Вратарят на иранския национален отбор, 25-годишният Алиреза Бейранванд е минал през невероятен житейски път, за да в сряда вечерта да получи похвали от много по-известният колега, пазителят на мрежата на испанския национален отбор Давид Де Хеа за добрия мач между двата състава на Световното първенство в Русия.
Бейранванд не пази в първия мач на Иран срещу Мароко, а Алиреза Хадиди, който получи похвали от нежния пол за своя привлекателен външен вид. Бейранванд получи възможност да брани против Испания и своята работа, въпреки минималната загуба (0:1), свърши много добре.
Той не привлече вниманието върху себе си с изгледа си, а със своята невероятна, спираща сърцето житейска история.
Бейранванд е роден в номадско семейство и тъй като бил най-голямото дете в семейството е трябвало, щом малко отраснал, да помага във всички работи. Първото му задължение е било да пази овцете, а всеки свободен момент е ползвал да играе футбол, а и местната игра Дан Паран - хвърляне на камъни на далечина.
Когато навършил 12 години, Бейранванд е тренирал в местния отбор в Сарабияс. Започнал е на мястото на нападател, но щом за пръв път закрачил по вратата и направил няколко брилянтни спасявания, дилеми вече не е имало.
Той е искал да бъде вратар, но неговият баща Мортеза, бил изрично против това да се занимава с футбол, а да си намери "пристойна работа".
"Моят баща не обичаше футбола и непрекъснато ме караше да работя. Чак ми късаше екипите и ръкавиците и няколко пъти съм пазил с голи ръце", разказва Бейранванд пред лондонския "Гардиън".
Решил да избяга от вкъщи!
Отишъл в Техеран с надеждата, че ще се присъедини към някой по-голям клуб в който да продължи кариерата. За да стигне до Техеран трябвало да вземе пари назаем за билета за автобуса.
Имал късмет. В този автобус се запознал с футболния треньор Хюсеин Фейза. Обещал му, че може да дойде в отбор за заплата от 200 000 томана (около 50 евро). Но, младият вратар няма нито къде да спи, нито пари да яде.
Нощите провеждал на улиците като бездомник. Спял е и пред пространствата на клуба, а когато се събуждал виждал купчина дребни пари, които преминаващи му оставяли, вярвайки че е просяк.
"Най-накрая от тези пари можех да се почерпя с пристоен обяд след дълго време", казва вратарят на иранския национален отбор.
Накрая, треньорът Фейза му дал шанс да се включи към отбора и поискал от съотборниците да го подкрепят. През това време, Бейранванд спял при съотборник, а започнал да работи във фабрика за облекла, където можел и да преспива.
По едно време работил като мияч на автомобили, за да в автомивката един ден да дойде най-известният ирански футболист Али Даеи, някогашен играч на мюнхенския Байерн.
"Беше ме срам да говоря с него. Не исках да му говоря за своята ситуация...", спомня си Бейранванд, който заради височината си бил специалист за миене на джипове (SUV).
Бързо след това се запознал с треньора на Нафта Техеран и преминал в този клуб. Спял в пространствата за молитви, но след това са му казали, че тук не може повече да нощува.
Затова Бейранванд си намерил нова работа - в пицария, където можел да преспи.
Неговият треньор, който не знаел, че вратарят му работи в пицария, минал за парче пица. Вратарят опитал да се скрие, отново го е било срам, но собственикът го накарал да обслужи треньора. Тази работа напуснал след няколко дни.
Бил принуден да работи нова работа и най-накрая успял - започнал като чистач на улиците. Понякога е трябвало да почисти големи площи, па бил толкова уморен, че едва стоял на крака. В клуба са го отписали, па отишъл в друг клуб (Хома), но там не пожелали да му дадат договор.
Тогава го потърсил треньорът на младежите в Нафта и му предложил да се върне в клуба.
"Може би е съдба това, че треньорът на Хома не поиска да ми даде договор. Ако ме бяха приели и да бях останал там, може би никога не бих стигнал дотук", казва Бейранванд.
В новия-стар клуб започнал да блести. Опитът от момчешките дни когато с приятелите хвърлял камъни в далечината сега му е бил скъпоценен. Стигнал е до световните медии като асистирал за гол, хвърляйки топката с ръка чак 70 метра!
Постепенно пробивал, за да през 2015 година да стане първи вратар на иранския национален отбор, а в 12 мача в квалификациите на Мондиал не получи гол.
"Преминал съм много трудности, тежки дни, за да осъществя своята цел, но от нито един ден не бих се отрекъл, нито забравил, защото благодарение на всичко това станах човека който съм", заявява стражът на персите.
Може би Мондиалът в Русия ще му донесе договор в някой европейски клуб. Както на всички номади, и неговият път не е завършен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар