Звездо, мястото ти е между най-големите! Жабарска точка за червено-белите в ШЛ

Призоваваха привържениците докато членовете на незабравимото поколение от Бари обикаляха пред пълните до дупка трибуни на "Маракана". Влязоха в ритъма да й се върнат славните дни на миналото. В този блясък от 1991 може би никога няма да се върнат. Но тази вечер 52 000 човека на "Райко Митич" можеха да видят: Цървена звезда не е натрапник в компанията на най-големите в Европа. Можеха последните дни да се наслушат на подигравателни коментари, прогнози, че ще съборят безславните рекорди в Шампионската лига, но още в първата стъпка в групата на смъртта - първа точка! Като свидетелство за величината на Звезда. Като доказателство, че Цървена звезда никога няма да признае на себе си, че е по-малка от титлата, която я краси от този Свети Никола, 29 май 1991 година. Цървена звезда - Наполи 0:0 при завръщането на европейския шампион в нейния елит.

Да, истина е, Наполи е по-добрия отбор. По-бърз отбор. По-скъп и да не изреждаме нататък. Но не е по-голям клуб. И не е по-сърцат. Въпреки че може би уплашени от обстановката в която всички за пръв път играха, домакините гризяха, тичаха докато могат да стоят на краката си и всички присъстващи изпълниха с гордост.

А беше напрегнато да се гледат уводните 25 минути. Бяха тук миналата есен и Арсенал, по-късно и ЦСКА, но никой като Наполи не представи на белградската публика толкова бърз футбол, от крак до крак, като шах гросмайстори, които виждат и по 10 хода напред. Страхотна атмосфера на "Маракана" - и още повече качеството на съперника - домакинските играчи оставиха без дъх. Дълго им трябваше да отдъхнат. Толкова дълго, че трибуните експлодираха, когато в 25-ата минута Звезда се пребори поне за тъч близо до ъгловия удар.

Заради Пьотър Зиелински целият стадион тихо отваряше уста, не искайки да признае фактическата ситуация: какъв играч! Лоренцо Инсиние с всеки контакт с топката асоциираше на някакво джудже от научно-фантастичен филм, джудже с магически сили. Калиду Кулибали? Изглеждаше, че човекът може с глава да стигне сводовете на "Маракана".

И минаваха така минутите, резултатът не се променяше. Променяше се само съзнанието на червено-белите. Да, нека са и по-добри, но и срещу тях може. Впечатлението подсилваха все по-честите смислени подавания на Ненад Кръстичич, миниатюрите на Марко Марин главно от тъча, твърдоглавата упоритост на Филип Стойкович и Бранко Йовичич, готови за всяка топка да изтичат маратон. Като последна отбрана тук беше и Милан Борян в ситуация един на един да спре Аркадиуш Милик в 29-ата минута - което преди това направи и със Зиелински, разтресе се и гредата когато Инсиние пробва от 20 метра.

Не се промени много ситуацията и в продължението на мача. Италианците очаквано бяха тези, които държаха топката в краката, диктуваха темпото, разхождаха топката от едната на другата страна, през цялото време търсейки дупки в отбраната, най-вече по крилата. Разтягаха през цялото време отбраната на Звезда като тесто, но като гума издържа.

Охрабрена от резултата Звезда умееше и опасно да нападне, в 58-ата минута Давид Оспина с върха на пръстите изби в корнер удар на резервата Душан Йованчич, а в 60-ата Зиелински още веднъж показа какъв майстор е, залепвайки за стъпалото си топката в спринт, докато Борян не го парира. Имаше и късмет в 64-ата минута когато Дрис Мертенс - по-рано Карло Анчелоти го пусна в игра на мястото на опорния халф Алан - без подготовка стреля покрай гредата, а в 67-ата минута Милан Родич изби от голлинията след удар на Кайехон...

Опитваха и опитваха, но с наближаването на края, червеят на съмнение се промъкваше и в неаполитанците, избраниците на Владан Милойевич бяха все по-смели, виждайки че е - възможно.

И не е това никакво чудо. Това е дисциплина. Работа. Идея. Може би не характерна за някои по-ранни времена, но идеята която доведе Звезда на Милойевич дотук. В костта. В месото. За гордост на всички на Лютице Богдан.

Цървена звезда - Наполи 0:0

Цървена звезда (4-2-3-1): Борян - Стойкович, Савич, Дегенек, Родич - Йовичич (56 мин - Йованчич), Кръстичич - Бен, Чаушич (86 - Симич) - Боачи (81 - Павков)

Наполи (4-3-3): Оспина - Хисай, Албиол, Кулибали, Руи - Зиелински (75 - Хамшик), Алан (61 мин - Мертенс), Руис - Кайехон (75 - Унас), Милик, Инсиние

Стадион: Райко Митич
Зрители: 52 000
Съдия: Шимон Марчиняк (Полша)
Жълти картони: Кръстичич, Дегенек (Цървена звезда); Алан, Албиол (Наполи)