта със съотборника Борха?

- Конфликтът с Борха се случи шест месеца по-късно, след дербито на Маракана което загубихме с 0:2. Това дерби беше много важно за нас в този момент. Бях много бесен заради загубата, и такъв влязох в съблекалнята. Чужденците не разбираха ситуацията. Мислеха, че моето недоволството е насочено към тях. Борха, като твърд тип, застана в защита на чужденците и се стигна до конфликта. Вестниците после писаха, че аз съм против чужденците, но това също така е абсолютна неистина. Разни интереси доведоха до това историята да се обърне. Да не се говори за загубата в дербито, а да се обърне историята, че аз съм виновен за всичко. Бях преместен във втория отбор със забрана да влизам в съблекалнята. През следващите шест месеца, по-точно до края на сезона, не играх изобщо. Но това е само още една лекция.

- Но и поред всички истории и твоето неучастие се появи Грасхопърс с добро предложение? И тук се появиха проблеми около сумата на трансфера?

- Вярвам че ако всички имаме същия интерес, тогава лесно ще намерим път до решение на всяка ситуация. В този момент всеки имаше някакъв свой интерес. От управата на клуба до привържениците. Искрено, нямах много предложения. Появиха се хората от Грасхопърс и ми предложиха договор. Спортният директор ми каза: "Мен не ме интересува какво се пише по вестниците в Сърбия, аз видях каквото видях, и искам да ни помогнеш."

Казаха ми, че са ме следили, знаят за моя характер, и искат да бъда лидер. Тогава те реконструираха отбора. Вкараха много млади играчи, млад треньор. Не съществуваше изискване за резултати. Всички ни прогнозираха изпадане от първенството, а ние завършихме сезона на второ място само с три точки по-малко от, в този момент, мощния Базел. Успяхме и да спечелим Купата на Швейцария, точно в директен дуел с Базел.

- След добрите игри в Грасхопърс преминаваш в Йънг Бойс.

- Това е най-големият трансфер между два швейцарски клуба. Макар че тук се подредиха доста парчета от пъзела. Искаха ме и Базел и Йънг Бойс, така че чрез тяхното наддаване се стигна до силен договор. Трябва да кажа, че на мен ми беше много хубаво в Грасхопърс и не търсех трансфер на всяка цена. Обаче, Грасхопърс не стоеше добре финансово и за тях с моята продажба беше възможност да си облекчат ситуацията. В Йънг Бойс се чувствах супер. Тренирахме добре, добре играехме. Опитвахме се да стигнем до титлата, но не успяхме. Накрая, когато аз си тръгнах те я спечелиха. Много ми е драго заради това, защото като град и като клуб всякак заслужават това.

- След две години се връщаш в Грасхопърс?

- Грасхопърс беше в много лоша ситуация когато ми се обадиха. Имаха осем поредни загуби. Бяха в зоната на изпадането. Дойдоха с историята да им помогна да останат в лигата. Да завърша кариерата при тях и да остана да работя в спортния сектор на клуба. Успяхме да осигурим оцеляването. Обаче, в момента когато ни тръгна добре се стигна до внезапна смяна на треньора. Доведоха Мурат Якин. Той опита да направи свой частен клуб. Чак и управата влезе в проблем, че трябваше да му отстъпва. На мен това не ми хареса. Аз имах една вътрешна разправия с него. По-късно това използва страна, която също искаше да поеме клуба. Нашата вътрешна писмена комуникация дадоха на журналисти, в която аз реагирах на неща, които не ми харесваха и това директно казах и на Якин. Разбира се, отново аз излязох като някой, който търси правда, иска да смени треньора, подрива отбора... Въпреки че всички хора работещи в клуба заедно с играчите застанаха на моя страна. Но хората там са малко роботи, плашат се да имат свое мнение и мислене. Течението което даде тази комуникация на журналистите използва ситуацията и успя да изгони Мурат Якин и да поеме клуба.

- Тогава си отиде от Грасхопърс.

- Ситуацията в клуба беше много лоша, нездрава. Двете страни, които се бореха за надмощие гледаха изключително своите лични интереси, а не интересите на клуба. Не исках повече да участвам в това. Санкт Гален се появи с ясна идея. На мен ми отговаряше и напуснах Грасхопърс. В клуба точно знаят какво очакват от мен. Да тренирам добре, да съм подготвен и да вляза когато на отбора е нужна помощ. Доброто нещо е, че не трябваше и да променям града. Останах да живея в Цюрих.

- Твоята кариера за съжаление беше белязана от болест. Успя да победиш тумор и да се върнеш на терена. Как изглеждаше тази борба?

- Много се писа за това. Правеха се патетични истории, а това много ме нервираше. Аз съм дал едно единствено интервю и то за списание Здраве, за да по някакъв начин да окуража хората, които преминават през онова през което минах аз. Гостувах и в предаването на Иван Иванович, но щом започна снимането съжалих, че съм дошъл. И той искаше да направи патетичност, всички да получим евтини точки сред зрителите. Всичко се изписа. Имаше много неистини. Хората седяха с доктори и записваха под маса на коляно, а не разбират медицинските термини, и накрая публикуват тотални неистини. Съществуваше интерес да се замазват очите на хората с тази тема. Истина е, че се стигна до промяна в лопатката на лявото рамо.

Отидох на прегледи и докторите ми поставиха грешна диагноза. Казаха ми, че това е безвредно и не трябва нищо да се пипа. Шест месеца по-късно злокачественият тумор израстна до размера на юмрук. Болките бяха непоносими, не можех да спя, тренирах под лекарства, но бях заслепен, че трябва да постигнем добър резултат в квалификациите за Европа. Когато отпаднахме от квалификациите на Лига Европа, седях в съблекалнята и разбрах, че половината мач не го помня от болки.

Реших да отида на по-детайлни анализи. Направиха ми биопсия на Банйица, но за такъв вид тумор не трябва да се прави биопсия. Тогава започна състезание с времето. Трябваше спешно да се направи истинска операция, за да не се разрасне тумора, тъй като биопсията разби пашкула в който той се намираше. В този момент се появи Деян Станкович на когото никога няма да мога да благодаря достатъчно. Той направи контакт и ми даде възможност след две седмици да бъда на операционната маса в Болоня, при най-добрия ортопед на света, професор Марио Меркури. Направени бяха две операции. Първата от пет часа, и на следващия ден втората, от два часа и половина. След операцията професорът ми каза "Ще играеш ти футбол още". В този момент не мислех за футбола и продължението на кариерата. Единствено ми беше важно да оздравея. Операцията премина отлично. Аз се оправих по-бързо отколкото се очакваше. И след четири месеца бях в Италия на контрола, след която получих разрешение от професор Меркури, че мога да продължа да играя футбол. Върнах се и играх по-добре футбол отколкото преди. Най-големият проблем беше да убедя хората в Звезда, че съм готов.

- След победата над болестта продължаваш с футбола сякаш нищо не се е случило. Ставаш капитан на Звезда, в Швейцария правиш отлична кариера. Като награда стига повиквателна и за националния отбор. За националния отбор, обаче, изигра само три мача. Дали мислиш, че можеше да заслужиш и повече?

- Аз съм много щастлив и за тези три мача. Тогава в националния отбор играеха феноменални играчи с които аз не можех да се меря; Видич, Иванович, Суботич. Па, Бишевац беше четвърта опция, а той тогава играеше в Лион и е обявен за най-добър защитен играч във френското първенство. Идваха младите Настасич и Райкович, трябваше и тях полека да ги въвеждат в системата.

- В един мач си играл против Роналдо, Зидан, Фиго, Карембьо...?

 - Този мач се играе с хуманитарни цели. Роналдо и Зидан съставяха отборите и решиха да играят двубой против Йънг Бойс. Спомням си когато дойдох на стадиона и видях списъка с имената и буквално замръзнах. Тук имаше 35 играчи, а аз не знам кого от тях обичах повече. Заради тях и започнах да играя футбол. За мен Роналдо е най-добрият играч на всички времена. Знам че нашите физиотерапевти играха "хартия, камък, ножица" кой ще бъде в техния отбор. Имам усещането, че съм играл против тях докато още бяха активни, в един момент само спрях, гледах какво правят и се наслаждавах.

- Накрая, какво след футболната кариера? Оставаш във футбола?

- Евентуално като треньор в младежките категории, но не съм сигурен. Не ми харесва как изглежда сегашният футбол. Смятам че всичко това може да изглежда различно. Но засега още нищо не съм решил. Може би, когато отново се срещнем след шест месеца ще съм взел някакво решение.

Савич: Без конкуренция в Сърбия

С капитанската лента около ръката Вуядин Савич води съотборниците в последния мач за 2018 година. Чукарички беше победен с 2:1 в гостуване преди зимната пауза и отиването на заслужена почивка.

- Срещу Чукарички ми беше първи мач, който изиграх след срещата с Ливърпул. Имах проблем с контузия, който продължи няколко седмици. Драго ми е, че преди края на годината успях да изиграя още един мач в сезона. Съжалявам, че не успях да се възстановя за още някоя среща в Шампионската лига, но означава много за мен, че играх на Баново бърдо. Още веднъж доказахме, че сме без конкуренция в Сърбия и отиваме в отлично настроение на заслужена почивка. Тази 2018 година беше като от мечтите, всеки Делиjа трябва да бъде горд с това което постигнахме. Обещаваме още по-добри игри напролет. Не сме отпуснати, още нищо не е свършило, но сме доволни, че имаме голяма преднина в сравнение на най-близките конкуренти Раднички и Партизан - заяви Савич.

Дуелът на Баново бърдо първоначално беше планиран за събота, но лошото време и големите количества сняг отложиха мача, който след големи усилия да се почисти терена се изигра в неделя от 20:30.

- Когато чакате мач чието начало се премества от час на час със сигурност се създава нервност. Все пак, треньорът Владан Милойевич и неговия щаб направиха всичко да бъдем напълно отпуснати, психологически ни подготвиха за мача и когато и да беше назначен да се играе щяхме да играем и победим. Бяхме решителни в това да завършим с победа 2018 година.

И поред това което е направено теренът да бъде в оптимално състояние, беше много несгодно за игра.

- Със сигурност условията не бяха приятни, но ние сме професионалисти, свикнали сме на всички настилки. Сигурно мачът щеше да е още по-добър и по-качествен да се беше играл в други условия. Чак и на такъв терен изиграхме фантастично първо полувреме, над очакванията ако погледнем качеството на терена. Разбира се, че ми е жал, че не успях да постигна гол, имах две добри възможности, но има време и за това, за радост на всички наши привърженици.

Звезда започна полусезона в средата на юли и изигра невероятен брой мачове, колкото някои клубове записват за цял сезон.

- Имахме дълъг сезон, 37 мача са зад нас. Започнахме подготовки в юни, минаха шест месеца в пълен ритъм на игра сряда па неделя. Всичко това пребродихме, още веднъж доказахме, че можем. Свикнахме с европейски ритъм, защото вече втора година играем така. Натрупахме голям опит и това ще ни е много значимо в следващата година.

За край, високият бранител има послание за привържениците, които дадоха подкрепа през цялата година.

- Нашите привърженици могат да очакват още по-успешна 2019 година. Истинските звездаши с много оптимизъм трябва да влязат в Новата година. Нашите цели са познати, дубъл, а след това отново атака на Шампионската лига. Всички видяхме как изглежда Шампионската лига и колко са щастливи хората когато се състезаваме с най-добрите. Искаме винаги да даваме това на нашите запалянковци - подчерта Вуядин Савич.

Испанците: Дете на войната събори Меси и Роналдо, немците: Фантастична година за хърватския майстор

Очаквано спечелването на Златната топка от Модрич не получи твърде много пространство в западните медии, въпреки че всички поне на корицата, ако не и в ударните вести имат голямо признание за хърватския капитан.

Модрич с над 200 точки разлика победи пред Кристиано Роналдо и Антоан Гризман, а четвърти беше Килиян Мбапе. Испанският Марка, вестник наклонен към Реал още в деня на връчването в печатното си издание обяви, че Модрич печели Златната топка, а след официалното потвърждение на своя портал публикува текст под заглавие "Мечтата за топката".

"Завинаги в книгите ще остане записано, че през 2018 година тази награда е спечелило дете на войните на Балканите което така прекъсна десетгодишната доминация на Меси и Роналдо. Неговият път до върха е бил изпълнен с препятствия. Четници са убили дядо му, трябвало е да бяга от войната, но е успял да преброди всичко. "Преживял" е и твърдият преговарящ в Тотнъм Даниел Леви, а на най-голямата сцена, онази в Реал, смълча критиците и спечели сърцата на всички. Ако го нямаше него и онова центриране от ъглов удар към Рамос във финала на Шампионската лига през 2014 година, нямаше и да има истории за четирите титли от топ турнира в последните пет години", стои в емоционалния текст на Марка.

"Хърватският майстор имаше фантастична година. Трети пореден път спечели Шампионската лига и беше един от най-добрите играчи на Реал. Беше ключов и в чудесното участие на Хърватия в Русия, а потвърждение за всичко това дойде в облика на Златната топка", кратко обяви немският Кикер.

Модрич влезе в историята: Лука е първият, който постигна това!

Лука Модрич стана първият футболист, който в същата година е прогласен за най-добър играч на Световното първенство, в избора на ФИФА и според Франс Футбол.

Въпреки че футболната история е пълна с великани никой досега в една година не беше успявал да спечели трите най-важни индивидуални признания. Лука е първият, който събра наградите за най-добър футболист на СП, ФИФА и Франс Футбол.

Бразилците Роналдо и Ромарио, французинът Зинедин Зидан и италианецът Фабио Канаваро са печелили по две от трите награди в една година, а това не се е отдавало и на Лионел Меси и Кристиано Роналдо.

Разбира се, всичките награди не са започнали по едно и също време. Международната футболна федерация (ФИФА) за пръв път избира най-добър футболист на годината през 1991. Най-добър играч на Световно първенство официално се избира от 1982 година, докато Златната топка на Франс Футбол е връчена за пръв път през 1956 година. А едва от 1995 могат да я печелят играчи, които не са европейци.

Всичките три награди се връчват от 1991 година, а от 2010 до 2015 Франс Футбол и ФИФА връчваха заедно Златната топка. В този период са изиграни седем световни шампионата и само Лука събра всичките три трофея.

2018 - СП/ФИФА/Франс Футбол - Модрич

2014 - СП - Меси - ФИФА/Франс Футбол - К. Роналдо

2010 - СП - Форлан - ФИФА/Франс Футбол - Меси

2006 - СП - Зидан - ФИФА - Канаваро - Франс Футбол - Канаваро

2002 - СП - Кан - ФИФА - Роналдо - Франс Футбол - Роналдо

1998 - СП - Роналдо - ФИФА - Зидан - Франс Футбол - Зидан

1994 - СП - Ромарио - ФИФА - Ромарио - Франс Футбол - Стоичков

Речта на победителя: Това е награда за всички мои съотборници и треньори, за къртовски труд и вяра

Капитанът на хърватския национален отбор Лука Модрич тази вечер в Париж получи най-важната индивидуална награда в света на футбола - Златната топка.

Със спечелването на престижната награда на Франс Футбол Модрич прекъсна продължилата десет години доминация на Лео Меси и Кристиано Роналдо.

След като получи отличието, капитанът на Хърватия държа реч.

"За мен е чест. Това е повече от детска мечта. Това е награда за всички мои съотборници, всички мои треньори. За селекционера Далич, Реал. Като момче исках да играя в голям клуб, а сега спечелих Златната топка. Това е невероятно. Благодаря на моето семейство, че е с мен."

Край на ерата на Меси и Роналдо.

"Невероятно чувство. Не само заради Лео и Кристиано, а заради всички други чудесни играчи. Мбапе, Гризман, които бях в конкуренцията. Това е доказателство, че тази година беше неповторима. Голяма чест е да бъда тук. Не мога да привикна, че съм част от футболната история. Да съм в такава компания. Цялата моя кариера беше белязана от къртовски труд и вяра в себе си. Най-добрите неща не идват лесно. В моята кариера нищо не е дошло лесно. Трябва да се чака възможността, тя ще дойде, а тогава трябва да бъдете готови."

"В ролята, която имам в Реал се чувствам най-добре. Тук мога да предложа най-много и да влияя на играта на своя отбор. Хари Реднап в Тотнъм ме върна назад. Благодарен съм му", заяви новият кавалер на Златната топка.

Лука Модрич е носител на Златната топка!

Хърватският капитан Лука Модрич е големият победител в Париж с което короняса най-добрия сезон в своята кариера. Списанието Франс Футбол връчи Златната топка в Гран Палас, монументална сграда в сърцето на френската столица. Балканският майстор събра чак 277 точки повече от втория Кристиано Роналдо и 329 от третия Гризман.

2 Кристиано Роналдо
3 Антоан Гризман
4 Килиян Мбапе
5 Лионел Меси
6 Мохамед Салах
7 Рафаел Варан
8 Еден Азар
9 Кевин Де Бройне
10 Хари Кейн

Останалите балканци в Топ 30 са

19 Иван Ракитич (Хърватия) - споделено с Роберто Фирмино (Бразилия)
25 Марио Манджукич (Хърватия) / Ян Облак (Словения)

Лука Модрич застава до Стоичков и прекъсва 10-годишна досадна доминация

Тази вечер в Париж се връчва годишната награда Златната топка.

След като Лука Модрич вече беше прогласен официално за най-добър футболист в света по избора на ФИФА, като носител на наградата The Best, тази вечер капитанът на хърватския национален отбор ще получи и второто най-голямо индивидуално признание в света на футбола - Златната топка (Ballon d`Or).

Модрич е голям фаворит в състезанието за Златната топка и всичко освен негов триумф би било голяма изненада, която, вярвайте, няма да се случи. Така Лука ще стане първият хърватин, който печели Златната топка, и едва вторият балканец, след Христо Стоичков през 1994 година.

Припомняме, тази награда се връчва от френското списание Франс Футбол от 1956 година и е известна като най-старата, а за някои и най-важната награда във футбола. Златната топка се връчва за постижения в тази календарна година, а най-добрите се избират от журналисти от стотина държави.

От 22 часа в Париж започва церемонията по награждаването, която ще бъде водена от бившия френски футболист Давид Жинола, а освен наградата за най-добър футболист и футболистка на годината ще се връчи и трофея Копа за най-добри млади футболисти и футболистки.

Съперниците вече се отказаха

Като най-големи съперници в борбата за Златната топка на Модрич фигурираха световните шампиони - французите Антоан Гризман, Рафаел Варан и Килиян Мбапе, както и Кристиано Роналдо. Но някои европейски медии вече писаха, че Гризман и Роналдо бойкотират награждаването, обидени, че не са печеливши.

Лука Модрич имаше годината на живота си. С Реал (Мадрид) първо спечели трета поредна титла в Шампионската лига, а недълго след това като капитан предвожда хърватския национален отбор до исторически успех, класиране във финала на Световното първенство.

Модрич получи първата награда в Русия, когато беше прогласен за най-добър играч на първенството. След това УЕФА прогласи Модрич за най-добър футболист в изминалия сезон, а след това триумфира и в избора на ФИФА за най-добър футболист в света.

Триумфът на Модрич ще прекъсне и десетгодишната доминация на Лионел Меси и Кристиано Роналдо, които са печелили тази награда по пет пъти и по това са най-добри в историята. Зад тях са Мишел Платини, Йохан Кройф и Марко Ван Бастен с три титли. Да кажем, че и чак от 1995 година в конкуренцията са и футболисти извън Европа.

От капитана зависи! Лекарите подписали под натиск, че може да играе

Драмата в Аржентина расте с напредването на деня. В Буенос Айрес е обед и се решава какво ще се случи със Супер класико.

Въпреки че наказанието на Монументал беше премахнато, а полицията умножи силите и гарантира сигурността, още е неизвестно дали ще се играе тази вечер от 22:00 часа. Бока още не се е съгласила.

Всичко зависи от ситуацията с капитана Пабло Перес. Той пострада най-много при нападението на хулиганите на Ривър над автобуса с играчите на Бока. Парченца стъкла попаднали в лявото му око и му нанесли травми. Вчера е закаран с линейка (която също е нападната!) в болница на офталмологичен преглед по изискване на шефовете на КОНМЕБОЛ. На прегледа е присъствал и официалният лекар на КОНМЕБОЛ, който след това е подписал документ, че Перес може да играе и травмите на окото не са сериозни. Съмнението е, че го е направил под натиска на функционери на ФИФА и южноамериканската федерация, за да се увеличи натиска над Бока да играе.

Перес се върна на стадиона където лекарят на Бока констатира, че не е в състояние да играе и травмата на окото може сериозно да се усложни. В моментите в които изглеждаше, че Бока се е огънала под натиска и ще играе, Перес поиска от клубния лекар зелена светлина да играе, но той остана неотстъпчив. Играчите на Бока не искали да излязат на терена без капитана, треньорът на Ривър Галярдо и играчите са се солидаризирали, па натиска на ФИФА и КОНМЕБОЛ останал без резултат и мачът е отложен.

"Докторите на КОНМЕБОЛ бяха в съблекалнята, видяха всичко, съгласиха се с мен и медицинските констатации, а тогава под финансов натиск се съгласиха да лъжат и казаха, че футболистите са в състояние да играят", написа в социалните мрежи клубният лекар на Бока Хорхе Баптиста.

Все пак, травмите на окото на Перес изобщо не са така повърхностни и безвредни както е подписал официалният лекар на КОНМЕБОЛ и капитанът на Бока днес ще премине нов офталмологичен преглед, в друга клиника, при друг лекар. От резултатите от прегледа ще зависи дали мачът ще се играе тази вечер. Ако Перес не получи позволение от лекаря, играчите на Бока няма да излязат на терена без своя капитан. Чака се резултата от новия преглед...

Междувременно се появиха и информации, че играчите на Бока са лекувани по непозволен начин. Тевес, Бенедето, Гаго, Гардона, Ламендра и "Уончоп" Абила са усетили най-големи последици от сълзотворния газ, повръщали са, имат алергични реакции и температура, било им е много лошо, заради което са подложени на лечение отстрана на лекарския екип на КОНМЕБОЛ. Днес излезе и вестта, че споменатите играчи са лекувани с кортикостероиди, които са в списъка с непозволени субстанции. Играчите на Бока се страхуват, че могат да се провалят на допинг проверките заради това.

Драмата расте...

Пулишич стана най-младият капитан в историята на САЩ

Кристиан Пулишич, с кръщелно име Мате, американски хърватин роден преди 20 години в световната столица на шоколада Херши, стана най-младият капитан на националния отбор на САЩ.

Офанзивният футболист на Борусия (Дортмунд) от началото на своята кариера в националния отбор редува рекорди. На 28 май 2016 в срещата против Боливия, в която САЩ победи с 4:0, на 17 години и 253 дни стана най-младият голмайстор в историята на футболния национален отбор на САЩ, само два месеца по-късно, след като стана и най-младият играч в него.

С капитанската лента на ръката на 20 години и 63 дни в приятелския мач срещу Италия стана най-младият лидер и прати в архива Лендън Донован, който е бил на 22 години и 220 дни и държеше досегашния рекорд.

Селекционерът на САЩ Дейвид Сарачан пусна на терена чак деветима играчи под 23 години, а средната възраст на състава беше 22 години и 71 дни, което също така е рекорд за янките.

Талантливият младок, който се развива в дортмундската Борусия можеше да носи екипа на хърватския национален отбор, но след разговор с Ромео Йозак е избрал САЩ.

Pulisic becomes the youngest captain in #USMNT history! 💪🇺🇸 pic.twitter.com/IbhPcTjoQp

— Borussia Dortmund (@BlackYellow) 20 ноември 2018 г.

Румънски съдия получи трагични вести на почивката, Ван Дайк с жест за уважение

Какъв играч е, а преди всичко човек - вчера най-добре показа Върджил Ван Дайк.

Капитанът на холандския национален отбор му донесе класиране в завършващия турнир на Лигата на нациите, но не това е причината заради която днес за него пишат световните медии.

С голове на Вернер и Сане Германия водеше в 20-ата минута с 2:0 на Холандия. Резултатът се задържа на таблото до 85-ата минута когато надеждите на оранжевите върна Куинси Промес, а Ван Дайк донесе точката на своя отбор в 91-ата минута и с това класиране за финалния турнир на Лигата на нациите.

Това което остана на втори план в този мач е трагичната вест, която е получил на почивката румънският съдия Овидиу Хатеган, на когото е съобщено, че е починала майка му. Новината стигнала и до футболистите на Германия и Холандия, а след последния сигнал на Хатеган Ван Дайк веднага отиде при румънския съдия, за да му изрази съболезнованията си и да му каже няколко утешителни думи, докато балканецът плачеше на терена.

Referee Ovidiu Hategan recently lost his mother. Right after the FT whistle Virgil van Dijk went towards him to comfort him, while crying. This is beautiful.

pic.twitter.com/NnHJMGCCGO

— AFC Ajax 💫 (@TheEuropeanLad) 19 ноември 2018 г.