В БиХ: Резултатите на "змейовете" са облекчение, но не смеят да ни измамят, дълго не сме имали по-слаб отбор

Роберт Просинечки не можеше да си представи по-добро начало на скамейката на националния отбор на Босна и Херцеговина. Две победи в два мача в Лигата на нациите, пълен Билино Полье, борбеност на терена, чудесна атмосфера. Начало каквото искате. Все пак, на шест събрани точки трябва да гледаме само като на облекчение при много тежка задача, а това е създаване на ново поколение "змейове", пише порталът Кликс.

Без никакви заобикалки, но също така никак и без задължителните честитки за всички играчи, нужно е да се признае, че съставите на "змейовете", които се противопоставиха на Северна Ирландия и Австрия са най-слабите в това десетилетие и че Роберт Просинечки го очаква наистина голяма задача.

Може би от Босна и Херцеговина вече се очаква много по-добра игра, защото не е тежко да се признае, че резултатите от предходните два мача не са в същата равнина с предложената игра - резултатите са значително по-добри от играта. А разбира се, никой и не иска да е обратното... Но, от това не смеем да бягаме, защото бихме направили голяма грешка.

Не става дума предимно за това, че този национален отбор не е воден по правилен начин, защото още е рано да се дават такива оценки. Тук става дума за това, че този национален отбор с игровото качество не е готов за големи неща, съответно какъвто и да е голям успех всъщност би бил прилично голяма изненада.

Казано накратко, тази селекция "змейове", която имаме сега е по-слаба от шестте точки, които спечели и заради това и в този момент не трябва да имаме твърде големи очаквания от нея. Поне не още.

Да обърнем внимание на някои факти, вчера в стартовия състав на "змейовете" играха играчи от южнокорейската лига, втора немска лига, втора английска лига, последният в турската Супер лига, резерва на австрийския шампион, резерва в чешки отбор, който не играе в груповата фаза на европейските турнири...

Споменатите играчи главно имат потенциал да заиграят в значително по-добри отбори, заслужават всички похвали за онова което дават, но те не заслужават тежкото бреме на големите очаквания и тук трябва да сме внимателни.

Победата против Австрия не беше победа против по-слаб отбор. С това трябва да сме наясно.

Този национален отбор в последните четири години остана без Елвир Рахимич, Звиездан Мисимович, Ведад Ибишевич, Емир Спахич, Сенад Лулич, Менсур Муйджа, Харис Медунянин... Сега търсим ново поколение което може да ни отведе на голям турнир и единствените две имена, които имаха еднакво влияние и в най-добрите дни както и днес са Миралем Пянич и Един Джеко, а и техните гърбове не могат току така да понесат товара на новите основи.

Те - Пянич и Джеко - заедно с останалите "змейове" и треньорския щаб предвождан от Роберт Просинечки можеха да се насладят на подкрепа преди, по време и след победата над Австрия, но колкото и да е важна тази подкрепа, още по-важна ще бъде подкрепата в случай на негативни резултати, защото за отбор в изграждане това е по-нужно.

Отличното начало в Лигата на нациите може да послужи като облекчение, защото всичко е по-леко в хубава атмосфера и отличен точков актив, но пред този отбор е тежък път към създаване на игра без големи осцилации и към създаване на гръбнак, който ще носи националния отбор.