Напрежение, напрежение, напрежение...

Напрежение от всички страни. И в двата лагера. Но къде е по-голямо? И на кого може да окове краката?

На нас ни изглежда в Залцбург.

Знаете онзи общ пример когато президент дава явна подкрепа за критикувания треньор и набързо го измете. Или когато преди Мондиала непрекъснато слушахме изявления на националите на Сърбия как атмосферата е идилична въпреки че най-често за това никой не ги е питал. Па тези дни се отмотава кълбото прежда и мръсното пране изплува на повърхността...

Обикновено когато от един лагер в обществото насила се гради самоувереност, това е някакъв начин за сваляне на напрежението, което се чувства най-много вътре.

А в лагера на Ред Бул Залцбург очевидно не могат да заобиколят темата за напрежението. Треньорът Марко Розе почтено признава, че напрежение не им е нужно, капитанът Улмер капитански малко залъгва обществеността, че в отбора не се усеща напрежение, а вратарят Цицан Станкович "джентълменски" го прехвърля в двора на Цървена звезда.

Австрийците нямаше да говорят толкова за напрежението, ако не го чувстваха. Разбира се, че го усещат и футболистите на Цървена звезда. Но по някакъв по-здравословен начин, съответно положителен както го описа Вуядин Савич.

Ред Бул Залцбург и Цървена звезда твърде дълго чакат участието в Шампионската лига. Трудно в този момент да съществуват два по-добри клуба в Европа от по-малки футболни първенства, които не са играли в Шампионската лига в предходните 20 години. А в нея са играли всякакви. Като Клуж, БАТЕ Борисов, Карабах, Астана, Дебрецен, Марибор, Жилина, АПОЕЛ, Антортозис, Макаби, единият и другият, Апоел, Копенхаген, Нордселанд, Малмьо, Цюрих, Тун, Оцелул, Унирея, Гент, Генк, Бурса, Ростов, Брага... По много тези клубове са футболно с по-малка важност от Цървена звезда и Ред Бул Залцбург, дали са по-малък принос към този спорт и не са го задължили.

Да бъдем по-прецизни, Залцбург е играл в Шампионската лига преди 23 години, но това е бил напълно различен клуб и друга епоха. Футболният часовник в града на Моцарт е върнат в началото през 2005 година когато Дитрих Матешич стана господар на клуба и започна ерата Ред Бул. Тогава се очаквало, че парите на Матешич, сериозните хора, които довел в клуба и сериозната програма, която е вградена в основите на клуба много бързо ще "дадат криле" на Залцбург да се класира в Шампионската лига. Но във футбола не се функционира точно като в рекламите когато онзи нарисуван човечец изпие кенче и полита. Ред Бул Залцбург на два пъти летя високо в Лига Европа, прави успехи, но бариерата наречена Шампионска лига не е пробил. С ръка на сърцето, незаслужено с оглед на това какъв футбол е играл, как е функционирал клубът и какви играчи е имал и създал. Като Мане, Кейта, Упамекано, Кампъл... Чак и треньорите Шмидт и Хитер, сега и Розе.

Но това е футболът. Чарът на Шампионската лига е, че успехът не може (лесно) да се купи и трябва да се заслужи на терена. И тук УЕФА е прилично почтена когато направим паралел с баскетбола и Евролигата. Шанс имаш. Излез на терена и победи.

От началото на ерата Ред Бул, Залцбург всяка година играе квалификации за Шампионската лига. И всеки път отпада. От лятото на 2006 година и рестарта на клуба, Залцбург в 11 случая пада на изпита да се намести между 32-та най-добри клуба в Европа. Отпадали са от по-силни като Валенсия, Шахтьор или Фенербахче. Но и от по-слаби като Малмьо (два пъти), загребския Динамо, Риека, Апоел, Макаби... И люксембургският Дюделанж! Този списък дава надежда на Звезда и основа да се изпише история в Залцбург. Никой от гореизброените не е бил по-добър отбор от този на Милойевич днес.

Да се позанимаем и с най-простата "трансфермаркт" сметка. От влизането на Ред Бул, Залцбург в тези 11 неуспешни опита (и за този 12-и) само за трансфери е похарчил над 102 000 000 евро. А замислете се колко струва целия проект по вдигането на клуба на крака, заплатите на специалисти като Рангник, Трапатони, Адриянсе, Стевенс...  Колко са стрували школите и академиите по Бразилия, Гана или Америка където Ред Бул лансира свои филиали. Огромни пари са вложени в Ред Бул Залцбург. В добър дял се оказаха и умно вложени, защото започнали да се изплащат когато системата заживяла. Младежите са станали шампион на Европа, имаше чудесни резултати в Лига Европа, но Шампионската лига като корона липсва. И това никой не умее да обясни защо е така.

Затова напрежение в Залцбург има и още как преди реванша с Цървена звезда в сряда вечерта. Каквото и да говорят Розе и неговите ученици, напрежението върху тях е голямо. Привиждат им се сенките на Дюделанж, Малмьо, Макаби... А за пръв път ще бъдат в ситуация да преодоляват това напрежение на свой терен където ще се чувстват като гости. Без съмнение десет хиляди Делиjе с шума си ще сготвят в казана двойно повечето австрийци, които после с години ще разказват за сръбската инвазия в техния хубав и спокоен град.

Паралелно със споменатия период на раждане на проекта Ред Бул, Цървена звезда работеше върху собствения си банкрут и се закопаваше в дългове от над 50 000 000 евро. До идването на хората, които днес са в клуба и които полека свалят тази примка от врата. Затова в европейските рамки е почти незначително когато Звезда плати 700 000 евро за Кафу, 500 000 за Ебисилио или ако планира да отдели милион за Сио. За Залцбург това е капка в морето. На днешния футболен пазар това е минимум, който трябва да се плати, ако се иска някакъв успех.

Била е и Звезда на крачка от Шампионската лига. По-малко пъти от Залцбург, но била е. Все пак, само два пъти е имала реален шанс. Срещу страшните отбори на Милан, Леверкузен и ПСВ Айндховен не можеше по-добре, но против Динамо (Киев) и Рейнджърс може би можеше. Да имаше Звезда против Динамо Милойевич вместо Муслин, шансовете биха били по-големи. Срещу Рейнджърс ако имаше начинът на работа на днешната управа и да не играеше хазарт да търси Шампионската лига с голобрадия Филип Джорджевич, би била още по-близо. Но не е. И това са грешки от които може би са и извлечени поуки. Всички останали атаки на Шампионската лига бяха емоция без покритие.

Най-добър пример беше Лудогорец, когато Звезда се пропука под напрежението което беше неоснователно. Когато Канга направи глупост, защото нямаше кой да го контролира. Когато на някои играчи им бяха нужни бутилки с кислород срещу навитите бразилци от Лудата гора, които бяха направили подготовка както си му е редът. Когато получи четири гола на Маракана за 74 минути игра. Например при Милойевич в 12 европейски мача на Маракана е получила общо четири гола. Това пропукване под напрежение най-добре се видя по-късно против Сасуоло когато Звезда беше спукан балон и имаше късмет да не получи 10 гола в двата мача. Когато изглеждаше, че влакът за Шампионската лига е отминал и че няма да се върне в следващите няколко години.

А тогава дойде Владан Милойевич. Чудесен ход беше завръщането на Митар Мркела. И кубчетата започнаха да се подреждат Родена е тази европейска Звезда, която през миналия сезон против Краснодар преживя вътрешните си страхове и демони. Тогава бе победено фамозното напрежение. Треньорът успя да сложи ред в главите на играчите и да обясни какво са концентрация и фокус. Срещу Арсенал, Кьолн и БАТЕ Борисов Звезда показа сериозно отношение и мозък да играе против по-силни от себе си. А тогава срещу ЦСКА мъдрост и опит сякаш е постоянен участник в европейските турнири.

Нереален е пътят, който Звезда на Милойевич измина за толкова кратък период. Краснодар беше преломна точка в която напрежението беше победено, а нещо подобно беше и гостуването на биячите от Търнава.

Звезда продължава да има напрежението за влизането в Шампионската лига. С двата английски втородивизионни отбора Астън Вила и Нотингам Форест, Цървена звезда е единственият европейски шампион, който никога не е играл в Шампионската лига. Инвазията на Делиjе в Залцбург ще увеличи това напрежение. Знаят Милойевич и играчите колко струва днес билет на Ред Бул Арена и че не могат да помогнат на всеки да се добере до такъв. Чувстват напрежението, но то може да се опише повече като доверие и подкрепа.

В изявленията и жестовете на играчите на Звезда след първия мач със Залцбург не се видя разочарование заради пропуснатите положения или страх, че някакъв ключов шанс е изпуснат. В очите им се видяха искри на оптимизъм и самоувереност, че класирането в Шампионската лига ще извоюват в града на Моцарт. Изявлението на Бен, че ще е доволен на един гол, най-добре говори за вярата в качеството. И преди всичко за вярата на съотборниците един в друг.

Напрежението съществува, но никой в Звезда не го споменава и яростно подчертава като против Краснодар миналото лято. Австрийците говорят за него и с радост го прехвърлят на страната на Звезда. Но изглежда, че с него отиват в кревата. Осми път в последните 12 години Ред Бул Залцбург ще нападне по-беден клуб от себе си в опит да се докопа до Шампионската лига. Два пъти са ги спирали хървати, два пъти шведи, два пъти израелци, а веднъж полупрофесионалисти от Люксембург. Сега сърбите са камъчето в обувката.

Напрежение е...

Автор: Александър Глигорич