Интер: Колко е добре да ви видим отново...

След седем сезона гигантът се завръща като новак

От върха на Европа паднаха до ниво среден италиански и под средното за европейски клуб, а сега като някакъв новак отново са на училищния чин. И всичко това за по-малко от десет години?! Пътят на Интер беше много турбулентен откакто Жозе Моуриньо го качи на върха на Европа и експресно побягна, оставяйки огромна емоционално изпразнена стара съблекалня.

Падането от европейския трон беше стремглаво и болезнено. От историческите голове на Милито и чупенето на кръста на Ван Буйтен в Мадрид, само още веднъж играха в Шампионската лига, а тогава последваха години на пропадания и страдание. Интер оттогава промени трима собственици, 11 треньора, няколко директора, купчина играчи, а ситуацията беше все по-лоша и по-лоша. В Европа почти и не играха, а в Италия често бяха под всяко ниво сходно с реномето на клуба. Под ръка ги следва и градският съперник Милан. Ювентус използва това и направи страховито владение в Италия.

Интер прекара твърде много време с фанфари в отдаване на признание на поколението на Триплета (Скудето - Купа на Италия - Шампионска лига - б.р.), което тази вечер в Мадрид се изчерпа и изпя своето. А не разпозна спешността на ситуацията да доведе точни замени. Преди всичко треньорска. Защото от Рафа Бенитес всичко тръгна надолу... Греши с треньорите и по-късно и малко по малко гризеше лицето и рейтинга си.

До такова ниво се срина, че при завръщането в Шампионската лига падна в четвърта урна като аутсайдерите от по-слабите първенства. На практика ще трябва всичко отначало. Но и това е нещо... Поне е в началото от което се вижда светло бъдеще. С влизането на китайския капитал и нови хора, Интер спря пропадането и дръпна ръчната. Лучано Спалети за начало върна "нерадзурите" в Шампионската лига.

За някакви големи амбиции в елитния турнир не би трябвало да се говори на глас. Особено защото Интер е в група с Барселона и Тотнъм, които са класа или две над. Спалети продължава да е в процес на създаване на отбор и най-важното е, че в клуба отново си върнаха реномето. Но и влизането в Шампионската лига осигури пари и чиста печалба, които бяха необходими клубът да продължи по възходящ път и с необходимите вложения. Интер започва да излиза от желязната хватка на бюрокрацията и финансовия феърплей, които като тежест му висяха около врата. Сега се диша по-лесно...

Напредъкът в Серия А и евентуалното прекъсване на доминацията на Ювентус си остават главна цел на "нерадзурите". С отбор по-силен от миналата година са стъпка по-близо до първото. За второто не са достатъчно близо, ако се вярва на онова което виждаме в началото на сезона.

Амбициите на Интер в Шампионската лига не могат да бъдат минимални. Поне заради името на клуба, три титли, армия привърженици и препълнения "Меаца", който дълго чака мушамата и химна на европейския футбол. Но трябва да са реални и да се намери някаква мярка и баланс между очакванията и възможностите.

Преминаването на трудна група би било сериозен успех за Интер. А тогава в елиминационната фаза, на всеки италиански клуб му расте самоувереността и това е вече терен на който по-добре се справя отколкото в групите когато имат резерви за поправителен. На италианците им е в ДНК да са най-добри под натиск в елиминационната фаза. Интер това загубено ДНК трябва отново да открие и надгради за тези нови времена.

Все пак, тук има материал за оптимизъм. Преди всичко заради Спалети, който е опитен и сериозен тактик и конкурент. И отборът не е така зелен както говори общата ситуация в която е клубът. Раджа Наинголан е играч за Шампионска лига, Миранда, Врсалко и Асамоа също така. Ханданович е един от най-добрите европейски вратари въпреки че заради пропуснатите години на Интер това ще му е дебют в Шампионската лига. Защитният тандем Шкринияр - Де Врай има страшен потенциал и може да израсне в непробиваема крепост. Перишич е доказан играч, който може да създава разликата против мнозина в Шампионската лига.

За Мауро Икарди най-накрая удари часът да се покаже на голямата сцена и да докаже дали е нападател най-висока класа както го определят в предходните години. В Шампионската лига и националния отбор не е играл, така че неговото качество се изразява на местно ниво. Сега ще се види какъв е срещу най-добрите защитници в света. Опит не липсва и на Борха Валеро, Брозович, Кандрева, но това все пак не са играчи първа класа. Каквато може би могат да станат Весино, Кейта Балде, Политано и особено Лаутаро Мартинес, но на тях им е нужно още време.

Неволята е, че на Интер му е нужна веднага тяхната свежа кръв като гориво, така че това ще бъде сезон на общ растеж и просперитет. Ако Спалети подреди добре пъзела, закърпи фланговете и получи онова което очаква от защитната тройка, това е отбор, който трудно може да бъде победен. За начало, трябва да открие основната формация: 3-4-3 или 4-2-3-1.

Всякак, хубаво е за футбола, че Интер отново е тук. Там където принадлежи. Милановският храм на футбола отново дочака Шампионска лига, а пред 80 000 привърженици и с необходимото уважение, което противникът трябва да има, няма да бъде лесно и на по-добрите отбори каквито са Барса и Тотнъм.

За Интер е императив против ПСВ Айндховен да извлече максимален брой точки и тогава да дебне шанса. Чак и третото място и продължаване в Лига Европа би било напредък в сравнение с това къде се намираше Интер предходните години. Въпросът е само дали Спалети има достатъчно дълга скамейка да изнесе борбата на два фронта. А онзи първият, местният фронт все пак е по-важен за Интер, защото разликата в сравнение с конкуренцията на Рома, Наполи, па и Милан и Лацио е малка или не съществува. А продължителното участие в Шампионската лига и парите от нея са необходимост...

Автор: Александър Глигорич