Сърбия - Преки пътища на футболната душа

Случи се.

Начинът не е важен, знаете като такива неща се развиват наглед хаотично, подредят се като в "Преки пътища" на Олтмън в съвършено логична цялост. Части, които отиват на своето място. За наше нещастие, това не е движеща се, измислена картина, а нещо като житейски тетрис, резултатът се смята в реалността.

Мачовете които решават нещо обичайно се печелят от по-добрите отбори, не защото футболът е точен, а защото това винаги е разделяло солидните от онези, които искат да бъдат такива. Тези първите, скучни и пристойни, знаят какво могат и винаги се придържат към рецептата, от първата до последната буква. Някога отдавна са научили, че е достатъчно веднъж погрешно разклатена епруветка да ти експлодира в лицето и че тези последици трудно се лекуват.

И, говорил съм за това много пъти, и след жребия, когато тази група ми изглеждаше като стая с криви огледала, страшна, а все пак обещаващо забавна. Швейцария е това, солидна, държи се по начина по който мармотът завива онази Милка, готви успеха в строго контролирани условия.

Ние не сме, ние сме отбор основан на предпоставката, че рационалността не е най-важното нещо, че емоциите са по-силни от стотици танкови дивизии, че големите думи са нещо повече от шум.

А не са. И никак да научим.

Това не е никаква критика към играчите, те са по-добри от нас, няма какво и да им се търси. хвърлени са в омагьосан кръг както говореха онези мустакати глупаци  в униформи (вие по-старите се сещате) "Войник си, оправяй се".

Е, оттук логиката се измъква възможно най-далеч и както каза Митар в тази първа реч, с още гореща глава и разрушени илюзии, като мухи в буркан. И това е много силна дума, ние изхвърлихме предимствата за двадесет минути. Швейцария е отбор, това го знаят всички, който обикновено пази своите карти за по-късно, пестеливи са, стиснати на показване на онова по джобовете.

А именно, в системата е отлично нещо че трънът в крака не ти пречи да крачиш там където си наумил, това са тези швейцарци, подпомогнати с няколко нещастници, игрово добри нещастници, не големи играчи, за величината е потребна добродетел.

Но, недейте, другари, да се равнявате в срама, за футбол говорим, това как някой ще празнува е обида за родината, която го е приела като свой, измъкнала го е от материалните, никак духовните беди, това няма връзка с географията.

Но, достатъчно за тях, заблудите, че може с магическа пръчка сме платили и тепърва ще плащаме, броят опити не те прави по-умен, къде ще намериш по-голямо доказателство от сърбите във всичко, футболът тук е само песъчинка...

Какво можем?

Можем да опитаме, да се борим срещу Бразилия, да изиграем мача на живота, да повярваме, че веднъж пасиансът неочаквано ще се нареди.

Това не ни струва нищо.

И знаете ли какво, нямаме от какво да се срамуваме, а като преспите ще разберете и че няма за какво да съжаляваме, суровостта на тази чудесна игра е че те поставя на мястото което заслужаваш.

И не можеш да се лютиш на футбола, нещастника от другата страна, който провокира, злата съдба или митичният късмет.

В дълбината на душата, знаете, че съм прав.

Случи се, както и обичайно на нас. И това не е случайно, и не без предистория...

Автор: Борис Йованович