Арогантен, нарцистичен, платен златно, а постижението - мършаво
Антонио Конте дойде миналата година в Апияно Джентиле да промени Интер. Дванайсет месеца по-късно Интер промени Антонио Конте. Треньорът, който не затваря устата през 90-те минути на мача остана без думи на почивката в първото полувреме в сблъсъка с Верона на Бентегоди. Все по-очевидно е и малодушието в реакциите на Конте по време на мачовете. От вулканично избухлив треньор, почти в баскетболен стил, стана кормчия като Карло Анчелоти или Алекс Фергюсън.
Интер изгуби чак 20 точки през този сезон след повеждане в мачовете от Серия А. Да беше опазил само половината точки, днес щеше да е начело на табелата. И в Шампионската лига позволи на Борусия и Барселона да преобърнат резултата в своя полза. Звучи парадоксално, но Конте е доведен и златно платен, за да даде характер на Интер на отбор победител, който не разсипва безгрижно точки в първенството. Неговата задача беше да подобри обстановката при нерадзурите и да елиминира несигурността, малодушието, разсеяността и загубата на концентрация.
Интер потроши 180 000 000 евро за подсилвания, които искаше Конте в летния и зимния трансферен прозорец, плюс 12 000 000 евро за годишната заплата на Конте и няколко милиона евро за цялата армия сътрудници на италианския треньор, включително и родният му брат: чак 12 са.
Вместо да даде поне някакъв отговор или пояснение защо Интер повтаря същия сценарий както с Мадзари, Манчини, Спалети, Конте хвърля отговорността върху всички други освен на себе си. От треньор, който беше толкова арогантен, че забрани излъчването на химна на нерадзурите "Amala Pazza Inter" преди мачовете на Сан Сиро, защото не смяташе заглавието и съдържанието на песента за подходящи, се очакваше много повече. Арогантността, като черта, минава само при успешните хора, в противен случай е патетична или достойна за презрение. Конте, изглежда, не е извлякъл поуки от своите предходни опити в Ювентус и Челси.
Интер на Конте през този сезон не беше елиминиран от първия отбор на Барселона на Сан Сиро, а от резервния с хлапета от подмладяването. Титлата в Италия нерадзурите не изгубиха в мачовете с Ювентус, Лацио, Аталанта, Милан или Наполи, а със Сасуоло, Болоня, Верона, Каляри...
Жалванията на Конте, че няма достатъчно качествени играчи, за да спечели трофеи пропаднаха в предходните десетина дни: спечелените две точки против Верона, Сасуоло и Болоня разбиха всяко алиби на бившия селекционер на Италия. Никой в Интер не е искал от Конте да спечели Скудетото или Шампионската лига, но се претендираше да се прекъсне с традицията, която трае вече девет години, от 2011 Интер по правило играе добре и постига добри или отлични резултати до декември-януари, а тогава вертикално падение. Например, Конте през 2020 е спечелил средно 1,58 точки. Същият процент като Спалети.
Антонио Конте не е треньор за дълъг път. Неговото его е толкова голямо, че нито една чаршия не може дълго да го търпи. Онези, които го познават добре твърдят, че и Ариго Саки не е достигнал тази висота на нарцисизъм. Неговата самовлюбеност отива толкова далече, че дори когато види в огледалото нова бръчка на лицето смята, че виновник за това е огледалото.
Все по-ясно е, че Интер ще бъде първата авантюра на Конте, която не започва триумфално, с трофеи. Наистина, съществува още шанс през август да спечели Лига Европа, но с атмосферата, която се създаде на Апияно Джентиле, трудно е да се повярва, че това ще се случи. Нещо се развали между играчите и треньора. Любовта от пръв поглед не прерасна в стабилно отношение на доверие и съучастничество между треньора и футболистите. Напротив, Спалети може да бъде обвинен във всичко, но отделни футболисти значително напреднаха при него и влязоха в групата на топ играчи. Добър дял от тях с Конте или са в застой или дори върнаха назад: Шкринияр, Де Фрай, Брозович, Весино, Лаутаро Мартинес, Еспозито.
Конте си вкара автогол и с изявлението, че той в Апияно Джентиле е заварил съществуващ гръбнак от играчи. Просто, това не отговаря на истината. Трансферният прозорец през миналото лято и този януари беше в голямата част изпълнение на неговите желания. Разбира се, всички си спомняме как Конте "мрънка", докато беше на пейката на Юве, че му продали Джакерини, както и че не може да се влезе в ресторант където вечерята струва 100 евро с десет евро в джоба.
Фамилия Жанг му даде развързани ръце, а Бепе Марота и Пиеро Аузилио и лява и дясна ръка да реализира неговите желания. Единственото желание което не му изпълниха е довеждането на Един Джеко. Откакто Конте пристигна в Апияно Джентиле са му купени чак 11 футболисти, почти половин разширен състав. От Лукаку, Барела, Сенси, Санчес, Лазаро, Бираги, Годин до Ериксен, Моузес и Йънг.
Проблемът на Конте е, че в последните десет години не промени метода на работа, не си обнови софтуера. Системата на трениране и тактиката на терена е почти идентична с онази, която прилагаше в Ювентус и Челси. Изглежда, че страда, въпреки че принадлежи към по-младата генерация треньори, от същия синдром като Анчелоти, Моуриньо. Живее от старата слава, от онова което някога е представлявал. Футболната игра е в непрекъсната трансформация с иновации, които станаха всекидневие и който не върви в крак с времето, изостава или в най-добрия случай тътри.
Конте има късмет, че Масимо Морати вече не е собственик на Интер. Бившият президент на нерадзурите вече би му благодарил за сътрудничеството, както направи с Марчело Липи след некоректните и непремерени изявления за сметка на клуба преди две десетилетия. Китайските собственици на Интер нямат парични проблеми, но в много нестабилни и непредвидими времена, дори те не могат да "изгорят" около 150 000 000 евро за три години за треньори. Припомняме, Спалети има договор с Интер за този и следващия сезон (20 000 000 бруто), ако уволнят Конте освен вече платените 24 000 000 евро за годишна заплата, до 2022 година ще им струва около 50 000 000 евро. Към всичко това трябва да се добави заплатата на новия треньор. Ако вземем като вероятни решения имената на Макс Алегри, Маурисио Покетино или Унай Емери, стигаме до заключение, че тригодишен договор с един от споменатите трима треньори ще струва бруто между 45 и 60 000 000 евро.
Съществува възможност и Конте да вдигне котвата, макар че малцина вярват в това. Опитът от Челси показва, че шансовете за такъв сценарий са минимални. По-големи са шансовете Интер и Конте да се пробудят в следващия месец и кусур дни: да завършат в голям стил Серия А със спечелването на второто място и след това да станат първият италиански клуб, който е спечелил Лига Европа. Нищо не успява така добре като успеха. За останалото са достатъчни пари.
Автор: Желько Пантелич
