Време е за нов рок енд рол под диригентската палка на човека, който знае да напада от сенките
Онези времена с Юрген Клоп никак да се повторят. Когато Борусия беше хит, когато навърза две титли в Бундеслигата, когато играеше секси футбол, когато на косъм във финала против омразния Байерн остана без титлата първенец на Европа...
Очакванията тогава може би нереално пораснаха, изглеждаше, че възможностите са по-големи, клубът правеше някои ходове, които разпалваха въображението на привържениците, а крайният епилог беше разочароващ. Борусия трябваше да се примирява с напускането на най-добрите, а на тяхно място довеждаше супер талантливи футболисти от всички краища на Европа. Все пак Борусия повече нито веднъж не се върна в борбата за титлата, чак не беше и редовен участник в Шампионската лига. Сменяха се треньори, купища играчи, а старата гарда на Клоп полека слизаше от сцената... Оказа се, че талантливите наследници не са готови да заменят Левандовски, Хумелс, Суботич, Гюндоган, Гроскройц...
Но, има тук и нещо добро. На Борусия (Дортмунд) сега вече не гледат като на фаворит. След година на посредственост, "жълто-черните" отново са фаворит от сенките. Няма вече натиск като при Тухел. От Борусия се очаква да завърши между четирите в Германия и може би да премине групата в Шампионската лига. Някак повече й прилича да гони високо класиране в Лига Европа отколкото отново да се намери сред 1/4-финалите на Шампионската лига. В края на краищата, управата на клуба ясно поръча: единствената цел за сезона е класиране между първите четири в Бундеслигата.
А това е което отговаря най-много на Борусия! Това е тяхното любимо състояние. Тогава дебнат великаните и им дерат кожата. Когато някой невнимателен падне в тяхната машина на подивелия Вестфален, тогава няма спасение...
Сега тук е и треньор на който съвършено отговаря ситуацията в Дортмунд. Люсиен Фавре с Херта, Борусия (Мьонхенгладбах) и Ница правеше чудеса като аутсайдер от сенките. С Борусия (Дортмунд) има ресурси и за много повече.
Клубът свърши много добра работа в трансферния прозорец. Изгуби Сократис и Ярмоленко, но доведе и чудесни замени в лицето на Диало и Волф, които могат много да напредват. Особено е важно, че Борусия с довеждането на Дилейни и Витсел най-накрая получи здравина в полузащитната линия вместо меките Шахин и Кастро. Освободиха се от безполезния Шурле, а единственият недостатък е, че не успяха да задържат Бачуай, който се вписа чудесно под наем от Челси.
Не успяха да намерят такъв калибър нападател, дълго лутаха на футболния пазар и накрая завършиха търсенето с довеждането на Пако Алкасер от Барселона. Той е подсилване на което никой не смее да залага, но ако повтори мачовете от Валенсия където напрежението и атмосферата са подобни като в Дортмунд, Вестфален ще бъде доволен. Фавре обича бързите нападатели и играта на контраатака. Затова Алкасер би могъл да се впише...
Интересен е изборът на Фавре за състава в началото на сезона. Диало и Аканджи са защитен тандем за бъдещето. Те трябва да станат онова което бяха Хумелс и Суботич. Алтернативи са им Топрак и супер талантливия Загаду. Интересно е, че реши да се върне към бековете на Клоп - Пишчек и Шмелцер. Ветераните отново играят чудесно...
Дилейни и Витсел напълно промениха идентичността на полузащитната линия, дори младият Вайгъл отиде на втори план. С тях двамата през този сезон най-накрая може да експлодира Махмуд Дауд когото Фавре лансира в Мьонхенгладбах. Изглежда че чак сега ще видим истинския Дауд и че Борусия в него ще получи някакъв вид подсилване. Влиянието на Фавре би могло да открие и целия потенциал на Джейдън Санчо. Англичанинът е рядък талант в европейския футбол, а Фавре досега се е показал като майстор за даване на облик на такива играчи.
Нападението е онова което тревожи привържениците на Борусия. Ще видим как ще се впише Алкасер, а дотогава предимство има Макс Филип. Талантлив е и интересен нападател, но не е хищник. Не е от класата на Обамеянг и Бачуай. Дори не е класическа "деветка". Затова е важно да се изчака Алкасер.
Все пак, най-голямата сила идва от крилата. Важно е Пулишич да продължи да напредва и играе така добре и Ройс да остане здрав. За сега, обещават да са носителите на играта на Борусия. А през лятото следва нова борба да се задържи Пулишич от атаките на по-богатите и по-мощните... Гьотце и Кагава от някогашните носители станаха маргинални фигури, които понякога подсещат за рок енд рола на Клоп. Значимо подсилване е и крилото Мариус Волф, който дойде от Айнтрахт и който е подобен играч като Филип, така че и рискът от постоянните контузии на Ройс не би трябвало да бъде нерешим проблем.
Борусия има огромно количество талант. Предизвикателство е как той ще се канализира и развие. Тухел и Бош не знаеха как да го направят, Люсиен Фавре може би в това е най-добър. Неговите отбори обичайно стартират бързо и достигат върха преди половината на сезона което по-късно се оказва минус когато се стигне до решителните борби, които оценяват сезона като успешен или неуспешен. Но също така е и факт, че Фавре никога в кариерата не е имал по-голям брой играчи на разположение и по-дълга скамейка.
Борусия трудно ще успее да събори Атлетико, който е считан за пръв фаворит в Група А на Шампионската лига. Но е по-добра от Брюж, докато срещу Монако вероятно ще се реши класирането на 1/8-финалите. Тези мачове ще бъдат луксозна витрина на някои от най-талантливите играчи на Стария континент...
Автор: Александър Глигорич
Няма коментари:
Публикуване на коментар