Един Джеко: Писмо до децата на Босна и Херцеговина

 

Скъпи деца на Босна и Херцеговина,

Искам да ви кажа нещо важно. 

Нищо не е невъзможно.

Абсолютно нищо.

Ние имаме късмета, че сме босненци и херцеговци. И не ви казвам това само като човек, който е сбъднал своите мечти, а като момче, което преживя войната и което много лесно можеше да има съвсем различна съдба.

 Не обичам да говоря за времето на обсадата на Сараево, но е важно да разберете как беше наистина. Бях на шест години когато всичко започна. Спомням си първите сирени, мама ме сграбчваше и се криехме зад шкафа за обувки. Това беше първият ден. Продължи през следващите четири години. Не разбирахме какво наистина се случва, но всеки ден бяхме уплашени. Когато вече не беше сигурно да останем в нашата къща се преместихме в апартамента на моите дядо и баба. Беше малък апартамент, може би четиридесет квадрата, а ние петнайсетима спяхме на пода.

Често играехме Монополи. Знаете тази игра? Беше твърде опасно да излизаме навън, защото снайперисти дебнеха от всички страни, така че аз и моите роднини с часове седяхме на пода до балкона и играехме Монополи. Не мога да ви кажа, че ни беше забавно. Не бяхме щастливи, не можехме да се наслаждаваме на играта. Отвън се чуваха сирени и експлозии на гранати. Понякога всичко се тресеше толкова, че фигурките завършваха разхвърляни по пода.

Но всеки път когато играехме, това бяха малки моменти, когато можехме поне малко да побегнем в свой свят. За няколко минути забравяхме войната.

Забравяхме, че светът около нас се руши.

За момент можехме да сме само деца.

Разбира се, че често искахме да излезем навън и да играем футбол, но всеки ден гледахме как от съседство извозват ранени и убити хора. Все пак, как да задържиш дете искащо да играе затворено вътре четири години? Това е невъзможно, и това знаеха и нашите родители. Понякога, когато денят беше малко по-спокоен, мама отваряше вратата и аз излизах навън да играя с децата от околните сгради. Никога няма да забравя израза на нейното лице, когато отваряше тази врата. Имаше блага усмивка, защото беше щастлива да ме види как си играя. А тогава поглеждах в очите й и виждах колко е загрижена, че може никога да не се върна.

 

Всички от време навреме бяхме принудени да излизаме навън. В апартаментите нямахме вода, трябваше да се вземат туби и бидони и да се чака на улицата да ги напълниш. Разбира се, асансьорите не работеха. Нямаше ток. Така че с пълните кофи полека се качвахме. Трети етаж... четвърти етаж... още само шест етажа. Сигурно бях най-подготвеното дете в Сараево. И храна нямаше достатъчно. Нашите родители рискуваха живота си, за да ни осигурят да има нещо да ядем. Но понякога, като по чудо, храната падаше от небето. Ние ги наричахме просто пакети. Нямахме представа откъде идват, нито ни интересуваше. Това бяха порции за войници. За нас имаха вкуса на най-хубавата храна на света. Когато всеки ден ядеш едно и също, фъстъченото масло изглежда като дар от небето.

Накрая преживяхме. Когато днес си спомня за всичко това, невероятно ми е колко силни сме били. А бяхме само деца. Но войната нямаше никакъв смисъл. Толкова невинни хора бяха убити, а заради какво?

Заради пари. Власт. Нечие его.

 А всъщност за нищо.

Днес, когато в новините видя война където и да е по света, изпитвам гадене в стомаха.

Не искам да виждам това повече, никъде по света.

Но по някаква причина, възрастните никога не се научават.

 

Бях на почти десет години когато обсадата свърши. Не мислех за това да стана футболист.

Искрено, изглеждаше ми толкова невъзможно, че не се и реших дори да мечтая за това. Знаете ли, тогава всичко беше разрушено. Терените, които днес виждате, на които играете, бяха изгорени до основи. Продължих да играя футбол само защото много го обичах. Баща ми ме водеше в малка училищна спортна зала където тренирах през първите месеци. После хората полека взеха да чистят терена и чертаеха бели линии по изгорялата земя. 

Моят баща по това време работеше като доставчик на хляб и сладкиши, но когато започнах да играя в първия си клуб, взимаше почивки от работа, за да може да ме кара на всяка тренировка. По пътя винаги ми говореше, че най-важно е да бъда добър човек и да уважавам всички хора еднакво, без значение кои са, откъде идват и с какво се занимават. Това няма да забравя никога. Той се е занимавал с футбол, играл е в ниските дивизии и беше мой герой. Всеки път когато слизах от колата, той ми даваше банан и казваше "късмет, сине".

През уикенда заедно гледахме мачове, което за мен беше малка пауза във всекидневното гледане на мексикански сапунки с майка ми. По това време италианската Серия А беше най-доброто първенство. Чували ли сте за Шевченко, нападателя на Милан? Обожавах Шева. Обожавах Италия. За мен тогава изглеждаше като държава от приказките на другия край на света. Не можех да си представя, че един ден ще играя футбол там. Не изглеждаше реално. Само се надявах да играя за първия отбор на моя Железничар. Тогава един от треньорите в клуба започна да ме нарича Шева, защото бях рус и вкарвах много голове. Помислих си, добре, може Шева!

 

Тогава един ден, когато бях на 19 години, дойде друг треньор и каза, че иска да ме вземе в Чехия. Не исках да напусна Босна и Херцеговина, но ми говореше, че там ще имам по-добра възможност да сбъдна мечтите си. Да ви кажа честно, нямах представа какви са мечтите ми. Само исках да съм по-добър. Вярвах в себе си. Най-силната част от моето тяло беше моят ум. Когато дойдох в Теплице си казах: "Едине, трябва да работиш повече от всички останали или ще те пратят вкъщи."

 За мен платиха 25 хиляди евро.

Почти две години по-късно подписах с Волфсбург. Когато играхме срещу Милан, смених тениската си с Шева.

Тогава преминах в Манчестър Сити срещу 37 милиона евро.

После заиграх в Рома.

Израснах във война. Изведнъж живеех в приказка.

Никога нищо не е невъзможно.

Чак и да отведеш Босна и Херцеговина на Световно първенство.

 

Спомняте ли си 2014 година? Повечето от вас вероятно тогава не са били родени. Но когато се класирахме на нашето първо Световно първенство, това беше един от най-щастливите дни в нашите животи.

Спомням си решаващия мач в Литва. Играхме на някакъв стар стадион. Когато съдията свири край, много наши хора започнаха да прескачат оградите, скачаха от стените и влизаха на терена. Проблемът беше, че тези стени бяха високи поне два метра и от тях се скачаше право на бетон. Спомням си, че се обръщах около себе си и гледах как хората тичат в екстаз към нас и си помислих: "Драги Боже, тези хора не са нормални."

Тогава забелязах един човек, който тичаше по-бавно от останалите. Куцаше и вървеше точно към мен. Видях сълзи в неговите очи. 

Това беше моят баща.

Питах го какво му се е случило.

"Ударих си крака като скочих", ми каза. "Но не се притеснявай. В този момент не усещам никаква болка!"

Само се прегърнахме и започнахме да плачем заедно.

 За съжаление, в Бразилия нямахме и късмет. Няма да се сетите за това, но аз вкарах гол на Нигерия, който трябваше да бъде признат. По това време нямаше ВАР, съдията сгреши и ние завършихме турнира в груповата фаза. Но нашата малка страна игра на известната Маракана. Показахме на света кои сме.

А сега отново сме тук.

 

Знаете ли кое е смешно? През март навърших четиридесет години, но още не съм празнувал рождения си ден. Аз съм мюсюлманин, беше времето на Рамазан, а след това имахме важна работа срещу Уелс и Италия. Па си помислих "знаеш ли какво, хайде да превърна това в забавление за рождения ден".

Добре си спомням момента в Уелс, губехме с 0:1, а аз погледнах таблото.

85 минута.  

Започна да ме обзема паника.

Изтича ни времето.

Получихме корнер, а мен ме пазеше по-ниско момче и помислих: отлично! Скочих, закачих топката с глава и тя завърши в мрежата. Но докато още празнувах си спомних, че в своята кариера четири пъти съм завършвал мач с дузпи. И всичките четири загубих.

За щастие, нашите младежи в националния отбор знаят как се бият дузпи. За разлика от нас ветераните, те не мислят твърде много, само ритат и вкарват.

 

А тогава в Зеница посрещнахме Италия, а мен искрено ме беше страх от Донарума. Знаете, той е огромен човек. Наистина не бях сигурен, че бих вкарал дузпа, ако бях изпълнил срещу него. Но стана така, че си контузих рамото в последната минута на продълженията и трябваше да изляза от терена. Всъщност не можах и да видя нашата първа дузпа. Докторът още ми фиксираше ръката към тялото, седях на пейката, а треньорите и другите играчи ми скриваха гледката. Само чух викът на трибуните, когато топката влезе във вратата и помислих...

Виж, това може да е знак, че не трябва да гледам. Не смея да гледам. Няма да гледам. Само ще слушам народа. Само ще слушам своя народ.

Тогава Италия изпусна и шумът стана невероятен. 

Пропуснаха отново и реакцията на хората беше луда. Но само седях и се молех и се молех. Всичко което можех да видя бяха гърбовете на нашите треньори.

Когато Есмир тръгна да изпълни решаващата дузпа, нашият селекционер се обърна и само ми каза, че и той повече не може да гледа. Дойде до мен, прегърнахме се, подпряхме глава един на друг, затворихме очи и слушахме...

Това беше най-чудният звук някога.

Чухме когато Есмир удари топката.

Публиката въздъхна "аххххххх..."

Джиджи закачи топката с пръсти.

От трибуните се чу "Охххххх..."

Стадионът утихна напълно за миг. Това беше най-дългата милисекунда в моя живот. А тогава... Експлозия.

Крясъци, факли, дим и заря. Хора скачат навсякъде. Всички от нашата пейка търчат към терена. Аз прегърнах моя селекционер още по-силно, погледнах в небето и пуснах най-шумния вик в моя живот.

"ААААААААААААААХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ!!!!!!!!!!" 

Двадесет секунди, без прекъсване, само крещях.

Малката Босна и Херцеговина отново е на Световно първенство.

 

Да се направи всичко това не беше лесно. Не е лесно и сега когато съм на четиридесет години, когато гърбът боли всеки път като станеш от кревата и когато отново трябва да взимаш лекарства срещу болката. Но всеки път когато моето тяло иска да се откаже, спомням си всички празници, които съм пропуснал, месеците, които съм провел далеч от своето семейство, летните почивки, които съм прекарвал тренирайки и играейки, докато моите хора пиеха коктейли на плажа. Психически, много е тежко. Всяка критика продължава да боли. Но всеки път когато изляза на терена, аз още се чувствам като дете, като един от вас, с пеперуди в стомаха и блясък в очите.

И всеки път си казвам същото.

Струваше си.

Всичко си струваше.

Защото без лошите моменти ги няма и онези добрите. 

След като победихме Италия, първо се поздравих със своите приятели с които съм играл в Серия А. Тогава отидох да намеря семейството си на трибуните. Целунах своята съпруга. Прегърнах родителите. Без тях нищо от това не би било възможно.

 

Тази нощ и само да бъдеш в Зеница беше нещо специално.

 Колкото по-дълго съм отдалечен от Босна и Херцеговина, толкова повече я обичам. Вече двадесет години живея навън. Девет в Италия. Моите деца са родени в Рим. Това винаги ще бъде моят втори дом. Но всеки път когато посетя родителите в Сараево, всеки път когато моята майка готви, когато всички сме заедно, аз съм щастлив. Когато нося този екип, моето сърце бие по-силно.

Аз играя за своя народ. Аз играя за момчетата и момичетата от сараевските улици. Аз играя за всички различни култури и религии, които правят моята страна красива, въпреки че продължава да има хора, които искат да ни разделят.

Няма да успеят.

Не заради мен. Не заради възрастните. Ние никога не се научаваме. А заради вас, деца. Вие никога не се променяйте. 

Затова ви моля още едно нещо, може ли?

Няма значение дали живеете в Сараево, Рим или Сейнт Луис... Няма значение дали сте мюсюлмани, евреи, католици или православни...

Никога не забравяйте откъде идвате.

Вие сте босненци и херцеговци. Светът е ваш.

Обичам всички вас.

Ваш, 

Един

 

Джеко си подари тениската: Благодаря за невероятната подкрепа

Капитанът на Босна и Херцеговина Един Джеко отправи послание към привържениците след големия успех.

"Благодаря ви за невероятната подкрепа от трибуните. С вашия вятър в платната се чувствахме сякаш играем у дома. Сега, наслаждавайте се и празнувайте, защото всички заедно сме заслужили да се радваме. И се пазете. Щастливо завръщане у дома! Ще се видим отново скоро. Обичам те Босно и Херцеговино", написа Джеко.

Диаманта подари тениската си на един привърженик, който имаше оригинален транспарант.

Митрогол е №1 в Лигата на нациите

Нападателят на националния отбор на Сърбия Александър Митрович беше обявен за Най-добър нападател в първия дял на турнира Лига на нациите, решиха привържениците в социалните мрежи.

Той победи в силната конкуренция на Ромелу Лукаку (Белгия), Марко Асенсио (Испания) и Един Джеко (Босна и Херцеговина).

Голмайсторът на Фулъм постигна четири гола в досегашния ход на новосъздадения турнир на УЕФА, а с 43% убедително беше първи избор на любителите на футбола.

Митрович и Джеко в избора за Най-добър играч в Лигата на нациите

Централният нападател на Сърбия Александър Митрович се намира между четиримата футболисти номинирани за Най-добър играч в досегашния ход на Лигата на нациите. С четири постигнати гола Митрович държи първо място в класирането с голмайсторите, гледайки всички четири лиги на новосъздадения турнир.

В официалния профил на надпреварата в Туитър е стартирана анкета за Най-добър футболист, а голмайсторът на Фулъм е в конкуренцията на Един Джеко от Босна и Херцеговина, Ромело Лукаку от Белгия и испанецът Марко Асенсио.

Митрович вкара четири гола за "орлите", по два против Румъния и Черна гора, и заедно с Лукаку държи първото място в класирането на голмайсторите, гледайки всички четири лиги на новосъздадения турнир.

Анкетата продължава до четвъртък.

Джеко: Имахме малко късмет, но той е с храбрите

Един Джеко с два гола на своята Грбавица потопи Северна Ирландия и отведе Босна и Херцеговина на крачка от плейофа в Лигата на нациите.

След мача капитанът на "змейовете" беше доволен от своята, а и от играта на съотборниците.

"Беше добър мач и заслужено победихме. В първия мач не играхме на нашето ниво и искахме пред нашите привърженици да играем много по-добре. Ирландците са отбор, който иска да играе футбол, но не им позволихме с висока преса и трябваше да играят с дълги топки, които им обирахме", заяви Джеко, който призна, че "змейовете" са имали и късмет с оглед на това, че на три пъти се тресе рамката на вратата на Шехич.

"Те имаха три греди, но ние заслужено победихме. Имахме малко късмет, но той е с храбрите, а ние бяхме храбри", допълни капитанът.

След половин час игра на Джеко му отмениха шедьовър заради измислена засада. Един заяви, че Босна и Херцеговина е ощетена в този момент.

"Мисля, че нямаше засада. Съдията каза, че е било засада, казаха ми, че не съм бил зад защитата, но какво да се прави, важното е, че вкарахме после и този втори гол и решихме мача", заяви Джеко.

Просинечки: Честитя на момчетата, хвърляха се с главата напред и дадоха всичко от себе си

Селекционерът на Босна и Херцеговина Роберт Просинечки е доволен от играта на своите избраници в мача със Северна Ирландия и победата, която доведе неговият отбор на прага на класиране в А дивизия.

"Знаехме, че ще бъде труден мач. Северна Ирландия е отличен отбор, който може да играе срещу всеки. Доволен съм, защото играчите дадоха всичко от себе си играха добре тактически. Имаше и късмет, но се бориха и дадоха всичко от себе си. Един отново беше този, който реши нещата. Трябва да сме доволни от низа победи и деветте спечелени точки. Честитя още веднъж на играчите", заяви Просинечки.

Селекционерът се обърна и към играта в защита на своя отбор.

"Северна Ирландия играе с дълги топки и от това е много трудно да се отбраниш. Пет, шест години играят в същия състав, имат малко промени и играят отлично така. Разбира се, стига се и до грешки, особено във въздушните дуели където имахме проблеми. Те използват това чудесно, но за щастие не вкараха гол. Момчетата дадоха всичко от себе си, хвърляха се с главата напред и никого за нищо не мога да критикувам", допълни Роби.

Просинечки изтъкна как с играчите има професионално и коректно отношение.

"На мен ми е драго, че този отбор още сега прилича на истински национален състав. Със сигурност може и по-добре, но и сега е отлично. Драго ми е, че продължихме поредицата, защото осем мача не сме загубили. Имаме добра атмосфера и това е много важно, особено по тези пространства", поръча треньорът на Босна и Херцеговина.

Един Джеко влезе в Топ 10 на най-добрите европейски стрелци на всички времена

Един Джеко след вчерашния мач със Северна Ирландия потвърди, че е един от най-добрите нападатели в Европа за всички времена.

Капитанът на националния отбор на Босна и Херцеговина постигна двата гола с което стигна до бройката 55 в екипа с държавната емблема, с което влезе в Топ 10 на най-добрите европейски стрелци на всички времена.

На първо място неприкосновен е Кристиано Роналдо, който за Португалия е отбелязал 85 попадения. Един гол по-малко има Ференц Пушкаш, който е играл за Унгария и Испания.

Освен Роналдо, само още един футболист продължава да играе за своя национален отбор, като дели десето място с Джеко и Ян Колер (Чехия) с по 55 гола. Неговото име е Роберт Левандовски.

Топ 10 на най-добрите голмайстори на европейски национални отбори за всички времена:

85 - Кристиано Роналдо (Португалия)
84 - Ференц Пушкаш (Унгария/Испания)
75 - Шандор Кочиш (Унгария)
71 - Мирослав Клозе (Германия)
68 - Герд Мюлер (Германия), Роби Кийн (Ирландия)
62 - Златан Ибрахимович (Швеция)
59 - Имре Шлосер (Унгария), Давид Вийя (Испания)
55 - Един Джеко (БиХ), Роберт Левандовски (Полша), Ян Колер (Чехия)

На крилете на Джеко "змейовете" подчиниха Северна Ирландия

Националният отбор на Босна и Херцеговина победи на стадион Грбавица в 4 кръг на Лигата на нациите селекцията на Северна Ирландия с 2:0.

Избраниците на Роберт Просинечки така записаха и трета победа в този турнир и продължиха низа от осем срещи без загуба, докато Северна Ирландия претърпя трета загуба.

Първото полувреме протече в двустранно открита игра, а гостите показаха на Грбавица, че са дошли за точки и до получения гол бяха по-опасни.

Савил имаше две добри възможности за гол, но нападателят на Мидълзбро първо в 15-ата минута не уцели вратата от идеална позиция, а пет минути по-късно уцели гредата.

Иначе, първият шанс пропусна Вишча в 9-ата минута, докато Джеко в 17-ата стреля над вратата.

"Змейовете" стигнаха до повеждащия гол в 28-ата минута когато Вишча използва грешка на един от бранителите на Северна Ирландия, а след това загърби егоизма и подаде на Джеко, който с прецизен удар преодоля Пийкок-Фарел.

Капитанът на балканците две минути по-късно още веднъж разтресе мрежата на гостуващия национален отбор след чудесен пас от Пянич, но голът беше отменен заради засада. Грешно съдийско решение.

Пянич стреля добре от пряк свободен удар от 20 метра, а последна възможност през първата част имаше Враньеш в 44-ата минута, когато опита от двадесетина метра от дясната страна.

И в продължението Босна и Херцеговина имаше първата възможност, когато Джеко не успя да матира Пийкок-Фарел, а в 65-ата минута Северна Ирландия за втори път уцели гредата. Топката с късмет стигна до резервата Уайт, който от пет метра напълно сам нацели стълба.

Мачът беше решен в 73-ата минута, когато чудесният Джеко вкара още един гол този път след майсторска асистенция на Пянич. До края нямаше промени и "змейовете" празнуваха заслужена победа.

Босна и Херцеговина с успеха задържа първо място в Група 3 на В Лигата и за класиране в плейофа е нужно само да не загуби против Австрия във Виена. Северна Ирландия загуби всички шансове за първото място и им трябва чудо да не изпаднат в Лига С.

Джеко: Фата е щастие и любов. Някой ще събори и моите рекорди

Един Джеко ще има специален мотив против Северна Ирландия, защото ще играе на мястото където започна неговият футболен път.

"Диаманта" не крие, че е особено мотивиран преди дуела на Грбавица и че му е драго, че ще играе на стадиона на който е поникнал.

Преди конференцията за медиите Джеко се срещна с Фата, дългогодишна и легендарна привърженичка на Железничар, която със своето присъствие и подкрепа на обичания клуб е станала запазена марка на Грбавица.

- Фата е щастие и любов - написа "Диаманта" в социалните мрежи, което предизвика лавина положителни реакции.

Капитанът на Босна и Херцеговина ще е най-голямата заплаха за вратата на Северна Ирландия.

"Диаманта" преследва втори гол в Лигата на нациите, а в предишния кръг наказа Австрия и донесе на "змейовете" важни три точки.

- Те със сигурност са свикнали да играят на всеки три дни. Няма да са уморени. И аз съм свикнал с този ритъм. В Белфаст беше тежко, но сега играем пред своите привърженици. Трябва да играем по-добре когато имаме топката. Това може да бъде ключов мач в борбата за първото място в групата - заяви Джеко на конференцията за медиите.

Нападателят на Рома е рекордьор по броя постигнати голове в екипа на националния отбор на Босна и Херцеговина.

- Рекордите са тук да бъдат подобрявани. Утре някой ще събори и моите рекорди. Аз съм тук докато селекционерът ме иска и ще давам всичко от себе си. Когато бъде различно ще предоставя мястото си на някой друг. Драго ми е, че ще играя на Грбавица, защото на този стадион съм поникнал. Драго ми е, че хората от Жельо с помощта на Съюза успяха да поправят Грбавица. Надявам се да играем добре и да победим - каза "Диаманта".

Той изтъкна, че няма нужда от специално мотивиране на съотборниците, за футболистите на Босна и Херцеговина играенето в националния отбор е сбъдната мечта, а този екип им е най-големият мотив.

- Надявам се, че ще отидем на Европейското първенство, а дали то ще е моето последно, в този момент не знам - поръча капитанът на "змейовете".

Нов договор и директорска функция в Рома за Джеко

Футболистът на Рома Един Джеко ще получи договор до 2021 година и предложение след това да стане директор на клуба поред легендарния Франческо Тоти.

Голмайсторът от Босна и Херцеговина трябва да приеме намаление на заплатата от 4,5 на 4 милиона евро, с година по-дълго сътрудничество, а после да получи роля на функционер на Олимпико, пише Калчомеркато.

Джеко тази седмица се дипломира в спортен мениджмънт в Университета в Сараево и вижда себе си в бъдеще като директор на някой клуб, особено след като освен майчиния добре говори чешки, немски, английски и италианския език, защото е играл по-рано за Теплице, Волфсбург и Манчестър Сити.

При изтичането на договора ще е на 35 години и тогава би могъл да помага в работата на Тоти и спортния директор Рамон Мончи.

Освен Рома предложение да поеме някоя от функциите след края на кариерата има и от Футболния съюз на Босна и Херцеговина.

В БиХ: Резултатите на "змейовете" са облекчение, но не смеят да ни измамят, дълго не сме имали по-слаб отбор

Роберт Просинечки не можеше да си представи по-добро начало на скамейката на националния отбор на Босна и Херцеговина. Две победи в два мача в Лигата на нациите, пълен Билино Полье, борбеност на терена, чудесна атмосфера. Начало каквото искате. Все пак, на шест събрани точки трябва да гледаме само като на облекчение при много тежка задача, а това е създаване на ново поколение "змейове", пише порталът Кликс.

Без никакви заобикалки, но също така никак и без задължителните честитки за всички играчи, нужно е да се признае, че съставите на "змейовете", които се противопоставиха на Северна Ирландия и Австрия са най-слабите в това десетилетие и че Роберт Просинечки го очаква наистина голяма задача.

Може би от Босна и Херцеговина вече се очаква много по-добра игра, защото не е тежко да се признае, че резултатите от предходните два мача не са в същата равнина с предложената игра - резултатите са значително по-добри от играта. А разбира се, никой и не иска да е обратното... Но, от това не смеем да бягаме, защото бихме направили голяма грешка.

Не става дума предимно за това, че този национален отбор не е воден по правилен начин, защото още е рано да се дават такива оценки. Тук става дума за това, че този национален отбор с игровото качество не е готов за големи неща, съответно какъвто и да е голям успех всъщност би бил прилично голяма изненада.

Казано накратко, тази селекция "змейове", която имаме сега е по-слаба от шестте точки, които спечели и заради това и в този момент не трябва да имаме твърде големи очаквания от нея. Поне не още.

Да обърнем внимание на някои факти, вчера в стартовия състав на "змейовете" играха играчи от южнокорейската лига, втора немска лига, втора английска лига, последният в турската Супер лига, резерва на австрийския шампион, резерва в чешки отбор, който не играе в груповата фаза на европейските турнири...

Споменатите играчи главно имат потенциал да заиграят в значително по-добри отбори, заслужават всички похвали за онова което дават, но те не заслужават тежкото бреме на големите очаквания и тук трябва да сме внимателни.

Победата против Австрия не беше победа против по-слаб отбор. С това трябва да сме наясно.

Този национален отбор в последните четири години остана без Елвир Рахимич, Звиездан Мисимович, Ведад Ибишевич, Емир Спахич, Сенад Лулич, Менсур Муйджа, Харис Медунянин... Сега търсим ново поколение което може да ни отведе на голям турнир и единствените две имена, които имаха еднакво влияние и в най-добрите дни както и днес са Миралем Пянич и Един Джеко, а и техните гърбове не могат току така да понесат товара на новите основи.

Те - Пянич и Джеко - заедно с останалите "змейове" и треньорския щаб предвождан от Роберт Просинечки можеха да се насладят на подкрепа преди, по време и след победата над Австрия, но колкото и да е важна тази подкрепа, още по-важна ще бъде подкрепата в случай на негативни резултати, защото за отбор в изграждане това е по-нужно.

Отличното начало в Лигата на нациите може да послужи като облекчение, защото всичко е по-леко в хубава атмосфера и отличен точков актив, но пред този отбор е тежък път към създаване на игра без големи осцилации и към създаване на гръбнак, който ще носи националния отбор.

Джеко празнува победата до ранните сутрешни часове в компанията на Арнаутович

Капитанът на националния отбор на Босна и Херцеговина Един Джеко отпразнува победата на "змейовете" против Австрия във втория кръг на Лигата на нациите с резултат 1:0 в компанията на футболиста на Австрия Марко Арнаутович.

Припомняме, "змейовете" победиха Австрия с 1:0, а единственият гол в мача постигна Един Джеко в 78-ата минута когато с левия крак наниза чудесно попадение за успеха.

По обичай, босненските национали отпразнуваха победата в един от сараевските ресторанти, а ги забавлява певецът Армин Бийедич.



В компанията на Един Джеко беше и Марко Арнаутович, който след мача имаше само думи на похвала за националния отбор на Босна и Херцеговина и Джеко, а двамата са големи приятели отдавна.

"Братеее", написа Джеко на обща фотография в своята история в Инстаграм.

Легенда на Италия и Интер: Джеко може да отстрани Ливърпул, той е луд

За футбола е добре, че Рома в последните десети минути на спектакъла на "Анфийлд" заби два гола и осуети катастрофата от 0:5 преди реванша. Да беше останал този резултат, който светеше на таблото докато на терена беше Мо Салах, вероятно никой, чак и най-твърдите романисти, тези най-големи оптимисти, не би гледал двубоя на Олимпико. Така, макар и наистина малки, шансове за чудо съществуват. В крайна сметка, Рома -3 вече навакса срещу Барселона на 1/4-финалите, всички знаем как завърши тази история за Меси и компания.

Един от тези, които вярват, че Рома в сряда вечерта може до още едно чудо е легендарният Сандро Мацола, митичен играч на Интер и впечатляващ нападател на Италия.

Баща му Валентино е бил една от най-големите звезди на италианския футбол през 40-те, като член на онова възпято поколение на Торино загинал в злокобната катастрофа през 1949 година, когато самолетът с играчите се забил в едно бърдо в околностите на Торино. Съдено му е било на Сандро да се занимава с футбол, а той развил вродения си талант до висоти. Четири пъти е бил шампион на Италия, два пъти на Европа с Интер, с националния отбор също през 1968 и вицешампион на света през 1970. През 1971 година е втори в класацията за Златната топка.

Мацола въпреки че вече е на пристойна възраст (75) активно следи случващото се във футбола, както в Италия, така и по света.

Така легендарният нападател на Интер сподели своето мнение пред италианските медии преди реванша от полуфиналите на Шампионската лига между Рома и Ливърпул, в който все пак даде определени шансове на римския клуб.

"Може ли Рома да победи Ливърпул с три гола разлика? Може, но ще трябва много късмет. Рома трябва бързо да постигне първия гол и да накара Ливърпул да се защитава, да чака техни грешки и да се надява на чудо. Все пак вярвам в тях, всичко е възможно. Не трябва да престава да се вярва докато не свърши", започна Мацола, който после похвали отбора на Рома, специално Един Джеко:

"Рома ми харесва. Добре играят, хубаво е да ги гледаш, а имат няколко фантастични играчи. Да кажем, Джеко е луд играч. Ако Рома реши да се отрече от него, бих искал да дойде в моя Интер."

Сандро Мацола е дал още един съвет на Рома преди реванша на Олимпико.

"Най-важното е мачът да се започне както трябва. Рома веднага от старта трябва да покаже на Ливърпул, че не се плаши, да тръгне агресивно и силно от първата минута. Няма какво да чака. Трябва специално да пазят Салах, този играч е изключително труден за опазване, но мисля, че не е неудържим. Стоук го озапти този уикенд, не виждам защо не би го направила и Рома."

Помните ли всички Диамантени голове срещу Ливърпул?

Ливърпул и Рома дават началото на полуфиналите в тазгодишното издание на Шампионската лига.

Най-голямата заплаха за вратата на "червените" всякак е Един Джеко. Капитанът на националния отбор на Босна и Херцеговина в тазгодишното издание на Шампионската лига е вкарал шест гола, което е най-доброто му постижение в елитния турнир, както и най-доброто за играч на Рома.

"Диаманта", носейки екипа на Манчестър Сити е имал възможност да играе срещу Ливърпул на легендарния "Анфийлд". Генерално "червените" са един от трите отбора срещу които Джеко има най-много мачове. Чак 11 пъти "Диаманта" се е изправял срещу Ливърпул, а също толкова и против Челси. Повече пъти е кръстосвал копие само с Байерн (13 пъти).

И мрежата на Челси не беше опъвал в престоя си на Острова, което поправи в груповата фаза на Шампионската лига (два гола на "Стамфорд Бридж"), Един срещу Ливърпул е отбелязал три попадения, но никога не е асистирал.

Ето ги и трите гола на "Диаманта" в екипа на Сити срещу "червените". Както и един с настоящия му клуб Рома.

Диаманта е вечен защото до светлините на Олимпико дойде от пепелта на Грбавица

"Спомням си, че много плаках като дете, защото съществуваше възможност във всеки момент някой да те убие. Майка ми ми спаси живота когато веднъж не ми разреши да играя футбол с приятели на ливадата. Няколко минути по-късно граната падна на тази ливада и много мои приятели загинаха."

Джеко и Жельо обновиха дома

Така Един Джеко, който като дете цялата обсада на Сараево е прекарал в родния град, си спомня как като шестгодишен е преживял масовото убийство на деца в квартала Оток.

Когато обръчът е свален, като десетгодишен с връстниците си с голи ръце е разчиствал изгорелите руини на Грбавица, легендарният стадион на неговия Жельо, над когото окупаторите също издевателствали, както и над всички символи на града. Но Жельо и Джеко обновили дома си.

Рим, колкото и да е луд, не може да впечатли онзи който е израснал в Сараево

Преди година, по повод невероятно ефикасния сезон на големия босненски голмайстор, пети шампионатен мач в който е забил два гола и втори европейски в който е постигнал хеттрик, писахме статия за него в която стои следното: "Който е преминал Босна, италианската луда въртележка от емоции не може да му тежи."

Още по-рано, в 14-ия кръг на Серия А, Джеко вкара 17 гола в 20 мача за Рома от началото на сезона, с което разруши 16-годишен рекорд на големия Габриел Батистута, който през есента на 2000, в началото на сезона в който Рома ще спечели третото и засега последно Скудето, заби 15 гола в първите 20 двубоя.

От калта до небето и назад: Слепият, растението и слабака от детската градина събори рекорда на Батистута

На Джеко това донесе влизане в голмайсторската история на славния клуб, след само година и два месеца в Рома, когато привържениците при пристигането му направиха величествено посрещане едва половин година след като на трибуните му пееха обидни песнички, а на пътищата му правили засади.

"Един Джеко е неспособен да вкарва голове и срещу най-слабите защити. Капитанът на Босна и Херцеговина отново не е във форма, бавен, на терена не изглежда като футболист, а като растение посадено на тревата. Психически е сломен и показва душевна сила на дете от детска градина. Онзи който излиза на терена в екипа на Рома с име Джеко на гърба - не е Джеко!" Така точно година преди гореспоменатия текст за него пише сериозният римски вестник "Il Messaggero".

Статистически най-лошият нападател в Серия А, скъп пропуск на инвестирането на Рома и специалист за пропуски, който в първите 16 мача е вкарал едва три гола (от които два от дузпа) привържениците го наричаха с крайно обидното "Edin Cieco", което означава сляп.

Клоцовата поука

Но Джеко не се е предавал: "В Италия вас, като в Босна, не ви критикуват, а обиждат. Така че съм свикнал с това", коментира човекът когото от началото на кариерата в родния град подигравателно наричали Клоц, което на сараевски жаргон означава смотаняк, мамино детенце, недодялан човек. Джеко не е много по думите, но тогава и след всичко, доказа, че е изграден от много голове и още как.

След като споменатата голяма криза победил впечатляващо като през миналия сезон завършил с най-голямата ефикасност в кариерата си (общо 39 гола) - първи стрелец в Серия А (29), дошла тежка ситуация през този сезон.

Не е искал да бъде субект на размяна на стока, а човек с мозък и сърце. Колко футболисти познавате, които поставят тези два органа пред портфейла?

Джеко през декември и януари е вкарал само три гола, Рома не можела да се помести от петото място. Същевременно, Антонио Конте пропадал все по-дълбоко в Челси, така че се явила потребността двама удавници да си протегнат ръце. И всичко е договорено, Бачуай пристига в Рома, а по пътя към Челси тръгва Джеко.

Но той направи нещо немислимо в днешния футбол. Отказа трансфер от любов към града и клуба в които е само две години и половина. Въпреки това че в Рим са го наричали слепец, растение, слабак от детската градина. Без оглед на това, че Рома силно желала да го замени за далеч по-младия и също така чудесен нападател и че щеше да се върне в по-силно и по-атрактивно първенство.

Джеко не искаше да бъде субект на размяна на стока, а човек с мозък и сърце. Колко футболисти познавате, които поставят тези два органа пред портфейла?

Фантастичният подвиг, който постигна в Неапол беше само загряване за неговото дело на живота

Сигурно не знаете нито един, който е направил това което успя Джеко: стана първият футболист който е вкарал поне 50 гола във всяко от тези първенства - Бундеслигата, Висшата лига и Серия А.

И това постигна там където Джеко никога не закъсва, в голям мач, сетете се само как донесе титлата на Сити срещу КПР. До споменатия голмайсторски подвиг достигна след дубъл срещу лидера Наполи, в най-тежкото гостуване. Но Джеко само загряваше за нова голяма нощ в неговата кариера, реваншът на 1/4-финалите в Шампионската лига срещу Барселона.

Направи го и миналата седмица на Камп Ноу, когато в загубата с 1:4 задържа Рома жива, по-добре казано живуркаща. Първо срещу него не беше отсъдена чиста дузпа, а след това с почетния гол даде някаква надежда на гостите за реванша.

Най-хвалените защитници в света ги разтресе "като сливи"

А там, на Олимпико, както сме писали, гледахме шоуто на Джеко. Първо в шестата минута овладя чудесно подаване на Де Роси, отърси се от Юмтити и вкара за 1:0. Това му беше трети гол срещу Барселона в Шампионската лига, която му стана най-честият клиент в този турнир.

След това в 58-ата минута показа колко е надмощен и срещу втория хвален защитник на фаворизираната Барса. Отлично пред вратата на гостите обърна Пике и тръгна сам срещу вратата, така че на неговия пазач не му остана нищо друго освен да го събори. От дузпата, която спечели Джеко, Де Роси вкара за 2:0.

Но както винаги когато става дума за Джеко, той на отбора и привържениците не даде "само" голове. И този път показа онова което винаги показва: че е играч за големи мачове и колко е безкористен, мощен, саможертвен, всестранен, вещ. Срещу себе си имаше на практика непропусклива отбрана, която за 31 мача в Ла Лига беше получила едва 16 гола, докато в девет срещи в Шампионската лига само три. Барселона при това е особено яка в скачането. Но Джеко срещу силния Юмтити и високия Пике не изгуби нито един дуел с глава. Освен това в двубоите с тях жонглира с краката за които топката му се лепеше.

Пршо среща Олич в тялото на боец, който забива по 30+ на сезон в няколко от най-силните първенства в света

Първи нападател, но и първа линия на защитата. Виртуоз с топката и териер без нея. Невероятно е колко Джеко означава и работи двупосочно за отбора си. Представете си комбинация от Дадо Пршо и Ивица Олич, която вкарва по 30+ гола на сезон и то в няколко от най-силните първенства в света. Въпреки всичко това, все още много му се подиграват и го подценяват.

Джеко срещу Барселона беше главен нападател и ключов бранител на своя отбор. Контрапресинга на Рома би бил немислим без толкова подвижен и саможертвен играч. Стискаше Барселона когато се движеше в нападение и беше онзи когото търсеше всяка топка при атака на неговия състав.

Кралят на Рим детронира Тоти като направи невидим и незначителен Меси

Затова е заслужил повече от всеки да бъде празнуван като герой в една от най-големите победи в историята на Рома и една от най-големите сензации в историята на Шампионската лига.

Ако някой има това право, то той е човекът, който за титлата Краля на Рим детронира Тоти като направи невидим и незначителен Меси.

Нека малката види каква легенда е баща й

И затова е отлично, че след мача в делириума на съблекалнята на Рома, в която неговите съотборници поливаха, крещяха и удряха, доведе своята двугодишна щерка. Нека малката види каква легенда е баща й.

Но, никога нямаше да стане такъв под светлините на Олимпико, ако не е израснал на пепелта на Грбавица.

Автор: Звонко Алач

Баба с въодушевление преразказва шедьовъра на Джеко срещу Челси

Видео което за една нощ стана абсолютен хит в региона.

Преди няколко дни Един Джеко в Лондон вкара два гола за Рома в гостуването на Челси и донесе точка на "вълците" на "Стамфорд Бридж".

Въодушевлението си не скри цяла Европа, а особено баба Сада от Високо, която останала прехласната от волето на популярния "Диамант".

- Как Джеко вкара гол. Сега нападението е долу. И идва Джеко, той ти е само да вкарва голове. И онзи оттук центрира, сега той, виж, топката идва, Нино, той идва и само ей така с шпиц. Но, знаеш как, онова видео, мъжко футболно. Само с шпиц я прехвърли, с пръсти, от първо. Нино, каква е тази картина... Еврогол, еврогол! Другият с глава, на тия голове съм свикнала, но Нино, това... Минаха центъра, от дълбочина, и той само така... - описа баба Сада.

Спомнете си как изглежда в оригинал, с реакцията на италианския коментатор:

Ограбиха дома на Един Джеко в Рим

 
Босненският национал Един Джеко преживя драматична ситуация снощи, след като обирджии влезли в къщата му в Рим, докато неговата съпруга Амра и дъщерите му Уна и София били вътре.

За щастие няма сериозни последици от взлома, а те се събудили от шум, който чули и веднага се обадили в полицията. Крадците успели да откраднат само 500 евро и няколко маркови чанти.

Полицията бързо стигнала на мястото след обаждането и разследва случая, съобщава "Газета дело Спорт".

Това не е първият път да се прониква в къщи на футболисти на Рома, през април беше обран националът на Белгия Раджа Наинголан, когато му бяха взети много ценни вещи. Преди него подобен проблем имаха Менез, Жуан, Жервиньо и Думбия.

6 балканци в най-скъпите 11, които пропускат Евро 2016

Специализираният сайт за оценки на стойността на футболистите Transfermarkt направи най-скъп отбор, който пропуска Европейското първенство през следващото лято във Франция.

Най-скъпият футболист, който няма да играе по френските стадиони е сръбският халф Неманя Матич, оценен на 40 милиона евро. В импровизирания отбор има още един сръбски национал - десният бек Бранислав Иванович с цена от 17 милиона евро. Балканите имат още четирима представители - двама гърци и двама босненци.

Най-скъпите 11 са:
Самир Ханданович (Словения)
Бранислав Иванович (Сърбия)
Сократис Папастатопулос (Гърция)
Костас Манолас (Гърция)
Дейли Блинд (Холандия)
Неманя Матич (Сърбия)
Кристиян Ериксен (Дания)
Миралем Пянич (Босна и Херцеговина)
Ариен Робен (Холандия)
Мемфис Депай (Холандия)
Един Джеко (Босна и Херцеговина)

Бивша звезда на Арсенал: Джеко може да направи Манчестър Сити шампион

Бившата звезда на Арсенал Мартин Киоун вярва, че Един Джеко може да помогне на Манчестър Сити да стане шампион на Англия. Босненският национал премина при "гражданите" от немския Волфсбург срещу 32 милиона евро. 44-годишният бивш бранител на Арсенал определя стила на Джеко като смесица между Златан Ибрахимович и Алън Шиърър.

"Джеко впечатлява. Много от головете, които съм го виждал да вкарва идват след успешно завършени центрирания. Всъщност 30 от 32-ата му гола за Волфсбург в Бундеслигата са реализирани след удари в наказателното поле. Стреля добре и с двата крака, силен е и увлича в играта. Въпреки че е десничар босненецът умее да импровизира в отиграването на невероятни топки. Виждал съм го да укротява трудни подавания с гърди и да бележи от волета. Добър е във въздуха и винаги се движи. Като всички майстори на гола знае къде застане в наказателното поле, когато предстои паса. Това го прави труден за опазване. В мачовете му в Шампионската лига и за Босна и Херцеговина се е разписвал и с удари от далечно разстояние, като умее и да прехвърля вратарите. Харесва ми факта, че не се панира, когато трябва да играе един на един. Сравнявайки го с други играчи като стил го поставям някъде между Ибрахимович и Шиърър. Прилича на шведа в движението си, но е с головия нюх на Шиърър", пише в колонката си в "Дейли Мейл" Киоун.