Не съществува достатъчно добър момент клуб да се класира в Шампионската лига, както и достатъчно лош момент да се запали някой нефутболен фитил на нашите стадиони. Залцбург беше последица от късмет и низ околности, че в Звезда, все пак, изглежда има хора, които вършат работата, която знаят, преди всичко треньорът на пейката.
В годината в която Цървена звезда за последен път игра в груповата фаза на най-важния европейски футболен турнир, държавата в която живеехме се смали с около 2/3, последваха санкции и започна война, а последиците от нея белязаха следващите три десетилетия от съвременната сръбска история. Това беше през 1992 година, последното издание на турнира, който се наричаше Купа на шампионите и първо с експерименталната игра "по групи".
А 26 години по-късно Цървена звезда се класира в групите на Шампионската лига, в година в която се "дъвче" последното разграничение в бивша Югославия и формалното намаляване на територията с още 15%, със санкции не ни заплашват, а войни се водят само в социалните мрежи и чрез изявленията на някои министри, които за разлика от онова време, малцина приемат сериозно.
Футболните успехи живеят свой живот независимо от обществено-политическия контекст в който се случват, па чак и от символиката, която носят.
Когато за пръв път сръбски клуб осъществи класиране в Шампионската лига - това беше Партизан след онези дузпи в Нюкасъл - това се случи само няколко месеца след като насред Белград беше убит Зоран Джинджич.
Днес никой няма да гледа на този футболен епизод през факта, че в един град на улицата посред бял ден е убит министър-председателя, а после рутинно през него, като през който и да е друг европейски град, дефилираха Роналдо, Фиго, Бекъм, Дрогба, Моуриньо... Точно както и повторения ШЛ епизод на черно-белите от 2010 година никога няма да се мери с момента в който Сърбия "губи" Косово пред Международния съд...
Така и това класиране на Звезда в Шампионската лига няма да се мери със сроковете за споразумение между Белград и Прищина, които полека изтичат, въпреки че точно на "Маракана", която под името "Райко Митич" ще дочака европейския футболен елит, е отправено посланието "Нито метър по-малко". Привържениците имаха предвид Косово.
"Докато в онази Звезда беше представена почти всяка република и народ, което я правеше "Умалена Югославия", и тази днешната Звезда представлява всичко онова което е Сърбия днес. Комбинация от деца родени в Сърбия, диаспората в Западна Европа (Марин), Северна Америка (Борян), Австралия (Дегенек), през идентично обърканите сърби, които играят за Черна гора (Стойкович), до граждани на страни от Третия свят, които минават от тук"
Малко са клубовете чието класиране в Шампионската лига може да има такова значение както когато става дума за Цървена звезда - може би още Стяуа или Нотингам Форест носят това в себе си - по простата причина, че някога е била първенец на Европа. Малко са клубовете от някои "затънтени" дялове на Европа чието класиране в ШЛ има някаква по-голяма символика от обичайното пране на съвестта на бюрократите в УЕФА, които всяка година пропускат по някой "малък клуб" като алиби в случай, че тях при Свети Петър ги питат дали са направили нещо добро в живота.
Британският "Гардиън" така с носталгия се подсети за отбора, който покори Европа в "най-скучния финал в историята".
Така е то, помни се финалът и бункера на Люпко Петрович, който умъртви играта с надеждата, че нещо ще се случи и Звезда накрая ще победи. А никой не говори за полуфинала в който Звезда излезе с голи гърди срещу немската танкова дивизия - Байерн от Мюнхен - в днес немислим юруш с всички сили към вратата в момент когато идват продължения.
Бари `91 беше великолепен увод в годината на бездната - за сърбите нищо след този Бари не отиде на добре, но остана запомнено, че в тази мрачна година се влезе в голям стил.
Бари `91 беше символ на силата на Сърбия и сръбския народ и послужи да се отвлече вниманието от борбите, които предстоят.
Днешният номинално по-скромен, но обективно погледнато - ако се вземе предвид в какво се превърна междувременно европейският футбол - не толкова малък успех би могъл да има различна функция, да отклони вниманието от борбите, които предстоят.
Днес, когато не заплашва далеч по-мощните клубове с които ще се срещне, без привърженически заблуди, че като някога ще стане първенец на света, когато е наясно със своето място в Европа с намерението постепенно да се подигне на тази стълбица, Звезда волно или неволно представлява онази Сърбия, която европейското бъдеще ще постави пред митовете от миналото.
"Малко са клубовете чието класиране в Шампионската лига може да има такова значение както когато става дума за Цървена звезда - може би още Стяуа или Нотингам Форест носят това в себе си - по простата причина, че някога е била първенец на Европа"
Делиjе в началото на деветдесетте лесно можеха да приемат матрицата на сръбската Звезда, която покорява Европа, много по-тежко ще бъде днес привържениците да приемат рационалната земна Звезда и Сърбия, онези привърженици, които по пътя към Шампионската лига оповестиха, че няма да се съгласят "и на метър по-малко от цяло Косово". И затова тази Шампионска лига за Звезда е голям тест - не само за футболистите, а и за Сърбия.
Ще бъде интересно да се види дали за привържениците, които редом с Наташа Кандич и Сава Янйич в последните седмици са представяни като носители на най-силния потенциален отпор и забиване на клинове в колелата на сръбското бъдеще, европейският футбол ще бъде достатъчно значителен и задоволяващ морков на пръчката, който неотдавна им е сервиран. Особено в онзи потенциален сценарий според който поред мушамата и онзи разпознаваем химн на Шампионската лига, който всеки привърженик сънува, на терена на "Маракана" в екипа на Ливърпул излезе Джердан Шакири и събере палците...
"Въпреки че първият човек в Звезда, Звездан Терзич, се похвали как президентът на Сърбия му се е обадил след мача, и много пъти е нагласявал, че е имал неговата подкрепа за идването/оставането начело на клуба, от другата страна на Топчидерското бърдо също така съществува еднакво "напредничав" управленски екип в черно-бяло, а и в Съюза не е по-малко напредничаво ръководството с историята за пучове"
Не съществува достатъчно добър момент клуб да се класира в Шампионската лига, както и достатъчно лош момент да се запали някой нефутболен фитил на нашите стадиони.
Всякак класирането в ШЛ е исторически успех. За Белград не е малко нещо, че Ливърпул, Наполи и ПСЖ ще дойдат.
Само ако се погледнат най-добрите 11 играчи в тази група, не би било трудно да се помисли, че това може да бъде, да кажем, най-добрият отбор на някое Световно първенство. А Белград, Сърбия и най-добрият футбол отдавна не се събират в едно изречение.
Много години трябваше да минат и много треви да изсъхнат на "Маракана", за да ни дойде в главата, че онзи най-голям успех на Цървена звезда всъщност е бил югославски проект, въпреки че, ще се окаже, в себе си е носил сръбска символика, защото тогавашната голяма Звезда е правена по мерките на голямата Югославия.
Тази днешната Звезда е правена точно по мерките на "малката" (ах, "не е малка, не е малка..." - част от песен - б.р.) Сърбия.
Докато в онази Звезда е била представена почти всяка република и народ (окей, народностите не са), което я правеше "Умалена Югославия", и тази днешната Звезда представлява всичко което е Сърбия днес.
"Бари `91 беше великолепен увод в годината на бездната - за сърбите нищо след този Бари не отиде на добре, но остана запомнено, че в тази мрачна година се влезе в голям стил."
Комбинация от деца родени в Сърбия, диаспората в Западна Европа (Марин), Северна Америка (Борян), Австралия (Дегенек), през идентично обърканите сърби, които играят за Черна гора (Стойкович), до граждани на страни от Третия свят, които минават от тук по пътя към Западна Европа (Бен, Боачи...)
И докато за Звездния Бари може да се каже, че е, индиректно, продукт на тогавашната система и създаващата се Сърбия на Милошевич, която искаше да вземе всичко най-хубаво от Югославия, за Звездния Залцбург не може да се каже, че е продукт на тази днешната напредничава Сърбия. (подигравка със СНС (Српска напредна странка) - партията на президента Вучич, която управлява на всички нива в държавата - б.р.)
Въпреки че първият човек в Звезда, Звездан Терзич, се похвали как президентът на Сърбия му се е обадил след мача, и много пъти е нагласявал, че е имал неговата подкрепа за идването/оставането начело на клуба, от другата страна на Топчидерското бърдо също така съществува еднакво "напредничав" управленски екип в черно-бяло, клуб, който се срива в лошите резултати и лошото ръководене на отбора, а и в Съюза не е по-малко напредничаво ръководството, което класирането на Мондиал вместо да използва за започване на нова футболна история харчи с приказки за пучове.
Сигурно е, че футболът не е ниско в листата с приоритети на днешна Сърбия и нейните властодръжци. Но, Бари дойде като последна фаза от процеса на югославския футбол, който започна в Чили през 1987 когато младежите станаха шампиони на света; след това три години по-късно дузпите и недостига на храброст и слабостта на Ивица Осим към своите босненци струваха на националния отбор да направи чудо в Италия през 1990 - но показа че може да бъде по-добър от Аржентина на Марадона... Бари през следващата година беше логична последица не само от възхода на юго-футбола, а и от проекта, който водеха Драган Джаич и Владимир Цветкович.
Въпреки че съществуваха всички предпоставки да се наложи шаблон, който оповести големия успех на Звезда - младежки национален отбор, който става световен шампион, класиране на Световно първенство... - това което се случи в Залцбург се случи не заради сръбския футбол, а въпреки състоянието в което се намира сръбският футбол.
Залцбург беше последица от късмет и низ околности, че в Звезда, все пак, изглежда има хора, които вършат работата, която знаят, преди всичко треньорът на пейката.
Футболът може макар малко да поправи имиджа държавата в света. Тази възможност използва Путин на Мондиала.
Може ли футболът да поправи имиджа на Сърбия в Сърбия? Е затова играчите на Владан Милойевич ще имат по-тежка задача отколкото възпитаниците на Люпко в Бари.
Автор: Велько Миладинович
Няма коментари:
Публикуване на коментар