Какво остава след Русия?

Сериозен потенциал, кратер на десния бек, мистерия около селекционера и опорния халф и крила за десет години...

Първо, да преминем примесите за снижаване на критериите. Някога това важеше за клубния футбол, а ето че сега и за националния футбол. Това че "орлите" не се посрамиха за някои е достатъчно да им дадат повече оценки от преминаване.

Отборът не се завръща вкъщи унизен като поколението от 2006 година, нито прилича на разпасана банда. Нямаше големи скандали преди и по време на Мондиала в Русия, макар че в Светлогорск продължава да се шепне, че е имало много дисонантни тонове между селекционера и отделни играчи преди дуела с Бразилия. Казваме, шепне се... И се допълва: било е силно, било е напрегнато.

Както и да е, Сърбия отново не успя да "излезе" от групата, остана на една победа и така повтаря резултата на "орлите" на Радомир Антич от 2010. Ако ще гледаме счупената чаша ще кажем, че Сърбия в Русия получи сериозен материал за надграждане. Може би и крайно нелогично ФСС и селекционерът Кръстаич извършиха полусмяна на поколението на най-важния планетарен турнир. Влагаха в бъдещето и се надяваха на исторически успех. Има нелогичности в този ход, но изглежда че, когато погледнем напред, имаме поне право на надежда, че един ден ще бъде по-добре. Много по-добре.

Голямото съзряване на "новозеландците" от Самара до Откритие Арена в Москва, индивидуалности, които не бяха тук, плюс футболисти чийто зенит ще потрае поне още две лета. Има поддръжници на тезата в нашия Съюз, че за четири лета (наистина ще се играе през зимата) в Катар, ще сме сигурни участници на 1/4-финалите. Обаче, вниманието не се притъпява. Така мислехме, че насилствената смяна на поколението при Синиша Михайлович ще донесе берекетна Бразилия. А тогава...

Изглежда че в близко бъдеще ще сме покрити на всички позиции, а хората на Теразия 35 най-много ги тормози мястото на десния бек. Бившият капитан Бранислав Иванович ще се, почти сигурно, пенсионира от националния отбор и ще остави сериозен кратер, а мисията в екипа с държавния герб завършва и участникът на предходните два Мондиала Антонио Рукавина.

ОТБРАНАТА СЕ ПРАВИ ОКОЛО БЛЕКИ

Благо речено - в проблем сме. Наследникът не се вижда, но всички вярват във възкресението на члена на новозеландското златно поколение Милан Гайич. Ако той започне да играе в Бордо (или някой друг клуб) експресно би получил повиквателна и подкрепа, защото в този момент нямаме нито по-добър нито по-перспективен десен бек. Разбира се, бек може да играе и младият Никола Миленкович, но това би бил голям футболен грях след всичко което този момък показа на Мондиала.

Останалите защитни позиции са попълнени. За вратарите не трябва да се тревожим, може би за десетилетие и половина. Гледайки изявите срещу Бразилия ясно е, че Владимир Стойкович няма така лесно да отвори място за младите. В пенсия може да го прати само и изключително биологическият часовник, макар че изглежда, че поне още две години може да бъде на същото ниво. Сигурен е за Лигата на нациите и следващите квалификации за Европейско първенство, а край него нетърпеливо чакат и Дмитрович, Райкович, след това Ваня Милинкович-Савич и Борис Радунович. Сериозен потенциал.

Подобна констатация важи и за защитниците. Дефанзивната четворка трябва в следващия период да се гради около Никола Миленкович. Всичко останало би представлявало футболно блудство и самоубийство. Този момък е нашето бинго, което съзря преди очакванията и отвори двете очи на Младен Кръстаич още на подготовките в Австрия. На Мондиала сте видели "видичевите" мачове и игра без никакъв страх, чак и когато Неймар нападаше с лице към вратата. Негов партньор би трябвало да бъде Милош Велкович... Нелогично е че играхме с тях срещу Бразилия, но е съвсем логично този тандем да не променяме в следващите десет години. Тук е и Матия Настасич, който тъкмо напълни 25 години. Особено, след като Душко Тошич отиде в Китай.

Разбира се, тук ще е и Урош Спайич, ще опита да рехабилитира националната кариера и Никола Максимович, на шансове ще се надяват Ягош Вукович и Вуядин Савич, ако бъде на миналогодишното ниво от Цървена звезда. Капитанът Александър Коларов ще продължи да предвожда "орлите" и да е неприкосновен на позицията ляв бек. Докато не го замести Неманя Антонов в който ФСС има голямо доверие, макар че не трябва да се занемарява и Родич като алтернатива.

СЪРБИЯ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ЦИКЪЛ

КОЙ ЩЕ ПОПРАВИ НЕПРАВДАТА КЪМ ЛУКА, И КЪДЕ ТУК ЩЕ СА ЛУКИЧ И ПАНТИЧ?

Позицията на опорен халф носи доза мистерия, да не кажем спорност. Асът на Манчестър Юнайтед Неманя Матич остана загадъчен по въпроса дали ще продължи да играе за "орлите", селекционерът Кръстаич на този Мондиал сгреши пред Лука Миливойевич... Халфът на Кристъл Палас трябва в бъдеще да е циментиран, докато се търси неговата помощ.

Младият Марко Груйич  не получи шанс в Русия и пред него е ключов период когато става въпрос за клубната и националната кариера. Особено тъй като ще има силна конкуренция в лицето на Саша Лукич. Бившият халф на Партизан е много ценен сред ръководителите на ФСС, смятат че в следващия период може и да има роля на титуляр. Неговото присъствие в Лигата на нациите не се поставя под въпрос, докато между "орлите" може да бъде прехвърлен и Данило Пантич. Тук са още и Неманя Радоя, след това и Ненад Крстичич и разбира се Неманя Максимович, момък на когото спешно са потребни повече минути.

СЪРБИЯ В БЪДЕЩЕ

ЖИЛЕ-СМС-РАДОНЯ

Сърбия освен за вратаря не трябва да се притеснява и за крилата и офанзивните позиции в маневриране. Душан Тадич показа, че е изтъкан от отличен материал и в Русия когато беше тежко. Заслужи всички похвали, навлезе в 30-ата година и сигурно можем да го гледаме до Катар. На другата страна е Филип Костич с предимство, но само моментно. Когато ги питате на какво възлагат основите на оптимизма за бъдещи успехи, тогава е фамозната офанзивна тройка. В някоя проекция, за две или три години в помощ на нападателите би трябвало да са Андрия Живкович, Сергей Милинкович-Савич и Неманя Радонйич. Разбира се, тук неправедно е пренебрегнат Мият Гачинович, момък който според много референции трябваше да е тук, както и Адем Ляйич, който след мача в Москва изглеждаше някак най-смачкан.

ЙОВИЧ ПРЕД ПРИЙОВИЧ

И накрая - централният нападател. И тук имаме причини за големи очаквания. Първият избор е Александър Митрович. Доказан, на 24 години, а конкуренция в първия момент ще му прави Лука Йович. Той е, също така, един от проектите на ФСС и чак в някои размишления пред Александър Прийович.

Изглежда, че има потенциал. Още само и да знаем кой ще ни бъде селекционер и можем ли в един проект да издържим четири години. И да си спомняме как Русия всъщност е била първата голяма крачка към създаването на отбор, който няма да се задоволи да изпълни снижените критерии. А вече да направи нещо голямо.

Автор: Дарян Неделькович