Поздрав от Шампионската лига!

"Ние, Реал, Байерн, Милан... Това е нашата компания. Това което играем тук е само подготовка. Боже мой, понякога подготовките са кратки, а понякога по-дълги. Няма голяма любов без голямо страдание - ето това е Цървена звезда".

Така е говорил легендарният бард на сръбското актьорство Любомир Люба Тадич, сякаш е усетил всички последователности на магическата нощ в Залцбург. Страдание, страдание, страдание и тогава радост. Тези подготовки на Звезда за компанията в която я поставя Любомир Тадич траеха твърде дълго. Цели 26 години. Много пъти и най-загрижените привърженици са помисляли, че този хоризонт на футболната аристокрация е недостижим за финансово смачкания и недомакински водения клуб от Маракана.Преди само 24 месеца Цървена звезда гостуваше на Сасуоло в Реджо Емилия.

Беше 3:0 за домакина. Можеше да бъде и 8:0. И трябваше да бъде.

На обществеността са сервирани истории за това как с малък бюджет не може в Европа, съответно че за утешителния турнир на УЕФА на "червено-белите" ще са им нужни поне четири години. Цървена звезда в този интервал миришеше на мухлясала кръчма на Ибарската магистрала, чак и на бедните квартали.

За щастие, когато на пейката на родния клуб дойде Владан Милойевич не трябваше да ходи на допълнително обучение. Усещаше клуба и знаеше, че Цървена звезда е Цървена звезда само когато играе в европейските рамки. Просто е саката когато е ограничена в сръбските рамки. Днес, Владан Милойевич маха от космическия кораб на Шампионската лига и обикаля онзи хоризонт, който от Реджо Емилия изглеждаше много далече. Недостижимо далече.

Това не е история за великото дело на един треньор, нито за това, че "червено-белите" закрачиха във футболния рай през обективно по-добрия отбор на Залцбург. Точно е, че австрийците "газиха" Цървена звезда в реванша, вкараха й два гола и в добър дял от мача Звезда беше подчинена. Както никога преди в ерата на Милойевич.

Обаче, също така е точно, че завръщането на Звезда от мъртвите не може да се охарактеризира като плод на случайността. Само обърнете внимание на това: в предходните две години Цървена звезда е изиграла 24 европейски мача и е победена само три пъти. И само в два случая е получила два гола. Това вече е плод на системата, която стана всекидневие за Звезда от идването на Владан Милойевич. Играчите разбират това като спартански труд, а същината означава само едно - когато започнат подготовките за един мач тогава слагаш шлем и копаеш докъдето можеш. И така се държиш всеки ден, на всяка тренировка. Тогава и на ръба на силите, в калта до глезените, си способен за 77 секунди да направиш обрат.

Това е ниво Шампионска лига. Такива завръщания на сгазени отбори можете да видите само на топ ниво. Този Залцбург, или както по-младите привърженици на Цървена звезда го наричат Бари на този век, представляваше миг щастие за нещо което е направено при идването в Австрия. Точно е, че всички клубни йерархии са работили добре, но не перфектно. Цървена звезда в нощта на големите очаквания игра без класически нападател, Владан Милойевич за пръв път бе надигран, но и награден. За онзи миньорски труд и че с 14 месеца терапия успя да направи от Цървена звезда отбор от Бундеслигата. В някои по-ранни времена "червено-белите" след 2:0 за домакина биха се разпаднали. Сега не се.

Просто за да бъдеш шеф на Балкана (единственият клуб в Шампионската лига под това небе) тогава трябва да кажеш сбогом на балканските спортни маниери. Да, имаше играчи на Цървена звезда със спуснати погледи, но доминираше съвсем друга картина. След гола от дузпа на Дабур Милан Борян веднага прати топката към центъра и ободряваше съотборниците, подобно се държаха Ненад Кръстичич и Филип Стойкович... Звезда отказа да умре отново. Както в Търнава. А това е ниво Шампионска лига.

Класирането в елитната клубна надпревара ще отвори низ питания за това какво и колко може Цървена звезда на крилете на милионите от УЕФА. Обаче, това е друга тема. Фактът е само един. Звезда заслужи да изпрати поздрави от Шампионската лига. Нека Залцбург да е бил по-добър, но компанията на Звезда са Милан, Реал, Байерн... Това се видя по потока емоции на Ред Бул Арена. Време е за по-високо ниво.

Автор: Дарян Неделкович