Време е мъртвите да разберат каква история пропуснаха

Вероятно сте чули за известния надпис на едно гробище в Неапол: "Не знаете какво пропуснахте".

Повод е била шампионската титла на Наполи в Италия през 1987 година. Първата в историята за клуба от Неапол. Нещо което по състоянието на нещата в Италия не е трябвало да бъде за неугледното население от юга. Но това се случило. Има живи свидетели, които са били толкова щастливи, че трябвало да кажат и на мъртвите.

Всичко е дошло и отишло с него. Радост и тъга. Щастие и нещастие. Спомени и истории. Той вече не е тук, нито ще бъде, но неговите дела и легенди го надживяха. Издълба се за вечност в сърцето на един град и народ със специфичен манталитет.

Като слънцето от аржентинското знаме, така Диего Армандо Марадона осветяваше Неапол и запали темпераментните неаполитанци. Щом тогава Везувий не изригна, няма никога... Екстазът в Неапол е бил такъв, че онзи графит на гробището е имал смисъл. Който не е преживял тези години в Неапол с Марадона, е пропуснал най-добрите празненства в историята на града. Казват и в цяла Италия. Никой не знае да празнува като бедните. А той е бил знаме на обезправените и унижените, както хубаво написа д-р Неле Карайлич. Слънце на свободата.

Дали Меси и Роналдо днес могат да отидат в някоя Фиорентина, Сампдория или Каляри и да спечелят титлата? Не могат. 

Е Марадона успя точно в това. И затова е по-голям. Най-големият.

Наполи две години преди идването на Марадона едва успява да се спаси от изпадане от лигата. А говорим за италианска лига, която убедително е най-силната в света. Платини и Юве с половината национален отбор на върха на мощта. Берлускони бързо ще купи Милан и ще започне да създава династия. Твърде силна Рома с Фалкао, Анчелоти, Серезо, Джанини... Интер с Румениге, Алтобели, Дзенга, Бергоми... Най-добрата Верона в историята.

И бедният Наполи, който се бори за оставане.

Истинско чудо е как този и такъв Наполи изобщо успя да доведе Диего. Не бяха богати и мощни. Но имаха късмет, че той беше нещастен в Барселона, че се скара с президента Нуньес, че остана без пари, че го чакаше тримесечно наказание и беше известен като мързеливец, който обича нощния живот. Това последното не е било никакъв проблем за неаполитанците да го доведат. Дори им харесвало. Те са желали такъв човек. А после и футболист. Само такава семка "там долу" е можела да покълне.

Марадона е израснал в квартал без вода, без асфалт, обкръжен от бедност. Винаги е бил на страната на по-слабите. Чак и когато е избирал големи клубове, вървял на контра. Не стана "милионер" в Ривър, а герой на работническата класа на Бока. Не отиде в кралския Реал, а в сепаратистичната и инатлива Барселона.

Неапол е бил точно това което е било нужно на Диего. Най-големият беден град в Италия. Символ на предизвикателния и емоционален юг на Италия. Арогантните северняци винаги са ги виждали като мързеливци, крадци и мафиоти, които живеят на гърба на държавата. Неаполитанците са гледали на тях като богати и емоционално осакатени сноби, които не се интересуват от нищо освен парите. Истината е някъде по средата, обобщенията никога не струват.

Тогавашният президент на Наполи Корадо Ферлаино е бил живописен тип, когото привържениците обичали и мразели. Усетил възможността, че може да доведе Марадона. Искал го е още докато Диего е играл в Бока, но не е имал парите за него. Този път ги е събрал. Как? И до ден днешен не е съвсем ясно...

Вложил е всички пари, помогнали местни политици, а е обществена тайна - и печално известната Камора. Местната неаполитанска мафия в този момент е била разделена на тридесетина клана, но всички те печелили от Тотонера - незаконни залагания на футболни мачове. Ферлаино обещал на Камората три пъти по-големи печалби, ако дойде Марадона. Обещал им и законна продажба на билети, която ще струва много.

Накрая и привържениците събрали пари. Твърди се, че президентът на Барселона Нуньес в последния момент променил условията и искал още 500 000 долара. Камората преминала към "доброволно събиране на приходи" (реквизит за игра на тенис) по улиците на Неапол. Всички неаполитанци се обединили и събрали пари за трансфера на Марадона. В това време световен рекорд - 10 400 000 долара. Марадона получил 15%, но всички пари дал за връщане на дългове.

Napoli president Aurelio de Laurentiis to RMC Info: “We can consider the idea of calling our stadium San Paolo-Diego Armando Maradona”. 🔵🏟@mohamedbouhafsi

5/7/1984, Diego’s first time at San Paolo.

Imagine this stadium with his name.#D10S pic.twitter.com/BepFdfXKWY

— Fabrizio Romano (@FabrizioRomano) November 25, 2020

На първата пресконференция френският журналист Алан Шаилу питал Ферлаино и Марадона дали Камората е финансирала неговия трансфер. Вместо отговор е изхвърлен от залата.

В това утро местните вестници написали:
"Проблемите с комуналните услуги, работните места, градския транспорт, училищата вече не са важни. Пристигна Марадона!"

Марадона на официалното представяне на Сан Паоло дошъл с хеликоптер. Над 70 000 души платили добри пари със своите очи да се уверят, че Бог е слязъл между тях. В бяла тениска, долнище от анцуг и с шал на Наполи около врата, само казал:
"Добър ден неаполитанци. Драго ми е, че дойдох при вас."

"Оле, оле, оле, Диего", гърмели неаполитанците докато пиротехниката заплашвала да запали близкия Везувий.

Ритнал по някоя топка в публиката, "убил паяка" с шут от 35 метра, потичал петнайсетина минути и си отишъл. Докато слизал в тунела, на тогавашната си приятелка казал:
"Клаудия, знам, че рискуваме животите си с идването тук, но имам добро чувство. Знам, че ме обичат. Искрено. Това е луд град, какъвто съм и аз. Връща ме в детството. Трябва да зарадвам тези бедни деца на оградите. Напомнят ми на нас в Буенос Айрес."

Това е била причината заради която е дошъл. Тогава го искал и Ювентус, предлагал може би и повече пари, но директорът на Наполи Антонио Юлиано при преговорите му казал, че ще стане божество в града и че хората ще умрат за него в Неапол. Усетил това щом дошъл...

Nothing sums up Maradona better than the streets of Naples. Every working-class district has its homage to him, decades after he left Napoli. The People’s Champ. pic.twitter.com/h59tfVqZBH

— Ronan Burtenshaw (@ronanburtenshaw) November 25, 2020

На Марадона му било нужно това след нещастния период в Барселона. Дошъл в скромен отбор с който се мъчил в първите месеци. Спечелили девет точки в първите 13 кръга (за победа тогава се давали по две точки) и нищо не изглеждало обещаващо.

"По футболно качество бяхме по-близо до изпадане отколкото до титлата. Знаех, че ме чака страдание. Също така знаех, че колкото е по-тежко, повече ще се наслаждавам. Колкото по-малко вярваха в нас и ни омаловажаваха, повече в мен кипеше бяс да успея", разказва по-късно Марадона.

Било е нужно половин година Наполи да разбере Марадона и той да приеме Наполи. Наполи през януари побеждава Удинезе с 4:3 и до края на сезона записва само една загуба. Марадона завършва сезона с 14 гола като трети стрелец в лигата, а Наполи на осмо място.

Марадона поискал от Ферлаино подсилвания въпреки че президентът се оплаквал, че няма пари.

"Старче, оправяй се. Направи нещо. Набави пари или си тръгвам. Продай онези, които публиката освирква и ми доведи онова копеле Реника от Сампдория. По-добре да е с мен в отбора, отколкото да ме пази", наредил Диего на президента.

Ферлаино му довел Реника, но и вратаря Гарела от шампионския отбор на Верона и нападателя Бруно Джордано от Лацио, с който Марадона ще вкарва голове. В първия отбор пробива чудесния млад защитник Чиро Ферара. Пъзелът започнал да се нарежда.

С новия треньор Отавио Бианки, който Марадона не харесва.

"Казаха ми една сутрин, че Бианки е измислил ново упражнение в което всички трябва да правим шпагати. Отговорих му, че аз отивам на земята само когато противникът ме събори, а не правя шпагати. Бианки каза, че ще имаме проблеми, ако мисля така, а аз му отговорих, че той ще има проблем и ще трябва да си отиде."

Хладният северняк Бианки разбрал, че не си струва да влиза във война с Марадона и му дал специален статус. Неапол се запалил от еуфория. Марадона вкарал от воле от 40 метра против Верона. Неговият пряк свободен удар донесъл на Наполи първа победа над Ювентус от 12 години. Има свидетелства, че след този гол петима души припаднали на стадиона, а двама получили сърдечни удари.

Във втория сезон на Марадона Наполи завършил на трето място. Ферлаино след това довел още подсилвания като Карневале, Романо и Де Наполи. Две години след идването в Неапол, Диего получил подходящи съотборници с които може да тръгне към покоряване на върха. През това лято се върнал пращящ от самоувереност след мачовете на кариерата на Мондиала в Мексико където хвърлил целия свят под краката си. Лудите неаполитанци се надявали, че може същото да направи и с Италия.

И го направил!

Наполи не се е разходил до титлата, но я спечелил доминантно въпреки че я подпечатал едва в предпоследния кръг с равенство против Фиорентина.

Марадона прехвърлял, дриблирал, вкарвал пряк свободни, асистирал... Вкарвал чак и голове с глава. Правил каквото поискал. Противниците искали да го бият, но не успявали дори фаул да направят.

"В съблекалнята се разбрахме, че единственият начин да го спрем е този да го фаулираме брутално. След 10 минути се отказахме. Беше прекалено красиво да го гледаме на терена", казва тогавашният ас на Ювентус Збигнев Бонек.

Купил на привържениците 50 барабана да направят атмосфера като в Южна Америка, а трибуната с ултрасите е наброявала над 20 000 души.

В града настанал хаос. Казват, че празненството продължило седем дни. Привържениците носили ковчези с емблемите на Ювентус и Милан. Хората идвали на работа в екипи. Шофьорите на веспи вместо каски носили черни къдрави перуки. На местните избори 20 000 бюлетини са обявени за недействителни, защото гласуващите на тях дописвали името на Марадона. Чак 25% от новородените в Неапол през тази година получили името Диего или Диега. Тогава някой се сетил да напише известния графит на гробището. Само мъртвите не са празнували тези дни в Неапол...

Марадона не е могъл да излезе на улицата. Привържениците го чакали пред къщата и можел да побегне само ако с ферарито или мерцедеса излети директно от гаража и да се надява да не удари някой от масата. И тогава го преследвали на веспи, но успявал да избяга. В повечето домакинства край иконата на Исус стояла и снимка на Марадона.

Силвио Берлускони тогава вече е събрал Мечтания отбор в Милан, но е искал и Марадона. Срещнали се на вечеря и му предложил двойно повече от онова което има в Наполи, без да пита колко точно е заплатата. Диего отказал, защото знаел, че това би бил невъзможен живот заради гнева на неаполитанците. А уплашеният Ферлаино тогава му дал три пъти по-голям договор. Парите капели от всички страни. РАИ му плащал 250 000 долара месечно, а японската марка Хитачи договор на стойност 5 000 000 долара. Реклама за бира е снимал на върха на Везувий.

Лудата популярност и слава не са могли да задържат Диего на земята. Започнали историите за излизанията, оказва се, че е направил извънбрачно дете, дружил се с местните мафиоти, които му купували скъпи подаръци. Получавал автомобили, които са се правили по една бройка. Тогава влязъл в света на кокаина.

Наполи не защитил титлата, защото я проиграл. В последните пет кръга от сезона спечелил само една точка и Милан станал шампион. Много теории са разказани за този спад на Наполи. Някои са говорили, че Марадона е хванат с допинг и му е позволено да се измъкне, ако Наполи предаде титлата. Някои твърдят, че Камората е принудила играчите да продадат титлата, защото би банкрутирала ако изплати всички печалби на черния пазар за залози, ако Наполи стане шампион. Потенциалната печалба се твърди, че е била двеста милиарда лири.

Марадона тренирал все по-малко. Говорело се, че има три тренировки седмично от които едната била само изпълнение на пряк свободни удари в петък.

Марадона и играчите твърдели, че за всичко е виновен треньорът Бианки, но привържениците обичали треньора и клубът му удължил договора.

"Все едно получих удар в топките. След всичко което направих, те придаваха същите заслуги на треньора и на мен."

И през следващия сезон завършили втори. Убедително зад Интер, Марадона бил недоволен, искал да премине в Марсилия, а Ферлаино му обещал, че ще му позволи, ако спечелят Купата на УЕФА. Спечелили я, Наполи взел първи европейски трофей в историята, но Ферлаино нарушил уговорката. Марадона полудял от гняв и отишъл на почивка в Аржентина. Когато се върнал, продължил да дружи с мафиотите от Камората и да става все по-зависим от кокаина. Започнали и първите освирквания на Сан Паоло за Марадона, привържениците обиждали съпругата му Клаудия и адвоката Копола, който му водел кариерата.

Марадона започнал сезона от резервната скамейка, полека набирал скорост и накрая Наполи пак станал шампион на Италия на крилете на триото Ма-Джи-Ка (Марадона - Джордано - Карека). В неизвестна надпревара с Милан, някои спорни мачове и съдийски решения, неаполитанците побягнали на косъм на росонерите. Неапол му простил всички грехове и Камората. Любовта отново цъфтяла.

В Наполи знаели за кокаина и шишенцата за урина са сменявани, а обещанието на Диего било да не взима дрога ден преди мача.

"Беше световен шампион, шампион на Италия, имаше планетата в краката си и тогава влезе в света на дрогата. Може би само е искал да отдъхне от всичко", говори по-късно неговият съотборник Салваторе Бани.

През лятото на 1990 дошъл Мондиалът в Италия. Марадона предвождал Аржентина към отбрана на титлата въпреки че през цялото първенство имал нерешими проблеми с палец на който му израснал нокътя. И с такъв проблем довел Аржентина до полуфинала където го чакала Италия. Съдбата отредила мачът да се играе в Неапол. Пред неговите неаполитанци.

"Не ми харесва, че сега цяла Италия апелира неаполитанците да подкрепят Италия. Тази същата Италия, която ги презира, тормози и маргинилизира от памтивека", заявява Диего преди полуфинала.

И уцелил нерв на неаполитанците. По-голямата част от стадиона подкрепяла Аржентина против Италия?! В Италия?!

Аржентина победила след дузпи, Марадона вкарал решаващата и оставил Италия (освен Неапол) в сълзи. Във финала все пак е победен... Но придобил милиони неприятели.

Това никога не му е простено на Апенините. Започнала сатанизация чрез медиите.

"Не съм и сънувал, че ще дойде ден когато италианците ще викат против Италия. Срамота", казва президентът на Ювентус Бониперти и открил ловния сезон срещу Марадона.

В обществеността започнали да се повявят снимки от събиранията с мафиотите за които се знаело от години. Явявали се проститутки със свидетелства. Прокурорите получили внезапни пристъпи за търсене на правда и започнали разследване. 

През март най-накрая го заковали. Марадона бил положителен за кокаин на допинг тест и получил наказание от 15 месеца.

"Когато започнахме да побеждаваме големите клубове от севера, станахме трън в окото. Елитът искаше моята глава, много пари им струвах. Всичко това беше отмъщение за загубата на Италия. След този мач на Мондиала се срещнах лице в лице с президента на ФС на Италия Матарезе. Не ме гледаше с гняв и омраза. Нищо не ми каза. Само с поглед проникваше през мен. Знаех, че ще намери начин да ме унищожи", говори Диего.

Марадона под плащта на нощта събрал багажа и избягал в Аржентина. Никога вече не заиграл за Наполи. Нито Наполи никога повече не е бил мощен както с него. По-късно пропаднали, изпаднали в трета лига, банкрутирали...

Но и Диего вече никога не е бил същият. Пробвал е в Севиля, Нюелс, малко живнал в Бока и тук бил краят.

В Неапол години не е смял да се върне заради различни обвинения. Клубът през 2000 година извадил от употреба екипа с номер 10 в негова чест. Марадона в Неапол за пръв път ще се върне едва 14 години по-късно на прощалния мач на Чиро Ферара. Това е през 2005 година, а е малко да се каже, че е предизвикал истерия.

 
Ще останат истории и митове за незабравимите седем години на Марадона в Наполи. За любовта на неаполитанците и Ел Пибе, която е била чиста и истерична. Умели са да се разлютят един на друг, но и на другата сутрин да се обичат още повече. Ще останат спомените за дните, които никога вече няма да осъмнат и нощите, които никога не са завършили. Поне за онези, които са още живи в Неапол и в сънищата се връщат към тези нощи на празнуване, сълзи и екстаз. Диего им даде всичко. И опропасти себе си. Не вярваме да е съжалил.

Онези мъртвите не знаят каква история са изпуснали. Може би сега ще им я разкаже Диего. Отиде горе при тях да върне онази божия ръка, която взе назаем. Дълго като бог ходи по земята. Неговите 60 бяха като нечии 600. Така е то с божествата.

Автор: Александър Глигорич

Дие60 Марадона: Признайте, мислехте, че няма шанс да доживея шейсетата

Едни казват, че е бил и останал единственият футболист достоен за божествен статус. Други ще кажат, че всичко това няма връзка нито с религията, нито с тази вселена, па го наричат Малкия зелен. Аржентинците нямат дилема - най-обичаният. Откакто се е появил до края на света.

Диего Армандо Марадона!

Любов и футбол в три думи - никой никога нито по-добре, нито по-хубаво няма да умее да ги съедини. Вагабонтин и гений, мечтател и миротворец, благородник и просяк. И отново всичко в три думи - Диего Армандо Марадона.

И в два гола.

Футболен буквар: грандиозният Ацтека, напечените плочки на Мексико Сити и мирис на вечна слава. Краят на юни 1986. Четвъртфинал на Мондиала... (Ел Пибе днес празнува 60-ти рожден ден, знаете. Това е национален празник в Аржентина, ходи се в църквата Марадониана. И телевизията върти запис на мача, който го издигна над човешко създание). "Англичани, проклети англичани"... Рани заради загубата на Малвинските острови (Фолклендски според британците), когато военни кораби и самолети на Обединеното кралство смазали армията на генерал Галтиери, продължавали жестоко да болят за аржентинците. Едва три лета са минали оттогава.

"Аржентина има по-голямо притежание на топката и в този мач, но кога ще вкара гол? Давайте, момчета! Батиста, Батиста до Енрике, Олартикоечеа. Топката стига до Марадона, можеше да подаде на Енрике, но той тръгва сам, напредва, напредва, преминава покрай трима англичани, невероятно, Валдано... Висока топка... Но Марадона влиза в наказателното, скача... Ръка! Не! Гоооооллллл! Гол, гол, гол, гол, гол! Англичаните отчаяно тичат след съдията Бин Насер, помощникът нищо не е видял. За мен, беше ръка. Не знам какво ще ми кажат в Буенос Айрес... Но трябва да кажа какво видях. Празнуваме все пак този гол с цяла душа! Аржентина води с 1:0! Нека ми прости Бог за това което ще кажа: днес, против англичаните, чак и по такъв начин да се вкара гол... Е какво?!"

Коментаторът Уго Моралес не е бил на себе си. Думи, които предизвикват сълзи на радост за всеки аржентинец и след толкова години. Само той и Питър Шилтън видели какво всъщност е станало. Глен Ходъл и Тери Франк първо искали засада. И тъкмо когато човекът малко се успокоил, поел въздух и възвърнал глас, Диего "нарисувал по терена" най-красивия гол в историята на Мондиал. Първо преминал Биърдсли, па Питър Рийд, тогава два пъти измамил онзи "месар" от Сингапур Тери Бътчър и накрая Фенвик. Шилтън като черешка на тортата.

"Гений! Гений! Гений! Той продължава напред, преминава всичко" Гооооолллллллл"!

 

Десет секунди трае този антологичен слалом. И как само е "пял" Моралес...

"Извинете, сега искам да плача", едва изрекъл, а после след кратка пауза продължил в същия стил: "Да живее футболът! Благодаря ти Боже за този гол, за Марадона, за този резултат! Аржентина - Англия 2:0!"

Тази шега с англичаните на Ацтека във вида на Божията ръка, а после миниатюра достойна за най-големите артисти, по най-добрия начин описва живота на Диего Армандо Марадона и всички тези амплитуди. От една страна родната и бедна Вила Фиорито, от другата всички предимства на статуса на футболна супер звезда; в Барса идол, па предател и насилник; в Наполи приятел на мафията и хуманитарист. Поредици като на филм - в един миг светът на длан - слава, пиедестал и блясък на европейските мегаполиси; в другия Куба на Кастро като санаториум, наркомански кризи и сълзи. 

***

Било е сряда, работен ден, 20 октомври 1976. Диего още не е имал пълни 16 години, когато за пръв път седи на пейката на Архентинос Хуниорс. Неговият баща не е получил разрешение от шефа да напусне работа, за да отиде на стадиона да гледа сина. И Диего е бил тъжен. В квартала Патернал гостува Талерес от Кордоба...

"Спомням си, че влязох вместо Джакобети. Носих екип в червен цвят с бяла лента на гърдите и номер 16. Преди края на първото полувреме треньорът Монтес се обърна към мен. Пита дали съм готов. Мълчах, това беше моят отговор. Когато трябваше да влизам Монтес ми каза: Диего, играй както умееш. Ако ти се удаде възможност, проври я на някой между краката, както го правиш на тренировка. Послушах го. Първата топка поех обърнат с гръб към вратата. Зад мене беше Доминго Кабрера. Лесно го преодолях, бутнах му топката между краката и минах покрай него. Остана закопан. От трибуните се чу шумно: олееееееее! Това беше поздрав за добре дошъл за мене".

На следващия ден във вестника се появила първата снимка на Марадона. Заглавието гласяло: В епохата на празните приказки слушайте овациите!

***

Марадона вкарал 115 гола в 167 мача за Архентинос. И всичко това до своята 20-а година. Последвал много сложен и заплетен трансфер в Бока Хуниорс, който Диего на практика сам режисирал. Архентинос Хуниорс бил много близо до договор с Ривър Плейт. Чувайки това, Марадона воден от желанието да заиграе на Бомбонера се обадил на приятел журналист и го помолил да публикува новина как е договорен трансфер в Бока. В цялата история бързо се включили и останалите медии, настанало общо объркване, което Бока използвала. Говорило се, че Архентинос ще получи 10 000 000 долара, което била немислима цифра в онова време. Накрая, договорът предвиждал шестима играчи на Бока Хуниорс да се отправят в обратната посока, някакъв кеш по сметката и няколко фалшиви чека.

След само един сезон на Бомбонера Марадона се преселва в Барселона. За две години колкото провежда на Ноу Камп главно е контузен или наказан. Също така, получава тежка травма на глезена след страшно влизане от Андони Гойкоечеа от Атлетик Билбао. Неговите каталунски дни се помнят и с масовото сбиване с играчите на Билбао и всичко това пред испанския крал. Последва петмесечно наказание и решение да напусне Барселона. През 1984 Марадона за пръв път се изправя пред банкрут...

***

В средата на осемдесетте за чувствителен човек като Диего Марадона вероятно не е имало по-добра дестинация от набиращия сила Наполи и врелия Неапол. От една страна е бил извънреден избор, удар в десетката. От другата страна е била Камората. Марадона съвършено се сродил с емоцията на юга на Италия, играл е със сърце и душа, давал най-доброто от уменията си. И на футбола и на някои други очарования на тамошния живот. Марката Марадона е създадена в Неапол. Хлапето от Фиорито израснало в най-голямата футболна звезда. Тръгнали първите сравнения с Пеле, първото влюбване в самия себе си, сприятеляване с проблемни типове, първите кокаинови купони. Но преди всичко това клубен връх - титла с Наполи и онзи известен графит на неаполитанското гробище: не знаете какво изпуснахте; и онези 90 минути против англичаните, които ще го направят същество над всички останали, безсмъртен и най-големият.

***

Ачера, неугледно предградие на Неапол. Дъжд, кал и студ. Януари месец. Навсякъде около малкото футболно игрище пред порутени къщи паркирани скъпи автомобили. Група футболисти са тук на загряване. На пръв поглед всички мислят, че става въпрос за аматьори, а тогава... Не, не, това са титуляри на Наполи! И сред тях Марадона! Главата и онзи храст върху главата на Диего Марадона!

Пиетро Пуцоне, съотборник на Диего в Наполи, иначе родом от Ачера, помолил собственика на клуба Корадо Ферлаино да помогне в организирането на мач за болно момче от това предградие. Идеята била да се играе на Сан Паоло. Отговорът бил кратък и хладен: не! Разбирайки за това Марадона предложил да помогне. Да, имало различни перипетии, собственикът Ферлаино заплашвал, споменавал застраховка, за да Ел Пибе да реши всичко за секунди. Колко, 12 000 000 лири? Смятай, че е платено! Пиерино, къде е това момче, ще играем пред неговата къща. Да, Диего Марадона през този ден платил от своя джоб, за да играе за болното момче.

И вкарал два гола. В калта и дъжда. Всички играчи били мръсни от главата до петите. Но били щастливи и доволни. Децата изтичали на терена, прегръщали своите любимци. Събрани са 20 000 000 лири.

Момчето от Ачера отпътувало за Франция и е оперирано успешно. Преживял.

***

Марадона след Наполи неспирно се гасил. Кариерата завършил през 1997, след като е установено, че е бил допингиран на Мондиала в САЩ. Работил е различни професии, бил е треньор и водещ. Една част от пенсионерския живот е особено интересна. Преди 15 години е имал своя нощна програма в Аржентина и за пръв гост избрал не кой да е, а Пеле! Знаело се, че бразилецът има цена за гостувания, само че не се знаело колко. Марадона използвал тази ситуация да разкрие сумата. За този час и кусур с Марадона в студиото Пеле получил 48 000 евро и аржентинецът казал това в ефир.

И Пеле не му останал длъжен:

"Искам да ти задам един въпрос и се надявам да бъдеш искрен: дали сте сложили хапчета за сън в бутилката с вода на Бранко?"

 

Става въпрос за афера от Мондиала през 1990 година, когато Бразилия и Аржентина се срещат в четвъртфинала. Бразилците тогава пласирали историята, че аржентинският масажист е набутал на Бранко шише със специална напитка...

Марадона не се смутил, а с усмивка заявил: "Не, не, никога не ми е било нужно да приспя някого, за да го победя. Това не е точно".

***

Диего Марадона се намира в изолация през последните дни. По повод юбилея му се обаждат от всички краища на света. Едно питане и неговият отговор ще накарат аржентинците още веднъж да му се поклонят...

"Питате ме какво ми е желанието за 60-ия рожден ден? Да вкарам още един гол на англичаните. Но с другата ръка."

Лудата любов и идолопоклонството се пренасят от поколение на поколение в Аржентина, когато става въпрос за Ел Пибе. Може би след някоя година, кой знае, в някоя голяма анкета или професионален кръг, Лионел Меси ще бъде обявен за най-големия футболист на всички времена. Може би... И макар това да бъде прието от целия свят, ще има точка на планетата където завинаги с този ореол може да се закити само една глава - тази на Диего.

Вила Фиорито. Буенос Айрес... Не, все пак това е цяла Аржентина. И разбира се Неапол.

И Диего ще бъде доволен. Какъвто е и днес.

"Признайте, мислехте, че няма шанс да доживея шейсетата."

Автор: Предраг Дучич

В съблекалнята на Наполи празнуват на сръбски хит

Футболистите на Наполи победиха Интер в Милано, а белгиецът Дрис Мертенс отпразнува триумфа под ритмите на сръбски хит.

Не върви сезонът за неаполитанците, така че победата в първия полуфинал за Купата на Италия с гол на Фабиано Руис (1:0) означаваше много за тях.

Тогава се отпуснаха...

Ден по-късно националът на Северна Македония Елиф Елмас пусна в съблекалнята известния хит на Горан Димитриядис, познат като Дима: "Не ме е убила душата"...

А Мертенс затанцува!

Вижте как изглеждаше

Продадоха екипа на Пеле от мача с Югославия

Екипът в който легендарният бразилски футболист Пеле изигра последния мач за националния отбор на Бразилия е продаден за 30 000 евро в търг на спортни предмети организиран в Торино.

Пеле в екипа с номер 10 за последен път за държавния отбор игра в приятелски мач между националните отбори на Бразилия и Югославия през юли 1971 на Маракана в Рио де Жанейро.

Сред другите спортни предмети на търга за 25 000 евро е продаден жълтият екип, който носи Фаусто Копи на Тур дьо Франс през 1952 когато за втори път победи в това състезание.

Синият екип на Ювентус, който носи Лучано Спинози във финала за Купата на панаирните градове през 1971 е продаден за 9400 евро, докато за екип с номер 10 на Диего Марадона, от периода когато игра за Наполи, през сезон 1989/90, е платено 7500 евро.

Златно момче от нашата махала

Елиф Елмас на пръв поглед няма македонско име, но новоизпеченият титуляр на Наполи, който с два гола в Скопие против Словения задържа мечтите на Северна Македония, че за пръв път би могла да заиграе на голям турнир, е по-голям македонец и по-голям патриот от мнозина, които се бият в своите македонски гърди...

Вечно (и ясно) слънце, тютюноберачите, Биляна, която бели платно, Дисниленд от столицата, дългогодишният сблъсък около името и онези вицове от югославската епоха за "сърбите с говорни дефекти", па братя Джуровски, за малко и Марек Янкуловски - но нищо никога не е било Македония като Дарко Панчев.

В една майска нощ "Кобрата" влезе в легендата, и нищо преди и след тази дузпа да не е направил, би било достатъчно; може би по-късно е имал погрешни професионални решения - добре, Интер през деветдесетте беше една метастазирала грешка, затова се наслаждавахме толкова на него - но Панчев остана най-познатият син на държавата, която тепърва се будеше и (само)утвърждаваше, с усещането, че има по-силни около себе си.

През този век се появи достоен наследник, само че с Интер имаше много повече късмет - а се уцели и да им се случи Жозе Моуриньо, и наистина, освен Дидие Дрогба и Диего Милито, има ли по-моуриньовски нападател от Горан Пандев? - и ще ви се прости ако мислите, че Пандев винаги е бил тук, и се запитате не е ли вече в пенсия? Не, ето го, продължава да дава всичко за червения и жълтия цвят.

А я има и тази нова Македония, по име Северна, държава, която най-накрая престана да живее в (далечно, далечно, твърде далечно) миналото, обърна се към себе си, заряза всички измислени връзки с антични герои и държавници, преименува всички свои александровци и филиповци в нещо много по-македонско; тази Македония получи своя автентичен герой, онзи, който би могъл да потрае по-дълго чак и от Пандев.

Елиф (или Елйиф, както мнозина го наричат) Елмас на пръв поглед няма македонско име, а знаем, че продължава да има някои на Балканите, които чак и на живо по телевизията прогласяват такива за "съмнителни", но новоизпеченият титуляр на Наполи, който с два гола в Скопие против Словения задържа мечтите на Северна Македония, че за пръв път би могла да заиграе на голям турнир, е по-голям македонец и по-голям патриот от мнозина, които се бият в своите македонски гърди.

На раменете на такива често пада нежеланият товар на доказването, макар че за някого, който едва тези дни напълни 20 години Елиф Елмас изглежда чак и твърде зряло; а любовта към града в който е роден и държавата в която е израснал трябвало да демонстрира и твърде много пъти за някой толкова млад.

Вече е известна историята как Фатих Терим, още преди Елиф да премине във Фенербахче и да се пресели в Истанбул, в свойството на алфа и омега в националния отбор на Турция пращал фермани в мултиетническия квартал Бутел 1, на левия бряг на Вардар, за да примами сина на Джеват, македонския турчин по баща и майка, да бъде лидер на новия възход на националния отбор, който в перспектива - поне на това се надявал опитният лисугер - трябва да повтори успехите от началото на това хилядолетие.

Главните преговори биха се водили с чай и баклава в сладкарница "Мандарина", която вече дълго държи Джеват, макар че преговори изобщо не е имало: малкият Елиф, тогава младежки национал на Бившата Югославска Република никога не е обмислял да предаде своите хора, своята махала и всички онези с които е израснал, а които в неговото име и порекло виждали радост и богатство и нищо повече.

В същата тази сладкарница, година-две по-късно, ще се водят много по-доходоносни разговори. Идвал е, казват, Перо Антич, да убеди малкия, че Фенербахче е правилният клуб за развоя на неговата кариера; не го е излъгал, тъй като след два сезона, от които във втория, поради липса на по-добър израз, запалил Босфора, Елмас станал главен избор на редица европейски клубове. Споменавали са се Манчестър Юнайтед, Лестър, Тотнъм (който от него искал да прави новия Дембеле, и с този акъл, много е изпуснал, че поне не е пробвал), па чак, в слуховете, и Реал (Мадрид).

Накрая го сграбчил Карло Анчелоти и това, без оглед на това как ще изглежда сезонът на Наполи, е най-доброто нещо което можеше да му се случи в тези години.

Нещо между Иниеста, Погба и може би Джеймс Мадисън, силен в краката и с вече изградена техника, Елмас най-много е критикуван, че някак умее всичко, а за нищо не е специализиран, защото може да бъде и десетка и шестица и да започне отляво, па да се прехвърли отдясно; неговият възход, когато прочетете текстовете на македонските журналисти и малко се поинтересувате за Елиф Елмас, всъщност изобщо не е метеоритен.

Повече може, и по това може би най-много прилича на Килиян Мбапе, да се сведе на изречението което е все по-рядко в модерния футбол и модерната епоха, а то е, че добрите неща се случват на добрите хора.

Историята за новия македонски вундеркинд, който попадна и в конкуренцията за европейското "Златно момче" - започва в Бутел.

Бил е, докато не е облякъл с един размер по-големия екип на Работнички (символично е, че някой толкова стойностен при професионалистите е влязъл през "работнически" клуб) и прогласен, почти веднага, за най-добър млад играч в страната, най-лошо пазената тайна на скопските махали.

Говорело се нашироко за някакво хлапе, пристойно и добре възпитано, по-ниско и по-бързо от своите връстници, че в местния, да не може да е по-местен, аматьорски ФК Бутоп, па тогава и в отбора на скопските турци по име, виж сега, Фенербахче, предизвиква много по-възрастни от себе си.

А през цялото време е бил "един от нас", пише в един от вдъхновените профили от времената когато преминавал в Турция (но никак "за Турция"), затова и тези по-големите са го пазили, наясно, че между тях е новият Панчев, новият Пандев, па може би, говорело се тихо след тренировки, да не чуе злото, да заработят уроки, може би и някой чиято слава ще ги надмине.

Елиф отговарял на това доверие с още повече работа, оставайки пристоен въпреки чертата на личността, която неговите треньори описвали като омраза към поражението: и когато на 17 години дебютирал за мъжкия национален отбор в приятелски мач с Испания, изигравайки цялото второ полувреме, гледайки в очите Иниеста сякаш гледа в кристално кълбо което предрича бъдещето, и когато е подтичвал с кърпената топка по Бутел, и когато с твърдите словенци е било 0:0, а Група G изглеждала като още едно препятствие което Македония, Северна или не, никога няма да прескочи, Елиф е гинал на терена.

Точно както и когато, в първия кръг на Шампионската лига, на Сан Паоло влязъл да дебютира и в този турнир. Таблото показвало 0:0, шампионите на Европа можели да напуснат непокътнати горещото гостуване, а с него и терена, накрая се завършило 2:0, за голям скалп.

Елмас (още) не е титулярен член на състава на Анчелоти, макар че статистиката показва, че, дали това е негова заслуга или само стечение на обстоятелствата, Наполи бележи по-добри резултати когато младият македонец е в игра. В последните няколко мача, които Елиф провежда на пейката или получава време в края, неаполитанците сякаш вече са се простили със състезанието за титлата.

Сега "златното момче" има пред себе си много по-тежка задача отколкото който и да е от тези, които преди него са прославяли добре познатите улици на Бутел. Северна Македония, под ръководството на Игор Ангеловски - човекът, който го е налагал и в Работнички - има минимален, но все пак има шанс с три добри резултата в края на квалификациите, започвайки от Полша, която в неделя ще ги посрещне в празнична атмосфера и ще подготвя пир в слава на класирането на Европейско първенство и Роберт Левандовски, да стигне до голям турнир.

В случай че Полша, па после Австрия през ноември, бъдат недосегаеми, македонците ще имат шанс да се изкупят в плейофа, който заработиха със солидните представяния в Лигата на нациите.

И без това, може би, Елиф Елмас ще стане голям играч; и без това ще остане "един от нас" и "златно момче", но етническият турчин, който обича Македония, а мрази да губи гарантирано няма да се задоволи само с пари и слава.

Той би искал, точно такъв, с точно това име и порекло и от тази сладкарница, неговото име да попадне сред онези символи на държавата чийто екип е сънувал и получил: ясно слънце, вино и тютюноберачите, па Горан Пандев и - Дарко Панчев.

Автор: Марко Прелевич

Интер е най-гледаният отбор в Италия

Като се стигне до темата най-обичан клуб в шампионата на Италия, мненията често са разделени заради нередки сблъсъци между привърженици и играчи, управа...

Все пак, тази година, а сезонът още не е започнал, Интер определено отнася ласкавото признание пред конкурентите като най-големия противник Милан, Ювентус, Рома, Лацио, Наполи и други.

Причината за такъв епилог е много проста, а се случва за пръв път в историята на "нерадзурите".

Клубът от "Меаца" постави в свободна продажба 40 000 сезонни карти и успя да ги разпродаде два месеца преди началото на надпреварата!

Интер е без конкуренция в Италия що се отнася и до миналия сезон, защото неговите мачове са посетени от общо над милион души, конкретно: 1 117 000 продадени билети. Средната посещаемост на мач - 59 хиляди зрители.

Очевидно за привържениците не е важен противникът, а клуба и само той.

И у дома и в гостуване Интер е този който е привличал най-много любители на футбола на Апенините. Например, общо е гледан от около 1 650 000 привърженика, което е средно по 43 000 на мач.

След доминацията на Интер ето и как изглежда списъка с най-посетени отбори в Серия А.

1 Интер 59 000
2 Милан 54 500
3 Ювентус 39 100
4 Рома 38 000
5 Лацио 36 800
6 Фиорентина 31 100
7 Наполи 29 000

Милойевич: Опит, знание, напредък...

Треньорът Владан Милойевич сумира впечатленията след края на участието в Шампионската лига и изтъкна колко е било скъпоценно състезаването в елита.

- Искам първо да честитя на моите играчи за добрия мач без оглед на резултата, който не беше добър. Имаше няколко отрязъка от мача, в определени фази искахме да имаме друго отношение, мисля за първото полувреме когато трябваше да бъдем по-храбри в притежанието и чрез него да се борим с тяхната преса. Не успявахме, леко губехме топката и няма да навлизам в това дали имаше нарушение или не преди техния гол, но когато оставите пространство на играчи с такива способности откъм бързина тогава е тежко да се отбраните - заяви Милойевич.

Треньорът на Звезда обяви и от какво е особено доволен.

- Казах на играчите, че трябва да играем и успяхме в това през второто полувреме. Мисля, че бяхме храбри. Върнахме се в играта при 1:2 и пробвахме допълнително да ги притиснем с двама свежи играчи, да рискуваме, и тогава дойде този трети гол, който не смеете да получите, не на такова ниво футбол. После беше много трудно да се върнем. Честитя на моите играчи за добрите игри, има неща, които невинаги функционираха, но този опит със сигурност ще ни помогне за европейските турнири занапред. На най-голямата сцена и най-малката грешка се плаща, а Шампионската лига е върхова надпревара.

Милойевич се обърна специално към подкрепата на привържениците, които още веднъж направиха атмосфера за помнене на стадион "Райко Митич".

- Особено ми е драго заради цялата атмосфера. Имахме три прекрасни мача в Белград. Браво на нашите привърженици, Белград и Сърбия са представени в правилната светлина, драго ми е заради това и съм изключително горд. Хубав опит, ще повторя за кой знае кой път, благодаря и на моите играчи, такива мачове трябва да се доживеят. Бяхме в изключително тежка група и да можем пак да избираме, пак бих избрал същата. Не съм имал някакви желания, знаехме, че е привилегия да се играе против ПСЖ, Наполи и Ливърпул, без да омаловажаваме другите клубове каквито са Реал, Барселона, Интер и т.н. Най-добрият европейски и световен футбол се играе в петте първенства и съперниците ни бяха от тези държави. Всички отбори са различни и добри по свой начин, толкова добри, че нямам достатъчно време да кажа колко положителни неща научихме.

Много положителни неща имаше за червено-белите по време на участието в най-елитния турнир.

- След всеки мач бяхме много по-добри, по-зрели. Против ПСЖ излязохме с 10 наши играчи, имаме много малко чужденци, а нашите противници са правени да спечелят Шампионската лига. Честитя класирането на ПСЖ и Ливърпул, и Наполи е феноменален отбор, да мога всичките три бих ги пратил напред. Футболът трябва да се изживее, да се срещнете с такива отбори и да усетите тяхната мощ. Всички наистина станахме по-добри след такива мачове и наистина ми е драго, че бяхме в такава група. Тези три отбори са на върховно ниво и колкото и да е болезнен процесът след поражение, никой не обича да губи, това е процес по време на който извличате ползи. Нашето първенство е по-различно и смятам, че господин Юрген Клоп каза, а това е истина, че сме единственият отбор, който е доминиращ в нашето първенство, а играем различен футбол в Шампионската лига - нагласи Милойевич и се позова на собствения си опит.

- Ако искате да напредвате, да не се криете, а аз обичам да уча и искам да бъде още по-добър, тогава това са мачове от които винаги можете да научите. Не е чудно, че тези играчи струват толкова, може би някой се е питал дали наистина са толкова ценни, вярвайте, че това са цените. Може би и по-големи трябва да бъдат заради силата, която притежават. Виждат се тенденциите в съвременния футбол и сигурно и ние занапред ще търсим играчи с такива способности. Моят урок, който научих по време на Шампионската лига беше, че със сътрудниците бяхме подготвени и можехме да предположим как ще играе противникът. Това ме радва, можете да предвидите някои неща, както докторът има рецепта, но поентата е да се намери правилното лекарство. Това ми остана най-впечатляващо. Футболът отиде в определена посока, няма повече класическа система, всичко е до преливане и това е добър, интересен урок.

Още веднъж сръбският треньор се обърна към последния дуел в груповата фаза и прощаването с Шампионската лига.

- На никого не е приятно когато изгуби без оглед на името на съперника. Знаехме преди мача, че няма сегмент в играта за който можете да кажете, че ПСЖ има проблем - тук. Навсякъде са силни, ако ги нападнете, тогава отваряте пространства за невероятно бързи играчи, играят много добре между линиите, много са хитри, решават проблеми така просто... Ако им позволите притежание на топката, много ви изморяват. Малко ми е криво отново, че имахме този респект и съм наясно, че това трябва да го премина с тях колкото и да говоря с играчите. Всичко това е до играенето на такова ниво. Имахме много добър период в играта, създадохме проблем на ПСЖ, двадесетина минути имаше проблем от нас както срещу малко отбори. И тогава дойде третия гол, феноменален изпълнител на пряк свободни удари уцели където трябва, другият, който скочи беше където трябва и това имат големите отбори. Тяхната мощ е, че са силни навсякъде. Бих искал да не бяхме получавали този трети гол, може би нямаше да се стигне до изравняване, но беше интересен мач до края - завърши Милойевич с отбелязване, че и младежите на клуба са натрупали огромен опит в Шампионската лига и виждат къде са в сравнение с връстниците.

Неаполитански журналист: Ако можех да се върна в деня на рождението, бих казал, че съм привърженик на Цървена звезда

Италианците прилично похвалиха гостуването на Цървена звезда в Неапол, а особено впечатлен е останал Масимилияно Гало, журналист от Ilnapolista.it.

Неговият текст сякаш е излязъл изпод перото на Делиjа, а самият Гало накрая е написал, че е станал привърженик на Цървена звезда заради онова което е видял на трибуните на стадион Сан Паоло.

- Деветдесет минути непрекъснати песни, с барабани, с песните Бела чао и Бандиера роса. Като в мечтите. Футбол като в мечтите на дете. Изпълниха ми сърцето и ми върнаха някои стари чувства, за времето когато като дете се влюбих в барабаните, знамената и различните човешки фигури чиито чувства зависят от онова което се случва на терена - написа Гало.

Охарактеризира Шампионската лига като турнир на привилегированите, в който Делиjе са били на високо ниво с оглед на случващото се в групата на смъртта.

- Последни са в класирането в групата на Шампионската лига, турнир в който не са играли 27 години, имат малки шансове да продължат напред, получиха три гола, първия за десет минути, но нищо не им повлия. Барабани, песни, знамена, хорово пеене. Беше весело, нямаше насилие, а особено впечатляващо е петминутното пеене на "Бела чао".

А за край, най-силното впечатление на този италианец: В края на мача, неаполитанците си отидоха, Сан Паоло остана празен, гостуващите привърженици по нареждане на полицията трябваше да останат малко по-дълго. Изгубиха с 1:3, а продължиха да пеят. Бих ги слушал с часове. Ако можех да се върна в деня на рождението, бих казал, че съм привърженик на Цървена звезда.

Звезда е живот, всичко останало са дреболии: Делиje гърмяха след мача с Наполи.

Терзич: Имаме сериозен потенциал и бъдеще

След последното гостуване в рамките на Група С в Шампионската лига генералният директор на Цървена звезда Звездан Терзич изтъкна, че второто полувреме на мача с Наполи е оставило отлично впечатление в любителите на червено-белите и вярва в бъдещето на този отбор.

- Може би в началото не се справихме с толкова бърза и извънредна игра на Наполи, сякаш играчите не вярваха в себе си. Във второто полувреме се показахме в напълно различна светлина, особено в последния половин час. Вероятно смените и влизането на Йовелйич, Йованчич и Ебисилио допринесоха да придобием сигурност в средата на терена и съм уверен, че показахме, че Звезда има сериозен потенциал и бъдеще. Във второто полувреме още веднъж показахме, че можем да играем против най-добрите, а Марко Марин може да играе във всеки отбор в Европа. Остава съжаление, че не влязохме от началото с повече самоувереност, защото след почивката показахме, че знаем да играем - изтъкна Терзич.

Низът травми на практика прекрои отбора на червено-белите.

- Със сигурност кадровите проблеми значително повлияха на съотношението на силите. Йованчич и Ебисилио вчера направиха едва първи тренировки след контузии, а все пак допринесоха много със своето влизане. Това е още едно потвърждение, че сме постъпили правилно като доведохме толкова играчи, защото в противоположен случай нямаше да издържим на този ритъм. Събрахме се в началото на юни, 37 мача ще изиграем за полусезон, борейки се на три фронта.

Последният дуел в груповата фаза Звезда ще изиграе пред своя публика против ПСЖ.

- Цървена звезда е напълно различен отбор когато играем на нашия стадион и пред нашата публика. Имаме шаблон, който се оказа като добър против Ливърпул. Нужно е играчите да поемат отговорност. Феноменална подкрепа имахме и в Неапол, привържениците бяха чудесни, не са направили нито един проблем и през целия мач ни подкрепяха по впечатляващ начин - поръча Терзич.

Симич: Напредваме от мач на мач

Борбената игра на червено-белите не беше достатъчна шампионът на Сърбия в Неапол да увеличи точковото салдо, а Велько Симич непосредствено след завършека на мача сумира впечатленията.

- След победата над Ливърпул пораснаха апетитите и разбира се, че не сме доволни след загуба. Поправихме впечатлението във второто полувреме. В последните 35 минути бяхме по-опасния отбор, но за съжаление не беше достатъчно за обрат. Напредваме от мач на мач и всякак и този опит ще ни е от значение - заяви Симич.

След три топки в мрежата на Борян обрат в резултата се оказа невъзможна мисия.

- Не бяхме боязливи. Съперникът е качествен отбор с феноменални нападатели. Със сигурност реакциите при головете не бяха идеални, но какво да се прави. Имах голям шанс и съжалявам, че не го оползотворих. Не поех топката както исках. Криво ми е, защото голът щеше да промени хода на мача.

Въпреки факта, че червено-белите в последния кръг няма да зависят само от своя резултат, Симич не се съмнява, че Цървена звезда ще направи още един спектакъл за звездашите.

- Мотивацията е на високо ниво. Очаквам пълен стадион и дуел за наслада - сподели бързоногият офанзивен играч.

Милойевич: Горд съм с играчите

Треньорът на футболистите на Цървена звезда Владан Милойевич каза, че е горд от изданието на своите възпитаници в Неапол.

Червено-белите, които в юга на Италия за пръв път този сезон заиграха в изцяло червен екип, изгубиха с 1:3 в 5 кръг на Група С на Шампионската лига.

- Честитя на отбора на Наполи за победата. Мачът беше добър и интересен, мога да го разделя на първото и второто полувреме. Онова което искахме и подготвяхме, не направихме точно така както искахме в първото, затова втората част беше най-доброто в гостуванията в Шампионската лига. След Париж и Ливърпул, това полувреме е знак как се играе в Европа - заяви Милойевич.

Треньорът на Звезда специално изтъкна защо е горд.

- Честитя и на моите играчи, специално съм горд и щастлив, че тренирам играчи, които дадоха всичко от себе си без оглед на всичко, както например Душан Йованчич, който имаше само една тренировка, или Милан Павков. Горд съм, че имам такива играчи, а видяхме и младия Деян Йовелйич, който израства във фантастичен играч, пред него е светло бъдеще, заслужава и ще получава шанс в бъдеще.

Милойевич подчерта и че не е имало изненада на стадион "Сан Паоло" и обясни причината за по-слабото издание в първото полувреме.

- В подготовката за мача знаехме каква е лявата страна с Руи и Фабиано Руис, но не решавахме проблемите както трябва. Най-големите два проблема имахме с кратките и малките диагонали, особено Хамшик и Алан, и не успявахме да правим натиск над тях двамата. След смените това изглеждаше много различно през второто полувреме. Сърнич за пръв път игра на позиция опорен полузащитник, с влизането на Йованчич получихме стабилизиране и контрол на играта, по-лесно стигахме до офанзивната третина на терена. Нямаше никаква изненада, само не успяхме от началото да се адаптираме на стила на игра на фантастичния отбор какъвто е Наполи. Смятам че който и отбор да се класира напред го заслужава. Наполи, ПСЖ и Ливърпул са прилично изравнени по качество.

Специално се обърна към подкрепата на привържениците в Неапол, които чудесно ободряваха отбора.

- Отново се видя, че означават много за нас. Толкова добри неща направихме и тяхната роля е много голяма в това. Чудесно са се държали в града както чух, имаше от Белград, от всички краища на Сърбия, но и от чужбина, и им честитя от все сърце за поведението. Още веднъж показахме, че не сме точно такива каквито останалата част от Европа иска да ни покаже. Съжалявам, че нямахме възможността да имаме тяхната помощ и да се покажат в истинската си светлина и в Ливърпул и в Париж. И сега се чуват на фон докато говоря, наистина са феноменални, благодаря им за всичко от името на целия отбор.

В последния кръг на Група С Звезда посреща ПСЖ на 11 декември.

- Няма големи думи за мотивацията, нито специално трябва да го правя за мач от Шампионската лига. Не сме били участници повече от 20 години, ще бъде препълнена Маракана и вряла атмосфера. Няма нужда от допълнителна мотивация, 1:6 от Париж е повече от достатъчно, имаме достатъчно мотивация за ПСЖ - заключи Милойевич.

Цървена звезда с шедьовър при поражението в Неапол

Футболистите на Цървена звезда изгубиха в 5 кръг на Група С на Шампионската лига като гости на Наполи с резултат 1:3 (0:2). Първият си гол в груповата фаза на елитния турнир записа Ел Фарду Бен.

Заради редицата кадрови проблеми, които вече от дълъг период мъчат Владан Милойевич, сръбският треньор беше принуден да измисля решения от самото начало. Така Славолюб Сърнич попадна в първия състав на позиция опорен полузащитник с Ненад Кръстичич, зад тях четворка Гобелйич - Дегенек - Бабич - Родич, офанзивното трио съставяха Бен, Марин и Симич, докато най-изнесен беше Стойилкович.

Наполи тръгна много агресивно от първия съдийски сигнал, наложи характерния бърз ритъм и заплаши още в шестата минута когато Борян с фантастично спасяване спря лукав опит на Мертенс с пета след центриране на Кайехон. Все пак, домакинският отбор в 11-ата минута стигна до преднина. След ъглов удар на Мертенс от лявата страна, Максимович с глава продължи топката до Марек Хамшик и капитанът на вицешампиона на Италия се записа в голмайсторите.

Продължиха избраниците на Карло Анчелоти с офанзивата и след повеждащия гол, за да белградските момчета, които за пръв път през този сезон играха в изцяло червени екипи, в средата на първото полувреме да се освободят от напрежението. Оръжията на Милойевич възстановиха баланса и сами на няколко пъти заплашиха.

Първо Сърнич стреля от дистанция покрай гредата, за да Звезда в 23-ата минута да стигне до чудесен шанс. Марин фантастично намери Симич на когото вратарят Оспина спаси много добър опит от левия диагонал в близкия ъгъл. Жалко...

И точно в моментите когато шампионът на Сърбия имаше повече в играта, Наполи удвои преднината. Първо Кулибали пресече едно подаване и завърши контрата с удар с глава, принуждавайки Борян още веднъж да се изтъкне. Недълго след това атаката по лявото крило завърши Мертенс с удар с едно докосване и увеличи преднината в 33-ата минута.

До оттеглянето на почивка Звезда имаше още няколко опита, Родич центрира на няколко пъти, но всичко това не донесе промяна в резултата.

В паузата между двете полувремена треньорът Милойевич извърши първата промяна - дебют за мъжкия отбор в Шампионската лига записа талантливият нападател Деян Йовелйич, заменяйки Стойилкович.

Звезда в най-голямата част от второто полувреме беше равноправен съперник. Достойно парира противника въпреки че неаполитанците след седем минути игра допълнително увеличиха преднината. Алан от своята половина изпрати дълга топка право до Мертенс и белгиецът изпрати топката под гредата.

Не се чака дълго шампионът на Сърбия да отвърне на удара. Маестро Марин още веднъж показа, че владее футбола - освободи се от пазителя си и с магично подаване между четирима противникови играчи изведе Бен пред вратата, а той по диагонал от дясната страна уцели далечния ъгъл за 1:3 в 57-ата минута.

Това беше и дебютния гол на крилото от Коморските острови в груповата фаза на Шампионската лига.

Звезда пое контрола, а удари от разстояние пробваха Кръстичич и резервата Йованчич, но и в двата случая топката отиде над гредата. Поред Йованчич, шанс през второто полувреме получи и Лоренцо Ебисилио вместо Симич, и холандецът успя в края да постави под напрежение вратаря Оспина.

Звезда до края остави много добро впечатление и парира Наполи, който създаде недостижима преднина, а преди последния кръг нито един отбор от Група С не си е осигурил класирането в 1/8-финалите.

Наполи - Цървена звезда 3:1 (2:0)

1:0 Хамшик (11 мин)
2:0 Мертенс (33)
3:0 Мертенс (52)
3:1 Бен (57)

Наполи: Оспина, Максимович, Албиол (46 мин - Хисай), Кулибали, Руи, Алан, Хамшик, Руис, Кайехон (86 - Рог), Мертенс, Инсиние (77 - Зиелински)

Цървена звезда: Борян, Гобелйич, Дегенек, Бабич, Родич, Сърнич (64 - Йованчич), Кръстичич, Бен, Марин, Симич (77 - Ебисилио), Стойилкович (46 мин - Йовелйич)

Стадион: Сан Паоло
Зрители: 42 000
Съдия: Хесус Хил Мансано (Испания)

Неаполитанци и звездаши пеят една песен на различни езици

Футболистите на Цървена звезда ще имат подкрепата на няколко хиляди Делиjе, които вече са в Неапол и правят отлична атмосфера, чакайки дуела на Наполи и сръбския шампион в петия кръг на Група С на Шампионската лига, който се играе тази вечер от 22 часа.

Италианците се одушевиха когато чуха Делиjе да пеят своя привърженическа песен по мелодията на световно известната италианска Bella ciao.

Въпреки че не разбират текста, който се пее за Цървена звезда преминаващите спираха и заснемаха Делиjе, а след това пееха своята версия на популярния световен хит, който описва драмата на италианските партизани от Втората Световна война.

В светилището на неаполитанския бог - В името на отца, син и свети Марадона

В старата част на Неапол се крие едно място което някои хора наричат бар Нило, а малко по-добрите познавачи църквата на Марадона. Спортната редакция на сръбския "Блиц" посети мястото което се смята за истинското светилище на легендарния аржентинец.

Иначе, съществува религия посветена на Диего Армандо, а "Иглесиа Марадона" е основана на 30 октомври 1998 година в Росарио, на неговия 38 рожден ден.

Досега има между 120 и 200 000 последователи на тази вяра, а има и 10 заповеди "на Марадона".

1. Топката никога не се цапа.

2 Обичай футбола над всичко

3 Прогласи безусловна любов към Диего и красотата във футбола

4 Защитавай екипа на Аржентина

5 Шири вестите за чудесата на Диего във вселената

6 Уважавай храмовете на които е играл и свещените екипи

7 Не прогласявай Диего за член на който и да е отбор

8 Проповядвай и разпространявай принципите на църквата на Марадона

9 Нека Диего бъде твоето средно име

10 Кръсти първородния син Диего

Това не е всичко, съществува и молитва:

"Наш Диего, който си на терените,

Да се свети твоя ляв крак, донеси ни магия. Нека твоите голове се помнят на земята, както и на небето.

И дай ни магия всеки ден, прости на английския национален отбор, както ние прощаваме на неаполитанската мафия.

И не позволявай да те хванат в засада, и ни освободи от Хавеланж и Пеле.

Диего."

Младежите на Звезда допуснаха обрат в спектакъл с 8 гола

Въпреки факта, че младежите на Цървена звезда три пъти повеждаха в резултата и направиха много добър мач, загубиха в гостуването на Наполи с 3:5, благодарение на хеттрик на Джанлука Гаетано.

Младежите на Цървена звезда поведоха още в 3-ата минута, а голът на Богдан Йочич от дузпа беше предшестван от нарушение над Алекса Терзич.

Ранната преднина на червено-белите повлия съперниците с напълно спуснат гард да влязат в мача, а след объркване в малкото наказателно поле на гостите Перини реагира подготвено и изравни резултата.

Единадесет минути бяха нужни на борбените и много мотивирани избраници на Братислав Живкович да стигнат да нова преднина, а голмайстор след ъглов удар, който изпълни Терзич беше Борисав Бурмаз.

Гостите се оттеглиха с гол преднина на почивка, но Наполи в 48-ата минута отново изравни. Голмайстор беше Сапорети след подаване на Мецони.

За трети път поведоха бисерите на Звезда в 64-ата минута. Дедийер след само пет минути на терена разтърси мрежата с подготвена реакция след удар на Бурмаз, който срещна гредата.

Отговор последва също така от резерва - Джанлука Гаетано в 70-ата минута изпълни чудесно пряк свободен удар и донесе изравняването, а работата на белградчаните в края на мача утежни изгонването на Аджибаба.

Пълният обрат донесе Гаетано с още два гола в последните 10 минути и така трите точки останаха в Неапол.

Младежите на Цървена звезда останаха без теоретични шансове за класиране в следващата фаза на турнира, а от международната сцена ще се простят в Белград против ПСЖ на 11 декември.

Наполи - Цървена звезда 5:3 (1:2)

0:1 Йочич (3 мин дузпа)
1:1 Перини (15)
1:2 Бурмаз (26)
2:2 Сапорети (48)
2:3 Дедийер (64)
3:3 Гаетано (70)
4:3 Гаетано (82)
5:3 Гаетано (90+1)

Наполи: Дандреа, Еспосито (14 мин - Касела), Сенесе, Перини, Мецони (82 - Гаета), Миджило (62 - Илуминато), Далесандро, Марино (62 - Гаетано), Калвано, Сапорети (82 - Гуаджани), Згарби

Цървена звезда: Гордич, Кукол, Миликич, Еракович, Стайич (59 мин - Дедийер), Аджибаба, Стоянович (87 - Великич), Купусович (83 - Айдинович), Йочич, Терзич, Бурмаз (87 - Бабич)

Стадион: "Паскуале Янело"
Съдия: Шандор Сабо (Унгария)
Жълти картони: Марино, Перини, Касела (Н), Стайич, Аджибаба, Миликич (ЦЗ)
Червен картон: Ненад Аджибаба (ЦЗ 75 мин)

Милойевич: Вярваме в това което правим

Цървена звезда от 22 часа я очаква гостуване на Наполи в рамките на 5 кръг на Шампионската лига, а треньорът Владан Милойевич говори обширно преди още едно голямо предизвикателство.

- Смятам че господин Карло Анчелоти е един от най-добрите, ако не и най-добрият треньор в Европа, така че сме пълни аутсайдери. Когато се класирахме в груповата фаза знаехме, че ще бъде много тежко, защото играем с най-добрите отбори от своите шампионати. Ливърпул е главен фаворит за спечелването на Висшата лига с Манчестър Сити, ПСЖ е доминиращ във Франция, Наполи втори в Серия А - заяви Милойевич.

Стратегът на шампиона на Сърбия се обърна още веднъж към страшната конкуренцията в Група С и изтъкна колко означават за неговите играчи дуелите в елитния турнир.

- Цървена звезда има един или двама играчи, които досега са играли в Шампионската лига. Това е върховно ниво на надпревара и всяка грешка се плаща. Съперниците имат огромен опит и противниковите отбори са правени да спечелят Шампионската лига. Двата отбора, които отидат напред със сигурност ще са главни кандидати за спечелване на трофея. Не се натоварваме с това какво е било на предишните гостувания, от мач на мач сме все по-добри и се надявам, че и този дуел ще е вятър в платната и Звезда и в бъдеще ще бъде участник в големи турнири.

Сръбският треньор има редица проблеми с контузени играчи в изминалите дни и не може да разчита на всички оръжия.

- Имаме кадрови проблеми с играчи след мача с Ливърпул и няколко от тях са контузени за определен времеви период. Милан Павков е с нас както и Душан Йованчич, преди мача, и след тренировката, ще вземем решение дали ще играят. Нека остане малка изненада, да скрием нещо. Контузените играчи не са с нас, бих искал да имам всички в групата, тези, които пътуваха ще дадат всичко от себе си. Футболът не е индивидуален спорт и нашият отбор не зависи от която и да е отделна фигура. Обичам играчите ми да са здрави, но който го няма, без него може и трябва. Ние сме впечатляващи аутсайдери, както каза Карло Анчелоти на жребия, и може да са ни гледали малко с други очи. Идваме от Сърбия, една малка, горда страна и Звезда дълго не е била на такова ниво.

Милойевич не спести и думите на похвала на сметката на Наполи.

- На такова ниво няма специална изненада. Наполи има определен начин на игра, това са качествени футболисти, това е отбор, който се цели в Скудетото и Шампионската лига. Всеки гледа своя отбор, не твърде много противниковия, затова повече ще гледаме как ние ще се държим на терена. Ситуацията е такава, че играем срещу фантастичен противник, отличен във всички линии. Голяма чест е да имаш Наполи за съперник - заяви Милойевич, но и подчерта величината на клуба на чиято пейка седи.

- Това е мач в който за пръв път в гостуване в Шампионската лига ще имаме помощта на своите привърженици, което е много важно нещо. Не гледаме дали имаме или не шансове за класиране напред, трябва само да се покажем в най-добра светлина. Цървена звезда е огромен клуб, за мен и най-големият на Балканите, да не ме разбере някой погрешно. Самият факт, че сме в Шампионската лига ни дава вятър в платната да върнем Звезда там където й е мястото. Големите бюджети играят голяма, много важна роля, а ние искаме да бъдем в компанията на най-добрите, защото по история, традиции, привърженици и всичко останало Звезда принадлежи на европейския крем. Спортисти сме, мечтите не може никой да ни ги вземе и е много важно да вярвате в това което правите, това е единственото което искам от моите играчи - да вярват в това което правят.

Още веднъж треньорът на червено-белите изтъкна, че уважават всички, но не знаят за страх.

- Няма от какво да се плашим, защото ако се страхувах, нямаше да съм на това място. Това е много хубава година за Цървена звезда, а в далечната 1991, на 260 километра оттук в Бари, Звезда стана европейски шампион и това завинаги ще бъде в спомените на всички поколения. Никой никога не се е плашил в нашия клуб и няма да се. Карло Анчелоти е оставил и оставя печат, и ние по-младите доста учим от него, голяма чест е за мен да играя против него. Всеки уважаваме, но от никого не се страхуваме - заключи Милойевич.

Сърнич: Вече сме доказали качеството

Цървена звезда от 22 часа гостува на Наполи в рамките на 5 кръг на груповата фаза на Шампионската лига, а Славолюб Сърнич, офанзивен футболист на червено-белите, преди последното международно гостуване за тази есен не скри оптимизма.

- Дуелът против Ливърпул ни наля самоувереност и със сигурност няма да се спрем до актуалното постижение. Желанието ни е преди всичко да постигнем възможно най-добър резултат и ако е възможно да преминем групата - изтъкна крилото.

Белградското реми против следващия съперник, но и победата над Ливърпул, са показател, че червено-белите имат на какво да се надяват на "Сан Паоло".

- Наполи е много добър отбор, но вече доказахме, че имаме качество да парираме чудесни противници и се надявам, че още веднъж ще се покажем в най-добра светлина.

Въпреки оптимизма, който е производство на четирите спечелени точки от също толкова кръга, Сърнич и неговите съотборници не са заспали на лаврите и изтъкват качеството на съперника.

- Става въпрос за отличен отбор, а когато става дума за атакуващите играчи Инсиние е оставил най-добро впечатление. По моето мнение той е най-добрият играч на Наполи и заслужава специално внимание - каза Сърнич.

Съперниците на Звезда когато става дума за пари - Топ 5 в Топ 5

Барселона е на върха по заплати в спортните клубове, а ето къде в това класиране са и съперниците на Цървена звезда в Група С на Шампионската лига. ПСЖ, Ливърпул и Наполи, както може и да се предположи, са сред най-щедрите клубове в своите страни, което ще рече, че Звезда в Шампионската лига играе против Топ 5 отбори от Топ 5 първенствата на Европа - Лига 1, Висшата лига и Серия А.

Лига 1 държи високо ниво основно заради ПСЖ в който всеки играч заработва средно на година 6 105 840 паунда, съответно около 6 880 000 евро! Всеки! Какви пари са това най-добре показва фактът, че Олимпик от Марсилия, втори по платежоспособност във Франция, отделя за заплати на играчи три пъти по-малко - 2 133 900 паунда или около 2 400 000 евро.

Най-много се плаща във Висшата лига, където в този показател изпъкват Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Челси, докато на четвърто място е Ливърпул с 4 862 963 паунда средно на играч, пресметнато в евро - 5 480 000.

За край, в Серия А убедително е най-доходоносно да се играе за Ювентус, който след довеждането на Кристиано Роналдо може да се похвали със средна заплата от 6 726 615 евро, което е около два пъти повече от онова което дават Интер и Милан. Следва Рома, па на пето място Наполи със средна заплата 2 820 938 паунда или около 3 200 000 евро годишно.

Спортинг Интелиджънс, който вече традиционно прави глобално изследване на заплатите в спортните клубове, не е смятал съвсем всички клубове, така че нямаме данни за Цървена звезда, но е ясно, че средната заплата на Лютице Богдан не се измерва с милиони. Може би е достатъчно да се каже, че средното ниво в Сърбия - а тук Звезда всякак е на най-високото стъпало - е 36 249 евро годишно. Дори и футболистите в България средно заработват по 10 000 евро повече, докато Унгария е с 80 022, Хърватия 90 380 годишно. Зад Сърбия в доходите са Беларус, Словения, Финландия, Лихтенщайн, чак и Ирландия и Исландия, но там футболът наистина не е на сериозно ниво. В Босна и Херцеговина футболист в Премиер лигата средно на година заработва 10 662 евро, в Черна гора 6762 евро...

Тези, които играят за ПСЖ, Ливърпул и Наполи просто не живеят същия живот.

Бабич: Всичко зависи от подхода

Цървена звезда отпътува за последното гостуване в груповата фаза на Шампионска лига, а преди дуела с Наполи в сряда от 22 часа, Сърджан Бабич обяви, че сръбският шампион не отива в Италия с бялото знаме.

- Апетитите след мача с Ливърпул пораснаха и в Неапол не отиваме само да изиграем мача, а и да направим резултат. Има много контузени играчи, но ще дадем всичко от себе си. Който и да излезе на терена ще трябва да даде своя максимум, всичко зависи от подхода. Правихме анализ на съперника, видяхме как е играл Киево, определихме своята тактика. Гледали сме и дуелите на Наполи против останалите съперници в групата, надиграха и двата отбора, всяка точка означава много в такава група - заяви защитникът.

Значим опит за червено-белите представлява белградската среща завършена без голове.

- Мачовете у дома са различни. Публиката, атмосферата и всичко което краси нашия терен ни носи голямо предимство. В гостуване е различно, но както казах не се предаваме и отиваме да осъществим добър резултат. Знаем какво ни очаква, възможни са евентуално някои дребни промени, но не нещо което би могло да повлияе в голяма степен. В офанзива би ни харесало първа опция да бъде Милик. Мертенс и Инсиние са по-ниски, ако те играят ще бъде малко по-трудно да ги пазим.

Бабич предимно ще бъде фокусиран над задачите в защита, но ако се отвори възможност като онази, която имаше против Ливърпул, ще даде всичко от себе си да опъне мрежата.

- Топката ме изненада, не можех да реагирам. Ако отново се озова във възможност се надявам да разтреса мрежата - заяви Бабич.

Симич: Спокойно, концентрирано, с много тичане

Офанзивният футболист на Цървена звезда Велько Симич смята, че в Неапол, в 5-ия кръг на Шампионската лига, неговия отбор го очаква различен мач от този на старта на турнира.

- Многократно сме казали, не искаме да даваме някакви големи обещания. Сега сме на крилете на победата против Ливърпул, по-конкретни, може да се каже и по-опасни, и отиваме с по-голяма доза самоувереност в Неапол. Ще играем срещу отбор, който може не само да заплаши, а и да победи когото и да е в Европа. Ще опитаме да дадем максимума си и да се преборим за положителен резултат - каза Симич.

За разлика от предходните две гостувания, червено-белите под Везувий ще имат подкрепата на привържениците.

- Тяхната подкрепа ще означава много за нас. Всички знаем, че сме между 20 и 30% по-добър отбор когато ни ободряват и като имаме техния вятър в платната.

Звезда в премиерата направи реми с Наполи 0:0 на стадион "Райко Митич" и спечели историческа точка.

- Искрено, очаквам малко по-различен мач в сравнение с онзи на Маракана. И те се изкристализираха малко повече като отбор, опознаха се по-добре с новия треньор Анчелоти и преминаха периода на адаптация. От друга страна, ние имаме повече опит отколкото в началото, не изиграхме малък брой мачове, много ни означава участието в Шампионската лига, което особено се видя в последния дуел с Ливърпул. Очаквам и ние да бъдем малко по-конкурентни отколкото в Белград.

Симич изтъкна, че ще се борят до последния атом сила в Неапол, за да в 5-ия кръг на Шампионската лига да пробват да направят подвиг, и допълнително анализира противника.

- Звезда с победата над Ливърпул показа, че може да се носи с най-силните отбори, но не искам нищо да обещавам. Ще дадем максимума, ще пробваме поне да повторим изданието от Белград против Наполи въпреки че повече ще зависи от тях. Най-голямата им сила вероятно е притежанието на топката, умеят доста да уморяват противника с подавания и други акции, и тогава намират дупка в отбраната. Това изисква голяма концентрация и огромна доза тичане, а ние сме готови на всичко това.

Бързоногият майстор на дрибъла се обърна и към констатацията, че в мача с Ливърпул са контролирали средата на терена в по-голямата част от времето.

- Ако можехме против вицешампиона на Европа, тогава можем и против Наполи. Нужно е да пробваме да повторим такъв мач, да имаме тази доза самоувереност и спокойствие в средата на терена, това функционира много добре в Белград, надявам се да може и в Италия - заключи Симич и що се отнася до историята за европейска пролет само допълни:

- Защо да не, спортно е да се надяваме.